• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 August 2020, 15:09:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11198 Posts

Шишман
2980 Posts

Лина
523 Posts

Panzerfaust
507 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 94
  • Latest: KalinaN
Stats
  • Total Posts: 16651
  • Total Topics: 1277
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 31
Total: 32

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Динозаврите може да са били топлокръвни


Снимка: Getty Images / Guliver

Динозаврите може да са били топлокръвни, съобщиха учени. Тази хипотеза може да обори широко разпространената представа за тях като изчезнали студенокръвни гиганти, предаде Франс прес, позовавайки се публикация в сп. "Нейчър", предаде БНТ.

Изследователи от Испания и Норвегия съобщават, че са открили белези, наподобяващи растежните пръстени на дърветата, по костите на бозайници. Досега се смяташе, че подобни характеристики се наблюдават единствено при студенокръвните животни и динозаврите.

Авторите на изследването освен това са установили, че динозаврите вероятно са имали по-ускорен метаболизъм, осигуряващ им по-бърз растеж - друг характерен белег на топлокръвните същества.

Откритието елиминира най-убедителното доказателство, че динозаврите са били студенокръвни, смятат авторите на проучването.

"Резултатите силно предполагат, че динозаврите са били топлокръвни", заяви оглавяващият проучването автор Майк Колер. Той добави, че въпреки евентуалната си топлокръвност, останалите характеристики на динозаврите ги причисляват към стария им "лагер" - този на влечугите.

Съвременните влечуги са студенокръвни, което значи, че не могат да контролират температурата на тялото си чрез системата на метаболизма. Вместо това те разчитат на външни фактори и средата като например припичането на слънце и др.

https://interest.actualno.com/news_391683.html

Hatshepsut

Doggerland - "Атлантида" в Северно море

Много се говори за повишаването на водите на Световния океан 6000 години пр.н е., което станало причина за образуване на Черното море, а предците на индоевропейските народи се пръснали из Мала Азия и Европа, разнасяйки мита за потопа.
 Оказва се че и на север, имаме подобна "Атлантида". А именно преди 20,000 - 8,000 години, по време на ледниковия период, Британия била свързана с континента посредством обширна ивица от суша, която изследователите нарекли Doggerland.

Доггерленд (англ. Doggerland) е условно название, което археоложката Брайъни Коулз е дала на бившия масив суша, заемащ южната част на Северно море и съединяващ Британия с материкова Европа в периода на последното заледяване. В епохата на мезолита Доггерленд е бил населен от хората, на него е имало богата фауна и растителност.

 "Виновниците" за откриването на тази подводна страна са нефтените компании, разработващи активно дъното на Северно море и съставили доста подробна топографска карта. След това от "проблема" се заинтересували археолозите и... успели да пресъздадат ландшафта на потъналата местност.

С постепенното топене на ледниците се повишавало и нивото на Световния океан, което довело до потъването на Doggerland и отделянето на Британия от Европейския материк. От последния ледников период досега нивото на Световния океан се е повишило с около 120 метра.
Следващите карти показват нагледно този процес.

(щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер)





Северно море около 8000 г.пр.Хр.


Северно море около 5000 г.пр.Хр.


Източници:

- https://ru.wikipedia.org/wiki/Доггерленд
- https://log.doggerland.net/2010/10/21/a-hypothetical-landscape/
- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9638

Hatshepsut

Открили нов човешки вид в Кения


Новите находки ще помогнат да се разбере повече за еволюцията на човека
Снимка: EPA/БГНЕС

Преди около 2 милиона години в Африка са съществували най-малкото три вида хора. До този извод са стигнали международна група учени, изследването на които е публикувано в сп. "Нейчър", съобщиха световните информационни агенции.
 Според антрополозите съвременни находки показват, че наред с видовете хомо еректус ("изправен човек") и хомо хабилис ("сръчен човек") на територията на континента Африка са живели и представителите на вида хомо рудолфензис ("рудолфов човек"), предаде БТА.

