• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 September 2019, 17:14:51

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10068
  • Total Topics: 1152
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 30
Total: 31

  • Христо Ботев - поетът-революционер 5 0 5 1

Христо Ботев - поетът-революционер

Started by Hatshepsut, 19 August 2018, 13:33:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Христо Ботев - поетът-революционер


Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.
През лятото на 1866 год. Ботев посетил град Комрат, Бесарабия и със съдействието на попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получил назначение като учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 год. Бил принуден да се завърне в Калофер за да замести болният си баща в местното класно училище.

През септември 1876 год. Хр. Ботев напуска Калофер с намерението да продължи образованието си в Русия, но след като пристигнал решил да се установи в Букурещ.

По - късно заминал за Браила, където започнал работа в печатницата на Димитър Паничков. През август 1868 год. се върнал в Букурещ и се записал в Медицинското училище, но много скоро се разочаровал и го напуснал. В края на ноември 1868 год. Се запознал с В. Левски, с когото живял известно време в една изоставена мелница край румънската столица.

След няколко много тежки месеци на недоимък през 1869 год. Ботев станал учител в Александрия, а по късно и в Измаил. Същевременно активно сътрудничил на вестник "Тъпан".

През юли 1871 год. Ботев започнал да издава своя първи самостоятелен вестник Дума на българските емигранти. Помага на Л. Каравелов в подготовката на вестник Свобода и вестник Независимост. Издава и три броя от своя сатиричен вестник Будилник.

След смъртта на В. Левски, Хр. Ботев се изявил като най-активния последовател на неговите идеи.

На 14-ти април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провело общо събрание на всички комитети в 4-ти революционен окръг. Събранието уточнило плана за бъдещите въстанически действия и утвърдило 1-ви май като начало на въстанието. Поради непредвидени oбстоятелства въстанието избухва още на 20-ти април 1876 год. Враца научава за избухналото въстание едва на 24 ти април. В крайна сметка революционните дейци решават да изчакат пристигането на Ботевата чета, която да спомогне за избухването на въстанието в 3-ти революционен окръг - Врачански.

В началото на април 1876 год. под ръководството на Хр. Ботев, Н. Обретенов и Г. Апостолов започнало сформирането на голяма чета, която трябвало да се прехвърли в България веднага след обявяването на въстанието.

Първоначално организаторите смятали, че ръководители на четата трябва да са Панайот Хитов и Филип Тотю, но те сметнали, че при създалата се сложна международна обстановка ще трябва да изчакат с изпращането на четата в България. За воевода на четата бил избран Христо Ботев.

Към средата на май подготовката на четата приключила. Като отчели развитието на въстанието в страната Хр. Ботев и неговите помощници, решили да насочат четата към Враца, тъй като силите на местната комитетска организация били запазени, и съществували възможности за вдигането на въстание.

На 16-ти май, Хр. Ботев и част от четниците се качват от Гюргево на австрийския пътнически кораб "Радецки" - извършващ редовен рейс по река Дунав. От Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. Към тях се присъединили и останалите доброволци, който били предварително разпределени в групи, за да не привличат вниманието на румънските власти.

На 17-ти (29-ти по нов стил) май "Радецки" бил завладян, след което екипажът бил принуден да спре парахода на българския бряг до село Козлодуй.

На парахода Радецки в 1-ва класа Хр. Ботев пише своето безсмъртно писмо, останало и до ден днешен в нашите сърца, адресирано до жена му Венета и невръстното му дете. Дъщеря му Иванка е едва на 40 дни.

Воеводата отправя написано от него писмо на френски до капитана на парахода - Дагоберт Енглендер, в което поставя своите искания и изрича прословутaтa фраза - "Тук се слуша мойта воля..."

Капитан Д. Енглендер пристава при село Козлодуй пожелавайки успех на българските четници в тяхната безстрашна мисия.

