• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 November 2020, 09:42:11

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 18282
  • Total Topics: 1298
  • Online Today: 76
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 74
Total: 75

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Откриха изящна керамика при подводните проучвания край Созопол


Изящна керамика от архаичната епоха на древна Аполония откриха специалистите от Центъра по подводна археология в Созопол. В продължение на 12 дни те проучваха на площ от близо 8 кв.м в акваторията на Старото пристанище на морския град. Дейностите се извършиха във връзка с проект на Общината за изграждане на плаващи понтонни кейове за рибарски лодки.
,,Този участък, който проучвахме никога до сега не е бил проучван и това , което се откри е е много дебел и плътен пласт с керамика от времето когато това е било историческото пристанище на Аполония Понтика и след това на средновековния и късно средновековния град. Надявахме се на материали от бронзовата и дори от халколитната епоха, но не открихме тук такива", каза д-р Калин Димитров от Център по подводна археология.

Водолазите са намерили керамика от класическия период, елинистическия, късноелинистическия, от римския, късната Античност, Средновековието , османския период, това показва, че пристанището на града е функционирало повече от 2 500 години.

,,Целият комплекс, който открихме е впечатляващ, особено този от късноархаичната и класическата епоха. Рядко се намират толкова богати материали на толкова малка площ в толкова добро състояние. Подобни са намирани на сушата, но като отделни фрагменти. Тук, морето съхранява находките.", разказа д-р Калин Димитров.

Според учените по цялата територия на пристанището има неизследвани площи, които трябва да влязат в дългогодишен научен археологически проект. До 1 – 2 месеца откритите находки ще бъдат проучени и експонирани в Археологическия музей в Созопол.

https://bnr.bg/burgas/post/101282838/otkriha-izashtna-keramika-pri-podvodnite-prouchvania-krai-sozopol-snimki

Hatshepsut

В Бургас откриха тракийско ямно светилище от V-IV век пр. Хр.


Тракийско ямно светилище от V- IV век преди Христа бе разкрито в бургаския жилищен комплекс ,,Изгрев" при изкопаването на основите за нов жилищен блок. Голяма част от ритуалния ансамбъл е останал под построените вече околни кооперации, но и това, което е запазено от него, показва един внушителен мащаб на тракийското присъствие в тази част на Бургас.

Любопитното в случая е, че за малко и този обект да бъде заличен, ако не беше доблестната постъпка на бургаската журналистка Галя Тенева, която случайно забелязва, че от изкопите се изравят парчета от старинна керамика.  Дошлите на място археолози установяват, че се касае за останки от тракийска култура. Работата по строежа е спряна и започва археологическото проучване на терена.

То разкрива наличието на ямно светилище, в което преди хилядолетия са извършвани специфични ритуали. То се оказва част от огромен тракийски култов комплекс. Мащабът му говори за сериозно обитаване на тази територия в древността. Археолозите предполагат, че наблизо е имало селище от тази епоха, тъй като морето е съвсем близо, а където има вода, е имало и живот. Към момента обаче това са първите разкопки, които се извършват в този район на Бургас.



Засега на строителното петно за бъдещата кооперация, което е с площ от близо 900 кв. м, са установени 14 култови ями, като напълно проучени са само 2. От намерената в тях керамика вероятно напълно ще бъдат възстановени една погребална урна и една амфора.

Археоложката Златина Петракиева споделя, че в урната най-вероятно е било извършено трупоизгаряне, за което свидетелстват намерените въгленчета. Очаква се с почистването й в дълбочина да се открият и част от горени човешки костици.



По принцип, по думите на ръководителя на разкопките Мирослав Класнаков - археолог от Регионален исторически музей-Бургас, на терена е намерен интересен остеологичен материал, който предстои да бъде прегледан и анализиран.

В ямите се открива голям масив от фрагментирана керамика. 80% от нея е местно производство от живелите тук тракийски племена. 20% е делът на вносната керамика - предимно амфори, в които от Елада са били пренасяни вино, зехтин, насипни продукти, солена риба и пр.



След като приключат археологическите проучвания, се очаква комисия от Министерство на културата да се произнесе за бъдещото ползване на този обект и дали ще продължи стоителството на жилищната сграда, предвидена да се изгради на това място. Но дотогава специалистите се надяват разкопките да разкрият пълната картина на това, което се е случвало в древността на територията на днешен Бургас.

