За битката при Траянови врата 986 г.

[Hatshepsut]

17 август 986 г.: В битката при Траянови врата българите разгромяват войските на Василий ІІ


Зидове от крепостта "Траянови врата"

На 17 август 986 г. византийският император Василий ІІ (976-1025) претърпява в битката при Траянови врата най-голямото поражение в походите си за покоряване на България. Значителна част от армията му, е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман (977-997) и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора край Ихтиман.

Причини за похода на Василий II срещу Сердика

Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II след възкачването му на престола през 976 г., въпреки че българските нападения в имперските владения започват още тогава.

Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята Самуил и Арон (по-старите братя Давид и Мойсей умират много скоро след въстанието през 976 г.) спомага и пренебрежението, с което предишният император Йоан Цимисхий (969-976) подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България.

На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе Лариса - главния град на областта Тесалия (в дн. Северна Гърция). Непрекъснатите български нападения заставят византийския император да предприеме ответен удар.

Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.

Обсадата на Сердика

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се отправя към Сердика (София). Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар.

След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и изгражда силно укрепен лагер.

Василий ІІ заварва в крепостта едва около 4500 бранители, тъй като Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция). Това привидно облекчава задачата му, но го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал.

Войските на Самуил с изключително бърз марш пристигат в Софийското поле и се установяват под Витоша в района на днешното село Бистрица в укрепен лагер. Оттам извършват внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с глад обсадените, те самите започват да гладуват.

Обсадата се проточва 20 дни. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени не охранявани опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.

По този повод византиецът Лъв Дякон, участник в похода пише: "Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол".

Допълнителен мотив за вдигането на обсадата е, че Лъв Мелисин, вместо да охранява тила на ромейските войски, се оттегля във Филипопол. Началникът на западните войски Кондостефан убеждава императора, че Мелисин е потеглил към Константинопол, за да завладее престола му.

Разгром на византийската армия

Византийският император се насочва обратно към Филипопол пак през прохода "Траянови врата". Самуил не тръгва да го преследва по петите, а прилага изключително интересното ,,успоредно преследване" от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, за да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им подготви засадата.

Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.

Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност. "Много голям брой" византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии).

Последици

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав, победата при Траянови врата затвърдява успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от североизточния Преслав в югозападния Охрид.

Провалът на византийския поход в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.

След победата в прохода Траянови врата Самуил става ,,господар на положението в Балканския полуостров". През 997 г. цар Роман умира и за цар е коронясан Самуил (997-1014).

В годините непосредствено след битката при Траянови врата са отвоювани североизточните български земи, загубени през 971 г. Самуил и другите български войводи предприемат настъпление срещу Солун, в Елада и по източното крайбрежие на Адриатическо море. Военното надмощие на българите трае до битката при Сперхей (996 или 997 г.). За съжаление победата при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018 г.

Споменът за победата над Василий II е отразен накратко тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав (1015-1018). Освен този надпис, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон – очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели - Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но дори и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон и Матей от Едеса.

https://www.blitz.bg/news/article/217342

[Hatshepsut]

Василий II търпи страшен разгром, подобен на онзи,
който кан Крум нанася на император Никифор I през 811 г. във Върбишкия проход


На снимката: На около 50 км от София, недалеч от Ихтиман, и днес са видими основите на крепост (на 800 м надморска височина).
Известна е като Траянови врата. Оттук Самуил и Роман са командвали мащабната засада в едноименния проход, завършила с тотален разгром на византийската армия

"Три столетия след идването на древните българи (т.нар. прабългари) на Балканите създадената от тях могъща държава е изправена пред тежки изпитания. През 60-те години на X в. настъпват ,,дни на ратни (военни) беди..."
Така преславският писател Презвитер Козма, съвременник на царете Петър I (927-969), Борис II (969-971, починал през 978 г.), Роман (978-997) и Самуил (997-1014), сполучливо обобщава проблемите.

Киевско-руският удар, осъществен с грабителските походи на княз Светослав Игоревич, и последвалата византийска окупация на източните български земи в периода 968-971 г. поставят страната пред гибелна заплаха. Българите в незавладените земи се стремят да възстановят държавния организъм. Като се опира на традициите, аристокрацията определя

своебразно ,,временно правителство"

- византийският хронист Йоан Скилица разказва, че управлението е поверено на синовете на комит Никола. Четиримата комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил), които са сред най-близките роднини на царската династия, съставляват колективно наместничество, което упражнява властта при жив легитимен цар, който е чужд пленник.