Четата целува родната земя, полага клетва и се отправя за Враца. От Козлодуй, след като прекъсва телефонните връзки Видин-Лом-Оряхово, през равната Златия тя пристига в Бутан. Преминава р. Огоста по набързо стъкмен мост, навлиза в Джурково бранище и по Лашково бърдо в тъмно достига р. Бързина на Толов мост. Преминава малката рекичка, възкачва се по склона на Османчова ливада и излиза на Прапора. Оттук по платото, западно от Алтимир и през Добролево, осъмва в Боровен. През нощта тя е преследвана от черкези, с които на няколко места води престрелка. След Борован отново разпръсква черкезка потеря и продължава за Баница. Пред селото четата е посрещната от силна вражеска засада и бързо заема скалистия хълм Милин камък. Тук през целия ден на 18 май води ожесточен и неравен бой с черкези, башибозуци и редовен аскер, и дава скъпи жертви, като загива и знаменосеца на четата Никола Симов - Куруто.

През нощта четата се промъква на юг и край водопада Речка призори пристига на Веслец, където прекарва целия ден на 19 май. Войводата прави усилия да се свърже с комитета във Враца, но всички усилия са напразни. Враца не е готова и не въстава.
БОЯТ ВЪВ ВРАЧАНСКИЯ БАЛКАН

Привечер на 19 /31/ май четниците напуснали Веслец и продължили похода си към Врачанския балкан. Започнали да се изкачват по стръмната пътека, западно от с. Паволче. След тежък, измерителен поход четата стигнала местността Курдовица и спряла на почивка при първата кошара на овчаря Димитър Мазната от Враца. Наблизо пасели стадата на Черепишкия манастир. Овчарите донесли хляб и сирене на четниците, които след това се отправили за Лесков дол и спрели за нощна почивка при Лесковото кладенче. Войновски - военния командир на четата, наредил да бъдат поставени стражи по околните върхове. Войводата с щаба и взводните командири се оттеглили на съвещание под западната стена на Качуля - каменистия гребен на Вола. Ботев поставил пред своите съветници въпроса за по-нататъшната съдба на четата. Съмвало, когато наблюдателните постове съобщили, че от всички страни към Лесков дол настъпват турски войски, башибозук и черкези.

По заповед на Войновски четниците бързо напуснали Лесков дол. Войновски тръгва с авангард от около 30 четника, следван от Ботев с щаба.

Четата минала седловината между Вола и Царева ливада, слязла през Селището, покрай извора Избата и се изкачила на срещните върхове Камарата, Купена и Околчица. Ядрото на четата с войводата и щаба заело върха Камарата. Тук било и знамето носено от Димитър Стефанов - Казака.

Позицията на четата била добре избрана и в стратегическо отношение по-добра от тази на турците. Четниците на брой около 130 човека трябвало да бранят твърде дългия фронт от Камарата до Околчица като пестят оскъдните бойни припаси. Но въпреки това те, командирите им и войводата били с висок боен дух.

Турците заели позиция на Царева ливада и южните склонове на върха Вола. Тяхната позиция била по-неизгодна от тази на четата, но в замяна на това те имали редица преимущества: модерно оръжие, изобилни бойни припаси и две оръдия. При това численото надмощие било на страната на турците, само редовната турска войска била пет пъти повече от тази на Милин камък.

Боят пламнал към 10 часа преди обяд. Ботев командвал лявото крило, а Войновски дясното. Първи излезли в боя черкези и башибозуци, а скоро се намесила войската, обадили се и двете оръдия от Царева ливада. Огънят на турците бил насочен към десния фланг на четата. Четниците пестели куршумите и отговаряли само тогава, когато самонадеяните турци наближавали позицията на четата.

Боят продължил с неотслабваща сила през целия ден. От своите закрити сред камънаци и храсти позиции четниците отбивали нападенията на озверените турски пълчища и дивите орди на черкези и башибозуци. Духът на бойците бил бодър.

Привечер боят постепенно стихнал. Четниците облекчено отдъхнали. Във вечерния здрач прозвучал гласът на бойна тръба. В лагера на турците свирили отбой. Неприятелят се оттеглил.

