• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 19:07:59

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10920 Posts

Шишман
2577 Posts

Panzerfaust
444 Posts

Лина
418 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15795
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 38
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Кукери

Started by Hatshepsut, 25 August 2018, 06:33:52

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

25 August 2018, 06:33:52 Last Edit: 03 April 2020, 06:49:23 by Hatshepsut
Народна традиция - Кукерите


Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже (главно ергени) през Сирната неделя и понеделника след Сирни заговезни, наричан Кукеровден както и на Нова Година. Всяка кукерска дружина си има водач – кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. Водачът е облечен в кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, има кожена маска на главата или пък е с начернено лице. На кръста му са окачени звънци, в ръка държи дървен фалос, обагрен в червено, и пометаш (дървен прът с примързан в края парцал за измитане на пещта). Бабата, облечена в парцаливи дрехи, носи кошница с прежда и хурка и се подпира на патерица. Носи "дете" от дърво и парцали, "ражда" (като пуска коте от високо), или краде истинско дете, докато обикалят домовете. Харачарите носят синджир, с който ловят хората и събират от тях "неизплатени данъци". Плюфкачите, с начернени лица и дървени оръжия, имат на главата си бръсната кожа или сиренен мях, за да изглеждат плешиви. С лъкове те стрелят пепел по лицата и дрехите на хората. Царят е облечен в празнични дрехи, може да има изкуствена брада. В облеклата на останалите кукери преобладават тези, направени от кожа. Маските, често също от кожа или картон, са богато причудливо украсени с разноцветни вълнени конци, мъниста, лутурки, огледалца и пр. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина, а в ръка носят дървени саби.

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионисиади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.
Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украса. И тук преобладава червения цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Първият обреден момент в кукерският обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие и събиране на подаръци (брашно, боб, яйца и пр.). При това кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая на селския мегдан кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Вторият момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избират най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За царя може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически "убиват царя" (или кукерската булка) с носеното оръжие – кросно, след което това обредно лице възкръсва.

В някои селища през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят "камили". Важно място сред подготовката му заема осигуряването на обредния реквизит. В основата на обичая стои древната огромната идея за превъплъщението, затова голямо значение се отдава на маската, като основен характеризиращ компонент. Маските по изумителен начин е проявена голямото майсторство и е изразена голяма фантазия. Те се съхраняват грижливо и всяка година се освежават. Традиция се забелязва при предпочитането на определени материали, така и в образите, символиката и начина на обработката на маските и костюмите. Всяка епоха внася нови участници в обичая.
"Камилата" правят от две върбови дръвчета, с дължина 1 - 1,5 метра, които са съединени в двата си края с две перпендикулярни пръчки. Двете успоредни дръвчета са свързани с няколко извити пръчки от габър или дрян. Така направения скелет покриват с чул. Главата на "камилата" е покрита с кожа или на нея е нанизана невестулка. Завързват хлопки отпред и отзад на "камилата" и й поставят опашка. Така направената камила носи момък, който е облечен в носия, с бели навуща, с черни върви, обут в цървули. Момъкът трябва да бъде здрав и силен, за да може да играе и при среща с друга "камила" да я победи.
Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста се завързват кожен ремък и на него прикрепят отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска. Маската се прави от шаяк и се украсява с цветни конци, панделки, дантели, пулове. Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото в обичая участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже.
След излизането на коледарите на двора играят дивиджиите и камилата, носеща името "Марийка". Те говорят малко и извършват различни ритуални действия. Участниците в обичая не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Маската им дава възможност да извършват действията, които в друго време без маска биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат сабята си с топуза, правят различни шеги. Клатушкането и повалянето на участниците се прави с цел, да легне от тежко жито класът на нивата. Чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. На звука на звънците се приписват профилактични свойства, прогонва се всякаква лошотия. Те са неизменен атрибут на карнавалните игри у всички народи и се смята, че имат предпазно, отгонително-магично въздействие. Камилата пада на земята, дивиджията започва да си точи сабята, като обяснява на стопаните: "Камилата ми идва от далеч и е обосяла, трябват ми пари, за да и купя подкови, иначе ще трябва да я заколя." Домакинът дава парче наденица за подкова и пари. Дивиджията "подковава" камилата, като върху крака и държи топуза и удря със сабята. Но камилата пак не става, тя се е разболяла, трябва и лекарство – парче кебап, за да оздравее. Дивиджията натърква с месото тялото и главата на "животното" и то се изправя. В тази "смърт" и "възкръсване" на зооморфното същество се олицетворява смъртта в природата през зимата и нейното възкръсване през пролетта. Ритуалното убийство, често срещан епизод в карнавалните игри, можем да приемем като магичен акт. За да се обезпечи възраждането на природата през пролетта, по принципите на подражателната магия е нужно да се извърши или инсценира убийство и възкресяване.
Обхождането на къщите става само през нощта: "Не бива слънцето да ги свари по пътищата." След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, "за да расте високо житото", раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.
В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.
През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира - народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват първообраз на театъра.

