• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

01 June 2020, 22:34:52

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10660 Posts

Шишман
2051 Posts

Panzerfaust
355 Posts

Лина
305 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14360
  • Total Topics: 1250
  • Online Today: 115
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 50
Total: 51

avatar_Hatshepsut

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Открита е изгубена трагедия на Еврипид


В края на юни екип класически филолози и кодиколози от Гьотингенския университет потвърждават, че са идентифицирали няколко пасажа от известната само по заглавие трагедия ,,Паламед" от Еврипид, третия велик трагик на класическата старогръцката литература. Заедно с Есхил и Софокъл, Еврипид е един от големите драматурзи на атинския театър от V-ІV в. пр. Хр., когато процъфтява цивилизацията на древна Елада.

Екипът работи с Codex Hierosolymitanus Sancti Sepulcri 36, тоест буквално ,,Йерусалимски кодекс от [храма на] Гроба Господен №36", който е собственост на източноправославната Йерусалимска патриаршия и се съхранява в библиотеката ѝ. Физическото тяло представлява средновековен пергаментов свитък с християнски религиозни текстове на средногръцки език. При рутинно облъчване с инфрачервени лъчи, д-р Феликс Албрехт установява наличието на по-стар текстов пласт.

Пергаментови листове често са използвани по няколко пъти поради недостига и високата си цена и много кодекси са били изстъргвани, за да бъде изписан върху тях нов текст. Специалистите днес разполагат с техническата възможност да разчитат долните пластове на такива двойно употребени ръкописи, наричани палимпсести.

Горният слой на Йерусалимския кодекс №36 датира от ХІІІ в. и съдържа 556 страници или 278 листа. Между много други текстове, включва няколко досега неизвестни на филолозите, но напълно поддаващи се на идентификация текста от Еврипид. От над 90-те трагедии на атинския драматург е оцеляла около една пета.

Йерусалимският ръкопис придобива огромно значение като източник на досега непозната Еврипидова традиция. Кодексът е известен отдавна, но едва сега е внимателно изследван. Анализ на палимпсеста показва, че той съдържа още текстове от Еврипид – повечето от тях от пиеси, които учените познават само по заглавия, споменати у други антични автори, но и няколко от познатата му трагедия ,,Финикийките".

Повърхностният пласт на манускрипта съдържа шест съчинения на източноправославните свети Отци, записани с византийски маюскул, познати и от други източници: например откъси от коментара на св. Кирил Александрийски върху Евангелието от Лука, записани вероятно в VІІІ в. Скритият пласт е дело на различни скриптори. Най-голямата част от него представлява сборник с текстове на античния трагически поет, преписан от по-стар източник вероятно през ХІ в., ако се съди по особеностите на шрифта. Към основния текст има бележки и коментари, които свидетелсдтват, че става дума за учебно пособие. Възможно е под втория пласт на текста да е имало и трети, още по-стар, което засега затруднява разчитането. През целия период от VІІІ до ХІІІ в. ръкописът е бил активно ползван и редактиран, като старите текстове върху него са били замествани с нови.

Същевременно с Йерусалимския кодекс, гьотингенският екип на д-р Албрехт работи и над Codex Parisinus Graecus 1330 (Парижки гръцки кодекс № 1330) от библиотеката на Колбер, финансовия министър на Луи ХІV. Този кодекс също е палимпсест и също съдържа повърхностен пласт с християнски текстове и по-долен пласт антични фрагменти, в случая – из съчиненията на Аристотел, съставен ок. 500 г. сл. Хр.

Към VІ в. пергаментът решително измества папируса като текстов носител и издръжливостта на новия материал позволява развитието на палимпсестната техника.

https://clubz.bg/42194-otkrita_e_izgubena_tragediq_na_evripid

Hatshepsut

Откриха в кехлибар първите пера, за които може да се определи на какъв вид динозавър са принадлежали


За пръв път откриха "консервирани" пера, прикрепени към опашни кости от динозавър. Притежателят на това "красиво оперение" отдавна е преминал в небитието, но новата находка дава ценна информация за хода на еволюцията на перата - основен елемент, позволил на птиците да полетят в небесата.

Преди две десетилетия откриването на първите вкаменени отпечатъци от пера на динозаври предизвикаха особен ентусиазъм. Но тъй като самите пера отдавна са изтлели, онова, което можеше да се научи от тези вкаменелости не е толкова много. Съвсем наскоро бяха открити пера, които са консервирани в кехлибар и така са запазени милиони години в оригиналния си вид и структура. Въпреки това, без никакви други следи, на кой вид динозаври са принадлежали, тези находки също не дават много информация на палеонтолозите.


Така изглеждат перата в кехлибара, погледнати през микроскоп

Това прави новата находка на опашни прешлени от динозавър, живял преди 99 милиона години, заедно с прикрепените към тях пера, особено значима. За откритието пише Current Biology, а авторите са убедени, че "разполагат с информация пряко касаеща еволюцията на оперяването".

Притежателят на перата от новата находка е имал лош късмет. Той е представител на коелурозаврите (coelurosaur), които са част от тероподните динозаври, а в този клас влизат и велосирапторите и тиранозаврите. Все още се дискутира по въпроса, дали перата са били универсално разпространени или относително рядко явление сред динозаврите. Но за коелурозаврите е ясно, че са в близки отношения с птиците - налице са множество други находки, които доказват тази близост и най-вече примерите с намерени пера.

"Сигурни сме, че става дума за останки на динозавър, защото прешлените не са слети в едно цяло, както при съвременните птици и близките им родственици. Вместо това, опашката е гъвкава и удължена, увенчана с пера от всички страни", казва един от авторите на изследването Райън Маклеър от Музея на Саскачеван.

Перата са кафяви по върховете и по-бледи от вътрешната страна. Повече наподобяват декоративните пера на съвременните птици, отколкото летателното оперение. Централната опора също не е добре развита, което подсказва, че това се е случило в по-късен етап от еволюцията на перата. В кехлибареното зърно перата толкова добре са се запазили, че е възможно да се видят двете редици пера, равномерно разположение по протежение на опашката на динозавъра. Отчитайки възрастта на динозавъра, когато той е загинал, авторите не са сигурни дали това са пера на възрастното животно, или им е предстояло да бъдат заменени.

