• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:39:47

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Истината за Волен Сидеров

Started by Hatshepsut, 24 August 2018, 22:20:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Сидеров - пчеличката на демокрацията

Лидерът на "Атака" мина през СДС, НДСВ и едно БЗНС

 
Сидеров е една от пчеличките на демокрацията. Както те кацат от цвят на цвят, така той
обикаля от партия на партия
През 1990 г. той е верен на "синята идея" за малко повече от година и даже е главен редактор на всекидневника на СДС "Демокрация". През 2001 се навърта около централата на царското движение на "Шишман" с надежда да оглави депутатската листа в родния си Ямбол, но не успява.
После започва да громи в телевизионното си предаване "Атака" станалия междувременно премиер цар и неговото управление. През 2003 г. е кандидат за столичен кмет на земеделците на Яне Янев, сега част от ОДС. В началото на тази година го видяхме при Жорж Ганчев, а малко преди изборите оглави коалицията, която взе името на предаването му.
Еволюцията на възгледите му е наистина смайваща. Но, както казваше един вече бивш министър, политикът е човек, който търси да изразява нечии интереси. За това не е нужно да има някакви убеждения, а да следи внимателно какво хората очакват да чуят, т. е. какво се харчи на политическата сергия. Това е ключът към разбирането на пируетите на Волен Сидеров, които продължават вече 15 години.
Промяната на 10 ноември 1989 г. го заварва фотограф в Музея на българската литература. Преследвани от Държавна сигурност дисиденти като проф. Николай Василев не си спомнят да са го виждали на своите сбирки. Самият той твърди, че издал с Александър Йорданов вестниче на име "Кръгла маса", но това очевидно е било чак през 1990 г. и е резултат, а не причина на демократичните промени. По една случайност той попада във вестник "Демокрация", без да има нито образование, нито някакъв опит като журналист. През първите няколко месеца името му липсва от карето с редакционната колегия.
Звездният му миг идва случайно
На 3 септември 1990 г. Координационният съвет на СДС решава да смени ръководството. Вместо Петко Симеонов за директор е назначен Георги Спасов, а за главен редактор е избрана Румяна Узунова. Редколегията скача на бунт срещу промените и е уволнена. Самата Узунова пък не е освободена от радио "Свободна Европа" и така на 19 септември името на Волен Сидеров най-сетне се появява във вестника като изпълняващ длъжността главен редактор.
Сидеров може и да не умее да пише, но усеща накъде духа вятърът. След месец той вече е титуляр на поста. През юли 1991 г. пламва конфликт сред депутатите на СДС във Великото народно събрание заради гласуването на конституцията. Група от 39 души излиза от парламента и обявява гладна стачка в градинката северно от него. Вестник "Демокрация" взима страната на 39-те.
Конституцията е гласувана и без "революционерите", но те овладяват властта в СДС. Георги Спасов е махнат от директорския пост и Сидеров е вече едноличен шеф във вестника. Непослушните седесари, включително сегашният съпартиец на Сидеров в "Атака" Огнян Сапарев, по онова време шеф на телевизията, са оплювани безогледно. Но вестникът изобилства от гафове, а резултатите от абонаментната кампания са просто отчайващи. Абонатите през 1992 г. падат от 170 на 64 хиляди. На 11 февруари 1992 г. с пълно единодушие и само един въздържал се КС на СДС сваля Сидеров от поста главен редактор.
Отзивите за работата му
на закритото заседание на издателския синдикат няколко дни преди това са унищожителни. Димитър Коруджиев казва: "Съвсем честно си мисля, че след 15 октомври (т. е. след изборите през есента на 1991 г., когато СДС печели най-много гласове и формира правителство заедно с ДПС) нивото, което всички ние си представяхме, че ще стигне "Демокрация", се оказа над капацитета на Волен, какъвто е в момента."
Любопитно е какво прави Сидеров веднага след това - дава интервю на довчерашния си политически враг, вестник "Дума". А пред "Труд" на въпроса какво ще прави оттук нататък отговаря: "Ще стана домоуправител. Другият вариант е сутеньор. Не знам, животът е пред мен. Сигурно ще правя частен вестник."
Журналистиката обаче не се оказва силната му страна. След "Демокрация" той се пробва като главен редактор на още две списания, които издателите им скоро закриват поради нерентабилност.
Има хора, чиято самооценка доминира в съзнанието им дори когато не кореспондира с житейската реалност. Ако фактите говорят за друго, толкова по-зле за тях. Сидеров е от хората, които обясняват всеки свой провал с интригите на околните. През 2001 г.
той се надяваше да стане царски депутат
от Ямбол. Но вместо него листата там оглави Пламен Кенаров. В едно интервю Сидеров обяснява неуспеха си с липсата на пари. Местата в НДСВ се купували, твърди той, и дори назовава точно число: "Аз чух за сумата 25 000 долара. Предполагам, че е варирала според възможностите на клиента."
Един от хората, които неведнъж са подавали ръка на днешния лидер на "Атака", е Петьо Блъсков. Той го взе в едно от списанията на "Пресгрупа 168 часа", докато беше неин управител, а после го направи свой заместник във в. "Монитор". Когато беше уволнен оттам, Сидеров пак го обясни с интриги - еврейска организация поискала да бъде уволнен срещу финансова компенсация.
Изобщо срещу него непрекъснато се кроят заговори. А хората с конспиративно мислене никога не могат да бъдат убедени в обратното. Фактът, че няма никави доказателства, според тях само доказва, че конспирацията е била перфектна.
Крум Благов
(Следва)

