• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:37:54

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

Въоръженият народ – най-добрия гарант за национална сигурност

Started by Hatshepsut, 28 July 2018, 14:05:14

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Въоръженият народ - най-добрия гарант за национална сигурност, вътрешен ред и държавен просперитет (част 1)



,,Ако искаш мир - готви се за война!" - римска сентенция

,,Свободата, Санчо, е на върха на копието!"  - Сервантес, ,,Дон Кихот де ла Манча"


Горните две сентенции са доказани исторически истини. Историческа истина е, и че свободният човек притежава оръжие, а робът - не. Пътят към заробването на един народ започва с разоръжаването му. И тук възниква въпросът - свободен народ ли сме днес? Отговорът е повече от очевиден - не! И следствията от тази липса на свобода изпитваме на гърба си всеки ден. Основна характеристика на свободния човек е правото му на въоръжена отбрана, правото му да гарантира сам своята сигурност и сигурността на билизките си. Това е един от фундаментите на свободната общност. В съвременният свят, това право на хората се ограничава все по-силно. На тази тема е посветена настоящата статия, като основният акцен е върху положението в България. Ще разгледаме, как се стигна до тук, има ли алтернатива на това, което се случва и какво трябва да правим.

Как се стигна до тук?

През мрачната 1944 г., когато съветската армия окупира страната ни и наложи марионетен режим, ние българите отново изгубихме своята независимост. Едно от първите действия на чуждите сили е разоръжаването на народа (също както на времто османските завоеватели разоръжават раята). Въоръженият народ е крайно опасен за колониалната власт, тъй като може да потърси свободата си с оръжие в ръка. И част от братята ни го направиха - създавайки Горянското движение. За съжаление след повече от десетилетие на въоръжена съпротива, то бе смазано, поради пълна липса на външна подкрепа, следствие от сътрудничеството на Запада с комунистическите режими. Същевременно, национално-предателският режим в София, получава пълна и активна подкрепа от СССР в борбата срещу националните сили, както и легитимация от страна на Запада. Така престъпната колониална администрация в България се закрепя на власт.

Народът е разоръжен, но наличието на сериозна външна заплаха изисква поддържането на силна и добре въоръжена армия. Поради сериозността на заплахата е необходимо тази армия да бъде наборна. Няма място за заблуди, управниците са ръководени единствено от личен егоизъм - страх да не изгубят властта си. За да бъде контролирана тази армия, се създават политическите офицери - верни на колониалната администрация подлизурковци. Въпреки идиотщините и извращенията в комунистическите казарми, в крайна сметка е нещо положително, че голяма част от здравото мъжко население получава военно обучение. Това са полезни и задължителни зания за всеки мъж, които му дават възможност да защити народа и близките си в случай на война. А при една война, винаги могат да възникнат условия за смяна на системата. Нещо положително е и военното обучение в училищата, което включва и момичетата.

За да се поддържа боеспособност и за да се запази мотивацията на българите, управляващите безродници са принудени и да позволят съществуването на патриотизъм под някаква форма. Но тъй като той е и опасен за тях, репресивните служби следят настроенията сред населението, чрез силно развита мрежа от доносници. При най-малко съмнение, незабавно се предприемат репресивни мерки. С течение на времето става все по-ясно, че тази абсурдна система не може да се запази в този си вид.

Така идват и козметичните промени от 1989 година. Системата уж се сменя, но с помощтта на Запада, на практика на власт остават именно наследниците на престъпния колониален режим. Просто декларират вярност на новата метрополия  и администрацията минава на отчет към новите господари. На народа се създава едно илюзорно чувство, че вече е по-свободен, но всъшност с новите промени, започва да губи все повече от ограничената си свобода. Ограниченията за въоръжение са все така строги и тежки за обикновения човек. Всяка анти-национална власт се страхува от народа, който управлява и последното което иска е той да е въоръжен. Малко по малко започва и втората по-осезаема част на заробването. След оръжието, хората започват да губят и собствеността си (по-точно тази собственост, която предишната система не е успяла да им отнеме).

