• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 May 2020, 20:55:42

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10624 Posts

Шишман
1930 Posts

Panzerfaust
339 Posts

Лина
290 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14078
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 57
Total: 58

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Бургаска област

Started by Hatshepsut, 27 August 2018, 13:52:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолозите откриха два нови надписа в Акве калиде


Измежду останалите находки отново доминират керамиката и монетите от ранновизантийската епоха и от ХІ-ХІІІ в

Приключи първият етап от проучванията на археологически обект ,,Акве калиде" за лято 2019. С него се постави началото на цялостна нова концепция в изследването на древните терми край Бургас.

Докато през 2018 г. са разкрити пространства, свързани с промяна в проекта за сграда музей – реплика на римска баня, през настоящата година усилията на археолозите са съсредоточени в североизточния край на баните. В него се намира откритият през 2012 г., но непроучен досега, североизточен аподитериум и пространството източно от него.



Източно пред архитектурните структури екипът от проучватели отново установява, че средновековният пласт от ХІ в. се развива директно върху ранновизантийския. Според научния ръководител на обекта доц. д-р Димчо Момчилов това е видно от голямото количество находки – монети и керамика, датирани от същия период.

В североизточния аподитериум са разкрити няколко нива, включително най-късно използваното банско помещение от ХІІІ в. и свързаните трите отточни канала на юг и на изток-югоизток. Проследени са опожарявания и използване на помещението в различна строителна конфигурация с най-малко четири строителни преправки.

Безспорно най-интересните находки за тази година са два древни надписа върху преизползвани в зидовете ари от античен храм. Текстовете са съответно на гръцки и латински като в момента се очаква тяхното разчитане.

Археолозите се надяват, че от тях ще получат конкретни сведения за ранната история на мястото и неговото население. Измежду останалите находки отново доминират керамиката и монетите от ранновизантийската епоха и от ХІ-ХІІІ в. Ценна е и откритата домонетна форма на бронзова стрела-монета от VІ в. пр. Хр.

Проучванията в Акве калиде се осъществяват от Регионален исторически музей – Бургас и за поредна година са изцяло финансирани от бюджета на Община Бургас. В проучвателския екип на доц. д.н.а. Димчо Момчилов участват гл. ас. д.и.н. Мартин Гюзелев и техни студенти от Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров".

http://www.desant.net/show-news/50716

Hatshepsut

Откриха владетелска кула от XIII в. в крепостта Русокастро


Археолози откриха владетелска кула от XIII век в  средновековната крепост "Русокастро" край Дебелт, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
Повече от месец екип от музея проучва монументална сграда, построена при най-високата точка на скалния хълм.

Именно там археолозите разкриват кулата, дълга 15 и широка 12 м, чиито стени са с широчина 1,9 м. Лицата им са били изградени от внимателно изработени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан.

По план кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти се наричат "донжони". Това са главните кули на замъците, които често са и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули.

"По същество, това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по вървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три-, четири-, пететажни.

Височината им е била от 1.5 до 2 пъти спрямо тяхната ширина. Тоест, кулата в Русокастро вероятно е достигала, а може би и надвишавала 20 м. В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище. Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси", обясняват ръководителите на проучването д-р Милен Николов и Васил Мутафов.

Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че тя датира от XIII в.

В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на деспот Алексий Слав докъм 1215 г., но тази кула е октагон, тоест осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.

На този етап от проучванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.

За съжаление, изключително хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на много от местните жители още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали дори няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, но външните почти напълно са разрушени и материалът, с който са били изградени – изнесен.

Предстои проучването на вътрешността на владетелската кула. То ще започне през последната седмица на август.
За поредна година, археологическите проучвания на средновековния български град Русокастро се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/stranata/2019/08/27/otkriha-vladetelska-kula-ot-xiii-v-v-krepostta-rusokastro.420979

Hatshepsut

Жилище от преходния период към бронзовата епоха изследваха археолози на Козарева могила


Жилище от преходния период към бронзовата епоха с части от керамични съдове са проучвали археолозите през това лято на Козарева могила край Каблешково. Те са изследвали голям ров, върху който било забелязано, че много бурно расте люцерната в района.

,,Това е отдавна известен метод в археологията, но не при всички растения дава резултат. При люцерната и нейното косене на няколко месеца това се вижда много добре и така бяха документирани няколко големи кръгови вкопавания. Тази година влязохме в едно от тях, нямаше гроб, както се надявахме, но пак се видя, че е стъпаловидно прокопано, пълно е с материали късни, ако това са ровове те са от ранното Средновековие", разказа доц. Петя Георгиева от СУ "Климент Охридски", ръководител на разкопките.

Енеолитната цивилизация, която е живяла тук е правила много керамични съдове за обмен. Тази година археолозите са изследвали пласта след нея и там се виждат съдове, които не съответстват на традициите на това общество. Това е времето когато започва да се променя местната културата, в резултат на климатичните промени и навлизането на скотовъдни племена.

Не може да се каже, че е имало вълна на заселване или по-скоро отделни популации са се вклинявали в местното общество, добави доц. Георгиева.