В РИМ-Бургас засега се съхраняват фрагменти от керамични съдове, различни керамични и каменни находки, амфора, фрагмент от мраморна статуетка, намерени на територията на жк ,,Изгрев". Един от най-интересните експонати, открити досега в района, е надпис Гай Юлий Аполоний, стратег на тракийския цар Реметалк II, датиран от началото на I в.

http://www.desant.net/show-news/53327

Hatshepsut

Етапи на реставриране на керамика от новооткрития археологически обект в бургаския комплекс ,,Изгрев"




Hatshepsut

Повече от 40 антични монети откриха археолозите в Акве Калиде


Продължава работата на изследователите в археологическия комплекс Акве Калиде в Бургас, съобщи научният ръководител на обекта доц.д-р Димчо Момчилов. През настоящия археологически сезон разкопки се правят в североизточния сектор на банския комплекс.

"Идеята е, ако е възможно, през тази година да бъде завършен североизточния аподитериум /вестибюл/ на античната, ранно византийската и средновековна баня. След това да се пристъпи към проектиране, частична консервация и реставрация. В същото време продължава проучването и разчистването на насипите пред източния корпус на ранно византийската баня. Тенденцията е в бъдеще, след като се освободи пространство, пасарелките, подхода на туристите, да се развие в посока и към североизточната част на банята. За да може тази част да стане достъпна за посещение и оглед от туристи", разказа доц.д-р Момчилов.

"Използваме възможността да благодарим на Община Бургас и на Регионален исторически музей - Бургас. Финансирането на разкопките се осигурява от Община Бургас през РИМ - Бургас", каза още археологът.

Сред интересните нови находки от настоящия археологически сезон е една монументална стъпка, която носи покривна конструкция. Като цяло се повтаря вече известната информация за съществуването на ранни пластове тук.



"Имаме строителство от римски период, намираме римска керамика. От началото на разкопките през това лято сме открили над 40 монети, повечето от които са от IV век, а също и много масов материала от IV век. Излизат археологически сведения за последният късен басейн от времето на Второ българско царство. Открихме една подложка, върху която е бил развиван басейна. Нашата цел обаче е да проучим най-ранните пластове, за да слезем до първичния строеж на банята. По него вече ще се правят възстановки, консервации и реставрация", информира научният ръководител на обекта.

"Желанието ни е да проучим шахта, която открихме източно от корпуса. Тя е от ранен период и е много интересна. Там са частично запазени водопроводи и ние ще се опитаме да я отворим през тази година. В нея имаше разнообразни материали, но едва след като я разкрия, мога да кажа, от какво време е със сигурност. При всички положения за мен тази шахта е свързана с ранната римска баня, а изграждането на цялата ранно византийска баня е било съобразявано с тази шахта", обясни още доц.д-р Момчилов.

Предвидено е разкопките в археологическия комплекс "Акве Калиде" да продължат до края на месец юли.

Историческите източници сочат, че Акве Калиде - Термополис възниква около топлите бургаски минерални извори още в тракийско време, през І-во хилядолетие преди Христа. Тогава траките превръщат горещия извор в почитано светилище на Трите нимфи. Комплексът на термите е с площ шест декара. В посока север-юг дължината му е 86 метра. Заради лековитите минерални извори Акве Калиде - Термополис е просъществувал без прекъсване векове наред. Заради постоянния интерес към лековитата вода, около банята е възникнал цял град. През късното средновековие Акве Калиде става известен като Терма или Термополис (от гръцки - топъл град). През VI век древното селище вече е с разширени бани и изградени крепостни стени. През ХVІ век султан Сюлейман Великолепни оценява лечебните качества на водата и изгражда тук модерна за времето си турска баня.

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=788

Hatshepsut

Приключиха разкопките на тракийското светилище в бургаския жк "Изгрев"


Спасителните археологически разкопки на мястото стартираха на 26 май 2020 г. в зоната на строително петно за изграждане на бъдеща жилищна кооперация.

Приключиха археологическите разкопки на тракийското светилище в бургаския жилищен комплекс ,,Изгрев", които се проведоха от Регионален исторически музей - Бургас. На мястото са проучени 60 ритуални ями. В тях са намерени множество животински кости, на които ще бъде направен зооархеологически анализ и човешки кости, които ще бъдат подложен на антропологически и ДНК анализ. 



Сред артефактите, открити в археологическия обект са керамични съдове, фрагментирана керамика, фрагменти от амфорни печати и от бронзови фибули, острие от нож и урна, която е в процес на реставрация. Обстойното изследване на находките тепърва предстои, съобщи научният ръководител на археологическия обект асистент Мирослав Класнаков.

http://www.desant.net/show-news/53650

Hatshepsut

Археолози откриха монети от IV век при разкопките на "Аква Калиде" в Бургас

От началото на разкопките това лято в археологическия комплекс "Акве Калиде" в Бургас са открити над 40 монети, повечето от които са от IV век. Това съобщи пред БТА научният ръководител на обекта доц.д-р Димчо Момчилов.

