• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 February 2020, 05:42:08

Login with username, password and session length

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 64
  • Latest: Openair
Stats
  • Total Posts: 12286
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 33
Total: 33

avatar_Hatshepsut

Археологически находки във Варненска област

Started by Hatshepsut, 30 August 2018, 12:20:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози откриха фрагмент от флейта от късния халколит в "Провадия-Солницата"


Археолози са открили фрагмент от флейта от късния халколит при разкопките през тази година в най-стария солодобивен център в Европа - "Провадия-Солницата" (5500 - 4300 г. пр. Хр.). Това съобщи ръководителят на проучвателния екип проф. Васил Николов при посещението на министъра на културата Боил Банов на археологическия обект, предаде БТА.



"През тази година завършихме реставрацията на втората отбранителна система на обекта, която е строена около 4600 години пр. Хр., разказа Николов. Откритото досега вече е консервирано и реставрирано." Той обясни, че е продължила работата и по първата отбранителна система, която е най-старата - около 4700 години пр. Хр. Заедно с това е проучена и къща, долепена до стената. Там археолозите са открили, че стената на постройката е била с рисунки. На място са запазени части от нея, което е много интересно, според учения. Причината за това е, че от късния халколит има рисунки по стени, но откритата в обекта е от средния халколит.

"Третата отбранителна каменна система е невероятно постижение, дори и за военни цели, разказа специалистът. Тя е построена така, че достъпът към нея е по радиални структури и между тях могат да се придвижват двама души." Професорът обясни, че това не позволява да бъде нападната организирано, на голяма група, укрепителната стена. От този период в Европа няма аналогия на този вид укрепително съоръжение.



Проф. Николов показа на министъра и част от откритите през тази година находки. Сред тях са костена дръжка с медно шило вътре. Находката е датирана от късния халколит. Открити са и елементи, които се смятат за съставни части на шлем. Сред откритите артефакти са остриета на стрели от кост и копие. Открит е и предмет, наподобяващ бумеранг на външен вид, но с неизвестно предназначение. Намерен е и артефакт, който според някои е харпун, а според други - уред за плетене на мрежи, разказа още професорът.

Министър Банов коментира, че този обект няма аналог в Европа и за него трябва да се знае. Според министъра обектът трябва да се разработи и социализира, а довършването на магистралата "Хемус" ще помогне за достъпа до обекта.

Банов каза, че средствата за археологически проучвания, консервация и реставрация се увеличават всяка година. По думите му преди две години те са били един милион лева, а сега са 3,5 милиона лева. Министърът заяви, че парите ще продължават да се увеличават и през следващата година и да се инвестира в културното наследство. Той каза още, че министерството ще съдейства във всички фази на обекта - разкопки, реставрация, консервация и социализация.

Министерството е отпуснало за обекта през настоящата година 30 000 лева. Чрез проект с община Провадия са получени още 47 000 лева за консервация и реставрация.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/arheolozi-otkriha-fragment-ot-fleyta-ot-kasniya-halkolit-v-provadiya-solnitsata

Hatshepsut

Археолози откриха златно съкровище край Девня


15 златни монети са открити в златното монетно съкровище при проучването на древния град Марцианополис в землището на девненския квартал ,,Река Девня". Това съобщи за Радио Варна ръководителят на разкопките д-р Христо Кузов от РИМ в Девня. 13 от тях са отсечени по времето на император Теодосий II (408-450), една на съпругата му Елия Евдокия и една от император  Валентиян Трети, братовчед на Теодосий.  Те са били укрити при унищожаването на Марцианопол от хуните, съобщи д-р Христо Кузов.

От няколко години насам държавата и Община Девня съвместно отпускат средства за разкопки в историко-археологическия резерват ,,Марцианополис", като досега се проучваше инсулата (карето) западно от Музея на мозайките. Мястото, на което е открита сензационната находка, е ново и се намира в района на болницата. Община Девня в момента движи организацията по поставянето на камери за видеонаблюдение и прожектори в района, за да се обезпечи сигурността на съкровището, голяма част от което засега е под земята.

Кузов съобщи,че с писмо до министъра на културата Боил Банов са поискани още 20 000 лева за продължаване на разкопките в Девня.

