• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

11 July 2020, 20:23:08

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10940 Posts

Шишман
2615 Posts

Panzerfaust
453 Posts

Лина
430 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15882
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Археологически находки в Добричка област

Started by Hatshepsut, 24 August 2018, 22:39:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Уникален амулет от нефрит е открит на нос Калиакра




Доц. Бони Петрунова - ръководител на екипа от археолози обяви резултатите от проучванията, които бяха проведени това лято на крепостта на нос Калиакра. В пресконференцията участваха още кметът на Община Каварна Нина Ставрева и екипът от специалисти, участвали в археологическите разкопки

Най-уникалното археологическо откритие - не само за сезона, а и за всички предишни години до сега, на нос Калиакра е амулет, изработен от нефрит. Доц. Петрунова обясни, че подобен предмет, изработен от бяло-зелен нефрит, не е откриван досега в България. Нефритът е минерал, много устойчив и удобен за гравиране, а белият нефрит е известен още като императорски, изключително почитан в Китай, отбеляза доц. Петрунова. Това по думите ѝ е брилянтно изработена катарама, използвана от китайците в древността. От едната страна на катарамата е изобразена ловна сцена с патици и соколи. Тя има своето символно значение – носи усещането за успех и благоденствие и е характерна за културата на монголите. Датира от XIV век. Предполага се, че е пристигнал в крепостта на нос Калиакра като дар и по думите на доц. Петрунова, при всички случаи е символ на властта. Тя отбеляза, че в престижните аукционни къщи по света такъв предмет се търгува за сума между 20 000 и 40 000 евро. Предстоят изследвания на предмета и когато те приключат, той ще бъде върнат в Каварна и ще стане част от фонда на Историческия музей в града. Археологическата находка доц. Петрунова определи като голям успех както за морската община, така и за българската археология.

https://www.dobrichonline.com/novini/41387/unikalen-amulet-ot-nefrit-e-otkrit-na-nos-kaliakra

Hatshepsut

Сензационна находка на Калиакра: Археолози откриха гърне със съкровище


Предполага се, че това е било плячка, укрита от татарите, правили набези по нашите земи през средновековието


Автор: Силвия Горанова

Рано сутринта на 17 август в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни  и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.

Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ).

Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.

Откритото съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част, се констатира, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български.

Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и малка част на неговият предшественик Мурад I (1362- 1389).

Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство.


Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.

През 1401 г. татарите на Актав, който е бил известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена.

В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г.  бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм  (1389 -1402).

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от 14 в.

В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254).

В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни.

Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.

http://www.desant.net/show-news/46518

Hatshepsut

Стенни мозайки с позлата откриха при разкопките на античния град Залдапа


Приключиха археологическите разкопки на най-големия римо-византийски град във вътрешността на Северна България и Добруджа Залдапа. Те се провеждат за шеста година. За втора година разкопките се осъществяват от международен българо-канадско-френски екип, съобщи проф. д.и.н. Георги Атанасов, който е техен ръководител. Съръководители от страна на канадско-френския екип е проф. Никола Бодри от университета в провинция Квебек в Канада и доц. Доменик Моро от университета в Лил, Франция. От българска страна заместник-ръководители са доц. Албена Миланова от СУ ,,Св. Кл. Охлидски" и д-р Йото Валериев.

По думите на проф. Атанасов, Залдапа е най-големия римовизантийски град във вътрешността на Добруджа и Северна България и водещ център на християнството в Добруджа. Той е родното място на забележителния Виталиан – византийският военачалник, оглавил два бунта срещу централното правителство и обявил се за император. Той вдига въстание на религиозна основа срещу император Анастасий, който се подвежда по монофизитизма – ерес във Византия. Виталиан общува тук с т.нар. скитски или добруджански монаси, за които много малко се знае. Това са интелектуалци, богослови и писатели, които ходят в Рим, срещат с папата, водят битки с ересите и особено срещу Анастасий. Виталиан на два или три пъти атакува Константинопол, но не успява да го превземе.

Откритата в Залдапа ранно-християнска базилика, е първата в Северна България с безспорно доказана стенна мозайка. Именно впечатляващите стенни мозайки са най-ценното откритие от разкопките през това лято.

