• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

May 26, 2019, 12:38 am

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 9190
  • Total Topics: 1101
  • Online Today: 18
  • Online Ever: 157
  • (May 17, 2019, 10:41 am)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

Дядо Добри от с. Байлово

Started by Hatshepsut, Aug 22, 2018, 07:47 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Aug 22, 2018, 07:47 am Last Edit: Dec 18, 2018, 07:27 pm by Hatshepsut
Дядо Добри - светецът от Байлово


Какво означава да бъдеш истински българин и живо ли е изобщо българското в нас? Можем ли спокойно да  заявим, че познаваме и сме част от истинността и чистотата на българския дух? Съществуват ли искрената добрина и безкористното желание да помогнеш и да бъдеш Човек ? Не са ли това само празни думи, отдавна загубили силата на пламъка си..?  Уви, дори да сме  наясно  какво символизират,  трудно съумяваме да материализираме посланието, което носят, в действия.

Едва ли са много онези, които не са чували за святото дело на Дядо Добри, известен сред хората като  Божия странник, Безсребърника или просто Светеца от Байлово, дарител на българските църкви. Автентичните шаячни дрехи, цървулите и пластмасовата чашка, с която моли за милостиня, са само част от  отличителния външен вид на беловласия старец, дошъл сякаш от миналото, за да отвори слепите ни за доброта и чудеса очи.  Кой е Добре Добрев и каква е неговата необикновена съдба, защо той е символ на българското и защо го наричаме жив светец - впускайки се в историята на живота му, предстои да разберете.

На 20-и юли през 1914 година в малкото село Байлово /Ихтиманска Средна Гора/, населявано едва от 300 души, се ражда Добре Димитров Добрев. Благозвучната алитерация в трите имена на след век разпознавания от всички като Светеца, Ангела или Апостола е първият знак, предвещаващ интересния житейски път, по който на малкия Добре му предстои да поеме. Загубил баща си по време на Първата Световна война, той бива отгледан от майка си Катерина. Съдбата му поднася и второ изпитание, когато през ВСВ снаряд от бомбардировките над София пада близо до него и едва не погубва слуха му. Паметна година за живота на Дядо Добри е 1940, когато е и сватбата му. С жена си се радва на четири деца,  две от които обаче по-късно има злочестата участ да надживее.

С напредването на годините Дядо Добри преоткрива смисъла на съществуването  си и поема по нов, по-чист и смирен път, а именно този на аскетичното и духовното, отричащ  материалното.  Дарил  до 2000г. всичките си имоти на църквата (поради което семейството му го прогонва от собствената му къща), той и до днес продължава да живее в малка пристройка към двора на храма "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село.

Надеждата и вярата в доброто са силата, която го вдъхновява да живее и крепи духа му несломим. Устремен в желанието си  да помага и да твори добрини, Дядо Добри се отдава на 'странническа мисия'. Всеки ден  в продължение на години той изминава пътя от Байлово до София и обратно пеша, за да може да намери съмишленици - добри хора, които да откликнат на зова му за подкрепа, пускайки стотинка-две в пластмасовата чашка, която често можем да го видим да държи пред вратите на храм-паметника ''Александър Невски'', църквите ''Свети Седмочисленици'' и ''Света Неделя". Парите, които събира , Светецът от Байлово дарява до последната стотинка за реставрация и ремонт на църкви и храмове в цяла България.  Живее  благодарение на скромната си пенсия и милостивите хора, оставящи му хляб или сладки.

Символ на  щедростта, чистосърдечната доброта и безграничната сила на човешкия дух, Дядо Добри е изключителен пример за живите ценности на българина, познал пътя на добротворчеството и смирението. От близо десет години насам Добре Добрев официално е един от най-големите дарители на православни храмове у нас. Превъзмогнал лишенията от материалното, отдал се на духовното извисяване  въпреки  трудностите, пред които животът не един път го изправя, той никога не спира да вярва в изпълнението на Мисията си, а продължава да се стреми към по-високи върхове.

