• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 06:47:41

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10919 Posts

Шишман
2572 Posts

Panzerfaust
443 Posts

Лина
417 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15792
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 30
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 16
Total: 17

За паметниците

Started by Hatshepsut, 28 August 2018, 13:01:25

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

28 August 2018, 13:01:25 Last Edit: 20 February 2020, 18:52:12 by Hatshepsut
Уникални български военни паметници откриха в Северна Добруджа


Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война наши войници

С научна сензация приключи експедицията за издирване и проучване на български военни гробища и паметници от Първата световна война в Северна Добруджа, предаде кореспондентът на БГНЕС в Добрич.

Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през войната наши войници. Експедицията обаче открити два изключително добре запазени паметника.

Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджи гьол и представлява внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници, повечето от които са починали в полевата болница, функционирала в Аджи гьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак.

Вторият обект е открит в поле до каменната кариера Паитра рошу край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Той е посветен на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г.

Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско, съобщи историкът Радослав Симеонов. Върху паметника може да се прочете надпис "Прахът на героите създава Отечеството".

През есента на 2007 г. бе осъществен първият етап от експедицията. Тогава бяха обходени 25 селища.

Преди реализацията на самата експедиция е извършено пълно проучване на селищната топонимия - старите турски имена на населените места в Северна Добруджа и съвременните румънски, изготвен е пълен списък на загиналите в Добруджанската операция и на Серетския фронт български войници и офицери.

Открити са и три индивидуални войнишки надгробия в селата Цепеш вода, Черноводско, Ген. Прапоржеску, Тулчанско и в гробището на манастира "Чилик дере". От 6 до 11 октомври са обходени 68 селища в областите Констанца и Тулча. Заснети са местата на паметните битки и победи на 3-та българска армия.

Потвърдиха се впечатленията, че войнишките ни паметници на румънска територия са масово и целенасочено унищожавани, пише в доклада си Радослав Симеонов.

В дворовете на църквите в Бабадаг и село Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия.

В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война.

Съвсем целенасочено българите от Северна Добруджа са били изпращани по бойните полета в Трансилвания, където са воювали срещу австроунгарски войски, поясни Радослав Симеонов.

Предстои да бъдат предприети дипломатически стъпки за възстановяване на унищожените български военни паметници в Северна Добруджа.

https://www.vesti.bg/novini/dosega-se-smiatashe-che-izvyn-dneshnite-granici-na-bylgariia-ne-sa-syhraneni-memorialite-na-zaginali-prez-pyrvata-svetovna-vojna-nashi-vojnici-1247326

Hatshepsut

Радослав Симеонов: Броят на загиналите български войници в Добруджа през 1916 година е двойно по-голям от сегашните данни Радослав Симеонов, директор на Мемориален комплекс ,,Военно гробище" в Добрич, пред радио ,,Фокус"-Варна Фокус: Кога се проведе вашата експедиция и откъде тръгна идеята за нейното осъществяване?
Радослав Симеонов: Експедицията е част от реализацията на един голям проект, свързан с проучването на бойния път на трета българска армия в Добруджа. Става въпрос за исторически период от време през есента на 1916 година. Целта на проекта е да се съберат и дадат данни за всички офицери и войници, участвали тогава в боевете – трите имена, родно място, войскова единица, дата и място на смъртта и погребението. Изследването е уникално, защото в момента историческата справка сочи за около 11 000 загинали войници в посочения период. Аз и моят колега от Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев и главният експерт по войнишките паметници Иво Антонов смятаме, че цифрата е двойно по-голяма и смятаме да го докажем с проучванията. В един по-нататъшен момент, когато разполагаме с базата данни, има идея тя бъде качена в Интернет и така всеки, който се интересува от история, както и родственици могат да получат информация. Експедицията бе осъществена в периода 6-11 октомври 2008 година и представлява втората част от изследователско пътуване. Миналата година по същото време бе реализирана първата част на проучването.
Фокус: Каква е същността на изследователското ви пътуване, което разбирам от вас е направено изцяло на разноски на двата исторически музея - в Добрич и Тутракан?
Радослав Симеонов: Предварително ние разполагахме с документна и снимкова информация за обекти, които трябва да се обходят. Информацията бе предоставена от Централния военен архив и Централния военноисторически музей. Обходихме близо 70 селища, а с миналогодишните общият брой става около 95 обекта. Проучихме, разчитайки каменните надписи, почистихме и документирахме два войнишки монумента и три войнишки надгробия. Това са кръстове, като някои от тях бяха изпочупени, други повредени. Те са намират в село Цепеш вода, област Констанца, село Генерал Прапоржеску и манастира Чилик дере, област Тулча. Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война български войници. При експедицията обаче открихме два изключително добре запазени паметника. Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджигьол. Паметникът е внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници. Повечето от тях са починали в полевата болница, функционирала в Аджигьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак. Вторият уникален паметник е открит в поле до каменната кариера "Пиатра рошу" край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Посветен е на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г. Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско. В дворовете на църквите в град Бабадаг и с. Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия. В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война. Като историк бих споделил, че периодът и събитията от времето на Първата световна война дълго време са били игнорирани от обществото. На войниците, загинали през тези боеве трябва да се гледа като на национални герои, допринесли за обединението на България. Тъжен факт е, че никъде в църковните дворове на обходените от нас места не са съхранени войнишки паметници на българи. Любопитно е да се знае, че намерените цивилни надгробия в Северна Добруджа от края на 19 и началото на 20 век са с надписи на възрожденски български език. Латиницата започва да се използва след Първата световна война.
Фокус: Оттук нататък какви стъпки ще предприемете?
Радослав Симеонов: Идеята е някои от паметниците да бъдат пренесени в България. В градовете Добрич и Тутракан има военни гробища, където могат да се съхраняват паметниците. Според новоприетия Закон за войнишките паметници подобна дейност се финансира от държавата. Намеренията са да се направят дипломатически постъпки за преместване на паметниците или на места в Северна Добруджа, която е в пределите на Румъния, там където някои оцелели монументи са порумънчени, да се възстановят българските надписи или просто да съжителстват надписите на двата езика – нашият и румънският. В Румъния съществува организация ,,Култул ероилор", която се занимава с поддръжка на войнишки паметници. Бихме очаквали съдействие от нея. За съжаление в България такава организация няма. Смисълът на нашата дейност може да бъде обобщен с текста на епитафия от един от документираните от нас паметници в село Туркоайа: ,,Прахът на героите създава величието на Отечеството".
Жулиета НИКОЛОВА