,,Вече имаме стотици кубчета от стенна мозайка. Цялата обсида буквално е греела в тази огромна мозайка. Вече имаме и много позлатени кубчета от нимбовете на светците", сподели проф. Атанасов.



Това е и първата базилика, която е свързана и започва направо от крепостната стена. ,,Имаме идея, че това е свързано с извора за светена вода в подножието. Не е изключено този извор да е бил трансформиран в аязмо – извор за светена вода. Има тунел, който стига точно пред началото на базиликата и вече разкрихме една от стените. Тази връзка е знакова", счита той.

Раннохристиянската базилика е широка 21 метра, а на дължина достига 54 метра, като през това лято започна и разкриването на крипта за свети мощи под олтара, каза професор Атанасов.
,,Една от хипотезите е, че това е сакрално натоварено място в крепостта. Моята хипотеза е, че е свързано с извора за светена вода, който е център на култ", сподели проф.  Атанасов. Една от поетичните хипотези води до това, че вероятно Виталиан е насочил огромни ресурси в родния си град.

,,Залдапа е без аналог – всички три базилики, които досега са открити, имат големи крипти за свети мощи. Най-голямата се намира в Епископската базилика, която е и най-голямата в България. Базилика №1 е с голяма крипта – 1,8 на 1,2 м. Оказа се, че тази базилика също има голяма крипта за свети мощи. ,,Няма друг град на Балканите, където всяка от големите базилики да разполага с голяма крипта за светени мощи. Това също поставя много въпроси. Значи, градът е наситен с Богоспасяемост. Все още няма индикации чии са били мощите. В Залдапа няма регистрирани светци-мъченици. Но, Томис /Констанца/, като столицата на провинцията, е градът с най-много регистрирани мъченици на Балканите /около 130/. По онова време, епископът на Залдапа е бил подчинен на архиепископа на Томис. Не е изключено  архиепископът да е предоставил за строителството тези мощи, но това си остава една хипотеза. Големите крипти са реалност, която не може да се подмине и трябва да се търси обяснение за съсредоточването на такава святост в този град", разказа проф. Атанасов.

,,Това е обект, който ни позволява да проследим два много важни основни процеса, които се случват по римската граница – процеса на милитаризация и на християнизация, които вървят паралелно. Това също ни дава възможност да добавим много нови детайли, да научим много нови неща, които ще имат отношение към историята на римската граница", посочи проф. Никола Бодри.

По думите му, археологическият обект, който вече е представян на редица международни форуми, става все по-популярен.
Залдапа – известен и като Добруджанския Помпей, заема площ около 40 хектара и е най-големият античен град във вътрешността на Добруджа. Първите сондажи на мястото прави Карел Шкорпил.
Част от финансирането на проучванията в размер на 250 000 канадски долара, са личен проект на проф. Никола Бодри. Финансирането е от канадския фонд за научни изследвания.

"От френска страна, финансирането е от университета в Лил чрез френския национален фонд за научни изследвания – половината от това, което дава Канада", съобщи Доминик Моро от университета Лил във Франция.

,,Този проект е доста по-мащабен и включва дейности с различни страни и Залдапа е само една малка част от този по-мащабен проект за проучването на християнизацията на римската граница", добави той.

,,Преди да започнат тези разкопки много малко хора в България и извън нея бяха чували за Залдапа, а сега е известна навсякъде. Представена е на различни международни и световни форуми, на които се събират най-големите специалисти. Участниците в проучванията също са активно участващи в тези форуми. Поддържат се електронни сайтове, платформи. Става доста популярен. Български студенти във Франция са научили чрез интернет за проекта и същп кандидатстваха", каза още Доменик Моро.

Една от най-представителните базилики от V-VI век в българските земи – в античния град Залдапа, е греела във великолепието на стенни мозайки с позлата.

"Миналата година бях открити 100-200, а тази година 3500 тесари. Това са малки квадратни плочици, което ни и насочи, че са част от стенната мозайка. Около 60% от тези тесари са стъклени, 30% са мраморни и варовикови в различни цветове – зелени, тъмночервени, кафяви, черни. Това съобщи Фил Милс от Англия, който се занимава с обработката на движимите находки.