Лидерът на "Атака" сменя мишените, но не и аргументите
Покръстването на българския фюрер
Сидеров воюва с евреите, преди да подхване ромите

 

В интернет вече се появи един виц за Волен Сидеров. Влязъл лидерът на "Атака" в един магазин за перилни препарати, посочил щанда със сапуните и казал: "Двама цигани и един евреин, моля!"
Самият факт, че Сидеров вече е обект на съвременния фолклор, е забележителен. Трима са политиците, за които са измисляни вицове през последните 50 години: Тодор Живков, Оня Гошо с прякора и Волен Сидеров. Дали е случайно, че вторият иска да ходи при третия в "Атака"?
А самият Сидеров се държи в парламента като партизанин от отряда "Чавдар", слязъл от гората на 10 септември 1944 г.
 


Един от вицовете за Живков гласеше, че права линия е всяка крива, успоредна на партийната. Възгледите на Сидеров са също така лъкатушни. След като напуска "Демокрация", от защитник на малцинствата той става техен враг. Първата му книга
"Бумерангът на злото" е лош преразказ
на "Световната конспирация" от покойния Никола Николов, която преди петнайсетина години имаше няколко издания и беше продадена в тираж над сто хиляди екземпляра. А Николов пък е компилирал от много други антисемитски трудове, за да "докаже", че евреите са виновни за всички злини на света от памтивека до днес.
Към еврейската конспирация Сидеров добавя католическите религиозни ордени, които според него заедно се борят с православието.
Сидеров се аргументира с твърдения, които за по-убедително нарича факти. Например през Втората световна война немските оръжия при Калининград засекли, когато съветските войски тръгнали напред с чудотворната икона на Казанската Света Богородица. А тази военна хитрост съобщил по телеграфа на Сталин ливанският православен митрополит, на когото се явила Божията майка. "Звучи като откъс от фантастичен филм, но е факт" - заключава авторът.
Не е ясно кога точно православието става фикс идея на лидера на "Атака". Самият той твърди, че известно време
следвал богословие, но се отказал
защото не му харесал начина на преподаване. Трудно е това твърдение да се провери, защото Сидеров не уточнява кога е станало това - все пак той е вече на 49 г. Сигурни са две неща - че диплома не е получил и че професорите по богословие не си спомнят за такъв студент.
Несъмнено обаче той има афинитет към проповедите. Вярващите нямат нужда от рационални аргументи. Само че за разлика от християнските проповедници, които ни напътстват да изпитваме любов към другите, Сидеров проповядва омраза. Завчера срещу комунистите, до вчера срещу евреите, днес - срещу ромите.
Мишените се сменят, но стилистиката остава същата. Главното оръжие са ругатните. Опонентите на Волен са наричани "смешник", "долнопробен предател", "пигмей", "гноен цирей". Друг негов учител по красноречие е Жорж Ганчев, при когото Сидеров също се завъртя за малко. От него лидерът на "Атака" попива любовта към турцизмите - измекярин, мекере, тепегьоз и т. н., а също и гаврата с имената на тези, които трябва да бъдат уязвени. Доган в неговите уста е Аамед Доан, Лидия Шулева - Биджерано, вероятно за
да се напомни за "еврейската връзка"
Даже доводите за различни тези често се повтарят. В "Бумерангът на злото", публикувана през 2002 г., например се казва: "Докато той (българинът) се бори за правото да има заплата от сто долара, в страната му пристига пратеник на международната мафия - чиновникът на МВФ с месечна заплата 15 хиляди долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците."
Горе-долу същото Сидеров повтаря и на 17 април 2005 г. в речта си при основаването на "Атака". Само че този път заплатата на еврочиновниците е повишена от 15 хиляди долара на 20 хиляди евро.
"Чистка!" беше лозунгът на Волен на кметските избори в София през 2003 г. Вторият му опит да влезе в политиката пак остана неуспешен. Резултатът беше няколко хиляди гласа. Оказа се, че приказките за еврейския заговор срещу православието не могат да донесат кой знае какви политически дивиденти. Затова Сидеров
смени мишената и този път улучи
право в десетката. Той взе на мушка другите етнически групи, главно ромите, чиято интеграция в обществото наистина е проблем от десетилетия.
Така, съвсем в стила на Джордж Оруел и неговия роман "1984", Сидеров посочи вътрешните и външните врагове. Вътрешният са малцинствата, а външният - "мафиотскитe" според него международни финансови институции, чиято пета колона в България са, кажи-речи, всички политици.
С други думи, обществото е призовано на непрестанна битка, за "да си върнем България", както гласи партийният лозунг. "Атака е оръжието", гласи друг постулат. "Чистка!" също беше в партийната програма, но от няколко дни сайтовете и на коалицията, и на самия Сидеров са в реконструкция. Което може би означава, че се прави политическа преоценка на идеите.
Основният недостатък на "Атака" е, че само казва проблемите, но не сочи начини за решаването им. Да не затваряме "Козлодуй"? Това искат всички партии, но България не може да устои на външния натиск. Да бъдем независими от световните финансови институции? Добре, но им дължим пари. Да се справим с ромската престъпност? Чудесно, но как?
Средствата, доколкото се съдържат в речите на Сидеров, са "разправа" (за некадърните журналисти), "трудово изправително общежитие (за ромите), публична екзекуция или набиване на кол (за пратениците на МВФ по примера на цар Калоян).
Ясно е, че тези предложения са неосъществими. Това е словесна агресия за изливане на гнева, която от психологическа гледна точка може би върши работа, но от политическа е негодна за употреба.