http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/10509/

Hatshepsut

Две години македонските власти не разрешават възстановяване на паметника на полк. Каварналиев край Дойран
 
27 октомври 2008 | 10:26 | Агенция "Фокус"  
 
  Дойран. Повече от две години дипломатите в Скопие чакат разрешение за възстановяване на разрушения паметник на полк. Коста Каварналиев, който се намира край шосето на пътя от Валандово за Дойран (на първата и втората снимка). На многобройните изпратени ноти от страна на българското Посолство в Скопие до македонските официални власти няма отрицателен отговор, но няма и положителен. Проект и средства за паметника могат да бъдат намерени, но на практика той не може да бъде възстановен, защото затова се изисква официално разрешение.
В най-голямата трева и храсталаци на около двеста метра от шосето се търкалят огромните каменни и мраморни късове от взривения след 1945 година паметник. Освен български дипломати и местни българи, почти никой не идва тук. Сред разбитите камъни има изсъхнали букети от полски цветя и остатъци от свещи от предишното идване на малка група българи. Свещ за загиналите се пали през лятото около годишнината от смъртта на полковника, и ако дойде някой от местните на Архангелова задушница. През 1918 година в района на хълма, на който е бил паметникът, са погребани загиналите от 58-и пехотен полк. Гробовете им са разкопани от иманяри и следите от тях – напълно унищожени.
Релефът днес е много променен. Стана ясно, че по време на Първата световна война, когато са се водили сраженията, тук хълмовете са били почти напълно голи. Сега са залесени, но пък често пъти пожари унищожават дърветата. Растителността около останките от паметника е горяла и това лято, а от другата страна на шосето от огромен пожар са унищожени десетки декари нискостеблена растителност, храсти и дървета. Сред овъглените клони се виждат обърнати бункери, изкъртени метални и стоманени части от укрепления. Отбранителните съоръжения тук са се простирали в продължение на десетки километри.
По време на втората част на похода ,,Охрид – Дойран", посветен на 90 години от края на Първата световна война, участниците в него се поклониха и запалиха свещ в памет на защитниците на Дойран през Междусъюзническата война, водени от полк. Коста Каварналиев. Символично на това място дойдоха най-възрастният участник – 75-годишният Панде Евтимов и най-младият – деветгодишната Катерина Куртелова, дъщеря на Любчо Куртелов от Сдружение ,,Хоризонти", по чиято идея се осъществиха двете части на похода (на третата снимка).
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година Каварналиев е назначен за командир на 3-а бригада от Трета Пехотна Балканска дивизия. Седмица след започването на войната в средата на юни, в неравно сражение с четири гръцки дивизии, Трета бригада под ръководството на полк. Каварналиев, отбранява Дойранските позиции. Смъртно ранен, полк. Каварналиев удържа позицията си в продължение на 7 дни с 3000 войници срещу над 42 000 неприятели. За три дни двата полка (32-ри и 42-ри) губят повече от половината от личния си състав. Сражението спира настъплението на гръцката армия към вътрешността на България. В боевете при Дойран полковникът е ранен и умира от раните си на 23 юни 1913 година. Произведен е посмъртно в генерал-майор. Паметникът е издигнат на това място през 1917 - 1918 година, когато местността попада на Солунския фронт (на архивните снимки). Копие на високия около седем метра монумент стои в двора на Националния исторически музей. То е направено със средства от дарения, събрани от Сдружение ,,Плиска". Преди две седмици председателят на Сдружението Божидар Димитров заяви, че са готови да го подарят на Община Шумен, която да го постави на подходящо място, избрано от Общинския съвет, за да не стои напразно паметникът в двора на музея. Ако македонските власти дадат разрешение за възстановяване на паметника на полк. Каварналиев, много бързо ще бъде изработено друго копие, или ще бъде възстановен оригиналният монумент, каза Божидар Димитров.











