• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 February 2020, 00:43:05

Login with username, password and session length

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 64
  • Latest: Openair
Stats
  • Total Posts: 12285
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

avatar_Hatshepsut

Българската Бойна Слава

Started by Hatshepsut, 21 September 2018, 05:52:09

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Голяма работа са били някога дедите ни.

Hatshepsut

Нашите пълководци: ген. Георги Тодоров


Hatshepsut

Генералът от пехотата Стефан Тошев


Тази година се навършват 160 г. от рождението и 95г. от смъртта на бележития пълководец и талантлив военен деец генерал Стефан Тошев. По време на Балканските войни той е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия и командващ 5-а армия, на която е поверена отбраната на Кюстендил.
В Първата световна война командва 3-та армия, с която води успешни сражения срещу румънски и руски войски. През 1918г. е командващ 4-та армия, която е натоварена с мисията да води отбраната по поречието на р. Струма и беломорското крайбрежие до р. Марица.

Роденият на 18 декември 1859 г. в Стара Загора Стефан Тошев научава руски език от майка си Анастасия, която е учила в Одеса, и през лятото на 1877 г. произнася пламенно слово пред отряда на генерал Гурко в Стара Загора. През войната от 1877-78г. Стефан Тошев е назначен за преводач в Българското опълчение.
Той завършва военното училище и служи в 6-а дружина на милицията в Стара Загора.
През Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Стефан Тошев е командир на Трънския отряд, с който води бой при Мека црев и Три уши, където е ранен. После поема командването на 3-ти пехотен Бдински полк, чийто командир загива в сражението при Сливница.

Последователно командва пехотните 11-и Сливенски , 7-ми Преславски и 8-ми Приморски полк. Командва бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, а след това е командир на 7-ма Рилска дивизия.
В Балканската война през 1912г. с 1-ва пехотна Софийска дивизия взема участие в сраженията при Лозенград и Люлебургаз-Бунархисар и в атаката на Чаталджанската укрепена позиция.

Звездният час на генерал Стефан Тошев настъпва с провеждането на Тутраканската настъпателна операция, в която ярко се откроява неговото военно дарование.    Командващият 3-та румънска генерал Аслан заявява, че Тутраканската крепост е непревземаема, че тя е ,,неговият Вердюн".

Генерал Стефан Тошев взема решение да настъпи и атакува южния и югоизточния форт на Тутраканския бастион с 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия, които на 3 септември 1916 г. заемат изгодна изходна позиция за атака на крепостта, в която е разположена 40-хилядна румънска армия. Укреплението е строено в продължение на три години под ръководството на белгийски военни инженери фортификатори. Разположена е на плато, извисяващо се на 110 м над нивото на р. Дунав във формата на полукръг, с фланфове, опрени на реката.

От общо 150 крепости през Първата световна война броят на фортовете от същия тип е в Мец – 5, в Лиеж – 12, в Намюр – 9, в Брест-Литовск – 6, в Модлин – 18, във Вердюн – 23.
В 23 ч. на 3 септември 1916 г. генерал Стефан Тошев отдава заповед за атака на Тутраканската крепост. За атаката и овладяването й се създава ударна групировка под командването на командира на 4-та пехотна Преславска дивизия генерал Киселов, в чийто състав влизат 31 пехотни дружини, 36 батареи, 8 картечни роти, 7 ескадрона и 4 сапьорни роти с обща численост 55 хиляди души, 132 оръдия и 53 картечници.

Главният удар се нанася от 4-та пехотна дивизия на фронт от 2 км в участъка на форт № 5 и 6.
В заповедта на командващия 3-та армия генерал Тошев са указани обектите за овладяване само на главната отбранителна линия на крепостта. На генерал Киселов се предоставя да реши как да се развие успехът и да се овладее крепостта. Особено внимание се обръща на разузнаването и на подготовката на видовете огньове на артилерията, която в 6.30 ч. на 5 септември открива силен огън по определените цели.

Комендантът на крепостта генерал Тудореску изпраща невярно донесение, че е обстрелван  с 305 мм оръдия, с каквито българската армия не разполага. Сутринта на същата дата генерал-фелдмаршал Макензен провежда разговор по телефона с генерал Стефан Тошев: ,, Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли, че там има два фортови пояса? Знаете ли, че там има 50 хиляди войници с 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток?"