Особено трагично обаче става положението на ниво национална сигурност. Директивите на новите господари са за практическо премахване на боеспособността на българската армия и свеждането и до сили за поддръжка на задгранични мисии, обслужващи чужди интереси. Същевременно, вътрешната сигурност е систематично унищожавана. Служби като ДАНС, които трябва да бранят националната сигурност, се превръщат в Пи Ар агенции, поддържащи имиджа на управляващите пред международната общественост. Впрягат се за изпълнение на политически поръчки и разправа с опоненти на режима. Полицията все по-слабо изпълнява функциите си като институция поддържаща вътрешния ред и все по-често е използвана като инструмент за политически репресии. ,,Бившата" ДС създава и въоръжава престъпни групировки, ускоряващи заграбването на капиталите и частната собственост на обикновения българин. Развихря се етническа, расистки мотивирана престъпност, насочена срещу българите, под влиание на чужди сили, желаещи да ускорят разрухата в страната. Същевременно държавата, чрез действащото законодателство на практика напълно лишава гражданите от правото им на самоотбрана. По-подробно ще се сперм на тези въпроси, малко по-нататък в текста.

Както често става, потомството на едни дегенерати е по-деградирало и глупаво от предците си. Това се отнася с пълна сила за управляващата политическа класа в България. Ако предишните управници са си давали сметката, че за да запазят облагите си и да се закрепи властта им, трябва да съществува някаква форма на държавност и някаква система на сигурност, пазеща тази държавност, то техните наследници очевидно са твърде глупави за да разберът това. Поради тази причина е просто въпрос на време остатъците от държавност у нас, преплели се с мафиотски структури, да рухнат. Силно вероятно е това да стане в следствие на външен шок. Тогава българите сами ще трябва да защитават своите близки и себе си, защото това няма да е по-силите на една унижена и небоеспособна, дребна армийка, нито пък бившите репресивни служби ще имат желание или подготовка за това.

За съжаление, в една или друга степен, подобно положение съществува в почти цяла Европа. Да - включително и на Запад. На народите им се отнема все повече свободата, а армиите и службите им за сигурност се преструктурират, така че да обслужват мъгляви наднационални интереси, често пъти, диаметрално противоположни на националните. Строи се нова империя от съветски тип - Европейският съюз. Който не вярва, да погледне Лисабонския договор (конституцията на империята).

Имперските амбиции на световната олигархия далеч не се ограничават с Европа. Виждаме как в цял свят с поредици от войни се подготвя почвата за установяване на наддържавен нов световен ред, контролиран от тази олигархия.

Сериозни притеснения предизвиква и факта, че в световен мащаб се създават огромни наднационални, частни корпорации в сектора на военните услуги. Или казано с думи прости - частни, добре обучени и модерно въоръжени армии, готови да служат на този, който плаща най-добре. А хората, желаещи да създадът нова империя, могат да си позволят подобни разходи. Вече виждаме как в отделни части на света, добре платени и въоръжени роби се сблъскват със съпротивата на националните сили, борещи се за свобода и независимост...

На интересуващите се от история им е ясно, че всеки мегаломански проект за световна империя неминуемо се проваля. С този ще се случи същото. Въпросът е, има ли алтернатива?

Алтернатива има и тя е само една - Европа на независимите национални държави. Независими, означава свободни. А както казахме и в началото, за да пази свободата си, народът трябва да е въоръжен.

Следва...

https://bgns.net

Hatshepsut

Част 2

Продължение

,,Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете" - древна мъдрост



Как се постига и поддържа независимост?


Историята дава един отговор - с оръжие в ръка! Може и да не ти се наложи да го използваш, но нямаш ли го, забрави за свобода и независимост!