,,Може тези по-различни съдове да се правени от пленници или от почетна съпруга от различното племе, но с времето се вижда, че толкова се сменя културата, че се вижда че това население е много по-голямо. То променя облика много в Северна България и Тракия, те достигат на юг чак до Анатолия, другата страна на Черно море."

Намерен е много интересен керамичен съд от времето на каменно–медната епоха с любопитни изображения на него. Нарисувани са фигури на бикове, като тези от златните апликации от Варненския некропол, но до като тези от Варна нямам пол, тук те са с ясно различими полови белези. Краката им завършват със стъпала, което означава, че представят митично същество. На същия съд има и схематично нарисувани две фигури, мъжка и женска.

,,Аз се радвам на металните предмети, те рядко се откриват, антропоморфната пластика също е много хубава. Това което ми хареса е тази каменна стена която открихме за първи път на място от този период и догодина ще продължим проучването на това жилище."

Метална игла за коса, дрънкалка, кремъчни върхове на стрели и копия, главичка с нарисувани очи със зеници, човешки фигури, модели на пещи, модел на брадва от керамика, тежести от тъкачен стан - това са само част от малките, но интересни находки открити в Козарева могила през това лято .

В проучванията са участвали 20 студенти не само от специалност ,,Археология", но и от художествени специалности. Разкопките са били през целия август месец и ще продължат през следващата година.

http://bnr.bg/burgas/post/101161247/kozareva-mogila

Hatshepsut

Ценна находка разкрива историята на първите заселници на Аполония Понтика


Археолозите, които изследват остров Кирик край Созопол, попаднаха на изключително ценна находка. Бронзова статуетка от 6 век преди Христа, която е донесена от основателите на Аполония. Тя е единственият подобен образец достигнал до наши дни.

Археолозите вече са стигнали до онзи пласт, който пази следите на първите аполонийци. Но хилядолетията живот тук са заличили доста от тях. Затова всяка находка от преди 2600 години си е истинско събитие. А намерената масивната бронзова статуетка граничи със сензация.

Доц. д-р Кръстина Панайотова - ръководител на археологическите разкопки, НАИМ, БАН: Тя беше намерена в края на тази ритуална яма, в която сега съм стъпила. И по-точно пред входа на тази цепнатина и в нея също имаше съдове. Т.е. първите поколения аполонийци са принасяли дарове на своите богове на това място.
Макар Аполония да е проучвана дълги години от десетки експедиции, до този момент бронзови предмети от това време не са намирани. Още повече - бронзът не се открива дори и в по-късните епохи, въпреки медните мини наблизо, експлоатирани от първите заселници.

Доц. д-р Кръстина Панайотова- Бронзът е метал, който е много преизползван, както знаем и 13 метровата статуя на Аполон, вероятно е била претопена за оръдия в следващите векове.

Овенът е жертвено животно и затова е принасян като дар за боговете. По всяка вероятност статуетката е донесена тук от Милет.

Доц. Кръстина Панайотова - Новодошли, все още не построили големите си храмове, в един от които се намираме като цяло те са изпълнявали своите ритуални действия и разбира се принасят дарове на боговете да ги защитават в новото им поприще, в новия им живот на това място.
Заедно с бронзовата глава, са намерени и много чаши и кани от фина керамика. Освен изработката, изрисуваните диви кози върху тях издават много точно времето и мястото от където идват първите заселници.

Гл. ас. д-р Маргарит Дамянов - Това е северно йонийско, характерно е, бил е ето толкова голям съд ... имаме и тази типична местна керамика на ръка, която е характерна за тракийския стил
Макар привлечени от медните мини и природните богатства на района, първите заселници в Аполония очевидно са работили и живели в съгласие с местните траки.

http://news.bnt.bg/bg/a/arkheolozi-otkrikha-unikalna-statuetka-kray-sozopol

Hatshepsut

Ценна находка край Дебелт предизвика огромен интерес на учените в Румъния и САЩ


Става дума за фрагмент от римска диплома, който вече е разчетен

Деултум е създаден като римска колония около 70-та година след Христос от император Веспасиан, който заселил тук ветерани, служили най-малко 25 години в VIII Августов легион. Тези, които по произход не били римляни, получавали при пенсионирането си военна диплома, която представлявала документ за гражданство.

Текстът е бил изписван върху две свързани бронзови плочки. Оттам идва и произхода на думата диплома (от старогръцкото diploo – "сдвоявам, прегъвам на две").

Досега обаче в античното селище такива артефакти не бяха намирани. Това прави последната находка от Дебелт, открита от екипа на директора на Националния археологически резерват ,,Деултум – Дебелт" Красимира Костова, толкова ценна.

,,Открихме фрагмент от римска диплома с големина 4 х 4 см на неочаквано място, в топлите помещения на термите. Предполагахме, че на това място ще открием коридор - входна част към самите терми, но се оказа, че топлите помещения заемат огромна по размерите си площ. Тепърва предстои да изясняваме техните функции. Точно в насипите, в разрушенията на термалните стени попаднахме на ценната находка. Запазеното парченце е малко, но си позволява да разкрием голяма част от обстоятелствата около издаването на документа", разказва Красимира Костова.