 В периода 2007 - 2009 г. три нови фрагмента от човешки скелет са били открити край езерото Туркана в северните части на Кения. Сред образците е имало лицева част от черепа и две челюсти. Едната от тях е запазена почти изцяло.
 Сравнявайки намерените кости с вкаменелости, открити в същия район преди около 40 години и обозначени като "KNM-ER 1470", специалистите са се натъкнали на нови доказателства за съществуването на още един изкопаем вид човек с голяма черепна кутия и плоско лице.

 Още преди да открият трите нови образеца, изследователите са нарекли притежателя на частите от черепа "1470" хомо рудолфензис ("рудолфов човек"), тъй като езерото Туркана преди е било известно като езерото Рудолф. В продължение на 40 години обаче вкаменелостите "1470" са били единственото свидетелство за съществуването на хомо рудолфензис.

 Трите фрагмента от Кения, изследвани сега, са увеличили увереността на учените, че костите под номер "1470" действително са били на отделен вид праисторически човек.
 Според проф. Фред Спур от Юнивърсити колидж в Лондон, трите нови вида вкаменелости дават по-ясна картина за това как е изглеждат притежателят на фрагментите от череп "1470".

 Вече е ясно, че двата ранни представителя на приматите са живели рамо до рамо с хомо еректус. Според Спур новите находки ще помогнат да се разбере повече за еволюцията на човека.

 Би Би Си твърди, че новото изследване е още едно доказателство, което противоречи на разпространената представа за съществуването на линейна еволюция - маймуна - съвременен човек.

 Според д-р Мив Лики, един от авторите на изследването, в ранния етап от развитието на нашия вид е съществувало определено многообразие.
 "Нашият вид се е развивал също така, както и другите видове животни. При нас не е имало нищо уникално, докато не сме започнали да правим сложни оръдия от камък", твърди Лики.

https://dnes.dir.bg/news/chovek-skelet-kenia-11754620

Hatshepsut

Американски биолози откриха гигантски паяк


Американски биолози откриха в една от пещерите в щата Орегон гигантски паяк с много дълги пипала и мъхесто тяло. Необичайната форма на тялото му накара учените да му дадат името "Йети", се казва в статия, публикувана в списание Zookeys.

Членестоногите са най-многобройната група животни от всички известни на науката. Броят на известните видове надхвърля 1 милион и представлява около 80% от цялото животинско царство. Смята се, че първите членестоноги са се появили в началото на еволюцията преди около 542-540 милиона години.

Група биолози и природолюбители под ръководството на Чарлз Гризуолд от университета на Сан Франциско са проучили фауната на пещерите, намиращи се в планината Сиския на границата между щатите Калифорния и Орегон.

В една от пещерите в югозападен Орегон те са открили голям пещерен паяк. Те са хванали няколко самци и самки и подробно са ги проучили. Тялото на тези паяци е изключително необичайно – те имат много дълги крака с остри и големи сърповидни нокти, мъхесто тяло и големи челюсти. Нито един от известните на науката днес паяци не прилича на осмоногия обитател на орегонските пещери.

Новият вид ще се казва - Trogloraptor marchingtoni (в превод от латински – пещерен грабител), но учените между себе си го наричат "Голямата стъпка", митичния снежен човек на Америка, който е "роднина" на неуловимия тибетски Йети.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=581060

Hatshepsut

Откриха динозавър, живял преди 75 милиона години

Новият вид е наречен "цигански динозавър"
заради родството му с негови "братовчеди" от Румъния



Палеонтолози намериха нов тип динозавър на възраст 75 милиона години. Това стана при разкопки, започнали през 2002 г. близо до Екс-ан-Прованс, югоизточна Франция, предаде АФП.

Новият тип е наречен "Atsinganosaurus velauciensis" (цигански динозавър) заради родството му с негови "братовчеди" от Румъния, съобщи БГНЕС.

Според учените той е от семейството на титанозаврите, три други рода от които са открити досега намерени са 70% от скелета на животното, но за съжаление не и черепът. Този тип тревопасен динозавър с малки зъби с формата на цилиндри бил дълъг 12 метра.

Изкопани са и много други фосили от периода Горна Креда отпреди 75 милиона години, точно преди изчезването на динозаврите.

http://www.livenews.bg/otkriha-dinozavar-jivyal-predi-75-miliona-godini-12532.html

Hatshepsut

Откриха потънал град около Бермудския триъгълник


Снимка: riseearth.com

Група канадски учени заявиха в понеделник, че са открили останки от подводен град в района на Бермудския триъгълник, който асоциирали с Атлантида, легендарният континент, изчезнал преди 10 000 години. Това съобщи plenglish.com.

