• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 10:53:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

avatar_Hatshepsut

Българските крепости

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 23:02:39

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

11 October 2019, 08:10:31 #15 Last Edit: 28 August 2020, 15:15:38 by Hatshepsut
"Невидимите" крепости по долното течение на Янтра


През 1388 г. българите от средновековния град Косово заявяват: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!"

Две крепости - Новград и Ятрус, са разположени в района на устието на реката

Една от целите на нашата поредица в ,,Труд" е да припомняме забравени исторически места, паметници, събития и личности. Такава ,,територия на забравата" или на най-обикновеното незнание са немалка част от старите крепости по нашите земи. Вярно е, че по темата съществуват научни изследвания, справочници, фотогалерии в интернет... Ако се замислим, през Средновековието пейзажът у нас не е бил по-различен от онзи в Западна Европа с нейните замъци. Уви, много от нашите крепости с течение на времето са станали ,,невидими", и то навсякъде – в Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, на север от Дунав... Преди векове тези мощни твърдини, изградени с много труд и финансови разходи от нашите предци, са били повече от ,,видими", днес от някои няма и следа! Такъв е резултатът от разрухата на османското завоевание, природните стихии, използването на старите ,,калета" за строителен материал, вандалщината на иманярите, бездушието на държавните органи, в крайна сметка, на всички нас...

Поставяме началото на тази ,,поредица в поредицата" с няколко крепости по долното течение на Янтра – реката, която винаги свързваме с Търновград и неговите могъщи цитадели Царевец и Трапезица. Не са забравени крепостта Ряховец при Горна Оряховица, както и няколко в района на Дряново. За тези, на които ще се спрем обаче има само отделни статии в периодични и справочни издания, а единственото по-цялостно изследване е книжката на също така позабравения археолог Стефан Стефанов ,,Старините по долния басейн на Янтра" от далечната 1956 г.

По пътя от старопрестолно Търново към Дунав е имало няколко крепости, от които днес не е запазено почти нищо. Още при обхожданията на Стефан Стефанов през 20-30-те години на XX век техните руини са били в трагично състояние. Две крепости са охранявали важни позиции при село Раданово (Бели бряг и Гяур куле), една при село Крушето (на височина с показателното име Кале баир), където река Росица се влива в Янтра, по едно градище е имало и при селата Стефан-Стамболово и Обединение. Ако тези ,,калета" са били сравнително малки, то при село Полско Косово (община Бяла, Русенска област) е съществувал средновековен град. Не случайно местните хора са наричали мястото Хисарлък (,,град")! Укрепената му площ е двайсетина декара, но Косово е имало и своите подградия – квартали под ,,града", т.е. под крепостта. Намираните тук монети и керамика датират началото на крепостта към ранновизантийската епоха (IV-VI век). Най-активният период от съществуването u е времето на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри в книгата си ,,Огледало на света" разказва за ,,Кос Ова", една от силните крепости на цар Иван Шишман. Учените я търсят и на различни места, но най-вероятно става дума именно за Косово на Янтра. През 1388 г. великият везир Али паша превзема Шумен и потегля към Косово. На ултиматума, поставен от пашата, българите отговарят: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!" Военачалникът Пазарлъ Доган атакува крепостта и не успява да я превземе, но пленява жените и децата на защитниците. Едва тогава Косово се предава.

