• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 August 2019, 17:06:39

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9749
  • Total Topics: 1133
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 8
Total: 8

Евгени Генчев

Started by Hatshepsut, 15 August 2018, 21:06:10

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

ПТИЧИ ГЛАС...
Евгени Генчев

Текат в поля реките и никога не се
поглеждат, понякога една за друга,
мислите отсяват, някъде в мечтите,
една река ли да остане, с корито
празно, един ли ручей да се влива
до болка жизнен във водите...

все някъде реките се пресичат и се
радват на своята среща, къде ли пак
летят мечтите, простреляни от страх,
че се изпаряват във простора, че няма
нищо по-красиво от птичи глас, от
нежност обладано, от словото желано...

един ли облак да остане гладък, във
висините да бъде тъмен,смугъл със
дъжд измислен ли да разговаря, една
река ли да остане неспокойна, река
дълбока, непозната, вехто в долината...

една прекрасна птица легна във водите,
лебед бял, плуващ с криле от сребро и
злато - да отпива от реките, но няма вече
две реки в долините, едничък ручеят
остана, потънал в мисъл и във забрава...

една мисъл остана неизказана и лека,
като шепот на река дълбока, една луна
светеше и нощем да я храни, да я радва
лежат реките в долините, а ручеят останал
странно очарован,че някога е бил живот,
отдаден в долините тъй свободен, нужен
още беше, а почувствал се забравен...

Hatshepsut

ЛУНА и БОГ!...
Евгени Генчев

Тази нощ луната ми разказа,
че е самотна без звездните си
приятелства, как бе страдала
милион години от предателства...

как бог дарил я с живот от прах,
камънак и кратери големи, как
планините изринали в отминала
епоха, имаха място до земята...

разговарях с луната, беше нужно
за двама ни, с една и съща драма,
как сам самичък съм останал и за
Бога, изстрадало съм се хванал...

нощта не бе виновна, че вселената
е самотното ми бдение,че Бог на
крак още ме крепеше...как да кажа,
умът доволен беше...

как не исках с измама да си служа,
да градя в себе си досада,
как тиха бе нощта, а луната още ме търпеше,
в нотната ми мелодрама...

целунах я, и я запомних,
после хоризонта цъфна, Бог разбра ме
с лъч от слънце знак ми даде,
че ни обича, пази и прегръща...

Hatshepsut

ТВОРЕНИЕ....
Евгени Генчев

От вълните извираш, с небе леко
сливаш,като луна се издигаш, на
на водорасли солта обираш, гориш,
живееш и не умираш...

гореща си още, със усмивка лягаш,
заспиваш, на моето рамо, в дъжда на
блясъка звънеше, сребро натежало,
в тишина се свиваш, но не умираш...

къде си ти скъпа не забрава... къде
сложила си своите устни, утро тихо
в светлината, обрекох едно творение,
на самота без въображение...

не искам да съм различен, искам ли,
или отричам, за теб го правя,любов
гореща,не потъвай в забрава,още миг
нека бъдем сляти...

с желание творбата, слушаме как
крещим в нощта, тези страсти дошли
при нас от сетивата, а силата идваше
без скрупул, да твори, творбата...

творението ни беше страст щастлива,
свързваше ни властно, без да ни убива,
плод създавахме с радост беше, мъдър,
с непреклонна сила, творение велико,
прекипяло чудо, с дъх омаен от морето..