• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 December 2019, 05:49:02

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11078
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

In Memoriam

Started by Hatshepsut, 21 August 2018, 12:49:16

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Почина изтъкнатият литературовед проф. Никола Георгиев


Изтъкнатият български литературовед Никола Георгиев, обичан от поколения филолози в България, се пресели в отвъдното на 81-годишна възраст

Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село - или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 - 1995).

Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

http://www.glasove.com/categories/novini/news/pochina-iztyknatiyat-literaturoved-prof-nikola-georgiev

Hatshepsut

Почина Любомир Левчев


Поетът  Любомир Левчев почина на 84-годишна възраст.

Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет ''Св. Климент Охридски'', специалност ''Библиография и библиотекознание'' към Философско-историческия факултет.

Първата му книга ''Звездите са мои'' е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите ''Мълчаливите пътеки'', ''Гибелта на Александър Велики'' и ''Сладко и горчиво''.

Като ученик и студент е секретар на комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС. От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура.

Любомир Левчев е близък със семейството на бившия Първи - Тодор Живков. Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство.

Работи в радио София и вестник "Литературен фронт". От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата - Димитровска награда за 1972 г.

Носител е на редица държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); Орден Стара планина I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието "Рицар на поезията" (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите Мате Залка и Борис Полевой - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия Фернандо Риело (1993); Националната награда Христо Г. Данов за цялостно творчество (2008); Орден Владимир Маяковски от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец от Стружки вечери на поезията (2010), доктор хонорис кауза на УниБИТ и на Бургаския свободен университет; Фелоу на Йейлския университет (САЩ). Действителен член на Европейската академия за изкуство, наука и култура - Париж. Основател на Европейската академия за поезия - Люксембург. Член на Международната къща на поезията в Брюксел и на Международния литературен фонд в Москва.

Почетен гражданин е на Смолян и София.

https://clubz.bg/88259-pochina_lyubomir_levchev


Песен по текст на Любомир Левчев:


Сигнал - Да те жадувам

Hatshepsut

Почина писателят Панчо Панчев (Дядо Пънч)


Почина писателят Панчо Панчев, съобщиха от Съюза на българските писатели на страницата си във Фейсбук.

Той бе на 85 години.

Панчев бе известен като Дядо Пънч.

Панчо Панчев е български писател, публицист, драматург, сценарист на филми, както и автор на произведения за деца. Той е автор на романа "Дневник на слончето Моди".

Поклон пред паметта му.

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/562134


Панчо Борисов Панчев известен на децата като Дядо Пънч е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца - пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман ,,Дневник на слончето Моди".

Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това - през 1955 г. ВИТИЗ ,,Кръстьо Сарафов" със специалност театрознание при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание ,,Театър" (1966 - 1969), а също и на сп. ,,Славейче", в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 - 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналния му изглед отпреди 90-те години.

Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.

В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса ,,Приказка за калпаците", а в някои страни са поставяни още ,,Очи в очи", ,,Вълци нема", ,,Приказка за тиквата", ,,Произшествие", ,,Има ли смисъл да утепваме мечка?", ,,Принцесата и свинарят" и др.

Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:

,,Приказки с лъжи", ,,Приказки от близо и далече", ,,Ако искаш вярвай!" и др. - (приказки)
,,Стихотворения за тебе", ,,Бау-бау, Шаро" задно с ,,Пис-пис, Писано", ,,Стихотворения с мустаци" заедно със ,,Стихотворения с панделки" и др. - (стихотворения)
,,Зоологическа азука" (тираж 130120 броя), ,,Гатанки-цетанки" (тираж 120090 бройки),"Гатанки за лека нощ", ,,Отгатнете градовете", ,,Гатанки за возене" и още няколко десетки книжки - (гатанки)
За възрастни читатели:

,,Неизречено на глас" - (лирика),
,,Магарешки мечти" - (басни)
Превел е и доста приказки и стихове от руски език.

През 2007 г. получава националната награда за детска литература ,,Петя Караколева".

https://bg.wikipedia.org/


Произведенията на Панчо Панчев:

https://liternet.bg/publish23/p_panchev/index.html

Hatshepsut

Почина големият джазмен Милчо Левиев


На 81 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор си е отишъл днес, късно вечерта, съобщиха пред ,,Площад Славейков" негови близки. Смъртта му е настъпила в болница в Солун след тежко боледуване. В последните години музикантът живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду.

