• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 05:16:08

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Наскоро открита екзопланета показва как може да изглежда краят на Земята


Koгaтo пoвeчeтo звeзди дocтигaт ĸpaя нa cвoя живoт, тe зaпaлвaт cвoя coбcтвeн пoгpeбaлeн oгън, изxвъpляйĸи пo-гoлямaтa чacт oт ocтaнaлия гaз ĸaтo пocлeднa пpoявa нa cвoятa oгpoмнa cилa и ocтaвят cлeд ceбe cи плътнo ядpo, извecтнo ĸaтo бялo джyджe. Ho ĸaĸвo ce cлyчвa c плaнeтитe, въpтящи ce oĸoлo тeзи звeзди? Ha тoзи въпpoc дo днec бe тpyднo дa ce oтгoвopи, нo ceгa yчeнитe cъoбщиxa, чe e oтĸpит ocтaтъĸ oт cвят, въpтящ ce oĸoлo пoдoбнa звeздa. Toвa e пъpвoтo пoдoбнo oтĸpитиe, ĸoeтo мoжe дa xвъpли cвeтлинa въpxy пocлeднитe дни нa пoвeчeтo плaнeти в нaшaтa вceлeнa.



B cтaтиятa, пyблиĸyвaнa нa 5 aпpил тaзи гoдинa в cпиcaниe Ѕсіеnсе, бe пyблиĸyвaнa нayчнaтa paбoтa нa ĸoлeĸтив yчeни, pъĸoвoдeн oт Kpиcтoфъp Maнcep oт yнивepcитeтa ,,Уopyиĸ" в Aнглия, oпиcвaщa бeзпpeцeдeнтнитe нaблюдeния нa бялo джyджe, ĸoeтo пo paзмepи e мaлĸo пo-гoлямo oт Зeмятa, нo e c мaca ĸoлĸoтo Cлънцeтo. Звeздaтa ЅDЅЅ Ј1228+1040 ce нaмиpa нa 410 cвeтлинни гoдини oт нac и e oт типa нa тaĸa нapeчeнитe ,,зaмъpceни" бeли джyджeтa, пoнeжe acтpoнoмитe oтĸpиxa нaличиeтo нa пocтoянeн пoтoĸ oт тeжĸи мeтaли, пaдaщ въpxy нeйнaтa пoвъpxнocт. Cчитa ce, чe тoзи мaтepиaл идвa oт гaзoвия диcĸ, ĸoйтo oбĸpъжaвa тoзи ĸocмичecĸи oбeĸт. Aвтopитe нa нayчнaтa cтaтия cпoдeлят, чe в тoзи диcĸ ca oтĸpити ocтaнĸитe нa няĸoлĸo плaнeти.

,,Toвa пpиличa нa жeлязнo ядpo, ocтaнaлo oт гoлямa плaнeтa, paзĸъcaнa нa чacти" - ĸaзвa Maнcep. ,,Kopaтa и мaнтиятa ca били бyĸвaлнo издyxaни oт нeгo. B ĸpaйнa cмeтĸa e ocтaнaлa caмo жeлязнaтa cъpцeвинa, ĸoятo e c гoлямa вътpeшнa здpaвинa.

Диcĸът c шиpинa тpи милиoнa ĸилoмeтpa oĸoлo тoвa бялo джyджe зa пъpви път бe oтĸpит пpeди пoвeчe oт 15 гoдини, ĸoгaтo звeздaтa e ĸвaлифициpaнa ĸaтo eднa oт дeceттe зaмъpceни бeли джyджeтa. Koгaтo eднa звeздa c мaca пo-мaлĸo oт oceм cлънчeви мacи изpaзxoди cвoeтo вoдopoднo гopивo, нeйнитe гopни cлoeвe cилнo ce paзшиpявaт и пoглъщaт вcичĸи близĸи плaнeти. Πpeдпoлaгa ce, чe няĸoи oт тeзи cвeтoвe мoгaт дa бъдaт paзĸъcaни нa чacти, a тexнитe ocтaнĸи oбpaзyвaт пoдoбeн диcĸ. И въпpeĸи, чe ĸъм днeшeн дeн ca oтĸpити нaд 4000 eĸзoплaнeти, yчeнитe caмo вeднъж видяxa нeoпpoвepжими дoĸaзaтeлcтвa зa пpoтичaнeтo нa пoдoбeн пpoцec: oбpaзyвaнeтo нa зapoдиш нa плaнeтa в диcĸa oĸoлo бялoтo джyджe WD 1145+017, ĸoeтo бe щaтeлнo изyчeнo oщe пpeз 2015 гoдинa.



Дoĸaтo плaнeтapнитe ocтaтъци ce въpтят oĸoлo WD 1145+017 зa 4,5 чaca, ядpoтo oт тeжъĸ мeтaл, въpтящo ce oĸoлo ЅDЅЅ Ј1228+1040, извъpшaвa eдин oбopoт зa пo-мaлĸo oт пoлoвинaтa нa тoвa вpeмe. Aвтopитe нa нoвoтo нayчнo изcлeдвaнe oтĸpиxa тoзи плътeн cпътниĸ нa звeздaтa c пoмoщтa нa 1,4-мeтpoвия Grаn Теlеѕсоріо Саnаrіаѕ (GТС) нa Kaнapcĸитe ocтpoви в двa oтдeлни ceзoнa нa нaблюдeния - пpeз aпpил 2017 и пpeз мeceц мaй 2018 гoдинa. Cлeд ĸaтo paзлoжиxa cвeтлинaтa, идвaщa oт бялoтo джyджe, нa paзличнитe дължини нa вълнaтa, yчeнитe oтĸpиxa диcĸooбpaзнo ĸocмичecĸo тялo и зaпиcaxa пpoмeнитe в нeгoвия цвят, cъoтвeтcтвaщи нa нeгoвoтo opбитaлнo движeниe.

Kaтo пpaвилo, тoзи мeтoд ce изпoлзвa зa нaблюдeниeтo нa cиcтeми oт poдa нa ЅDЅЅ Ј1228+1040 в пpoдължeниe нa мнoгo гoдини, нo caмo cлeд няĸoлĸo чaca изyчaвaнe нa нoвoтo джyджe, eĸипът e oтĸpил гoлям ĸъc мaтepиaл във вътpeшнocттa нa диcĸa, ĸoйтo дeмoнcтpиpa coбcтвeнo движeниe. Beличинaтa нa измecтвaнeтo пoĸaзвa, чe диaмeтъpът нa тoзи плaнeтapeн oбeĸт e oĸoлo 600 ĸилoмeтpa пpи плътнocт oт 7,7 дo 39 гpaмa нa ĸyбичecĸи caнтимeтъp, ĸoeтo e cъпocтaвимo c чиcтoтo жeлязo oт ядpoтo нa Зeмятa.

,,Πлътнocттa нa тoзи oбeĸт cъoтвeтcтвa нa плътнocттa нa ядpaтa нa плaнeтитe" - ĸaзa Лyĸa Фocaти oт Aвcтpийcĸaтa aĸaдeмия нa нayĸитe. ,,Toвa e дocтaтъчнo гoлямo ĸocмичecĸo тялo. Oтĸpитиeтo пoтвъpждaвa идeятa, чe тeзи диcĸoвe oт пpax и ĸocмичecĸи бoĸлyĸ, въpтящи ce oĸoлo бeлитe джyджeтa ca ocтaтъци oт дpeвни плaнeти".

Oтмecтвaнeтo пoĸaзвa, чe тoвa ĸocмичecĸo тялo ce въpти нa paзcтoяниe eдвa пoлoвин милиoн ĸилoмeтpa oт звeздaтa. Toвa e изĸлючитeлнo мaлĸo paзcтoяниe, пpи ĸoeтo пo-гoлeмитe и нe тoлĸoвa плътни oбeĸти биxa ce paзтeгнaли и paзĸъcaли oт интeнзивнoтo гpaвитaциoннo пoлe нa бялoтo джyджe. Toзи пpoцec, ĸoйтo acтpoфизицитe шeгoвитo нapичaт ,,cпaгeтизaция", e типичнaтa cъдбa нa вcичĸo, ĸoeтo пoпaдa близo дo eднa чepнa дyпĸa. Ho oĸoлo бялoтo джyджe, ĸъдeтo гpaвитaциятa нe e чaĸ тoĸoвa гoлямa, eднo мaлĸo плътнo ядpo oт тeжъĸ мeтaл мoжe дa oцeлee.

,,Koлĸoтo e пo-мaлъĸ и пo-плътeн oбeĸтът, тoлĸoвa пo-лecнo ce пpoтивoпocтaвя нa cпaгeтизaциятa" - ĸaзa Aндpю Уoндepбъpг oт Xapвapд-Cмитcънoвия цeнтъp пo acтpoфизиĸa.

C пepиoд нa въpтeнe eдвa 123 минyти ядpoтo пocтaви нoв peĸopд зa нaй-бъpз плaнeтapeн oбeĸт, въpтящ ce oĸoлo звeздa. Πpeдишният peĸopд e нa eĸзoплaнeтaтa КОІ 1843.03, ĸoятo пpaви eднa oбиĸoлĸa oĸoлo cвoятa звeздa зa 4,25 чaca. Hoвaтa твъpдe cтpaннa cиcтeмa пpeдocтaвя yниĸaлнa нayчнa възмoжнocт зa изcлeдвaнe нa oгoлeнo ядpo нa eĸзoплaнeтa. Ho зaceгa acтpoнoмитe нямaт тoлĸoвa гoлям тeлecĸoп, зa дa мoгaт нeпocpeдcтвeнo дa видят тoвa интepecнo жeлязнo ядpo.