В находката има допълнителен научен потенциал. Установени са високи нива на железни йони (Fe2+), което подсказва, че в оцелелите меки тъкани може да са се запазили останки от истинска кръв на динозавър, която да може да бъде анализирана

Безценната находка остава неразпозната от неизвестния миньор, който я е изкопал от земните недра. Но на нея попада Лида Синг от китайския геоложки университет, докато се разхожда из пазар за кехлибар в Мианмар. Находката е откупена от университета, но не за да бъде използвана за украшения, а за научни изследвания.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/12/blog-post_9.html

Hatshepsut

Димитър Пасков – българинът, който откри чудотворната сила на кокичето


Ако цялата благодарност, която излекуваните деца и техните родители изпитват към Димитър Пасков и всички благословии, отправени към него, можеха да надвият природните закони, то лечителят им щеше да живее вечно. Не бихме сбъркали, ако освен ,,лечител" наречем фармаколога ,,спасител" и ,,избавител". Пасков успява да отърве хиляди деца по целия свят от един кошмар. А какво по-благородно дело може да извърши един човек от облекчаването на детското страдание!? 

Полиомиелитът или казано на разбираем език – детският паралич, е един от бичовете на миналото столетие, съсипал живота на не едно или две семейства. Българинът от Беломорска Тракия дава надежда на всички тези хора от целия свят, след като осъществява един от най-големите пробиви в българската фармакология, извличайки алкалоида нивалин от блатното кокиче. Основната съставка на нивалина е галатамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Така цветето с упойващо приятен аромат вече не е единствено предвестник на пролетта и новия живот в природата. То се превръща в предвестник на надеждата за нов живот на парализираните хора. Приложение на нивалина далеч не се ограничава само с детския паралич, а с времето то даже се разширява. Днес Нивалинът е жадуван цяр за болни от алцхаймерова деменция, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит  и церебрална парализа.

Откривателят на тази ценна съставка Димитър Пасков е роден в село Горно Броди край Сяр (Гърция) на 18 октомври 1914 година. Завършва средното си образование в красивия Асеновград през 1934, а през 1940 година се дипломира в Медицинския университет в София. През Втората световна война Пасков се включва като лекар на 27-ми Чепински полк. На фронта е определян като ,,общ любимец на войници и офицери, влизащ в положението на всекиго и имащ добра дума за всеки." След това специализира в Ленинград, където под зоркото око на някои от най-бележитите учени за времето си са направени първите изследвания на нивалина.

От 1961 година оглавява катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си откритие. 1961 е и годината, в която Пасков получава титлата професор. Той се превръща в легенда за колегите си и е неин ръководител до самото си пенсиониране през 1977 година. През тези години д-р Пасков полага основите на българската фармакологична академична школа. Всеотдайността към науката на Пасков е пословична в катедрата, а за любовта към работата с младите професорът все още  e пример за сътрудниците в нея.

Церителят изобретява над 20 разновидности лекарства през кариерата си и участва в над 35 заявки за патенти, а безспорният нюх и изобретателски гений, които той притежава са комбинирани с едно необходимо условие, за да може те да се материализират на практика. Любовта към билките, чийто изявен  познавач е професорът, е фактора, който в комбинация с пословичното неуморно трудолюбие на Пасков, дава на неговия талант реални измерения. Той с гордост споделя на свои приятели, че билковото богатство на България отстъпва само на хималайските чудодейни растения в Непал. Детайлното познаване на билките лекарят дължи на интереса си към народната медицина и срещите си с много народни лечители. Без това знание нивалинът може би все още щеше да бъде непознат...

Както при повечето гениални открития и при това витаят истории, които включват случайността в уравнението на успеха. В конкретния случай д-р Пасков лекува болно от детски паралич момиче, което по погрешка изпива водата от ваза, която до преди малко е била пълна с кокичета. След това той забелязва подобрение в състоянието на момичето, като по този начин лекарят се убеждава в чудотворното действие на красивото малко цвете, което няколко десетилетия по-късно вече е застрашено от изчезване в България.

Забележително е, че всичко свързано с лекарството е чисто българско, включително и суровината, правеща  световното признание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина проявява университетът в  Болоня през 1962 година – издава първия труд на българина на тема: ,,Фармакология и клинично приложение на нивалина". Малко след това Пасков издава монография, в която подробно описва всичко около своето откритие, която е преведена на италиански и руски език. Дълги години след това тя служи като образцов учебник по експериментална фармакология.

Нивалинът, също като научните трудове на откривателя си, се радва на завидно дълголетие – вече 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки свидетел на бързия възход и още по-бързото падение на множество други медикаменти, повечето от които вече са забравени. Безценното откритие на българския фармаколог му носи Оскар за наука в Неапол през 1961 година. Същата награда само че в областта на техниката през същата година печели Юрий Гагарин. Д-р Пасков е носител на международната награда Еми. Едва ли има по-подходяща личност от любителя на билките, който да получи награда за наука, кръстена на билковия празник. Най-голямата награда за него със сигурност е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите дори се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.

След като осигурява пълноценен живот на толкова много хора от цял свят, професор Пасков напуска този свят през 1986 година, изпълнил и преизпълнил мисията си тук. Признателните хора го изпращат за последен път, а погребението му оставя море от кокичета. Малките нежни цветя, чиято неподозирана сила лечителят открива за света.

https://www.bulgarianhistory.org/people/ucheni/dimityr-paskov/

Hatshepsut

Потвърдиха съществуването на нов орган в човешкото тяло


Ново проучване, публикувано в The Lancet Gastroenterology & Hepatology, официално потвърди съществуването на нов вид орган в човешкото тяло.

Органът, наречен мезентерия, се намира в храносмилателната ни система (mesentery - името му означава "по средата на червата"). Леонардо Да Винчи е първият човек, който му дава описание, но до 2012 г. учените смятаха, че той представлява набор от отделни структури, придържащи червата прикрепени към коремната стена.

За изследването научният екип от Университета на Лимерик прилага сложна микроскопия, благодарение на която успява да потвърди, че структурите са взаимосвързани и по-скоро наподобяват отделни части от обща структура. В по-голямата си част, изследването е проведено върху пациенти, претърпяващи операция за отстраняване на части от дебелото черво.

Учените все още не са сигурни за функциите, които органът би могъл да изпълнява освен придържащата. Близкото му разположение до червата би могло да даде на изследователите насоки, но изчерпателни изводи все още липсват.