Днес, може би единствената, в голяма степен независима държава в Европа е Швейцария. Какъв е един от най-важните стълбове на нейната независимост? Дали са банките? От части - да, но при днешната виртуалност на финансовата система и все по-голяма конкуренция в тази сфера, те не са толкова определящи. Основният гарант за швейцарската независивост е армията. Или по-точно, начинът по който са орагинизарани въоръжените сили на страната - а именно на принципа, ,,въоръжен народ"!

Нека да направим съпоставка межде Швейцария и колониална България.

Швейцария е най-милитаризираната държава в Европа. България, скоро ще има армия само формално. Да погледнем и географското положение и историческите реалности. Швейцария е разположена в Централна Европа, като никоя съседна държава не предявява претенции към земите ѝ. Швейцарците също нямат претенции към съседите си. Последният въоръжен конфликт, засягащ страната е Зонербундската война (гражданска война между католици и протестанти) от 1847 година, която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви. От тогава държавата не е участвала в нито един военен конфликт и следва политика на неутралитет. България, от друга страна, е разположена на Балканите - стратегически важна позиция, връзка между Европа и Азия. Място, на което се преплитат и сблъскват безброй интереси. Това води до чести военни конфликти. Последният бе само преди няколко години, а по всичко изглежда, че се задава нов. След своето освобождение, България е принудена да води изтощителни и кръвопролитни войни - Сръбско-Българската война (1885 г.), Първа балканска война (1912-1913 г.), Втора балканска (междусъюзническа) война (1913 г.), Първа световна война (1915-1918 г.) и Втора световна война (1941-1945 г.). Като допълнение - поне две от съседните ни държави (Турция и Сърбия) имат крайно агресивни доктрини за разширяване на държавните си граници за наша сметка. И ако едната е моментно затруднена в реализирането на тези планове, то другата действа с пълна сила. Същевременно, български територии са окупирани от всичките ни съседи, а изкуствено създадената и поддържана държава Македония е изконна българска земя, населена с българи. Към това добавяме и глупостта на политическата ни класа, която ни обвързва в различни неизгодни политически и военни съюзи, които допълнително увеличават рисковете за страната ни.

Ако трябва да обобщим - Швейцария, на практика от дълаго време не е заплашена военно, но управниците и гражданите ѝ съзнават изключително добре, че вечен мир няма и че е крайно необходимо да се поддържа силна, добре обучена и въоръжена армия, за да гарантира свободата, независимостта и вътрешният ред на страната. От друга страна, България на практика е под постоянна заплаха, при това увеличаваща се. Напрежението на Балканите, не само, че не стихва, но бавно нараства. Публична тайна е, че от години турската държава работи усилено и упорито за турцизиране и отцепване на цели региони от България по косовски сценарии. През последните години се наблюдава и друга крайно опасна тенденция - все по-голям брой незаконно оръжие, включително автоматично, се концентрира в големите цигански гета, които са постоянен генератор на все по-засилваща се престъпност. България е като разграден двор за чужди емисари, разузнавачи и диверсанти. Най-ясно лъсна това след атентата в Бургас. Срещу всичко това, службите за сигурност, до колкото можем да говорим за такива, бездействат. Те изпълняват политически поръчки и правят Пи Ар акции. Към това добавяме и непрекъснатото орязване, свиване и осакатяване на армията, наречено ,,модернизиране". Премахната е наборната военна служба, а правото на гражданите на лично оръжие е силно ограничено законово. Всички тези действия на управниците в България са меко казано самоубийствени, особено в сегашната ситуация и особено на тези географски ширини. Ако се върви в същия дух, неминуемо ще се стигне до пълен разпад на държавността. Силно вероятно е, външни събития да го ускорят.

Но за момента да се върнем към примера с Швейцария. Той е изключително важен, защото показва реално работещия модел, осигуряващ най-висока степен на национална сигурност и вътрешен ред, водещи до просперитет на общността. Нека да видим начинът по който са орагинизарани въоръжените сили на страната и как стои въпроса с правото на оръжие на гражданите.