Милчо Исаков Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Музикалната академия през 1960-а при Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. На професионална сцена започва първо в Пловдивския драматичен театър. Става диригент на Биг бенда на Българското национално радио през 1962-а. Същевременно работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

Създава групата ,,Джаз Фокус'65", с която гастролира у нас и в чужбина до 1970 г., когато решава да напусне България. Заминава за Лос Анджелис, където до 1977-а концертира заедно с Дон Елис. Пред 1980 г. се завръща за кратко в родината. Изнасял е многобройни концерти в Европа и Америка.

,,Когато Левиев е на сцената, колегите му трябва да бъдат нащрек. Винаги изненадващ с необичайната си инвенция и парадоксалните метафори на музикалната тъкан, той предизвиква необичайни решения тук, сега - на секундата. Ако си истински музикант, трябва да отговориш достойно на тази провокация. Започва с цитат (примерно на Панчо Владигеров), за секунда го ,,превежда" на езика на джаза, обединява състава с бесни импровизации и финализира с обобщения", казва проф. Пламен Джуров в увода на книгата за Милчо Левиев ,,Артистът не е самотен остров".

Книгата на Владимир Гаджев бе представена през май тази година с участието на джаз музиканта.

Милчо Левиев е автор на симфонична и джаз музика - Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър, Концерт за джаз-комбо и оркестър, ,,A Little Old Time Music", ,,Музика за биг бенд и симфоничен оркестър", ,,Балкански каубой" - сюита за симфо-поп оркестър, ,,Пробният камък на Исак" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Симфо-джаз скици" за джаз-комбо и симфоничен оркестър, Рапсодия ,,Орфей" за пиано и симфоничен оркестър, ,,Токатина", ,,Блус в 9", ,,Делнично утро", ,,Отклонение", ,,Един детски ден", ,,Етюд на басов ключ", ,,Братя" и др.

Автор е и на музика за филми като ,,Горещо пладне" на Зако Хеския, ,,Отклонение" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, ,,Иконостасът" на Христо Христов и Тодор Динов, ,,Един снимачен ден" на Борислав Шаралиев, ,,Понеделник сутрин" на Ирина Акташева и Христо Писков.

,,Няма джаз, няма класика, има музика - казва Левиев. - В съвременната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на съвременната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния елемент - ритъма, който в Европа започна да куца. Дори най-любимият ми композитор - Дебюси - разводни ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира (пее), не можеш да го спреш, реката тече!"

,,В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати."

Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, провеждал е майсторски класове в Нов български университет. Носител на ордените ,,Стара планина" и ,,Св. Св. Кирил и Методий".


Milcho Leviev plays Imagine and Bulgarian Boogie

https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-golemiyat-dzhazmen-milcho-leviev/

Hatshepsut

Почина Стефан Данаилов


Легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов е починал, съобщиха от Народния театър "Иван Вазов". Той си отиде на 76-годишна възраст.

Актьорът беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

От лечебното заведение съобщиха, че актьорът е издъхнал към 00.15 ч. в нощта срещу сряда.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.

Кой е Стефан Данаилов?

Едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.

Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра.

Сред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov-6102583


Шишман

От дете не ми харесваше. С тоя филм На всеки километър страшно ме дразнеше само-превъзнесеното поведение на героят му Серго. Не мога да кажа Бог да прости, защото този не беше вярващ.
Отиде си един от знаковите шаблони на комунизма.

cekupamasekirata



ПОЧИВАЙ В МИР, СТЕФАН ДАНАИЛОВ! ПОКЛОН.

Господ види всичко.

ПРОЩАВАМЕ СЕ СЪС СТЕФАН ДАНАИЛОВ ДНЕС НА ВТОРИ ДЕКЕМВРИ 2019!

Близо пет часа продължи поклонението пред Стефан Данаилов и той бе изпратен от хиляди българи, чакащи на опашка пред Народния театър, за да му се поклонят за последно! Огромната опашка, опечалени негови близки и приятели, колеги, интелектуалци, политици и граждани така и не се разотиде, потънали в сълзи!




Големият актьор  почина на 27 ноември 2019 в 00.15 ч  в нощта срещу сряда във ВМА.

Беше поставен в медикаментозна кома в началото на месеца, когато беше приет по спешност във ВМА, защото събираше вода в белите дробове.

На 9 октомври той вече беше постъпил за лечение във военна болница след усложнения от вирус. Впоследствие той разви дихателна недостатъчност, беше интубиран и се наложи да бъде поставен в медикаментозна кома и да се изтегли водата, събрана в дробовете му.



Хиляди се редиха часове в студа , за да си везмат последно сбогом. Изпращат Ламбо в затворен ковчег-достолепният актьор се стопил до критичните 55кг. Близките били взели решение да бъда положен в затворен ковчег. Да вярвам ли?!