"Досега сме идентифицирали анатомичното разположение и структурата. Следващата стъпка ще са функциите", коментира Келвин Кофи, кореспондиращ автор на изследването в изявление, цитирано от IFL Science.

"Щом разберем начина му на функциониране, ще можем да установим абнормалните състояния и следователно заболяванията, които го засягат. От това получаваме цяла нова научна област".

Кръвните съдове, нервите и лимфните възли - пренасящи подобна на кръвната плазма течност, която е богата на бели кръвни телца, стигат през мезентерията до червата - така че очевидно органът притежава активна функция. При все това са необходими още проучвания.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Potvardiha-sashtestvuvaneto-na-nov-organ-v-choveshkoto-tialo_66942.html

Hatshepsut

Растение, смятано за изчезнало последните 50-100 г., е открито отново от български учени

Какво е усещането да държиш в ръката си растение, което е изчезнало и съществува само като хербарий? Или фосил, остатък от запечатан преди 30 милиона години живот? Или да разбереш, че и растенията също се възпроизвеждат чрез in vitro култивиране?

Отговорите, както и интересна информацията за тези и още много видове растения може да получите в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ).

Хербариумът съдържа колекция от 18 000 вида растения от страната и Балканския полуостров. От тях 4000 вида са от България. В колекцията има и видове, които са обявени за изчезнали, обяснява проф. Светлана Банчева, от сектор ,,Приложна ботаника", и вади грижливо подредени и описани папки с растения. От нея разбираме, че видът широколистна метличина се е смятал за изчезнал през последните 50-100г. Открит е отново, благодарение на усилията на българските учени. Химичният състав на растението е изследван и е установено, че съдържа биоактивно съединение, от което се повлияват туморните образувания.


Широколистната метличина е смятана за изчезнала през последните 50-100г.
Открита е отново, благодарение на усилията на българските учени

Доц. Владимир Бозуков от секция ,,Палеоботаника и поленов анализ" показва колекцията от фосили, част от 16 000 експонати от неозоя. От тях 800 експоната са намерени у нас. Показвани ни фосил на палма на милиони години, който днес има аналог.

Най-редкият фосил сред експонатите е на водно конче, открит край с. Сатовча. Показва ни и фосил на череп на попова лъжичка. Разказва с много тъга в гласа. Оказва се, че неговата професия и сфера на научни занимания е рядка, няма кадри в тази област, и след него няма да има приемственост. После показва нови и нови фосили, говорейки за нуждата от финансиране на науката и в частност на ,,неговата" наука.


Фосил на водно конче, открит край с. Сатовча

Зад врата с надпис ,,in vitro култивиране" се намират бебетата-растения. Те се развъждат тук, защото в природата рядко се срещат или са застрашени от изчезване и не трябва да се нарушава екобаланса.


За тях с особена привързаност ни говори доц. Марина Станилова. Лечебната билка дилянка е едно от растенията, които се култивират тук. Използва се за производство на валериан. Билката женско биле, която има общоукрепващо действие за организма, дихателната система. Използва се при лечение на астма и за регулиране на хормонния баланс. ,,Култивира се тук, защото е включено в Червената книга", разказва още доц. Станилова и се радва се на първите покълнали растения.

Припомня, че първото култивирано растения тук е било блатното кокиче, основна съставка на лекарството нивалин, който се ползва и за борба с болестта на Алцхаймер.
Сега от лабораторията кандидатстват за средства от фонд ,,Научни изследвания" за култивиране на метличини и лопени.

Така се работи в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания /ИБЕИ/, с много желание и много професионализъм, а докато тях ги има, ще я има и българската наука.

https://nauka.offnews.bg/

Hatshepsut

Древно насекомо, открито в кехлибар, е буквално единствено по рода си


Има ново попълнение в колекцията ,,насекомо в кехлибар" – насекомо на 100 милиона години, с издути очи, извънземен вид и глава и с широко зрително поле.

Открито в Мианмар от George Poinar младши, почетен професор по ентомология от Орегонския щатски университет, насекомото – безкрила женска – е толкова странно, че е поставено в нов разред насекомо, като единствен представител към момента.

За заинтересованите от таксономията, това си е голяма работа. Приблизително 1 милион от насекомите, познати днес, са класифицирани в 31 разреда (оси, пчели и мравки, например, принадлежат на един разред, наречен ципокрили – Hymenoptera).

Сега обаче разредите стават 32.

Това, което налага насекомото да бъде поставено в нов разред са уникалните характеристики. Това е насекомо, различно от всяко друго, като се започне с триъгълната глава, която напомня на стереотипно извънземно, както се описва в научната фантастика.

Начинът, по който главата под формата на правоъгълен триъгълник се опира в основата си на врата на създанието е различно от всяко друго насекомо, според Poinar.

,,Докато насекомите с триъгълна глава са често срещани днес", пишат Poinar и съавторът Alex Brown в изследване, публикувано в списанието Cretaceous Research, ,,хипотенузата (най-дългата страна) на триъгълника е винаги свързана с основата на главата и врата с върха към върха на главата."

Това насекомо е обърнало ситуацията: върхът е прикрепен към основата на врата. В такъв случай главата и странично разположените очи са предоставяли на насекомото поглед на 180 градуса, когато се е обръщало настрани, което му позволявало да хвърля по едно око на това, което се случва зад него, буквално пазейки гърба си.

Сякаш това не е достатъчно, насекомото отделяло химикал от жлезите на врата си, които, според Poinar, служели да отблъскване на хищници.

Poinar открил новото насекомо в Hukawng Valley, Мианмар. Вече има име – Aethiocarenus burmanicus и заема единственото място в разред Aethiocarenodea.

Дълги, тънки крака задвижвали тънкото, плоско тяло през живота му сред динозаврите. Вероятно живеело в пукнатини в кората на дърветата – всеядно, което се хранело с червеи, кърлежи и плесени. Въпреки чертите, които вероятно му помагали да оцелява ден след ден, като зрението, с което виждало назад, погребаното в кехлибар насекомо е изчезнало поради причини, които предстои да бъдат разкрити. Poinar и Brown мислят, че може да е изчезнало заради загуба на предпочитан хабитат.

,,Никога не съм виждал нещо подобно", казва Poinar в изявление за своето откритие. ,,Изглежда е уникално в света на насекомите и след значителна дискусия решихме, че трябва да бъде поставено в отделен разред."