През 2005год. Дядо Добри дарява 10 000лв. на църквата  "Св. св. Кирил и Методий" в село Байлово,а две години по-късно осигурява с дарение от 25 000лв. реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата в село Горно Камарци, както и ремонта на църквата в Калофер. Никой обаче не може да повярва, когато през 2009год. именно бедният старец Добри от село Байлово прави  най-голямото дарение за ''Александър Невски'' със сумата от 35 700лв, нечувано до момента в стогодишната история от изграждането на храма.

Посланик на неописуема с думи добрина и непоклатима воля за постигане дори на невъзможното,  Дядо Добри бива определян за Ангел, дошъл от небето, за да ни поведе в правотата на житейския път. Даряването - жест на човека към човека, е Мисията, която Добре Добрев, Светецът от Байлово, е нарекъл за своя орис. Смирението пък е единственото възможно изцеление, способно да ни спаси от злото и неправдите, властващи над днешното съвремие.

''Дела трябват, а не думи'' - пише преди повече от  140 години Левски до Раковски. Отказал се от материалния свят, предпочел не да говори, а да изпълнява смирено мисията си, Дядо Добри, обръщайки се към нас - търсещите истината и българския дух, съумява да въплъти в делото си завета на Апостола.

Доброта, честност, чистота, смиреност, великодушие, вежливост, самообладание, сдържаност,  поетичност, уравновесеност, дружелюбие, добронамереност към всички живи същества, съсредоточеност, безстрашие, липса на притежание, преданост към Бога, мълчаливост - именно това е изписано около образа на Дядо Добри на графита, нарисуван върху блок 54 в квартал ,,Хаджи Димитър" в София.


https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut


Дядо Добри - Светецът от село Байлово


Elder Dobri from Baylovo - Bulgaria

Hatshepsut

Aug 22, 2018, 07:49 am #2 Last Edit: Aug 23, 2018, 08:59 am by Hatshepsut
Парите на дядо Добри изчезнаха безследно


Стотиците хиляди левове, които добрият дядо Добри дари на храма ,,Свети Александър Невски" са изчезнали безследно, научи сензационно в. ,,Всеки ден". ,,Светецът от Байлово", както го наричат мнозина, е най-големият дарител на църквата с пари, събрани от милостиня, като само през 2009 г. той дари на патриаршеската катедрала над 35 000 лв. В следващите пет години стогодишният дядо даде общо около 200 000 лв. Източници на ,,Всеки ден" от Светия Синод обаче твърдят, че за огромна част от дарението няма никакви официални документи и никой не знае къде са се дянали тези близо 200 бона.

Софиянци знаят дядо Добри като просяка пред ,,Св. Александър Невски", който събира милостиня в метално канче. Поздравява с поклон всеки, който пусне монета и банкнота. Той обаче не слага нищо в джоба си, а всичко дарява на храмове из цяла България. Твърди се, че за близо 20 години само от изпросените стотинки от нашенци и от чужди туристи старецът е събрал 1 милион.

Запознати обаче смятат, че той бил много доверчив човек и давал даренията на всеки, който бил облечен в расо. Те казват, че първото дарение на дядо Добри преди 7 години било дадено на тогавашния предстоятел на катедралата епископ Тихон и парите били усвоени за козметичен ремонт и за текущи нужди - като плащане на сметки и др. След това следите на даренията се губят и никой от служителите на ,,Св. Александър Невски" не е виждал с очите си огромната сума от 200 000 лева въпреки публичните твърдения за подобно дарение от страна на светеца от Байлово.

Духовници подозират, че дядо Добри може да е станал жертва на изпечени измамници. Твърде вероятно е мними свещеници да са ограбили добрия старец, като са се представили за попове от катедралата или за служители на синода, допускат източниците на ,,Всеки ден".

Измамата обаче трудно ще се разплете, тъй като старецът вероятно не помни лицата им, а и не е подавал никакъв сигнал нито в църквата, нито пък е подавал жалба в полицията. Запознати твърдят, че след назначаването на скандалния архимандрит Дионисий за председател на църковното настоятелство на ,,Св. Ал. Невски" приведеният старец с дълга бяла коса и брада не е дарявал пари за катедралата.

Светецът от Байлово закъса със здравето

Добри Димитров Добрев, известен като дядо Добри, е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Преди двадесетина години решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата ,,Св. Св. Кирил и Методий" в родното си село.