Днес край ,,невидимата" крепост при Полско Косово минават важният международен път Е 85 и жп линията от Горна Оряховица за Русе и Румъния. Мястото притежава потенциал за развитие като интересна, макар и скромна туристическа забележителност. Посещавайки Полско Косово заедно с гл. ас. д-р Николай Хрисимов за пореден път се убедихме в безпощадната разруха, сполетяла тази крепост. Определено трябва да бъдат организирани археологически проучвания, за бъде опазено и показано дори и малкото, което е останало от нея. Защото Косово е средновековният център между столицата Търновград, Червен на Русенски Лом и Свищов на Дунава.
Интерес буди крепостта при село Стърмен (от ,,стръмен"), на стръмния рид северно от път Е 85, при селото със същото име и недалече от град Бяла. Преди петдесетина години крепостта е обект на проучване от страна на българо-полска археологическа експедиция. Създадена още в римско време, ,,стръмната" твърдина е военен център по време на Първото и Второто българско царство. Градището има обща площ от 58 декара, а стените му са необичайни – землени насипи, облицовани с ломени камъни, споени с кал. В селището е имало типичните за ранното средновековие вкопани жилища, но и къщи със стени от плет, измазани с глина. Крепостта съществува до зимата на 1242/1243 г., когато е унищожена при големия поход на монголите (татарите). Нейните функции явно са поети от съседната крепост при днешното кръгово кръстовище при Бяла. Уви, от нея днес не е останало почти нищо – през 1929 г. Стефан Стефанов е успял само да я скицира и да разгледа някои находки. Изградена е в късноримската епоха, но е съществувала и през Средните векове. Тази крепост е охранявала важния брод през Янтра, където през 1865-1867 г. знаменитият ,,архитектон" Никола Фичев / Колю Фичето изгражда своя забележителен мост. За жалост, през 1949 г. беленската крепост е почти изцяло унищожена от работещата върху нейния терен каменна кариера.
Две крепости съвсем близо една до друга са разположени в района на устието на Янтра. Това са Новград и Ятрус, днес на територията на община Ценово, област Русе. Неокастро/Новград, буквално ,,нова крепост", се е издигала при днешното село Новград, наследило името u. Построена още в късната римска епоха на непристъпно място на левия бряг на Янтра близо до моста, водещ към Кривина и Беляново. Както пише Стефан Стефанов, ,,... крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена... От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главният u вход. По-голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население." Новград, наричан от Мехмед Нешри ,,Нукестри", през 1388 г. оказва съпротива на османските завоеватели. Тази крепост е била подчинена на българския управител, резидиращ в близкия Свищов, чиято цитадела през лятото на т. г. беше проучена от археолога проф. Николай Овчаров. Заедно с Новград Али паша превзема и ,,Кираставча" (навярно изопачено от българското име на античния Ятрус?), а ,,Йоргова" (агломерацията Русе-Гюргево на двата бряга на Дунав) капитулира. Междувременно завоевателите подчиняват и ,,Черноз" – големият средновековен град Червен. И още нещо, при село Беляново, съвсем близо до крепостта Новград, е единствената скална църква в района, уви, в много лошо състояние...
В непосредствена близост до устието на Янтра е Ятрус – крепост, която е носила античното име на реката. Възниква като римски кастел през втората половина на III век. Площта u е около 30 декара, а дебелината на крепостните стени от порядъка 3-3,50 м при височина на стените около 10 метра. Подобно на други крепости в Северна България, Ятрус е пометен от нашествията на авари и славяни в началото на VII век, но върху развалините му се развива старобългарско селище. Както стана дума, през XIV век тази крепост е в своеобразна агломерация с Новград. При археологическите разкопки, провеждани от българо-германска експедиция, на територията на Ятрус са разкрити обществени и частни сгради, две раннохристиянски базилики, керамика, оръжие, златни монети от Х век. В началото на нашето столетие са положени усилия за социализацията на крепостта, но резултатът от тях, уви, е отчайващ.
Да стигнем днес до устието на Янтра е възможно само по разбити и обрасли с треви и храсти черни пътища. Крепостите, за които стана дума, също са трудно достъпни и почти неоткриваеми. Ако общините Бяла, Ценово и Свищов изработят обща програма за опазването на природното си и културно богатство, със сигурност няма да сбъркат. Заслужава си по долното течение на Янтра да бъде създаден своеобразен резерват, който да привлече поток от истински ценители на красивата природа и историята в този кът на България.

https://trud.bg/невидимите-крепости-по-долното-те/

Hatshepsut

Българските крепости: Боженишки Урвич


Hatshepsut

Лютица - мраморният град на Родопа

Крепостта Лютица се намира край Ивайловград близо до римската вила Армира.Тя е една от най-запазените средновековни крепости и
една от най-големите в Източни Родопи. Известна е още и като "Мраморният град". Предполага се, че на това място е имало голям
и богат средновековен град Лютица. Основният градеж е от IV-VI век и крепостта е съществувала до края на XVIII век. В нея са открити останките на две църкви, некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система. Откритите находки доказват, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.


Hatshepsut

Гр. Крън-крепост Градовете (Акранус/Мизидева)една забравена крепост-селище

Най-ранното сведeние за името на града  намираме у арабския географ Идриси (1153 г.), той отбелязва: Акранус е великолепен град "Разположен е на висока планина". Действително Градът със своите крепости от север, издигащи каменна снага над Старопланиннските скали, с кули и бойници, в красивия южен склон на Стара планина, с прекрасна гледка към Тунджанската долина та чак до Средна гора е представлявал нещо великолепно.
 Като седалище и главен град на областта, включва голям брой отбранителни съоръжения и проходни крепости превърнали се в могъща укрепителна система.
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Градовете(Акранус) (Мизидева) се намира на около 4км по права линия от с.Крън. Изградена е на височина с формата на пресечен конус, на почти кръгла тераса. Била е обградена от всички страни с крепостна стена. Общата площ на крепостта е 4 дка. Сградите са останали почти непокътнати. Ясно се различават храмове и къщи. Разрушени са само стените.