И намерените фрагменти от мраморната ажурна ограда на абсидата свидетелстват за великолепието на базиликата, която може да бъде сравнявана с храмове от това време в Константинопол, Равена, Сполето, разказаха от международната археологическа експедиция.

Историята на Залдапа сочи, че в миналото е бил голям римски град, който през VI век бива напуснат и оттогава остава необитаван. Селищата се преместват наоколо, а големият град бива естествено консервиран.

През годините, Залдапа е бил обект на много иманярски набези – основно през 20- и 21 век. След старта на разкопките през 2014 година набезите спират. Иманярите са търсели основно светите мощи, тъй като те обикновено са в реликварий със скъпоценни камъни.

Предстои да започне работа и по петата базилика. Ще се правят спасителни проучвания, за да се засече дали е базилика, тъй като е открита чрез картите на Гугъл (Google Maps).

Северната порта на Залдапа, от която тръгва пътят към Констанца, разкрива екипът, ръководен от Браим Мбарек – специалист по спасителна археология от Страсбург. Мбарек работи към частно археологическо дружество за извършване на спасителни проучвания, главно в градски условия. Специалист е в Римската фортификация. По думите му, първоначалният й строеж се отнася към края на трети-началото на четвърти век. За тези две години от проучванията успяхме да различим четири етапа на преустройство. Те, от една страна потвърждават наблюденията на Карел Шкорпил, и позволяват да ситуираме добре Залдапа в цялото множество от околни крепости в Добруджа. ,,Дава ни възможност да разберем как един имперски модел е бил адаптиран към локалната ситуация. Първоначално имаме изграждане на една порта с две отделни кули в двете страни. Тя е била разрушена, вероятно в 5 век при вражеска атака от хуните. След това портата е възстановена, но с по-небрежен градеж. Третия етап на преустройство отнасяме към 5-6 век, когато изцяло се променя този първоначален модел – вече имаме една обща кула над вратата. Това е модел, който наблюдаваме и в останалите крепости в Скития. Вероятно, това показва тенденцията, ,,че в този период е имало нужда от поддържане на мрежата от фортификации, но с намален ресурс. Вероятно е изградена по времето на император Диоклециан и Константин, а голямото преобразуване е към управлението на Юстиниян Велики – в първата половина на 6 век", разказва Браим Мбарек. В последните дни е открита и централната канализация на града с уличната настилка и каналите отдолу, както и пътя по който канализацията е извеждана извън крепостните стени.

Международната експедиция планира да направи сканиране на античния град с лазерна техника, за да обобщи събраните до момента научни данни за Римския свят.

https://pronewsdobrich.bg/2019/08/03/stenni-mozayki-s-pozlata-otkriha-pri-razkopkite-na-antichnia-grad-zaldapa/

Hatshepsut

Нова ценна находка на Калиакра


При редовните археологически проучвания на Калиакра е открито богато погребение от XIV век на неизвестен до момента аристократ – Господин Георги Палеолог.

Разкопките се провеждат под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ. Тя проучва средновековната морска столица на България от 2004 година. Финансирането на разкопките през 2019 година е от Министерство на Културата и Община Каварна.

За последните 16 сезона са откривани множество богати погребения на калиакренската аристокрация, но за пръв път се открива погребение на наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век).

В гроба археологическият екип разкри богати дарове, които дават възможност да се възстанови ритуала по изпращането на младия покойник. Погребението е извършено през втората половина на XIV век, като ямата е оформена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре запазени следи. Лицето му е било покрито с луксозна материя, върху тялото му са поставени дарове и стъклен съд, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките. Най – впечатляващият предмет от гробните дарове е масивен златен пръстен, който разкри името на погребания – Георги, както и знатното му потекло. Пръстенът е от известния ,,Калоянов тип", но с много по–детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.