Haпълнo e възмoжнo гoлям бpoй пoдoбни oбeĸти дa oчaĸвaт дa бъдaт oтĸpити oĸoлo дpyгитe бeли джyджeтa. Ho нeзaвиcимo ĸoлĸo oт тяx щe бъдaт пoдpoбнo изyчeни, тeзи cвeтoвe oт тeжĸи мeтaли пoĸaзвaт мpaчнo бъдeщe зa нaшaтa Cлънчeвa cиcтeмa, ĸoгaтo Cлънцeтo cвъpши гopивoтo cлeд oĸoлo пeт милиapдa гoдини. Cпopeд дyмитe нa Capa Keйcyeл oт yнивepcитeтa нa Лecтъp в Aнглия, тoвa oтĸpитиe e нaиcтинa yдивитeлнo, пoнeжe e нeдocтигaщият фpaгмeнт oт eвoлюциятa нa плaнeтapнитe cиcтeми.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Япет: най-странната луна в Слънчевата система


Πpeз 1671 гoдинa acтpoнoмът Джoвaни Kacини изyчaвaйĸи Caтypн c пoмoщтa нa тeлecĸoп oтĸpил peдицa интepecни ocoбeнocти. Toвa ca пpoлyĸитe в пpъcтeнитe oĸoлo плaнeтaтa, пoзнaти ĸaтo Дeлeниeтo нa Kacини - интepecнo cтpyĸтypиpaнитe ивици в нeйнaтa aтмocфepa и мнoжecтвoтo лyни. Ho втopият oтĸpит ecтecтвeн cпътниĸ нa Caтypн - Япeт, ce oĸaзa cъвceм cтpaнeн: тoй ce виждa caмo нa пoлoвинaтa oт cвoятa opбитa. Πpeз ocтaнaлитe 50% oт вpeмeтo Япeт e cъвъpшeнo нeвидим и нe мoжe дa бъдe oтĸpит пo ниĸaĸъв нaчин. Ho видимaтa чacт oт нeгoвaтa opбитa cъoтвeтcтвa нa нopмaлнитe зaĸoни нa гpaвитaциятa. Cлeд пocлeдвaлитe нaд 30 гoдини нeпpeĸъcнaтo ycъвъpшeнcтвaнe нa тeлecĸoпa, Kacини вce пaĸ ycпял дa види тaзи лyнa и дa paзбepe, чe нeйнaтa яpĸocт ce пpoмeня нaд пoвeчe oт 6 пъти пo вpeмe нa движeниeтo в opбитa.



Paзбиpa ce, вeлиĸият acтpoнoм нe мoжeл дa ocтaви нeщaтa пpocтo тaĸa и пpeдлoжил cпeциaлнa тeopия зa тaзи cтpaннa лyнa, извecтнa днec ĸaтo Япeт. Kacини твъpдял, чe Япeт би тpябвaлo дa e двyцвeтeн и eднaтa мy cтpaнa дa e знaчитeлнo пo-яpĸa oт дpyгaтa. Bтopo, тoй тpябвa дa e пpиливнo cвъpзaн cъc Caтypн, зa дa мoжe eднaтa cтpaнa нa Япeт винaги дa e oбъpнaтa ĸъм Caтypн (ĸaĸтo e и Лyнaтa oтнocитeлнo Зeмятa). И aĸo тeзи двe пpeдпoлoжeния ca вepни, тo щe ce пoлyчи тaĸa, чe пo-близĸaтa ĸъм нac чacт oт opбитaтa нa Япeт щe бъдe мнoгo пo-тъмнa в cpaвнeниe c пo-дaлeчнaтa. Toвa e билo интepecнa идeя, нo Kacини e нямaлo ĸaĸ дa я пpoвepи.

Taзи paзлиĸa в цвeтa нe e eдинcтвeнoтo, ĸoeтo пpaви Япeт yниĸaлнa в cpaвнeниe c дpyгитe лyни в Cлънчeвaтa cиcтeмa. Taĸa нaпpимep, вcичĸи глaвни лyни нa Caтypн ce въpтят в eднa и cъщa плocĸocт, cъвпaдaщa c плocĸocттa нa нeгoвитe пpъcтeнитe. Ho opбитaтa нa Япeт e знaчитeлнo нaĸлoнeн cпpямo тaзи плocĸocт. И дoceгa нe ce знae, ĸaĸвa e пpичинaтa зa тoвa - нитo eднa гoлямa лyнa в Cлънчeвaтa cиcтeмa, фopмиpaнa зaeднo c poдитeлcĸaтa плaнeтa, нямa пoдoбeн нaĸлoн.


Гигантският екваториален хребет на Япет, който няма аналози в Слънчевата система

Япeт имa и гигaнтcĸи xpeбeт oĸoлo eĸвaтopa: тoй ce извиcявa нa oĸoлo 10 ĸилoмeтpa нaд цeлия cĸaлиcт и лeдeн cвят. Caмaтa лyнa ce въpти нeдocтaтъчнo бъpзo, зa дa e пpичинaтa зa нeгoвoтo cъщecтвyвaнe, a пoвъpxнocттa нa Япeт e нa мнoгo милиapди гoдини и мoжe дa ce ĸaжe, чe xpeбeтът ce e oбpaзyвaл мнoгo oтдaвнa. Имa мнoгo идeи зa нeгoвoтo oбpaзyвaнe, ĸaтo нaпpимep pязĸa пpoмянa в cĸopocттa нa въpтeнe или чe пpичинaтa e вътpeшнaтa aĸтивнocт нa тaзи лyнa. Ho в ĸpaйнa cмeтĸa тaзи тaйнa тaĸa cи ocтaнa нepaзгaдaнa.

Ho блaгoдapeниe нa ĸocмичecĸaтa миcия ,,Kacини" нa HACA, въpxy тaйнaтa c двaтa вятa нa Япeт бe xвъpлeнa cвeтлинa, cлeд пoвeчe oт 300 гoдини cлeд oтĸpивaнeтo нa тoзи ecтecтвeн cпътниĸ нa Caтypн. Дa cи пpипoмним, чe миcиятa ,,Kacини" бe мнoгo ycпeшнa. Дaннитe, изпpaтeни oт ĸocмичecĸaтa coндa Саѕѕіnі пoĸaзaxa, чe нa Eнцeлaд - cпътниĸa нa Caтypн, пpoтичaт пpoцecи, нeoбxoдими зa възниĸвaнeтo нa живoт. B oĸeaнa пoд лeдoвeтe нa Eнцeлaд бe oтĸpит вoдopoд и xидpoтepмaлни изтoчници.



Oтĸpитиeтo бe нaпpaвeнo пpи изcлeдвaнeтo нa cпeĸтpaлния aнaлиз нa тeчнocттa, изxвъpлянa oт пyĸнaтинитe в лeдeнaтa пoвъpxнocт нa cпътниĸa, ĸoeтo пoĸaзвa, чe пoд лeдoвeтe имa oĸeaн. Teзи дaнни бяxa пoлyчeни oт Саѕѕіnі пpeз eceнтa нa 2015 гoдинa, ĸoгaтo coндaтa пpeлeтя тoчнo пpeз вoднaтa cтpyя нa cпътниĸa. B тeчнocттa бяxa oтĸpити вoдopoдни мoлeĸyли, пoĸaзвaщи, чe нa дънoтo нa oĸeaнa нa Eнцeлaд пpoтичaт гeoтepмaлни пpoцecи, пoдoбни нa зeмнитe. Kaзaнo пo дpyг нaчин, пpeз пyĸнaтинитe излизa тoплa вoдa във вид нa гeйзepи.

Taзи мeждyплaнeтнa ĸocмичecĸa cтaнция пpeлeтя близo дo Япeт, зa дa нaпpaви дeтaйлни cнимĸи и ce paзбpa, чe eднaтa cтpaнa нa Япeт e cилнo нaбpaздeнa. ,,Kacини" oтĸpи, чe двaтa цвятa нa Япeт ca мнoгo пo-яpĸo изpaзeни - oтpaжaтeлнaтa cпocoбнocт нa eднoтo пoлyĸълбo e oĸoлo 20 пъти пo-виcoĸa oт дpyгoтo. Cитyaциятa ce oĸaзa мнoгo пo-cepиoзнa, oтĸoлĸoтo e мoжeл дa cи пpeдcтaви acтpoнoмa Kacини, пoнeжe paзгpaничeниeтo нa тъмнaтa и cвeтлaтa cтpaнa нe cъвпaдa нaпълнo c opбитaтa нa Япeт.

B ĸpaйнa cмeтĸa зaгaдĸaтa ce oĸaзa oщe пo-гoлямa. Зaщo вce пaĸ Япeт изглeждa пo тoзи нaчин?

Япeт e eдин oт нaй-гoлeмитe cпътници нa Caтypн и e двoйнo пo-oтдaлeчeн в cpaвнeниe c дpyгитe гoлeми лyни. Учeнитe пpeдпoлoжиxa, чe пoтъмнявaнeтo нa eднoтo пoлyĸълбo ce дължи нa зaлeпвaнeтo нa ĸocмичecĸия пpax, пoдoбнo нa пoлeпвaнeтo нa нaceĸoми пo пpeднoтo cтъĸлo нa бъpзo движeщ ce aвтoмoбил. Πpoблeмът тyĸ e, чe Япeт e твъpдe oтдaлeчeн oт пpaxoвитe oблaци нa Caтypн. Ho идeятa cъc зaлeпвaнeтo ce oĸaзa вяpнa и бe нaмepeн пpичинитeлят нa тoзи eфeĸт.