От устата му рядко ще чуете нещо, което не знаете от друг или което вече да не е казвал. Обикновено той повтаря някого. Затова най-точното определение за Волен Сидеров е, че той е един велик имитатор. "Атака" наистина е оръжие, но само за издигането на нейния собствен лидер. При това - втора употреба, защото всичко това вече е било, и то в най-новата ни история.
 


В политическото красноречие на Волен Сидеров личи силното влияние на Ганчев. Само че на копието липсва сценичното поведение на оригинала. Жорж Ганчев първи се опита да разбие двуместната политическа люлка, която БСП и СДС си изградиха още на кръглата маса през 1990 г. Той пусна в употреба израза "синьо-червената мъгла", възхваляваше талантите на българина и издигаше изолационистки лозунги. Неговият успех беше много по-впечатляващ. Докато за "Атака" гласуваха 300 хиляди души, Жорж Ганчев сам събра 900 000 гласа, и то на два поредни президентски избора (eдиния път с кандидат за вице Петър Берон). Но и шоуменът Жорж се оказа ефимерно политическо явление - метеор, който се вряза, избухна и изгоря на политическия небосклон. Друг учител на Сидеров е Гьобелс. Прекалено многото съвпадения едва ли са случайни. Предаването, дало името на коалицията, носи името на Гьобелсовия всекидневник от 1927 г. и на българския нацистки вестник от 1932 г. Като обявява публично от екрана или от трибуната циркулиращи в обществото слухове за факти, Сидеров реализира пропагандната максима на Гьобелс: "Лъжа, повторена сто пъти, става истина." Други две фигури, оказали влияние върху Сидеров, очевидно са Хитлер и Мусолини. Кандидатът за български фюрер ги имитира като поведение и ритуали. Той също като тях обича директното общуване с народа чрез речи пред многолюдни събрания. Само че Сидеров обича да говори пред съмишленици. Като повечето български политици и той не умее да се изправя пред враждебна аудитория. На пресконференцията в следизборната нощ това се видя ясно - неодобрението го кара да изпуска нервите си. "Имам план за разправа с некадърни журналисти" - обяви той в НДК и предизвика подигравки. Митингите на "Атака" понякога се озвучават с музика на Вагнер - любимия композитор на Хитлер. Дали това е политическо решение на Сидеров или случайно хрумване на някой тонрежисьор няма значение - важното е на какви идеи навежда появата на кандидат-фюрера. Опитът да се въведе партиен поздрав също комично напомня времената на Третия райх Но тук може би поради острата обществена реакция, а може би поради лошо познаване на историята Сидеров смеси фашистки и комунистически символи. Отначало той поздравяваше съмишлениците си с "римския поздрав" на Мусолини - с отворена длан. След това - със стиснат юмрук, което е знакът "ротфронт" (червен фронт) на интербригадистите от Испанската гражданска война. Слабостта му към черните кожени дрехи (спомнете си плаката му за кметските избори) и черните превръзки в парламента напомнят фашистката гвардия на Мусолини - тя също е имала черни униформи. Да добавим към това оскъдната мимика и опитът да си придаде сурово, мрачно изражение. Сигурно така Сидеров си представя образа на Вожда и се мъчи да го изиграе. Защото той е точно това - артист, който се вживява във всяка роля. Просто смята, че това в момента е търсеният от избирателите типаж. В този смисъл той е неискрен, защото това, което хората смятат у него за убеждение и дори за фанатизъм, е само поредната заучена поза. По примера на Хитлер той проповядва ксенофобия, защото