Дипломата от Деултум е съдържала извлечение от указ на римския император Адриан, издаден на 17 юли 122 г., с който се уволняват отслужилите войници от помощните части в римската провинция Долна Дакия (разположена в централната част на южна Румъния). По това време я ръководи провинциалният управител Кокцей Назон.

,,Тази информация се съдържа в запазената част от дипломата. Интересното е, че 50 години след основаването на колония Деултум, тук се заселват римски граждани, които поддържат духа и идентичността на Римската империя в една отдалечена от столицата среда, сред местно тракийско население, което живее тук, в колонията", разказва още Красимира Костова.

Ценната находка край Дебелт предизвиква и огромен интерес сред международната археологическа общност. Допълнителна информация за откритието вече са поискали от няколко места, включително и от Академията на науките в Румъния и от научни институти в САЩ. Каква е причината за този интерес?

,,Такива дипломи не се откриват често в археологическа среда. Това е втората, която се открива по Западно понтийския бряг", обяснява директорът на НАР ,,Деултум – Дебелт".

Фрагментът е бил разчетен за изключително кратко време от епиграфа Николай Шаранков. В момента находката се намира в София, където е на реставрация. Предстои до няколко месеца нейното официално представяне в научните среди.



Още една интересна находка е намерена през този археологически сезон край известното с хилядолетната си история село Дебелт. Става дума за оловен печат на министъра на пътищата на Византия.

,,Въпросният печат е интересен с това, че е датиран от VIII век, в така наречените тъмни векове, за които нямаме много материал. Можем да го свържем с похода на Константин VI и Ирина, които по това време от Стара Загора, тогава Берое, минават през Дебелт и отиват од Месембрия. Имаме информация от писмените извори от края на 8 век за това тяхно пътуване и много е възможно този печат да е попаднал в града във връзка с тяхното посещение.

Този печат е скрепвал някакъв документ, той е оловен, върху него е изобразен Христос, а от другата страна има надпис във връзка с това, че е на логотета на дрома, т.е., на министъра на пътищата. Това, което разбираме от печата е, че той е бил висш византийски сановник, заемал е висши длъжности като протоспатарий във византийската империя, преди да стане министър на пътищата", казва още Красимира Костова.

http://www.desant.net/show-news/50972

Hatshepsut

Тази информация е от 2014г.

Созополската монета е най-старата в света


"За 40 г. съвместна работа съм виждал нумизмата ни д-р Владимир Пенчев да се усмихва само 3 пъти. Сега сияеше от радост и не можеше да повярва", шегува се директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Основания за бурна радост наистина има. Защото откритата в Созопол златна лидийска монета на възраст поне 2650 г. е най-старата не само у нас, но и в света, смятат специалистите. Намереният екземпляр ще бъде експониран във витрина върху черно кадифе в нумизматичната зала на НИМ. До нея ще има и лупа, за да се различават изобразеният на нея лъв от едната страна и свастика в квадрат от другата.

В Лидия - а не във Финикия, както е популярното убеждение - са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората не са разбирали абстрактния символ на стоката и са правели монетите във форми, които могат практически да се използват - метални слитъци с форма на бича кожа, стрели монети, намирано е съкровище и от десетки сърпове монети. Имало е и камбанки монети, които са окачвали на овцете. "Тъкмо в Сарди - столицата на Лидия, за първи път в историята си човечеството сече търкалце, което не може да се използва за нищо друго освен за размяната му със стока", пояснява проф. Божидар Димитров.

И дотогава златото и среброто, разбира се, са били използвани като пари, но поради нестандартната големина на златните слитъци и пръстени хората трябвало да претеглят парите при всяко разплащане. За това свидетелства Старият завет - когато си купил земя, пророк Йеремия писал: "Претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро." (Йеремия 32:9)
Така именно в Лидия открили нещото, предизвикало истинска революция в областта на финансите - стандартната монета с определена стойност. Това опростило всички видове плащания - в търговията, в събирането на данъците, в заплащането на войниците и на свободните наемни работници и т.н. Първите монети в Лидия, като откритата в Созопол, били направени от естествена смес от злато и сребро, известна като електрон. Знаменитият с богатствата си цар Крез заменил тези монети с други, които били направени почти изцяло само от един метал Ч злато или сребро. Или това, което наричаме днес биметална монетна система. По времето на Крез 12 сребърни монети се равнявали на една златна, а 12 бронзови - на една сребърна. Тази система обаче била застрашена от фалшиви златни монети, съдържащи примес от по-евтини метали. Търговците се нуждаели от лесен начин, по който да проверяват чистотата на златото.

Лидийците скоро установили, че един вид местен черен камък може да разреши техния проблем. Когато една монета била потърквана върху неговата равна, леко грапава повърхност, оставяла белег. Когато цветът на белега бил сравняван с цвета на белезите, направени от златни игли, ставало ясно какво е съдържанието на златото в проверяваната монета. Това откритие - проверката с "лидийски камък" - не само изваждало от играта фалшификаторите, но и избавяло владетелите от изкушението да секат непълноценни монети.