Поклонението е днес на 2 декември от 11 ч. във фоайето на Народен театър "Иван Вазов"  на едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин. Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.









ЛАМБО, СПИ СПОКОЙНО !
За кой политик ще има такава опашка да се простят с него? ЗА НИКОЙ!




В дома и в... душата на Ламбо - ГОЛЕМИЯТ СТЕФАН ДАНАИЛОВ



BTA:Последно сбогом с проф. Стефан Данаилов (1942-2019)

   

Днес се прощаваме със Стефан Данаилов



Прощаваме се със Стефан Данаилов



 
Той е любим актьор на редица поколения, звезда на киното и театъра. Ред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда ,,Квиети", Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в ,,Лоренцачо", Орден ,,Стара Планина" за принос в българската култура, Наградата ,,Паисий Хилендарски" на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда ,,Икар 2005" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, ,,Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, Орден ,,Златен век" с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

Ламбо е добре познат и на политическата трибуна. Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-тия и 46-тия конгрес на БСП. В периода от 2005 до 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ заема поста на министър на културата. През 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/pochina-stefan-danailov.html

https://nova.bg/news/view/2019/11/27/269893/студентите-на-стефан-данаилов-потънаха-в-скръб

Лека му пръст. Беше не само талантлив артист, но и мъж с принципи, нещо рядко срещано в свят на продажници и предатели. Наистина трябва да имаш много талант и доброта, за да можеш, въпреки личните си проблеми, да радваш хората ! Отиде си един много

културен човек. С Апостол Карамитев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Тончо Русев си отидоха звезди от световно значение, които не намериха признание на нашата планета, както не намериха признание Йовков, Вазов, Пелин. Светът се е затворил в своето самодоволство и своята нищета - финансова и духовна. Егоизмът на Запада, който игнорира всичко и всички си казва думата.
Истинският съд и истинското признание е там в Отвъдното.



Така е , свестните Господ си ги прибира,
бърза да си ги прибере, да не се мърсят повече на този свят.







СЪБРАХТЕ СЕ ВСИЧКИ ВКУПОМ ПО ТОЗИ ПОВОД,
ЗА ДА СЕ ВИДИТЕ ЧЕ СТЕ ЖИВИ,
ХА, ХА....това е голата истина, лицемери !

А.Х.Т. sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Шишман

06 December 2019, 09:53:46 #22 Last Edit: 06 December 2019, 11:57:42 by Hatshepsut
Почина актрисата Стоянка Мутафова



Легендарната актриса Стоянка Мутафова почина тази сутрин във ВМА на 97-годишна възраст. "Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър невероятната българска актриса.


Актрисата Стоянка Мутафова играе в продължение на повече от 70 години на сцената, припомня БТА. Тя има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното, както и безброй участия на естрадата в България и по света.

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Дъщеря е на известния писател и драматург Константин Мутафов, който искал дъщеря му да стане археолог и да учи във Флоренция, Италия. Изпълнявайки неговото желание, Стоянка Мутафова завършва Класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски". "

Театърът обаче остава най-последователно преследваната цел в живота на актрисата. За нейното бъдеще дори случайно срещната циганка преди повече от 60 години й предсказва: "Ти ще станеш герой на мегдана! И кучетата ще те знаят!"През 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но след като името й е сбъркано в един театрален афиш, тя става Стоянка.

През 1946 г. 23-годишната Стоянка Мутафова се омъжва за 51-годишния чешки режисьор Роберт Роснер. Двамата отиват да живеят във Виена, Австрия, но заради работата му се преместват в Прага, Чехия, където тя завършва Театралния отдел на Академията за изкуства. Артистичната й кариера започва в театър "Алхамбра" в Прага. През 1949 г. двамата се разделят, а Стоянка Мутафова се завръща в България. В чешката столица актрисата среща своя втори съпруг - журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, с когото живее в продължение на 7 години.

От него е единствената й дъщеря - Мария. От 1949 г. до 1956 г.Стоянка Мутафова играе в Народния театър "Иван Вазов". Тук среща актьора Нейчо Попов, който впоследствие става неин трети съпруг. Той е три години и половина по-млад от нея, студент във ВИТИЗ и двамата заедно участват в пиесата "Южно от 38-ия паралел" в Народния театър "Иван Вазов". През 1956 г. Стоянка Мутафова и Нейчо Попов са включени в екипа на новосъздадения Държавен сатиричен театър.

Сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" начело със Стефан Сърчаджиев са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил попов, Константин Коцев, Димитър Манчев и др. На официалното откриване на театъра на 7 април 1957 г. Стоянка Мутафова играе в първата премиера на театъра - постановката "Баня" на Владимир Маяковски, изпълнявайки ролята на Мезалиансова.

На сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" Стоянка Мутафова пресъздава образите на десетки героини от български класически и съвременни автори. Сред емблематичните й образи са Мезалиансова ("Баня"), Елена Станиславова ("12-те стола"), Розалия Павловна ("Дървеница"), Селямсъзката ("Чичовци"), Мария ("Михал Мишкоед"), Брандахлистова ("Смъртта на Тарелкин"), Мис Моузи ("Среднощна история"), Анна Андреевна ("Ревизор"), Баба Гицка ("Големанов"), Матуса ("Мистерия Буф"), Стрина Гена ("Щръклица"), Онарта ("Старчето и стрелата"), Фьокла ("Женитба"), Дорина ("Тартюф"), Начева ("Кораб с розови платна"), Флавия ("Коктейл"), Софрона ("Януари"), Крокодилът ("Суматоха"), Сергеевна ("Енергични хора"), Пишеща ("Състезанието"), Вдовицата ("Как се обира една банка"), Г-ца Сийка де ла Фурия ("Кабаре Парнас"), Мара Миш ("Представянето на "Хамлет" в село Долно Туткаво"), Бабката ("Биволът"), Марта Брустър ("Арсеник и стари дантели"), Майката ("Светото семейство"), Коробочка ("Мъртви души"), Даница Чворович ("Балкански шпионин"), Г-ца Постич ("Трупът - фантом"), Анна ("Пет бременни пиеси"), Дойката ("Великолепният рогоносец"), Кака ("Преди последния спектакъл"), София ("Вчерашни целувки"), Реститутка ("Кукер Кабаре"), Феноменалната Баба ("45 години не стигат"), Баба Зюмбюла ("Шокова терапия"), Невена ("Жега"), Съпругата ("Евроспорт"), Сесили Робсън ("Квартет"), Бръмбарова ("Космонавти") и други.

Според театралните критици пълното вътрешно отдаване на играта на Стоянка Мутафова е сред най-ярките черти в нейните сценични превъплъщения. През 1963 г. заедно с актьора Георги Калоянчев те стават първите заслужили артисти на Държавния сатиричен театър, където тя работи до пенсионирането си през 1991 г.

След това Стоянка Мутафова продължава да играе на театралните сцени в страната и чужбина, а също и на сцената в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". В продължение на повече от 25 години Стоянка Мутафова играе спектакъла "Госпожа Стихийно бедствие", премиерата на който е в Хасково през 1994 г. През 2012 г. актрисата отбелязва своята 90-годишнина с ролята на столетница в спектакъла "Столетие мое" от Мишел Лоранс.

В своята дълга творческа кариера Стоянка Мутафова е участвала и в редица постановки на телевизионния театър, както и в повече от 30 игрални филма. Сред тях са филмите "Специалист по всичко" (1962), "Привързаният балон" (1967), "Бялата стая" (1968), "Кит" (1969), "Езоп" (1970), "Топло" (1978), "Баш майсторът началник" (1983), "Стъклени топчета" (1999), "Рапсодия в бяло" (2002) "Ваканцията на Лили" (2007),"Вчерашни целувки" (2007), "Ако някой те обича" (2010) и др. Тя е и любимата Баба Цоцолана на поколения деца в телевизионния сериал "Патиланско царство" (1980). Участвала е и в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011)

На 8 февруари 2012 г. е представена биографичната й книга "Една фурия на 90", която Стоянка Мутафова пише в съавторство с драматурга Юрий Дачев. Дъщеря й Мария Грубешлиева е автор на две биографични книги за актрисата. Първата "Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие" е издадена през 2009 г., а втората - "Добър вечер, столетие мое!" - през 2017 г. И през 2019 г. продължава да играе на театралната сцена и да е най-възрастната действаща актриса в света.

За своята творческа дейност Стоянка Мутафова получава множество награди и отличия. Тя е носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962) и на Народен орден на труда - златен (1972). През март 1999 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност. На 29 май 2000 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на София". На 11 януари 2002 г. Стоянка Мутафова получава орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението й, а на 24 май 2002 г. е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество от фондация "Академия Аскеер". На 3 февруари 2012 г. Стоянка Мутафова получава наградата на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие. Тя е първата носителка на Голямата награда "Георги Калоянчев" от наградите "Златен Кукерикон" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013).

https://bnr.bg/sofia/post/101201010/pochina-aktrisata-stoanka-mutafova