Съкровището отъ Малая Перешчепина

[Hatshepsut]

Съкровището на кан Кубрат

Когато чуем „българско съкровище” винаги се сещаме за онези изкусни и красиви тракийски златни съкровища. Славата им се носи по целия свят и всички се прекланят пред изяществото им, а за нас те са още една причина да се гордеем и възхищаваме на майсторството на нашите предци. Но има и едни други съкровища, които също са български. Да, не са в съвременните териториални граници на страната ни, но все пак са български. За съжаление често забравяме за тях. Може би това се дължи на факта, че не се намират в нашите музеи или просто не са достатъчно известни.

Такова е намереното през 1912г. до малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, днешна Украйна. И досега, за съжаление, то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург, а не в България. Историята за неговото откриване звучи като приказка. Две краварчета пасели добитъка край реката. Докато тичали и си играели кракът на едно от децата пропаднал в песъчливата земя. Когато с общи усилия успели да го изкарат откриват голяма златна кана. Щастливи от находката си те се прибрали вкъщи. Щом баща им видял скъпата вещ си помисли, че са я откраднали от църквата и ги набил. Завел ги при свещеника, за да я върнат, но божият служител веднага се досетил какво е намерено и се обадил на властите в Полтава. Мълвата за безмерното богатство, обаче, се разпространила по-бързо от мълния. Селяните успели да заграбят голяма част от него. След като дошла полицията взела мерки за опазването му, но вече било прекалено късно.

Това, което научната експедиция успяла да събере са около 800 украсени със скъпоценни камъни златни и сребърни предмети, бижута, монети, съдове, оръжия и други неща. Въпреки щетите, нанесени от хората, тази находка става най – голямото съкровище от Ранното Средновековие. Според историците то датира от годините непосредствено след 668г., защото от тогава е най–късната византийска монета в него.

Впечатляващо е количеството на златните предмети – цели 25 килограма. Част от находката включва златен жезъл, завършват с щампована фигура на лъв; златна тока за колан, тежаща почти половин килограм; обкована със злато ножница; богато украсена дръжка за меч. От бижутата са намерени четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Открит е и не малък брой посуда – златна лъжица, рог за пиене, кана, 11 чаши, блюда и две купички. А също и 281 квадратни пластинки.

От среброто присъстват 10 чаши, сервиз за измиване, фруктиера, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Като цяло предметите са разделени на три групи. Първата е степни или още номадски. Това са оръжието и снаражението. Другите две групи са византийски и персийски. Според историците те са придобити чрез внос, военна плячка или подаръци. Мнението на българския археолог Рашо Рашев е, че последните са направени от опитни ювелири. Привържениците на иранската теория за произхода ни са на друго мнение. Те смятат, че персийските предмети са българско производство, а византийските са внос или подаръци. Колкото до номадските – те са налице благодарение на десетки години взаимоотношения с аварите и други степни племена.

Сериозното проучване на това съкровище започва години по – късно. Основно от украински и руски учени. Първоначално съществуват много хипотези затова на кого е принадлежало. Надделява предположението, че е на някакъв хазарски вожд. Унгарците, от своя срана, претендират, че е аварско, защото прилича на много от находките, намерени в днешна Унгария. На категорично противоположно мнение са друга част от учените, включително и българския археолог Р. Рашев.



Най- голямата загадка се оказват трите златни пръстена, с монограми на гръцки език. Чак през 1982 немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху тях. Така той разбира, че два от тях принадлежат на Кубрат. Текстовете върху тях гласят: „на Кубрат” и „на патриция Кубрат”. Всички знаем, че владетелят е прекарал голяма част от живота си в Константинопол, в императорския двор. Там той става един от най-близките приятели на император Ираклий и получава титлата “патриций”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа. Това се разбира от надписа „бат Органа патриция”. Докато бъдещият обединител на българите изучава изкуството на управлението в Константинопол, вуйчо му „подготвял почвата”  за бъдещото обединение. Органа е бил един от най- влиятелните и уважавани хора във Стара Велика България. Така Вернер по безспорен и категоричен начин доказва, че съкровището е българско и принадлежи на български владетел. През 1990г. българо-съветска научна експедиция потвърждава това и излиза със заключението, че находката до Малая Перешчепина е гробът на хан Кубрат, а не на хазарски вожд.

Тук идва и другият голям спор – дали наистина тук почива първият български хан. Според археолозите липсват каквито и да било следи от погребение. Дори след щетите, нанесени от хората, по археологическата находка, признаците от погребение не би следвало да бъдат тотално заличени. Няма, обаче, следи от горене или трупоизгаряне. Няма и кости, а също придружаващият инвентар е прекалено богат дори за погребение на толкова високопоставен човек. Също така Кубрат е приел християнството в столицата на Източната Римска империя, следователно би трябвало да е погребан според християнските обичаи. Повечето историци се обединяват около твърдението, че там е било скрито само съкровището,  без да има гроб.

Интересно е, че от всички наши ранни владетели, ние не знаем къде е погребан нито един. Обяснението, което учените дават е, че телата на хановете ни са били изгаряни церемониално, а след това всички свидетели са били убивани ритуално.