През настоящия археологически сезон разкопки се правят в североизточния сектор на банския комплекс. Намерени са и над 50 печата, цяла колекция от гребени и много керамика.

Историческите източници сочат, че Акве Калиде - Термополис възниква около топлите бургаски минерални извори още в тракийско време, през І-во хилядолетие преди Христа. Намерените артефакти и всичко, което ще се реставрира се съхранява в РИМ-Бургас.



"Акве Калиде" – археологически сезон 2020

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/08/02/4098146_arheolozi_otkriha_moneti_ot_iv_vek_pri_razkopkite_na/

Hatshepsut

Археолози разкриват тайните на неизвестен досега елинистичен обект
край бургаския квартал Крайморие



През юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза в източната част на землището на бургаския квартал Крайморие. Разкопките са финансирани от Община Бургас, Националния исторически музей и Регионалния исторически музей Бургас, и са извършени от съвместен екип на двата музея. Проучванията са ръководени от проф. д-р Иван Христов от НИМ със заместници д-р Милен Николов, директор на РИМ – Бургас, и Маргарита Попова - НИМ.

Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м и широчина близо 4 м. Обектът е локализиран от проучванията на бургаския археолог Константин Господинов.



Датирането му е възоснова на намерения керамичен материал. При 260 обработени керамични фрагмента 40% са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност.



Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.



Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид дават възможност на специалистите  да допуснат първо, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.

В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение на навременната намеса на кмета на Община Бургас г-н Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас е осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.

Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза са проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани.

Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол.

От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:

Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма. Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди. При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.

Предполага се, на този етап на подводните проучвания, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 кв м.

Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23 февруари 2020 г екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.

В средата на август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН. За резултатите от тях широката общественост ще бъде информирана след приключването им.

Проучванията са реализирани като съвместен проект на РИМ-Бургас и ЦПА, в рамите на програмата им за сътрудничество при проучване на миналото на бургаското крайбрежие.

http://www.desant.net/show-news/53913

Hatshepsut

Синеморското съкровище




Миниатюрна златна колесница с два коня и богинята на победата Нике, открита в могилата в Синеморец.
Предметът е голям само 2,5см и е изложен под лупа, за да могат посетителите да разгледат тази уникална част от диадема на жрица в детайли.
Малко ювелирни предмети, изработени дори в днешно време притежават такава деликатност на изработката

През 2006 год. уникално златно тракийско съкровище е намерено в могила над устието на река Велека.

Това станало след като две трети от надгробната тракийска могила в Синеморец била изгребана от багер, вкаран в нея от местен хотелиер. На 26 август 2006 г. Даниела Агре и нейни колеги археолози случайно минавали край разкопаната могила в Синеморец и видели в пръстта стърчащи златни предмети. Това дало началото на уникалните находки – златна огърлица с бича глава, сериозно повредена от изгорената на клада знатна тракийка, златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях е добре запазена. Другата се нуждае от сериозна реставрация.

Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис "Деметриус направи", сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка , която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. Общо около 160 златни предмета и детайли са изровени от могилата.

Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. Пр. Хр

Могилата е била разработвана и преди – през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. Работите са били преустановени.

В момента находките от златното тракийско съкровище са изложени в Общинския исторически музей в Царево.





https://www.tsarevo.info/zabelejitelnosti/trakiyskoto-sakrovishte-otkrito-kray-sinemorets/


Анализ на синеморското съкровище от Проф. Карайотов


Иван Карайотов е един от най-видните археолози - изследователи на Бургаския регион

Иван Карайотов е един от най-видните археолози – изследователи на Бургаския регион. Роден е на 20 декември 1941 г. в с. Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. Следва пет семестъра теология (от 1963 до 1965 г.) в Духовната академия "Св. Климент Охридски". През 1971 г. завършва специалност "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски", след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел "Археология" в ОИМ – Бургас. 1974 г. избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. защитава кадидатска дисертация, а в шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. старши научен сътрудник ІІ степен, от 2003 ст. н. с. І степен в Регионален Бургаски музей и от декември 2005 г. професор по антична археология в Шуменския университет ,,Епископ Константин Преславски", където чете лекции по класическа археология и други археологически дисциплини. Почетен гражданин на град Бургас.