Това е второто монетно съкровище, на което се натъкват археолозите в землището на кв. ,,Река Девня". През 1929 година там случайно е открито едно от най-големите съкровища в историята на света, състоящо се от 100 000 сребърни римски монети (около 350 кг) от времето на Марк Антоний. Предполага се, че то е представлявало градската хазна на Марцианопол и е било укрито при разграбването и опожаряването на града от готите и карпите.

http://bnr.bg/varna/post/101172037/arheolozi-otkriha-zlatno-sakrovishte-krai-devna

Hatshepsut

Когато солта бе по-скъпа от златото


Укрепителното съоръжение се състои от струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални "стени"

Сложна фортификационна система е пазела находището край Провадия преди 6600 години

Най-ранният добивен център е бил "монетният двор" на Европа

Сложна фортификационна система е пазела един от символите на първата европейска цивилизация – най-ранният в Европа праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата датира в периода 5500 – 4300 г. пр. Хр. "Необходимостта от опазване на най-голямото богатство на онази епоха – солта, е довела до скок на военната и инженерна мисъл", обяснява ръководителят на археологическия екип и зам.-председател на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей. Той изследва уникалния обект от 2005 г. През настоящия 15-ти археологически сезон беше подновено проучването на третата каменната отбранителна система, изградена от обитателите на последното къснохалколитно селище (около 4450 г. пр. Хр.). Тя е невероятно постижение на военното строително изкуство. Първият елемент е т. нар. каменен кожух, изпълняващ двойна функция – укрепване на склона на натрупалата се вече селищна могила и затрудняване на придвижването на нападателите. Вторият елемент са струпвания от камъни по напречни на склона линии или радиални "стени". Те са гъсто разположени, започват от най-високата част на селищната могила (на 6 – 7 м височина) и достигат до периферията на селището. Предназначението им е било да разбият на малки групи от по двама-трима души атакуващите неприятели. Тесните каменни коридори не са позволявали да се организира масова атака по склона. Над най-високата част на тази впечатляваща система се е намирала масивна каменна стена, която се е извисявала над околния терен. Регистрирани са 21 радиални линии, разположени в западната и северна част на селището, останалите са разрушени в по-късно време", обяснява проф. Николов.
Обектът е с формата на конус и се състои от две части. "Интересното е, че върху селищна могила има надгробна могила. Едната могила се състои от праисторически селища едно върху друго като в период от около 1000 – 1200 години е натрупан 7-8 метра културен пласт. Около 4300 г. пр. Хр. местен тракийски аристократ е изградил укрепена резиденция. Тя е с каменни основи и кирпичени стени, а около жилищната сграда има следи от обредна дейност. На същото място е имало издигнати и по-примитивни постройки, вероятно за обслужващия персонал", разказва проф. Васил Николов.
По думите му много е вероятно владетелят от Северното Причерноморие Буребиста да е минал през този район през I век пр. Хр. и физически да е отстранил местните тракийски аристократи. Така е започнало натрупването на надгробната могила, която сега е висока 13 метра. Заедно със селищната могила отдолу, целият паметник се издига на 22 метра височина. Пластовете обаче бързо потъват, а геодезисти са установили, че за 2 г. има потъване от 24 см! Това се дължи на съвременното производство на солна суровина.

На 13 м под земята започва солното тяло, което стига до 4 км дълбочина. То е конично, отгоре е овал 850 х 450 м като в дълбочина се отваря до 15 км в диаметър. Това е най-голямото солно находище в Югоизточна Европа. Върху овала е имало т. нар. солно огледало – това е сол, разтворена в пласт вода. От него са изтичали солени извори. Технологията на производството на сол, която за първи път е констатирана в Европа, е чрез изваряване на разсола в керамични съдове, докато се изпари водата и остане солта", разкрива проф. Николов.
Около 5500 г. пр. Хр. край тези извори се заражда живот. "Още при старта на разкопките през 2005 г. попаднах на керамика, която е характерна само за Тракия. Намерихме и фрагменти от тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол. Отвътре са били замазвани със специален слой глина, който абсорбира калиевия хлорид и по този начин се получава чист натриев хлорид, за да няма горчивина в солта", обяснява ученият.
При разкопките археологът попаднал и на праисторическа двуетажна къща. На първия етаж е било организирано производството на сол, а на втория – жилищната част. Първоначално древните обитатели са произвеждали солта в куполни пещи.




Археолозите попаднали на тънкостенни съдове, използвани при изваряването на разсол

"Открихме останки от огромна пещ с два отвора. През единия в опалената вътрешност явно с дълги дървени вили са вкарвани тънкостенни съдове, а вторият отвор е дърпал въздух. Имало е и комин, през който да излиза парата. По този начин са добивани по около 25 килограма суха сол от едно зареждане на пещта. Изнасяли са я на юг за днешна Тракия, където няма солни залежи. Така древните жители по тези земи поставят основите на специализираното производство, на промишлеността", разяснява проф. Николов, който е първият изследовател на Балканите, установил през 1990 г. двуетажни къщи в късната праистория.
"Количеството сол, което са добивали в домашните пещи обаче се оказало малко и заради това древните жители изнесли дейността встрани от селището и обособили производствен център за сол. Там открихме, че е имало овални вкопани съоръжения с размери около 3,60 м, разделени чрез стенички в 3-4 "коридора". Това наложило да изработват нови съдове тип паница. Те са широко отворени отгоре и тесни в долната част, но са имали по две срещуположни "ушички" като хоризонтални дръжки на устието. Окачвали са ги на две съседни стенички. Под тях са запалвали огън, който е загрявал разсола. От това съоръжение са извличали по около 200 кг сол на всяко зареждане, което също се оказало недостатъчно. В края на средния халколит, в първите столетия на петото хилядолетие са изкопавали големи ями с диаметър над 10 – 12 м и дълбочина до 2 метра. В тях плътно са подреждали огромни съдове до 70 см високи и до 70 см в диаметър. В пространството между тях са нареждали дървен материал, който са запалвали. Това е ставало в ями, за да може огънят да тлее и бавно да изпарява водата от разсола за да се получи сол", уточнява проф. Николов.

