• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

03 April 2020, 20:48:02

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10370 Posts

Шишман
1454 Posts

Panzerfaust
288 Posts

Лина
242 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 13008
  • Total Topics: 1236
  • Online Today: 97
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 54
Total: 55

avatar_Hatshepsut

Св. мъченици София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 14:57:52

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut



На 17 септември християнският свят отбелязва празника на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и на майка им - София.

Преданието разказва за това, че през втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена на името София, която открито изповядвала вярата си в Христос.
София възпитавала и трите си дъщери - Вяра, Надежда и Любов в упование в Исус Христос.
Когато император Адриан разбрал за вярата им, той заповядал да ги доведат при него и да ги измъчват, докато не се откажат от Христос.

Той приканил трите сестри, от които най-голямата Вяра била на 12, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години да се поклонят и принесат жертва на богинята Артемида.

Тъй като те отказвали, били подложени на най-жестоки изтезания - хвърляли ги в нажежена пещ, върху гореща желязна решетка, в котел с кипяща смола и на всичко това свидетел ставала майката София.

Тя с необикновено сила убеждавала децата си да понесат мъченията в името на Исус Христос.

Когато момичетата издъхнали, без да се откажат от вярата си, императорът разрешил на София да вземе телата им и да ги погребе. София прекарала три дни на гроба им на висок хълм извън града.

На третия ден, молейки се, тя напуснала този свят и се пренесла в небесния.

Църквата почита и София като мъченица, защото като майка е била свидетел на чудовищните изтезания, на които са били подложени децата й."

http://news.ibox.bg/news/id_843187206

Hatshepsut

Св. София, Вяра, Надежда и Любов

Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:

"Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях... се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

Да почита родителите си.
Да се пази от кръвосмешение.
Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
Да не краде.
Да не убива, дори за отмъщение.
Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
Да не се връща пътник от прага.
Да не се връща сираче, сиромах с празно.
Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание."

Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

Св. Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.

За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.

Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция

http://www.kladnica.com/node/598

Hatshepsut

Днес е Вяра, Надежда и Любов - момичетата, загинали за християнството


На 17 септември православната църква разказва за живота на една майка светица и нейните дъщери мъченици - Света София и Вяра, Надежда и Любов. Кръстени на трите най-големи добродетели, момичетата получават мъченически венец и умират за това, че са християнки. Майка им пък получава безкръвно мъченичество заради това, че е станала свидетелка на мъчението на дъщерите си.
Днес ще ви заведем до една стара църква, в която като влезеш, се пренасяш в V век, пише "Стандарт". Тя се намира в София. Носи същото име и като светицата и като столицата ни - ранно християнската базилика "Св. София" (Божията Премъдрост). Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха не само в столицата, но и на Балканите. Според някои изследователи днешната църква лежи върху основите на три по-ранни църкви, според други - става дума за повече постройки, като четвъртата църковна сграда се отнася в края на V, началото на VI в.


В далечната  1893 г. започват първите разкопки в основите на църквата,  следват още - през 1910-11 г. , както и в края на ХХ в. През 80-те и 90-те години на миналия век, след като църквата отново е реставрирана и консервирана, а на южната й фасада е изграден мемориалът на Република България - Паметникът на Незнайния воин ("Вечният огън", проект на арх. Н. Николов), неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложни и дългогодишни археологически проучвания.

Дългата история на храма "Св. София"  започва с построяването на еднокорабна църква на  най-високата по онова време част на града. Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век. Построяването му се свързва с името на император Константин Велики и провеждането на Сардикийския събор. Самият император често посещавал града, а знаменитата му фраза: "Моят Рим е Сердика!" остава в историята.
В средата на века църквата пострадала от нашествията на хуни и готи.

От първия храм е запазена част от подовата   мозайка, а олтарната мозайка, представяща райската градина, днес се пази в Националния археологически музей.
През VI век император Юстиниан Велики заповядва на същото място да бъде издигната  голяма базилика, носеща името "Премъдрост Божия". В края на ХVI век е превърната в джамия, а след земетресенията през ХIХ век е изоставена. Освобождението на България заварва църквата "Св. София" полуразрушена. Тя започва  да се използва за склад, наблюдателница на пожарната команда и дори се обсъжда идеята за нейното събаряне. През 1900 г. в южния кораб е устроен параклис и едва след 1911 г., когато е приет Закон за старините, се вземат мерки за запазване и възстановяване на базиликата. Тя е отново отворена за богомолци през 1998 г.

В основите на църквата са разкрити  катакомби. Експонираните гробове и гробници са около 50 от периода III - нач. на V в. Някои от гробниците са украсени със стенописи. Една от емблематичните е гробницата на Хонорий, датирана от V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: "Хонорий, раб Божи".

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов. "Моят Рим е Сердика", възкликнал някога император Константин. А сърцето на Сердика е катедралата Св. София, която води жителите на града към Премъдростта Божия, от която произлизат и най-големите добродетели - Вярата, Надеждата и Любовта. Храмът Св. София и днес стои, а и, надяваме се, още столетия ще го има, като стожер на духовността и вярата в Бога в един все по-обезверяващ се свят.

17 Септември ‐ Имен ден имат: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен и сродни На масата се слага прясна питка и грозде По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден. Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда ‐ сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.

http://www.blitz.bg/