Копирано от standartnews.com

Hatshepsut

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БИТКИ СРЕД НАХОДКИТЕ ОТ ДЕУЛТУМ



Ризници, оръжия и челюсти на големи стражеви кучета са между находките в края на археологическия сезон в римската колония Деултум край село Дебелт, община Средец. Екипът на доц. д-р Людмил Вагалински приключва работата по северната късноантична стена с интересни резултати и по отношение на архитектурата – проучени са ъглова кула със запазени до 4 м на височина зидове, както и потерна (малка врата, през която защитниците са правели внезапни контраатаки).
Сред новооткритите оръжия при разкопките в най-стария римски град на България (снован през 70 година сл. Хр. от ветерани от Осми Августов легион) има железни върхове на копия, използвани от защитниците, а също и триръби стрели (като тази на снимката) на нападателите авари, опожарили крепостта в края на VІ век. Тези стрели се изстрелвали с рефлексен лък – гъвкав и еластичен, направен от няколко части. Тетивата се окачвала непосредствено преди битката или лова. Такъв лък използвали не само аварите, но и други конни народи; употребата му изисквала много тренировки, но пък това оръжие било три пъти по-ефикасно от обикновения лък. Авари, хуни, маджари, както и прабългарите, често печелели битки срещу германи, римляни или византийци, засипвайки ги с дъжд от стрели с голяма пробивна сила. Жителите на Западна Европа имали дори молитва: "Боже, от стрелите на маджарите, спаси ни!"

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1276991135978540&id=811557715855220

Hatshepsut

Археологически находки от Созопол


Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов и д-р Маргарита Попова от НИМ проведоха 6-а експедиция в пределите на едноименния ранновизантийски град, просъществувал от средата на V до началото на VII век.

И през тази година разкопките край град Черноморец се финансират от Министерството на културата и Националния исторически музей.

Археолозите са проучили четири нови жилищни сгради в южния сектор на града.



Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната античност.
Изненадата за екипа тази година е откритият пласт с материали от Архаичната епоха – VII – VI в. пр. Хр. Под подовото ниво на една от богатите византийски къщи са намерени десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието.

Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. пр. Хр.

https://newsnet365.bg7.eu/339808/

Hatshepsut

КОСТИ ОТ ЗУБЪР, КАМИЛА И ТУРУК СА ОТКРИТИ ПРИ РАЗКОПКИТЕ НА КРЕПОСТТА РУСОКАСТРО ПРЕЗ 2019 Г.


Камили са се разхождали между стените на крепостта Русокастро през Средновековието. Това става ясно от изготвения доклад за животинските кости, открити при разкопките през 2019 г. Автор на изследването е бургаският зоолог д-р Георги Рибаров.
Освен костите от тур, или диво говедо, които бяха открити през 2017 г., през това лято са намерени и останки от европейски зубър, известен още като европейски бизон. Той достига тегло до над 1 тон и дължина над 3 м.

Особено важни са намерените останки от камила, вероятно едногърба. Досега от периода на средните векове от България са известни подобни останки единствено от крепостта Туида при дн. град Сливен. От римския и късноантичния период са откривани кости от камили само в Кабиле, при дн. Ямбол, и Никополис ад Иструм, до дн. Велико Търново. Според д-р Рибаров откритата камилска кост в Русокастро показва значението на средновековния град като търговско средище, понеже през средните векове камили са се използвали единствено за керванна търговия и по-рядко – при пътуващите циркове.

От дивите бозайници са открити благороден елен, елен-лопатар, чакал, лисица, дива коза, вълк, дива свиня, див заек. Важни са останките от дивата коза – вид, който обитава високите части на планините и е особено труден за ловуване.
От дивите птици са открити кости от колхидски фазан, яребица, кеклик, голяма дропла, сив жерав, лебед, черноврат гмурец, патица лопатарка ,скален гълъб, голяма бяла чапла, обикновен мишелов. Костите от ястреб-мишелов вероятно трябва да се свържат с отглеждането им като животни, с които благородниците са ловували.
Домашните бозайници са представени с домашна свиня, овца, коза, кон, магаре, катър, муле, куче, котка, говедо, бивол. Най-много са костите от домашно прасе, следват тези от овца и от коза. Домашните птици са представени от кокошка, патица, гъска. Доминират, и то чувствително, костите от кокошки.

Особен интерес представляват останките от водните обитатели. Сред морските видове са есетра и паламуд, като последния е достигал до 2.5-3 кг. Освен тях, са открити и черупки от паури, зелен морски рак и четири вида морски миди.

От сладководните обитатели са документирани каракуда, шаран, сом, бяла риба, сладководна мида. Открити са и останки от два вида сухоземни костенурки, които са консумирани изпечени заедно с черупките.

Анализът на резултатите от проучването допринася особено много за възстановяването на природната среда, в която са живели средновековните хора. Прави силно впечатление, че през 2019 г. 32.2% от откритите кости са на диви животни – тоест, една трета от месната диета на обитателите на замъка е от дивеч.
Разкопките на крепостта Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

http://www.burgasmuseums.bg/index.php?page=article&id=736

Hatshepsut

Сензационна находка в Деултум: Археолози откриха единствени по рода си ризници в България


никални бойни ризници, каквито досега не са откривани на територията на България, бяха намерени при разкопки в Националния археологически резерват Деултум - Дебелт в близост до Бургас. Откритието е направено малко преди края на археологическия сезон в северната част на резервата, която е била предмет на проучване тази година, съобщи за Десант директорът на НАР Деултум Красимира Костова.