"Получената в големите съдове влажна сол била натъпквана в по-малки цилиндрични съдове с различни обеми. След това изпичали съдържанието в пещи, докато се получи твърдо тяло. Получените солени кюлчета са имали различна стойност според теглото. Солта е била далече по-ценна от златото и съответно е била всеобщ еквивалент. Първите златни монети се появяват едва след VII век пр. Хр. Дотогава единственото разменно средство е била солта. Златото е било само белег на престиж, който човек през оная епоха е трябвало да заслужи в очите на другите", изтъква проф. Васил Николов.
Представителите на далечната епоха са изнасяли солта по плавателната тогава Провадийска река и оттам по море или през Айтоския проход. "Предполагам, че тук са правили панаири един-два пъти в годината, за да идват купувачи на място. Преминаването от една територия в друга е било строго контролирано. Пропускали са по малко посетители, защото са знаели, че ако нахлуят големи тълпи, ще ги нападнат и избият, за да заграбят ценното богатство", коментира ученият.
Проф. Николов подчертава, че производителите на сол стават богати и имат огромно влияние, защото реално производственият център на сол е "монетният двор" на Европа. Той снабдява със сол огромна територия – от Черно море до Босна, от Карпатите до Бяло море не е имало друг голям производител на сол.
"Втората каменна отбранителна стена беше запазена до около метър височина, защото траките са я разрушили в значителна степен. При погребване на тракийски аристократ с по-висок престиж е издигната голяма надгробна могила с каменна крепида, която да пази спокойствието на погребания от посегателства.

https://trud.bg/когато-солта-бе-по-скъпа-от-златото/

Hatshepsut

Археолози откриха нови факти около историята на крепостта Петрич кале край Аврен

Археологическите проучвания на крепостта Петрич кале на Авренското плато през тази година са променили представата на учените кога е строена. За БТА ръководителят на разкопките гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова обясни, че досега се е смятало, че крепостта е строена през 4-5 век след новата ера. През това лято е станало ясно е, че всъщност е вдигната близо два века по-рано - още през късната римска епоха. Обектът е от особен интерес за археолозите, тъй като има изключителна научна стойност, допълни Войкова. По думите й много малко са крепостите и въобще селищата в страната, които са обитавани толкова дълъг период от време почти без прекъсване. На Петрич кале се наблюдава точно такъв феномен, тъй като крепостта е обезлюдявана само в най-смутните времена от края на седми до средата на девети век. Интересното е, че е известно точно кога е разрушена - през 1444 г. при битката на Владислав Трети Ягело. Археолозите намират много артефакти от тази битка - части от снаряжение и оръжия. От този период са и най-категоричните исторически извори за Петрич кале, допълни Войкова. По думите й в историческите хроники има подробни описания за архитектурния облик на крепостта, както и за отбраната й. Тази година основните усилия са археолозите са били съсредоточени към проучването на Южната кула на крепостта. Тя е изключително добре запазена - с напълно съхранен портал и арката на вратата, посочи Войкова. Именно проучването на кулата ни даде възможност да коригираме донякъде хронологията на цялата крепост и да отнесем нейния строеж към римската епоха, допълни още ръководителят на археологическия екип. Догодина работата на археолозите ще продължи с проучването на крепостната стена, както и на жилищата около нея. Надяваме се от следващата година да започне и изпълнение на консервация на крепостната стена, защото тя е доста атрактивна, посочи още Войкова. Финансирането на археологическото проучване е осигурено от Министерство на културата по договор с Археологически музей - Варна.




Варненски археолози разкриха запазена крепостна кула край Аврен

Hatshepsut

Археолози разкриха изцяло запазен вход на кула на крепостта над с. Разделна


Върху ключовия камък е издялан кръгъл медальон, в който вероятно е имало украса

Напълно запазен вход на кула на крепостта над с. Разделна разкриха археолози от Варненския археологически музей.