За украинските българи няма значение дали там е гробът на Кубрат. На мястото, където е намерено съкровището днес има борова гора, а по средата й малка полянка. На нея с човешки ръст се извисява паметник, направен от черен мрамор. Най – отгоре е издълбан емблематичния знак IYI. Отдолу на украински пише „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.” , а на български „ От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001г.” Всяка година на тази дата те отиват на поклонение на това място. Също при всяка сватба или дипломиране хората се снимат на паметника, за да увековечат момента. За тях този паметник в свещено място. Те смятат, че дори да не е погребан там Кубрат, това е неговото място.

Всички ние трябва да вземем пример от украинските българи. Трябва да се научим да ценим историческите реликви, завещани ни от нашите предшественици. Да се научим да се гордеем с тях и да възпитаваме така децата си, защото те са спомен за величието и славното минало на България и ни показват кои сме ние и от къде идваме.

https://www.bulgarianhistory.org/rubriki/interesni-fakti/sukrovishteto-na-kubrat/

[Nordwave]

Една среща с проф. Йоахим Вернер

Старите хора от сгушеното сред степите на Украйна селце - Малая Перешчепина, още помнят онзи "страшен ден" - 29 май 1912 г., когато десетгодишният Фьодор Деркач влетял като вятър в бедната стаичка на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" И размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. На връщане от паша с няколко дребни кравички Фьодор и приятелчето му Иван Маджар с ужас видели как едно теленце внезапно пропаднало в някаква яма край пътя. С големи усилия го изтеглили от нея и се вцепенили. Под краката на уплашеното животно нещо блестяло под ярките лъчи на слънцето. Златен къс, малка златна табла, чаша, втора. За минути селото подлудяло. Към високия бряг на река Ворскла се втурнали с копачи, мотики, брадви десетки хора. Те разкопавали трескаво брега. А от прясната, дъхаща на пролет, пръст изпаднали десетки златни предмети. След час вече нямало дом без купчина златни предмети от нечувано съкровище. Повече от 800 отделни парчета и цели златни, сребърни и позлатени плочки, чаши, сигнални, рогове, дръжка от меч и ножница, части от празничен колан, сребърни и златни пари.

И добре, че селският учител Виктор Парихин се сетил, та впрегнал бързо каручката си и за половин час "полетял" до близката - на 16 км. Полтава и съобщил в градския музей и в селсъвета за чудната находка. И още след час значителна група служители, милиционери, специалисти от Полтавския музей вече обхождали къща по къща малкото селце и къде с убеждаване, къде със заплаха успели да издирят, съберат и опишат близо 800 къса: сервиз с 11 златни чаши, няколко позлатени блюда, златен колан за мъж, златна огърлица със скъпоценни камъни - изумруди. всичко близо 80 кг. Разбира се, все останало и нещо скрито под леглата.

Но в този ден се роди за света, за науката и за българската история ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ МАЛАЯ ПЕРЕШЧЕПИНА.

Роди се и, грижливо описано и опаковано в сандъци, замина за Санктпетербургския огромен музей - ЕРМИТАЖА - да правят с него каквото трябва. И наистина, намери се изследовател - граф. Л. Бобрински, който още на другата - 1913 г. докладвал за него на Международния конгрес на историците в Лондон, без да изясни от кого е останало това нечувано - най-голямото погребално съкровище на средните векове.

И все пак - този изключителен за българската история "документ" остана да лежи в сандъците на Ермитажа цели 60 години! Докато над списъците и описанията се надвеси проф. Йоахим Вернер от Мюнхен.

Осемдесетгодишният професор има чудесни приятели у нас - проф. Ив. Велков, с когото през 1936-1937 г. е проучвал Големановското кале край с. Садовец, Плевенско. Войната прекъснала работата, материалите се попилели и сега възстановяват и подреждат за публикация всичко. А и с проф. Витанов от Велико Търново, проф. Иван Венедиков, проф. Димитър Овчаров също поддържа приятелски връзки. Методично, но с искрено вълнение, че се е "намесил" в българската история, беловласият учен разплита кълбото на своите проучвания около съкровището на Малая Перешчепина, докато безспорно установи, че това е погребението на българския хан Кубрат. Малко по-преди, пред натиска на нахлуващите от изток хазари, в средата на седми век, българската държава Велика България, установила като своя столица ФАНАГОРИЯ, на брега на Азовско море, но се "разпилява" и синовете на стария хан тръгват в различни посоки - Аспарух (Исперих, Испор) на юг, по-големият му брат Котраг - на север, където основава Волжка България, по-малкият Кубер - на югозапад към Дунава, и след като разваля съюза си с аварите, пресича Дунава и нахлува в Керамисийското поле (Битолско) в Македония, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си друга част от съкровищата на Кубрата. "Аз правих проучвания и в Албания - продължава акад. Вернер, - край с. Врап в Албания открих също част от това българско съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време - седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно и основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години.