При откриването на античните монети край Синеморец тази година, Даниела Агре се обръща към него за помощ при анализирането на съкровището. Ето какво казва професорът за находките:

На 27 септември 2012 г. екипът на колегата Даниела Агре, която ръководи археологическите проучвания на една резиденция на тракийски царе, разположена при село Синеморец, Царевска община, близо до устието на странджанската река Велека, се натъкна на голямо, сензационно монетно съкровище. То е било открито в близост до външните зидове на резиденцията, на малка дълбочина, укрито в гърне с капак.

Г-жа Агре потърси моята помощ за идентификация на тази изключително ценна, огромна монетна находка. Когато пристигнах в нейната импровизирана база, заварих членовете на екипа й и самата ръководителка да се занимават с отделянето на монетите, които през вековете се бяха слепили и образуваха топка с неправилна форма. Още като видях присъствието на тетрадрахми с голям диаметър и плоски ядра прецених, че се касае за късноелинистически сребърни монети. Няколкото, вече отделени монети, имаха белезите на тетрадрахми, сечени в Бизантион, подражание на типа Лизимахови монети от същия номинал.

С големи усилия ръководителката Агре и нейните помощници успяваха да отделят отделните екземпляри и да осъществят едно първично преброяване до 200 екземпляра със сигурност. Тези усилия се оказаха ползотворни и в общи линии сега можем да бъдем сигурни в състава на тази уникална и скъпа монетна находка.
Най-многобройни са тетрадрахмите на Бизантион. Те са може би над 150 екземпляра. На тяхната лицева страна е изобразен Александър Велики, представен в профил надясно и с овнешките рога на египетския бог Амон-Ра. На опакото виждаме богинята Атина, седнала на престол, подпряна на щит и държаща статуетка на богинята на победата Нике. Под престола е гравиран символът на Бизантион – посейдоновия тризъбец. Дори и без да бъдат прецизно анализирани, от пръв поглед е ясно, че те принадлежат на най-късния период в монетосеченето на този тип от монетарницата на града, разположен на европейския бряг на Босфора. Те датират от последната четвърт на 2 век и първото десетилетие на 1 век пр. Хр.

Най-ранна в съкровището е единствената монета на витинския цар Прузий II (182- 149 г. пр. Хр.). Тя има на лицето портрет на владетеля, а на опакото Зевс прав, гол до кръста, държащ жезъл с дясната ръка и увенчаващ с венец името ,,Прузиу", изписано в родителен падеж. В находката има няколко тетрадрахми на другия витински цар Никомед ІІ Епифан (149–128/127 пр. Хр.). Неговите монети също имат портрет на лицето и Зевс на опакото със същите стилови белези и с орел, кацнал на светкавица в лявото поле между фигурата на божеството и името на владетеля.

От западночерноморските градове в Синеморец присъстват само Одесос с един или два екземпляра, датиращи от последната втора фаза на неговото сребърно монетосечене, т. е. след 115/110 г. пр. Хр. Не е подмината и Месамбрия с една тетрадрахма от периода 150-125 г. пр. Хр. Одесоските и месамбрийската имат Херакъл на лицето и седнал Зевс на опакото и съответните белези на тяхното градско монетосечене – монограм на името за Одесос и шлем в профил за Месамбрия. Тук присъства и един екземпляр на Македония от времето на римската власт в тази антична област.

Най-значимо, уникално и сензационно е присъствието на голям брой съвършено редки сребърни тетрадрахми на тракийския цар Мостис (края на ІІ – началото на І век пр. Хр). Успях да преброя повече от 25 екземпляра, но след почистването във сигурност ще се окажат повече и могат дори да надминат 30 екземпляра.

Мостисовите монети също имат портрет на лицевата страна и като тези на Бизантион – седнала на престол Атина. От двете страни обаче четем титлата и името на владетеля в родителен падиж ,,Базилеос Мостидос". Под престола с букви е отбелязана година, но тези надписи ще се прочетат, когато находката бъде почистена. Върху колко от новоткритите тетрадрахми има надпис ,,Епи Садалу" (,,При Садала") ние сега не можем да кажем. А това е царско име и във всички публикации досега се спори каква функция е изпълнявала тази личност. Възможно е новата находка да хвърли светлина и при решаването на този проблем.

До 1991 г. в литературата бяха известни само 11 сребърни монети на Мостис, публикувани изчерпателно от варненския нумизмат Адолф Рогалски, пръснати в най-реномираните световни музей и колекции. От тогава насам колегата Евгени Паунов е успял да документира още три екземпляра. Те са отсечени с 4 лицеви печата и с 12 печата за опако. Можем да бъден сигурни, че Синеморското съкровище ще обогати този инструментариум, но това може да бъде установено само при бъдещия стилов анализ след почистването на находката. Паунов е установил, че последната мостисова тетрадрахма (виж снимката) е била продадена през 2004 г. за 5 000 евро.