Сензационната находка е била намерена в близост до северната стена на византийската крепост в резервата. Открити са запазени елементи от две или по всяка вероятност три бойни ризници, които имат уникална изработка.



Пластините са от ковано желязо, с правоъгълна форма и са били прецизно прикрепяни върху кожа.

,,Тези неугледни на пръв поглед елементи се оказват изключителни интересни. Тепърва ще търсим паралели на ризниците от Деултум. Но на този момент нямаме други такива открити на територията на България. Напълно е възможно те да бъдат късноантични, а не ранновизантийски. Пред нас стои задачата да прецизираме датировката им, както и да уточним дали те са две или три на брой", разказва Красимира Костова.

Елементите ще бъдат дадени за реставрация на експерт в Ямбол, който, ако се наеме с прецизната работа, ще сглобява ризниците в продължение на поне 3 - 4 години, тъй като броят на намерените пластини е над 6 хиляди. Дали ще приеме предизвикателството, ще стане ясно тези дни, когато реставраторът се запознае на място с находката.

,,Това изисква изключително много работа, защото всяка една пластинка трябва да бъде изкарана, корозията почистена и да бъде възстановена върху кожа по начина, по който е изглеждала. Тези ризници са били подпрени на крепостната стена във вертикално положение и при срукването на стените са се набили една в друга. Кожата ги е придържала и затова се е получил специфичен релеф, който може да се види при ръкавите", обяснява Костова.

Върху част от елементите има полипи от дърво, което предполага, че ризниците са били в сандъци, вероятно приготвени за поправка.



През тази година археолозите са разкопали североизточната кула на византийския град. В нея се наблюдават два строителни периода. Градът е стеснен в края на III век. В края на V век са подсилени крепостните стени след ужасните хунски нашествия. Проучена е потерната (вход) към североизточната кула.

Разкрита е голяма част от крепостната стена. От източната й страна са открити огромен зид с големи барабани. Предполага се, че това е сграда на храм.

Разкопките в Деултум ще продължат и през следващата година, когато екипът на Красимира Костова се надява на още по-вълнуващи разкрития.

http://www.desant.net/show-news/51493

Hatshepsut

Откриха съд с дионисиева сцена и парфюм от римско време при разкопки в Созопол


Впечатляващ съд с дионисиева сцена и парфюм от римско време са открили археолози по време на разкопки в Созопол. Там активни археологически проучвания се извършват от октомври. В момента в морския град се проучва некропол в Морската градина и останки от обществена сграда в близост до Пристанището.

Червенофигурният кратер, който в момента се реставрира, е открит в некропол, където са проучени 10 детски погребения и едно на жена от средата на IV век. Те са в периферията на некропола Калфата, които се изследва вече повече от 80 години, съобщи директорът на Археологическия музей Димитър Недев

,,Там са намерени много интересни дарове и погребални ритуали. На съда има изобразена дионисиева сцена. Надяваме се, че след реставрацията му той ще бъде показан на годишната изложба на археологическите открития през 2019 година, която се провежда през февруари в Националния исторически музей."

Разкопките тук са се водили от д-р Росица Христова, директор на Карнобатския музей.

В близост до този участък доц. Кръстина Панайотова е разкрила още няколко гроба, детски и на възрастни хора, които са датирани от V век.

Предстои анализ на направените проучвания, добави Недев.

Друга любопитна находка е стъкленият съд, наподобяващ малка колба, в който има течност във виолетов цвят, съобщи археологът.

,,Намерихме балсамарий, запечатан с т.нар. гръцка дъвка. Той е пълен с течност, вероятно римски парфюм от II век. С него са помазвани мъртвите в пътя им към отвъдното. Надяваме се при изследването му, да се установи природната съставка от която е направен и той може да е основа за някакъв нов артикул в парфюмерийната промишленост."

Археологическите разкопки в Созопол тук ще продължат до края на годината, ако времето не позволи да се работи проучвания ще се извършват и в началото на 2020 г.

http://bnr.bg/post/101195589/otkriha-sad-s-dionisieva-scena-i-parfum-ot-rimsko-vreme-pri-razkopki-v-sozopol

Hatshepsut

В Созопол: Откриха ценен лакримарий в гроба на момиченце


Стъкленица с благоуханно масло от римско време откриха археолозите при разкопките в Созопол. Находката - колбичка с карбонизирана субстанция, е намерена при изследването на некропол с три нива - ранно християнско, римско и елинистическо в района на морската градина. Това съобщи за DarikNews.bg директорът на Археологическия музей Димитър Недев.

,,Мястото е изключително интересно и концентрирано, и като находки, и като гробни съоръжения. Начинът на полагане на гробовете показва преливането от езически към християнски обреди.



Така например, последният открит гроб е ориентиран на запад, което показва християнския начин на погребване, а покойникът е положен с монета на Фаустина, с която той да плати преминаването през реката на скръбта на лодкаря Харон. Това илюстрира, че още във времето на Римската империя първите т.нар. криптохристияни живеят в мир с езичниците.