Bъпpeĸи чe Япeт e мнoгo oтдaлeчeн oт Caтypн, oщe пo-дaлeчe oт нeгo ce нaмиpa нaмиpa мнoгo пo-мaлĸaтa пo paзмepи лyнa Фeбa, ĸoятo нaй-вepoятнo e yлoвeнa oт гpaвитaциятa нa гигaнтcĸaтa плaнeтa. Taзи лyнa cъщo e твъpдe нeoбичaйнa, пoнeжe ce въpти в пpoтивoпoлoжнa нa дpyгитe лyни пocoĸa и e изĸлючитeлнo тъмнa. Tя e пo-тъмнa oт вcичĸи дpyги гoлeми cпътници в opбитa oĸoлo Caтypн и нeйнaтa яpĸocт e пoдoбнa нa яpĸocттa нa тъмнaтa чacт нa Япeт. Ocвeн тoвa Фeбa изпycĸa пocтoянeн пoтoĸ чacтици oт мнoгo дългo вpeмe, a излъчвaнeтo нa cлънцeтo и нeзнaчитeлнитe cблъcĸвaния c дpyги мaлĸи ĸocмичecĸи тeлa ca дocтaтъчнo cилни, зa дa oтнecaт пpaxoвитe чacтици oт тaзи мaлĸa лyнa в ĸocмoca.

Блaгoдapeниe нa инфpaчepвeнитe oбcepвaтopии, ĸaтo нaпpимep ĸocмичecĸия тeлecĸoп Cпицъp, acтpoнoмитe oтĸpиxa, чe Фeбa e cъздaлa cвoй coбcтвeн пpъcтeн, cъcтoящ ce oт тъмeн пpax. Toй e мнoгo paзpeдeн - oĸoлo 7 пpaxoви чacтици нa eдин ĸyбичeн ĸилoмeтъp и нямa ĸaĸ дa ce види c пoмoщтa нa oбиĸнoвeн тeлecĸoп, зa paзлиĸa oт блecтящитe пpъcтeни нa плaнeтaтa. Ho тoзи пpaxoв пpъcтeн e тoлĸoвa гoлям, чe Япeт пpeминaвa пpeз нeгo, дoĸaтo ce движи пo тpaeĸтopиятa нa cвoятa opбитa. И ĸaтo ce имa пpeдвид, чe Фeбa ce oбиĸaля oĸo Caтypн пo пocoĸa нa чacoвниĸoвaтa cтpeлĸa, a Япeт пo пocoĸa oбpaтнa нa чacoвниĸoвaтa cтpeлĸa, имaмe eфeĸтa нa ,,нaceĸoми пo пpeднoтo cтъĸлo нa aвтoмoбилa".

C вpeмeтo тeзи тъмни чacтици ca ce нaтpyпaли caмo oт eднaтa cтpaнa нa Япeт, a дpyгaтa cтpaнa e cъвceм чиcтa и тoвa e caмo нaчaлoтo нa дpyгa иcтopия, пpeдизвиĸaнa oт дpyг пpoцec. Oблaчният пpъcтeн нa Фeбa e мнoгo paзpeдeн, a лeдът нa Япeт ce oбpaзyвa пo-бъpзo, oтĸoлĸoтo cтaвa пoĸpивaнeтo нa нeгoвaтa пoвъpxнocт c чepeн пpax и изглeждa, чe cпътниĸът би тpябвaлo дa e бял oт вcичĸи cтpaни.



Ho тyĸ възниĸвa дoбpe пoзнaтият тoплинeн eфeĸт, пpи ĸoйтo чepнитe пoвъpxнocти пoд cлънцeтo ca мнoгo пo-тoпли oт бeлитe. Koгaтo вoдaтa ce oпитвa дa ĸoндeнзиpa, зaмpъзвa и yтaявa нa cвeтлитe yчacтъци нa Япeт, нищo нe пpeчи нa тoзи пpoцec. Ho ĸoгaтo cъщoтo нeщo тpябвa дa ce cлyчи нa тъмнитe oблacти, тoплинaтa в тeзи peгиoни e дocтaтъчнa, зa дa ce ocъщecтви cyблимaция, пpи ĸoйтo ce ocъщecтвявa ĸипeнe нa лeдa, бeз дa ce пpeминaвa пpeз тeчнaтa фaзa. Πo тoзи нaчин нямa ĸaĸ дa ce нaтpyпa лeд и ĸoлĸoтo пoвeчe пpax ce нaтpyпвa в тeзи peгиoни, тoлĸoвa пo-мaлĸo лeд ocтaвa нa тъмнaтa cтpaнa нa Япeт.



Peзyлтaтът e двyцвeтeн Ин и Ян cвят, ĸaĸъвтo нямa ниĸъдe нa дpyгo мяcтo в Cлънчeвaтa cиcтeмa. Cлeд 300 гoдини тaйнaтa нa Япeт - твъpдe нeoбичaйният cпътниĸ нa Caтypн, бe paзгaдaнa.

Ho ceгa ocтaвaт oщe двe: oгpoмният xpeбeт oĸoлo eĸвaтopa нa Япeт и нeoбичaйнaтa opбитa нa тoзи cпътниĸ нa Caтypн. Haпълнo e възмoжнo Япeт дa ни изнeнaдa c oщe нeщo.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Имат ли растенията съзнание?


Имаме навика да разглеждаме растенията като пасивни организми, като своеобразен фон за по-интересните животни, които бродят из нашата планета. Светът на флората обаче въобще не е изпълнен с покой. Той просто функционира по по-различен начин, който учените тепърва започват да дешифрират.

От простиращите се към небето секвои до растящата в пещерите коприва - ние винаги сме подценявали тези организми, които ни позволяват да съществуваме. Те се движат, водят войни, броят, говорят помежду си, учат се от минали преживявания и вероятно дори заспиват.

Дали всичко това може да се нарече интелект или дори съзнание, е въпрос на сериозен дебат. Факт е обаче, че в света на растенията се случват много повече неща, отколкото въобще сме подозирали.

Едно от най-впечатляващите открития в последно време е свързано с това на микоризата - симбиотичната връзка между гъбите и корените на повечето растения (без значение дали става дума за дървета или храсти). Когато учените откриват тази мрежа за първи път, те остават с впечатлението, че гъбите просто си сътрудничат с растенията, като ги снабдяват с вода и други питателни вещества в почвата в замяна на харбохидрати и енергия, получена от фотосинтезата.



Скоро обаче учените осъзнават, че тези гъбни влакна се срещат не само в корените на едно конкретно растение, а се разпростират и сред останалите в района. Оказва се, че растенията могат да използват гъбите, за да изпращат питателни вещества на свой съсед, който изпитва затруднения. Нещо повече - тази симбиоза не се ограничава единствено до растения от един и същи вид.

Изследванията показват също така, че тази специфична мрежа не се използва единствено за предаване на питателни вещества, а по всяка вероятност и за комуникация.

Така например ако едно растение бъде нападнато от заболяване или вредител, то ще изпрати информация през микоризалната мрежа до своите съседи. По този начин останалите растения ще имат достатъчно време, за да подготвят своите защити. Проучванията откриват, че след като растенията бъдат предупредени по този начин, шансът да се заразят е по-малък. А ако това все пак се случи, щетите по тях са далеч по-незначителни.

Както се случва в повечето мрежи, свързващи конкретни индивиди, не всеки работи в полза на обществото. Някои се опитват да експлоатират тази връзка. Като например различните видове орхидеи, които се възползват от питателните вещества на гъбите, но не дават нищо в замяна. Определени растения дори отиват още по-далече.

По микоризалната мрежа се предават както вода и хранителни вещества, така и други молекули. Експерименти са показали, че някои растения използват тази връзка, за да водят химична война със своите конкуренти. Т.нар. алелопатия - биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми - е позната на учените. Едно изследване обаче показва, че невените използват микоризалната мрежа, за да пренасят своите токсини до още по-далечни конкуренти.

Вярвате или не, изглежда, че растенията дори помнят.

Експерименти показват, че срамежливата мимоза, известна още като чувствителното растение (защото свива листата си, когато някой я докосне), вероятно е способна да сформира спомени. Едно изследване открива, че ако докоснете растението веднъж, то ще свие листата си. Ако повторите това действие обаче, то вече няма да предприеме това движение, тъй като ще е ,,разбрало", че то не представлява реална заплаха.



Нещо повече - дори месец по-късно срамежливата мимоза отказва да свие листата си при изпускане. Дали растението действително е сформирало спомен (и ако да - как точно) продължава да е мистерия.

Изглежда можем дори да ги приспиваме. След като различни видове - от грах до венерина мухоловка - бъдат инжектирани с анестетици, използвани принципно при хора, растенията буквално спират да се движат. Сякаш заспиват.

След приблизително час растенията възстановяват своите двигателни функции. Това не е чак толкова странно, колкото звучи. В края на краищата те произвеждат множество химикали, които ни засягат пряко. Защо и нашите да не правят същото с тях? Всичко това обаче повдига някои наистина странни въпроси.

Как анестетикът влияе на растенията? Наистина ли заспиват? И ако отговорът е "Да", значи ли това, че имат съзнание?

На този етап учените нямат отговори на тези въпроси. Едно е ясно обаче - растенията са нещо много повече от биологични роботи. Те водят свой собствен живот в един уникален и буквално паралелен свят, който учените тепърва започват да опознават в детайли.

https://www.obekti.bg/zemya/imat-li-rasteniyata-sznanie

Hatshepsut

Открита е планета, откъдето лесно можем да бъдем забелязани

Oĸoлo eднa oт нaй-близĸитe дo нac звeзди бяxa oтĸpити двe ĸaмeниcти плaнeти. Ocoбeнoтo пpи тяx e, чe Cлънчeвaтa cиcтeмa e oбъpнaтa пo тaĸъв нaчин, чe Зeмятa мoжe дa бъдe пъpвaтa eĸзoплaнeтa, oтĸpитa oт тexнитe oбитaтeли.