Проучванията на средновековния некропол ще продължат до края на август, като през 2019 година Националният исторически музей ще публикува каталог на миналогодишната находка от Калиакра –,,Татарска плячка", която съдържа 950 предмета от злато и сребро.

https://historymuseum.org/bg/news/nova-cenna-nahodka-na-kaliakra/

Hatshepsut

Античен град Залдапа 1ва - част



Античен град Залдапа 2ра - част


Hatshepsut

Крепостта Палматис край Тервел все повече впечатлява археолозите


Оценка на извършените през археологическото лято на 2019 година проучвания на Късноантична крепост Палматис в местност ,,Калето" в землището на село Оногур бе проведена в изпълнение на заповед на министъра на културата Боил Банов, съобщават от Община Тервел. Председател на комисията бе Кирчо Апостолов – регионален инспектор в Главна дирекция ,,ИОКН" в Министерство на културата, в състава й бяха Станислав Иванов – специалист-археолог в НАИМ-БАН, филиал Шумен и д-р Игор Лазаренко – гл. ас. в РИМ-Варна.

След извършения оглед на място комисията констатира, че през 2019 г. усилията на археолозите са насочени към цялостно проучване на западната част на епископската базилика и пространството около нея. Научни ръководители на обекта отново са проф. Казимир Попконстантинов и Боян Тотев-археолог от РИМ- Добрич, наети са и 12 работници от селата Балик и Ангеларий. Проучената площ е от 500 м2.

Разкрит е западният зид на атриума (голямо открито пространство, непосредствено над основните входни врати), в южна посока е открит централният вход към него и към екзонартекса, нартекса (притвора) и централният вход на наоса (основната зала на храма). Това е най-западната част на един християнски храм, отделен от храма с глуха стена. Допроучена е югозападната част от зида на атриума. В насипа са открити прозоречни стъкла, битова и трапезна керамика, фрагменти от тухли и керемиди.

Откритите добре запазени колони, бази и фрагменти от тях са доказателство за добре оформен портик, който е в една ос с централния вход към атриума. Недалеч от втората колона са намерени фрагменти от капители, украсени с полупалмети и релефно оформен кръст. Очертана е линията, върху която са стъпвали базите върху правоъгълни постаменти.



В резултат на извършената проверка комисията установява, че разкриваната епископска базилика в с. Оногур има висока научна, историческа и експозиционна стойност. Археолозите отбелязват, че е налице рядко срещата планова схема при оформлението на атриума, който е в една ос с базиликата и с четирите околовръстни портика. Предстои през следващите разкопки за бъде проучено как е оформен източният портик към екзонартекса на базиликата. За първи път у нас се документира последователността на изграждане на колонадата (база, колона, капител) посредством букви от гръцката азбука (А до Н – с цифрова стойност от 1 до 8). Размерите на храма, мраморния материал (пренесен вероятно от Мала Азия), вътрешните архитектурни решения, безкрайно красивите капители, деветстъпален синтрон и ред други открити структури са доказателство, че това е епископска базилика. Изградена е с много средства по времето на император Юстиниян Велики (527-565 г.). Според комисията, този паметник трябва да бъде причислен към паметниците на културата с национално значение, защото се откроява от всички проучени досега базилики – не само с размерите си (59х30 метра), но и с разнообразието в олтарната част и оформлението на атриума.

Извършените през 2019 г. археологически проучвания на обекта са финансирани със средства от Община Тервел в размер на 16 000 лв. и от Министерство на културата – 12 000 лв.



http://pronewsdobrich.bg/2019/12/12/krepostta-palmatis-kray-tervel-vse-poveche-vpechatlyava-arheolozite/

Hatshepsut

Край Дуранкулак откриха уникална сграда от първата цивилизация в Европа – Хаманджия


Стопанска сграда, без аналог, от културата Хаманджия – първата цивилизация в Европа, е открита при археологическите проучвания на селищната могила Големия остров край Дуранкулак, съобщи Иван Вайсов – от НАИМ към БАН, който бе ръководител на разкопките.

