• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

25 January 2021, 02:44:59

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12237 Posts

Шишман
4158 Posts

Panzerfaust
669 Posts

Лина
651 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19393
  • Total Topics: 1318
  • Online Today: 53
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 35
Total: 35

avatar_Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Женска празнична преселническа носия от Каракьой. Пренесена и използвана в Разложко с втората преселническа вълна в началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Празнична Малешевска женска носия от началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Празничен костюм на млада жена от с. Болярско, Ямболски регион, 40-те г. на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Женска празнична носия от с. Мирянци, Пазарджишко, от 20-те – 30-те години на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени



Hatshepsut

Носия на мома от началото на 20 век - село Лъжене (Малчика), Плевенско
Фото: Славян Стоянов





Hatshepsut

Носия на омъжена жена от първата половина на ХХ век, село Малчика (Лъжене), Плевенско
Фото: Славян Стоянов







Hatshepsut

Моминска празнична носия - гр.Котел, втората половина на 19-ти век


Hatshepsut

Българска народна носия - литак от село Мрамор, Трънско


Hatshepsut

Българи-католици от с. Драгомирово, Свищовско
Фото: Славян Стоянов







Hatshepsut

Женска носия на българка католичка с. Драгомирово, Свищовско /преселили се в България от селата Попещ Леорден и Чопля, днес в пределите на гр. Букурещ, Румъния.
Фото: Славян Стоянов





Hatshepsut

Женска празнична носия – сукманен тип, от Батак, от края на XIX и началото на XX век
Фото: Теди Милева, Българските корени





Hatshepsut

Групова снимка на жители на град Елхово в народни носии. Началото на XX век.
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color



Hatshepsut

Българка в носия от Великотърновско. Източник: РИМ Велико Търново

Музейни съкровища: ЖЕНСКА НОСИЯ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РЕГИОН,  XIX в. (съставна️)
➡️РИЗА от с. Върбовка, общ. Павликени. Рачно тъкано памучно платно. Дължина 145 см; ширина на раменете 30 см. Кройка тип "бърчанка". Вратната извивка, ръкавите, пазвата и полите са бродирани с геометрични орнаменти от черни и червени вълнени конци.
➡️ПЕЩЕМАЛ Вълнено платно. Талия – 31 см; ширина 62 см. Съставен е от две части, съшити със зелени конци. В долната част са пришити дантела, под нея черна дантела, сърма, зелени шевици с брокати и черно кадифе.
➡️ПРЕСТИЛКА от с. Церова кория, общ. Велико Търново.  Тип "корянка", едноплата, ръчно тъкана. Основният фон е черeн с ламени жълти нишки. През цялото поле е прошарена с разноцветни растителни орнаменти, а в долния край са добавени  рози, рамкирани с ламе.
➡️КОЛАН  Дължина 318 см; ширина 6 см. Ръчно тъкан в техника "на корите  от вълнени конци в бял, червен, черен, зелен, жълт и син цвят. Украсен е с геометрични орнаменти в композиция. В двата края по дължина има тесни двойни бордюрчета с контур в червено, между тях дребни орнаменти.
➡️ЗАБРАДКА от с. Кесарево, общ. Стражица. Тъмночервена коприна.  Дължина  85 см; ширина 85 см. В трите края е декорирана с кафява дантела, фигури и мъниста, зашити със син шнур.
➡️ЧОРАПИ Дължина  45 см; дължина на ходило 26 см. Ръчно плетени от черна тънка вълнена прежда в зелен, червен, розов, кафяв и син цвят. Под ластика са бродирани цветенца и две рози.
👈Носията е експонирана в музей "Сарафкина къща", Велико Търново.




Hatshepsut

Добруджанска преселска носия от Северна Добруджа. Включва чукман (рокля), риза, двуплата престилка, връхна дреха (финка) и чумбер. Сребърният колан се нарича кованец.
Фото: Асен Великов





Hatshepsut

Носия, характерна за ваяшкото население в селата Голица, Козичино, Солник.
Включва черен чукмань (шевицата по полите се нарича алилуйки), риза, тъкан на кори колан. Връхната дреха в червено се нарича кавад. Престилка (кривулка)






Ваяци (вайковци, въяци) са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина, основно в селата Голица, Козичино (Еркеч), Доброван (Калгамач) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. След Руско-турската война от 1828-1829 г. заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до руските степи. През тези размирни години всеки е решавал накъде да поеме, поради невъзможност да живее там, където е отседнал. Имало е много хора, които са тръгнали да се преселват и на Юг, към Родопите или Заарско. За тези места се твърдяло, че се живее по-спокойно.

Така оформилата се етнографска група в момента населява около 60 села от Варненска, Бургаска и Добричка област като по-големи и запазили до голяма степен своя диалект, фолклор и костюми са Аврен, Голица, Козичино, Аспарухово, Падина, Венелин, Солник, Слънчево, Николаевка, Щипско, Дюлино, Господиново, Изгрев, Калиманци, Оризаре, Гюльовци, Горица, Просеник, Левски, Генерал Киселово, Зорница, Водица и други. Ваяците имали здраво поколение от десетина и повече деца и бързо колонизирали обезлюдена североизточна България, включително територии, които днес за извън държавните граници.

Изворните села на ваяците – Еркеч и Голица били хомогенен български остров сред обръч турски села. Ваяците запазват автентичния си език и старите си традиции. Диалектът е един от най-старите и е запазен в значителна степен в почти всички села, като се използва. Името ,,ваяци" го дава акад. Любомир Милетич в началото на 20 век. Причината за това е честата употреба на сричката ,,ва", вместо ,,бе", ,,бре" и други специфични фонетични особености в говора.

https://bg.wikipedia.org/