Изненадващата смърт на император Йоан I Цимисхи (11 януари 976 г.) поставя началото на тежка гражданска война във Византия и... на благоприятни условия за българите да отхвърлят изцяло чуждата власт. Именно през 976 г. те започват ,,въстание", което се превръща в двубой на живот и смърт, продължил над четири десетилетия. Но империята оказва сериозен отпор.
Давид е убит от ,,скитници власи" между Костур и Преспа, а Мойсей загива при обсадата на Сяр. Гражданската война във Византия улеснява цар Борис II и брат му Роман да избягат в България, но Борис е убит по погрешка от един глухоням български граничар, заблуден от византийските му дрехи. Роман, макар да е кастриран от ромеите, е коронясан за български цар (978). Той обявява Самуил и Арон за свои съвладетели. Роман се установява в Скопие и така след падането на Велики Преслав (971) този град става официална столица на Българското царство. Арабският хронист Яхия Антиохийски, представя Роман и Самуил като ,,царя и неговия пръв военачалник". А тъй като Самуиловият син Гаврил Радомир приема и името Роман, не е изключено да са го виждали като бъдещ наследник на короната. Както изглежда, цар Роман и Самуил действат в съгласие, което намалява политическата тежест на Арон и създава условия за съперничество във властта.

Известното за българската военна активност в следващите години е свързано пак със Самуил. Той действа в широк периметър към Пловдив и Солун, а през 985 г. превзема Лариса в Тесалия.

Българските нападения

достигат дори Пелопонес! Дързостта на Самуил, както и вътрешните проблеми на империята подтикват младия тогава император Василий II към мощен удар срещу българите. Лъв Дякон твърди, че той е предизвикан от непрекъснати български набези ,,...в Македония (през Средните векове така е наричана Източна Тракия), дишащи убийство...".
Императорът е воден ,,...по-скоро от гняв, отколкото от благоразумие" - продължава опозиционно настроеният придворен дякон.

Цел на похода е Средец (Сердика, дн. София), управляван вероятно от Арон. През юли 986 г. Василий настъпва през Пловдив, водейки армия, която според някои изчисления е наброявала поне 30 хиляди души; била е снабдена с мощна стенобойна техника. В Пловдив императорът оставя силен резерв, командван от магистър Лъв Мелисин. Обсадата на Средец продължава 20 дни, но ромеите търпят тежки загуби.
Гарнизонът на Средец извършва и дръзки набези против обсаждащите - част от бойните коне и обозните животни са отвлечени, стенобойните машини - изгорени... Василий II се опасява от българска контраофанзива; тревожат го и слухове, че Лъв Мелисин готвел метеж и узурпация на престола.

А Самуил и цар Роман? Някои учени предполагат, че по същото време те са напредвали в поредния си поход на юг, но известени за византийския пробив към Средец, светкавично потеглят назад.

Перипетиите на ромейското изтегляне

са описани картинно от участника в събитията Лъв Дякон. Императорската армия се придвижва към Филипопол (Пловдив) предпазливо и в стегнат боен ред. За да пренощуват привечер на 16 август, ромеите строят военен лагер със силна охрана. През нощта в лагера пада ,,звезда" (метеорит), изтълкувана като лоша поличба, а войниците са обзети от страх и паника. На следващия ден, 17 август 986 г., византийските колони навлизат в прохода Траянови врата, но именно там върху тях се стоварва българският удар.

Василий II търпи страшен разгром, подобен на онзи, който кан Крум нанася на император Никифор I през 811 г. във Върбишкия проход. (Навярно тази победа е вдъхновявала Самуил и приемниците му да се чувстватд остойни потомци на своя прародител ,,Кромос" (,,Мокрос"), както пише след повече от век византийката Анна Комнина.)
Както научаваме от епископ Михаил Деволски и от Битолския надпис на цар Иван Владислав, в тази битка българските войски са командвани от Самуил, Арон и цар Роман. Императорът е спасен по чудо от арменската си гвардия. Владетелският му авторитет е сринат особено в очите на вътрешната опозиция. Един от нейните привърженици - известният поет Йоан Геометър, оплаква ромейския позор: ,,Истърът (Дунав, т.е. българите) грабна венеца (короната) на Рим!"