Ботев и съветниците от щаба заслизали бавно от югоизточния склон на Камарата към падината Йолковица. Групата спряла на почивка сред скалите на югоизточния склон на Камарата над Йолковица. Ботев седнал на камък под голяма шипка, а около него насядали членовете на щаба - Георги Апостолов, Перо Македонеца и Никола Обретенов. Войводата със своите най-близки съветници отново обсъждали въпроса какво да се прави. Пак се очертали двете мнения: едното на Перо - четата да продължи похода си към Южна България с надежда, че там борбата още продължава и другото на Ботев - четата да се изтегли на запад, по билото на балкана и мине в Сърбия.

В Южна България Априлското въстание било потушено две седмици преди четата да мине Дунава... Опитът на Враца и врачани да въстанат в помощ на Ботев бил осуетен... При това положение на нещата предложението на Ботев се явило едничкото разумно разрешение на въпроса.

Ботев станал да види где са момците. Стъпил върху камъка, изправен в цял ръст, обърнат с лице на изток, той впил поглед през Йолковица към Крушовишкия извор, където били мнозинството четници. В този миг гръмнала пушка, Ботев паднал смъртно ранен, ударен в гърдите от вражески куршум и издъхнал без да продума...

Настъпила зловеща тишина. Другарите стояли безмълвни и бледи пред мъртвото тяло на своя войвода с безпределна скръб в душите и сълзи на очите се простили те с Ботев, като го целунали за последен път.

Трупът на убития войвода покрили със зелени храсти и групата бързо се изтеглила да догони четата.

Над смълчаната Йолковица, забулена във вечерния здрач приютила в обятията си безжизненото тяло на легендарния войвода, легнала тъмна злокобна нощ...

На мястото, където е паднал убит Христо Ботев е поставен каменен блок с надпис:
"На великия Ботев
Изпълни се пророчеството твое жив си ти!"
20 май 1876 г.

Хр. Ботев е може би една от малкото светли личности, чийто чествания започват още с Освобождението на България.

Първото честване е устроено от местните козлодуйски жители още през месец май 1878 год. Тогавашните чествания са наричани "oброци". На първия оброк са принесени 200 агнета курбан, по едно за всеки загинал четник. Името на местността останало Оброк..

Пловдив и Враца организират първите тържества в страната през 1884 год.

Известно е, че Хр. Ботев пада пронизан от вражески куршум на 1-ви юни 1876 год., но революционните дейци начело със З. Стоянов, вече в следосвобожденска България нанасят коректив в датата на честванията - тогава е прието да се празнува на 2 юни.

И до наши дни пиковия ден на Ботевите празненства остава този ден.

http://www.kaminata.net/post133681.html

Hatshepsut

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил — 6 януари 1848 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Христо Ботев е роден през 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник ,,Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — ,,Майце си".
Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник ,,Дунавска зора". Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението ,,На прощаване". По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.

През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник ,,Дума на българските емигранти". През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник ,,Свобода", който си сменя името на ,,Независимост", а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник ,,Будилник". На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. ,,Знаме" (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите ,,За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловайски и ,,Кремуций Корд" от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката ,,Песни и стихотворения" и ,,Стенен календар за 1876 година" със стихотворението ,,Обесването на Васил Левски". На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник ,,Нова България".

След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик ,,Нова България", от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба ,,Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.

Hatshepsut

БЛИЦ откри уникална снимка на Христо Ботев


Ботев е най-отпред, пред лодка, с преметнат през борда й британски флаг, а шапката му е закачена
на оградата вдясно

• Фотографията е правена месец преди "Радецки" да пристане на козлодуйския бряг
• Поетът революционер за пръв път е заснет в цял ръст, сред свои съмишленици пред лодка с британското знаме


Уникален фотос на Христо Ботев се публикува за пръв път в глобалната мрежа. Снимката е автентична и БЛИЦ я разпространява в чест на 164-годишнината от рождението на великия революционер и поет.
Направена е по време на тайна разузнавателна мисия на Ботев, която предшества сполучливото акостиране на ,,Радецки" на козлодуйския бряг на 29 май 1876 г., твърди историкът доц. д-р Евгений Сачев, дългогодишен директор на Националния музей-параход ,,Радецки".