http://www.bulgarian-folklore.com/readarticle.php?article_id=212

Hatshepsut

25 August 2018, 06:38:08 #1 Last Edit: 25 August 2018, 07:01:18 by Hatshepsut
Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник


Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията "сурвакари" и "кукери".
Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор. От 2008 година Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент  е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина.
Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали.
Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет.

Ще се докоснете до магията на съхранената маскарадна традиция в Пернишко. Тук всичко е истинско!
Ще ви завладее очарованието на българския фолклор, подгрят с традиционни гозби и напитки.
Ще усетите вълнуващото творческо присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията.
Бляскав фееричен спектакъл, огньове и илюминации ще ви потопят в мистерията на фестивалната надпревара.
Два дни в центъра и по улиците на града групи от цялата страна ще се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими маски и костюми.
Гостуващи чуждестранни групи от Европа и света ще представят разнообразни традиции, песни и танци.
Зрители и участници ще могат да контактуват по маршрутите на дефилетата и на импровизираните сцени в града.
В изложбените зали на Перник ще бъдат открити интересни изложби.
На богати базари гостите ни ще имат възможност да се насладят на произведения на българското приложно изкуство и да си купят неповторим сувенир.

http://www.surva.org/



SURVA - The sons of fire!

Hatshepsut


Kukeri - Welcoming the Spring (promo)

Hatshepsut

Кукери: Традицията на маскарадната обредност в България


Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.
Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.
Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като "сурвакари", участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като "кукери".

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало.

Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на "нечистите сили". Българската обредна маска е източник на богата информация за различните етнографски райони.
Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие.
Групата на маскираните включва разнообразни персонажи. По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми.

Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи, отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални проблеми и днес раждат пародии на представители на различни социални групи.  Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно условие за участие – до "ветерани" над 70 години може да се видят и деца в предучилищна възраст, маскират се жени и момичета, които се чувстват съпричастни към традицията.

Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна - придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.
Само на фестивала в Перник ще видите маски от всички етнографски области на страната, ще можете да се запознаете с различни регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция.

Сурвакарите в Пернишко играят всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня. Тогава се празнува обичаят Сурва (Василовден по стар стил). Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.
Обобщеното местно название на маскираните е "сурвакари", има и локални варианти.
Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад.
Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали.
Маските са  формени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове  или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.
В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.
Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал, и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.

bgizlet com

Hatshepsut

Песпонеделник - кукери в Широка лъка

Всяка година, в първата неделя на месец март в Широка лъка се провежда традиционния кукерски събор - "Песпонеделник".

Широколъшките "песяци" представляват група маскирани и костюмирани мъже (обикновено младежи). Тази група или дружина има "старейшина", "нивеста" ("песяцка нивеста" или "бабица") и няколко "песяци" ("песяцки старци"). Освен "нивестата" всички други имат маски ("сурьети") от цели овчи кожи, обърнати с вълната навън. Кожите се нахлузват на лицето и имат изрязани две дупки за очите и една за уста. За подчертаване на очите и устата, около дупките има нашити кръгове от червен плат. Някои слагат на устата лукови люспи, които изглеждат като големи и страшни зъби. За да се предаде по-подчертан мъжки вид на лицето се пришиват мустаци и бради. На така направената маска, някои слагат овнешки, пърчови или волски рога.

Характерни за външния вид на песяците са и големите гърбици, които се правят с подлагане на възглавници, парцали или слама под дрехата. Тези гърбици предават по-реалистичен вид на "старците".