В заключението на една своя статия проф. Калатай, на базата на изключителната рядкост на Мостисови тетрадрахми, изразява мнения, че това е епизодично, незначително монетосечене. Към тази посока на мислене го тласка и обстоятелството, че съществуват няколко късноелинистически тетрадрахми на Тасос и Месамбрия, препечатани върху тетрадрахми на Мостис. Синеморското съкровище обаче явно ще опровергае това негово заключение и ще ни представи този тракийски владетел в съвършено нова светлина.

Препечатана тетрадрахма на Мостис има и в съкровището от бургаското село Рудник. Тя е намерила място в моя корпус The coinage of Mesambrea, Vol I под № 764 и тук е мястото да отбележим, че бронзови монети на този тракийски владетел се откриват в стария град на Несебър, по долината на река Хаджийка, в Айтоско, а един екземпляр е открит сред развалините на тракийското укрепление, разположено на северния бряг на Мандренското езеро, недалеч от разклона за село Черни връх.

Досега датите, изписани върху известните тетрадрахми със старогръцки букви, започват с 13 и свършват с 38. Надписът ,,ЕПИ САДАЛА" върху досегашните тетрадрахми е гравиран върху екземпляри от 13-а и 14-а година и отново се появява при маркираните с датите 35-а, или 36-а година. Синеморското съкровище сигурно ще даде възможност и тези данни да се променят.

По повод на новата находка аз си спомних, че преди години за колекцията на Археологически музей Бургас откупихме две тетрадрахми. Едната от тях е с рядкото обозначение ,,Котюос Характер" (,,Печат на Котис") и принадлежи на по-късния тракийски цар Катис ??, царувал през втората половина на 1 век пр. Хр. в столицата Бизия, а другата е тракийски варваризат на тетрадрахмите на Тасос. Те са били част от съкровище, открито в една лъка на брега на река Резовска при пограничното село Сливарово, Малкотърновска община. Сега отново съжалявам, че Сливаровската находка се е разпръснала и това не ни дава уникалната възможност да сравним състава й със заровеното в началото на 1 век пр. Хр. Синеморско съкровище и да направим заключения относно монетната циркулация в Странджа през 2 – 1 век пр. Хр.

Натрупването на Синеморското съкровище и това от Сливарово сигурно е свързано с изключително развитата антична металургия в Странджанската област.

Обстоятелството, че новата находка се състои от монети, сечени в области от двете страни на Пропонтида (Витиния е на южния бряг, а Бизантион и царството на Мостис на северния бряг на Мраморно море), към които се добавят малкото екземпляри на западнопонтийските Одедос и Месамбрия, придава на тази сензационна монетна находка истински морски характер.

Открито на морския бряг, при устието на Велека и при едно село, което е наследило селището със старо име ,,Галанджа", идващо от старогръцката дума ,,галене" – време за благоприятно плаване на платноходите, новото съкровище ще обогати изведнъж младият музей в общинския център Царево и българската наука за нашата морска древност.

https://www.tsarevo.info/istoriq/analiz-na-sinemorskoto-sakrovishte-ot-prof-karayotov/

Hatshepsut

Владетелската кула в замъка Русокастро разкрива своите тайни


При тазгодишните разкопки на едноименната крепост бяха разкрити останки от  следновековна работилница за изделия от рог

В края на август археологически екип с ръководител д-р Милен николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас, изцяло проучи кулата донжон в замъка на средновековния град Русокастро. По план тя е шестоъгълна, а стените й са с внушителна ширина от близо 2 метра.



Според проучвателите владетелската кула е построена в края на XIII в., а през 70-те години на XIV в. е опожарена.

Кулата е била изградена от изключително добре издялани каменни блокове. Градежът е бил буквално съвършен. За съжаление, именно красивите каменни блокове са привлекли вниманието на местното население, което е ползвало руините на кулата като кариера в продължение на столетия. В резултат на това от външните лица на стените са останали едва няколко каменни блока.

Подът на кулата е бил внимателно измазан с хоросан. Тук, на първият етаж, вероятно се е разполагало мазето, в което са се съхранявали различни хранителни продукти.

Специалистите предполагат, че кулата е била висока около 15-18 м., на три или четири етажа.