Своите задълбочени изследвания на съкровищата на Малая Перешчепина акад. Вернер публикува в голяма монография през 1984 г., която бе преведена и на български през 1988 г. от БАН. От тази година той е и чуждестранен член на БАН. Категорично акад. Вернер утвърди, че огромното съкровищс от украинските степи е именно погребението на хан Кубрат. Посочи също, че още на няколко места около това селце са разкрити подобни богати погребения, вероятно на висши български сановници от онова време.

През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Историческия музей в София. С него бе дошъл и многогодишният директор на Санктпетербургския Ермитаж акад. БОРИС ПОКРОВСКИЙ. В разговор с него той се съгласи да се снемат отпечатъци отливки на всички по-ценни експонати от огромното съкровище, за да се възпроизведат у нас. Това бе сторено и наскоро директорът на нашия музей ст.н.с. Румен Катинчаров при срещата ни заяви, че ще предостави на постоянен показ евентуалните отливки от златното съкровище. Стига да има кой да помогне за създаването и позлатяването им! Не е ли време някой да поеме почина и това да стане?

А и не е ли също така време да се изпълнят задълженията, които поеха през 1989 г. Археологическият музей при Украинската Академия на науките и Министерството на културата на Украйна със съответните наши ведомства за съвместни систематични разкопки и изследвания на цялата широка околност край Полтава, където вероятно има още български гробове, заровени съкровища и следи от българската история? Защото ние все още не сме осветили много ъгълчета от героичната и славна история на нашия народ, претърпял толкова страдания и извоювал още повече величави победи. За да утвърдим нашето победно минало и с него да покажем, че сме наистина една от най-културните и велики страни на Европа!

ГЕОРГИ АРНАУДОВ

[Nordwave]

Съкровището от Малая Перешчепина

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Йоахим Вернер "Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат - хан на Българите":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7635

...както и книгата на Иван Добрев "Римският патриций хан Кубрат ":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4031

[Hatshepsut]

Съкровището на Кубрат в експозицията “Велико преселение на народите" на Ермитажа

Ермитажът в Санкт Петербург, най-големият музей в Русия и сред най-старите в света, съхранява едно от най-пищните и значими съкровища от епохата на Великото преселение на народите - така нареченото Перешчепинско съкровище, което включва колекция от български, сасанидски, согдийски, тюркски и аварски предмети.

Сред предметите от Съкровището на Кубрат са намерени общо три пръстена с неговия монограм

Съкровището е датирано от VII век, като се предполага, че мястото на откриването му представлява гробът на Кубрат - владетелят на Стара Велика България. То е изключително богато, като включва около 800 предмета, предимно от злато (общо тегло близо 25 кг) и сребро (около 50 кг). Най-ценни сред тях са Мечът на Кубрат, подарък от император Ираклий, и три пръстена с монограма на Кубрат. През 2019 г. оригиналният меч гостува в България за първи път.

Видео репортаж от 20.11.2018 по повод предстоящото тогава музейно гостуване на Мечът на Кубрат в България през 2019 г.:


Мечът на хан Кубрат е част от Перешчепинското съкровище - Плюс - минус (20.11.2018)


Заедно с мечът и пръстените, Перешчепинско съкровище включва 16 златни и 19 сребърни съда, златен ритон и златните украси на друг, липсващ ритон, златна облицовка на дървена кана, тояга в златна обшивка, почти напълно запазен железен меч с накрайник тип пръстен със златна облицовка на дръжката и ножницата, фрагменти от други мечове и ками, златни и сребърни части от колани, златни бижута - гривни, обеци и пръстена с вложки от скъпоценни камъни - аметисти, сапфири, тигрово око, гранати, планински кристал и изумруди, огърлица от златни византийски монети, монети, зашити върху дрехи, златни квадратни облицовъчни плочи за дървена гробна конструкция и др.

Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от 10-годишно момче на име Фьодор Деркач, докато водело добитъка на паша. Най-напред Фьодор казва на родителите си за своето откритие, след което мълвата бързо се разнася из украинското село, намиращо се на 13 км от Полтава в Запорожието. Жителите на Мала Перешчепина своевременно се втурват към мястото и скоро всеки от тях се сдобива с поне един предмет от съкровището.

Но местният учител Виктор Парихин заминава за Полтава, където съобщава на музейните работници и властите за откритието и разпиляването на съкровището по селските къщи. От своя страна, те веднага информират археологическата комисия в Санкт Петербург, откъдето е изпратен археолог, работещ в Ермитажа, придружаван от полиция, който има задача да събере предметите от хората. Археологът успява да събере и опише около 800 предмета.

Днес те са изложени в експозиция на Ермитажа, озаглавена „Великото преселение на народите“. Последвайте тази връзка за повече информация за Перешчепинско съкровище и каталог на копията, съхранявани в Националния исторически музей в София.

Заветът на Кубрат, маслени бои, платно.
© Художник: Васил Горанов

https://www.nationalgeographic.bg/a/skrovishheto-na-kubrat-v-ekspoziciyata-na-ermitaza-veliko-preselenie-na-narodite