Всички песяци са "въоръжени" със саби, боядисани с червена боя наречени "спатилки". На пояса си песяка е препасал "татралки" (хлопки на овце).

Старейшината не се отличава външно от другите песяци. Той началства останалите, определя наказанията на заловените "похитители" на "нивестата" и се грижи особено много за нейната сигурност.

"Нивестата" е съпруга на старейшината. Нейната роля се изпълнява от момче или мъж, облечен в женски дрехи от широколъшка носия: вълненик, клашник, пояс, миндил и кърпа на главата. Има забучена в пояса хурка и преде по пътя.

Песяците ходят от къща на къща за да гонят лошото и за здраве и берекет. Ако те прескочи песяк ще ти върви през цялата година. След като обходят къщите песяците се отправят към селския площад  ("купището"), където представят венчален обред на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. По съдържание и характер, широколъшките песяци спадат към групата на "старците", която стига до Карлово на север и изток и до към Панагюрско и Момина Клисура на запад. Особено си приличат с обичаите южно от Пловдив - около Асеновград.


Песпонеделник - Широка лъка

http://staivasilka.com/pesponedelnik-shiroka-laka.html#.USrfa5b0dEg

Hatshepsut


Spectacular Kukeri - Traditional Mummer Carnival in Bulgaria 2013

Hatshepsut

Сурва 2014 град Перник:



Филм "Сурва 2015":


Hatshepsut

25 August 2018, 06:44:38 #7 Last Edit: 25 August 2018, 06:49:04 by Hatshepsut
Ямбол в магията на ,,Кукерландия"



Кукерландия - Ямбол 2012


Hatshepsut

Над 120 групи кукери и сурвакари ще гонят злото от Перник на Сурва


Рекорден брой участници се очаква да се включат през тази година във фолклорния фестивал Сурва в Перник. Над 120 групи от България и чужбина ще прогонят злите сили от града по време на събитието между 26-ти и 28-ми януари. Заявки за участие са попълнили над 7 400 участници, като по-голямата част от тях са включени в български групи, които ще са част от състезателната програма на Сурва. Повече от половината от атрактивните макскирани сурвакари и мечкари са от Пернишко, а над 800 от тях са деца. В дефилетата ще се включат и групи от Македония, Сърбия, Албания, Румъния, Испания, Италия, Словения и Португалия.

За публиката пък ще остане удоволствието от съживената традиция, която е призната от ЮНЕСКО за живо човешко съкровище и е включена в списъка на организацията на нематериалното културно наследство на света. Официалното откриване на фестивала ще започне със запалване на фестивалния огън и спектакъл от 18 часа пред Двореца на културата в Перник на 26-ти януари. Събитията от програмата обаче започват още от сутринта с научната конференция ,,Маски и политики", която ще се проведе в конферентната зала на Двореца.

От 10 до 17 часа в Обединения детски комплекс ще можете да се насладите на изпълненията на децата на Сурва. През трите дни на фестивала в Общинския младежки дом ще можете да се запознаете отблизо с магията по изработване на максите за сурвакарите. Пред Младежкяи дом от 11 часа на 26-ти януари пък ще можете да опитате зимни ястия и кулинарни вкусотии от региона. В галерия ,,Любен Гайдаров" от 14 часа се открива изложбата ,,Сурва арт", а в същия час на площад ,,Кракра" започва и младежкото маскарадно дефиле. В Сурвакарското село от 19.30 часа започва концертна програма на чуждестранните групи, включили се във фестивала.

В събота, 27-ми януари от 10 до 17 часа на Централния площад в Перник можете да проследите състезателните фестивални дефилета, като журито е разделило участниците условно на две групи – сурвакари и кукери, които се борят за отделни призове. Пред двореца на културата на втората сцена на събитието от 11 до 14 часа ще се представят чуждестранните групи. Пред общинския двор можете да се включите в творческо ателие за изработване на маски, а от 18 часа в Сурвакарското село започва фолклорна програма.


Последният ден на Сурва – 28-ми януари, също започва със състезателните дефилета на площада, които продълават от 10 до 17 часа. От 11 часа на Естрадата в Градския парк ще се проведе кулинарно шоу. На втората сцена ще се представят български групи и отново всеки ще може да се вклчи в изработването на маски. Официалното закриване на фестивала е от 18 часа на Централния площад.