Един от най-големите успехи на тазгодишните проучвания е локализирането на работилница за изделия от рог на един от етажите на кулата. При пожара част от продукцията се е свлякла в мазето и сега е открита от археолозите. Това са заготовки и полуфабрикати от рог на теле, елен лопатар и благороден елен.



Открити са и няколко напълно готови изделия – игли от рог, пластини за дръжки и една много ценна находка – почти напълно готова свирка. По етнографски паралели проучвателите предполагат, че тя е била вложена в дървена флейта.



За съжаление, почти до пода на кулата културният пласт е бил изчерпан и изхвърлен при ваденето на камъни – от иманяри и от направата на военен окоп, вероятно през  80-те години на ХХ в.

Археологическото проучване е финансирано за поредна година от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.desant.net/show-news/54063


В крепостта "Русокастро" археолози са открили голяма шестоъгълна кула

За поредна година археолозите проучват средновековния български град "Русокастро". Най-интересният открит обект в рамките на този археологически сезон е една голяма свободно стояща шестоъгълна кула, която впечатлява с размерите си - 16 на 12 метра, каза д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас и ръководител на екипа археолози, които работят на обекта. Кулата е свободно стояща, не е свързана с крепостните стени. Изградена е от много добре обработени квадри - камъни с формата на куб, споени с бял хоросан. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат "пиргове" или самостоятелно отбраняващи се кули. В западната литература пък подобни археологически обекти се наричат "донжони". Кулата е била с височина поне 20 метра, като по всяка вероятност се е състояла от четири етажа, допълни още Милен Николов. Смисълът на тези укрепления в миналото е бил при едно евентуално нападение, навлизане на врага в средновековния град, местният аристократ заедно със семейството и приближените си да може да се оттегли в подобна кула и да се защитава, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси или водата. В този тип кули е имало складове за оръжия, за хранителни продукти, за вода, често и параклис, посочи още ръководителят на археологическия екип д-р Милен Николов. На този етап от проучванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при днешния град Струмица в Република Северна Македония. За поредна година археологическите проучвания на средновековния български град "Русокастро" се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.


Hatshepsut

Откриха уникално стъклено съкровище, потънало в морето край Бургас


https://faktor.bg/bg/articles/otkriha-unikalno-sakrovishte-kray-burgas

В морето край Бургас е открита част от най-голямото потънало стъклено съкровище по нашето Черноморие. Обектът е открит към акваторията на залива "Ченгене скеле" близо до нос Чироза.

Сред находките от морското дъно са десетки части от стъклени съдове с изключително качество. Няколко от тях бяха показани днес на пресконференция в двора на Етнографския музей в Бургас. Най-много са чашите за вино.

Археолозите не искат да спекулират, но предполагат, че те са произведени през 17 век, вероятно някъде в Италия. Работната хипотеза е, че стъкленото съкровище е пътувало с кораб, който се натъква на подводен риф и потъва близо до нос Чироза. Археолозите са на мнение, че ако проучванията под вода продължат, може да бъде локализиран и самият плавателен съд с още от неговата стока, каза пред БТА директорът на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.

От години археолозите знаят, че водолази са намирали тук подобни артефакти, но не и точната локация. Техните предположения се насочиха към акваторията на залива "Ченгене скеле", близо до нос Чироза. С подкрепата на Община Бургас бяха извършени проучвания както на брега, така и под вода, които завършиха с интересни открития, добави директорът на музея. Проучени са само 3-4 процента от територията в залива "Ченгене скеле".

Очакваме още интересни находки. Ще продължим да помагаме на археолозите финансово и логистично. Откритите предмети ще експонираме на място в рибарското селище "Ченгене скеле", където изграждаме етнографски комплекс. Имаме съмнение, че част от интересните находки от залива вече са извадени от водолази назад през годините. Затова призовавам хората, които държат такива предмети в домовете си, да ги върнат в музея, за да направим една внушителна експозиция.

Заявявам официално, че Община Бургас ще осигури средства за тяхното откупуване, заяви кметът Димитър Николов.

Освен стъклените предмети, има още неколкостотин находки, открити под водата, които ще попълнят фонда на Регионалния исторически музей в Бургас. Това е тракийска керамика - съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност. Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Тези находки са отрити в подводен ров от каменен зид.

Допуска се, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, подобен с вече известните такива в Приморско, Синеморец и др. В източната и югоизточната акватория на нос Чироза са проведени подводни издирвания.Там са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани - голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика, римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди, поясни Милен Николов.

При подводните огледи водолазният екип е успял да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.