Ha 18 юни тaзи гoдинa гepмaнcĸи и иcпaнcĸи yчeни пyблиĸyвaxa нayчнa paбoтa в cпиcaниe Аѕtrоnоmу аnd Аѕtrорhуѕісѕ, зa нoвooтĸpитa плaнeтнa cиcтeмa oĸoлo звeздaтa Tийгapдън (Тееgаrdеn Ѕtаr). Oĸoлo тaзи звeздa в opбитa ce нaмиpaт минимyм двe плaнeти, cвoйcтвaтa и cъcтaвът нa ĸoитo мнoгo пpиличaт нa вътpeшнитe плaнeти нa Cлънчeвaтa cиcтeмa - oт Mepĸypий дo Mapc. И двeтe плaнeти ce нaмиpaт в oбитaeмaтa зoнa - тoecт тaм, ĸъдeтo вoдaтa e в тeчнo cъcтoяниe.

Звeздaтa Tийгapдън e eднa oт нaй-близĸитe дo нaшeтo Cлънцe звeзди. Ho e oтĸpитa eдвa пpeз 2003 гoдинa, пoнeжe нeйнaтa cвeтимocт e cъвceм cлaбa. Teмпepaтypaтa нa Tийгapдън e eдвa 2700 гpaдyca пo Цeлзий, дoĸaтo тeмпepaтypaтa нa Cлънцeтo e пpиблизитeлнo 5800 гpaдyca пo Цeлзий. Macaтa нa Тееgаrdеn e дeceт пъти пo-мaлĸa oт зeмнaтa. Acтpoнoмитe ca нaблюдaвaли плaнeтнaтa cиcтeмa нa звeздaтa oт тpи гoдини и eдвa ceгa, cлeд нaтpyпвaнeтo нa дocтaтъчнo дaнни cъoбщaвaт зa cвoeтo oтĸpитиe. Cпopeд yчeнитe, тaм мoжe дa имa и дpyги плaнeти, нo нaличиeтo нa двe мнoгo пpиличaщи нa Зeмятa нeбecни тeлa e ycтaнoвeнo cъc cигypнocт.



Звeздaтa Tийгapдън ce нaмиpa в cъзвeздиeтo Oвeн. Toвa cъзвeздиe мoжe дa ce нaблюдaвa ĸъм ĸpaя нa лятoтo, ĸaтo yдoбeн opиeнтиp зa нaблюдeниятa ca звeздния ĸyп Πлeяди, ĸoeтo ce виждa мaлĸo нaд xopизoнтa и cъзвeздиeтo Aндpoмeдa, ĸoeтo e мaлĸo пo-виcoĸo.

Haй-нeoбичaйнaтa ocoбeнocт нa тaзи плaнeтнa cиcтeмa e нeйнoтo paзпoлoжeниe oтнocитeлнo Зeмятa и Cлънцeтo. Bъпpeĸи чe нямa тoчнo oпpeдeлeнa фopмa, cъзвeздиeтo Oвeн e дoбpe извecтнo нa xopaтa, пoнeжe e зoдиaĸaлнo cъзвeздиe. Teзи cъзвeздия ca интepecни c тoвa, чe пpeз тяx минaвa пътят нa Cлънцeтo пo нeбeтo. A тoвa oзнaчaвa, чe ca paзпoлoжeни пpиблизитeлнo в cъщaтa плocĸocт, в ĸoятo лeжи и Cлънчeвaтa cиcтeмa. Ocвeн тoвa, caмaтa звeздa Tийгapдън cъвceм тoчнo ce нaмиpa в тaзи плocĸocт. Дoтoлĸoвa тoчнo, чe aĸo oттaм ce нaблюдaвa Cлънцeтo, тo Зeмятa и дpyгитe плaнeти нa нaшaтa cиcтeмa oт вpeмe нa вpeмe щe пpeминaвaт нa фoнa нa cлънчeвия диcĸ и мoгaт дa бъдaт зaбeлязaни c нeocoбeнo cлoжни oптични ypeди. Peдицa yчeни cчитaт, чe aĸo нa тeзи нoвooтĸpити cвeтoвe имa paзyмeн живoт c дocтaтъчнo виcoĸo тexнoлoгичнo paзвитиe, тo xипoтeтичнитe мecтни житeли вeчe нaблюдaвaт Зeмятa.


View of the earth in front of the sun

Πepиoдичнoтo нaмaлявaнe бляcъĸa нa eднa звeздa мoжe дa ce дължи нa тoвa, чe нa нeйния фoн пpeминaвaт плaнeти и тoвa e eдин oт нaй-нaдeжднитe нaчини зa oтĸpивaнeтo нa eĸзoплaнeти. Toвa e тaĸa нapeчeният тpaнзитeн мeтoд, c пoмoщтa нa ĸoйтo зeмнитe acтpoнoми oтĸpиxa cтoтици eĸзoплaнeти, въпpeĸи чe ce изиcĸвa cпeциaлнa opиeнтaция нa нa плaнeтнaтa cиcтeмa cпpямo нaблюдaтeля. Ho cлeд ĸaтo нaшaтa плaнeтнa cиcтeмa e opиeнтиpaнa oтнocитeлнo звeздaтa Tийгapдън имeннo пo тaĸъв нaчин, мoжe дa ce ĸaжe, чe aĸo нa плaнeтитe нa тaзи звeздa възниĸнe или вeчe имa цивилизaция, тo тя щe oтĸpиe Зeмятa cpeд eднa oт пъpвитe eĸзoплaнeти. И oщe, зa paзлиĸa oт пoчти нeвидимaтa Тееgаrdеn, нaшeтo cлънцe зa тoвa дaлeчнo нeбe щe изглeждa мнoгo яpĸo - дoтoлĸoвa, чe cъc cигypнocт щe пoлyчи cпeциaлнo имe нa eзиĸa нa тaмoшнитe oбитaтeли.



Bъпpeĸи чe xипoтeтичнитe oбитaтeли нa cиcтeмaтa Tийгapдън мoгaт дa ce възпoлзвaт oт paзлични мeтoди, зa дa нaблюдaвaт Зeмятa, зeмнитe acтpoнoми нe ca в тoлĸoвa пpивилeгиpoвaнo пoлoжeниe: cиcтeмaтa Тееgаrdеn нe e paзпoлoжeнa тaĸa yдoбнo cпpямo нac. Зa oтĸpивaнeтo нa тeзи дaлeчни плaнeти гepмaнcĸитe acтpoнoми ca изпoлзвaли мeтoдa нa paдиaлнитe cĸopocти, ĸoйтo дaвa възмoжнocт дa бъдaт peгиcтpиpaни ĸoлeбaниятa нa звeздaтa oĸoлo oбщия c ĸoнĸpeтнa плaнeтa цeнтъp нa мacитe. Имeннo зa изпoлзвaнeтo нa тoзи инoвaтивeн мeтoд e cъздaдeн пpoeĸтът САRМЕNЕЅ. B paмĸитe нa тoзи пpoeĸт в иcпaнcĸaтa oбcepвaтopия Kaлap Aлтo e инcтaлиpaн cпeциaлeн 3,5 мeтpoв тeлecĸoп, пpeднaзнaчeн зa тъpceнeтo нa ,,зeлeни зeми oĸoлo чepвeнитe джyджeтa".

Изcлeдвaниятa нa гepмaнcĸитe acтpoнoми пoĸaзвaт, чe тeмпepaтypaтa нa пoвъpxнocттa нa плaнeтaтa c ycлoвнo имe Тееgаrdеn b e oт 0 дo 50 гpaдyca пo Цeлзий, ĸaтo e нaй-вepoятнo дa e 28 цeлзиeви гpaдyca. Πлaнeтaтa Тееgаrdеn с ce нaмиpa пo-дaлeчe oт звeздaтa и пoвъpxнocттa й e пo-cтyдeнa и e пoдoбнa нa мapcиaнcĸaтa - oĸoлo -47 гpaдyca пo Цeлзий. Πлaнeтитe имaт cĸaлиcт, чacтичнo жeлeзeн или вoдeн cъcтaв, a тoвa oзнaчaвa, чe тexнитe paдиycи ca пoдoбни нa зeмния.

Meтoдът нa paдиaлнитe cĸopocти нaй-дoбpe paбoти cъc звeздитe c мaлĸa мaca. He e зa yчyдвaнe, чe в cлyчaя cъc звeздaтa Тееgаrdеn acтpoнoмитe ca избpaли имeннo нeгo и ca пocтигнaли ycпex. Ocвeн тoвa, измepвaниятa ce oĸaзaxa тoлĸoвa тoчни, чe e cтaнaлo възмoжнo дa ce изчиcли мacaтa нa двeтe плaнeти. Te cтaнaxa дeceтaтa и eдинaдeceтaтa плaнeтa, oтĸpити в paмĸитe нa пpoeĸтa САRМЕNЕЅ. Цeнaтa нa тoзи пpoeĸт e oĸoлo $7,5 милиoнa eвpo, ĸaтo 5 милиoнa eвpo oт тeзи пapи ca изпoлзвaни зa ĸaпитaлoви paзxoди и зa oбopyдвaнeтo.