,,Тази година е 26 година от проучванията на селищната могила Големия остров край Дуранкулак, пише pronewsdobrich.bg. През това време открихме две големи сгради от култура Хаманджия, това е 6800 година отсега назад и винаги сме се питали къде са стопанските помещения към тези големи сгради. Тази година имахме щастието да открием именно такава стопанска сграда", обясни Иван Вайсов, който е син на проф. Хенриета Тодорова и в периода 1977-2004 г. е участвал в проучванията на селищната могила с некропол ,,Големия остров" при с. Дуранкулак.

Новооткритата сграда е с площ около 50 кв. метра. Вътре е открито глинобитно съоръжение за съхраняване на зърно, в което са открити изцяло запазени съдове.

,,В това помещение открихме пещта за изпичане на хляб, както и хромелното съоръжение за меленето на житото. Това помещение е изгоряло и по време на пожара хората са се опитали да извадят най-ценното от него, като да спасят житото, разбира се, да извадят хромелните камъни, които са изключително ценни, не са успели всичко да извадят. Целият под на помещението беше покрит си изгорели житни семена, включително в бързината някой си изпуснал и огърлицата, която е направена от костни мъниста. През тази година открихме един уникален инструмент, това е едно много остро шило, което е използвано за татуиране. До това шило намерихме и камък, върху който имаше следи от размита червена охра", посочи Иван Вайсов.

По думите му, конструкцията на това съоръжение за съхраняване на жито, което е имало покрив, който по време на изгарянето и падането е паднал от по-ниска височина, поради което тези съдове не са били счупени.

Тази година община Шабла стартира изпълнението на един проект, който се нарича ,,Хаманджия –най-старата цивилизация на Европа". По този проект се предвижда имено това съоръжение да бъде експонирано на място, като експозиционен модул, който ще доведе една допълнителна тежест като експозиция, като експониране на открито на тази най-древна архитектура в Европа.

,,Този обект няма аналог засега. Не че няма такива обекти, но не са открити в ареала на култура Хаманджия. Този обект няма абослютно никакъв аналог, тази най-ранна каменна архитектура, извън континентална Гърция, разбира се, засега няма аналог", категоричен е Иван Вайсов.

Обясни, че селището е било обитавано от индоевропейци. Край Дуранкулак е проучен най-големият праисторически некропол – около 1200 гробове, които са публикувани. Това са високи снажни мъже, индоевропейци, което практически са обитавали по това време Добруджа. Първите каменни сгради, които са огромни – едната е около 150 квадратни метра, другата – 170 квадратни метра, практически не са били сгради за живеене на населението, а са били репрезентативни сгради, вероятно са живели хора, които са управлявали живота на култура Хаманджия, за разлика от по-късното селище, което е култура Варна, когато това си е било селище, имаме някъде около 12 къщи, когато хората са живели в сградите и са си държали домашните животни.

Самото селище от кулура Хаманджия просъществува някъде около 6500 година отсега назад, след което е загинало вследствие на земетресение. ,,Това най-ранно селище има едно прекъсване, определен период от време и по-късно се изграждат сградите на култура Варна. Самата култура Варна, селището прекъсва окончателно през четвъртото хилядолетие преди Христа – нещо, което се случва и с други селища в региона", посочи още Иван Вайсов.

Култура Хаманджия-Дуранкулак или само Хаманджия е археологическа култура на уседнали земеделски племена от късната новокаменна епоха. Най-древната фаза е Блатница (Дуранкулак) установена в проучванията на Дуранкулашкото езеро. Неин създател е първото културно уседнало земеделско население в Европа, изградило първите каменни строежи на континента и създало първите в света предмети от технологично обработено, несамородно злато, неголям брой от които са открити в района на Дуранкулак.

Културата е разпространена през 5500 – 4500 години пр.н.е. в северните и югоизточни български земи, от днешна югоизточна Румъния и на юг от Балкана. Наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия до Бабадаг Тулчанско.

https://novavarna.net/

Hatshepsut

Древните жители край Дуранкулак са яли китове и са отглеждали маслодайни растения


Единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи

Археологическият комплекс при Дуранкулак е разкрит през 70-те години на миналия век, но продължава да удивява специалистите при техните проучвания. Древните обитатели на Дуранкулак са практикували не само речен, но и морски риболов, включително и лов на китове, разказа за БТА археологът от Регионалния исторически музей във Варна Владимир Славчев. Освен това населението се е занимавало със скотовъдство и земеделие, включително събиране и обработка на семена от маслодайни растения.