Добрият старец има пенсия от 160 лева. Помагал е и на Калоферския манастир, дал е 57 000 лева на манастира в Елешница. Дарявал е и на Бесарбовския манастир край Русе. Със свои пари е направил доста църкви и параклиси, като ,,Света Троица" в родното му Байлово. Дядо Добри се обръща към вярата на 38 години. Имал е 5 деца, а шестото е осиновено от жена му сираче.

Хората в Байлово коментират, че старецът си остава загадка. Според тях заради добрините, които е направил през живота си, Бог му е дал правото да живее вече 101 години. Последните месеци дядо Добри живя в Кремиковския манастир край София, а след Великден е отишъл да живее при една от дъщерите си. Напоследък здравословното му състояние не е добро.

https://www.novini.bg/


P.S. Дядо Добри почина на 13 февруари тази година.

Hatshepsut

Набират средства за паметник на Дядо Добри



,,Сдружение Азбукари" започна кампания за изграждане на ,,Монумент Дядо Добри - първият Паметник на Доброто в България"

Дядо Добри - ,,канонизираният" приживе от народа светец от село Байлово, изгради тихо и кротко пантеон от всенародна любов, макар винаги да е странял от публичността и прожекторите. Градеше го тухличка по тухличка, докато години наред събираше стотинка по стотинка милостиня пред храм-паметника ,,Св. Александър Невски" и на други места. Милостиня, която после до стотинка даряваше на български храмове. И този негов пантеон от всенародна любов ще продължи да се доизгражда и украсява от поколение на поколение.

Месеци след кончината на Светеца от Байлово ,,Сдружение Азбукари" обедини съмишленици около общонародна кауза - изграждане на ,,Монумент Дядо Добри - първият Паметник на Доброто в България". Целта на кампанията е да се издигне паметник на определяния приживе за светец Дядо Добри, като символ на Доброто.

Идеята възниква спонтанно у Цвета Кирилова, журналист, общественик и председател на ,,Сдружение Азбукари", и Борислав Радославов, автор на книгата ,,Дядо Добри - Светецът от Байлово". Според хилядите общественици и обикновени българи, прегърнали безрезервно каузата, това ще бъде една от най-хуманните инициативи в българския обществен живот, защото е насочена към една от най-ценните добродетели - Добротата, и защото поставя в центъра на цялата кампания децата и тяхното възпитание.

Началото на дарителската кампания за паметник на светия човек и голям българин беше обявено на 27 юни на премиерата на книгата на Борислав Радославов ,,Дядо Добри - Светецът от Байлово" в Младежкия театър. Препълнената зала, приповдигнатата и вълнуваща атмосфера и двучасовата опашка за автографи бяха поредното потвърждение, че днес, няколко месеца след кончината на Светеца неговата мисия не само не е намалила своето въздействие, но продължава да събира нови и нови последователи. Значимостта на този ярък будител, предпочел да остане в сянка и далече от публичността, тепърва ще бъде дооценявана, категорични са обществениците.

,,Сдружение Азбукари" разчита на широка обществена подкрепа и приканва и други неправителствени организации да се присъединят към инициативата. Вече са се включили членовете на ,,Единение Българи за България".

Инициативата ще бъде не само общонационална, но и глобална и призивът ще обиколи света навсякъде, където има поне един българин, казват организаторите. Зад каузата застават посолства, консулства, български общности и организации и отделни сънародници от всички континенти.

На официалната фейсбук страница на инициативата ,,Монумент Дядо Добри - първият Паметник на Доброто в България" българи от всички краища на света могат да публикуват свои отзиви, да прочетат информация как се движи инициативата при пълна прозрачност в отчитането на даренията.

Кампанията ще се реализира със средства от дарения, като "Сдружение Азбукари" вече откри банкова сметка - BG38FINV91501017186935 в Първа инвестиционна банка, за набиране на средства за изграждането на паметника. Средства се събират и от продажбата на книгата ,,Дядо Добри - Светецът от Байлово", с автор Борислав Радославов, чрез сайта на ,,Сдружение Азбукари".

За динамичните млади хора от страната и чужбина, опериращи с онлайн банкиране, е регистрирана страница в дарителската онлайн платформа HelpKarma. На адрес https://helpkarma.com/campaign/monument-diado-dobri-144 те могат да дарят за каузата само с 2 кликвания.