В Швейцария, почти всички психически и физически здрави граждани от мъжки пол, на възраст от 19 до 50 години, са военнослужещи. Военната служба за жените е по желание, като статута и правата им са същите като на мъжете. Практически невъзможно е годните за военна служба да се освободят от това задължение, независимо от финансови възможности и обществено положение. Учащите в чужбина също не се освобождават. Нарушенията на закона се наказват много строго - за отклонение от военна служба може да се получи присъда до 12 години затвор. За крайни пацифисти е направен компромис - времето, което трябва да отслужат, прекарват в полагане на обществено полезен труд. Кадровите военни в швейцарската армия се едва около 5% от общия състав, като основната част от тях служат във ВВС на страната.

При настъпване на пълнолетие, всеки мъж годен за военна служба се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редиците на Rekrutenschule - Ecole de recrue , където получава първоначално обучение от 90 дни. След завършване на обучението, държавата зачислява на новобранеца лично оръжие (автомат и пистолет), по четири пълнителя с боеприпаси за оръжието, три комплекта униформи за различните сезони, бронежилетка и каска, както и пакет със суха храна за една седмица (т.нар. ,,министерска консерва"), която войника има задължението да обновява след изтичане на срока на годност. Тази екипировка военнослужещия съхранява в дома си. След първоначалното обучение, новобранеца се връща към нормалното си ежедневие, като до 32 годишна възраст боеца се намира в състояние ,,Аусцуг". При този статус е длъжен в рамките на десет години да премине осем военни сбора, всеки по три седмици. Времето през което ще преминава сборовете,  съгласува с военния отдел на министерството съобразно личните си нужди. Важното е да се спазят законовите срокове. От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в ,,Ландвер". Ландверите имат задължението в рамките на десет години да проведат три сбора по две седмици всеки.  От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на ,,Ландщурм", със задължението в рамките на осем години да участва в един сбор от две седмици.  Особено се набляга на обучението на офицерите резервисти - те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите, в размер на 100 дни за всеки статус. След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията, връща обратно получената екипировка и получава предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Уволненият боец получава и подарък от държавата - автоматична ловна гладкоцевна пушка.

Освен всичко друго, тази форма на военно обучение има и изключително важна роля за изграждането на швейцарското общество като сплотена и единна общност. Сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват по един коренно различен и непринуден начин, представители на различни прослойки на обществото. Нещо слабо вероятно при други условия, имайки предвид, че всеки се движи основно в средата на своята класа. Един обущар, може да е командващ на един банков директор, да речем. Бойните другарства и чувството за единност на колектива, въпреки различния статус и произход на бойците, които се създават, изграждат здрави връзки между отделните членове на швейцарското общество. По този начин общността като цяло укрепва, а членовете и придобиват едно различно ниво на съзнание и отговорност към другия.

Какво представлява самата служба? До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия ,,армейски живот" и до абсолютен  максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения. При обучението, войниците стават в 05:00, следва физическа подготовка, алпийска подготовка, бойни стрелби , обслужване на техниката и всичко това продължава до 23:00 ч. Според редица военни експерти, бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света. Поради политиката на неутралитет, армията не е водила активни бойни действия, но швейцарски военни участват в мироподдържащи международни операции.

Въоръжението също е на високо ниво, като оръжейния парк се обновява постоянно. Част от него включва - 800 танка и бронирани машини, включително 420 германски ,,Леопард 2" и 150 М-109; 14 ескадрили военна авиация, в това число 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни хеликоптера.

Тук ще споменем и швейцарската ситема за събиране на разузнавателна информация ,,Оникс", която е под юрисдикция на военните. Тя е много подобна на системата ,,Ешелон", но по-малка. През 2006-а, именно информация, прихваната черз системата, ,,случайно" изтече в швейцарски вестник и стана ясно, че ЦРУ поддържа тайни затвори в Централна и Източна Европа.

