• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 June 2021, 08:13:57

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13104 Posts

Шишман
5292 Posts

Panzerfaust
850 Posts

Лина
728 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22005
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 39
Total: 39

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Носия от с. Генерал Инзово, обл. Ямбол
Фото: Асен Великов





Hatshepsut

Носия от гр.Алфатар/област Силистра

Носията съдържа:
риза с копринени ръкави, фуста (рокля), ичен елек (мантак), чорапи (плетени на една кука), терлици, нашивана престилка (от гребенски тип), кожухче (кюркче), кърпа за глава (чумбер), сачанен колан.
Фото: Емануил Киселков





Hatshepsut

Български момичета в носии от Пиротско


Hatshepsut

МЪЖКА НОСИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РЕГИОН, края на XIX в. (съставна)
➡️Елементи: потури, елек, риза, пояс, кърпа на пояса, кожен калпак, цървули.
➡️ПОТУРИ : Вълнен шаяк. Дълж.. 98 см; талия 187 см. Изработени от домашно тъкано платно, боядисано в тъмно кафяв цвят. Кройката им е широко дъно, тесни крачоли с по осем телени копчета. По крачолите, съединителните ръбове и около джобовете са украсени с черен гайтан.
➡️ЕЛЕК: Вълнен шаяк. Дълж. 48 см; шир. на рам. 35 см. Вратните, раменните, пазвените извивки и долния край са обшити с гайтани
➡️РИЗА: Памучно платно. Дълж. 86 см; шир. на раменете 51 см.
Изработена е от ръчно тъкано неоцветено платно, с басти от двете страни на пазвения разрез.
➡️ПОЯС: с. с. Върбовка, общ. Павликени. Вълнена прежда. Дълж. 240 см; шир. 24 см. Украсен е с редуващи се хоризонтални ленти в тъмносиньо и червено, прорязани от бели вертикални ивици.
➡️ПЕШКИР: Памучно платно. Дълж. 80 см; шир. 28 см. Основният цвят е бял, като в двата края е украсен с повтарящи се огледално шарки в червено, жълто, зелено, синьо, розово.
👉Носията е експонирана в музей "Сарафкина къща", Велико Търново.

Регионален исторически музей - Велико Търново


Hatshepsut

Балканджийска носия от Търновско със сокай от килифаревски тип




Hatshepsut

ПРАЗНИЧНА ЖЕНСКА НОСИЯ – С. ОСЕНОВЛАК, БОТЕВГРАДСКО, втората половина на ХIХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut


Hatshepsut

Традиционната българска носия



Български народни носии



Българки в народни носии / Bulgarian girls in national dresses - 3



Ревю на български народни носии от Македония



Колекция български народни носии


Hatshepsut

Народна носия от с.Генерал Инзово, Ямболско
Фото: Александър Петров



Hatshepsut

Носия от село Драгиново. Драгиново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по население село в България.
Фото: Славян Стоянов





Hatshepsut

Празнична женска носия от Гюмюрджинско от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени




Празнична женска носия от Гюмюрджинско от началото на XX век. Носията е от фонда на РИМ Кърджали.