С обичая по традиция се гони злото и се наричат къщите в селото и техните обитатели за хубави събития през годината като сватба или бебе. Маските на кукери и сурвакари се изработват всяка година и обикновено се правят от кожи на животни, звънци, цветни парцали, пера от домашни птици, рога, царевична шума, вълна. А понякога просто лицата на участниците се покриват със сажди. В миналото в него се включвали единствено младежите, но сега в дефилетата можете да видите също много жени и деца.


https://travelbulgarianews.bg/mummers-chase-evil-pernik-surva/#

Hatshepsut

Международен маскараден фестивал ,,Кукерландия" – гр. Ямбол


Фестивалът ,,Кукерландия" е емблема на Ямбол като фестивален град. Събитието събира десетки хиляди участници и гости на града, дошли да съпреживеят пъстрото и оглушително зрелище.
            Мотото на ,,Кукерландия" е ,,Когато фестивалът е живот" и отразява както пълнокръвният живот на древните кукерски традиции по този край, така и веселото настроение, с което се зарежда всеки, който е станал част от празника.
           ,,Кукерландия" се провежда ежегодно в края на февруари или в първите дни на март. Кукерството неизменно е свързано с наближаването на Сирни Заговезни и обичаите по прогонване на злите сили, посрещането на пролетта и събуждането на земята. Затова и в представянето на групите, специален акцент са ритуали, пресъздаващи дейности по заораване и засяване на земята, раждане на хора и животни и наричания за здраве, берекет и плодовитост.
         По мащаб ямболският фестивал е сред най-големите и пищни събития в страната. Участват хиляди кукери, бабугери, сурвакари, старци и други маскирани, буквално от всички краища на България. Колоритът на празника се допълва с присъствието на много чуждестранни групи.
          Кулминацията на фестивала е двудневното състезателно дефиле на маскираните. В изданието на ,,Кукерландия – 2017" участваха общо 74 групи.
           Сред отличителните черти на ямболския фестивал са гигантските кукерски маски – страховити 3-метрови съоръжения, които внасят неповторим колорит на празника. Основното съпътстващо събитие пък е едноименният Международен фотографски конкурс с изложба, представящ уникални фотографии от българските маскарадни традиции и от европейски карнавали.
          Територия на фестивала е ямболският Градски парк, превърнат в ,,Кукерград". Четиридневното събитие е изпъстрено с много концерти, изложби, конкурси, работилници на открито, дефилета, скари и мезета.

http://www.kukerlandia.com/


Кукерландия 2018


Hatshepsut

Кукерландия 2019

Ямболската "Кукерландия" е първият в страната ежегоден фестивал на маскарадните игри, провеждан без прекъсване от 2000 г. насам. По традиция събитието се организира в края на месец февруари или в началото на март и привлича десетки хиляди участници и гости на града, дошли да съпреживеят пъстрото и оглушително кукерско зрелище.
Юбилейното 20-то издание на Международния маскараден фестивал "Кукерландия - 2019"  под наслов "Когато фестивалът е живот!" стартира на 28 февруари и ще продължи до 3 март в градския парк на Ямбол с богата и разнообразна програма. В нея са включени концерти на фолклорни състави, дефилета на маскирани групи, разнообразни изложби, работилници и базари за сувенири, занаятчийски произведения и кулинарни продукти. Богатството на маскарадните традиции представят групи от  17 области в страната. Картата на България очертават участниците от гр. Кула, Видинско до Малко Търново, Бургаско; от с. Ключ, Петричко на югозападната ни граница до с. Кайнарджа, Силистренско. Както всяка година има и нови участници – цели 22 групи. Сред тях са: сурвакарите от пернишките села Садовик и Ярджиловци, ,,къпачите" от Северозапада (гр. Кула), кукерите от Войнягово (Карловско), от Горна Василица (община Костенец), от Пъдарево (община Котел) и с. Кайнарджа (Силистренско), джамалите от Тулово (община Мъглиж), мечкарите от с. Пиперков чифлик (Кюстендилско) и други. Земята на кукерите, Ямболско, е представена от най-много групи – общо 23, от общините Ямбол, Тунджа, Стралджа и Елхово. По мащаб Ямболският фестивал е сред най-големите и пищни събития у нас.
Участниците и гостите бяха поздравени от кмета на община Ямбол Георги Славов. "За пореден път Ямбол става средище на маскарадните кукерски игри, средище на традиции, на обичаи, на ритуали и от област Ямбол, и от България, и извън границите на България. Това преживяване, това потапяне в емоцията и палитрата на "Кукерландия" ни прави още по-силни като общност, още по-сплотени и още по-истински българи", каза Георги Славов. Тази година фестивалът е под патронажа на министъра на туризма Николина Ангелкова. Видео - Величко Димитров. Монтаж - Младен Стоянов.