Военната система на Швейцария ѝ позволява, при случай на война, да мобилизира 650 хиляди души за 4 часа, а в рамките на 2 дни - до 1,7 млн. (населението на страната е 7 782 900 души)! На практика, почти всеки гражданин е подготвен в случай на война! Съществува дори книга с инструкции на швейцарската армия (,,Тотална съпротива"), насочена към гражданите, в която е подробно описано как трябва да се води партизанска война, при случай на окупация. Разяснено е как трябва да се организират хората, какви цели да избират, как да извършват саботажи и диверсии, какви стратегии да следват и т.н. Книгата е от две части - първата за цивилното население и втората за военни, които трябва да организират и ръководят съпротивата.

Нека да видим и как стои въпроса с оръжието по отношение на цивилното население. Регистрацията на оръжие в Швейцария е максимално опростена. Тя се изисква само за закупено от магазина оръжие, продаваното ,,втора ръка" не се регистрира. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие, около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки, около 2,5 млн. пистолети и револвери, като статистиката не включва оръжието, раздадено служебно на наборниците. Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.

Някой да е чувал за ширеща се битова престъпност в Швейцария? За швейцарска мафия? При подобни условия, съществуването им е практически невъзможно. В други държави с висок стандарт, но с ограничения върху правото на оръжие, съществува както битова, така и организирана престъпност. Някой ще каже, манталитета на швейцарците е друг. Да, и този манталитет се е изградил в огромна степен, именно заради тази система! Швейцария е това, което е, именно заради нея! Кой би поверил парите, златото и ценностите си на банки, разположени в страна, неспособна да гарантира собствената си сигурност?

Тук отново ще се върнем на самото заглавие на темата - именно въоръженият народ е най-добрия гарант на националната сигурност и вътрешния ред. А когато те са на ниво, най-важните условия за държавен и национален просперитет са гарантирани. Примерът за това е наличен! Подобна военна система съществува и в други държави, но в Швейцария е докарана до съвършенство. И тук идва въпросът, швейцарски патент ли е тази система? Ако  погледнем историята, ще видим, че ,,въоръжения народ", като система на организация на войската и населението (а не като тълпа с оръжие) е нещо изконно... БЪЛГАРСКО!

Следва...

https://bgns.net

Hatshepsut

Част 3



,,Българите това е народът, който имаше всичко което е пожелавал, народ в който е придобивал титли онзи, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ при който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание за по-благороден се смята онзи, чието оръжие е било окървавено повече в сражение..."  - Magnus Felix Ennodius

Поглед към българската история

Ако погледнем назад в собствената си история, ще установим, че въоръженият народ, като форма на военна организация е неизменна част от българският цивилизационен модел. Българската войска всъщност е въоръженият народ. В състава ѝ влизат всички мъже, способни да носят оръжие. Има исторически сведения и за българки, участващи в бойните действия. Част от възпитанието на всеки младеж е включвало и обучението му в бойни умения. Освен тази своеобразна наборна войска, мобилизирана по време на война, е съществувала и постоянна армия, състояща се основно от личния отряд на владетеля. Висшите военни чинове са част от аристокрацията. За разлика от племената по това време, при които въоръженият народ е бил по-скоро тълпа с оръжие, при българите имаме изключително добре устроена и силно дисциплинирана военна машина със строга йерархия. Това се доказва при сблъсъка на предците ни с най-мощната и прецизно организирана армия на тогавашния свят - римската. Именно римската армия, като постоянна, професионална, платена войска е другият модел на организация на военните сили. Той става характерен за многоетническите империи, при които различните общности трудно (понякога граничещо с невъзможно) могат да формират общ интерес. Това на което се разчита е мотивацията на войниците от пари и грабеж по време на война. Не случайно, тези които се опитват да строят империя от нов тип днес, се връщат към модификация на римския модел. При българският модел се разчита на общия интерес на народа. Свободния българин, с оръжие в ръка, брани свободата си и интереса си. Наемни отряди (от чужди племена) са били ползвани само като част от общата стратегия по време на война. Този модел прави възможно не само оцеляването на България в съседство с Източната римска империя, но и въздигането й до ранг на световна сила. Без закрилата на българското оръжие, не би бил възможен и културният и духовен подем на народа ни.