Докато подготвя за консервация зидовете на Петрич кале, екипът под ръководството на гл. ас. д-р Мария Манолова-Войкова се справя с блокаж от хоросан, камъни и квадри във вътрешността на южната кула. ,,Но усилията ни бяха възнаградени" – коментира д-р Мария Манолова-Войкова пред Archaeologia Bulgarica.

По думите й стените на кулата, построена вероятно още в началото на ІІІ в., се извисяват до 5 м. Напълно запазени са първият етаж и част от втория, с три амбразури. Най-впечатляващ е входът на кулата с арка от заклинени камъни. Върху ключовия камък е издялан кръгъл медальон, в който вероятно е имало украса.



,,Доскоро крепостта се свързваше предимно с късното средновековие – поради многобройните упоменавания в документи от ХІІ – ХV в. Най-много сведения имаме от времето на похода на Владислав ІІІ Ягело през 1444 г., когато тя е опожарена от кръстоносците. Но по всичко изглежда, че крепостта е построена още през римската епоха и е обитавана почти без прекъсване през късната античност и ранното средновековие. Несъмнено сред причините за добре съхранените архитектурни останки е местоположението й – в северозападния край на Авренското плато, върху отвесен скален масив" - категорична е археоложката.

http://www.desant.net/show-news/51381

Hatshepsut

Археолози откриха късноантична баня в центъра на Варна


Останки от късноантична баня намериха археолози в историческия център на Варна. Руините бяха открити миналата година при изкопни работи за строеж на нова сграда. Проучванията показаха, че откритата сграда е била ползвана като баня, съобщи  зам. научният ръководител на разкопките Елена Мирчева от Археологическия музей в града.

Тя уточни, че през миналата година е проучена само малка част от парцела, а от откритото са направени изводи, че вероятно намерената стара сграда е била градското водохранилище с нимфеум като градска чешма. Мирчева допълни, че през тази година екипът е попаднал на други части, където има хипокауст /подово отопление/, което е характерно за античните бани.

По думите й със сигурност сградата в първоначалния си вид, при своето построяване вероятно в началото на 5-ти век, е била баня. На по-късен етап е била преустройвана и може би е функционирала и като градско водохранилище.

Проученото пространство не е много голямо, но е изключително богато на информация и на находки, допълни Мирчева.

По думите й е открит много керамичен материал, който потвърждава, че сградата е функционирала през 5-ти и 6-ти век. Намерен е и изключително богат нумизматичен материал. Досега са открити повече от 200 монети в двете хипокаустни помещения. Сградата е била богато украсена, открити са мраморни облицовки, подови сцени, ценни мазилки в различни цветове, което показва че е била много внушителна.
Проучването, което се извършва в момента, е към своя край, защото договорът е за определена квадратура, каза още археологът. По думите й вече има сключен договор за изследване в съседния парцел, където древната сграда продължава.

https://m.novini.bg/bylgariya/obshtestvo/568128

Hatshepsut

След близо 40 години се очаква да бъдат възстановени
археологическите разкопки на Варненския некропол



Варна. След близо 40 години се очаква да бъдат възстановени археологическите разкопки на Варненския некропол I. Това заяви за Радио ,,Фокус" – Варна д-р арх. Жечка Илиева, член на Дружество ,,Архитектурно наследство" към САБ, ВИАД-Наследство, Варна и Камарата на архитектите в България и преподавател във Варненски свободен университет. Тя посочи, че е получила покана да се включи, заедно с нейни студенти за разработване на идейни концепции от сдружение ,,Варненски некропол I", финансиран от община Варна чрез фонд ,,Култура".

Посещението на обекта е било едно от първите неща, които студентите, заедно със своя преподавател са направили, за да се запознаят със спецификите му.
,,Направи ни впечатление, че теренът бе труднодостъпен, независимо, че бе почистен преди ние да отидем – липсваха указателни табели, липсваше и подход към самия обект. Това е така защото той все още не е социализиран за посетители и именно върху това трябва да работим", коментира архитект Илиева.
Именно това е и акцентът на идейните проекти, които в момента се разработват от студентите й.

Арх. Жечка Илиева подчерта, че се очаква с представянето на моделите за социализиране на този археологически обект, който е с огромно значение за световната история, Варненският некропол I да получи достъп до по-широк кръг от хора, с което да допринесе за развитието на Варна като привлекателна туристическа дестинация.

,,На първо време обектът трябва да се проучи много добре, за целта трябва да знаем в най-дребни подробности какви са били находките, които са намерени в района. Поради тази причина към момента ние сме се съсредоточили върху идейни концепции за социализация и експониране на бъдещите археологически разкопки. Знаете, че предишните разкопки са били преди повече от 40 години и до днес не е съхранено нищо, от което следва, че експонирането е невъзможно", посочи арх. Илиева.