http://www.focus-news.net/

Hatshepsut

Започна монтажът на паметника, посветен на героите от Девета плевенска пехотна дивизия


Шишман


Hatshepsut

Първият паметник на Симеон Радев, автор на ,,Строители на съвременна България"


Симеон Радев, автор на настолната за редица поколения книга ,,Строители на съвременна България", бе почетен с паметник до НДК. Монументът е поставен в годината, когато се навършват 140 години от рождението на писателя, дипломат, журналист, публицист, историк и възрожденска по дух личност. Създаден от скулптора Янко Бонев, това е първият паметник на Радев. Инициативата е на Фондация ,,Достойни българи".

Четири безсмъртни книги съдържат в себе си цялата противоречивост на българския дух във времената, когато България се изправя от петвековното пепелище – ,,Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, ,,Бит и душевност на българския народ" на Иван Хаджийски, ,,Бай Ганьо" на Алеко Константинов и безспорно – ,,Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. Парадоксално, но дори по времето на социализма тя не е изрично забранявана.

Роден веднага след края на Руско-турската война във все още неосвободената българска Македония, Радев е пример за неукротимия стремеж на българите към образование и растеж – лични и обществени. Високообразован юрист от чорбаджийски род, в младежките си години Радев е и член на ВМОРО, и анархист, редактор на опозиционни и революционни вестници. Високата му ерудиция, овладеният език и идеите му стават основа на кариерата му, той е канен както от цар Фердинанд, така и от отоманската власт да заеме високи дипломатически и политически постове.

,,Строители на съвременна България" е един от най-сериозните историографски трудове на Балканите. Поредицата излиза в два тома, обхващащи царуването на княз Александър и Регентството. Едва през 2009 г. излиза третият том, абсолютно непознат на българската общественост, който разглежда епохата до избирането на Фердинанд за княз български.

,,Няма история обективна и не съществуват безлични историци", казва Радев.

Умението му да превърне историята в увлекателен разказ с психологическа дълбочина е ненадминато и до днес. Безспорна е приликата в структурата със ,,Записки по българските въстания", но ,,Строителите" блести и с ерудицията и задълбочеността на своя автор. Това не е просто разказ за събитията, а пълен разрез на причинно-следствените връзки, довели до тях, анализ на психологическите характеристики на хората, изграждали и рушили следосвобожденска България. Твърди се, че цар Фердинанд, който иначе изпитвал огромно уважение към Симеон Радев, изрично го помолил да спре писането на ,,Строителите на съвременна България" преди да стигне до неговото царуване, уплашен от проникновеността и безцеремонната честност на автора.

,,Строителите на съвременна България" е една от книгите, които трябва да се изучават в училище редом със ,,Записките" и ,,История славянобългарска". Тази пълнокръвна картина на едва прохождащата държава е учебник по държавност, пътеводител за грешките и проблемите, методология за държавно управление и строеж на гражданско общество.

https://www.ploshtadslaveikov.com/parviyat-pametnik-na-simeon-radev-avtor-na-stroiteli-na-savremenna-balgariya/

Hatshepsut

В старата столица е единственият паметник на Левски, вързан и с примка на шията


Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново. Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г. Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. Родолюбецът не забравя и родния си град Велико Търново, където е закърмен с революционни истории и разкази за Васил Левски. Затова осигурява средства и поема инициативата за изграждане на паметник на Апостола.

Съществували са два проекта за паметника. Първият е на скулптура Павел Методиев и представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия начело с ген. Кецкаров, одобрила втори проект - на скулптура Любомир Далчев. Паметникът на Васил Левски е открит през 1946г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турска стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст, с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана неговата най-бележита мисъл: "Ако печеля - печели цял народ, ако загубя - губя само себе си". В знак на признателност към жеста на Карл Папоушек, две години по-късно той бил обявен за почетен гражданин. Във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместването на паметника с десетина метра, в посока на поликлиниката.

https://starotarnovo.blogspot.com/2018/02/blog-post_19.html

Hatshepsut

Паметникът в Шумен стана национална ценност


Мемориалният комплекс ,,Създатели на българската държава" над Шумен, познат просто като Паметника, вече е недвижима културна ценност с категория ,,национално значение". По информация от БТА това се е случило по-миналата седмица със заповед на министъра на културата Боил Банов. Построен като част от културния проект ,,1300 години България" в периода 1979 – 1981 г., паметникът е същевременно харесван и нехаресван от българи и чужденци. Защо беше важно той да получи статут на недвижима културна ценност?