Българите запазват този модел през цялото средновековие, чак до падането на България. Народите на Запад, доста по-късно ще стигнат до някаква идея за наборна военна служба (при Наполеон), през средните векове с развитието на феодализма, военните се оформят като отделна класа в европейските общества. Тове не е учудващо, тъй като българската система може да се приложи само при свободен народ, достигнал високо ниво на осъзнатост. При феодализма поданника е разглеждан като имот, а нации (и по-висока осъзнатост) на Запад още не са се формирали. Византия продължва да разчита на наемници, включително и външни, което в крайна сметка, ще доведе и до появата на османците на Балканите.

Причина за падането на българите под чужда власт става късогледството на управниците и алчното желание на някои аристократи да внесът в България, чужд и по-примитивен модел (феодализма), който обаче дава голяма лична власт (тази тенденция започва още с Борис І). Фатална роля изиграва глупостта на цар Иван Александър, който под влияние на втората си жена - еврейката Сара, разпарчатосва държавата между синовете си. След това, всички знаем историята.

Но благодарение на това, че българите, въпреки всичко, са успели да съхранят военната си система става възможно нещо друго - възникването на хайдутството. То се заражда още преди окончателното падане на българските земи под чужда власт, от остатъците от различни военни формирования. Самото название войвода е военна титла. На практика, тази форма на съпротива продължава до самото Освобождение, като мащабите ѝ са много по-сериозни, от колкото повечето хора предполагат. До голяма степен, това изиграва важна роля в опазването на българската идентичност. Хайдутските чети си запазват военния характер, като дисциплината и морала са изключително високи. Има данни и за приемстевност в бойни тактики и умения. Тук трябва да поясним, че явлението хайдутство е било нещо съвсем различно от простото разбойничество. Повече информация по-темата има тук. Най-важното, което трябва да се отбележи за този период е, че най-несломимите българи са взели оръжие в ръка и са отстоявали свободата си до край. Упоритата въоръжена съпротива бавно, но сигурно ерозира основите на империята. Народът ни никога не е бил пречупен и подчинен, а само временно надвит. Войнският му дух, изкован във вековете, никога не е бил изцяло приспан. Постепенно борбата добива все по-организиран, целенасочен и масов характер. Закономерно, идва време и за по-мащабната, въоръжена борба на народа ни. Лошото стечение на обстоятелствата води до прибързани действия.

След жестокото потушаване на Априлското въстание, следва и Руско-турската освободителна война. Важна роля в нея изиграва не само българското опълчение, но и българската шпионска мрежа, захранваща русите с информация за противника. В крайна сметка - това, че народа е взел оръжие в ръка и масово е въстанал срещу поробителя, отново връща свободата му, макар и с външна намеса.

Освобождението води до възстановяване на българскта държавност. С нея се възстановява и армията ни. Въвеждането на наборната военна служба, на практика е възстановяване и на българският модел на военна организация, под по-модерна форма. Да служиш в армията се превръща във висша чест. Същевременно, братята ни в още неосвободените български земи, започват масово да се въоръжават и да се готвят за бой за свобода. Въоръженият български народ, отново става основният гарант на собствената си свобода. На България не е оставен никакъв друг изход, освен използването на военна сила, за решаване на националния въпрос.

В последвалите войни, предците ни доказват, че кръвта вода не става. Блестящите победи на младата българска армия смайват света. Войската ни се превръща в страшилище за враговете на България. Народът ни, с оръжие в ръка, командван от блестящи професионални военни, показва на какво е способен. За съжаление, политическата ни класа не се оказва на същото ниво. На нея дължим неадекватните действия, довели до националните катастрофи. От този момент на татък, основна цел на всичките ни врагове става разбиването на българската армия и разоръжаването на народа ни. След Ньойския диктат на практика, почти го реализират. Но тогава се появява величествената фигура на генерал Луков, който просто прегазва клаузите на този ,,договор" и възстановява за кратко българското военно могъщество.