http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_bwgcoixd

Hatshepsut

10 February 2020, 07:36:16 #11 Last Edit: 10 February 2020, 07:38:22 by Hatshepsut
"Сурва" 2019


Снимки: https://fakti.bg/bulgaria/357592-rekorden-broi-uchastnici-na-surva-2019-snimki

Сурва 2019 – най-мащабният фестивал на кукерите досега

В последния уикенд на януари един малък български град ще се превърне в арена на събитие, което приковава погледите на публика от цял свят. Фестивалът Сурва или както е цялото му име – Международен фестивал на маскарадните игри ,,Сурва" се провежда от 1966 година в град Перник. Международният статут на събитието датира от далечната 1985 г. Датите за провеждане на мероприятието варират, но се спазва взетото през 2008 г. решение то да бъде в последния уикенд на януари. Изключително интересно и изпълнено с много настроение и емоция, всяко едно от изданията на фестивала привлича както множество участници, така и все повече зрители от цялата страна. Близостта на Перник със столицата прави дестинацията изключително популярна и лесно достъпна за всички жители на София и за много гости на града. Обикновено за дните на фестивала всички свободни места в хотелите и къщите за гости са пълни с туристи и участници.

Началото на фестивала Сурва

Първото издание на фестивала е проведено през далечната 1966 г. В него според данни на организаторите са участвали едва около 800 души, а името на мероприятието е било ,,Зимен карнавал". Датата на провеждане е била в средата на месец януари, а участниците са били само от района на град Перник. Тези данни драстично контрастират със случващото се по-късно. През миналата година – 2018-та – участниците са били почти 7000! В първите издания на Сурва фестивалът е бил провеждан и под името ,,Национален фестивал на кукерите и сурвакарите". Международният статут на фестивала привлича много участници от чужбина, като в последните години присъстват групи от Азия, Африка и Европа. През 2015 г. празникът е вписан и в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Кои и какво са кукерите?

В много от запазените като културно наследство обреди и обичаи в страната са преплетени религия и езичество. Немалко от обичаите, които се провеждат на определени дни, са свързани със старите вярвания за плодородие, берекет, прогонване на злите сили и смяна на сезоните. Кукерите са част от тази традиция. Кукерите са карнавални фигури – обикновено са маскирани мъже, които ходят по улиците в дните между Месни и Сирни заговезни. Костюмите обикновено са със страшни маски и цялостно облекло, изработено от животински кожи или естествени материали. Целта на кукерите е да прогонят злите сили, да изгонят студа и да донесат плодородие. В много от маскираните групи има персонажи, типични със своята роля – например баба, дядо, цар и прочие. В някои програми на Сурва са застъпени изпълнения на символични и традиционни обичаи като сеитба, сватба, оране. Тяхната цел е да насърчат именно добрата и богата реколта.

Според старата традиция, която днес вече не е точно такава, кукерите ходят от къща на къща и благославят за здраве и плодородие. Тъй като след Атанасовден се счита, че земята се обръща и идва време за нейното затопляне, кукерските обреди са базирани именно на желанието за здрава и плодовита година. Обичайно, маскировката се носи само от мъже. Понякога костюмите тежат няколко десетки килограма. Често те са украсени със звънци, които също не са леки, а теглото им варира според големината.