В рамките на проекта ще бъдат маркирани част от най-богатите гробове и извършените в тях ритуали. Самите гробове имат разлики помежду си, защото скелетите открити в тях са били в различни пози – от изпънати, до такива в ембрионална поза. ,,В момента целта ни е да изработим стратегия, с която да превърнем мястото в притегателен център за туристите. Това може да стане, чрез няколко прийома.
Тъй като територията е много обширна, имаме идея в една част да се изградят елементи на атракцион, който разбира се да бъде за децата. В този атракцион чрез игри и задачи ще изострим любопитството им и в последствие ще ги запознаем по-подробно със самите находки. Последният етап ще бъде може би и най-интересният - посетителите да имат възможност да наблюдават лично археологическите разкопки, защото знаете, че част от територията все още не е изследвана", каза още варненският архитект.

Жечка Илиева допълни, че студентите са представили три концепции за социализация на Варненския некропол I, а концепцията ,,Пъзел" е била определена като най-добра. Базирана на нов метод за разглеждане на археология и за възприемане на историята – чрез игра, чрез пъзел. Методът е подходящ както за деца, така и за възрастни, които едновременно се забавляват и учат. Принципът на пъзела е застъпен от музейната сграда, през сакралното представяне на некропола и парковата зона, дори до сувенирите, които гостите сглобяват сами.
В заключение арх. Жека Илиева заяви, че засега не се знае кога ще започнат разкопките, защото това е въпрос, който касае не само Археологическия музей, неправителствени организации, но и държавата.

http://www.focus-news.net/news/2019/11/25/2722986/sled-blizo-40-godini-se-ochakva-da-badat-vazstanoveni-arheologicheskite-razkopki-na-varnenskiya-nekropol.html

Hatshepsut

Тайни проходи и каменни резервоари обвиват в мистика Петрич кале


Само на 20 минути с кола от Варна се намира малко известната, но атрактивна древна крепост Петрич Кале. Разположена е на ръба на Авренското плато, с невероятна гледка към Девненската долина. Петрич кале не е била от най-големите крепости в страната, но интересното при нея е, че е естествено укрепена, разказа в интервю за БТА археологът от Варненския исторически музей Мария Манолова-Войкова, която е ръководител на разкопките.

На практика обитателите на крепостта не са имали основания да се притесняват дали иде враг от юг, запад или север. В тези посоки се издигат 100-метрови отвесни скали. Единственият подход към крепостта е от изток. Създателите на Петрич кале обаче са взели сериозни мерки, за да осигурят безопасността си - издигнали са две внушителни крепостни стени и ров, обясни археологът.

Петрич Кале датира от III век

Крепостта е изключително интересна от научна гледна точка, а причината е, че в цялата страна, особено на север от Стара Планина няма друга толкова добре запазена и с такова продължително обитаване, допълни Войкова. По думите й доскоро учените са смятали, че Петрич кале е строена през 5 век. Последните разкопки обаче я датират доста по-рано - към средата на 3 век. Вече е ясно, че това е римска крепост, но кога точно е построена ще разберем с времето, каза Войкова. Факт е, че в Петрич кале са живели непрекъснато хора до края на 7 век. Има неяснота за началото на 8 век, когато започват варварските нашествия - аварски и аваро-славянски, които обезлюдяват почти цяла Северна България. До този момент на терена не виждаме следи от живот през 8 век, но още за 9 век има данни, че тук е живяло българско население, допълни археологът. Всъщност, от 9 век животът в крепостта продължава до средата на 15 век.

Колко е било населението засега археолозите не могат да кажат с точност. Във всички случаи крепостта е била гъсто населена, защото площта е малка и е нямало шанс за свободни пространства, посочи Войкова. Учените обаче вече са наясно, че през Средновековието - 11-12 век, Петрич кале е имала значение и на административен център. Доказателство са намерените при разкопките печати - на византийски служебни лица и на Борис Михаил. Те удостоверяват кореспонденция между администрации и връзка между крепостта и старите столици Плиска и Преслав, отбеляза Войкова.

За Петрич кале е ясно и кога точно е разрушена. Дори датата е известна - 7 ноември 1444 година, каза Войкова. Превзема я и разрушава кръстоносната войска на Владислав Ягело Варненчик. Има запазено писмо от полския владетел до крепостите Шумен, Овеч /Провадия/, Михлюз кале /Аксаково/, Петрич кале и Варна да се предадат, разказа Войкова. Повечето го правят, но Шумен и Петрич кале, уповавайки се на добрата си отбрана, отказват. В резултат на 7 ноември 1444 г . кръстоносната войска напада и успява да превземе крепостта на Авренското плато.