За съжаление, в изторически план, нещата не се развиват в наша полза и се стига до мрачната дата 9.ІХ.1944 година. Последвалите събития бяха описани в първа част. Въпреки разоръжаването на народа, на върхушката ѝ се налага да остави наборната армия, при това и да я поддържав добре въоръжена и обучена. Но солидната доза марксистки кретенизъм, която се ,,инжектира" на въоръжените сили, започва бавно да оказва разрушителното си действие. Нека да се върнем в наши дни.

Следва...

https://bgns.net/въоръженият-народ-най-добрия-гарант-3/

Hatshepsut

ЧАСТ 4


Унищожаването на балистичните ракети Р-400 (SS 23) бе един от най-сериозните удари срещу армията ни.


,,Народ който не храни собствена армия, ще храни чужда"

 
Положението в България днес

Армията

Ако промените през 1989 г. бяха истински промени, най-нормалното и адекватно нещо, което трябваше да се направи е, армията да се очисти от марксизъм и излишна бюрокрация и да се модернизира истински, като наборната служба се запази. Вместо това, враговете ни, след толкова години на упорити усилия, най-накрая постигнаха голям успех - армията ни беше тотално съсипана и осакатена, бяха нарязани и последните ракети даващи ни значителна степен на защита, а наборната служба отпадна. Към това добавяме и строгите ограничения върху личното оръжие за цивилното население.

В момента войската е докарана до такова плачевно състояние, че дори не може да окаже адекватна подкрепа на населението при природни бедствия (нещо, което само преди няколко години не беше така). На практика вече нямаме армия, способна да ни защитава. Ако някой смята, че не е така, се заблуждава жестоко. Това бе потвърдено и от висши военни, които през януари заявиха пред медиите (повече тук), че при нападение от съседна Турция, ще капитулираме за 48 часа! При нормални обстоятелства, хората докарали ни до подобно положение се съдят за национално предателство!

Някой ще каже - сценарият с нападение от Турция е невъзможен, ние сме в НАТО и ЕС, те ще ни пазят. Това меко казано е нелепо и наивно мислене. ЕС става все по-нестабилен с настоящата криза, а НАТО е на път да се превърне в нефункционална организация. Турция, от друга страна, не крие особено апетитите си и желанието да възстанови Османската империя. А и всички помним, какво стана в Кипър. Тоест - подобен сценарии, трябва да се разглежда като реална възможност. Да не говорим, че това далеч не е единствената опасност за страната ни!

Какво трябва да направим?

Ясно е, че ако искаме да запазим държавността си, армията трябва да бъде възстановена. Най-подходящият модел е наборна армия от швейцарски тип (подробно разгледана във втора част). Не става въпрос за копиране 1:1, а за модел, модифициран според нашите конкретни нужди, условия и особености. Това ще е своеобразно възстановяване на един от елементите на който българската цивилизация се е крепила през вековете. Напускането на неизгодни военно-политически блокове, създаващи повече опасности, отколкото предоставящи защита, също е задължително.

Тук ще скочат ,,експертите" застъпващи приложението на неолибералните теории по отношение на въоръжените сили. Те ще обяснят, колко ,,демоде" и ,,неефективно" е да имаш наборна армия и как бъдещето било на по-малки, професионални, високотехнологични армии от рамбовци. Проблемът е, че тази теория може да функционира, само ако сме недостъпна за враговете ни световна сила, решила да осъществява глобално господство. В противен случай, прилагането на такъв тип ,,модернизация" води до сегашното положение. Всъщност, това положение е точно каквото иска световната олигархия, стояща зад Новия световен ред. От една страна, така ,,модернизирани", армиите правят беззащитни народите, които уж пазят. От друга - създадените ,,модернизирани" малки, наемни армии от този тип, просто се ползват като елементи, обслужващи цялостната стратегия на НСР. Коалиционните сили в Афганистан са пример за това.

