The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Българска носия от Мариово, Македония
Модели: Бисера Иванова и Лидия Ангелова
ФотоБългария


Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

Мариово е ридско-планинска област, разположена в южната част на Северна Македония по средното течение на река Църна (Черна). Източната граница на областта е планината Козяк, която я отделя от областта Витачево и от Тиквеш и Гевгелийско. От югоизток Нидже я отделя от областите Воденско и Мъглен в Гърция. Селечката планина оформя западната граница на Мариово и я отделя от котловината Пелагония, а планината Дрен от север я отделя от областта Раец и Прилепско. При навлизането си в Мариово река Църна образува Скочивирската клисура - най-дългият пролом на територията на Северна Македония.

Цялата област Мариово има площ от 1251 квадратни километра и е разделена на две етногеографски части – Мало Мариово, по левия бряг на Църна и Големо Мариово, по десния (също Младо и Старо Мариово). Това е най-високата котловина в областта Македония с надморска височина 1050 m.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мариово










HatshepsutTopic starter

Женски костюм от Гюмюрджинско, втората половина на ХIХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени
Модел: Деница Мичева



HatshepsutTopic starter

Юлиана Барон - бесарабска българка в женски празничен костюм от гр. Самоков /края на ХІХ и нач. на ХХ в./ от фонда на Регионален Етнографски музей - Пловдив
Фото: Теди Милева, Българските корени





HatshepsutTopic starter

Традиционните български чорапи разкриват своите тайни


Читалища, индивидуални участници и пенсионерски клубове от 62 населени места в България се включиха в онлайн-конкурса ,,Шарени чорапье", организиран по случай 100 години от създаването на читалище ,,Крюгер Николов – 1922" в с. Пещера, област Перник, Западна България. Идеята на организаторите бе да се представят автентични чорапи от цялата страна.



От цялото богатство от елементи на традиционния костюм чорапите са избрани не случайно: те са пъстра част от народната носия и във всеки чорап, както и в българската шевица, е закодирана символика. Какво е характерно за чорапите от различните фолклорни области на България?

,,От богатата колекция снимки, която ми беше изпратена, се вижда, че преобладават флоралните мотиви – основно рози и геометричните фигури – разказва Стоян Стоянов, секретар на читалището. – Флоралните са в чорапите от Родопите, Търговищко, Разградско, Гоцеделчевско. Геометричните – предимно от Плевенско, Пернишко, Пазарджишко. Има и други образци, които ми направиха впечатление – чорапи с мъниста, с огромни преплетени мотиви на геометрични фигури, с бродирани пеперуди, животни и растения."



Най-старите чорапи, показани в конкурса, са от село Алино, Софийска област – на цели 120 години, други са на повече от 100. Шарките, мотивите и цветовете впечатляват с пъстротата си. Това също не е случайно: повечето изпратени снимки са на празнични чорапи.

,,Това са чорапи, които са използвани по време на сватби и събори, затова хората са ги пазили. Обикновеният ежедневен чорап най-често е черен при жените и бял при младите мъже – обяснява г-н Стоянов. – В моето село Пещера, например, чорапите за млади мъже са били бели, за възрастните – сиви или черни, докато при младите жени са в по-ярки цветове, а при възрастните – по-тъмни."

През годините шарките се запазват, но се променят цветовете. Освен вълнените се появяват чорапи от други материи, а багрилата, с които е боядисвана вълната навремето, стават по-ярки. Чувството за естетика кара българката умело да съчетава елементите на чорапите с останалите части на традиционното облекло.

,,Трябвало е да имат нещо общо с носията, защото хармонията е важна. Не може да се облече носия в червено, а да се сложи, примерно, чорап в жълто или друг цвят – казва събеседникът ни. – Имало е синхрон между цвета на носията и цвета на чорапа, но това е било строго индивидуално за всяка жена, която е носила костюма."

Стоян Стоянов се надява конкурсът ,,Шарени чорапье" да стане ежегоден, за да може хората да издирят и покажат още впечатляващи образци. Самият той притежава богата колекция от чорапи от родното си село. Каква информация е закодирана в тях като част от традиционното облекло?

,,В село Пещера има няколко вида чорапи. Едните се наричат ,,кръстците". Шарките са във формата на буквата ,,Х", наподобяваща подреждането на кръстците по време на жътва. Те са подарък от майката на дъщерята за в бъдеще, когато тя ще стане невеста, като символ на плодовитост. Другият вид са ,,свекървените очи" – с изобразени елементи от цветя. Тях свекървата дава на снаха си по време на сватбата. Третите са ,,зуниците" – шарени чорапи с цветовете на дъгата, а четвъртият вид са пошиваните чорапи – основно червени, върху които са избродирани цветя и животни. В тях е закодирано пречистване от лошото, за да ги носи жената със здраве и късмет."



https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101617635/tradicionnite-balgarski-chorapi-razkrivat-svoite-taini

HatshepsutTopic starter

Престилката - символ и апотропей

В Регионалния етнографски музей се откри изложбата ,,Престилката – символ и апотропей", част от официалната програма ,,Наследство II" на Пловдив – Европейска столица на културата.
Изложбата представя богатата колекция от текстил на проф. Юлия Дилова и по-специално мястото и ролята на престилката в женското традиционно облекло.

Във видеото ще чуете за и видите малка част от това какво е престилката - за да научите още посетете изложбата в Регионален Етнографски музей Пловдив


HatshepsutTopic starter

Женски зимен костюм - село Горочевци, Трънско, началото на 19-ти век


HatshepsutTopic starter

Женска носия от гр.Батак

Балиновата къща е архитектурна и историческа  културна ценност от епохата на Възраждането. Образец на традиционната баташка архитектура. Уредената в нея експозиция представя традиционната народна култура-бит, поминък, облекло, празници, обичаи и обреди на батачани от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.






HatshepsutTopic starter

Момиче във ваяшка носия от Варненско





ВАЯШКИ НОСИИ

HatshepsutTopic starter

Колекцията на проф. Юлия Дилова

През 2021 г. дъщерята на проф. Юлия Дилова - Цветина Ерохина дари на Регионален етнографски музей - Пловдив нейната огромна колекция от текстил, част от която е поместена в това видео...


HatshepsutTopic starter

Носия на българи-католици от гр.Попещ Леордени в Румъния

Попещи Леордени е град разположен в Окръг Илфов, Румъния.

Градът се намира на 9 км от Букурещ.

Населението на града през 2002 година е 15 114 души. По неофициални данни румънците са 9628 души (63,7 %), а българите 5340 души (35,3 %). Българите населяват основно квартала Попещ, които са павликяни и са приселници от Свищовско и Банат.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Попещ Леордени













HatshepsutTopic starter

Самоковска носия. Фото: Славина Луканова, Асен Великов

Модел: Виктория Костова















Similar topics (5)