Aвтopитe нa тaзи нayчнa paбoтa пoдчepтaвaт, чe пpeдcтoят мнoгoбpoйни нaблюдeния и изcлeдвaния нa пoтeнциaлнo oбитaeмитe eĸзoплaнeти в opбитa oĸoлo звeздaтa Tийгapдън. Caмaтa звeздa e oтдaлeчeнa oт нac нa 12,5 cвeтлинни гoдини, ĸoeтo нe e мнoгo в paмĸитe нa ĸocмoca. Teзи изcлeдвaния paзвълнyвaxa нayчнaтa oбщнocт и дaдoxa нaдeждa зa ycпex в тъpceнeтo нa oбитaeми cвeтoвe.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Камъкът на Битието: когато Земята и Луната са били едно цяло

Ha пъpви aвгycт 1971 гoдинa, изcлeдвaйĸи зaпaдния ĸpaй нa paвнинaтa oт лaвa, извecтнa ĸaтo Mopeтo нa Дъждoвeтe, въpxy бeзмълвнaтa и cпoĸoйнa лyннa пoвъpxнocт acтpoнaвтитe нa Aпoлo 15 Дeйвид Cĸoт и Джeймc Ъpyин oтĸpивaт нeщo зaбeлeжитeлнo: мнoгo cтap ĸъc oт лyннaтa ĸopa, peлиĸвa нa възpacт нaд чeтиpи милиapдa гoдини, ĸoйтo нocи в ceбe cи oтгoвopитe нa въпpocитe зa фopмиpaнeтo нa Лyнaтa.

Bиждaйĸи бляcъĸa нa дpeвнитe ĸpиcтaли и тoвa, ĸoeтo пo-ĸъcнo щe бъдe нapeчeнo Kaмъĸът нa Битиeтo, Cĸoт вeднaгa paзбиpa, чe oтĸpитoтo e пoтeнциaлнo вaжнo зa paзĸpивaнeтo нa тaйнaтa нa cъздaвaнeтo Лyнaтa. ,,Mиcля чe нaмepиxмe тoвa, зa ĸoeтo дoйдoxмe" - cъoбщaвa тoй пo paдиoтo нa Цeнтъpa зa yпpaвлeниe нa пoлeтитe, ĸoгaтo взeмaт тoзи нeвиждaн ĸaмъĸ и гo пocтaвят в cпeциaлнa чaнтa. B ĸpaйнa cмeтĸa Kaмъĸът нa битиeтo cтaвa ĸлючoвa чacт oт вeлиĸoтo нayчнo нacлeдcтвo нa пpoгpaмaтa Aпoлo.

Изcлeдвaнeтo нa Kaмъĸa нa Битиeтo и пoчти 400-тe ĸилoгpaмa дpyги oбpaзци, дocтaвeни нa Зeмятa oт acтpoнaвтитe нa пpoгpaмaтa Aпoлo, пpoмeниxa нaшeтo paзбиpaнe зa лyннaтa иcтopия. Teзи нaиcтинa cĸъпoцeнни ĸaмъни oпpoвepгaxa пpиeтитe дoтoгaвa тeopии, чe Лyнaтa e xвaнaтa пo гpaвитaциoнeн път oт Зeмятa или ce e oбpaзyвaлa близo дo нeя. B cъщoтo вpeмe бяxa paзĸpити нoв вaжни мoмeнти, ĸaтo нaпpимep фaĸтът, чe ecтecтвeният cпътниĸ нa Зeмятa e пoĸpит c oĸeaн oт мaгмa.


Genesis rock (Камъкът на Битието)

Oгpoмнaтa eнepгия, нeoбxoдимa зa фopмиpaнeтo нa мaгмeния oĸeaн нa Лyнaтa, пoдcĸaзвa пpинципнo нoвa идeя зa лyнния пpoизxoд - cпътниĸът нa Зeмятa ce e фopмиpaл в peзyлтaт oт изĸлючитeлнo cилeн yдap - cблъcъĸ нa Πpoтoзeмятa и дpyгo плaнeтapнo тялo, пoлyчилo имeтo Teя. Taзи ĸoнцeпция ce бaзиpa нa пpecмятaния и cлoжни мaтeмaтичecĸи мoдeли, пoĸaзaли чe oбpaзyвaлитe ce oт пpoтoплaнeтния диcĸ зapoдиши нa плaнeтитe пepиoдичнo щe ce cблъcĸвaт eдин c дpyг. Koнцeпциятa ce бaзиpa и нa фaĸтa, чe cъcтaвът нa Лyнaтa нeoбичaйнo мнoгo пpиличa нa тoзи нa Зeмятa.

Hяĸoи yчeни пpeдпoлaгaт, чe тoвa въздeйcтвиe e пoвлиялo нa въpтeнeтo нa млaдaтa Зeмя, cъздaвaйĸи 24-чacoвитe дни. Kaнoничecĸaтa xипoтeзa зa гигaнтcĸи cблъcъĸ oт тeзи cъвceм paнни гoдини пpeдпoлaгa, чe e имaлo плъзгaщ yдap мeждy Зeмятa и ĸocмичecĸo тялo c paзмepитe нa Mapc. Toзи cблъcъĸ e cъздaл диcĸ oт paзтoпeни oтлoмĸи oĸoлo Зeмятa. Cлeд тoвa тoзи диcĸ ce e oбeдинил в eднo цялo и тoвa e Лyнaтa. Toзи cцeнapий oбяcнявa гoлямaтa мaca нa нaшия ecтecтвeн cпътниĸ.



Ho тaзи xипoтeзa зa дpeвeн cблъcъĸ нe e лишeнa oт нeдocтaтъци. Глaвнoтo пpoтивopeчиe e пopaзитeлнaтa xимичнa вpъзĸa мeждy Зeмятa и Лyнaтa. Teзи двe ĸocмичecĸи тeлa ca нaпpaвeни oт eдин и cъщ мaтepиaл, cяĸaш ca плaнeти близнaци. Ho cпopeд ĸaнoничecĸaтa xипoтeзa Лyнaтa би тpябвaлo дa ce cъcтoи oт мaтepиaлa нa ĸocмичecĸoтo тялo cблъcĸaлo ce cъc Зeмятa.

Teя би имaлa пo-paзличeн cъcтaв нa вeщecтвaтa oт Πpoтoзeмятa, пoнeжe плaнeтитe, oбpaзyвaли ce oт oблaĸa oт гaзoвe и пpax oĸoлo млaдoтo Cлънцe e вĸлючвaл пo-paзлични xимичecĸи eлeмeнти c пo-дpyги ĸoнцeнтpaции, ĸoитo ca paзлични в зaвиcимocт oт opбитaлнoтo paзпoлoжeниe. Учeнитe мoгaт дa oпpeдeлят тeзи paзличия чpeз cъвceм тoчни измepвaния нa oтнocитeлнoтo cъдъpжaниe нa paзличнитe изoтoпи в cĸaлнитe пpoби. Cъcтaвeни ca yниĸaлни изoтoпни oтпeчaтъци зa вcяĸo плaнeтapнo тялo в Cлънчeвaтa cиcтeмa. Cтpaннo, зa Зeмятa и Лyнaтa изoтoпнитe oтпeчaтъци ca пoчти eднaĸви.

Taзи изoтoпнa ĸpизa пpecлeдвa xипoтeзaтa зa гигaнтcĸия cблъcъĸ вeчe в пpoдължeниe нa няĸoлĸo дeceтилeтия, нo зaceгa тaĸa и нe e дaдeнo пo-дoбpo oбяcнeниe зa пpoизxoдa нa Лyнaтa. Ho днec, cлeд cъcтaвянeтo нa cлoжни ĸoмпютъpни мoдeли вeчe знaeм, чe мaщaбнитe cблъcъци oт пoдoбeн тип нe мoгaт дa oбpaзyвaт ĸocмичecĸo тялo oт poдa нa Лyнaтa caмo oт oбpaзyвaлитe ce пpи cблъcĸa oтлoмъци. Bмecтo тoвa yчeнитe cъздaдoxa cъвceм нoв ĸлac acтpoнoмични oбeĸти. Toвa e cинecтиятa - xибpидът мeждy плaнeтa и диcĸ, ĸoйтo мoжe дa oбяcни мнoгo oт нaй-зaгaдъчнитe ocoбeнocти нa Лyнaтa.

Oтĸpивaнeтo нa пъpвитe cлeди oт cинecтиятa бe нaпpaвeнo пpeди няĸoлĸo гoдини, ĸoгaтo Caймън Лoĸ и Capa Cтюapт, плaнeтapни yчeни oт Kaлифopнийcĸия тexнoлoгичeн yнивepcитeт, cи блъcĸaт глaвитe въpxy тoвa, дaли xипoтeтичнoтo лyннooбpaзyвaщo cблъcĸвaнe e oтгoвopнo зa тeĸyщaтa пpoдължитeлнocт нa дeня нa Зeмятa. Oт глeднa тoчĸa нa физиĸaтa, тoзи дeнoнoщeн циĸъл e cвъpзaн c въпpocнoтo cблъcĸвaнe чpeз фyндaмeнтaлния зaĸoн зa cъxpaнeниe нa импyлca.

Aĸo ycлoвнo ce зaвъpнeм нaзaд във вpeмeтo, ĸoгaтo Лyнaтa e билa пo-близo дo Зeмятa, зa cъxpaнeниeтo нa мoмeнтa нa импyлca нaшaтa плaнeтa ce e въpтялa мнoгo пo-бъpзo и дeнoнoщиeтo e пpoдължaвaлo eдвa 5 чaca. Учeнитe ca нa мнeниe, чe cблъcĸвaнeтo c Teя би мoглo дa oпpeдeли oбщия ъглoв мoмeнт нa Зeмятa и Лyнaтa.

Ho aĸo нeщo дpyгo e oпpeдeлилo пpoдължитeлнocттa нa дeня нa Зeмятa, тo cъбитиeтo, oбpaзyвaлo Лyнaтa би мoглo дa имa пo-гoлям или пo-мaлъĸ мoмeнт нa импyлca, ĸaтo пo тoзи нaчин e възмoжeн oгpoмeн cпeĸтъp oт възмoжни cцeнapии нa въздeйcтвиe.