Poinar е в правото си да направи такава преценка. Той е експерт по растения и животни, които са били запазени в кехлибар, като например екзоскелета на насекомо, бълха с бактерията, причинила Черната смърт или безкрила оса, приблизително от същото време, от което е и извънземното насекомо.

В крайна сметка, извънземният вид на насекомото поразило изследователя.

,,Най-странното нещо на това насекомо е, че главата му изглежда точно така, както често се изобразяват извънземните", казва Poinar. ,,С дългата си шия, големи очи и странна издължена глава, си помислих, че прилича на извънземното от едноименния филм. Дори направих маска за хелоуин, която прилича на главата на това насекомо. Но докато носех маската, когато празникът дойде, изплаших децата толкова много, че се наложи да я сваля."

https://nauka.bg/

Hatshepsut

Котката е дошла в България преди 6500 години, твърди ДНК анализ


Котката е дошла по земите на днешна България преди около 6400 - 6500 години, а следите на този домашен любимец могат да се проследят до 9000 години назад в историята.

Това е заключението на група френски учени, направили най-обширният досега ДНК анализ на това животно. Те са използвали стотици проби, включително от мумифицирани котки от Древен Египет. Така те са проследили откъде тръгва домашната котка, защо разпространяването ѝ е толкова свързано с човешката цивилизация и защо има две вълни на взаимодействието между човека и котката.

Заключенията им са публикувани в списание "Нейчър" (Nature) и съдържат най-всеобхватната карта на този феномен.

Назад във времето те стигат до един-единствен конкретен вид - Felis silvestris lybica, известен още като дива африканска котка.



Археологически разкопки дават основание да се смята, че съжителството започва преди около 10 000 години, когато се появява земеделието. Натрупването на зърно привлича гризачи, а котката се оказва врагът им, който е най-подходящ за опитомяване. Това се случва в Анадола на територията на днешна Турция и се разпространява към Ливан. Другото място, смятано за отправна точка на глобалното господство на котките, е Египет, където има множество артефакти, котешки мумии и статуи.

Палеонтологът Ева-Мария Гейгл, водещият учен в изследването, казва, че историята на разпространяването на котките не получава отговори само чрез генетиката. Една от причините е, че днешните котки се оказват с изненадващо сходна ДНК - от Австралия през Америка до Европа.

Затова информацията от ДНК от котешки кости и зъби от над 200 древни скелета е комбинирана с всевъзможни данни, показващи, че от фермери до викинги са помогнали това животно да стигне дори до Антарктида. Една от интересните находки е на котка, погребана със стопанина си в Кипър преди 9500 години, а това означава, че някой я е донесъл там, защото животното не произлиза от острова. Опитомяването - доколкото може да се използва този термин за котките - се е случило доста късно.


Неолитната култура е причината котките да се появят трайно по земите на днешна България преди около 6400 години и Румъния - преди около 4400 години.

Втората вълна тръгва от Древен Египет преди около 6000 години, разпространява се през Средиземноморието с римската цивилизация, смесва се с близкоизточните котки и стига чак до Балтика. Чак около XIII век котките преминават от Европа към Югозападна Азия благодарение на една печеливша стратегия - придържай се към хората.

Мореплавателите са ги взимали на борда, за да гонят мишките по корабите, и така са станали част от завладяването на нови светове.

Учените отбелязват, че има ожесточени спорове какво точно се разбира под "опитомяване", дали домашната котка не може да оцелее в дивата природа без човека и защо - за разлика от кучетата - днешните котки не са много по-различни като размер, поведение и хранителни навици от дивите.

Екипът е използвал и специфичен генетичен маркер за характерна шарка на козината, за да установи, че той присъства при 80% от днешните котки, но се появява при древните котки едва около 1300 година. Ако се приеме, че това е белег, че по някаква причина хората са предпочитали животни с такава шарка, то това може да означава, че и изкуствената селекция при котките е относително скорошна практика.



https://www.dnevnik.bg/

Hatshepsut

Откриха сечива, съществували половин милион години преди първите хора


Учени обявиха, че при разкопки на брега на езерото Туркана в Кения са открили древни сечива, изпреварващи появата на най-ранните представители на човешкия род с повече от половин милион години.

Не е известно кой е изобретил древните пособия, а находката със сигурност ще наложи ревизиране на учебниците по археология.

,,Това е най-важното откритие за последните 50 години", заяви д-р Игнасио де ла Торе от Института по археология към Юнивърсити Колидж в Лондон.

Древните инструменти са на 3,3 милиона години и предхождат най-старите открити артефакти от този тип с близо 700 000 години. Сечивата включват заострени камъни, каменни чукове и наковални.

За първи път изследователи се натъкват на мястото на древните находки през 2011 г., обърквайки посоката в сухия кенийски пейзаж. Благодарение на тази щастлива грешка до края на 2012 г. са открити 149 каменни сечива, а нови разкопки през миналата година разкриват още.

Най-ранните инструменти известни до сега бяха на възраст 2,6 милиона години. Открити в Танзания, те най-вероятно са били използвани от нашият пра-роднина от вида Homo Habilis – в превод името му означава ,,сръчен човек".

Тъй като най-старите останки от представители на човешкия род Homo са на възраст 2,4-2,3 милиона години учените се питат кой е видът изобретил новооткритите каменни пособия.

Д-р Ник Тейлър от Националния център за научни изследвания във Франция смята, че съществуващите прото-човешки фосили дават възможен отговор. Два вида хоминини, чиито черти са смесица между човек и маймуна, са обитавали този район на Африка във въпросния период - Kenyanthropus platyops и Australopithecus afarensis.

Проблемът с това обяснение е, че според учените тези видове не са били особено интелигентни поради прекалено малкия обем на мозъка си. Възможно е те все пак да са били по-умни и сръчни отколкото смятат учените. Но също така има вероятност да е съществувал и вид човек, който все още не е известен на антрополозите.

Друга находка вероятно още повече изтегля датата на най-ранно изработване на сечива. В Дикака, Етиопия са открити следи от рязане по животински кости на възраст 3,39 милиона години.

https://www.nauteka.bg/

Hatshepsut

Кой е най-големия организъм на Земята?


Учени откриха най-големия организъм на Земята, който се разпростира върху площ от 37 хектара в САЩ, предаде ТАСС.

По този начин бе опровергано първенството на синия кит в списъка с най-големите животни в света. Оказа се, че най-големият организъм е гъба, израсла в северната част на щата Мичиган, оповести електронната версия на сп. "Смитсониън".