Цвета Кирилова: В центъра на кампанията ще бъдат поставени децата

"Идеята за такъв мемориал възникна по съвсем естествен път с подкрепата и съпричастността на всички онези, които имат отношение към делото на Светеца от Байлово - каза пред БНР Цвета Кирилова, председател на ,,Сдружение Азбукари" и водещ на кампанията. - След представянето на книгата на Борислав Радославов ,,Дядо Добри - Светеца от Байлово" решихме, че е добре да поставим монумент на неговото дело и на неговото хуманно измерение в градска среда. Бихме искали той да е в центъра на София, където да показваме на всички, че Доброто съществува и че дядо Добри е част от нашите сърца; че той реално е осмислил това, което ние чувстваме в ежедневието си и бихме искали да изразим чрез нашите добри дела и чрез нашите постъпки.

Този монумент, олицетворяващ Доброто, би трябвало да се намира в близост до храм-паметник "Св. Александър Невски", защото всички хора, които са виждали и общували с дядо Добри, обичайно са го срещали там и знаят, че той винаги се е намирал там.

Бихме се радвали, ако намерим място чрез подкрепата на Столична община и Светия Синод, да поставим монумента там, за да може той да продължи да изпраща своите послания на всички поколения и най-вече на децата. Нека те заедно с израстването си да научат нещо повече за този човек, който отделяше цялото си време, за да твори добро - да събира средства, да ги предава на църкви и манастири и да показва, че един човек може да живее в голямо смирение и скромност; да бъде почтен, добър и да бъде знамение на едно много велико и добро дело. Ето защо "Сдружение Азбукари" се събра с други организации и съмишленици, за да претворим тази идея в реалност и да привлечем на наша страна деца, които да бъдат в центъра на тази идея и на кампанията. Според мен това е много вдъхновяващо.

Самата идея за монумент на дядо Добри тръгва от това, че искаме да направим първия паметник на Доброто в България, чийто образ и символ да бъде Дядо Добри. Очакваме този паметник да бъде направен от децата от Професионалното училище по каменообработване в село Кунино, което за наша радост е единственото на Балканите и се намира в България.

Много бихме се радвали тези деца да изградят този паметник с подкрепата и със съпричастността на учители, ментори, професионални скулптури монументалисти, работещи с камък, които ще им дават насока, за да реализираме това изключително дело чрез ръцете на тези деца, които наистина заслужават много сериозна подкрепа. Вече проведохме първата среща с екипа на училището и се радваме, че намерихме безрезервни съмишленици в тяхно лице.

Кампанията ще бъде многопластова. Ние от ,,Сдружение Азбукари" имаме опит в създаването на много общополезни инициативи. Нашата организация работи от няколко години в обществена полза и привлича нови и нови съмишленици, готови да работят ,,на ползу роду".

Всичко, което сме сътворили до тук, реално е ориентирано не само към обществото, но и конкретно към децата. Ето защо успоредно с разгръщането на кампанията ще организираме поредния конкурс за рисунка, за да накараме децата да размишляват върху темата "Какво значи да си добър днес?", а все пак дядо Добри е символ на Доброто. Чрез рисунки те ще изразят представата си за добродетелите на човека, как виждат те всичко това. Искаме тази кампания да е максимално ориентирана към творческия им потенциал и креативността им и да увличаме младите все повече в тази идея.

Нашата страна е изпълнена с паметници, но те са свързани с хора революционери, освободители, участвали в битки, боеве и войни. Но е крайно време България да създаде своя първи паметник на Доброто.

Борислав Радославов: Дядо Добри живя като абсолютен аскет

Авторът на книгата ,,Дядо Добри - Светецът от Байлово" е единственият журналист, който в продължение на пет години дядо Добри допуска близо до себе си. Както е известно, той до края на живота си странеше от публичността. Излязлата няколко месеца след кончината му книга с документална точност отразява неговия живот чрез разказите на най-близките му приятели и сподвижници.