Вижте видео тук:


Could This Be Atlantis? Pyramids Found in Waters Off Cuba

Изследователите, ръководени от Пол Вейнзиг и Паулин Залитски, намерили останките от града чрез робот на 700 метра северно от източния бряг на Куба.

Подводният робот е успял да заснеме руините на множество сгради, ритуални храмове, както и останките на четири гигантски пирамиди. По данни на подводните археолози, машината е запечатала на фотолента и интересен монумент, чиято форма много наподобява статуя на сфинкс.

Според предварителните анализи, става дума за селище, чиято възраст учените изчисляват на поне 1500-2000 години. Те предполагат, че са попаднали на непозната до този момент места индианска култура. Все още обаче нямат обяснение, защо тези останки се намират на дъното на океана.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1601688

Hatshepsut

Нов вид гущер откриха в Мадагаскар

Кръстиха го Sirenoscincus mobydick

Неизвестен досега вид гущери бе открит в Мадагаскар от международен екип от учени, оповести Френският център за научни изследвания, цитиран от AFP.

 Новият вид е кръстен Sirenoscincus mobydick от учените, тъй като влечугото им напомнило за прочутия кит в книгата "Моби Дик" на Херман Мелвил.

 S. mobydick свидетелства за уникална комбинация от анатомични характеристики сред сухоземните гръбначни, допълва БТА. Гущерът, открит в гори в северозападната част на Мадагаскар, е претърпял еволюция, която е диаметрално противоположна на тази на другите видове гущери без крака.

 Животното всъщност е с депигментирана кожа, а очите му са закърнели, тъй като то живее под земята. S. mobydick е загубил предните си крайници, но е съхранил задните. Морфологичните му особености напомнят тези на китообразните, отбелязаха от центъра.

 В изследването са участвали учени от Франция, Мадагаскар, САЩ и Германия. Резултатите от него са публикувани в Zoosystema.


http://www.novini.bg/news/112557-нов-вид-гущер-откриха-в-мадагаскар.html

Hatshepsut

10-те най-големи метеоритни кратера на Земята

Източници:

- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/1421
- http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=92&aid=2652

Какво представляват астероидите

Астероидите са скални фрагменти, останали след формирането на Слънчевата система преди 4.6 млрд. години. Повечето от тези древни космически отломки, някои от които са наречени от учените малки планети, са разположени на орбити около Слънцето в пояс около Марс и Юпитер. Този регион в Слънчевата система, наречен Астероиден пояс или Главен пояс, съдържа милиони астероиди с размери от големината на Церера с диаметър 940 км (или 1/4 от диаметъра на Луната) до тела, по-малки от километър. Съществуват повече от 20 000 номерирани астероида.
 По време на въртенето им около Слънцето гигантът Юпитер с огромната си гравитация може да предизвика промяна на орбитата на някой астероид и той да напусне астероидния пояс и да се отправи на пътешествие в Космоса. Предполага се, че луните на Марс Фобос и Деймос са прихванати астероиди. Учените вярват, че в миналото подобни блуждаещи астероиди са се сблъсквали със Земята, играейки съществена роля в геоложката история на нашата планета и в еволюцията на живота.
 Астероидите са били наблюдавани с телескоп за първи път през 1800 г. Астрономът Уилям Хершел първи използва думата "астероид", която идва от гръцки и означава "подобен на звезда". Това, което сме научили за астероидите през следващите 200 години, основно е от телескопични наблюдения. Освен за нови астероиди се следи и за небесни тела, чиято орбита може да ги доведе до сблъсък със Земята в бъдеще. За учените "близките до Земята астероиди" са тези, чиято орбита не е по-далеч от 195 млн. км от Слънцето.
 В последните няколко десетилетия астрономите използват спектроскопи, за да определят химическия и минералния състав на астероидите, анализирайки отразената светлина от тяхната повърхност. Учените също проучват и метеоритите - останки от комети и астероиди, които са паднали на Земята, за определяне на техния произход. Около три четвърти от астероидите са изключително тъмни и са подобни на богатите на въглерод метеорити (C-тип). Около 1/6 от астероидите са червеникави каменно-железни тела (S-тип).
 Космическият кораб "Галилео" на НАСА първи успя да наблюдава отблизо астероидите Gaspra и Ida през респективно 1991 и 1993 г. Gaspra и Ida са обекти с неправилна форма, приличащи на картофи, надупчени от много кратери, дълги съответно 19 и 52 км.
 Мисията NEAR (Near-Earth Asteroid Rendezvous) на НАСА е първата, посветена на изучаването на астероидите. Космическият кораб Shoemaker се срещна с астероида Ерос през февруари 2000 г. и обикаляше около него почти година, изучавайки неговата повърхност, орбита, маса, състав и магнитно поле. През февруари 2001-а космическият кораб се приземи за първи път върху повърхността на астероид.