Американският учен Матю Тоб изследвал растящия на Горния полуостров в Мичиган мицел на гъба. Заключенията му са, че мицелът е по-голям и по-древен, отколкото се смяташе досега. По последни данни, мицелът (скритото под земната повърхност тяло на гъбата) тежи над 440 тона и обхваща 37 хектара площ. Теглото му съответства на това на три сини кита.

По-рано учени заявиха, че откритият преди 25 години най-голям мицел тежи 118 тона.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/naj-golemiiat-organizym-na-zemiata-se-razprostira-vyrhu-37-hektara-plosht-2126299

Hatshepsut

Консумацията на мазнини е причината за човешката еволюция


Вкаменена кост, в която кристалът е нараснал в кухината на костния мозък

Международна група антрополози предполага, че богатият на калории костен мозък е накарал предците на хората да измислят инструменти

Много преди предците на човека да започнат да ловуват големи бозайници за месо, мазната храна им е помогнала да развият по-големи мозъци, според нова статия, публикувана в Current Anthropology.

Статията твърди, че ранните ни предшественици са придобили вкус към мазнините, като са се хранели с костен мозък от останките на големи животни, които са били убити и изядени от други хищници. Аргументът оспорва широко разпространеното мнение сред антрополозите, че яденето на месо е важен фактор за еволюцията на хората.

"Нашите предци най-вероятно са започнали да придобиват апетит за мазнини преди 4 милиона години, което обяснява защо ги търсим и днес", отбелязва Джесика Томпсън (Jessica Thompson), водещ автор на проучването и антрополог в Йейлския университет. "Съдържанието на мазнини в дългите кости на труповете са били огромен пакет калории в тогавашните бедни на калории условия. Това би могло да даде предимство на популацията от наши предци като задейства веригата на човешката еволюция", цитира антрополога phys.org

Съществува теория, че нашите предци са започнали да се развиват в резултат на месната диета. Те са ловували малки животни, изяждали богатите на протеини меса и започнали да измислят инструменти за лов, за да уловят и убият по-големи животни.

Макар че фокусирането върху мазнините вместо върху месото може да изглежда малка разлика, всъщност разликата е значителна, подчертава Томпсън. Хранителните вещества в месото и мазнините са различни, както и технологиите, необходими за достъп до тях. Яденето на месо традиционно се свързва с изработването на остри, режещи каменни оръдия, докато получаването на богати на мазнини костни мозъци изисква само разбиване на костите с камък, отбелязва Томпсън.

Тя смята, че яденето на постно месо, без мазнини, може да доведе до протеиново отравяне и недохранване. Най-честият пример за протеиновото отравяне е зайчевата диета на първите арктически изследователи. Поради изключително ниското съдържание на мазнини в заешкото месо, участниците в експедицията изпитват неприятни симптоми - диария, главоболие и умора. Следователно, според Джесика Томпсън, за човешките предци месото от малки животни не е било полезно. Много по-вероятно е да са се хранели с костен мозък, наситен с мазнини от вече умъртвени животни.

Авторите разглеждат доказателствата, че апетитът за костен мозък може да е бил стимул не само за нарастващия размер на мозъка, но и за чупенето на костите с камъни, за да се направят по-сложни инструменти и да се ловят големи животни.

"Така е възникнала цялата технология - да се вземе едно нещо и с негова помощ да се промени нещо друго", коментира Томпсън. "Така се е стигнало и до iPhone".

Човешкият мозък консумира 20% от енергията на организма в състояние на покой или два пъти повече от мозъците на другите примати, които са почти изцяло вегетарианци. За учените е загадка как нашите човешки предци са посрещнали тези нужди от калории, за да развият и поддържат по-големите ни мозъци.

"Нашите предци вероятно са били доста тромави същества. Те не са били добри в катеренето по дърветата като шимпанзетата, но не са умеели да се движат достатъчно бързо и по земята. И така, какво са направили първите ходещи на два крака маймуни наши предци, за да станат толкова успешни? А още на този етап вече е имало малко увеличение на размера на мозъка. Как са го изхранвали?", пита Томпсън.

Нейната хипотеза предлага обяснение за това как човешките прародители са си набавяли допълнителните калории, необходими за стимулирането на по-голям мозък много преди да има доказателства за овладяването на огъня, който би могъл да облекчи проблема с бактериите при гниенето на месото. Хипотезата за мазнините дава възможност да се разбере как е станало увеличаването на мозъка на предците ни повече от 1 милион години по-рано от най-ранните доказателства за изработване на прости каменни сечива.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Konsumatciiata-na-maznini-e-prichinata-za-choveshkata-evoliutciia_121686.html

Hatshepsut

Торните бръмбари се ориентират по Млечния път


Те може да ровят в калта, но явно гледат и към звездите. Учени доказаха, че торните бръмбари използват Млечния път за навигация, пише Би Би Си.

Известно е, че хората, птиците и тюлените могат да се ориентират по звездите, но торният бръмбар очевидно е първият пример за насекомо с подобни умения.

Той обича да се движат в права линия. Когато открие купчина тор, оформя топче и започва да го търкаля напред, докато е на безопасно разстояние, където може да го изяде, обикновено под земята.

Въпреки, че очите им са прекалено слаби, за да различат отделните съзвездия, те използват светлинния преход, оформен от Млечния път, за да са сигурни, че търкалят торните си топчета в права линия, а не се връщат назад към съперниците си край купчината, разказва Science Daily.

Изследването, проведено от Мари Даке от университета Лунд в Швеция, е публикувано в сп. Current Biology. По-рано д-р Даке и колегите й доказват, че торните бръмбари могат да поддържат права линия като се ориентират по Слънцето и Луната. Но способността на насекомите да се намират правилната посока в ясна и безлунна нощ ги учудва.

Затова провеждат експерименти в планетариум, които показват, че бръмбарите се ориентират най-добре по светлинната диря, оформена от Млечния път. Отделните ярки звезди по-скоро ги объркват.

Въпросът е колко други животни използват подобна нощна навигация. Предполага се, че някои жаби и дори паяци могат също да се ориентират по звездите. Според Даке много други видове го правят - учените само трябва да обърнат внимание.

https://www.obekti.bg/nauka/tornite-brmbari-se-orientirat-po-mlechniya-pt

Hatshepsut

Учени преоткриха гигантска пчела, изчезнала преди десетилетия


Гигантска пчела, за която се мислеше, че е изчезнала в продължение на десетилетия, бе открита отново на индонезийски остров, съобщава New Scientist.

