• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

  • Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8406
  • Total Topics: 1044
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 0
Guests: 8
Total: 8

България в образите на Феликс Каниц

Started by Hatshepsut, Aug 18, 2018, 03:47 pm

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Феликс Каниц

2.VІІІ. 1829 - 22. ХІІ. 1903 г.


Въпреки че българските феодални държавни формирования падат едно след друго, то споменът за някогашното процъфтяващо българско царство остава.
 Мнозина от европейските владетели, в това число и руските монарси са се титулували крале или царе на България. "Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български.
 Развитото по онова време българско изкуство и култура намира добър прием в близки и далечни страни. Така интереса към България и нейния народ си остава.
 Не са един и двама чуждите пътешественици, които кръстосват на длъш и шир изконните български етнически територии. Такива са Ханс Дерншвам, Ами Буе, Ожие Бусбек, Стефан Герлах, Мелхиор фон Зайдлиц, Джон Бърбъри, Пол Рико, Василий Барски, Дзоузеф Карлайл, Феликс Каниц и др.
 Разбира се една голяма част от тези пътешественици са оставили бележки свързани с историята, религията, езика, географията и бита на българина, но най-голяма заслуга за изучаването на българската култура има унгареца Феликс Каниц.
 Самия Каниц е роден на 2.VІІІ. 1829г в Будапеща в заможното немско еврейско семейство на Емануел Каниц и неговата съпруга Юдита Дембиц, което се установило в Унгария. Пълното му име е Феликс Филип Емануел Каниц.

 Благодарение на възможностите на своето семейство, той получава добро за времето си образование. Още от дете Каниц показва художествения си талант. Поради това, той твърде рано завършва средното си образование . След смъртта на майка си, той постъпва в ателието на видня гравьор и литограф Грим. Тогава той е само на 13-14 г. На 17 г. постъпва във Висшето рисувално училище, където учи грaвюра.


 През 1847 г. започва работа като журналист във вестник "Илюстрирте цайтунг" - гр. Лайпциг. Въпреки това той не се задържа задълго на едно място. Три години покъсно през 1850 г. младия Каниц посещава Германия, Белгия, Франция и Италия.
 След като обиколил по-голямата част от стара Европа, той се установява през 1856 г. в столицата на Австрийската империя - Виена. Тук той влиза в досег с подчинените на Хабсбургите южнославянски народи.
 Любознателен по природа Феликс Каниц започва сериозно да се интересува от бита и културата на балканските народи. Поради този свой интерес към местното балканско население той предприема пътешествие из Далмация, Босна и Херциговина, Черна гора, Сърбия и България.
 След като обиколил западната част на Балканския полуостров на 11. VІІ. 1860 г. унгарския пътешественик стъпва на българска земя.
 В тази си дейност, той получава пълната морална и финансова подкрепа от страна на Франц фон Миклошич. Под негово влияние Каниц изследва сърбо-хърватско-словенския и българския езици.
 Пътешествието му из България продължава 16 години.
 Те протичат на няколко етапа. Като през тези периоди австро-унгарския пътешественик посещава различни места в България.
 Неговата обиколка из българските земи започва от Видин и видинския край.
 Каниц е привлечен от старините на които се натъква по нашите земи, и които изследва с голям интерес. Този знаменит пътешественик локализира античните градове Рациария (дн. Арчар) и Никополис ад Иструм (дн. Никюп, Търновско). Освен античните римски градове открити от него край Арчар и Никюп - Каниц успява да локализира и старата българска столица Плиска. Той открива нейните руини край с. Абоба.
 След Плиска Феликс Каниц посещава и други стари български селища в това число столиците Преслав и Търново. Той установява разликата между паметниците в Сърбия и тези в България. Според него останките на средновековните сгради по българските земи не са повлияни от Западна Еропа за разлика от тези в Сърбия. Мнението на Каниц е, че повечето сгради в средновековна България са построени върху римски и византийски руини.
 Неговия научен интерес към българските средища от епохата ранното и късното средновековие и тяхната архитектура му спечелва прозвището ,,баща" на (пра) българската археология.
 Той пръв открива за българската историческа наука някои паметници на нашето минало станали световно известни. Такива са Мадарския конник и Боянската църква.
 Успоредно със своите историко-археологически изследвания, той прави и етнографски и езикови проучвания.
 В своя тритомен труд "Дунавска България и Балканът" унгарски учен и пътешественек помества не само своите етнографски изследвания, но и редица илюстрации направени от него по време на неговите обиколки из страната. Чрез своите рисунки той запечатва традиционната носия, архитектура и обичаи на българите от всички краища на България. Освен това отразява и трудовите навици на народа ни.
 Заради тези негови заслуги в издирването, записването и запазването на българския бит и традиционна култура, той се нарежда до най-големите имена в българската етнографска наука.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4154

Hatshepsut

Илюстрация (рисунка) на Феликс Каниц "Сухиндол":



Илюстрация (рисунка) на Феликс Каниц "Стария мост във Варна":



Илюстрация (рисунка) на Феликс Каниц "Розобер":



Български жени:



Кожар:



http://www.chitatel.net/forum/index.php?showtopic=4154

Hatshepsut

Акварелите на Феликс Каниц

"Вратцата" при Враца:


Сливен - Сините камъни:












http://ald-bg.narod.ru/photo-Kaniz.html

Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите трите тома на Историческо-географско-етнографските пътеписни проучвания на Феликс Каниц "Дунавска България и Балканът":

Том 1

Том 2

Том 3