• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 06:11:17

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13076 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21938
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 35
Total: 36

Любими книги

Started by Hatshepsut, 20 September 2018, 05:43:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Аз чета предимно научна фантастика, исторически романи и книги на историческа тематика.

Исторически романи:

Една от книгите, които са ми направили силно впечатление, е "Юлиан" на Гор Видал. Мога да кажа, че тази книга е еталон за исторически роман. Тя представя живота на римския император Юлиан Апостат (361 - 363 г.), един от последните велики римляни (последният велик римлянин е безспорно пълководеца Флавий Аеций, разбил хунските пълчища на Каталаунските поля през 451 г.). Книгата представя и религиозните сблъсъци по времето на император Юлиан, от една страна сблъсъка православни/ариани, а от друга - сблъсъка християни/езичници.

Други исторически романи, които са ми харесали и които отново бих прочел, са два романа на Робърт Грейвз - "Велизарий" и "Клавдий".

От българските исторически романи ще посоча романите на Фани Попова-Мутафова:

- Солунският чудотворец
- Дъщерята на Калояна
- Йоан Асен II
- Последните Асеневци

Научна фантастика:

Братя Стругацки:
- Пикник край пътя
- Охлюв по стръмното
- Милиард години до свършека на света
- Хищните вещи на века
- Трудно е да бъдеш бог
- Хотелът "При загиналия алпинист"

Станислав Лем:
- Соларис (това за мен е най-доброто в жанра на научната фантастика)  :love:
- разкази: "Лов", "Ананке", "Терминус" и т.н.

Поезия и драматургия:

Иван Вазов - "Епопея на забравените"
Петя Дубарова - всички стихотворения
Стефан Цанев - пиеси: "Последната нощ на Сократ", "Процесът против богомилите", "Другата смърт на Жана д'Арк" и др.

Чета и съвременна българска поезия, разбира се  :smile-1:

Руска класическа литература:

Романите на Фьодор Достоевски са на първо място, бих добавил и "Анна Каренина" на Лев Толстой

Научно-популярна литература:

Паоло Мафей:
- Отвъд Луната
- Чудовища по небето
- Вселената във времето

Специализирана литература:

Няма смисъл да изброявам, но книгите за историята на България и за историята на Древен Египет са ми любими  :azn:
Ще добавя и книгите, свързани с Българската етнография.

Hatshepsut

20 September 2018, 05:45:23 #1 Last Edit: 06 October 2020, 22:10:11 by Hatshepsut
Ще се спра по-конкретно на романа "Соларис" на Станислав Лем:



https://bg.wikipedia.org/

«Пристигайки на космическата станция кръжаща около планетата Соларис, психологът Крис Келвин я заварва в безредие. Подозренията му, че се е случило нещо лошо постепенно се затвърждават. Д-р Гибарян е умрял при неизяснени обстоятелства, физикът Сарториус се е заключил в лабораторията а третият член на екипажа, кибернетикът Снаут, е неадекватен. Когато в един от коридорите на станцията среща негърка в плажно облекло, самият Келвин започва да се безпокои за здравия си разум. Разговорът му със Снаут изяснява причината за смъртта на Гибарян - самоубийство. По въпроса за странните явления наблюдавани на станцията, кибернетикът е доста уклончив. Все пак, той твърди, че не става дума за халюцинация. Скоро Келвин се сблъсква лично с феноменът наречен по-късно от учените ,,творения F" (фантом) или просто ,,гост". Всичко е започнало когато Гибарян, Сарториус и Снаут са експериментирали с рентгеново облъчване на живия океан на Соларис. Гигантската органична маса, за която соларистите смятат, че е разумно същество, е отговорила изпращайки им ,,гости". Извличайки информация от подсъзнанието им, ,,Океанът" материализира най-съкровените им спомени и преживявания под формата на човешки същества. За Крис Келвин това е самоубилата се преди години негова съпруга. Първоначално потресен, психологът е раздвоен между ужасът от нечовешката имитация на жена си Харей и постепенно прокрадващата се симпатия към нея. Трудно е да се живее, когато на показ са извадени неща, които човек не би искал да признае дори пред самия себе си. Гибарян не е могъл.

Изследователите не знаят как да тълкуват действията на Соларис. Човечеството дълго и упорито е търсило контакт с друг разум. Сега той е осъществен, но последиците са се оказали непредвидими. Какво в крайна сметка означават ,,гостите"? Експеримент, който ,,Океанът" на свой ред прави с тях, самозащита, наказание, или може би подарък? Обитателите на станцията се сблъскват едновременно с проблема за съвестта си като хора и учени и невъзможността да проникнат в нещо надхвърлящо собственият им разум и въображение.»