Черната пчела е с размерите на човешки палец, с размах на крилата от 6 сантиметра и яки челюсти. Един единствен  екземпляр бе преоткрит от Саймън Робсън (Simon Robson) от Университета в Сидни и неговите колеги. "Тя просто дойде и  огледа се и после се върна в гнездото си", разказва биологът.

Megachile pluto, известна още като "гигантската пчела на Уолъс", е наречена на английския ентомолог Алфред Ръсел Уолъс, който заедно с Чарлз Дарвин разработва теорията на еволюцията чрез естествен подбор.



Уолъс открива пчелата през 1859 г., докато проучва тропическия индонезийски остров Бакан. Той я описва като ,,голямо насекомо, подобно на черна оса, с огромни челюсти като бръмбар-рогач". През 1860 г. британски ентомолог определи, че всъщност е пчела, отбелязвайки, че е "гигант за рода, към който принадлежи".



Megachile pluto е приблизително четири пъти по-голям от европейската пчела.

Пчелата е смятана за изчезнала до случайното ѝ повторно откриване от американски лесовъд в Индонезия през 1981 г., но липсата на друго наблюдение доведе до това, че Global Wildlife Conservation го вклюва в списъка с ,,25 най-търсени" изгубени видове през 2017 г.

Екипът на Робсън намери пчелата в термитник на няколко метра от земята в един от северните молукски острови в Индонезия.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-goliamata-pchela-v-sveta-e-preotkrita-sled-desetiletiia_122747.html

Hatshepsut

По какъв начин се запълва таблицата на Менделеев в наши дни


Taзи гoдинa ce нaвъpшвaт 150 гoдини oт oтĸpитaтa oт pycĸия xимиĸ Дмитpий Meндeлeeв пepиoдичнa cиcтeмa нa xимичнитe eлeмeнти, пoзнaтa и ĸaтo тaблицaтa нa Meндeлeeв. Bъпpeĸи изминaлoтo вpeмe, yчeнитe -пpoдължaвaт дa зaпълвaт пpaзнитe ĸлeтĸи в Taблицaтa

OOH oбяви, чe 2019-тa щe бъдe Meждyнapoднaтa гoдинa нa пepиoдичнaтa тaблицa нa xимичecĸитe eлeмeнти. Oтĸpитиeтo нa Meндeлeeв, извъpшилo peвoлюция в xимиятa, бe нaпpaвeнo пpeди вeĸ и пoлoвинa. Ho пocлeднaтa тoчĸa в тaзи нayчнa ĸoнцeпция вce oщe нe e пocтaвeнa.

Πpи oтĸpивaнeтo нa пepиoдичния зaĸoн, xимицитe ca пoзнaвaли 63 eлeмeнтa. Oттoгaвa ca oтĸpити oщe 55 – или cpeднo пo eдин xимичeн eлeмeнт нa вceĸи 3 гoдини. Ho caмият xapaĸтep нa изcлeдвaниятa в тaзи oблacт cъщecтвeнo ce пpoмeни. Oт cpeдaтa нa XX вeĸ нoвитe ĸлeтĸи нa тaблицaтa вeчe ce зaпълвaт c xимични eлeмeнти, cинтeзиpaни c пoмoщтa нa ycĸopитeли. Глaвнoтo дeйcтвaщo лицe пpи тoзи пpoцec вeчe нe ca xимицитe, a физицитe. И тaй ĸaтo cинтeзът нa нoви xимичecĸи eлeмeнти e виcoĸoтexнoлoгичeн и cĸъп пpoцec, в нaдпpeвapaтa зa пpиopитeт в тaзи oблacт ocтaнaxa caмo няĸoлĸo yчacтниĸa. Toвa ca гoлeмитe лaбopaтopии oт CAЩ, Pycия, Eвpoпa и Япoния. Kaĸтo и пpи ĸocмичecĸитe изcлeдвaния, и тyĸ възниĸнaxa eлeмeнти нa гeoпoлитичecĸo cъпepничecтвo.

Haй-тeжĸият xимичeн eлeмeнт, ĸoйтo ce cpeщa в пpиpoдaтa в зaбeлeжими ĸoличecтвa e ypaнът c aтoмeн нoмep 92, ĸoeтo oзнaчaвa, чe тoй имa 92 пoлoжитeлнo зapeдeни пpoтoнa. Зa пoлyчaвaнeтo нa пo-тeжĸи eлeмeнти e нeoбxoдим ycĸopитeл, c пoмoщтa нa ĸoйтo пo-лeĸитe ядpa ce cблъcĸвaт c пo-тeжĸитe и пoняĸoгa ce cливaт c тяx и oбpaзyвaт нoви eлeмeнти, ĸoитo бъpзo ce paзпaдaт. Πo пpoдyĸтитe oт paзпaдa физицитe мoгaт дa paзбepaт ĸaĸвo ce e cлyчилo и ĸaĸви пpoцecи ca пpoтeĸли. Taĸa нaпpимep, aĸo ypaнът бъдe бoмбapдиpaн c ядpaтa нa нeoнa c aтoмeн нoмep 10, пoняĸoгa ce пoлyчaвaт ядpa нa cинтeтичния eлeмeнт нoбeлий, зaeмaщ в тaблицaтa 102-paтa ĸлeтĸa (92+10=102).

Дo нaчaлoтo нa 1960-тe гoдини пpиopитeтът зa cинтeзa нa нoви eлeмeнти e нa cтpaнaтa нa CAЩ. Ho cъвceм cĸopo мнoгo вaжeн игpaч в paзpaзилaтa ce нaдпpeвapa cтaвa Oбeдинeният инcтитyт зa ядpeни изcлeдвaния в Дyбнa, paзпoлoжeн нa 125 ĸм oт Mocĸвa. Xимичнитe eлeмeнти oт 101 дo 106 cъвeтcĸитe и aмepиĸaнcĸитe физици cинтeзиpaт пoчти eднoвpeмeннo. B няĸoи cлyчaи ce paзгapят cпopoвe: тaĸa нaпpимep, eлeмeнтът нoмep 104 (pъдъpфopдий) в CCCP дългo вpeмe e извecтeн ĸaтo Kypчaтoвий, a eлeмeнтът 102 (нoбeлий) cъвeтcĸитe физици пъpвoнaчaлнo нapичaт жoлиoтий в чecт нa Фpeдepиĸ Жoлиo-Kюpи. Oĸoнчaтeлнoтo peшeниe зa имeтo нa нoвия xимичeн eлeмeнт и пpиopитeтa зa нeгoвoтo oтĸpивaнe oпpeдeля Meждyнapoдния cъюз зa чиcтa и пpилoжнa xимия (ІUРАС).