Без ексцесии - християните на Лъвовете или на Арените. Тук е постигнат един баланс. И не случайно Созопол е мястото, в което бяха открити мощите на свети Йоан Кръстител", разясни Димитър Недев.

Предстои находките да бъдат изпратени за задълбочен анализ, след което ще бъде извършена реставрация и консервация. Стъкленицата е намерена в гроба на момиченце, датиран от II век след Христа.

Предположенията са, че е положена като дар, заедно с богато украсена керамична ваза. Директорът на Археологическия музей в Созопол има уверението за логистична подкрепа и от новата френска посланичка Флоранс Робин и се очаква догодина находките бъдат изпратени за изследване от експертите на Лувъра.



Преди месец стана ясно, че Созопол ще изпрати за детайлно изследване в Западна Европа и лакримарий, открит през 1987 г. на същото място. Все още не е ясно в коя страна ще бъде изследвана археологическата находка.

Любопитен детайл е, че тя е била запечатана с гръцка дъвка. ,,Водим разговори със специалисти в Германия и Франция. Причината е, че България не разполага с лаборатория за подобно изследване", коментира Недев.

Разкопките на некропола ще продължат до края на тази година. Скоро трябва да приключат и укрепителните дейности в района във връзка с частна инициатива. ,,А относно това кога ще изследваме откритието от 1987-а - казвам, че това ще може да се случи най-рано следващата година", поясни още директорът на созополския археологически музей.

https://dariknews.bg/regioni/burgas/v-sozopol-otkriha-cenen-lakrimarij-v-groba-na-momichence-snimki-2202260

Hatshepsut

2019 през погледа на археолозите в Созопол


Наситена с интересни открития и изненадващи находки е отминалата вече 2019 година за археолозите, които работеха на терен в Созопол. Древният град е истинска съкровищница за специалистите. В началото на летния сезон се проведоха съвместни археологически разкопки, организирани от ,,Музеен център Созопол" и френския Лувър.

Изследователският интерес на международния екип бе насочен към цялостно проучване на античните пластове на Южната крепостна стена и средновековния манастир ,,Свети Николай Чудотворец", разположен в северната част на местността ,,Провлака". Разкопките се проведоха под ръководството на д-р Теодора Богданова, Димитър Недев и Александър Баралис – музей Лувър.

Проученият при предишни разкопки археологически комплекс, поднесе поредната изненада на изследователите. В малък участък между антично светилище – края на IV – началото на III век пр. Хр. и ранновизантийската баня VI – VII век (част от епископска резиденция), археолозите попаднаха на уникални за нашите земи археологически структури. Разкрито бе подовото ниво на стопанска сграда от V век пр. Хр., оформено с масивна хоросанова подложка с дебелина около 20 см., в южната част на което е оформен плитък дъговиден канал.

Фрагментът от античен керамичен тръбопровод, източно от сградата, минаващ под основите на светилището, дава основание за изграждане на научна хипотеза, че сградата е със стопански функции – зърно или водохранилище. През този ранен период хоросанът е скъпоструваща субстанция, с приложение в строителството на гробници, култова архитектура или при направата на стенописи и мозайки. Предвид мащабите на разкритата част от подовото ниво на сградата се предполага, че същата е имала важно обществено значение. До настоящият момент няма известни аналози в региона на Балканите на подобна археологическа структура от тази епоха.

Археологическите проучвания на остров Свети Иван през настоящата години бяха финансирани от Община Созопол и фондация ,,Благотворителност и милосърдие". Проучвателят на обекта и откривател на мощите на Свети Йоан - проф. дин. Казимир Попконстантинов през 2019 г. разкри ,,Светото аязмо" на средновековния манастир. Археологическата структура с обем около 100 м3 е изградена от тухли в хидрофобен градеж с вътрешна обмазка, върху която са открити графити с изображение на Светия Кръст. Изцяло бе изяснен археологическият контекст и начина на изграждане на този ,,Животворен източник", който през вековете осигурявал възможност за съществуването на Светата обител.

По време на разкопките бе разкрито съоръжение за каптиране, което осигурява свежа питейна вода за монасите. Каптажът и керамичният водопровод, довеждащ атмосферни води от водоснабдителното съоръжение е свързан с постянно водно стъбло от север. Цистерната е от типа на артезианските кладенци с полуцилиндричен свод и тухлена зидария от радиално разположени в псевдоаркада тухли по западната си фасада. Този начин на градеж осигурява надежността на конструкцията, изцяло съобразена с  конфигурацията на терена със силно изразен наклон на юг.

Резултатите доказват, че ,,Аязмото" е построено след средата на VI век.

След повече от три десетилетия на проучвания на територията на старата част на Созопол, едно археологическо откритие, опровергава наложилата се досега научна теза за упадъка на Аполония след превземането на града от легионите на римския консул Марк Лукул през 72 г. пр. Хр. За събитието разказват римските летописци Страбон и Апиан, които изрично споменават, че завоевателите отнасят в Рим, като ценен военен трофей колосалната бронзова статуя на бог Аполон – символ на града.