Метеоритният кратер се образува при удара между астероид или комета с планета или луна. Тъй като Земята е много активна в геоложки аспект, по-голяма част от "белезите", оставени от сблъсъци по време на нейното развитие, вече са почти изцяло заличени от ерозията и движението на тектонските плочи. И все пак на планетата могат да се видят над сто и седемдесет кратера от метеорит – вижте най-забележителните от тях.



1. Дийп Бей, Канада



Дийп Бей е с удивително правилна форма, много дълбок, и с диаметър 12.9 километра. Сформиран е преди около 100 милиона години, като централният му възсед се намира под водата на езерото Рейндиър, в прерийната канадска провинция Саскачеван.

2. Езерото Босумтви, Гана





Наречено още 'Гърмящото езеро', Босумтви се намира в република Гана, в тропическите гори на Африка, и е единственото в държавата естествено езеро. То е известно като най-непредсказуемия водоем в света и е с правилна форма на кръг с диаметър 10 километра и дълбочина около 400 метра. Според учените има няколко хипотези за образуването на Босумтви, като една от тях е вулканична дейност, а друга – падането на огромен метеорит преди около 1.5 милиона години. Това, което отличава езерото от обикновените езера е неговата 'избухлива' природа – в по-голяма част от времето то е спокойно, но в някакъв момент може да избухне неочаквано, помитайки към бреговете мъртва риба. Учените считат, че това се дължи на гео-химични процеси в недрата на езерото, при които се натрупват газове. Местните жители, ашанти, пък считат езерото за свещено и имат табу – никога да не докосват водите му с метал, затова използват само дървени лодки.

3. Кратер на Баринджър, Аризона, САЩ





Кратерът на Баринджър е голям метеоритен кратер в пустинята Хийла, която се намира в американския щат Аризона. Диаметърът на кратера е 1264 метра, а дълбочината му – 170 метра. Той е най-големият известен на учените метеоритен кратер на Земята.
Образувал се е преди около 49 хиляди години, по време на плейстоцена, при падането на желязно-никелов метеорит с диаметър около 50 метра и маса около триста хиляди тона. Метеоритът се е движел със скорост близо 64 400 километра в час. Кратерът е открит още през 1871 г., но в началото е бил считан за угаснал вулкан. Кръстен е на геолога Даниъл Баринджър, който пръв изказва мнение, че кратерът е с метеоритен произход и го доказва чрез анализ на скалите, който посочва, че те не са с вулканичен произход. Хипотезата му обаче остава без доказателства чак до 1960 година, когато друг учен намира остатъци от редки по състав скални късове. Тук се обучават американските космонавти, заради сходството на кратера с тези на Луната.

4. Кратер Орунга, Чад



Орунга е метеоритен кратер, сформиран преди 200 или 300 милиона години в района на днешната пустиня Сахара. Той се е образувал вследствие от падането на астероид или комета с диаметър около 1.5 километра и е един от най-старите на Земята. Подобни удари планетата изживява едва на няколко милиона години. Кратерът е цели 17 километра на диаметър и се счита, че до него има още два кратера, които разширяват района на 36 километра и които правят Орунга част от цяла верига метеорни кратери.
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
5. Гос Блаф, Австралия





Гос Блаф е масивен кратер, обграден със скали, образуван от астероид или комета, паднала на Земята преди около 142 милиона години, на територията на Австралия, близо до легендарната Айърс Рок. При навлизането си в атмосферата със скорост около 40 км/сек, кометата се възпламенила, а сблъсъкът й със Земята предизвикал изхвърлянето на огромно количество отломки и прах, които закрили слънцето над Южното полукълбо в продължение на месеци. Ударната сила на сблъсъка била хиляди пъти по-голяма от атомната бомба над Хирошима – кратерът, който се образувал, е с дълбочина 800 метра и площ от 400 кв.км. В миналото той е имал диаметър 24 км, но заради ерозията се е свил до днешните 5 км.