Hatshepsut

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА АНТИЧНО СВЕТИЛИЩЕ НА ОСТРОВ СВЕТИ ПЕТЪР, АКВАТОРИЯ НА ГР. СОЗОПОЛ


http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=800

Остров Свети Петър е малък остров в българските териториални води на Черно море. Надморската му височина е до 9 м. Намира се на около петдесет метра източно от остров Свети Иван, близо до Созопол. Предполага се, че при покачване на морското ниво през последните две хилядолетия и съпътстващите геологически процеси се е отделил от остров Свети Иван. Островът не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX в. Гръцкият историк Ламброс Камберидис допуска, че след като другите два острова в акваторията на Созопол (св. Иван и св. Кирик и Юлита) са кръстени на църковните постройки там, то вероятно и на Свети Петър е имало църква или манастир, а паметта за него е запазена в името. За наличието на основи на параклис на острова споменава и дългодишната директорка на музея в гр. Бургас Цоня Дражева.

До есента на 2020 г. на остров Св. Петър не са провеждани археологически проучвания. Липсват данни за постъпили случайно находки в българските музеи. Изключение прави един добре запазен каменен щок, открит южно от острова от водолази, които са го предали за съхранение в Националния исторически музей.
От 28.09 до 8.10.2020 г. са проведени първите редовни археологически разкопки на острова. Заложени са няколко сондажа на площ от 66 кв. м.



Положителни резултати от изследването на острова са постигнати в източния сектор на разкопките, където са локализирани две структури - ниски могили от натрупана привнесена пръст, затрупана с дребни камъни. В пръстта са открити фрагменти от амфори, купи, дебелостенни кухненски съдове. Намерени са и фрагменти от тънкостенни керамични съдове покрити с червен лак и черен фирнис. Интерес предизвиква и откриването на бронзов връх на триръба стрела.
От проведените разкопки и геологически проучвания извършени от гл. ас.д-р Стефан Велев (СУ ,,Св. Климент Охридски") могат да се направят следните обобщения:
1. На днешния остров св. Петър е съществувало крайморско светилище. Ритуалът е бил натрупване на малки могили от пръст, покрити с камъни. На базата на откритите находки светилището се датира от края на V в. пр. Хр. Липсват находки, които могат да се датират за други епохи.
2. На острова няма никакви останки и податки за съществуването на каменен градеж, който може да се свърже с предполагаем храм, параклис или по-голяма църква.
3. Според проведеното геологическо изследване от д-р Ст. Велев, може да се каже с голяма степен на сигурност, че преди 2500 години, днешните острови св. Иван и св. Петър са били един остров, разделен на две отделни части в много по-късно време.

Археологическите разкопки са проведени под ръководството на проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей - София) и д-р Милен Николов (Регионален исторически музей – гр. Бургас). Проучванията са финансирани от Министерство на културата на Република България.

Hatshepsut

Успешен археологически сезон в "Деултум - Дебелт"

През тази година се отбелязват 40 години от началото на археологическите проучвания на "Деултум". Това е едно време на равносметка и независимо от превратностите на времето, мисля, че резултатите са добри от гледна точка на това, че имаме една прекрасна база, както и поставено начало на три емблематични обекта, каза в интервю за БТА Красимира Костова, директорът на НАР "Деултум - Дебелт" Красимира Костова, която проучва термите на античната римска колония. Освен нея, през този археологически сезон на отделни обекта от "Деултум" работиха доц. д-р Людмил Вагалински и доц. д-р Христо Прешленов. В единия от секторите през тази година е продължило проучването на домус, който се датира от края на III век. Той е изключително интересен, защото предполагаме, че заема две инсули (два квартала), обясни Красимира Костова. Тя допълни, че това е една много богата, много луксозна сграда, в която се открива една пищна декорация от пиластрови капители, като най-вероятно цялата сграда е била облицована в мрамор. Откриват се фрагменти и от надписи. Според Костова, освен като домус, тя е имала и обществени функции. Под въпросната сграда в по-ранни векове, вероятно във II век, са изградени и храмовете. Предполагаме, че това е Ареа Сакра на римската колония "Деултум", кварталът, в който са изградени храмовете, каза още Костова. Тя припомни, че точно в тези части в края на 80-те е открита и бронзовата глава на император Септимий Север. Директорът на НАР "Деултум - Дебелт" добави, че миналата година е стартирало проучването на североизточната кула на крепостта. След като вече е разкрита потерната, археолозите попадат на рядък пример на стълбище в самата крепостна стена. Предстои да се изясни дали то е водило към по-горен етаж на укрепителното съоръжение или до платформа на кулата. В рамките на тазгодишния археологически сезон се извършва и консервация на един от първите разкрити зидове на обекта, открит още през 1986 година. Той беше в много тежко състояние и имаше опасност да изчезне изцяло като обем, посочи още тя. Красимира Костова подчерта, че термите - обектът, който тя проучва - са един от важните акценти в археологическата експозиция на резервата. Като площ обхващат около 7 декара с топли, горещи, студени помещения, места за спорт, места за почивка, за разговори. Това са тези обществени сгради, които обединяват целия социален живот в колонията. Желанието ни е да съхраним обекта и да го представим по един интересен начин за нашите посетители, добави още Костова. В средата на октомври археолозите приключват поредния успешен сезон на археологическия обект, който има вече 40-годишна история. Със сигурност обаче и през следващите години римската колония ще разкрива пред археолозите много ценни артефакти и археологически тайни.