През есента на 2019 г. в непосредствена близост до съвременното пристанище при спасителни разкопки на екип с научен ръководител д-р Теодора Богданова и Огнян Лулев от ,,Музеен център" - Созопол, бе открита част от монументална сграда. Градежът е ордерен, оформен с варовикови блокове с висока степен на запазеност. Широчината на зидовете е около 1,2 м., които са допълнително укрепени със сантрачна система. В силуета на западната фасада личат конструктивни елементи (контрафорси), съобразени с наклона на терена. Разстоянието между тях е 5 м., което определя до голяма степен мащаба на сградата – между петнадесет и тридесет метра по надлъжната ѝ ос.

Южно от нея се намира, превърналата се в ,,градска легенда" – ,,Горуно Трипа" - (Свинска дупка), през която се счита, че римляните проникнали отвъд градските стени на Аполония и я превзели. Въпросният засводен отвор – вероятно римски канал е изобразен на една картина на местния художник Яни Хрисопулос от началото на XX век и е твърде вероятно да е свързан с архитектурата на новоразкритата археологическа структура.

Срадата се датира с няколко бронзови монети и червенолакова керамика от края на I – началото на II век. Най-вероятно е двуетажна и има стопански и търговски функции. Подобни сгради в римската архитектура, известни с термина ,,хореум" се изграждат на обществени места, където се развива активна търговска дейност. В случая това е Созополското пристанище, което продължава да има важна роля Западнопонтийската търговия.

Новоразкритите архитектурни останки предоставят нова информация за историята на града и ще бъдат изцяло съхранени в автентичен им вид в обема на новостроящото се на това място заведение.

Новоразкрит участък в периферията на античния некропол на Аполония (V – III век пр. Хр.) в местността ,,Калфата".

На място на старият кантон на Пътно управление Бургас в частен имот, под ръководството на д-р Росица Христова в началото на месец ноември се проведоха спасителни археологически проучвания. Регистриран и изцяло е проучен некрополен участък в който са открити 12 гроба, датирани с материали от края на втора – трета четвърт на IV век пр. Хр. Погребенията са извършени в обикновени гробни ями чрез инхумация или кремация. Регистрирани са скелетни останки на 11 деца и един възрастен индивид, вероятно от женски пол.



Гробните дарове са богати и изключително разнообразни. Сред тях най-ценните са червенофигурен кратер, лекити за благовония и антични чаши. Открита е и бронзова монета на Аполония. Находките дават основание на изследователите да предполагат, че на това място е организиран участък за детски погребения.

Възрастта на индивидите е между две и седем години, като два от тях са в неонатална възраст. Няколко керамични фрагмента и част от скарабоид с изображения в негатив на полумитични същества, определят ранната граница на комплекса – трета четвърт на V век пр. Хр.



Тези предположения се потвърдиха при разкопките на съседния от юг имот, които се провеждат и в момента под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова. Видната изследователката на Античния некропол на Аполония, разкри няколко гроба, датирани с находки от V век пр. Хр. Най-късният гроб от които датира през Римската епоха – II – III век.

Проучени са 5 гроба, най-ранният от които се датира във втората половина на V в. пр. Хр, а най-късният се отнася към  Римският период от историята на Аполония Понтийска (дн. Созопол) II - III в. сл. Хр.

Преобладава ритуала инхумация, засвидетелстван при четири от откритите гробове. Скелетите са положени по гръб с ориентация – глава на изток в обикновени гробни ями, три от които са оградени са оградени с ломени камъни и варовикови блокчета. Един от гробовете е покрит със стреховидно разположено керемидено покритие, като в последствие е бил затрупан с дребни ломени  камъни.

Сред откритите гробни дарове преобладават съдовете за благовония ( белогрундови лекити, алабастрон и унгвентарий). Изключително интересни са находките от астрагалоси (ашици), регистрирани в гробовете в гробовете датирани през класическата епоха. Те свидетелстват за занимателни или хазартни игри от това време.

Някои от откритите астрагалоси са обработени и маркирани с букви от древногръцката азбука, които представляват цифрени символи за резултата от тази забавна игра. Инвентарът на римският гроб, който по-скоро е изненада, като откритите  за тази зона, включва съдове за вино – чаша, кана и еднофитилна лампа с релефна украса ( изображение на овен), който би могъл да се датира през раннохристиянският период.

Финалът на археологическите проучвания за 2019 г. бе проведен в изключителна важна за резервата ,,Старинен Созопол" територия – ,,Провлака", свързващ Созополския полустров с континента. Първите мащабни археологически проучвания в тази зона са извършени през 1949 г. Още тогава на това място е регистриран некропол от елинистически, римски и ранновизантийски периоди. Територията има изключително важно значение за сухоземните комуникации на града  през историческото му развитие.

В края на 2019 г. след като теренът вече е частна собственост, спасителните археологическите проучвания в тази зона са отново възобновени. Това даде възможност на изследователския екип под ръководството на д-р Светла Петрова и Димитър Недев, да актуализират и обобщят резултатите от предишните изследвания. През месеците ноември-декември в непосредствена близост до сградата на Общината, са разкрити нови 55 гробни съоръжения. В девет от тях е засвидетелстван християнски погребален обряд и се датират раннохристиянският период (IV – V век), а 46 от погребенията са езически. Само едно от тях датира през елинистическия период (III век пр. Хр.), като останалите са от Ранноримската епоха (I – III век).