Генерал Тошев отговаря: ,,Зная. Всичко ми е известно, но обстановката налага да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази катастрофално на общото настъпление."
Разгневеният Макензен заявява: ,, Не може. Не разрешавам. Ще обсаждаме с германци, ще ви изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне."
С чувство за чест, доблест и достойнство генерал Тошев отстоява своето решение: ,,Късно е вече, господин фелдмаршал. Частите са насочени към своите обекти и вече са в контакт с противника."

С развети знамена, начело със своите командири, полковете устремно настъпват, като войниците пеят химна на Добруджа ,,О, Добруджански  край, ти наш си земен рай."
Пред форт № 8 атакуващите вериги на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия са приковани и принудени да залегнат поради силния пушечен и артилерийски огън на противника.
Войникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стефан Терзийски се изправя и извиква: ,,Напред братя, за свободата на Добруджа."

Софийският полк и 6-и пехотен Търновски полк се вдигат в атака. Войниците секат телената мрежа с лопатки, брадвички и пушки, изтръгват коловете и отварят проходи. След упорит бой двата полка към 14 ч. овладяват фортовете № 8,9,10 и 11.
Срещу тях тръгва в контраатака една пехотна бригада на противника, която е отбита от придружаващите батареи на 4-ти артилерийски полк и стрелбата на тежките картечници.
С решително настъпление и висок боен дух полковете от 4-та пехотна Преславска дивизия овладяват фортовете № 5,6 и 7 от първата отбранителна позиция на крепостта.

Така на 5 септември ударната група на 3-та армия овладява целия първи фортови пояс на Тутраканската крепост и се закрепва на 2 км от нея. Генерал Киселов не успява още същия ден да овладее крепостта поради изоставането на артилерията и главно поради липсата на силен втори ешелон, който да развие постигнатия успех.
Вечерта на същия ден генерал Стефан Тошев утвърждава решението на генерал Киселов на 6 септември с решителна атака да овладее Тутракан. Частите получават конкретни задачи. Артилерията през нощта се изнася на огневи позиции близо до предните части с цел най-ефикасно да поддържа настъплението на пехотата.

На 6 септември 1-ви и 6-и пехотен полк отразяват една контраатака на врага и овладяват втория отбранителен фортови пояс на крепостта, като достигат източните покрайнини на Тутракан. В  бойния ред на полковете от 4-та пехотна дивизия настъпват съпровождащи батареи, които с право мерене съдействат на пехотата за овладяване втората позиция на противника. Към 12.30 ч. на 6 септември предните вериги на храбрата Преславска дивизия преодоляват втория фортови пояс и към 15 часа достигат хребета над самия град. Обхванати от паника, защитниците на крепостта се устремяват към р. Дунав.

В 15.30 ч. командването на румънските части взема решение за капитулация. До командира на ударната група генерал Киселов чрез парламентьори е изпратено предложение за безусловна капитулация, което командирът на 4-та пехотна дивизия приема.
Овладяването на модерната, добре укрепена Тутраканска крепост във войната срещу Румъния е голяма победа за 3-та армия и лично на нейния командващ генерал Тошев, който е бил в остър конфликт с Август Макензен, който има свой план за атаката на крепостта.

Пленени са 450 офицери и 28 хиляди войници. Около 4 хиляди души се прехвърлят на румънския бряг на р. Дунав. Ударната група на нашата 3-та армия понася значителни загуби: 1609 убити офицери и войници, 7792 ранени и 257 изчезнали, което прави над 15% от атакувалите крепостта войски.
Румънската ,,крепост Вердюн" е овладяна само за два дни благодарение на храбростта, решителността и бързината в действията на нашите части, а така също и на доблестта на офицерите, които водеха в атака своите подразделения.

Трябва да се отдаде заслуженото на командирите на дружини, полкове и бригади, на смелия и доблестен генерал Тошев, който действаше с решителността на Александър Велики и бързината на Цезар.
Бойният дух на съединенията и частите от 3-та армия, които се сражавали със съзнанието, че освобождават заграбената българска земя – Южна Добруджа, бил много висок и изиграл решаваща роля в извоюването на победата.