Лина



 Мъглявината Андромеда
Иван Ефремов

Не мога да предложа на читателя стандартното послание от автора, толкова е тъжно да го прочета дори на себе си. В него той е принуден да хвали комунистическия режим, въпреки че е бил репресиран жестоко от него, но такива са били времената, иначе не би могъл да пише романи и те да бъдат издавани.
В самата книга има места, където отново се поменава социалистическото общество и подобни глупости, но те висят с такава несвързаност със сюжета, че човек ги прочита и забравя.  Ще е жалко, ако някой се лиши от възможността да прочете тази чудесна фантастика, само защото е била издавана в годините на дивия комунизъм и автора е бил насилван да го споменава от време на време.

1969 г.

"Всички империи, държави и всякакви политически организации загиват, когато изчезне моралът.

Това е единствената истинска причина за катастрофите в цялата човешка история и затова, изследвайки причините за почти всички катаклизми, може да кажем, че разрушението носи характера на саморазрушение. Некомпетентността, мързелът, нехайството на ,,момчетата" и ,,момичетата" в което и да е начинание е характерната черта на такива времена. Наричам това ,,взрив на безнравствеността" и ми се струва, че то е по-опасно и от ядрена война."

1971г.
"Единственият изход е в стриктния самоконтрол на материалните потребности, основан на разбирането за мястото на човека във вселената и на човечеството като разумен вид, абсолютният самоконтрол и безусловното превъзходство на духовните ценности пред материалните. Това е разбирането, че разумните същества са инструментът вселената да познае собствената си същност. Ако това не се случи, то човечеството ще загине като вид просто в естествения ход на космическата еволюция като неприспособим и отказващ да се приспособи за решаването на тази задача. За тази цел той ще бъде изместен от по-подходящ вид (не непременно възникнал на Земята). Това е закон на историческото развитие, не по-малко неизменен от законите на физиката.

...

Ламтежът към скъпи вещи, мощни автомобили, огромни къщи и т.н. е наследен от фройдистките психически комплекси в резултат на половия отбор. Единственият път за преодоляване на този комплекс е дълбокото разбиране на психическите и психо-физическите процеси, които вече 2000 години се практикуват в Индия и Тибет. В този смисъл обучението и възпитанието трябва да започне с обучението по психология като история за развитието на човешкото съзнание и история за развитието на общественото съзнание. Физика, химия, математика са задължителни, но съвсем не са достатъчни предмети за осъзнаването на съвременния човек, гъсто населили планетата и огромния обем информация, неизбежното промиване на мозъци, необходимо за поддържане на сегашното социално статукво."
                                                                             Ив. Ефремов
http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/zagadkata-okolo-obiska-v-doma-na-pisatelya-ivan-efremov

Лина

26 September 2018, 15:59:10 #3 Last Edit: 26 September 2018, 16:01:44 by Лина
А още една невероятна книга е:

 "Синухе Египтянина"

Увлекателен, забавен и много интригуващ роман на Мика Валтари, който е финландец. И отново - добре, че са европейците, за да представят Древен Египет по най – увлекателен начин. Ако случайно някой не е прочел този роман, да го прочете веднага, за него е станало време за разтуха.  :smile-1:
И най –добре да намерите самата книга със сигурност имате познат, които я притежава, а не да я четете онлайн.
Agree Agree x 1 View List