 За проучвателната мисия на Ботев пише и революционерът Никола Обретенов. Един от най-близките приятели на Ботев е отбелязал в дневника си:

 ,,Трябваше да се потърси място, гдето ще може четата да мине и да пренесе оръжието. Взехме лодката на австрийския шлеп, карана от шлепчията българин... Обиколихме брега на Козлодуй, гдето водата беше дълбока, а контролът слаб".

Снимката е направена, след като войводата намира безопасно място за акостиране на българска земя

 Фотографията е пред къща от крайдунавски град, до голяма дървена лодка с английски флаг, преметнат върху единия й борд. На нея са заснети двама гребци със специални униформи, двама пасажери и собственикът на къщата. Доц. Сачев е категоричен, че човекът пред лодката е Христо Ботев. Историкът предполага, че фотографията е заснета между 17 и 20 април 1876 г., преди четата да стъпи на българска земя.

 Нещо повече -

доц. Сачев успява да идентифицира останалите хора на снимката

 Изправеният зад лодката и облечен като Ботев е приятелят на поета Никола Обретенов. Крайният вдясно, който се е подпрял на стената, е Андрей Матев, до него е Петър Н. Йорданов. Застаналият зад стълбата е селянинът от Гайтаново, който е бил пазач на австрийския шлеп в румънския град Бекет. Участвал е в подготовката на Ботевата чета. Къщата вероятно е негова, обяснява доц. Сачев. За това, че пребиваването на Ботев и сподвижниците му е временно и инцидентно, говори обстоятелството, че за лодката няма специално място за бивакуване - тя е подпряна с летви и парцали.

 Явно Ботев е искал да види със собствените си очи къде ще слезе четата му на българския бряг. И затова предприема тази толкова рискована, но идеално замаскирана акция", обяснява историкът и дългогодишен директор на Историческия музей в Исперих Йордан Стефанов, който пръв се натъква на снимката на Ботев.
 Сензационната фотография има прелюбопитна история. Снимката е с размери 21 х 22 см и

се предава повече от сто години от баща на син като безценна семейна реликва

 Уникалната фотография е пазена в тайна от обществеността. Заради нея се скарват двама братя.

 За съществуването на снимката се разбира през 1980 г. Дечка и Георги Желеви, познати на Йордан Стефанов, му казват, че са виждали неизвестна снимка на Ботев в цял ръст, застанал пред лодка. Семейство Желеви обясняват, че фотографията им е била показана под клетва, че няма да споменават на никого за нея. Това още повече запалва любопитството на музейния директор. Всичките ми опити да ги убедя да ми кажат името на притежателя на снимката останаха напразни. Дечка Желева държеше да остане вярна на дадената клетва. Бях категоричен и настоятелен в исканията си, тя бе безкомпромисна, спомня си Йордан Стефанов. В крайна сметка той научава името и адреса на собственика на снимката, който живее в София.

 Йордан Стефанов заминава за столицата и се среща с притежателя на фотографията Николай Попов. Домакинът води гостенина в съседна стая. Там отваря капака на сандък и от него

изважда мистериозната фотография и разказва историята й

 Снимката е подарена на дядото на Попов, дългогодишен свещеник в Свищов. Дали му я двамата му шуреи, замесени в българските комитетски работи в Румъния.

 Малко преди да почине, свещеникът извиква при себе си двамата си сина. Показва им фотографията, казва им кои са хората на нея, както и че пред лодката е Ботев, и я предава на сина си Панайот, като го заклева да не я прави достояние на обществеността.

 След смъртта на свещеника снимката става причина двамата братя да се скарат и да прекъснат завинаги отношенията си. Братът на Панайот Попов на няколко пъти настоява да продадат снимката, уверявайки го, че е намерил добър купувач, който ще даде доста висока цена за нея, разказва Йордан Стефанов. Панайот Попов категорично отказва да стори това и остава верен на дадената на баща си клетва.

 В крайна сметка отношенията между двамата братя толкова се влошават, че Панайот Попов продава своя дял от полагащото му се наследство. Напуска Свищов и се заселва в Кеманлар, днешен Исперих, за да бъде колкото се може по-далеч от брат си.