6. Езерото Mistastin, Канада



Кратерът Mistastin се е образувал в резултат на сблъсък с метеорит преди около 38 милиона години. Той се намира в Лабрадор, Канада, и е с диаметър 28 километра. Дупката в земята постепенно се пълни с вода и се превръща в езеро, а движението на ледниците свиват размерите му до 11 х 17 километра. В средата на езерото има малък остров, който вероятно е бил централният възсед на кратера.

7. Езерото Клиъруотър, Канада



Клиъруотър всъщност са две езера с кристално бистри води, на територията на канадската провинция Квебек, образувани при падането на двойка астероиди преди около 290 милиона години. Те се намират на източния бряг на залива Хъдзън, като по-големият кратер е с диаметър около 32 километра, а по-малкият – с диаметър около 22 километра.

8. Кара-Кул, Таджикистан



Разположен в днешен Таджикистан, кратерът се е превърнал в езеро насред огромна падина. Той се е образувал преди около 5 милиона години, при сблъсъка на метеорит със земната повърхност, на надморска височина 3900 метра, в планините Памир. Езерото Кара-Кул е с диаметър 25 километра, а падината обхваща област от 45 километра. Езерото е открито от учените едва наскоро, чрез сателитен образ.

9. Кратерът Маникуаган, Канада





Кратерът Маникуаган се намира в централен Квебек и се е образувал преди около 212 милиоа години при сблъсъка с астероид с размери около 5 километра. Диаметърът на кратера е около 100 километра, а формата му е учудващо правилна – не напразно езерото, което се е образувало в него, се нарича 'Окото на Квебек'. Езерото е със сезонен характер, а кратерът е на възраст над 212 милиона години и с диаметър 5 километра. Когато астероидът удря планетата, той прави дупка с размер 100 километра, но с времето тя се свива заради ерозията.

10. Кратерът Чиксулуб, Мексико





Това е кратерът оставен от астероида, който бива обвиняван за изчезването на динозаврите преди 65 милиона години, на границата между периодите креда и терциер. Намира се на мексиканския  полуостров Юкатан, а част от него попада във водите на океана до полуострова. По време на сблъсъка Юкатан се намирал под плитко море с дълбочина около 200 м. Диаметърът на кратера е около 170 километра, а дълбочината му при сблъсъка е 40 километра - един от най-големите кратери, откривани досега. Чиксулуб обаче е слабо проучен, тъй като не се намира на повърхността на сушата. Според учените този праисторически кратер може да даде информация за това какво е представлявала планетата Марс преди милиарди години. В резултат от сблъсъка между Земята и астероида с диаметър 10-30 километра и скорост 10 километра в секунда, половината от видовете изчезват, включително динозаврите. Някои геолози пък са на мнение, че астероидът е паднал в Карибско море, като е предизвикал с удара си огромни вълни цунами. Ударът довежда до огромни климатични промени, до господство на бозайниците и до смаляване на размерите на морските микроорганизми. Интересен факт е, че българският град Бяла е четвъртото място в света, където са открити следи от гигантската космическа катастрофа – по онова време районът се намира на 10 000 км от мястото на падане на метеорита, на дъното на море, на дълбочина около 300 м.

Hatshepsut

Изглежда публикувайки предишните два постинга съм се предоверил на автора на блога, тъй като има кратери с много по-големи размери от изброените десет, които той е обявил за най-големите  :wowed:

Кратерът Вредефорт в Южна Африка


Кратерът Вредефорт, сателитна снимка

Кратерът Вредефорт (англ. Vredefort Crater) — е разположен на 120 километра от Йоханесбург, ЮАР. Диаметърът на кратера е 250—300 километра, което го прави най-големият на планетата (с изключение на неизследвания кратер в Земя Уилкс с диаметър 500 километра в Антарктида).
Наречен е по името на разположения наблизо град Вредефорт. В 2005 год. е зачислен в списъка на обектите от световното наследство на ЮНЕСКО.