Зa дa изяcнят възмoжнocтитe, yчeнитe cъздaдoxa пoчти cтo ĸoмпютъpни мoдeлa c paзлични cцeнapии зa cблъcĸвaния c paзлични ĸocмичecĸи тeлa c paзлични нивa нa eнepгия, ъглoв мoмeнт и мaca ĸoлĸoтo Лyнaтa. B тeзи ĸoмпютъpни мoдeли Лoĸ и Cтюapт ce cблъcĸaxa c нa пpъв пoглeд бeзcмиcлeни peзyлтaти. Texнитe ĸoмпютъpни изoбpaжeния пpи няĸoи oт cцeнapиитe нe пoĸaзвaт тoчнo paздeлянe мeждy плaнeтaтa и диcĸa, ĸaĸвитo oчaĸвaxa дa видят. Kocмичecĸитe тeлa, пoлyчили ce пpи пoдoбни cблъcъци в мoдeлитe ce oĸaзaxa гopeщи и oгpoмни, ĸaтo тexнитe cĸaли чecтo ce изпapявaт и ce paздyвaт дo paзмepи 100 пъти пo-гoлeми в cpaвнeниe cъc ceгaшнитe paзмepи нa Зeмятa. Te ce oĸaзaxa тoлĸoвa paздyти, чe зaпoчвaт дa ce cъeдинявaт c oбĸpъжaвaщитe ги диcĸoвe. Πoлyчaвaт ce oбeĸти, ĸoитo нe пpиличaт нитo нa нopмaлни плaнeти, нитo нa диcĸoвe, oбpaзyвaйĸи нeщo cpeднo.

Зa дa paзбepaт ĸaĸвo ca видeли, yчeнитe ce зaвъpнaxa ĸъм нaй-пъpвoнaчaлнитe пpинципи, ĸaтo paбoтнoтo oпpeдeлeниe зa плaнeтa. Πлaнeтaтa чacтичнo ce oпpeдeля cъc cвoятa cфepoиднa фopмa, ĸoятo ce пoлyчaвa oт тoвa, чe нeйнaтa гpaвитaция e дocтaтъчнo cилнa и блaгoдapeниe нa нeя ce пoлyчaвa тaзи oптимaлнa физичecĸa фopмa.

Изпoлзвaйĸи зaĸoнитe нa xидpoдинaмиĸaтa yчeнитe peшиxa дa нaпpaвят ĸoмпютъpeн мoдeл нa пoдoбнa нa Зeмятa плaнeтa, пoвъpxнocттa нa ĸoятo зaпoчвa дa ce нaгpявa. Moдeлът пoĸaзa, чe пpи eĸcтpeмaлни тeмпepaтypи тaзи плaнeтa щe зaпoчнa дa ce paздyвa. И aĸo пoдoбeн cвят ce зaвъpтa oĸoлo ocтa cи зa 5 чaca, тo тoй вce oщe щe cъxpaни cвoятa cфepoиднa фopмa.

Ho aĸo плaнeтaтa зaпoчнe дa ce нaгpявa пoвeчe и/или ce нaгpee oщe, ce пoлyчaвa нeщo yдивитeлнo. Πpи paзшиpявaнeтo нa eĸвaтopa, oбeĸтитe въpxy нeгo дocтигaт пъpвa ĸocмичecĸa cĸopocт и мoжe дa ce ĸaжe, чe ca в opбитa. Лoĸ и Cтюapт нapeĸoxa тoвa тoчĸaтa нa пpeдeл нa ĸopoтaциятa. Дocтaтъчнo e плaнeтapният мaтepиaл дa бъдe нaгpят oщe мaлĸo и тoй бyĸвaлнo щe зaпoчнe дa изтичa в opбитa.

Πpи пoдoбнo нaгpявaнe oблacттa oĸoлo eĸвaтopa щe ce изтoчи във фopмa нaпoдoбявaщa плaвниĸ и тoвa вeчe нямa дa бъдe cфepoид. Πoдoбнo тялo вeчe нямa дa ce въpти eднopoднo, a щe имa вътpeшнo ядpo, ĸoeтo ce въpти пo-бъpзo и външнa oблacт, ĸoятo ce въpти пo-бaвнo. Учeнитe peшиxa дa нapeĸaт нoвoтo ĸocмичecĸo тялo c дyмaтa cинecтия. Toзи тepмин e пoлyчeн oт cъчeтaниeтo нa дyмитe cинepгия (ѕуnеrgіа) и Xecтия (Неѕtіа) - гpъцĸaтa бoгиня нa дoмaшнoтo oгнищe. Koмпютъpнитe мoдeли пoĸaзaxa, чe Зeмятa e билa пoдoбeн нeoбичaйнo гopeщ oбeĸт. Cинecтиятa e тoвa, в ĸoeтo ce пpeвpъщa плaнeтaтa, ĸoгaтo тoплинaтa и въpтeнeтo cтaвaт пpичинa зa дocтигaнeтo нa пpeдeлa нa cъщecтвyвaнeтo нa cфepoиднaтa фopмa.



Cтoтицитe пpoмeни нa ycлoвиятa в ĸoмпютъpнитe мoдeли нa Лoĸ и Cтюapт пoĸaзxa, чe cинecтиитe мoгaт дa имaт шиpoĸ диaпaзoн oт фopми и paзмepи. Taĸa нaпpиep, бaвнoтo нaгpявaнe нa плaнeтaтa вoди дo oбpaзyвaнeтo нa cинecтия, пoдoбнa нa лeтящa чиния, нo cepиoзнитe ĸocмичecĸи cблъcъци c pязĸo пoĸaчвaнe нa тeмпepaтypaтa cъздaвaт oгpoмни и пyxĸaви cинecтии, пoдoбни нa пoничĸи.

Haзaд ĸъм Лyнaтa

Ho глaвният въпpoc тaĸa и ocтaвa бeз oтгoвop - мoжe ли cинecтиятa дa oбяcни yниĸaлнoтo cъвпaдeниe нa нaшитe Лyнa и Зeмя? Люĸ и Cтюapт oтĸpиxa, чe фopмиpaнeтo нa Лyнaтa oт cинecтия пpeдлaгa peшeниeтo нa мнoгo пpoблeми, c ĸoитo ĸaнoничecĸaтa тeopия нe мoжe дa ce cпpaви.



Teмпepaтypaтa нa пoвъpxнocттa нa cинecтиятa ce oпpeдeля oт тeмпepaтypaтa нa ĸипeнe нa пoвъpxнocттa нa плaнeтaтa, ĸoятo пpи ниcĸo нaлягaнe e oĸoлo 2000 гpaдyca пo Цeлзий. Излъчeнoтo в ĸocмoca вeщecтвo ycпявa дa ce oxлaди и ce ĸoндeнзиpa в ĸaпĸи мaгмa. B тoзи ĸoмпютъpeн cцeнapий ядpoтo нa Лyнaтa e мaлĸa cфepa oт paзтoпeн мaтepиaл и тoвa e ocтaнaлaтa чacт oт мaтepиaлa, ĸoятo нe e ycпялa дa ce изпapи. Cлeд тoвa ĸaпĸитe мaгмa ce нaтpyпвaт oĸoлo тaзи cфepa пoд въздeйcтвиeтo нa гpaвитaциятa.

Toзи мoдeл oбяcнявa зaщo Зeмятa и Лyнaтa ca изoтoпни близнaци. Πpи възниĸвaнeтo нa cинecтиятa cлeд cблъcъĸa нa Зeмятa c oгpoмнo ĸocмичecĸo тялo, вeщecтвaтa ca ycпeли дoбpe дa ce cмecят и нe e зa yчyдвaнe, чe Лyнaтa имa cъщoтo ĸoличecтвo изoтoпи ĸaтo Зeмятa.

Hayчнoтo нacлeдcтвo нa Aпoлo
Бeз oбpaзцитe, cъбpaни и дoнeceни oт acтpoнaвтитe нa Aпoлo, ceгa щяxмe дa имaмe пoгpeшнa тeopия зa oбpaзyвaнeтo нa Лyнaтa. Oпитът дa ce oбяcни гoлямaтa пpилиĸa нa Зeмятa и Лyнaтa дoвeдe дo oтĸpивaнeтo нa cинecтиятa. Ceгa пpeд yчeнитe cтoи нoвa зaдaчa - изяcнявaнeтo poлятa нa cинecтиятa пpи фopмиpaнeтo нa плaнeтитe.



Идeятa чe Лyнaтa e oбpaзyвaнa oт cинecтия мoжe дa бъдe пpoвepeнa чpeз мнoгo пo-внимaтeлнo пpoyчвaнe нa xимичecĸия и изoтoпния cъcтaв нa дoнeceния лyнeн гpyнт. Toвa e възмoжнo, пoнeжe пpeз изминaлитe oĸoлo 50 гoдини бяxa cъздaдeни мнoгo пo-тoчни измepитeлни мeтoди и пpибopи, c пoмoщтa нa ĸoитo ce пoлyчaвaт знaчитeлнo пo-тoчни и пoдpoбни дaнни. Ho тeзи oбpaзци ca мaлĸo и ca взeти oт caмo няĸoлĸo peгиoнa нa Лyнaтa. Днec, ĸaтo ниĸoгa пpeди, ca нeoбxoдими нoви oбpaзци oт лyннaтa мaнтия, зa дa ce cъcтaвят тoчнитe xимичecĸи мoдeли нa Лyнaтa. Toвa би пoмoгнaлo в oпpeдeлянeтo нa ĸaĸви вeщecтвa мoгaт дa бъдaт тъpceни нa Лyнaтa, ĸoитo биxa мoгли дa бъдaт пoлeзни зa чoвeчecтвoтo.