Тяхната цел е да засилят прочистващият ефект и да изгонят злите сили. Някои историци смятат, че обичаят произхожда още от времето на траките или култа към гръцкия бог Дионис.

https://www.vivus.bg/blog/surva-2019-nay-mashtabniyat-festival-na-kukerite-dosega/


Сурва 2019


Над 7500 души участват на ,,Сурва 2019"


Сурва 2019

Hatshepsut

Международен маскараден фестивал ,,КУКЕРЛАНДИЯ" 2020


СЪСТЕЗАТЕЛНО ДЕФИЛЕ 29 ФЕВРУАРИ – 1 МАРТ 2020 година

Международният маскараден фестивал ,,Кукерландия" е ежегоден, с конкурсен характер. Във фестивала участват маскарадни групи от цялата страна и специално поканени маскарадни групи от чужбина. Групите представят специфичната за техния регион (населено място) традиция на маскарадните игри. Изпълнението включва характерните за местната обредна култура специфики: – Словесен, музикален и пластичен диалект; – Типични персонажи; – Традиционни маски и облекло.

Място на провеждане – град Ямбол и селата на община Тунджа. Конкурсната програма на Международния маскараден фестивал ,,Кукерландия" – Ямбол, 2020 ще се проведе в два дни – 29 февруари (събота) и 1 март (неделя).

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГРУПИТЕ

В състезателното дефиле всяка група изпълнява програмата си (слово, танц и музика) в рамките до 10 минути на Първа сцена, където се извършва журирането;

Маскарадните групи задължително се представят и на Втора сцена (до 15 минути), извън конкурсната програма;
Маскарадните групи от чужбина се представят в състезателното дефиле на 29 февруари (събота), но не участват в конкурсната програма.

ЖУРИРАНЕ НА СЪСТЕЗАТЕЛНОТО ДЕФИЛЕ

Журито на Маскарадния фестивал ,,Кукерландия" – Ямбол 2020 се състои от 7 (седем) членове, професионалисти в областта на етнографията, етнологията и фолклорното изкуство. Журито оценява представянето на маскарадните групи и определя наградите веднага след приключването на конкурсната програма – във втория състезателен ден на фестивала (1 март). Групите се оценяват по следните критерии:

Автентичност на представяния обичай;
Автентично облекло на участниците в групата, в т. ч. маски, атрибути, или тяхната вярна реконструкция;
Артистичност на изпълнението.
Резултатите от класирането на групите се обявяват официално на 2 март 2020 година, понеделник, на интернет сайтовете: www.yambol.bg, www.kukerlandia.com, www.tourism-yambol.com и www.tundzha.net

НАГРАДИ

Маскарадният фестивал ,,Кукерландия" – Ямбол 2020 е с конкурсен характер и за участниците са предвидени награди.

Общият награден фонд за фестивала е 18 000 лева. Журито присъжда следните награди:
Награди на кмета на община Ямбол и на кмета на община Тунджа;
Награди за цялостно представяне на маскарадните групи;
Награди за поддържане на местната традиция;
Награди за автентична маска, костюм и персонаж и др.
Всяка група получава диплом за участие и поощрителна парична награда за поддържане на маскарадната традиция, в определен от журито размер.

ЧИСЛЕНОСТ НА ГРУПИТЕ

Групи от страната – допустим максимален брой: 50 души.
Групи от чужбина – допустим максимален брой: 25 души
Част от Международния маскараден фестивал ,,Кукерландия" е Националният кукерски празник ,,Кукериада – Тунджа, долината на кукерите", който се провежда в населените места на община ,,Тунджа" със съхранена кукерска традиция. В него участват избрани групи.

Националният кукерски празник няма състезателен характер, участващите групи получават парични награди и грамоти за съхраняване на традицията.

Националният кукерски празник ,,Кукериада – Тунджа, долината на кукерите" се провежда в два дни: 29 февруари – 01 март 2020 година.

29 февруари 2020 година – Възстановка на автентичната кукерска традиция в селата на община ,,Тунджа" с участието на местни и гостуващи кукерски групи;
01 март 2020 година ,,Деца играят на кукери" – Предаване на кукерската традиция между поколенията;
01 март 2020 година Джамал – празник на обичая ,,Камила"- възстановка на обичая с участието на местни и гостуващи групи.

ОРГАНИЗАТОРИ: ОБЩИНА ЯМБОЛ, ОБЩИНА ТУНДЖА

http://pylnoshtastie.com/

Hatshepsut

Пълен видеозапис от X общински кукерски празник Елхово 2020


Hatshepsut

Живи съкровища: Сурва