Силно впечатление прави фактът, че българите са отъждествени не с Вардар, Струма или някой друг географски маркер, а именно с Дунав! Първото българско царство още от времето на своя създател кан Аспарух (680-701) заема двата бряга на великата река. През IX-X в. дър-жавата се простира от Днестър до Адриатика, от Карпатите и Тиса до Родопите и Бяло море... Това прави Дунав най-подходящ символ на страната и на нейния народ, както Рим е знак на ромеите и тяхната империя.

Разгромът в Траянови врата води до

втора гражданска война

във Византия. Василий II е обвиняван в неопитност и престъпно нeхайство.
Неспособността си да се противопостави военно на българите императорът компенсира чрез интриги. Като тяхна жертва пада Арон, който по думите на Скилица и Йоан Зонара ,,...бил погубен с целия си род от брат си Самуил било защото сам той (Арон) искал да обсеби властта, било защото държал страната на ромеите - разказва се и едното, и другото...".

Единственият пощаден е Иван Владислав, спасен от братовчед си Гаврил Радомир. Начело на държавата остават Роман и Самуил. Настъплението по посока на Солун води до овладяването на Верия (Бер), Сервия и други крепости. Йоан Геометър отново оплаква участта на империята, правейки алюзия между ,,Комита" (Самуил) и ,,Кометата" (Халеевата комета, наблюдавана през лятото на 989 г.). Решителният превес, постигнат при Траянови врата, позволява на Самуил да освободи старите столици Велики Преслав и Плиска със североизточните български земи (около 989/990 г.). Центърът на държавата обаче остава в днешна Македония, тъй като Велики Преслав и източните земи са жестоко пострадали от киевско-руската агресия и последвалата я византийска окупация.

Наближаващата 1000-годишина от смъртта на цар Самуил (6 октомври 1014 г.) е още един повод да си припомним битката при Траянови врата, и не само... Ще бъде повече от неприятно, меко казано, ако политическото злободневие навреди на достойното отбелязване на паметта на цар Самуил - една от най-ярките личности в многовековната ни история.

Проф. Пламен ПАВЛОВ

http://epicenter.bg/article/archive/51911/11/0

[Hatshepsut]

Написаното е от един ромейски поет след разгрома на Василии II от цар Самуил край Траянови врата (Българска клисура):

"Дори и слънцето да би изчезнало,
никога не бих казал,
че стрелците на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете, се дървета!
Срутете се, мрачни скали!
Грозни планини, пропаднете!
Тук лъвът се изплаши от сърните.
Слънце, скрий под земята
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунава грабна венеца на Рим.
Стрелците на скитите се оказаха
по-силни от ромейските копия!"

—,,За претърпяното поражение в Българска клисура", Йоан Геометър

 

[Hatshepsut]

Средновековна слава: Битката при Траянови врата

[Hatshepsut]

Битката при Траянови врата – възраждането на българските надежди


Битката при Траянови врата 986г. Художник: Васил Горанов

рез 971 година столицата на българското царство Велики Преслав е превзета от ромеите и България губи своята независимост. Византийският император Йоан Цимисхи отпразнува победоносния си поход с грандиозен триумф в Константинопол и наред с празненствата се заема да укрепи властта си над придобитите наскоро територии. Плененият български цар Борис II е отведен в ромейската столица. В Константинопол от него са снети знаците на царската власт, от сан е лишен българският патриарх Дамян, а Велики Преслав е преименуван на Йоанопол. Същевременно, превзетите от Византия източни български територии са добавени в административната организация на империята.

Голяма част от западните земи на България остават изолирани от действията на Йоан Цимисхи. Запазената в тях българска държавност е предпоставка именно там да се появи движението, което да се противопостави на ромеите – воденото от четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, наречени от Йоан Скилица ,,комитопули", заради това, че са синове на комит Никола – управителят на Средец.

Оскъдните данни за комит Никола и неговите синове водят до възникване на много хипотези в българската историография. Според най-разпространената от тях, те са приближени до царския двор на Петър. В годините се е наложила и тезата за полето на действие на всеки един от четиримата братя: Давид – Преспа, Мойсей – Струмица, Арон – Средец, Самуил – Видин. Всички тези теории обаче, трудно могат да се докажат без наличието на сигурни данни в наративните източници от периода.

За първите открити действия на комитопулите Йоан Скилица пише следното: ,,Веднага след смъртта на император Йоан (976 година) българите въстанали и били определени да ги управляват четирима братя: Давид, Мойсей, Арон и Самуил."