Ценностните характеристики на Паметника и защо трябва да бъде възприет като такъв

Част от мащабното юбилейно строителство във връзка с 1300-годишнината на българската държава, паметникът се явява завършек на цялостната реконструкция на центъра на града и негово градоустройствено продължение. За неговото минало и настояще разказват арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева в доклада ,,Live or let die: постсоциалистическото публично пространство в контекста на социалистическитe монументи". Той е разположен в перпендикулярна на централната част на града ос, което го прави добре видим от почти всички негови квартали.



Паметникът се явява пример за мемориалното строителство, характерно за късния социализъм – изнесен извън града комплекс, представляващ цялостен архитектурно-скулптурен ансамбъл. Автори на проекта са скулпторът Крум Дамянов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, Иван Славов и конструкторът инж. Преслав Хаджов. Обемната структура от видим бетон въздейства на посетителя по различни начини спрямо това дали той се намира във или извън нея. Историята на България бива изобразена чрез абстрактизирани гранитни фигури на владетели и пространства, създаващи впечатлението за своеобразен храм. Търсен е контраст между обемните и груби форми с различния характер на образите и цветните мозайки.



Има ли гласове ,,за" или ,,против"?

Днес паметникът се явява неделима част от силуета на Шумен. Според доклада "Live or let die" той се радва на всеобщо одобрение и е добре поддържан и обгрижван. Той е и задължителна спирка за чужденци и гости на града, а пешеходният маршрут до него е предпочитана зона за спорт.

Може би заради отдалечеността си от централна градска част или заради това, че не се руши като своя столичен съименник, неговото съществуване и обявяване за недвижима културна ценност сякаш не пораждат полюсни реакции в обществото. Такива често се срещат при подобни примери. В лични разговори с хора от Шумен и с такива, които са имали досег с Паметника, съм чувал най-различни мнения. Най-често негативните произлизат от идеята, че абстрактната визия не е присъща на идеята и мястото. Това е нещо, за което структурата е била критикувана още при построяването си.

Въпреки това, често след изказванията следват и коментари в полза на монумента. Рядко се срещат такива за връзката му със социализма, което обикновено често се изтъква като негатив, когато се говори за наследството от този период. Но именно това е и един от важните аспекти. Не бива да забравяме, че този паметник, както и честванията ,,1300 години България" са били част от мащабна културна пропаганда, целяща да покаже комунизма като естествено продължение на подхранената с голяма доза национализъм българска история.

https://stroiinfo.com/pametnikut-v-shumen-stana-natsionalna-tsennost/

Hatshepsut

"Въздигане"- История за Хан Алцек и паметникът му в Италия!


Hatshepsut

Паметник на цар Симеон и книжовниците - Велики Преслав

Предаността и уважението към предците са увековечени с внушителен паметник в центъра на Велики Преслав – ,,Симеон и книжовниците". Неговото изграждане започва през 1978 год. с решение на Министерски съвет. Проектантите решават да е висок 7,5 м и да се изработи от сив витошки гранит. Основната фигура е на цар Симеон, а около него са фигурите на малка част от книжовниците, творили в Преслав през X в. В основата на фигурите, на три пергамента, са издълбани надписи от ,,Похвала за цар Симеон", ,,Проглас към Евангелието" от епископ Константин Преславски, ,,За буквите" на Черноризец Храбър. Монтажът е завършен на 12 май 1983 год. От тогава до днес в нозете на Цар Симеон и неговите книжовници се поднасят венци на 24 май – Денят на българската просвета и култура – в знак на почит и уважение към хората, дали на целия славянски свят мелодичен език и богата култура.


Hatshepsut

Паметник на Васил Априлов в гр.Габрово


Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов, габровци го искат величествен и изправен, не седнал. Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.
През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.
На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.
Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.
Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.
Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов... и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.
На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков. Неговият проект "Пробуда" представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.
На 5 юни 1934 г. вестник "Слово" (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува "Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов". Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта "Будител".
С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.
Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи....", твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.
Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.
Третият, който ,,гледа" към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.
Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано ,,Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847", а на противоположната страна ,,На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935". Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.
В речта си при освещаването на паметника той казва: ,,... нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.".
От стотиците венци най-ефектен е венецът, ,,поднесен" на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

От фейсбук-страницата Национална Априловска гимназия / Aprilov National High School