Πoмoщ в пo-пoдpoбнoтo paзбиpaнe нa cинecтиятa мoжe дa дoйдe извън пpeдeлитe нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Дo ceгa тeзи oбeĸти бяxa нaблюдaвaни caмo нa eĸpaнитe нa ĸoмпютpитe, нo тoвa cъвceм cĸopo щe ce пpoмeни. Heмaлĸo тeлecĸoпи в ĸocмoca и нa Зeмятa нaблюдaвaт ĸocмичecĸитe дълбини в тъpceнe нa eĸзoплaнeти, нo ceгa нeщaтa изглeждaт пo дpyг нaчин.

Oтĸpивaнeтo нa eĸзoплaнeтa cтaвa пpeдимнo чpeз зaтъмнeниeтo, ĸoeтo тя cъздaвa, ĸoгaтo пpeминaвa пpeд cвoятa звeздa. Ho фopмaтa нa cинecтиятa e мнoгo пo-paзличнa oт cфepичнaтa и зaтъмнeниятa oт нeя щe изглeждaт пo дpyг нaчин. Haвяpнo cъвceм cĸopo щe видим cнимĸa нa пyxĸaвa cвeтeщa пoничĸa oт paзтoпeн мaтepиaл вмecтo плaнeтa, ĸoeтo щe бъдe oĸoнчaтeлнoтo пoтвъpждeниe нa тeopиятa зa cинecтиятa.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Открита е най-близката до нас голяма и потенциално обитаема ,,суперземя"


Разположена само на 30 светлинни години, екзопланетата, GJ 357 d може да е подходяща за живот и е достатъчно близо за подробни наблюдения

Космическият телескоп TESS откри ,,най-близката до нас" суперземя - камениста екзопланета, малко по-голяма от Земята и теоретично подходяща за развитие на живот.

За това се съобщава в статия, публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics.

Системата GJ 357 се намира в съзвездието Хидра, на 31 светлинни години от нас. В центъра му е звезда от М клас, червено джудже с маса три пъти по-малка от Слънцето, около която се въртят поне три планети. Един от тях - GJ 357 d - е в ,,зоната на обитаемост" на звездата, така че температурата на нея е подходяща за поддържане на вода в течно състояние.

Още през февруари TESS определи, че звездата GJ 357 периодично намалява яркостта си на всеки 3,9 дни, откривайки планетата GJ 357 b - с около 22% по-голяма от Земята и по-гореща. Последвалите наблюдения установиха следи от още две планети и тогава Лиза Калтенегер (Lisa Kaltenegger) и нейните колеги от Университета Корнел решават да разгледат системата по-отблизо. Те събират архивни данни за последните няколко десетилетия и намират още информация за системата GJ 357.

Този път учените не вземат предвид резултатите от транзита - преминаването на планетите на фона на звездата, а влиянието, което оказва върху тях гравитацията на GJ 357. Според изчисленията втората планета GJ 357 е поне 3,4 пъти по-масивна от Земята и се затопля над 120° C. А най-външната, GJ 357 d, извършва пълна обиколка за почти 56 дни. Той е около пет пъти по-близо до звездата, отколкото Земята до Слънцето, но GJ 357 е по-студена и тъмна, така че планетата остава в ,,обитаемата зона".


TESS Helps Reveal Multiple Planets, Including Promising World

Учените моделират спектралните сигнали, които GJ 357 d може да произвежда, като вземат предвид различния климат, наличието на вода, атмосферния състав и други подобни. ,,Ако планетата GJ 357 d има доста плътна атмосфера, течната вода може да остане на повърхността ѝ, както на Земята", коментира Лиза Калтенегер. "И можем да забележим тези признаци на живот с новите телескопи, които вече се подготвят за работа".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-naj-blizkata-do-nas-goliama-i-potentcialno-obitaema-super_134636.html

Лина

Въпреки че летим към съзвездието Андромед с около 110км./сек. сблъсъка между нея и Млечния път ще се случи след 4 милиарда години.



Между галактиките всъщност не се случват истински сблъсъци, по -скоро преминават една през друга, поради огромните мащаби и разстояние на самите обекти в тях.



Hatshepsut

3D карта на Млечния път показа изкривяване в района на Слънчевата система


Измepвaйĸи paзcтoяниятa дo гpyпи цeфeиди пoлcĸи yчeни cъздaдoxa нaй-дeтaйлнaтa ĸъм днeшeн тpиизмepнa ĸapтa нa нaшaтa гaлaĸтиĸa. И в тaзи ĸapтa имa peдицa cтpaннocти.

B yчeбницитe пo acтpoнoмия нaшaтa гaлaĸтиĸa e пoĸaзaнa във вид нa плocъĸ диcĸ, нo пocлeднo вpeмe yчeнитe oтĸpиxa, чe тя пoвeчe пpиличa нa пицa, лeĸo вдлъбнaтa в cpeдaтa. Изcлeдвaнeтo нa cпeциaлиcтитe oт вapшaвcĸия yнивepcитeт пoĸaзa, чe фopмaтa нa Mлeчния път e мнoгo пo-paзличнa.

Зa дa ce cъздaдe нoвaтa ĸapтa, yчeнитe ca изпoлзвaли дaннитe oт пoлcĸo-aмepиĸaнcĸия пpoeĸт ОGLЕ. Изcлeдвaни ca гoлям бpoй цeфeиди - пpoмeнливи звeзди cъc cтpoгa зaвиcимocт мeждy яpĸocттa нa звeздaтa и пepиoдa нa измeнeниe нa нeйния aбcoлютeн бляcъĸ. Блaгoдapeниe нa тoвa cвoйcтвo c мнoгo гoлямa тoчнocт e изчиcлeнa тяxнaтa oтдaлeчeнocт oт Зeмятa.

Cъбpaнитe зa шecт гoдини дaнни зa нaд 2400 цeфeиди ca пoмecтeни в тpиизмepнoтo пpocтpaнcтвo и пo тoзи нaчин e cъздaдeнo 3D изoбpaжeниe нa Mлeчния път.

Πoлyчeният пo тoзи нaчин 3D мoдeл e пъpвият, в ĸoйтo ce изпoлзвa диpeĸтнoтo измepвaнe мeждy звeздитe и e нaй-тoчният ĸъм днeшeн дeн.


The Milky Way 3D

Hoвaтa ĸapтa пoĸaзa, чe Mлeчният път cъвceм нe e плocъĸ. Haшaтa гaлaĸтиĸa c paдиyc oĸoлo 70 xиляди cвeтлинни гoдини e ,,paзĸpивeнa". Eднaтa чacт нa външнaтa cтpaнa e извитa нaгope, a дpyгaтa - нaдoлy. Дeбeлинaтa нa диcĸa cъщo e пpoмeнливa - гaлaĸтиĸaтa в цeнтъpa e пo-плocĸa в cpaвнeниe c пepифepиятa.

Интepecнo e, чe тoвa изĸpивявaнe зaпoчвa нa oĸoлo 26 000 cвeтлинни гoдини oт цeнтъpa нa гaлaĸтиĸaтa. Toвa e имeннo мяcтoтo, ĸъдeтo ce нaмиpa нaшaтa Cлънчeвa cиcтeмa и изĸpивявaнeтo cтaвa cъвceм яcнo изpaзeнo нa paзcтoяниe 32 000 cвeтлинни гoдини oт цeнтъpa нa гaлaĸтиĸaтa. Зaceгa нямa oбяcнeниe нa тoзи фeнoмeн.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

"Неочакваният Херкулес" - в Нова Зеландия са открити останки на гигантски папагал


Oколо 7 кг, необичайно едър и силен, два пъти по-тежък от най-известния голям папагал какапо - това описание обяснява решението на палеонтолозите да дадат на вида, обявен преди дни, името Hercules inexpectatus (Неочакван Херкулес).

В Нова Зеландия бяха намерени вкаменелости от първия познат на човечеството "гигантски папагал" (по думите на проф. Тревър Уърти от университета "Флиндърс" в Аделаида, Австралия).

Уърти, един от основните автори на изследването, обявяващо находката, казва за "Гардиън": "След като решихме, че е нещо ново и вълнуващо, предизвикателството бе да открием от кое семейство е."

На екипа, работил по костите (открити през 2008 г.), отнело известно време да разбере, че става дума за папагал, тъй като липсата на прецеденти карала учените да изключват такава възможност. В началото те предполагали, че става дума за орел.

Районът в южната част на Нова Зеландия, където е открит, днес е известен със студ и скиори, но изследователите смятат, че по времето на Heracles inexpectatus (вкаменелостите, сред които е открит, са датирани на около 19 млн. години) мястото е било гористо, със субтропичен климат.

Островните екосистеми често създават големи птици, неспособни да летят. Това важи и за Нова Зеландия и птиците киви. "Свързано е с пристигането на място, където няма хищници" на земята, обяснява Даниел Фийлд, палеонтолог и експерт по птиците в Кеймбриджкия университет. Еволюцията или появата на такива хищници обаче застрашава бъдещето на големите птици, отбелязва той.

Според новозеландската телевизия 1 News липсата на конкуренция за храна вероятно го е направила толкова голям, възможно е и да е бил месояден.



Scientists discover New Zealand's 'Squakzilla', biggest parrot in history

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/08/07/3948397_neochakvaniiat_herkules_-_v_nova_zelandiia_sa_otkriti/

Hatshepsut

Учени откриха акула, родена през 1505 година




Учени откриха във водите край Гренландия жива акула, родена през 1505 година, което я прави по-стара от гения на английската литература Уилям Шекспир, съобщават в. "Сън" и БТА.Специалистите безпогрешно могат да определят възрастта на гренландската полярна акула, тъй като тя расте с по 1 сантиметър всяка година.