На пръв поглед изглежда, че въставането на българите закъснява, но всъщност то се случва в точното време. Годините между 971 и 976 минават под знака на големи византийски победи над арабите. Империята изглежда все по-стабилна, а същевременно българите се нуждаят от концентриране на своята сила в умалените предели на царството си. Настъпилата през 976 година смърт на Йоан Цимисхи, коренно променя ситуацията. Вътрешността на Византия е разкъсвана от разгарящи борби за престола, които дестабилизират империята. Това е и моментът, който българите използват. В първите години на своята активизация действията на четиримата братя имат ограничен характер и са насочени главно на югозапад. Въпреки това, те изглежда не остават незабелязани в Константинопол.

Вниманието към българите изостря и бягството от византийската столица на българския цар Борис II и неговия брат Роман. Сменили дрехите си с ромейски, те преминават границата с България, но първият от тях пада убит от патрулиращ български войник. Роман успява да се спаси и получава, макар и фиктивно, признание на законните си права над короната. Неблагоприятна е съдбата на първите двама от комитопулите. Давид е убит около 976 година от скитащи власи, а Мойсей загива ударен от камък, докато обсажда Сяр. Така, за по-нататъшните действия отговарят Арон и Самуил.

Паметник на цар Самуил в София

Безспорно, най-големият успех на двамата е превземането на Лариса след близо 3 годишна обсада. Именно това тяхно действие, както и нормализирането на вътрешната обстановка във Византия, довеждат до организирането на мащабен поход от страна на император Василий II, насочен към пределите на България. Според хрониста Лъв Дякон, ромейската армия се придвижва по традиционен диагонален път: Адрианопол-Филипопол-Сердика. Същият този хронист, който трябва да се отбележи е приближен до императора и участва в похода, описва стремежите на Василий II да атакува българите последния начин: ,,...движен по-скоро от буен гняв, отколкото от благоразумие той бързаше да ги смаже с едно нападение."

портрет на Василий II

,,След като премина тесните и стръмни пътеки, императорът стигна до Сердика. Там построи военен лагер и обгради града. Държа го обсаден в продължение на двадесет дни, но нищо не можа да направи, понеже войската се беше отдала на леност и безделие поради неспособността на военачалниците. Най- напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха из засада, извършиха голяма сеч и отвлякоха много впрегатни животни и коне. След това, стенобойните и другите машини не свършиха никаква работа поради неопитността на онези, които ги бяха доближили до стените и неприятелите."

След това разказът на Лъв Дякон описва оттеглянето на ромеите поради липсата на припаси и безперспективността на начинанието. Йоан Скилица на свой ред също пише за византийското оттегляне, но по причина на слух, свързан с приближаването на Самуил и голяма войска в тила на ромеите.

Която и от двете версии да е вярна, Василий II се насочва обратно към своята държава, преминавайки през прохода Траянови врата. Там на 17 август 986 година се натъква на българска засада и е разгромен. Самият той трудно се спасява и в ръцете на българите попада целият обоз, заедно с неговата палатка и инсигниите на императорската власт. Според хронистите в тази битка ромеите губят почти цялата си конница.

Последиците от победата оказват силно влияние. Самуил овладява ситуацията и не закъснява да освободи всички български земи, завзети от Византия в предходните години. Тези успехи обаче се оказват краткотрайни – битката при Траянови врата остава най-голямата победа на Самуил над ромеите и няколко десетилетия по-късно България окончателно ще падне под византийска власт.

https://bulgarianhistory.org/bitkata-pri-traianovi-vrata/

[Hatshepsut]

Българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство

На 17 август 986 г. византийският император Василий II претърпява най-голямото поражение, в походите си за покоряване на България. Битката се разиграва при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού). Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси с позорно бягство.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.

Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.

Според повечето извори в деня на грандиозното поражение край Траянови врата Самуил научава и за тайните преговори между Арон и Василий за сепаративен мир. Разкрива и замислите му - да бъде убит. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.

В народните предания обаче остава съмнението, че пролятата братска кръв лежи в основата на голямата трагедия, която застига Самуиловите воини и самия цар.

https://faktor.bg/bg/articles/balgarite-pobezhdavat-vizantiytsite-pri-trayanovi-vrata-vasiliy-ii-se-spasyava-s-byagstvo-1