Археологическият комплекс при Дуранкулак е неразривно свързан с името на член-кореспондент, проф. д-р на историческите науки Хенриета Тодорова. Тя е започнала разкопките на това място, но не успява да ги довърши, тъй като е починала. Последният сезон, през който работи край Дуранкулак, е през 2004 година. Разкопките са подновени 10 години по-късно с финансиране от министерството на културата под научното ръководство на сина й Иван Вайсов.

Комплексът край Дуранкулак възниква на брега на едноименното езеро като селище в началото на късния неолит /5300 - 4500 г. пр.н.е./, разказа Славчев. По думите му в началото на ранния халколит обитателите се преместват на днешния голям остров, който обаче тогава все още не е бил такъв. На това място селището съществува през цялата каменно-медна епоха. През ранната бронзова епоха също има обитатели, както и през късната бронзова епоха.

Гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа

През класическата епоха в пещерата на самия остров гърците правят светилище на Кибела, което е уникално за цяла Европа, допълни Славчев. По думите му след като е изоставено, през 9-11 век, там съществува селище от ранното средновековие в рамките на Първата българска държава. Това всъщност е единственото изцяло проучено ранносредновековно селище в България, уточни археологът.

Специалистите окачествяват мястото като комплекс, тъй като освен всички селища, от самото начало на късния неолит там е направен и некропол - гробище, в което обитателите погребват своите мъртви. Той съществува до края на каменно-медната епоха, а от него са проучени 1 204 гроба, което го прави един от най-големите проучени праисторически некрополи в Европа. В същия район на брега на езерото има и комплекс от ритуални ями от елинистическата и римската епоха, а от времето на Първата българска държава има некропол и от ранното средновековие, допълни Славчев.

Носителите на култура "Хаманджия" са всъщност едни от първите, най-ранни населения, при които се появява идеята за погребение извън рамките на селището, посочи археологът. По думите му през новокаменната епоха основната традиция е да се правят погребения в рамките на селищата.

Открити са находки от каменно-медната епоха от селищната могила

През 2019 година разкопките край Дуранкулак бяха много интересни, донякъде изненадващи дори и за нас, каза още Славчев. Уточни, че през последното десетилетие на 20-и век и през 2004 година е бил проучван осми хоризонт, за който се е смятало, че е най-ранен - периодът, от който е започнало застрояването и обитаването на селищната могила. През 2014 година става ясно, че има и по-ранен материал - от началото на каменно-медната епоха. През миналата година при разчистване на къща от средната каменно-медна епоха се оказва, че нейните каменни стени са построени по-рано, просто са били използвани, а отдолу има неопожарено жилище с инвентара, стопански помещения. Открита е и неовъглена пшеница. За археолозите това е голяма изненада, тъй като до момента не са откривали такива масивни стени от този период.



По думите на Славчев откритието е причина да бъде преосмислена изобщо цялата концепция за комплекса. Оказа се, че населението на тази култура в края на неолита се качва на острова /тогава възвишение/, напълно го разчиства и прави една настилка от трамбована глина, сива на цвят, разказа Славчев. Археолозите са открили следи от остатъци от пещи или някакви огнища, дупки от много масивни колове, които вероятно са ползвани за конструкцията на някакви жилища или временни навеси. Става ясно, че древните са започвали да застрояват цялата територия по предварително осмислен общ план. Сградите са ориентирани строго в посока север-юг, направени са изключително солидно с каменни цокли с височина поне 50 сантиметра. Ползвани са много стабилни варовикови камъни, над които е имало някаква друга конструкция. Тя обаче остава мистерия за археолозите, тъй в по-късните периоди сградите са били разрушени и подравнени.