Християнските гробове се разкриват в контекста на римски езически некропол,  което е доказателство за религиозна толерантност през този ранен период. Това обстоятелство по археологически път доказва ранното и безконфликтно проникване на християнските идеи в Аполония. Съществуването на едно и също място на езически и християнски некропол, потвърждава историческите свидетелства, че Аполония е една от най-ранните християнски общини по Западното Черноморие. При гробовете от езическия период преобладава трупополагането в обикновени гробни ями, но се среща и ритуала кремация. В повечето от тях е открит гробен инвентар, свързан с вярванията за отвъдното. Най-интересните находки, датирани през II – III век са стъклени балсамарии, монети, керамични съдове, някои от които с релефна декорация. В два от стъклените балсамарии са открити запазени субстанции с органичен произход (течност с виолетов цвят – вероятно парфюм и кристализирал балсам с който са помазвали мъртвите). Засвидетелстван е и ритуала ,,Харонов обол", при който в устата на мъртвия се поставя монета с която да плати на лодкаря Харон, преминаването през реката Стикс в отвъдно царство. Тридесет процента от погребаните индивиди са на деца, единадесет от които в неонатална възраст. Това свидетелства за високата детска смъртност- обичайна за епохата.

Интересните находки и високата концентрация на археологически структури дава основание на проучвателите да очакват интересни и сензационни открития през 2020 г.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/2019-prez-pogleda-na-arheolozite-v-sozopol

Hatshepsut

Главата на Септимий Север от Деултум
вероятно е част от композиция с императорското семейство



Последните резултати от разкопките изместват местоположението на най-внушителния храм в колонията

Нови анализи на бронзовата глава на Септимий Север от Деултум са сред акцентите в първия брой на сп. Archaeologia Bulgarica за 2020 г. В една от статиите д-р Румяна Милчева обосновава тезата, че забележителният портрет на императора е изработен в периода 196 – 200 г.; в друг текст проф. д-р Диляна Ботева аргументира предположението, че главата  е била част от тяло, включено в скулптурна композиция с членове на императорското семейство.

Д-р Милчева припомня, че откритата на части през 1987 г. бронзова глава е възстановена през 2011-а и пак оттогава е изложена в музея в Деултум – заедно с намерената на същото място дясна китка. Според новия анализ на формата и чертите на лицето, направен от авторката, става дума за втория потретен тип на императора, въведен след 195 г. като подражание на изображенията на Марк Аврелий, защото тогава Септимий Север опитва да легитимира властта си, като се обявява за негов осиновен наследник. Д-р Милчева прави връзка между главата от Деултум и монетните потрети в периода 196 –200 г. и добавя, че си личи как майсторът е работил по тях, а не по триизмерен първообраз.Това потвърждава хипотезата: императорската глава от Деултум (вероятно и цялата статуя), е правена в този период.

А дали статуята е била само една? Пак в бр.1/2020 на Archaeologia Bulgarica проф. д.и.н. Диляна Ботева аргументира с исторически факти предположението, че портретът е бил част от скулптурна композиция – на Септимий Север с неговия по-голям син Каракала, а може би и на цялото четиричленно семейство (заедно с императорската съпруга Юлия Домна и с по-малкия син Гета).

Откритите при разкопки в Деултум три леви крака (показани са на една от снимките тук) потвърждават хипотезата за скулптурна група. Интересен факт е, че те са намерени сред останките от сграда, за която доскоро се предполагаше, че може да е храмът на императорския култ. Съмненията – и на ръководителя на въпросния обект доц. д-р Христо Прешленов, идваха от недостатъчно представителните размери и план на зданието. И ето че резултатите от разкопките през 2019 г. , водени от доц. д-р Людмил Вагалински, дадоха основание за промяна в предполагаемото местоположение на императорския храм. Непосредствено пред късноантичната северна крепостна стена, частично застъпени от нея, бяха открити останките от по-ранна римска сграда с огромни колони (на другата снимка), поне метър в диаметър. След анализ на ситуацията доц. д-р Вагалински и доц. д-р Прешленов стигнаха до извода, че най-вероятно това е императорският храм, а бронзовата глава, дясната китка и трите леви крака са били открити сред руините на другата сграда от комплекса, защото и храмът, и скулптурната композиция са пострадали силно при вражеско нападение скоро след 268 г.

,,Статуите от бронз, кухи отвътре, сигурно са се пръснали като бомба заради нагорещяването при пожарите. След това буквално са били изринати по  наклон на 20-ина метра по-надолу, за да бъдат запечатани в ями и защитени от изградената впоследствие крепостна стена. Цяло чудо е, че точно лицето на император Септимий Север е открито сравнително добре запазено – то е важен ориентир за нас", допълни доц. д-р Вагалински.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/

Hatshepsut

Археологически музей Бургас - зала "Праистория и древно корабоплаване в Бургаския залив"


Similar topics (5)