Формирование и структура

Астероидът, сблъскал се с Земята и образувал кратера Вредефорт, се явява един от най-големите, сблъскали се някога със Земята след нейното образуване; по съвременни оценки, неговият диаметър е бил около 10 километра. Образувалият се в резултат на удара кратер е с диаметър около 250—300 километра, което надвишава басейна Садбери (диаметър 200 километра) и кратера Чиксулуб (170 километра). По такъв начин, кратерът Вредефорт представлява най-голямото образувание на Земята, причинено от контакта на планетата с чуждо космическо тяло (евентуално кратерът в Земя Уилкс с диаметър 500 километра не е изследван в достатъчна степен, за да бъде признат за образуван в резултат от удар с астероид, тъй като той се намира под Антарктическата ледена обвивка).

Възрастта на кратера се оценява най-малко на 2 млрд години (2023 ± 4 млн години). По такъв начин, той се отнася към началото на орозирийския период на палеопротерозойската ера. Той е вторият от най-древните известни кратери на Земята, Вредефорт е с поне триста милиона години по-млад от кратера Суавярви, разположен в Русия.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Вредефорт_(кратер)


Vredefort crater, Largest Impact crater on Earth (World Heritage Site)

Hatshepsut

Учени са открили 200-километрова астероидна ,,ударна зона" в Австралия

  Учени са открили 200-километрова ,,ударна зона" в австралийската пустиня, която е била причинена от падането на гигантски астероид на Земята преди над 300 млн. години, съобщава АФП.

Ендрю Гликсън от Австралийския национален университет заявява, че астероидът е бил с размери между 10 и 20 км в диаметър и е бил ,,великан" в сравнение с метеорита, който се разби в централната част на Русия преди седмица.

И докато взривната вълна от ,,Уралския метеорит" изпочупи прозорци и причини наранявания на над 1 000 души в района на град Челябинск, последиците от австралийското събитие са били глобални.

Учените са установили, че докато ,,ударната зона" е била с диаметър 200 километра, пряко засегната от удара зона обхваща 30 000 км. На мястото на удара се е образувал кратер, който в момента се намира под 3 км. дълбочина седименти скали. В резултат от сблъсъка се е образувал огромен облак от прах и пара, който е покрил Земята.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=600925

Hatshepsut

Първите птици били с четири крила


Първите птици са имали четири крила. Тази теория потвърдиха и китайски палеонтолози, цитирани от Франс прес.

Заключенията им са базирани върху изследване на 11 много добре съхранени фосила от птичи видове на над 100 млн. години.

Малкият брой подобни фосили, намерени досега, не позволяваше да се установи със сигурност дали тези далечни прародители на птиците са имали пера на задните си крака.

Новите фосили предоставят данни, които могат да хвърлят светлина върху еволюцията на перата, заяви един от ръководителите на изследването Син Сюй от Китайската академия на науките.

Фосилите са от пет вида ранни птици, чиито размери са били по-малки от тези на пуйка. Изложени са в Природонаучния музей в Шандун Тянюй.

Новите 11 фосила запълват празнини в началото на еволюцията на птиците, поясни Дейвид Александър, експерт от Канзаския университет.

Първият фосил от живелия преди 150 млн. години археоптерикс, който е смятан за общ прародител на днешните птици, бе открит през 1861 г. Животното е звено между птица и динозавър и има пера на задните си крака.

Новооткритите 11 фосила датират отпреди 100-150 млн. години - период, когато група динозаври с пера са еволюирали и са се превърнали в птици, отбелязват авторите на изследването.

Фосилите разкриват, че краката с пера не са били рядкост в еволюцията, довела до появата на птиците. Новите фосили не оставят никакво съмнение - четирите крила са били често срещани у тези древни птици, които впоследствие еволюирали и съхранили само две крила, отбеляза Александър.
Въпросните морфологични особености съществували у първите птици, преди постепенно да изчезнат, докато краката им били ползвани за ходене и улавяне на плячка.