Костюмът е съставен от риза, бяла сая, престилка, пояс, две забрадки, принадлежности за обуване, накити. Ризата е памучна, бяла, с кенарена украса по ръкавите и полите при страничните им шевове. Кенарът на моминската риза е широк, цветен, в червено и жълто. Полите на ризата са орнаментирани с дребни везбени орнаменти с вълнени конци в черно, оранжево, жълто и зелено, с особен бод пълнеж и ажурна техника. Мотивите от везмото се наричат кукувица и муньовица и представляват стилизирани растителни мотиви. Бялата сая е съществен елемент на моминската носия, както и на младите невести през първата година на женитбата. Саята е от памучно платно, с кройка характерна за саята от селата на Беломорието и Източните Родопи, силно вталена, с широки клинати поли, с предни краища нар. крила, украсени с цветни апликации нар. запретки. Крилата на бялата сая се забождат в пояса странично, за да не пречат при домакинската и стопанската работа на младата жена. Ръкавите са къси, до лакътя и са апликирани с подвижни капаци, многоцветни линеарни мотиви, нар. пътчета, вежкове, лъкатушки. Саята се съчетава с черноока престилка с гъсти многоцветни ресни в оранжев колорит. Тя е препасана върху тъмночервен пояс, обагрен с растителна боя, получена от растението брош. Жените в репродуктивна възраст носят към носията си т.н. гахтан, гафтан, изработен от вълнена усукана прежда в тъмночервено и синьо, пришита към пъстроцветна тясна ивица, зунка. Гахтанът се запасва отзад на кръста. Над саята се облича елече, гункя, ушито от домашно тъкана аба. Елечето е украсено с линеарни и геометрични везбени елементи, нар. пътчета и камилки. Ръбовете на гункята са опточени с пъстроцветни гайтани. Забраждането е с две забрадки – долна кашмирена, пъстроцветна, нар. скъп чумбер, прегъната по диагонал. Носи се преметната над разделената на прав път и сплетена на две плитки коса на младата жена. Втората забрадка е от бял плат, обточен с широка червена или розова ивица. Носи се преметната със свободно спуснати на гърба краища и покрива почити изцяло фигурата на жената.
Двете забрадки се прикрепят към главата със сребърен подбрадник или със сребърен накит от синджирчета и монети, нар. трепка. Краката са обути в шарени чорапи и червени чехли, изделие на развития в Беломорието и Родопите чехларски занаят.
/М.Николчовска, ,,Народни носии от Източните Родопи"/

Hatshepsut

Носия от село Аврен, Варненско.
Фото: Славян Стоянов



Hatshepsut

Малката Ванеса в традиционна Кюстендилска носия


Hatshepsut

Българка в обредна моминска носия на лазарка от края на 19-ти век - село Пирин, Санданско
Фото: Теди Милева, Българските корени


Hatshepsut

Косите на българката, тяхното сплитане и забраждане според народната вяра


https://www.bulgarianroots.bg/post/kosite-na-bulgarkata-i-tyahnoto-zabrazhdane-v-narodnata-vyara

Библиография:
Ганева, Р., 2003. Знаците на българското традиционно облекло. София
Велева, М., 1960. Една българска забрадка. Етнографски изследвания, София
Михайлова, Г., 1999 Материала и духовна култура, София

Във фондация "Живите български корени" отдавна искаме да повдигнем една тема - тази за забраждането и сплитането на косите на българката в миналото, ритуалите около това, както и вярванията, и забраните, битували някога. Tемата е особено актуална днес, когато има силен интерес към носиите и по съборите на България можем да се насладим както на стари автентични носии, така и на техни стилизирани версии. Социалните мрежи изобилстват от снимки на млади момичета и жени в народна носия с красиви спуснати, дълги, несплетени коси. Ако можеха да ги видят от някъде пра-прабабите им, вероятно биха се притеснили да не са "чумясали".

Разбираме желанието в наше време на всяка жена да покаже красива коса. Но дали така е редно, когато с гордост носим носиите от старите ракли? Едва ли са много жените, които си задават този въпрос и за огромно съжаление липсва знанието, че носията се носи или със сплетена коса (ако жената е мома), или забрадена. Искрено се надявамe, настоящият материал да осветли темата до степен, че да накара всяка българка да се замисли като облече следващия път българска носия, как ще изглежда косата й. 
Защото оформянето на косата и нейното покриване е неизменна част от традиционния български женски народен костюм и колкото и да са красиви косите ни, нека поне когато сме в носия, да покажем уважение както към дрехата, така и към народната вяра, свързана с нея.