най-лесният начин да сплотиш една общност е да й намериш враг, различен по народност или религия. За Хитлер това са били евреите. Сидеров също пробва с тях, но намери отзвук сред избирателите чак когато заговори против ромите и турците. Успехът на "Атака" е звездният му миг. В момента тече един скрит процес на приватизация на коалицията. Заместник на Сидеров е доведеният му син, т. е. шуробаджанащината (думата е измислил Захари Стоянов преди 120 години) е проникнала и в най-младата парламентарна сила. Същевременно се създава и партия "Атака" - еднолична собственост на вожда. Под предлог "неспазване на партийната дисциплина" от парламентарната група бяха отстранени видни личности от съюз "Защита", който беше гръбнакът на коалицията, като лидера й Йордан Величков. Кръгът около вестник "Нова зора" и главният му редактор Минчо Минчев вече на няколко пъти дадоха публичен израз на недоволство от фюрерските амбиции на Сидеров. Но той е толкова опиянен от успеха, че напълно изгуби трезвостта на преценката си. На своя глава свика митинга пред парламента в деня на гласуването на проектокабинета "Станишев", което беше политическа недомислица и предизвика криза в ръководството на коалицията. Но изглежда, че Сидеров има нужда от възторжени викове, както наркоман - от дневната си доза. Електронният фолклор в интернет вече му даде прозвището Болен Лидеров. Любим прийом на лидера на "Атака" е да си прави каламбури с имената на другите. А както сам е написал, бумерангът на злото винаги се завръща. Нищо чудно тази популярност да се окаже мимолетна. Сидеров назовава реално съществуващи проблеми, но няма конструктивни идеи, които могат да се осъществят. Затова коалицията "Атака" поне в сегашния се вид не може да промени нищо, дори да увеличи влиянието си.

Крум Благов

Hatshepsut



Прочети книгата тук

Книгата "Волен Cидеров между лъжата и истината" е доста интересна, въпреки че в нея липсват някои пикантни подробности от биографията на Волен Сидеров, а и на много хора от близкото му обкръжение. Струва си да се прочете и да се види какво всъщност представлява обявилият се за втори Левски ямболски тарикат.




Истината за лидера на "Атака" Волен Сидеров лъсна в книга. Изда­нието е дело на трима журналисти, които са събрали над 100 доку­мента, доказващи противоречивата и меко казано нелогична полити­ка на Сидеров. В книгата са включени снимки, негови статии от зо­рата на демокрацията, нямащи нищо общо с "патриотичната" поли­тика, която той се опитва да води сега, документи.
Документалното изследване "Волен Сидеров между истината и лъ­жата" е на пазара от лятото на миналата година. Издадено е от "Бъл­гарски писател". Авторите Симеон Нейчев, Владимир Трифонов и д-р Иван Аладжов са направили успешен опит да разкрият пред све­та що за стока е партия "Атака" и нейният лидер.

Авторите
Симеон Нейчев е роден през 1979 г. Завършил е Стопанско управление във ВСУ "Чернори­зец Храбър" и съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на редица публика­ции в научни сборници, печата и интернет. Той е основният автор в изследването.
Съавторите му са Владимир Трифонов, роден през 1977 г., завършил Икономика на коопера­циите в УНСС. Преводач и автор на редица статии в печата и интернет.
Д-р Иван Аладжов е роден през 1969 г. Завършил е международно право в Лайпциг. Защи­тава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в облас­тта на корпоративното право. Автор на поредица статии в немски и български списания.