Лина

Айзък Азимов е написал над 200 книги, от които 50 са научнофантастични романи. Към това трябва да прибавим над 5000 статии, съставителство на десетки сборници, редактиране на научни книги и енциклопедии, сценарии на филми и какво ли още не. Той е превеждан в цял свят, има най – пълната колекция от награди за фантастика и научна публицистика, отдавна е записал името си сред класиците на жанра, отдавна е станал символ. За него и творчеството му са написани четиридесет самостоятелни изследвания, стотина статии, обзори, портрети, но няма нито една пълна библиографска справка.
  ,,От детските си години той е свикнал към името му да е прилепена думичката ,,Най". В ученическите години: най – интелигентният, най – талантливият – ученик, студент, аспирант.
На научното поприще: най – ерудираният биохимик, най – любимият асистент, най – талантливият лектор, най – знаменитият професор.
В научната фантастика: най – младият, най – обещаващият, най – оригиналният, най – известният.
В научно – популярната литература: най – сръчният, най – остроумният, най – плодовитият"
, според Евгени Брандис.
  На 11 години завършва училище, на 15 – колеж, на 19 получава от Колумбийският университет (Ню Йорк)диплом за бакалавър, на 21 – научна степен магистър, на 27-доктор.
  Непосредствено преди ВСВ в американската фантастика настъпва ,,епохата на Джон Кембъл" – той започва да издава луксозното списание Astounding Science Fiction, станало по-късно известно като ,,Аналог". Той групира около себе си перата на Робърт Хайнлайн, Теодор Старджън, Спрег Де Камп и мн. др., сред които се откроява А. Азимов. И не само с универсалните си знания, не само със своята поразителна работоспособност, но пред всичко с оригиналното си мислене, с търсенето на нови теми и сюжети.
Така една след друга се появяват книгите, записали името на Азимов в историята на научната фантастика: ,,Аз роботът" (1950), ,,Камъче в небето" (1950), ,,Звезди като прах" (1951), ,,Установяване" (1951),  ,,Установяване и империя" (1952), ,,Космически течения" (1952), ,,Второто установяване" (1953), ,,Стоманени пещери"(1954), ,,Пътят на марсианците" (1955),много сборници и разкази, поредица романи за приключенията на Дейвид Стар, повестите ,,Голото слънце", ,,На Земята има достатъчно място" и т.н.
В 1955г. излиза романът ,,Кралят на Вечността" – според думите на братя Стругацки ,,грандиозна и мрачна утопия, най – значителното негово произведение". След този роман излиза и ,,Обгореното слънце" (1957г.) – финалният акорд в тази триумфална симфония.
Азимов създаде цялата съвременна митология за роботите. Разбира се, началото е доста отдавна. Още в 1816г. Мери Шели написва ,,Франкенщайн" и въведе в литературата темата за изкуствения човек. Сто години по-късно Густав Майринк разказа драматичната и поучителна история за Голем – глинения човек, направен от пражкия евреин Лев Бен Бецалел. И макар темата ,,човек, направен от човек" да минава преди това през творчеството и на Ернст Теодор Амадей Хофман, и на Вильо де Лил – Адан, и на Амброз  Бирс, едва Карел Чапек в ,,Р.У.Р" (1920) въвежда понятието робот. Дотогава роботът е само жестока фикция, чудовище... Но Азимов е технократ и вярва в светлото начало на разума, убеден е, че човешкият мозък твори и ще твори за човешкото щастие.........

Из предговора на Агоп Мелконян към ,,Краят на вечността", която чета в момента.



Определено филма ,,Интерстелар" е вдъхновен от тази книга.

Шишман

Абе не разбрахте ли: само православната литература е добра. Другото е отрова и няма нужда да се чете.

Лина

Няма никаква причина човек да чете религиозна литература, освен ако религията не му е професия или хоби.
 Иначе за простия човек всичко е отрова, защото той приема деформирано всяка информация, която му се предлага.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Лина on 07 October 2020, 20:33:05Няма никаква причина човек да чете религиозна литература, освен ако религията не му е професия или хоби.
 Иначе за простия човек всичко е отрова, защото той приема деформирано всяка информация, която му се предлага.
Напротив, там е мъдростта. Другото е губене на време. Айде от мене да мине  може и документална литература .

Лина

Айде всеки сам да си решава.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Лина on 08 October 2020, 20:34:42Айде всеки сам да си решава.
Е то е ясно  че всеки  сам си решава . Ама в това, е проблема  че на хората  ума не им стига  да си решават сами. На практика от медиите решават вместо  тях.

Лина

Днес понеже няколко пъти се сещам за Оруел мисля да споделя и най - популярния му роман, не че има някой дето не го е чувал или чел>
На мен не ми е любима книга, но на мои познати е в топ 5.



Има различни корици.
1984 (на английски: Nineteen Eighty-Four) е антиутопичен политически роман написан от британския писател Джордж Оруел през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Книгата е публикувана за първи път на 8 юни 1949 г.[1] в Лондон. Името на романа в оригинал е ,,Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта" (Nineteen Eighty-Four). Романът е ситуиран в Aistrip One, част от супердържавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация. Супердържавата е под диктатурата на политически режим, наречен Английски Социализъм, съкратен до ,,Ingsoc" в Новговор – език, създаден от правителството. Супердържавата е под контрола на привилегирования елит на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и независимото мислене като ,,мисловна престъпност", която се преследва от Полицията на мисълта. Романът е дисутопична научна фантастика. Много от темите и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, например идеята за Новговор, Стая 101 и Големия брат. Популяризира се прилагателното ,,Orwellian", което описва официалната измама, тайното наблюдение и манипулацията. През 2005 г. романът е избран от списания Times за един от 100-те най-добри романи на английски език от 1923 г. до 2005 г.

------------
За мен самия автор като личност е по-интересен от книгата му. Това сигурно е така понеже съм я чела 70 години след като е написана и след като, за разлика от него имам някакви преки идеи какъв наистина е живота в едно тоталитарно общество.
Романа се води фантастика, но в много отношения си е направо прогностичен и пророчески.

"Всеки писател, който заства под партийни знамена, рано или късно се оказва пред избор - или да се подчини, или да млъке."

"Във времето на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм"

"Нямаш нищо свое освен няколко куб.см. в черепа"
Джордж Оруел
Informative Informative x 1 View List