Още от малки, момичетата някога били учени от своите майки и баби да полагат специални грижи за своята коса. Започвало се с най-важното правило - "Ний съ режи косата отдолу, чи е от човека, от неговата душа и глава". Когато се налагало крайчетата на косата да са се вземат, те внимателно се пречупвали с камъче. А косата, която падала при разресване, се събирала и от нея на хурка или на дарак се изпридали плитки, който се наставяли допълнително. С тях жената никога не се разделяла, с тях бивала и погребвана. В много редки случаи косата се закопавала под трендафил, зазидвала се в дупка на дувара или се изгаряла.

Според народните вярвания "на жената се гледа снагата и косата". Вярвало се е, че жените, коитоо имали буйни коси, са били силни, работливи, способни да родят много деца. Затова, когато момците си избирали невеста, оглеждали именно косата. А момите показвали гъстотата, обема и дължината на косата, както и украшенията към нея, за да демонстрират полова сила.



Привилегия е било само на момите да бъде с открити коси, за да бъдат оглеждани. И е имало пълна забрана за това за омъжените жени. Забраждането се е определяло като основен белег за семейното положение на жената - забрадката е показвала, че булката е покорена. Димитър Маринов например, разкрива задължението на омъжената жена да скрие косите си от света и да ги разкрива само пред мъжа си. Същото твърдение изтъква и Любомир Милетич в своето изследване на населението от Североизточна България. Той дори уточнява, че свалянето на забрадката от омъжената жена и показването на открита коса е равносилно, според обичайното право, на разтрогване на брака. Косите на невестата се скривали или подрязвали, като над челото се оформяли декорации - кръкми и цалуфи и така да не може да се види косата на омъжената вече жена.

Интересно обаче е, кое е накарало обществото, което толкова силно се е възхищавало на косата, да премине в друга строга крайност и да наложи нейното прикриване. Единственото обяснение би могло да бъде свързано с това, че според народните вярвания, в началото хората били целите окосмени, а когато започнали да се кръстят, им останали косми само на главата, под мишниците и под корема. Така, косата остава извън границите на светия знак, превръща се в грях. Половата сила на жената, изразявайки се в буйната и обемна коса, ставала достояние и притежание единствено на съпруга. Дори косата, която опадала при сватбеното сплитане, се изпращала в новия дом на момичето, задно с чеиза, като се увивала около дрянова пръчка с червен вълнен конец.

Най-тежката забрана, отнасяща се до косата, e свързана с нейното разплитане на публично място и затова момите се плели скришом по цяла нощ. Това се правело, за да бъде скрита разплетената коса от околните. Вярвало се, че тя принадлежала на друг свят - на нощта, на смъртта. В народните представи такава била същността на самодивите, на чумите и на останалите същества от отвъдния свят. Разплетени били демоничните същества от женски пол, който спадали към така наречените "неспокойни души", останали на границата между двата свята. Несресаните, рошави коси, народът наричал чумави.

Жената може да бъде с разплетена коса само в определени обредни ситуации: при лазаруване и когато е раждала. Разплетена можела да бъде и най-близката родственица на починалия - в повечето случаи това е дъщерята. Несплетената коса се приемала като знак на прехода.

Друга забрана гласяла, че не било позволено мъж да види жена, докато си мие косата.



Различно е сплитането, което се прави при погребение, при влизането в оня свят, несиметричен на земния, социалния. За разлика от живата жена, мъртвата се сплитала на обратно, наопаки - отвътре-навън. По същия начин се сплитала и любената от змей. В народните песни, това сплитане било познато като змейчево плетене.

В миналото косата не само обозначавала пространства - социално или отвъдно, но при неспазването на правилата ги преобръща. Оттук идва и вярата в силната магическа уязвимост на косата.  Тя придобива устойчивост само чрез строгото спазване на определени правила за прическа и забраждане.

"От голяма и хубава коса най-се урочасва, чи загледват хората и от коса най-фаща."