Илюcтpaциятa пo-гope пoĸaзвa тaблицaтa нa Meндeлeeв cъc вcичĸи eлeмeнти, пoлyчeни eĸcпepимeнтaлнo ĸъм днeшeн дeн (изтoчниĸ: cтaтиятa нa Caм Kaин в cпиcaниe Ѕсіеnсе). Bиждa ce, чe пpeз XX – нaчaлoтo нa ХХІ вeĸ пpиopитeтът в oтĸpивaнeтo нa нoви xимичecĸи eлeмeнти e пpeминaвaл oт eднa дъpжaвa ĸъм дpyгa.

Πocтeпeннo ce пoявявaт нoви, знaчитeлнo пo-cлoжни тexнoлoгични paзpaбoтĸи. Taĸa нaпpимep, пoлyчaвaнeтo нa eлeмeнти c нoмep нaд 104 (cвpъxтeжĸитe eлeмeнти) изиcĸвa изпoлзвaнeтo нa cпeциaлни мeтoди, пoнeжe oтблъcĸвaнeтo нa пoлoжитeлнo зapeдeнитe ядpa cтaвa твъpдe cилнo и aĸo ce cблъcĸвaт c твъpдe гoлямa cĸopocт, излишъĸът oт eнepгия вoди дo paзпaд нa ядpoтo, бeз дa ce oбpaзyвa нoв xимичeн eлeмeнт. Πpeз 1970-тe гoдини cъвeтcĸият aĸaдeмиĸ Юpий Oгaнecян пpeдлaгa мeтoдa нa ,,cтyдeнoтo cливaнe". Идeятa e cливaнeтo нa двe ядpa дa cтaнe пo тaĸъв нaчин, чe цялaтa ĸинeтичнa eнepгия cъвceм тoчнo дa cъoтвeтcтвa нa ĸyлoнoвcĸaтa cилa нa oтблъcĸвaнe и в мoмeнтa нa cливaнeтo, ядpaтa ,,мeĸo ce дoĸocвaт" eднo c дpyгo.,

Πo-ĸъcнo тaзи тexнoлoгия e изпoлзвaнa oт гepмaнcĸитe физици oт Дapмщaт (цeнтъpът ,,Xeлмxoлц"зa изcлeдвaнe нa тeжĸитe йoни), ĸoитo пo тoзи нaчин пoлyчиxa xимичнитe eлeмeнти oт 107-ми дo 112-ти. Cлeд тoвa cтyдeнoтo cливaнe зaпoчвaт дa изпoлзвaт япoнцитe oт инcтитyтa RІКЕN във Baĸo. Πpeз 2005 гoдинa тe пoлyчaвaт eдвa двa aтoмa oт eлeмeнт 113 (ниxoний) чpeз oбcтpeлвaнe нa биcмyт c ядpa нa цинĸa. Зa дa ce пoлyчи тpeти aтoм – имeннo тoлĸoвa e нeoбxoдимo зa oфициaлнaтa peгиcтpaция нa oтĸpитиeтo – ca били нeoбxoдими oщe 7 гoдини. Имeннo тoгaвa – в нaчaлoтo нa 2000-тe зa пъpви път e зaбeлязaнa зaĸoнoмepнocттa ,,нa вceĸи тpи гoдини пo eдин нoв xимичeн eлeмeнт".

B ĸpaя нa 1990-тe гoдини Oбeдинeният инcтитyт зa ядpeни изcлeдвaния cъздaвa нoв мeтoд нa cинтeз, бaзиpaн нa ядpaтa нa ĸaлций-48. Toвa e мнoгo pядъĸ и cĸъп изoтoп нa oбиĸнoвeния ĸaлций (c aтoмeн нoмep 20), нo c гoлям излишъĸ oт нeyтpoни. Hoвият мeтoд дaвa възмoжнocт нa pycĸитe физици дa ce oтĸъcнaт oт нaдпpeвapaтa. Имeннo чpeз тoзи пoдxoд тe зaпълвaт 7-мия peд нa тaблицaтa нa Meндeлeeв". А пpeз 2012 гoдинa xимичният eлeмeнт c нoмep 118 пoлyчaвa oфициaлнoтo имe oгaнecoн в чecт нa aĸaдeмиĸ Юpий Oгaнecян, нayчният пpинoc нa ĸoйтo e пpизнaт в цeлия cвят.

Ho зa дa пpoдължи зaпълвaнeтo нa тaблицaтa вeчe ce нaлaгa peшaвaнeтo нa няĸoлĸo пpинципни въпpoca. Eдин oт тяx e, чe зa xимичния eлeмeнт c нoмep 119 нe мoжe дa ce изпoлзвa мeтoдa c ĸaлция. Teзи пpoблeми зaпoчнaxa дa ce peшaвaт cлeд пocтpoявaнeтo нa нoвaтa инcтaлaция Ѕuреrhеаvу Еlеmеnt Fасtоrу (Фaбpиĸaтa зa cвpъxтeжĸи eлeмeнти), ĸoятo зaпoчнa дa paбoти в ĸpaя нa минaлaтa гoдинa. Oчaĸвa ce c нeйнa пoмoщ дa бъдaт cинтeзиpaни eлeмeнтитe c нoмepa 119, 120 и 121. Имeннo c тяx щe зaпoчнe зaпълвaнeтo нa ocмия peд нa Taблицaтa.

 

Koлĸo peдa имa тaблицaтa нa Meндeлeeв и имa ли ĸpaй тaзи тaблицa? Teopeтицитe дaвaт paзлични oтгoвopи нa тoзи въпpoc. Cпopeд eднa oт нaй-пoпyляpнитe тeopии, пpи aтoмeн нoмep нaд 172, пpoтoнитe нa ядpoтo щe зaпoчнaт дa ce cливaт c eлeĸтpoнитe и дa ce пpeвpъщaт в нeyтpoни, cлeд ĸoeтo aтoмният нoмep ce вpъщa oтнoвo нa 172. Eĸcпepимeнтaлнaтa пpoвepĸa нa тaзи и нa дpyгитe тeopии ca бъдeщитe цeли нa cлeдвaщитe нayчни eĸcпepимeнти.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Имат ли растенията съзнание?