Борислав Радославов ясно си спомня първата си среща със светеца в родното му село Байлово. ,,Живееше наистина аскетски - спеше не върху легло, а върху козяк - дюшек от козя вълна. В стаята имаше само маса, печка и икони по стените", разказва Радославов. При едно посещение в къщичката епископ Тихон, предстоятел на храма ,,Св. Александър Невски" и Стефан Калайджиев, домакин на храм-паметника, виждат изненадани при какви условия живее светецът и му предлагат да поръчат легло, прибори, електроуреди. А той казва: ,,Не, по-добре ги дарете някъде на някого, който ще им се зарадва и ще има нужда от тях". И други големи фирми са ходили там и са му предлагали да спретнат къщичката му, но той не е позволил на никого. Живял е този живот по своя воля и в непрестанни молитви и срещи с близки хора.

,,Събирал съм парче по парче неговата история, градил съм катедралата на дядо Добри - казва още авторът. - Комуникацията с него беше много деликатна, той се гневеше на въпроси от рода ,,Защо го правиш?". За живота си като млад рядко говори пред Радославов. Роденият на 20 юли 1914 г. е пасял крави и овце в близките ливади около Байлово. Като пастир е свирил на кавал и на други духови инструменти. Опитвал е също и на гайда, но не успял да се научи. По време на Втората световна война, при бомбардировките над София избухва снаряд и убива най-близкия му другар в армията, а дядо Добри оглушава с едното ухо. Тогава е на 30 години.

След това започва да страни от хората и от живота, да се уединява и да чете много философска и духовна литература и постепенно приема този аскетски начин на живот. От ранна пролет, пекне ли първото мартенско слънце, той връзва навущата, слага кафевия шаечен панталон и торбата на гърба и тръгва пеша от родното си село Байлово, по цялото било на Стара планина, та чак до Сливен. Буквално както хайдутите са бродили някога по Балкана. Замръквал е и е спал в Балкана, хранил се е с плодове и с това, което е сложил в торбата. Така е прeстоявал до късна есен в манастирите край Сливен и се връщал преди зимата, когато падне първият сняг. Бродил е пеша из цяла България. Това разказва пред Радославов и бившият кмет на Байлово.

Дядо Добри е имал 4 деца - двама сина, които са покойници вече, и две дъщери. Те са живи и той до последно живее ту при едната, ту при другата. Когато се чувства по-добре, остава в къщичката си в Байлово, където му е най-хубаво. Често се е изповядвал пред епископ Тихон, предстоятеля на храм-паметника ,,Александър Невски" с думите: ,,Отче, много съм грешен, моли се за мене". А епископ Тихон му казва: ,,Абе дядо Добри, ти ако си грешен, какво да кажат хората, за тях ти си свят човек, светец?". А светецът повтаря: ,,Не, не, много съм грешен, моля те, моли се за мене!".

За пръв път на премиерата на книгата на Радославов беше осветлена най-ярката сподвижница на Дядо Добри, която, подобно на него, десетки години е вършила своето хуманно и богоугодно дело в абсолютна тайна и далече от публичността - Цонка Панталеева. За нейното дело досега не се знае, не е писано, не е говорено, останало е в дълбока тайна само между тях двамата. Тази жена е изключително коректна и до последно не издава нито дума. Така започва и самата книга: ,,Тихо, тихо, никой да не види, никой да не знае, никой да не чуе". Когато краката още го държат, дядо Добри хваща подръка Цонка и отиват в банката в Елин Пелин, за да внесат поредните пари, които е събрал от милостиня. В последните години, когато се почувствал по-зле, той давал на Цонка парите и тя ги внасяла до стотинка. После ѝ казвал за кой храм да изтегли пари и да направи дарение.

https://fakti.bg/kultura-art/319817-nabirat-sredstva-za-pametnik-na-dado-dobri

Hatshepsut

Представят премиерно документалния филм за Дядо Добри ,,Тихият ангел"

На 18 декември (вторник) ще се състои дългоочакваната премиера на документалния филм ,,Тихият ангел", посветен на светлата личност и удивителния живот на покойния Дядо Добри. Разказ за необикновената история на един обикновен човек - Добре Добрев (1914-2018). Началото на премиерната прожекция е от 20 ч. в зала 1 на НДК.