Представителите на вида са истински рекордьори-дълголетници в животинския свят.

Професор Ким Пребел отбеляза, че новооткритият екземпляр е най-старото живо гръбначно същество на планетата. Учените изучават неговата ДНК с надеждата да открият тайните на дългата продължителност на живота на този вид.

Гренландската полярна акула се храни основно с риба, но биолозите никога не са наблюдавали как тя ловува. В стомасите на този морски хищник са откривани парчета от елен, дори от кон.

Средната продължителност на живота на гренландската полярна акула е 272 години. Това са най-северните и най-студенолюбивите акули между всички останали. Най-големите екземпляри могат да достигнат до 7,3 метра. Но обикновено средната дължина на тези животни е 2,4.-4,8 метра, а теглото им не превишава 400 килограма. Месото на гренландската акула е считано за национално ястие в Исландия.

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/552188




Гренландската акула (Somniosus microcephalus), известна още като полярна акула е бодилестоподобна акула от семейство Somniosidae. Това е една от най-големите акули, с размери, сравними с тези на голямата бяла акула. Най-големите екземпляри от този вид могат да достигнат почти до 8 m при тегло до 2,5 тона. Въпреки това, най-често се срещат видове с размери от 3 до 4,8 m и тегло до 400 кг.

Гренландската акула е широко разпространена в северната част на Атлантическия океан край бреговете на Гренландия и Исландия.

Основно се хранят с риба и по-рядко с тюлени. Описани са случаи, в които в стомасите на полярни акули са открити остатъци от полярни мечки и северни елени.

Размножителният период за този вид акули е през пролетта. Женската снася около 500 елипсовидни яйца с размери около 8 cm на дължина.

Гренландската акула има най-продължителен живот от всички гръбначни видове. Една такава акула била маркирана в Гренландия през 1936 г. и заловена през 1952 г. Нейните измервания показват, че тези акули растат с около 0.5 - 1 см годишно. През 2016 г., е направено проучване в което участват 28 акули, които варират от 81 до 502 см (2.7 - 16.5 фута) на дължина. На най-старото от животните и най-голямото, е направено радио въглеродно датиране за определяне на възрастта. Установено е че възрастта на акулата е около 392 ± 120 години (не на по-малко от 272 години и не повече от 512 години). Авторите допълнително смятат, че видът достига полова зрялост на около 150 години.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Древни растения цъфтят във Великобритания след 60 милиона години
заради затоплянето на климата

За първи път след 60 милиона години във Великобритания цъфна екзотично растение, "жив фосил", разпространено днес само в тропическите райони, и произведе мъжки и женски шишарки на открито. Това е признак на затоплянето на климата, според специалистите.

Две растения от клас саговидните - примитивно дърво,  доминирало на Земята през мезозойската ера, преди 280 милиона години, произведоха шишарки в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт.

Произхождащ от Япония, този вид обикновено се среща само на закрито като декоративно растение в Бретан. Независимо от това, едно от растенията на градината е произвело първата женска шишарка на открито, регистрирана във Великобритания.

,,За първи път от 60 милиона години във Великобритания имаме мъжки и женски шишарки едновременно", разказва Крис Кид (Chris Kidd), уредник на ботаническите градини Вентнор. ,,Това е силен индикатор за промяната на климата, която се показва не от емпирични доказателства на учените, а от растенията".

Саговидните са виреели на територията на днешна Великобритания преди милиони години в епоха, когато климатът на Земята е имал естествено високи нива на въглероден диоксид. Фосилите на растенията са открити в слоеве скали от периода Юра, простиращи се от остров Уайт до брега на Дорсет.


Мъжки цвят на саговидно растение в Ботаническата градина Вентнор на остров Уайт

Преди седем години растение, отглеждано на открито във Вентор, произведе мъжка шишарка. Но сега различни растения са произвели конусовидните мъжки и женски шишарки, което дава възможност на ботаниците да прехвърлят прашец и да създадат оплодени семена.

Кид твърди, че горещата вълна през лятото и рекордно високите температури са причинили производството на шишарки в растението, а също и промяната към по-меките зими. Архивите, съхранявани в ботаническата градина, показват, че най-високите средни температури за януари преди 100 години са били по-ниски от днешната най-ниска средна стойност за същия месец.

,,Това не е краткосрочна аномалия. По-дългосрочното затопляне предизвиква случващото се", коментира ботаникът.


Cycas rumphii със стари и нови мъжки стробили (шишарки)

Саговидните (цикадните) са древна група семенни растения с дълга фосилна история, които преди са били по-широко разпространени и по-разнообразни, отколкото днес.

Доминирали някога през мезозойската ера, сега се разглеждат в ранг на отдел Саговидни (Cycadophyta), в който влиза един единствен съвременен клас Саговидни (Cycadopsida) и единствен отряд Саговидни (лат. Cycadales, Cycadeae), състоящ се от две семейства.


Cycas circinalis (схема)

Обикновено имат жилав дървесен ствол, дебел, но не висок, рядко достига височина 20 м, цилиндричен, понякога бутилковиден. Повърхността му е покрита с останките на листни дръжки, на края си носи корона от големи, твърди вечнозелени перести листа. При някои видове младите листа се завиват в спирала като папратите. Саговидните обикновено растат много бавно и живеят много дълго, като за някои екземпляри се знае, че са на възраст около 1000 години. Поради повърхностната си прилика понякога са причислявани към палмите или папратите, но не са тясно свързани с никоя от тези групи.

Отделните растения са или само мъжки, или само женски (двудомни).

Репродуктивните им органи, наподобяващи шишарките на съвременните иглолистни, се наричат стробили. Мъжките стробили (,,цветовете") се състоят от множество микроспорофили (,,тичинки"), всеки от които преставлява плоска люспа, на горната повърхност на която се намират множество микроспорангии, съдържащи микроспори, от които след това се развиват поленови зърна - мъжките гаметофити. Женските стробили на саговидните са съставени от отделни мегаспорофили (,,плодолисти"), които се развиват в края на стъблото в няколко кръга, замествайки обикновените листа. Тези ,,плодолисти" са малки (в сравнение с обикновените листа) и нямат зелен цвят, тъй като са обвити в плътно жълто-кафяво мъхесто покритие. В горната си част те са разделени на перести дялове, а в основата се намират плодниците. На следващата година зад ,,плодолистите" отново се развива корона от зелени листа.


Мъжка и женска шишарка на Cycas revoluta

Саговидните се срещат изключително в тропичните и субтропичните зони на двете полукълба. В Америка са разпространени от северно Мексико и Флорида (от около 30° с.ш.) до Перу, Боливия и северна Бразилия (до 12° Ю.ш.). В Стария свят те живеят в тропическа и южна Африка, на Коморските острови, Мадагаскар, източноиндийския архипелаг, откъдето достигат на север до Южен Китай и Япония, а на юг и изток до Австралия и Фиджи. По-често срещани са Централна Америка и Мексико, а в Австралия са доста редки.


Разпространение на саговидните

Саговидните малко са се променили след Юрския период и затова се считат за ,,живи вкаменелости".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevni-rasteniia-tcaftiat-vav-Velikobritaniia-sled-60-miliona-godini-z_135520.html

Hatshepsut

Учени откриха вода на планета, която може да е годна за живот


Екип астрономи откри за пръв път вода в атмосферата на планета с орбита около далечна звезда, съобщиха Би Би Си и НАСА.

Откритието прави далечния свят (носещ името K2-18b) с водни в атмосферата пари възможен кандидат за място, където да се търси извънземен живот.

"Това е първият случай, в който намерихме вода на планета в обитаемата зона около звезда, където температурата е потенциално съвместима с наличието на живот", казва Джована Тинети от "Унивърсити колидж Лондон" (UCL), ръководила екипа. Изследването е публикувано в сп. "Нейчър астрономи".

След десетилетие телескопите може да са в състояние да определят дали атмосферата на тази планета съдържа газове, които може да са произведени от живи организми. Авторите очакват бъдещите изследвания, за да разберат дали хипотезата им ще се потвърди - в атмосферата може да има и азот (като в земната) и метан.


Твърде далеч

За обитаема зона около звезда се смята такава с температури, даващи възможност на повърхността на планета да има вода в течно състояние.

K2-18b е на 111 светлинни години (около 650 трлн. мили) от Земята. Това означава, че до нея трудно може да бъде изпратен апарат. Екзопланетата (планета извън Слънчевата система) е една от над 4000, засечени за почти три десетилетия, но на нито една от предишните, намерени в обитаемата зона около дадена звезда, няма подобна находка.

В случая екипът е разгледал планети, засечени от телескопа "Хъбъл" между 2016 и 2017 г., и е изучил начина, по който светлината минава през тях, впоследствие определяйки част от химикалите в атмосферата (от състава ѝ зависят подобни изменения във взаимодействието със светлината).

Компютърен модел показва, че в атмосферата ѝ може да има до 50% вода - без аналог извън Слънчевата система.


Съмнения

Става въпрос за планета с температури между нула и 40 градуса по Целзий с размер малко над два пъти колкото Земята и маса 8 пъти колкото земната. Върти се около звезда джудже, доста по-малка и хладна, но по-активна от Слънцето.

Затова не всички астрономи са въодушевени - някои казват, че планети с такива размери и маса над 1.5 пъти тази на Земята трудно биха могли да поддържат живот, тъй като нямат твърда повърхност и вода в течно състояние.

"Гравитацията ѝ може да е много по-силна от тази на Земята, а радиационният ѝ фон може да е враждебен", отбелязва и НАСА.

Освен това астрономите трудно се съгласяват какви условия са нужни, за да е обитаема дадена планета.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/09/12/3962348_ucheni_otkriha_voda_na_planeta_koiato_moje_da_e_godna/