Само, че има един проблем в този план. Това все по-малко се харесва на народите, чийто армии са употребявани по този начин. В някаква степен политическите им ,,елити", колкото и здраво да са обвързани с НСР, трябва да се съобразят с недоволството на хората. Поради тази причина НАТО ще се превърне в нефункционална организация. Сама, военната машина на САЩ се задъхва. Строителите на новата империя търсят други решения. Някой вече се прилагат в Ирак и Афганистан - частните наемни армии.

Всъщност, експертите са прави в някаква степен - бъдещите войни, наистина се очертава да се водят от високотехнологични, наемни армии. Те ще се водят срещу народите, които се дърпат и искат свобода. А отбраната на свободните хора ще е организирана само на един принцип - въоръжен народ! За тези, които имат очи да видят, това вече се забелязва в различни точки на света. Дали ресурса на ,,елита" ще стигне за подобно нещо и дали плановете им ще се развият по този начин, времето ще покаже.

Ние обаче сме длъжни да предприемем всички мерки за да опазим свободата и независимостта си. Ако искаме да сме свободни, а не част от налудничавите планове на психопати, борещи се за световно господство, на нас ни трябва собствена, силна армия.

И тук,  е мястото да дадем мнението на един човек, който според нас е много по-сериозен експерт от папагалите, повтарящи неолибералните теории. Става въпрос за генерал Желко Гласнович - една жива легенда и герой за хърватския народ от войната със сърбите. Кой е генералът на кратко - убеден анти-комунист, вярващ католик и националист, служил 5 години в канадската армия и година и половина във Френския чуждестранен легион, който напуска и се връща в родината си през 1991 г. за да вземе участие във войната срещу Сърбия. Едно от нещата, които съумява да направи през войната е да организира в Босна, буквално от нищото (при зле въоръжени и неподготвени цивилни, липса на адекватна логистика и материална база и състояние близо до анархия) боеспособни части, включително и военен трибунал, който да осигурява реда. За хърватския народ, след Анте Готовина, генерал Гласнович е вторият най-голям герой от войната. През 2000 година, генералът е пенсиониран. С този изключителен човек, някои от нас имаха честта да се срещнат и да разговарят. Съвсем естествено, се стигна и до въпросът за въоръжените сили. По тази тема, генералът беше повече от категоричен - наборната военна служба е нещо задължително за всяка нация! Всъщност, именно той бе един от първите хора, остро противопоставили се на ,,модернизацията" на хърватската армия по подобие на българската. Още през 2007-а предупреждаваше народа си, че враговете на Хърватска ,,искат от нас да бракуваме свещената хърватска армия, трябва да се преборим с това!" Само че и там положението е като у нас - ,,бившите" комунисти са се окопали във властта и систематично унищожават както армията, така и народа. А хората зад НСР се опитват да елеминират всячески истинските национални водачи като Готовина и Гласнович. Единият вече бе осъден по скалъпено дело за военни престъпления, другият в момента е на прицел.

Изключително важно е да се вслушаме в гласа на хора като генерал Гласнович - доказани националисти, бранили народа си във война, при това натрупали безценни знания, опит и разбиране от първа ръка. Без съмнение те знаят много по-добре от какво зависи сигурността на един народ и как тя трябва да бъде осигурена, отколкото разни ,,експерти", някой от които дори не са държали пушка. Ясно е едно - ако искаме да  сме защитени и свободни, трябва да възстановим армията си и наборната служба. Народът трябва да е въоръжен.

Но преди да решим проблема с армията, трябва да решим по-наложителния проблем с вътрешната сигурност. Без вътрешна сигурност е невъзможно да постигнем външна. А основна част от проблема за вътрешната сигурност, е правото на гражданите да притежават и използват лично оръжие.