Връзката между двамата братя се прекъсва завинаги

 Основната причина за това е тази уникална фотография на Ботев. Николай Попов ми разказа, че дядо му дава снимката на баща му, понеже чичо му, според неговия израз, ,,бил пройдоха", обяснява Йордан Стефанов.

 Панайот Попов си купува къща в Исперих. Поставя снимката зад стъкло в хубава рамка и я закачва над леглото в спалнята си. Скрита от любопитния поглед на съседи и приятели, които винаги били канени в гостната стая. Фотографията стои там до неговата смърт и по наследство преминава в ръцете на сина му Николай, който се заселва в София.

 С триста зора успях да убедя Николай Попов да даде снимката за съхранение във фонда на музея в Исперих, спомни си директорът на музея Йордан Стефанов.

 Историкът доц. Евгений Сачев, който прави пълно проучване на фотографията, открива някои интересни подробности. Например, че конструкцията на лодката не е българска. Според Сачев изборът на лодката от австрийския шлеп, за който споменава Никола Обретенов в спомените си, не е случаен. Турските власти се опасявали от преминаването на въоръжени отряди през Дунав и вземали изключителни мерки за охраната на българския участък на реката.

Британският флаг е използван за прикритие,

 така както по-късно четата се прехвърля на българския бряг от борда на австрийския кораб ,,Радецки". Според сключено между Високата порта и британското правителство споразумение английски канонерки са използвани като гранични патрули по Дунав, обяснява доц. Сачев. Историкът отбелязва, че Ботев и Никола Обретенов са облечени в униформа на австрийски моряци, която не се различава съществено от тази на английските. Фактът, че Ботев е фотографиран на преден план, също не е случаен. Това едва ли би било възможно, ако останалите не са питаели дълбоко уважение към него?

 Друг важен детайл е меката шапка на революционера.

Ботев винаги се е снимал гологлав, но шапката задължително присъства в кадър

 Така е и на снимката от 1875 г., на която Ботев е седнал заедно с Никола Славков и Иван Драсов. Тогава меката му шапка е на пода, до краката му, на откритата от мен снимка е закачена на оградата. Допускам, че дори шапката е една и съща, съдейки по формата и извивките на периферията, казва Йордан Стефанов. Според историка не е необходимо да се прави фотоекспертиза, идентифицираща лицето на Христо Ботев, въз основа на известните канонизирани образи в ретушираните снимки, а комплексно научно изследване.

Експертизата

След откриването на снимката през 1980 г. Йордан Стефанов моли Пенчо Кубадински на фотографията да бъде направена експертиза за истинност. В Дирекция на милицията снимката е предадена през март с. г. на майор Димитър Костов от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология при МВР и престоява там повече от 8 месеца.

 През ноември 1980 г. Йордан Стефанов прибира снимката, като майор Костов му казва следното: В експертизата съм посочил, че човекът пред лодката не е Ботев, но съм убеден, че е точно той. Докато професорите, защитили титли върху трите известни снимки на Ботев, са живи, истината за тази фотография няма да излезе наяве.

 Историкът от Исперих смята, че експертизата отпреди 31 години е невалидна. Неговото мнение е, че за истинността на фотографията трябва да се произнесат учени експерти от БАН.

 Уникалният фотос е публикуван във вестник "168 часа" през 2008 г., а днес за пръв път се появява в глобалната мрежа, благодарение на агенция БЛИЦ.

https://www.blitz.bg/

Hatshepsut

За децата и Ботев. Помнете...


Честит празник мили деца! Радвайте се на детството, то е само веднъж в живота - запомнете това добре.

След години ще разберете защо ви го казвам, а сега си бъдете деца. Не ви се иска да пораснете още, повярвайте ми.

Днес е празник за вас мили деца, но на този ден, много отдавна, преди точно 139 години се случва една трагедия, лошо нещо се случва на този ден тогава.

В района на връх Вола във Врачанския Балкан е застрелян Христо Ботев. Чували ли сте за него? В учебниците по история пише ли още за този човек? Тия сирени дето утре ще вият - за това е.