Изследването е разделено на две части - лидерът на "Атака" в зората на демокрацията, като журналист и главен редактор на в-к "Демокрация" и дейността му в последното Народно съб­рание. Подкрепено е със солиден доказателствен материал, пред който дори боговете мъл­чат.
"Цитираните статии и документи, писани от журналиста Волен Сидеров, доказват, че дей­ствията му са противоречиви и непоследователни. Драстичната смяна на политическите му позиции говори за изключителна безпринципност, жажда за власт и пари", посочват автори­те. Документите доказват, как в началото на 90-те години Сидеров е яростен антикомунист и борец за демокрация. Днес предлага социална справедливост - политика, характерна за левите партии. Голям овчарски скок - от дясното в лявото... Сергий Бубка пасти да яде.

В книгата са очертани интересни моменти от биографията на политика. Например как се представя за полусляп, за да не служи войник. Според военната комисия (доку­ментът от която също е приложен в издани­ето) той има трайно увредено зрение над 10 диоптъра и на двете очи. Няколко годи­ни по-късно обаче става професионален фотограф. Фактът, че самият той не е слу­жил войник, не му пречи шумно да обвиня­ва Филип Димитров, Соломон Паси, Георги Пирински, Сергей Станишев и други за то­ва, че не са изпълнили основното си задъл­жение към родината...
Като главен редактор на в-к "Демокрация" Сидеров пуска статии със съвети как хора­та да правят по-добър секс. През 1993-та година се снима в предизвикателни пози гол, с пура в ръка и бутилка уиски. Публич­но твърди как няма Бог и той сам си е Бог. В същото време се представя като защит­ник на православието и шумно настоява за задължително вероучение в училищата...
Авторите посочват, че лидерът на "Атака" работи срещу огромно възнаграждение за "Овъргаз" и "Мултигруп", а съпругата му за скандално известния "архонт" Слави Бинев. Доку­менти доказват и близките връзки на Сидеров с убития шеф на "Мултигруп" Илия Павлов. Ня­колко години след това той вече критикува показно българската олигархия и се бори с "мафи­ята"...
Самият Бинев освен с огромното си състояние е известен с честите побоища между групи­ровки в луксозните му столични дискотеки и стрийптиз барове. Заради лошата му репутация Светият синод не признава титлата "архонт", дадена му при съмнителни обстоятелства в Рим. В церемонията участват владиката Галактион и монсеньор Бърнард Лоу, пряко заме­сен в грандиозен педофилски скандал в Бостън, САЩ.
Днес Бинев е чест гост на телевизия "СКАТ" и вестник "Атака" и е евродепутатът от същата партия.
През 90-те години Сидеров е защитник на Ахмед Доган и партията му ДПС. Днес той нарича ДПС "Коза Ностра", а риториката му срещу българските мюсюлмани, Турция и исляма е про­вокираща и взривоопасна. Ето обаче какво е писал Сидеров за Доган и ДПС през 90-те:  "Спомням си как мои познати - интелигентни хора, ме уверяваха преди шест години, че тур­ците искат да правят своя република със столица Варна. Днес сигурно е много трудно да внушиш на същите хора, че движението за права и свободи е фатално "за социалния мир"... И още: "Никога няма да станем уважавана страна, ако провеждаме дискриминационна поли­тика. Ако продължават експериментите от нацистката практика. Защото днес може турците да са на прицел, утре евреите, вдругиден - зеленооките".
Днес, като лидер на партия "Атака" в Народното събрание, Сидеров взима на прицел и турци­те, и евреите.
Въпреки острите си изказвания срещу ДПС обаче, неговата парламентарна група на 4 ав­густ 2006-та година единствена от опозицията подкрепя закона за бедствия и аварии и зако­на за управление при кризи, изработени от Емел Етем и обслужващи олигархията на ДПС. Това да ви намирисва на нещо?
На страниците на "Демокрация" Сидеров пуска статия със заглавие "Алчни старци изпълзяха на припек", насочена срещу социалните искания на българските пенсионери. Днес същият Сидеров прави опит да оглави социалните протести на пенсионерите...
Статиите, възхваляващи НАТО и САЩ, не са рядкост в ръководения от него в-к "Демокра­ция". Агресивно агитира за изпращане на български войски за участие в първата война срещу Ирак. Впоследствие се представя за заклет враг на НАТО и политиката на САЩ.