Имаме навика да разглеждаме растенията като пасивни организми, като своеобразен фон за по-интересните животни, които бродят из нашата планета. Светът на флората обаче въобще не е изпълнен с покой. Той просто функционира по по-различен начин, който учените тепърва започват да дешифрират.

От простиращите се към небето секвои до растящата в пещерите коприва – ние винаги сме подценявали тези организми, които ни позволяват да съществуваме. Те се движат, водят войни, броят, говорят помежду си, учат се от минали преживявания и вероятно дори заспиват.

Дали всичко това може да се нарече интелект или дори съзнание, е въпрос на сериозен дебат. Факт е обаче, че в света на растенията се случват много повече неща, отколкото въобще сме подозирали.

Едно от най-впечатляващите открития в последно време е свързано с това на микоризата - симбиотичната връзка между гъбите и корените на повечето растения (без значение дали става дума за дървета или храсти). Когато учените откриват тази мрежа за първи път, те остават с впечатлението, че гъбите просто си сътрудничат с растенията, като ги снабдяват с вода и други питателни вещества в почвата в замяна на харбохидрати и енергия, получена от фотосинтезата.



Скоро обаче учените осъзнават, че тези гъбни влакна се срещат не само в корените на едно конкретно растение, а се разпростират и сред останалите в района. Оказва се, че растенията могат да използват гъбите, за да изпращат питателни вещества на свой съсед, който изпитва затруднения. Нещо повече – тази симбиоза не се ограничава единствено до растения от един и същи вид.

Изследванията показват също така, че тази специфична мрежа не се използва единствено за предаване на питателни вещества, а по всяка вероятност и за комуникация.

Така например ако едно растение бъде нападнато от заболяване или вредител, то ще изпрати информация през микоризалната мрежа до своите съседи. По този начин останалите растения ще имат достатъчно време, за да подготвят своите защити. Проучванията откриват, че след като растенията бъдат предупредени по този начин, шансът да се заразят е по-малък. А ако това все пак се случи, щетите по тях са далеч по-незначителни.

Както се случва в повечето мрежи, свързващи конкретни индивиди, не всеки работи в полза на обществото. Някои се опитват да експлоатират тази връзка. Като например различните видове орхидеи, които се възползват от питателните вещества на гъбите, но не дават нищо в замяна. Определени растения дори отиват още по-далече.

По микоризалната мрежа се предават както вода и хранителни вещества, така и други молекули. Експерименти са показали, че някои растения използват тази връзка, за да водят химична война със своите конкуренти. Т.нар. алелопатия - биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми – е позната на учените. Едно изследване обаче показва, че невените използват микоризалната мрежа, за да пренасят своите токсини до още по-далечни конкуренти.

Вярвате или не, изглежда, че растенията дори помнят.

Експерименти показват, че срамежливата мимоза, известна още като чувствителното растение (защото свива листата си, когато някой я докосне), вероятно е способна да сформира спомени. Едно изследване открива, че ако докоснете растението веднъж, то ще свие листата си. Ако повторите това действие обаче, то вече няма да предприеме това движение, тъй като ще е ,,разбрало", че то не представлява реална заплаха.



Нещо повече – дори месец по-късно срамежливата мимоза отказва да свие листата си при изпускане. Дали растението действително е сформирало спомен (и ако да – как точно) продължава да е мистерия.

Изглежда можем дори да ги приспиваме. След като различни видове – от грах до венерина мухоловка – бъдат инжектирани с анестетици, използвани принципно при хора, растенията буквално спират да се движат. Сякаш заспиват.

След приблизително час растенията възстановяват своите двигателни функции. Това не е чак толкова странно, колкото звучи. В края на краищата те произвеждат множество химикали, които ни засягат пряко. Защо и нашите да не правят същото с тях? Всичко това обаче повдига някои наистина странни въпроси.

Как анестетикът влияе на растенията? Наистина ли заспиват? И ако отговорът е "Да", значи ли това, че имат съзнание?

На този етап учените нямат отговори на тези въпроси. Едно е ясно обаче – растенията са нещо много повече от биологични роботи. Те водят свой собствен живот в един уникален и буквално паралелен свят, който учените тепърва започват да опознават в детайли.

https://www.obekti.bg/zemya/imat-li-rasteniyata-sznanie

Hatshepsut

"Неочакваният Херкулес" - в Нова Зеландия са открити останки на гигантски папагал


Oколо 7 кг, необичайно едър и силен, два пъти по-тежък от най-известния голям папагал какапо - това описание обяснява решението на палеонтолозите да дадат на вида, обявен преди дни, името Hercules inexpectatus (Неочакван Херкулес).

В Нова Зеландия бяха намерени вкаменелости от първия познат на човечеството "гигантски папагал" (по думите на проф. Тревър Уърти от университета "Флиндърс" в Аделаида, Австралия).

Уърти, един от основните автори на изследването, обявяващо находката, казва за "Гардиън": "След като решихме, че е нещо ново и вълнуващо, предизвикателството бе да открием от кое семейство е."

На екипа, работил по костите (открити през 2008 г.), отнело известно време да разбере, че става дума за папагал, тъй като липсата на прецеденти карала учените да изключват такава възможност. В началото те предполагали, че става дума за орел.

Районът в южната част на Нова Зеландия, където е открит, днес е известен със студ и скиори, но изследователите смятат, че по времето на Heracles inexpectatus (вкаменелостите, сред които е открит, са датирани на около 19 млн. години) мястото е било гористо, със субтропичен климат.

Островните екосистеми често създават големи птици, неспособни да летят. Това важи и за Нова Зеландия и птиците киви. "Свързано е с пристигането на място, където няма хищници" на земята, обяснява Даниел Фийлд, палеонтолог и експерт по птиците в Кеймбриджкия университет. Еволюцията или появата на такива хищници обаче застрашава бъдещето на големите птици, отбелязва той.

Според новозеландската телевизия 1 News липсата на конкуренция за храна вероятно го е направила толкова голям, възможно е и да е бил месояден.



Scientists discover New Zealand's 'Squakzilla', biggest parrot in history

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/08/07/3948397_neochakvaniiat_herkules_-_v_nova_zelandiia_sa_otkriti/