Една от най-емблематичните личности на национално-освободителното ни движение намира смъртта си на този ден. Обстоятелствата около смъртта му остават мистерия до днес.

Мистериозни са, защото може би са срамни. Никола Обретенов, който е свидетел на смъртта на поета-революционер твърди, че преди да почине, на въпроса ,,кой уби Ботев", отговаря: ,,За честта на българския народ ще отнеса истината на небето".

Дали наистина така е казал, не знаем със сигурност.

Версиите за смъртта му са много. Убийството на Христо Ботьов се е превърнало в своеобразен фолклор. Национална митология, заради която българите продължаваме да се караме, псуваме и обвиняваме. Не спираме да ровим в неизвестния нам Ботьов гроб.

Целта ми въобще не е да доказвам и опровергавам теории и легенди за това кой, как и къде е убил героя, обаче, се замислете.

Не е ли странно, че не знаем къде са погребани двамата титани на Българската революционна борба (умишлено с главна буква)? Не заслужаваме и да знаем, като че ли.

Не, че има някакво значение къде е погребан Ботев и къде Левски. Тези хора са национални икони, няма гроб, който да може да ги задържи, за тях няма смърт.

Ботев е безсмъртен, освен с делото и гибелта си, с поезията и публицистиката си. Критичен, директен, на моменти дори скандален. Революционерът е непримирим към търпеливостта на българите, към техния (по правилно да кажа нашия) страх и нерешителност, малодушие и безгръбначност. Словото му се е превърнало в своеобразен завет за цял народ, за поколения без време и епоха, мъж поел във вечността едва на 28 години.

Жалко е, че мнозина се опитват и ще се опитват да петнят името му, по идеологически и идиотски причини, безрезултатни са техните действия, защото се ровят в биографията на един бунтар, темпераментен човек, който на моменти е следвал порива на сърцето си повече от конформизма на разума и така не само е влязъл в историята, а е станал част от нея.

Който има сърце ще го оцени, който има акъл ще го признае - от Ботев още много има да се учим.

Полемиката по въпроса е неизбежна.

Днес е 1-ви юни деца. По стар обичай утре сирените ще завият, за да напомнят за един герой, макар днес да не е популярно, да се говори много-много за такива герои, не е политически коректно, ще го чувате често.

Днес мили деца е вашият ден, но не забравяйте, помнете.

Защото, ако забравите, не ни остава много. Не ви остава много.

Автор: Янислав Стойчев

https://www.lentata.com/page_7330.html

Hatshepsut

Вдъхновяващо: 170 деца рецитираха ,,Хайдути" в чест на Ботев



С песен и съпровод на гайда 170 ученици от шуменското СУ ,,Сава Доброплодни", рецитиращи откъс от ,,Хайдути", се поклониха пред паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

https://dariknews.bg/regioni/shumen/vdyhnoviavashto-170-deca-recitiraha-hajduti-v-chest-na-botev-video-2100756



Хиляди българи, сред които и представители на местната и държавната власт, се събраха днес на паметния връх Околчица във Врачанския Балкан, за да се преклонят пред героизма на Христо Ботев и неговите четници.
Сред тях бяха и над 1300-те участници в 72-рия Национален туристически поход по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. Тази година отбелязваме 142 години от подвига на четата и 170 години от рождението на великия поет и революционер.

В огряното от слънце небе над връх Околчица се развя националният флаг, понесен на крилете на делтапланер.

Честването започна с патриотични песни в изпълнение на трио "Сопрано". Молебен за България отслужи Врачанският митрополит Григорий в съслужение със свещеници от Враца, съобщи "Дарик".

Кметът на Враца Калин Каменов припомни думите на Христо Ботев: "Жив е той, жив е там на Балкана". И е жив, защото живее тук, в сърцата ни, на всеки един от нас, на милионите българи, които днес ще отдадат минутка почит към подвига на Ботев и неговата чета".