За победата при Тутракан принос има прославената българска Конна дивизия с командир генерал Иван Колев. Със своите блестящи победи над румънско-руските части тя не дава възможност на противника да разсече групировката на 3-та армия, осигурява фланга на щурмуващите войски при Тутракан и нанася при Добрич удар във фланга на атакуващата румъно-руска група и обръща противника в бягство.
Завоювала инициативата, 3-та армия преминава в настъпление по целия фронт и от 11 до 16 септември 1916 г. преследва отстъпващия противник към предварително оборудваната и силно укрепена Кубадинска позиция, която се простирала от Расово на дунавския бряг до Тузла на черноморския бряг.

Кубадинската позиция се отбранява от пет румънски пехотни дивизии, една сръбска дивизия, 61-ва и 115-а руска пехотна дивизия и 3-та конна руска дивизия. Всичко на позицията са разположени 70 батальона, 90 батареи, 32 ескадрона и няколко тежки батареи.
Пред отбранителната позиция на противника 3-та армия на генерал Тошев пристига в състав от 62 батальона, 43 полски батареи, 11 тежки батареи и 29 ескадрона. На армията са придадени 6-и турски корпус и една германска част.

На 17 и 18 септември 1916 г. 3-та армия безуспешно атакува кубадинската позиция. Извършва се прегрупиране на силите и средствата, провежда се подготовка и осигуряване с продоволствие и боеприпаси. Отразен е опитът на румънците на 2 и 3 октомври да извършат десантна операция през р. Дунав и десантни части да нанесат удар в тила на българските войски, сражаващи се при Кубадин.

Втората атака на 3-та армия срещу укрепената кубадинска позиция започва на 19 октомври със силен артилерийски огън по отбраната от Дунав до Черно море. Румънско-руските войски и сръбско- хърватската дивизия отразяват устремната атака на армията.
Противникът устоява на атаките на българските части и удържа позицията до настъпването на нощта на 20 октомври.

На 21 октомври 1916 г. 4-та пехотна Преславска дивизия с атака на нож извършва пробив в отбраната на врага. Успехът бързо е развит и отбраната на противника рухва. Българските съединения и части под умелото командване на генерал Тошев се вклиняват във фланг и тил на румънско-руските части, които са принудени да извършат отстъпление. На 23 октомври кавалерийската дивизия овладява Кюстенджа. Пета кавалерийска бригада чрез флангови маньовър обкръжава и пленява със знамето 265-и Оренбургски полк. Руският 47-ми корпус на генерал Зайончковски се оттегля на север.

От 22 до 28 октомври 3-та армия на генерал Тошев, след като излиза на оперативен простор, развива успеха и преследвайки противника към делтата на р. ­Дунав, достига южния й ръкав и преминава към отбрана. Това е краят на Кубадинската операция. Освободена е Северна Добруджа. Румънските и руските войски са отхвърлени отвъд Дунава.

Възникналите нови конфликти между генерал Тошев и Фон Макензен принуждават българския генерал на 23 октомври 1916 г. да подаде оставка. През 1918 г. той става командващ 4-та армия, а след края на войната преминава в запаса.
Преди 90 години, на 27 октомври 1924 г. в Пловдив генерал Стефан Тошев внезапно умира. Той е поканен в Града под тепетата да изнесе родолюбива беседа за подвига и храбростта на десетките хиляди войници под негово командване, извършили чудеса от храброст по бойните полета, бранейки честта и независимостта на България.

Тленните му останки са пренесени в София, където е погребан. Траурната процесия до Централните софийски гробища се предвожда от цар Борис III, който като млад поручик е служил като офицер за поръчки в щаба на 3-та армия с командващ генерал  Тошев.
Пламенен родолюбец, бележит пълководец и военен деец, генералът от пехотата Стефан Тошев написа златни страници в историята на военното изкуство на България.

http://www.desant.net/show-news/31986

Hatshepsut

Генералът от пехотата Стилиян Ковачев във военната история на България – д-р Тодор Димов


Hatshepsut

Българско военно чудо: Завоят на Черна