Надживял две световни войни, смените на политическите режими и страстите на новото време, неговата история стига до нас, за да ни докосне със своята безкрайна любов, смирение и вяра. В лентата се разказва за живота на Дядо Добри в поредица от интервюта с хора, чиито съдби са преплетени с неговата. Някои от тях изиграват важна роля в новата история на България. Във филма са включени уникални архивни кадри, както и неизлъчвани досега откровения на Дядо Добри. Филмът е копродукция между България и Германия, сниман в пет държави.

Режисьор е пазарджишкият музикант и филмов продуцент Недялко Алипиев (Неди Джон Крос). ,,В началото дядо Добри изобщо не искаше да се снима филм за него. Сигурно усети, че желаем това със сърце, а не от корист, и започна да говори с нас. С часове ни е разкривал истини, които са трудни за разбиране и проумяване. Господ ми помогна да мога да ги запиша и дай Боже хората да ги разберат,, споделя режисьорът в интервю за вестник ,,168 часа" още през 2015 г., когато започват снимките.

Билети за събитието могат да се открият на касите на НДК или онлайн, както и в мрежата на Ивентим.


The Silent Angel - Teaser

https://www.pravoslavie.bg/

Hatshepsut

Ученици изграждат паметник на дядо Добри


Паметник на доброто и дядо Добри изграждат в каменоделското училище в село Кунино, което е единствено по рода си на Балканите.

Преди да се заемат със задачата, младите скулптори се запознали с живота и делото на Дядо Добри, наричан още приживе "светеца от Байлово".

,,Дарявал е пари за църквата и учи ни да сме човечни, да не мислим само за нас", обясни десетокласникът Боби Димитров.

Свои лични спомени споделила и директорката Яна Орлинова.

,,Разбраха, че когато имаш кауза и когато имаш идея в живота, всичко е възможно. За мен той беше смирен, но не беше просяк. Дядо Добри обичаше децата и целуваше ръка на дете, може би това трябва да вземем от него, че децата са нашето бъдеще", сподели тя.

Автор на проекта е преподавателят Красимир Митов. Привърженик на абстрактната скулптура, той имал въпросителни дали ще може да сътвори монумент на доброто, тръгвайки от реален образ. Затова и макетите са два - с изправен и седнал персонаж.

,,Дядо Добри не е някой случаен човек, всички го знаят, всеки си го представя по различен начин, с гълъби, със свещи. Много смирен и в същото време лицето му излъчва някаква светлина", отбеляза Митов.

На този етап изработката е на ниво глина. Има още много работа, докато се стигне до камъка.  Именно той е най-голямото предизвикателство.

От сдружение "Азбукари" неслучайно възложили задачата на училището в Кунино.

,,Каменоделският занаят е един от най-древните български занаяти. В същото време искаме да дадем послание към младите поколения - да са съпричастни, да даряват, да помагат", посочи Цветомир Николов, член на Инициативния комитет.

Как ще изглежда скулптурата в окончателен вариант, все още е трудно да се каже.

Крайният резултат трябва да внушава едно, казва един от най-талантливите възпитаници на гимназията - дванадесетокласникът Иван.

,,Да излъчва позитивна енергия и хората да се радват на това творение, изработено от нашето училище", категоричен е той.

Идеята е, след като монументът на доброто бъде готов,  да се постави в близост до храм-паметника "Александър Невски" , където приживе често можеше да бъде срещнат най-големият му дарител.

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/uchenici-izgrazhdat-pametnik-na-djado-dobri.html

Hatshepsut

Тихият ангел (2018)


Документален разказ за живота и делото на Дядо Добри. Разпознаваем от мнозина, като ,,Най-смиреният човек на света" или ,,Светецът от Байлово".

Надживял две световни войни, смените на политическите режими и страстите на новото време. Неговата историия стига до нас, за да ни докосне със своята безкрайна любов, смирение и вяра. В лентата проследяваме живота на Дядо Добри в поредица от интервюта с хора, чиито съдби са преплетени с неговата. Някои от тях изиграват важна роля в новата история на България. Във филма са включени уникални архивни кадри, както и неизлъчвани досега откровения на Дядо Добри. Филмовата лента е копродукция между България и Германия , снимана в пет държави.

Една истинска история за силната вяра и себеотдадеността. Необикновената история на един обикновен човек - Добре Добрев, Тихият Ангел

http://zamunda.net/banan?id=565063&hit=1&t=movie