Построявайки тези масивни сгради, населението преминава вече в следващия етап, наречен среден халколит, обясни Славчев. По думите му това всъщност е периодът, в който започва развитието на йерархичното общество и се появяват механизми на местна власт. Тази структура археолозите виждат в некропола край Дуранкулак, както и във втория Варненски некропол, който се отнася към същото време. Развитието на това общество през късната каменно-медна епоха, след около 100-150 години води до появата на култура "Варна" и до създаването на най-старото обработено злато в света, открито във Варненския халколитен некропол.

Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи

Археолозите не могат да дадат отговор на въпроса дали началото на тази цивилизация е в Дуранкулак или около Варненското езеро. Ясно е само, че Дуранкулак е единственото място, където има приемственост на населението през различните епохи. Там може да се проследи последователността как са се случили исторически нещата. Поради някакви причини тези хора са се разселили и най-вероятно са дошли от север, посочи Славчев. Възможно е причината да е била нашествия на племена, които са вървели покрай Дунав и лека-полека са изтласквали местното население на юг, към все още неусвоени територии. Земята обаче е била по-малко и може би именно това сгъстяване на населението ги е принудило да си изработят правила, йерархия, която да функционира. Те е трябвало да оцеляват - от една страна напират едни хора, които са различни, от друга - природните ресурси, с които разполагат, вече са ограничени, обясни археологът. Това е наложило налагането на правила и който не е искал да ги спазва, е оставал сам и незащитен.

Населението на Дуранкулак, както всички носители на култура "Хаманджия" и след това на култура "Варна", се е занимавало със земеделие и скотовъдство, разказа Славчев. Хората са си правели постоянни жилища, защото са обработвали земята наоколо, отглеждали са стадата си и всъщност са контролирали територията. Естествено, имало е и различия в зависимост от местообитанията. Например племената, които са живели по-близо до Варна, са се занимавали по-активно с лов, тъй като е имало повече гори. В Дурланкулак, където още е било степ, дивечът е бил доста по-малко. За сметка на това обаче там е едно от малкото селища, където има добре изследван комплекс от кости на риби. За археолозите е ясно, че тези хора са практикували риболов, при това не само речен, но и морски.

Сред находките от Дуранкулак са намерени и кости от кит

Е, китът е бил средиземноморски - т.е. доста по-малък като размер от океанските, разясни археологът. По думите му племената от новокаменната епоха, включително носителите на култура "Хаманджия", са пристигнали на новата територия с пълен стопански комплекс - т.е. семена, които да отглеждат, и одомашнени стада от животни. Пристигайки, населението е заварило и диви степни магарета. Хората започват системен лов на тези животни. Предполага се, че точно това население е изтребило степните магарета из съвременна Добруджа, тъй като последните такива кости датират точно от началото на средната каменно-медна епоха.

От земеделските култури древните са отглеждали пшеница и ечемик, просо. Изследванията на палео-ботаниците обаче показват и различни семена от маслодайни растения, т.е тези хора са добивали и масло, което са използвали в храната си, разказа Славчев. По думите му от антропологична гледна точка те са имали доминиращи европеидни черти със съвсем лек примес на средиземноморски /медитерански/ тип. Това ги е различавало от хората във вътрешността на Балканския полуостров, където доминиращите черти са били медитеранските. Според Славчев хората в района на Дуранкулак са били по-високи от населението във вътрешността. Ръстът на мъжете е бил приблизително 170-172 сантиметра, а на жените около 164-166 сантиметра. Общо взето, те не са се отличавали по никакъв начин от нас, посочи археологът.

Находките от Дуранкулак са изключително важни за България, за Европа, дори за света, каза още Славчев. По думите му това е един от малкото обекти, за които има поредица пълни публикации. Първият том, в който са публикувани резултатите от проучванията на средновековното селище, е излязъл през 1989 г. Втори том с данните от праисторическите некрополи е публикуван през 2002 г., а преди две години е отпечатан и третият том, в който са събрани всички антични материали. В момента се подготвя четвъртият том, в който ще бъдат представени находките от каменно-медната епоха от селищната могила, обобщи Славчев.

https://m.dir.bg/dnes/spektar/drevnite-zhiteli-kray-durankulak-sa-yali-kitove-i-sa-otglezhdali-maslodayni-rasteniya

Similar topics (5)