Hatshepsut

Разкриха голяма кула и стълбище в крепостната стена при проучванията на Деултум


https://bnr.bg/burgas/post/101358555/golavma-kula-i-stalbishte

Голяма кула и стълбище, изсечено в крепостната стена на Деултум са сред откритията през този археологически сезон. Те са разкрити от екипа на доц. Людмил Вагалински. Той проучва фортификацията на единствената римска колония открита в българските земи край средецкото село Дебелт.

Стълбище в крепостната стена се среща много рядко, то е свързано с малка портичка, която осигурява връзката на стената с бойната платформа горе на зъберите, коментира археологът:

"Имам обяснение защо има потерна там, за да може защитниците на крепостта да бъдат много бързи и мобилни и да спират врага ако премине през портата, но е странно като решение, архитектурно и военно. Това са доста иновативни решения, говоря за около 300 година след Христа, когато правят късноантичната и късноримската нова крепост.  Много съм впечатлен от нестандартното им мислене! Очевидно са участвали инженери, архитекти, не само местни. Няма паралели на фортификацията на Деултум с други места по Средиземноморието и по света."   

При проучванията през септември е разкрита и част от източната крепостна стена. Там е намерена мащабна кула с размери - 8 на 9 метра, която е от времето на късен Рим и е запазена на височина от 3 метра над тогавашния терен.

При разкопките в Деултум през тази година продължиха и проучванията на Храма на императора и римските терми.

Hatshepsut

Конска кост, намерена в крепостта Русокастро, разкрива неизвестен древен ритуал

http://www.desant.net/show-news/54759

Проучванията на крепостта Русокастро приключиха в началото на октомври 2020 г. В резултат изцяло е разкрит донжонът на замъка, голям фрагмент от източната крепостна стена и съвсем нова правоъгълна кула.

Традиционно при процеса на проучване се събира всяка открита животинска кост. При анализа на тези, намерени в Русокастро, археозоологът  д-р Георги Рибаров се натъква на изключително интересна находка. Това е плешка от кон, открита в пласт от края на XIII – началото на XIV в.

Тя е била подложена на термична обработка – месото е изядено след печене, което добре се вижда от характерната промяна на цвета на костта. След това, върху едната повърхност на плешката на три места има ясни следи от горене. Почти сигурно е, че става въпрос за притискане на нагорещено желязо с кръгло сечение по повърхността на костта. По този начин са прогорени три кръга, на равно разстояние един от друг, в линия.



Подобен случай не е известен в научната литература и историческите извори. В българската традиционна култура конят е много силно, свещено животно, и подобни действия върху конски кости са твърде необичайни.

От етнографията е известно традиционното гадаене по Гергьовден по дясната агнешка плешка за това дали ще има берекет през годината. Но няма данни за подобни действия върху конска кост.

Затова и към настоящия момент работната хипотеза на проучвателите е, че става въпрос за ритуално действие – някакъв вид магия, която е напълно непозната като паралел в българската традиционна култура.

Не е изключена вероятността тази откритата находка да е свързана със съвсем чужда култура – възможно е татари или кумани да са извършили това документирано магическо действие. През средновековието те често присъстват по нашите земи било то като нашественици, било то като съюзници на Византия.

Тази теза тепърва ще стане ясно дали е адекватна или не. Но при всички случаи необичайната находка от Русокастро дава изключително ценна информация за бита и ритуалите на населението, което някога е обитавало крепостта.

Припомняме, че разкопките в Русокастро се изпълняват от екип на Регионален исторически музей – Бургас с ръководител д-р Милен Николов и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България. Проучванията тази година приключиха в началото на октомври. Изцяло бе разкрит донжонът на замъка, голям фрагмент от източната крепостна стена и съвсем нова правоъгълна кула.

🡱 🡳