Покрай тази битка Петрич кале влиза и в тогавашните световни "новинарски емисии". Западноевропейските хроникьори са дали подробни описания за две големи стени, вал и ров, широк 4-5 метра, над 2 метра дълбок и пълен с вода. Днешните археологически разкопки потвърждават изцяло написаното преди векове. Крепостните стени са дебели близо 2 метра. Височината им е средно по 5 метра, като се предполага, че на места са достигали и до 6 метра. Уникалното за Петрич кале е и запазената кула с портал, с арка и бойница, допълни Войкова. По думите й през последните 50 години такова нещо не е намирано в страната.

По въпроса откъде идва името на крепостта, учените не са категорични. Според Войкова първото наименование, с което споменава през 12 век, е Бурфанто /превежда се като Петрич/, след това се среща като Бедрич, Петрезе, Петрич, дори Петерсбург. Но всичко се върти около петрос - което на гръцки значи камък, посочи археологът.

За местните хора местността е Петрич кале, затова и учените ползват това наименование. Има една легенда, записана в началото на 20 век, според която крепостта е основана от цар Петър Първи, допълни Войкова. Според нея обаче тази версия едва ли отговаря на истината, тъй като проучвания показват, че строителите са от римско време.

От Римската епоха до късното Средновековие

Всъщност, Петрич кале може да "разкаже" за развитието на културата от Римската епоха до късното Средновековие, е позицията на Войкова. Разкопките показват, че градежите от римската и ранновизантийската епоха са впечатляващи и здрави. Кулата, която е на близо 2 хиляди години, все още се извисява с внушителните над 7 метра, а основите й впечатляват със здравината си. Същото важи и за стените, макар че тук-там се виждат следи от използваните от кръстоносците тарани при превземането на крепостта. Въпреки тези поражения, защитните съоръжения са оцелели.

При разкопките учените са открили и една малка църква, строена през 14 век. Средновековните строежи обаче са скромни, по-скоро хората са ползвали старите основи, и с леки ремонти са ги ползвали, каза Войкова. Тя допълни, че интерес за учените представлява и територията около крепостта. В тази зона са правени сондажи през 60-те години на миналия век и всички показват, че има сгради - т.е. е било доста голямо селище. Всъщност, след тези опити за проучване на района, разкопки не са правени чак до 2013 година, когато проучването на крепостта е възстановено, уточни Войкова.

На въпроса дали мястото не е било ползвано още преди римляните, например от траките, археологът не отговаря изцяло отрицателно. По думите й още Херман Шкорпил при своите проучвания през миналия век е изказал предположение, че на Петрич кале е имало тракийско светилище. До момента доказателства не са намерени, каза Войкова, но веднага допълни, че не се знае какво ще излезе под всичките пластове натрупана през вековете пръст.

Има огромен потенциал като туристическа атракция

Петрич кале има огромен потенциал като туристическа атракция, е позицията на археолога. Причината е, че архитектурата е много добре запазена. Заради местоположението на крепостта живеещите в района не са разграждали стени, за да ползват камъните. Няма и много иманярски набези, а тези, които са пробвали, са търсили ценности в повърхностните пластове, без да копаят надълбоко.

Освен с впечатляващата зидария на 2 хиляди години, Петрич кале пали въображението с още няколко интересни и несрещани на други места тайни. Те са още едно доказателство, че древните са знаели много добре как да живеят и как да се пазят. В единия край на крепостта, на върха на 100-метровата отвесна скала е издълбан огромен резервоар. В него се е събирала водата, ползвана от живеещите в крепостта. Открити са и питоси - гигантски делви, в които са се съхранявали зърно и течности. Според учените тези неща са гарантирали, че крепостта може да издържи и на дълга обсада.

Строителите на Петрич кале са се подсигурили и за екстремни ситуации. В едната от отвесните скали е прокопан таен проход - стълба. Своеобразният тунел обаче не е за хората, които имат фобия от височини или от тясно пространство. Вижда се, че стъпалата са дялани направо в камъка, а после покрити с дърво. Днес, за съжаление, най-долният край на прохода е затрупан и изкачването до крепостта е невъзможно.

Тайната стълба е влязла и в средновековните хроники, разказа Войкова. При битката през 1444 г. оцелелите от турския гарнизон, като са видели, че ситуацията е безнадеждна, са се опитали да се измъкнат по този начин. Някои от членовете на влашкия отряд във войската на Владислав Ягело обаче знаели за стълбата, кръстоносците причакали врага и настанала поголовна сеч.

За битката от 1444 г. археолозите вече имат богат набор артефакти. Останките от въоръжение и снаряжение са както османски, така и характерни западноевропейски. Редом с металните части излизат и костите на загиналите. Тях археолозите събират и погребват с подобаващо уважение.