През 1990-та година е канди­дат-депутат от листите на СДС. След това показно пози­ра на коктейли с премиера Жан Виденов, а после го об­винява, "че е обрал парите на българите"...
През 2001-ва година е заклет привърженик на Симеон Сак­скобургготски и дори времен­но оглавява листата на монар­хистите от НДСВ в Ямбол. Възхвалява публично монар­хията и кобургготската динас­тия. В последния момент е от­странен заедно с Венцислав Димитров и други десетина души. Обвинени са в сътрудничество с бившата Държавна си­гурност. Две години след това е съратник на Яне Янев и официален кандидат-кмет на София от листите на БЗНС.

Hatshepsut

Пенчо ДАНЧЕВ

Началото на българския криминален преход е белязано по страниците на вестник "Демокрация" и с яростни статии в защита на идеята за тотална приватизация, връщане на земята и съд за "комсоциалистите", разкрива документалното изследване за живота на Волен Сидеров - "Волен Сидеров между лъжата и истината".
Сидеров е един от първите, които популяризират американския план Ран-Ът, поставящ началото на разсипването на българското селско стопанство и българската икономика. Той е правен по указание на тогавашния министър-председател Андрей Луканов. Там активни участници са Иван Костов, Венцислав Димитров (сегашен съветник на президента Георги Първанов) и др.
Днес в предизборната платформа на партия "Атака" са залегнали лозунги срещу приватизацията и срещу продажбата на българска земя на чужденци. В парламента Сидеров дори предлага Закон за национализацията. Малцина обаче знаят, че този закон обслужва само т.нар. едър български капитал.
В мотивите си за напускане на парламентарната група на "Атака" Стела Банкова пише: "Категорично съм за радикално отнемане на незаконно придобитото имущество и търсене на наказателна отговорност от виновниците. Предложеният от партия "Атака" законопроект за национализация обаче на практика ще обслужи интересите на онези, които ограбиха българските предприятия.  В чл.3, ал.1  е записано, че "на лицата, които са придобили национализираните по този закон предприятия, след изземването се заплаща обезщетение от държавата. Собствениците веднъж вече са закупили на безценица държавните предприятия. Втори път са изнесли машините в чужбина и са изхвърлили работниците на улицата, а сега според Закона за национализация се предвижда да получат и обезщетения. В законопроекта се предвижда държавата да отговаря за задълженията на предвидените за национализация предприятия. Доколкото тези задължения са направени в по-голямата си част  от недобросъвестни собственици, всъщност този законопроект ще облагодетелства онези, които ограбиха предприятията".
Само след година всеотдайна работа във вестник "Демокрация", Сидеров е свален от поста главен редактор.  Освен драстичния спад на тиража на вестника, една от основните причини е склонността му да популяризира начините, по които по-добре се прави секс. Ето какво четем в "Стенограма на издателските синдикати на в. "Демокрация" за освобождаване на главния редактор Волен Сидеров и избиране на негов наследник".
Милко Джорджев: Вестникът трябва да бъде на висота. След 19 октомври той стана официоз. Но от моята критика не се взе бележка и тези грешки продължават. Върхът на всичко според мен е тая притурка във вестника. Как може един официоз, един политически вестник да ни занимава с въпроса как се прави по-добре секс? Може би е искал да подпомогне студентското издание, но това е пълно безобразие!
Иван Моров: Моите колеги ме направиха на нищо за тази притурка...
Годината е 1992-ра. Все още порядъчните нрави в България са на висота. Сидеров прави първия си опит да разбие традиционния морал, като пропагандира сексуалната революция. Под негово ръководство в официоза на "синята идея" се появяват рубрики от типа "Из интимния бележник на баба". Но в сравнение със собствените му порнографски снимки, публикувани в списание "Лейди", тази притурка е като безобидна детска книжка.
Волен Сидеров: Не съм съгласен. Чисто юридически не стои много чисто. Аз имам безсрочен трудов договор с агенцията и оспорвам това нещо.
Любомир Павлов: Ние те преназначаваме (предлагат му да остане на работа във вестника като журналист - бел.ред.).
Волен Сидеров: Тогава трябва нова заповед, да я подпишете и т.н. Изчислете ги тия неща, защото са много спорни. Това решение, което тук се взе, може да се оспори.
Любомир Павлов: Ние не те уволняваме. Освобождаваме те от длъжност "главен редактор".
Волен Сидеров: Това означава прекратяване на трудовия договор.
Любомир Павлов: Не те освобождаваме. Назначаваме те като коментатор.
Волен Сидеров: Трудовият договор е безсрочен.
Димитър Коруджиев: Искаш да кажеш, че си пожизнен главен редактор?..."
От стенограмата се виждат отчаяните опити на Сидеров да запази поста си. Видно е и как известният деятел на СДС, съратник на Стефан Софиянски и бъдещ шеф на "Общинска банка" Любомир Павлов се опитва да запази приятеля си Волен Сидеров в синия вестник. Въпреки това Сидеров приключва с работата си в "Демокрация".