Ямите не са от археолози, а от  иманярски набези преброихме до 10/15 изкопни разкрития. На повърхноста се намират руините и остатъци от фрагменти керамика, тухли. Дебели крепостни стени, запазени зидове от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, остатъци търкалящи се навсякъде в крепоста и извън нея, отвътре обрасла с храсти, дървета трудно проходими руини, следи останали от нашето славното минало. В древността пътят Проход Верейски друм /Големият друм, Боруйският път, Крънски проход/ преминавал по край крепостта "Градовете", която е служила и за охрана на това трасе. Заради голямата си надеждност и особено висока си популярност, доскоро Верейският друм бил наричан още и Големият друм. Верейски друм, който наред с Троянския проход бил един от двата основни пътя, пресичащи през Античността и Средновековието централните части на Стара планина и осъществяващи връзка между Южна и Северна България. Освен, че  е старото римско калдъръмено трасе, Верейския друм бил много широк и съвсем сигурно покрай него били издигнати множество крепости за охраната и наблюдението му, проходът бил интензивно  експлоатиран.


Hatshepsut

Шуменска крепост – люлка на древни култури


Hatshepsut

Крепостта на връх "Голямо градище", Малкотърновско


Hatshepsut

Хилядолетния страж на Родопите - Устра

Една крепост в Родопите с 1000 годишна история.
Въпреки, че не е останало много от нея, крепостната стена внушава респект към древните строители с градежа върху високата скала.
А отгоре гледката е неописуема!

В ранното утро Слънцето разпалва лъчите си при докосването до стените на крепостта ,,Устра" в Източните Родопи. Тя се издига на скалист рид, на височина 1015 м, близо до с. Устрен, Джебелско.

Построена е от византийците през Х в., за да охранява търговския път за Беломорието. Използва се усилено през ХІІІ в и ХІV в.
През Х в. цар Симеон я завладява за кратко.
Три отбранителни кули – две правоъгълни и една полукръгла са пазели твърдината. Отвътре е имало осем помещения, час от тях – водохранилища.
Крепостта ,,Устра" е изследвана през седемдесетте години на миналия век. От нея се разкрива обширна гледка към родопските върхове и ридове.


Hatshepsut

Крепостта Кастра Мартис и високата кула в град Кула


Крепостта Кастра Мартис в град Кула

https://drumivdumi.com/

Как се стига до крепостта Кастра Мартис

Крепостта Кастра Мартис се намира точно в центъра на град Кула. Самото градче отстои на около 220 километра северозападно от София и на около 33 километра югозападно от Видин. Влезете ли в градчето, следвайте табелите за центъра. Крепостта се намира до централния градски площад и сградата на общината. Пред крепостта има паркинг.

В изследване на крепостта

Входът на крепостта е от южната й страна, т.е. не тази, откъм паркинга, а срещуположната. Може от паркинга да поемете покрай западната крепостна стена, където има изградена панорамна площадка за наблюдение и после да продължите надолу към входа.

Входът е свободен, в случай, че има кой да ви отключи.


Крепост Кастра Мартис: югозападната кула

Самата крепост не е голяма – тя представлява квадратно укрепление с размери 40х40 метра, като във всеки ъгъл има издигната по една кръгла кула.


Крепостта Кастра Мартис в Кула: южната стена с входа

От четирите кули към момента най-запазена е югоизточната, която е и най-внушителна със своите  над 16 метра височина. Тази кула е дала и името на съвременния град.


Крепост Кастра Мартис: югоизточната кула

Да ви кажа, толкова крепости в България съм посетила, но досега такава висока крепостна кула не бях виждала. Бях истински възхитена, как се е запазила до наши дни.

Всъщност тази малка квадратна крепост (квадрибургий) в центъра на Кула е само едната част от по-голямо укрепление. Другата част – укрепен военен лагер – е била разположена южно от квадрибургия.

Крепостта Кастра Мартис е спомената за първи път от Феликс Каниц през 70-те години на 19-ти век. Крепостта е само частично проучена през 80-те години на 20-ти век и то само покрай голямата кула.

Смята се, че крепостта е построена през 3-4-ти век по времето на римския император Диоклециан и разрушена през втората половина на 6-ти век по време на аварските нашествия. Векове по-късно, по времето на цар Иван Срацимир, крепостта е използвана за защита на Видинското царство.

Hatshepsut

Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа


Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа е стратегическа твърдина на Второто българско царство.
Цитаделата имала ключово значение за охраната на пътищата, които идват от Молдова и делтата на Дунав към вътрешността на Добруджа и България.
Крепостта Енисала се издига на възвишение между Бабадашкото езеро и черноморското крайбрежие - Разимското езеро. Счита се, че край твърдината е имало пристанище.



Крепостта била включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна , Калиакра, Преславец, Тулица . Запазени са внушителните останки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ – ХІV в.

Изглед на Бабадашкото езеро откъм крепостта Енисала:



Районът около някогашната българска твърдина е изключително суров и живописен. Гледката от върха на крепостта стига на десетки километри.



Историческата забележителност е добре поддържана – до нея е построен нов асфалтов път с малък музей в подножието на цитаделата.
Разбира се, за българското минало на крепостта няма и дума в румънските брошури: представят я като византийска и генуезка цитадела.

https://izgubenabulgaria.com/mobile-tour-gallery-enisala.html