Вече е ясно, че разкопките ще продължат и през следващата 2020 г., каза още Войкова. Средствата осигурява министерството на културата по договор с Регионалния исторически музей във Варна. По думите на Войкова целта догодина ще бъде да се проучат жилищата около крепостните стени. Надеждата на археолозите е, че с времето ще бъдат намерени средства за социализацията на този атрактивен обект, ще бъде оправен пътят до крепостта или поне ще бъде оформена екопътека. А голямата мечта на Войкова е да се изпълни идеята за изграждането на лифт от село Разделна, което се гуши в подножието на платото, до върха, където се издига Петрич кале.

https://dnes.dir.bg/varna/tayni-prohodi-i-kamenni-rezervoari-obvivat-v-mistika-petrich-kale-snimki-i-video

Hatshepsut

Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки


Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus UlpiusTrajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала златния съд и той потънал. Ала когато не след дълго го видели да изплува от близката река, римляните приели чудото за знак от боговете. Така на мястото императорът основал град, наричайки го Марцианопол на името на прелестната си сестра.

Останките на един от стратегическите за Римската империя центрове лежат под съвременния български град Девня (22 км западно от гр. Варна). И тъй като при поселището се пресичали важни пътища, през IV век император Валент го превърнал във временна столица и от него ръководел цялата империя. Градът просъществувал едва четиристотин години. В края на шести век аварите го опустошили и върху основите на великолепните римски сгради издигнали своите жилища.

Това е един от най-големите градове, основани през римския период на територията на днешна България – казва Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня. – Неговата площ обхваща над 70 хектара, защитени от изключително здрава крепостна стена. Градът е построен по т.нар. ортогонална система с прави улици, ориентирани в посоките на света. В централните му части, както и в кварталите, са се издигали красиви големи обществени сгради, храмове на божества от гръко-римския пантеон, библиотека, триумфална арка. До този момент имаме информация за римския амфитеатър, който се намира в североизточния район на Марцианополската крепост, и за една голяма раннохристиянска базилика, свързана с християнския период на града, когато той става голям административен център и център на епископия.

Разрушеният град се появява за историята отново в началото на ХIХ век. А през 1976 г. при изкоп за строеж излизат основите на голяма антична сграда с прекрасни подови мозайки, които днес са част от Музея на мозайките в Девня.



Мозайките – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, са изключително качествено изпълнени – продължава разказа си Иван Сутев. – Изработени са в класическите техники от керамика, печена глина, стъклена паста (т.нар. смалта), мрамор и варовик в шестнайсет цвята. Изображенията дават основание за предположението, че вероятно домът е бил собственост на богат местен земевладелец от гръцки произход, тъй като тематиката им е свързана изключително с гръцката митология.



На пода в таблиниума (дневната стая в римско жилище) се намира може би най-интересната мозайка, изобразяваща отрязаната глава на горгоната Медуза, с която богинята Атина Палада украсява своя щит. Мозайката в кубикулума (спалнята) пресъздава една от многото любовни авантюри на Зевс – прелъстяването на Антиопа. От подовата украса е запазена само долната част и в богатата рамка на изображението се виждат екзотични птици. Единствената открита у нас мозайка по митологичния сюжет "Отвличането на Ганимед" е красяла окоса (голямата гостна) в дома, а гинекеята (женското помещение) – геометрична композиция с вплетени растителни орнаменти, в чиито краища вероятно са били изобразени четирите годишни времена, персонифицирани в образите на млади жени.

За да привлече туристи и да популяризира това културно наследство, община Девня от няколко години провежда фестивал посветен на с масовото участие на жителите на града.

По време на фестивала се правят исторически възстановки, свързани с важни събития от историята на римския град – гладиаторски битки, робски пазар, демонстрация на различни занаяти – казва още неговият директор. – Надяваме се скоро да създадем и собствена група от млади хора, които активно да участват в тези събития, на автентичната арена на римския амфитеатър.



И днес от недрата на Марцианопол продължават да излизат богатства, които да надграждат знанията ни за античния град. През т.г. историкът Христо Кузов откри съкровище от 12 златни солида и над 40 бронзови монети, а колегите му вече с нетърпение очакват следващия археологичен сезон.

https://bnr.bg/post/101203432/marcianopol-gradat-s-izumitelnite-rimski-mozaiki

Hatshepsut

Провадия Солницата - най старият праисторически град в Европа

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 – 4300 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4300 г. пр. Хр.). Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център. Заема площ около 300 дка. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира.

Част 1


Нощен хоризонт - разговор с чл. кор. проф. Васил Николов за солодобивния център Провадия-Солницата


Част 3


Част 4


Hatshepsut

Петрич кале – архитектурно съкровище


Непристъпна и непозната дори за археолозите, римската крепост Петрич кале е на път да се превърне в нова туристическа атракция. Намира се в диаметрално противоположна посока от едноименния гр. Петрич. Петрич кале е близо до морската ни столица Варна, само на 20 минути път с кола от там.