По време на въпросния разговор Сидеров изтъква, че лично е събрал екипа на вестника, между които почти във всеки брой четем имената на Георги Коритаров (днес водещ в "Нова телевизия") и Венцислав Лаков (сегашно острие във вестник "Атака"). Именно под ръководството на Сидеров и този екип излиза прочутата статия във в. "Демокрация" "Алчни старци изпълзяха на припек", която е насочена срещу справедливите искания на българските пенсионери. Днес Волен Сидеров произнася пламенни речи против точковата система и преизчисляването на пенсиите. Като народен представител обаче той не внася нито един законопроект в тяхна полза.
Днес Сидеров е известен със своите груби изказвания по адрес на хомосексуалистите. В своя статия, публикувана в списание "Егоист" пише: "И продължавам да наричам гейовете педерасти, а ромите - цигани. Не, не съм толерантен с тях. Така, както те не са толерантни с мен и непрекъснато тикат педерастията или  циганията си в лицето ми".
Интересно е обаче да видим какво казва същият този човек в интервю пред списание "Клуб М" през 1991-ва година:
- Говорихте твърде много за вас и жените. А има ли мъж в интимния ви живот?
- Не, няма, макар че са ме ухажвали и  мъже.
- Вие отказахте ли им?
- Да, защото не изпитвах желание, а и любопитството ми не беше достатъчно голямо. В нашата страна има много предразсъдъци по отношение на хомосексуалистите и на моменти се израждат в много силно изразена неприязън. А те са приятни хора, по-скоро боязливи, отколкото агресивни, винаги са готови да се отдръпнат, ако сбъркат адреса...
Разбира се, това не са последните прояви на Сидеров в тази насока. През 1993-та година той е първият журналист в България, който се снима чисто гол пред обектива на Румяна Чапанова и позира в предизвикателни пози. А ако проанализираме дълбоко неговото интервю, какво ли щеше да се случи, ако Сидеров е имал малко по-голямо любопитство тогава, през 1991-ва година?...
По-късно Сидеров ще обвини бившите си колеги Филип Димитров и Владимир Кузов в хомосексуална зависимост. Няма обаче данни те да са публикували свои голи снимки.
Няколко години, след като се снима гол в предизвикателни пози, Сидеров търси сметка на хората с обратни наклонности в парламента. Факт е, че и двамата обвинени от Сидеров депутати са бивши негови близки съратници. Единият е широко рекламиран на страниците на вестник "Демокрация", а другия лично Сидеров сам вкарва в парламента.
Сега Сидеров се обявява за пръв защитник на православието и християнските ценности. Ако разтворим обаче юлския брой на списание "Лейди" от 1993 г., ще разберем други негови морални принципи, които очевидно изповядва. Там ясно личи и отношението му към православната вяра. Изложена е и позицията му към основни постулати в християнството - като ненасилието, миролюбието, целомъдрието, жертвеността, верността и вярата в Христос:
"Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си бог..."
И продължава с откровенията:
"Усещам например, че с времето все по-малко държа на сантименталната обвързаност. С годините любовта все повече губи значението си за мен... Никога не съм имал амбицията да правя семейство, защото никога не съм имал условията за това... Мисля, че е по-важно да си самодостатъчен, отколкото да си стимулиран отвън... Какво изобщо значи духовна връзка, пламенна любов? Аз се хващам, че бих се чукал с много срещнати през деня жени. Поглеждам я, харесвам я, бих се  чукал и толкова. Не е нужно да се влюбвам...
Намирам за лицемерно един мъж, който твърди, че ето вече 20 години се чувства прекрасно с жена си. Пълни нелепици... За мен жената е преди всичко сексуален обект.
- Този израз е впечатляващ. А какви жени харесваш?
- Тип курви.
- А много ли си селективен?
- Не. Абсолютен помияр съм. Сериозно говоря.
- Не ти ли трябват повечко мотиви, за да легнеш с една жена?
- Не е точно лягане. Предпочитам по-нетрадиционни начини.
- Може ли нещо да те спре да спиш с жена, която си пожелал? Например, ако е жена на твой приятел? Или ако решиш, че е адски тъпа?
- Ако е жена на приятел, тя му изневерява в мига, в който ме пожелае. Оттук-нататък какви угризения мога да имам - за това, че сме се пожелали взаимно ли? А колкото до това дали ще ме спре бедният й багаж - точно обратното. Колкото е по-тъпа, толкова по си падам. Честно ти казвам...
Има нещо много сладко, патерналистично в едно девойче, което те гледа в очите и плаче, докато я обладаваш. Убеден съм, че каквото и да говори, всеки мъж предпочита инфантилния тип, жената-дете.
- С понятието вярност боравиш ли?
- Не. Непрекъснато искам различни жени.
- Последен въпрос. Чувстваш ли се пионер, излагайки голотата си под прожекторите?
- Човек се ражда гол и няма нищо по-естествено от това да се съблечеш..."
  От брой 24