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/06/02/po-napoenata-s-kryv-okolchica-1300-dushi-otdadoha-pochit-na-botev.378225

Hatshepsut

Христо Ботев - мащабите на една Личност

проф.д.и.н. Николай Жечев - историк, автор на редица проучвания за Христо Ботев, Априлското въстание и други теми от нашето национално Възраждане
Георги Мъндев - изследовател и популяризатор на делото на Христо Ботев


Hatshepsut

Христо Ботев - героят, който даде всичко за България


На 6 януари 1848 г. е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев, без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 г., но оставил изключително много на идните поколения.

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му - Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e на брата на Христо - Кирил, който, макар и да остава в сянката на батко си, безспорно изиграва роля в събитията, свързани с революционното движение.

Малкият Христо започва образованието си в Карлово, където през 1854 г. се премества да учителства баща му Ботьо Петков. През 1858 г.  обаче семейството се завръща в родния град и момчето постъпва в местното трикласно училище, където отново учител е баща му. Дълго време Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се случва през есента на 1863 г., когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Тук под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като ,,волнослушател", но трудно се вписва в учебната дейност. Не минават и две години преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение.  Причината - ,,липса на интерес към учебната програма". Стипендията му е прекратена и той получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това Ботев остава в Одеса, издържайки се с преподаването на частни уроци.

През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. В началото на 1867 г. получава известие, че баща му е тежко болен, и се връща в Калофер. По това време е публикувано и първото му стихотворение - ,,Майце си", с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник ,,Гайда".

През май 1867 г.  Ботев произнася пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове - Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац.  Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери - успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на истински борец и революционер. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения - ,,На прощаване". По различни причини обаче четата се разпуска и не изпълнява целта си.

Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола - Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания, на които е подложен.

В следващите две години младият Христо продължава своя динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871 г. във връзка с дейността на руския бунтовник Н. Ф. Меледин Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, се завръща в Букурещ и започва да издава своя първи вестник ,,Дума на българските емигранти". Идеите, изразени в него, обаче му докарват нови неприятности - той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, пише във вестниците ,,Свобода" и по-късно ,,Независимост", а през 1873 г. издава сатиричния вестник ,,Будилник".

През 1874 г. е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Издава нов бунтовен вестник - ,,Знаме", от декември 1874 г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката Венета. През септември съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката ,,Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" и ,,Стенен календар за 1876 година" със стихотворението ,,Обесването на Васил Левски". През април 1876-а се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.

Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на националноосвободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започват да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започва да симпатизира повече на т. нар. ,,стари"  (те защитават по-умерените форми на борба срещу Портата, проявяват недоверие към въоръжените акции и лансират реформаторски проекти за решаване на българския политически въпрос) - нещо, което отблъсква буйния характер на Ботев. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК има нужда от здрава ръка. Точно тогава организацията -  за добро или за зло, е оглавена от самия Ботев.

Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Според него единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. Ботев е за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.  Той се обявява за радикалната революционна борба за сметка на ,,просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план Ботев защитава Парижката комуна (1871), познава лично редица руски революционери от своето време, чете Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.  За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие, както и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК, в резултат на което през 1875 г. председателят подава оставка и се стига до разпускане на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет  Ботев установява контакт с неговите членове.  През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник ,,Нова България", от който успява да издаде само един брой.

Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба ,,Радецки".



Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дава, е вик ,,На оръжие, момчета" , според други сигналът е три изсвирвания със свирка. След даването му настъпва масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг.

След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.

На 1 юни 1876 г.  в сърцето на Балкана - подножието на връх Камарата в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България!

Поклон пред героя.

Ето част от  творчеството на революционера-поет, стихове, оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци: ,,Майце си"; ,,Към брата си"; ,,На прощаване"; ,,Елегия"; ,,Делба"; ,,До моето първо либе"; ,,Хайдути"; ,,Пристанала"; ,,Борба"; ,,Странник"; ,,Гергьовден"; ,,Патриот"; ,,Хаджи Димитър"; ,,В механата"; ,,Моята молитва"; ,,Зададе се облак темен"; ,,Ней"; ,,Обесването на Васил Левски"; ,,Защо не съм...?"; ,,Послание".

https://bulgarianhistory.org/hristo-botev/