Новото изследване обаче не отговаря на въпроса как двете задни крила са били използвани за летене.

Според Син Сюй те позволяли по-дълго реене във въздуха и осигурявали по-голяма маневреност.

Санкар Чатърджи от Тексаския технически университет пък смята, че задните криле гарантирали по-голяма сигурност при летенето във въздуха, но затруднявали маневрирането по време но полет.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/pyrvite-ptici-bili-s-chetiri-krila-5607671

Hatshepsut

Откриха гигантски паяк в Шри Ланка


Снимка: https://news.nationalpost.com/2013/04/05/

Биолози откриха в Северна Шри Ланка непознат вид тарантула с дължина (заедно с краката) 20 см - колкото човешко лице.

 Тя е не само голяма, но и произвежда достатъчно отрова, за да убива мишки, гущери, малки птици и змии, съобщи "Лайв сайънс".

На любителите на паяци тарантулата Poecilotheria rajaei може да се стори доста симпатична - тя е оцветена в сиво, розово и жълто в геометрични фигури.

 Дори специалистите обаче са изненадани от размера й.

"Тя е малко по-малка от чиния" - каза Ранил Нанаякара от екипа.

Новооткритата тарантула може да е доста рядка.

Тя живее по стари дървета и заради обезлесяването хабитатът й намалява.


Tarantula the Size of a Human FACE Discovered in Sri Lanka

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5667931

Hatshepsut

Какво е помогнало за еволюцията на човешката ръка?


В Кения откриха трета метакарпална кост на човек, който е живял преди 1,4 милиона години

Кенийски и американски учени от университета в Мисури откриха кост от човешка ръка, която обяснява как хората, боравещи с каменни брадви, са добили еволюционно предимство и са предали това качество на потомството си, пише в. "Дейли мейл".

Става дума за трета метакарпална кост, намерена в Кения, на човек, който е живял преди 1,4 милиона години.

Преди 1,7 милиона години ранните човешки същества започнали да използват първите каменни брадви. Но досега антрополозите нямаха обяснение как точно се е развила китката на нашите предци, за да могат да си служат със сечива.

Преди да ги вземат на въоръжение, китките на хомо еректус били много слаби.

С откритието на древната метакарпална кост учените изясниха еволюцията на човешката китка в периода от 1,7 милиона години до 800 000 години пр. Хр.

Тази костица е много важна, тъй като преминава през дланта и свързва китката със средния пръст.

Тя дава стабилност на цялата ръка при захват с останалите пръсти. С нейното развитие се е увеличил и шансът за оцеляване на нашите ранни предци.

В началото основни оръдия на труда били каменните брадви, а с развитието на  метакарпалната кост, постигнато преди 1,4 милиона години, първите хора започнали да боравят с все по-изтънчени сечива, което им е помогнало да оцелеят и да се наложат като доминиращ вид.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5707851


Справка - метакарпални кости (на илюстрацията са обозначени с жълт цвят):



https://bg.wikipedia.org/wiki/Фаланга_(кост)

Hatshepsut

Учени: Древните египтяни са имали любовен сезон


Древните египтяни са имали любовен сезон. Те са правили секс повече през лятото и така са се раждали с 20% повече деца през март и април.

 Като последица повечето смъртни случаи сред жени в детеродна възраст, както и на бебета, са били през пролетните месеци, предаде БТА.

 Археолози, работещи в оазиса Дахла, изкопаха 765 гроба и установиха кога са погребани хората в тях, защото всички гробове са в посока на изгряващото Слънце. В тях е имало 124 бебета, умрели от 18-ата до 45-та седмица след зачеването. Това прави възможно изчисляването на любовния сезон на египтяните.

 Резултатите са изненадващи, защото в другите древни средиземноморски култури са зачевани по-малко бебета през горещите летни месеци. Прекалено високите температури вероятно са намалявали либидото, а и са влошавали показателите на спермата.

 Древните египтяни са свързвали приливите на Нил с плодородието на Земята. Тогава е имало и много празненства. Тази тенденция е продължила чак до началото на ХХ век.

https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/drevnite-egiptyani-sa-imali-lyuboven-sezon.html