• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

01 April 2020, 18:34:02

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10355 Posts

Шишман
1438 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
241 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12975
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 78
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 42
Total: 43

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Хасковска област

Started by Hatshepsut, 08 September 2018, 13:56:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Откриха изключителна археологическа находка в крепостта Лютица


Археолози откриха невиждан досега в България оловен печат. Артефактът е намерен по време на разкопките на средновековната крепост Лютица, край Ивайловград, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Тази година на крепостта Лютица работят две експедиции - тази на Националния исторически музей (НИМ) и на Националния Археологически институт с музей при БАН, която се финансира от Министерството на културата. Първите проучвания, които се ръководят от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел "Археология" на НИМ), започнаха през юли.

Именно археологът Виолина Кирякова е попаднала на ценния печат.

Печатът е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина - втората съпруга на византийския император Андроник II Палеолог.

От едната страна на печата е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената ѝ. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца.

Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първият такъв печат, който е открит в България. По думите му в света са известни още два такива печата, които се съхраняват в Британския национален музей.

Находката е изключително ценна и показва, че Лютица е важен български град, чиито управители са водели кореспонденция в владетелите на най- големите средновековни държави.

Според доц. Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ) императрицата е управлявала в периода 1284 - 1317 г.

Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е дъщеря на Вилхелм VII (1240-1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му съпруга Беатрис Кастилска (1254-1286).

Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия.

През 1284 г. Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.

https://news.bg/culture/otkriha-izklyuchitelna-arheologicheska-nahodka-v-krepostta-lyutitsa.html

Hatshepsut

Откриха първата златна монета от средновековния град Лютица край Ивайловград


Екипът, ръководен от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, който проучва средновековния град Лютица край Ивайловград, Хасковско, намери първата златна монета на този обект. Това съобщиха от пресцентъра на НИМ.

Тя е от типа "Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222- 1254)" и е отнасяна към този никейски император, от период на интензивни златни и медни монетосечения, правени от венецианците в Константинопол. Монетите са използвани в този български град още от около 1215 г. По-точната датировка на златната монета, според проф. Константин Дочев, е 1240-1260 г. Тя не е била в обращение дълго време, но е преминала през ръцете на няколко сарафи, което личи от графитите по нея.

След като през юли тази година в Лютица бе открит печатът на императрица Йоланда Монфератска, сега намирането на златна монета в този средновековен град показва, че това място е богат извор на информация и богатства. И това е само първата златна монета, ще ,,изскочат" вероятно и други.

Прочети още : https://www.actualno.com/goodnews/otkriha-pyrvata-zlatna-moneta-ots-rednovekovnija-grad-lutica-kraj-ivajlovgrad-snimka-news_696040.html
© Actualno.com

Hatshepsut

Откриха съдове от Мала Азия в ямен комплекс край границата


мен комплекс може да даде информация, която ще е от голям принос за проучването на ранножелязната епоха по земите ни. Той се намира в землището на свиленградското село Капитан Андреево, коментираха от Регионалния исторически музей в Хасково, пише Хасковска Марица.

Екип от археолози проучил 297 структури при спасителни разкопки. Те са предизвикани от инвестиционно намерение.

Става въпрос за ями от ранножелязната епоха [около 1200-500г.пр.Хр.]. В 9 от тях имало останки от хора, а в 5 телата били специално положени. До скелетите имало над 20 цели керамични съда, които най-вероятно са специално поставени. Очаква се реставратори да сглобят още от керамичните останки.

Съдовете в по-голямата си част били местно производство, но забележителното е, че имало и фрагменти с произход от Гърция и Мала Азия. Другото голямо попадение е, че ямите били групирани в кръгове.

Все още специалистите не се ангажират с твърдо заключение за характера на комплекса - дали е свързан с погребалната обредност, религиозните вярвания на населението, или съоръженията са за битови нужди.

В централната част на площта била проучена жилищна структура от късния неолит. В него имало каменни и керамични боздугани, култови масички и голямо количество керамични съдове. Интерес представлявал и проучен гроб от къснобронзовата епоха. Тялото е в поза "хокер", а в ръцете си погребаният държал бронзов кинжал и съд.

https://www.marica.bg/otkriha-sydove-ot-mala-aziq-v-qmen-kompleks-kraj-granicata-Article-178784.html

Hatshepsut

КРЕПОСТТА БУКЕЛОН РАЗКРИВА СВОИТЕ ТАЙНИ

Внушителната средновековна кула над с. Маточина, Свиленградско, е свързана със славни битки – включително с победата на цар Калоян над кръстоносците на Балдуин Фландърски. Днес останките й се извисяват самотно на около18 м височина, но някога тя е била част от укреплението Букелон,чиито тайни археолозите разкриват пласт по пласт. Тазгодишната експедиция на Националния исторически музей, водена от гл. ас. д-р Мариела Инкова, се съсредоточи върху  участък с късноантични градежи. Все още не е сигурно дали най-ранните зидове са от III – IV или от V – VI в. , но според проучвателите фактът, че кулата е фундирана на дълбочина едва 1.50 м означава, че и от двете й страни е имало стени. Разходете се с екипа на Archaeologia Bulgarica, за да видите отблизо и отвисоко останките от прочутата крепост...


Hatshepsut

Златната къпина от огърлицата в Изворово,
изненадите на Харамийската пещера и още за майсторството на нашите предци



Стане ли дума за злато, най-широкият кръг почитатели на родната археология традиционно ще изредят Панагюрското златно съкровище, Вълчитрънското и още 2-3 знакови находки... Но едва ли сред тях ще са артефакти, като например златната огърлица, намерена в Могилата от бронзовата епоха при село Изворово, община Харманли.
За майсторските умения на древните хора, обитавали нашите земи, красноречива илюстрация са и находките от Харамийската пещера близо до Триград, община Девин.
Неслучайно изложбата ,,Българска археология 2016" е определяна като ,,златна". Когато разглеждате витрините и постерите в Националния археологически институт с музей при БАН, няма начин да не забележите как златни находки ,,извират" отвсякъде.
Вгледайте се в снимката на златната огърлица от Изворово и особено в сложно съставеното златно мънисто в центъра, което прилича на къпина. Уменията, вложени при изработката, и естетиката на бижуто разкриват много познания, вкус и прецизност на работата.
Твърде любопитен е начинът, по който е изглеждала огърлицата при нейното намиране от археолозите, но няма да издавам сюжета. Оставям на вас удоволствието да откриете какво се е случило по време на археологическото проучване, както и след това – при реставрацията. Логично е човек да си зададе въпроса: защо точно в земите на Изворово има такива находки? За да разберем значението на обектите, ще трябва да направим пътуване във времето. Днешното Изворово всъщност е разположено по най-важния път на някогашната Римска империя – Виа Диагоналис, аналогичен на съвременните трансевропейски магистрали. Виа Диагоналис е изградена толкова здраво, че оцелява през хилядолетията. По цялото протежение е имало пътни станции. Едни служели за смяна на конете, други предлагали и нощувка. Най-често за сигурността на станцията и пътниците се грижел военен гарнизон, разположен в изграденото наблизо укрепление. Така и при днешното Изворово е имало важна пътна станция – Кастра Рубра, която с времето се е развивала и като крепост в пределите на Византия.
Другият обект за проучване е Харамийската пещера, дълга 510 метра. Тя се намира в Ягодино – триградския карстов район и има характер на пропастна пещера. Обектът е определян като първото пещерно светилище, открито в Родопите.

https://bnr.bg/post/100805801

Similar topics (5)