Издигната е на ръба на Авренското плато, като от крепостта се разкрива красива гледка към цялата Девненска долина, към долината на река Провадийска.



От там може да се наблюдава широк хоризонт на север към териториите, от които евентуално би могъл да дойде нападател и точно поради тази причина крепостта е била обитавана през цялото Средновековие – обяснява археологът  Мария Манолова-Войкова – ръководител на разкопките и проучванията, които се правят през последните 2-3 години.



Местните хора вярват, че крепостта е била основана от цар Петър I( управлявал в периода 927-969 г.). Така е записана в предания и легенди, документирани през XX-ти век. Интересното е, че когато се вгледаш в крепостта и в нейното местоположение, доминиращ е камъкът. Смятаме, че това наименование Петрич е производно на гръцката дума ,,петрос"- камък. Тя е от много по-ранен период и не може да се свърже само с Българското средновековие. Вероятно е възникнала през късната Римска епоха, и е била за охрана на Марцианопол – един от най-големите тогава римски градове, днес в пределите на България. Заблудата, че е от периода на Средновековието, Петрич кале е известна предимно от исторически извори на различни западноевропейски автори, свързани с кръстоносния поход на Владислав Варненчик от 1444 г. Но и през Средновековието тази крепост-град, остава със стратегическо значение.

Първите споменавания на Петрич кале са от XIIв., когато един арабски географ описва нейното разположение – на пътя от Велики Преслав за Варна. През XVв. крепостта попада в полезрението на много западноевропейски и османски автори, които я описват като голям град, с много солидна фортификация.

Разкопките на Петрич кале са още в много ранен етап – казва Мария Манолова-Войкова. Всяка година се хвърля по малко светлина върху хронологията и архитектурния облик на Петрич кале. Натрупването на все повече данни ще привлече интереса не само на историците, а и на туристи. Това е обект, запазен в изключително добро физическо състояние – казва археологът.



През този сезон ние проучвахме една от кулите на крепостта. За наша изненада съоръженията са отлично съхранени, с градежи до 4-5 метра височина – разказва Мария Манолова-Войкова. – Много интересен е входът на кулата, със запазена врата и арка над нея. Това за всички нас беше голяма изненада. Цялото Авренско плато е съставено от варовикова скала, която е лесна за обработка. Всичко в крепостта е направено от човешка ръка.
И има забележителна стълба, която е служела за таен проход, изсечен в скалата. Тя ни впечатли с мащабите си и с изработката на стъпалата, които сякаш не са направени от човек. В самата централна част на крепостта може да се види огромна цистерна, която е изсечена по същия начин в скалата. По изчисления на археолози тя е побирала над 700 кубика вода и така е осигурявала запас от питейна вода за дълго време, дори при продължителни вражески обсади.

Крепостта трябва да бъде посещавана от туристи, защото тя е един от малкото примери, особено на Север от Стара планина, където животът не е прекъсвал в продължение на много векове – като се започне от Римския период и свършва в късното Средновековие. Освен това тя е запазена непокътната и, заради географското си разположение, не е била подлагана на извличане на строителен материал, каквато е съдбата на повечето български крепости – като Преслав и Плиска, които са в равнината и днес са почти обезличени.

https://bnr.bg/post/101217317

Hatshepsut

Показаха бронзова лампа от V век, открита при разкопки във Варна




Късноантична бронзова лампа от V век, намерена при спасително проучване през 2019 г. в югозападния сектор на крепостните стени на античния Одесос на ул. "Цар Симеон I" във Варна, беше показана в Регионалния исторически музей в морската столица по повод днешния празник на археолозите, предаде репортер на Moreto.net.

По думите на доц. Валери Йотов, водил разкопките на това място, лампата веднага може да влезе в цялостната експозиция на РИМ-Варна.

Той посочи, че миналогодишните проучвания в античния Одесос на ул. "Цар Симеон I" са продължение на тези от 1982 г., водени от проф. Михаил Лазаров (в района на сегашното НТС).

"Установихме част от крепостна стена в посока изток-запад и въз основа на това имахме мотив да обясним на инвеститора и строителите, че не само трябва да се правят разкопки по улицата, но и в градинката, която е западна от НТС", обясни археологът.

Специалистите се натъкнали и на каменни беглишки хамбари от османския период.

Между ул. "Софроний" и "Цариброд" пък е била открита късноантична баня. По думите на археолога Александър Минчев за времето си тя е била много добре оборудвана, като залата е била облицована с мрамор. За съжаление банята не е добре запазена. Смята се, че около средата на VI век е била разрушена при земетресение по времето на имеператор Юстиниан. Доказателство затова е открита сребърна монета, намерена в едно от помещенията.

Очаква се проучванията да продължат и през този археологически сезон.

http://www.moreto.net/novini.php?n=413940