Hatshepsut

Автобиография (Волен Сидеров)



Срамувам се от майка си и баща си - дребни чиновници
в редиците на Партията - голямата ядачка на души.
Израснах в малкия матриархален рай на тяхното
страхопочитание -
в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка,
с пречупена във лакътя ръка:
РАПОРТ ДАДЕН!

Веднъж във блъсканицата за кифли (от 5 стотинки)
в училищната лавка
тълпата ме притисна към свръхзагадката на природата -
едно момиче с меки форми.
Усетих страшна слабост и панталоните ми се намокриха.
Аз станах мъж, а момичето остана девствено -
тълпата, тоест колективът, ме оформяше..
Няколко години след това бях вече оформен онанист.
В града на анархистите
растях все по-дисциплиниран,
по-саможив и неуверен,
неориентиран,
некомсомолец,
неокосмен
космополит.
Обичам няколко жени в района от Арл до Пасадена
И те ме обичат.
Няма никога да захапя зърната на гърдите им.
Защото съм посаден
в пустинята. А те са в друго измерение.
В яловите пясъци на мастурбациите всичко попива,
сякаш никога не е било.
Произхождам от семейство на хора.
Баща ми се увличaше от аритметика.
Опита се да реши следната задача:[/size]


СРАВНИТЕЛНОСЛУЖБА
СОБСТВЕНО+НА=ИНФАРКТ
МИСЛЕНЕПАРТИЯТА
и умря от отговора.
Точно на 50 години.
Достатъчно му е!
Следващият!
Има пластелин.
Има властелин.
Играта продължава.
Играта на държава.
Ринги, ринги, рае,
играта кой не играе?
Посочете ни го с пръст натикваме го в кучи гъз!
Веднъж ми писаха шестица по литература,
когато казах, че няма смисъл да се търсят в "Хамлет"
несъществуващи неща.
"Хамлет" просто е едно стихотворение за невъзможността.
Оттогава нямам шестици. Оттогава няма такава учителка.
Бях на шестнадесет години.
Бях изпреварил своите другарчета.
Те отдавна ме изпревариха.
Вече не са другарчета, а другари.
Сега за тях съм аутсайдер(ов).
Сякаш никога не са били най-силните години - потънали,
разтворени
в комунистическото блато на безвремието,
в безумния гълтач на времето.
Аз и такива като мене - гладни врабчета
кълвяхме трохите на цивилизацията,
промъкнали се тихо през ситното цензурно сито,
и ги поливахме със долнопробен алкохол
с чистотата на спирт за горене.
Лост дженерейшън.
Дайте ми лост,
тоест власт,
и опорна точка,
и ще превърна цялото човечество
в лост дженерейшън
в ласт дженерейшън,
власт дженерейшън...
Днес остарелите врабчета
лекуват своя глад със гладна стачка.
Гладът, разправят, бил универсален лек.
От глад човек олекотява, става лек.
Навеждаш се към него, вдишваш, правиш "дух"!
и виждаш как отлита като дух.
Това е!
РАПОРТ НЕПРИЕТ!

Във този не-живот
постигнах максимума
за мислопрестъпник:
Трийсет и три години...
Истина, истина ви казвам:
Чудо просто няма да има...
Подарявам материалното си тяло
и всичките си органи
на компетентните органи,
на общинските власти,
на регистъра,
на министъра,
на кадастъра...
Тъй като ме чака път
ад астра...
А края да се намери не е мъчно
И криминални за отстрани не липсват...
Горното написах саморъчно
и за верността му се подписвам:
Волен Сидеров