• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 October 2019, 02:13:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 10404
  • Total Topics: 1165
  • Online Today: 25
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

  • Никола Вапцаров 5 0 5 1

Никола Вапцаров

Started by Hatshepsut, 15 August 2018, 20:28:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut




НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ

Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров (,,Моторни песни") излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от видни инте­лектуалци (по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вап­­­царови има достъп в двореца; запазени са групови снимки на юноша­та Никола с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му.


Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 - 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 - 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба ,,Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба ,,Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.



Вапцаров редактира в. ,,Литературен критик" (1941). Публикува във вестниците ,,Кормило" (1936), ,,Нова камбана" (1937), ,,Светлоструй" (1939), ,,София" (1941), сп. ,,Занаятчийска беседа" (1937 - 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. ,,Летец" за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си ,,Романтика". Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка - ,,Моторни песни" (1940) - под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

    Стихосбирка: ,,Моторни песни"
    Стихотворения: ,,Вяра", ,,Двубой", ,,Пролет", ,,История", ,,Селска хроника", ,,Писмо", ,,Романтика", ,,Кино", ,,Доклад", ,,Ботев", ,,Хроника", ,,Борбата е безмилостно жестока", ,,Прощално" и др.
    Драма: Вълната, която бучи


ВЪЗГЛЕДИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му участва в българското национално-освободително движение в Македония и активно работи за българщината.Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година - за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на т.нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). В доклада му: ,,Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...", прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на ,,пишущите македонци" за утвърждаване на ,,македонската кауза". Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за ,,вербуване и насаждане" на ,,македонско съзнание", защото в ,,Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват". Последните изречения в доклада са: ,,Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза... Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: ,,... ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно...".



Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът ,,Литературен критик", чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.

За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.



Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, ,,македонските емигранти" в България, които се стремели да бъдат ,,македонски патриоти" в ,,съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от ,,великобългарски шовинизъм"". Такива ,,нюанси" според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.

Hatshepsut

ВЯРА

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
 
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
,,Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
,,Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
 
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
 
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
 
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
 
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
 
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
 
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Hatshepsut

ПРОЩАЛНО - Н.Й.Вапцаров
рецитира Цветана Манева



...и друго стихотворение на Н.Й.Вапцаров

НЕ БОЙТЕ СЕ, ДЕЦА...


Hatshepsut

Родина

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.

Hatshepsut

История

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? -
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,   

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.   

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.   

Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.   

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.   

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.   

О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...   

Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно -

защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.   

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.

За мъката - не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.   

Но разкажи със думи прости
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Hatshepsut

ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!

Hatshepsut

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=131&Level=1

cekupamasekirata



КРАСИВИЯТ И НЕОТРАЗИМ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ- У КОГО СА "ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СТИХОВЕ" НА ПОЕТА?!

Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в ,,Евксиноград", понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове ,,Дебне враг, в ръката с парабел..." Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му ,,Прощално":



Цветана Манева Прощално

ВОЙВОДА ОЖЕНИЛ Н.Й.ВАПЦАРОВ НАСИЛА ЗА БОЙКА



Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в ,,Евксиноград", понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове ,,Дебне враг, в ръката с парабел..." Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му ,,Прощално":

 
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

И тук се стига до едно от скритите семейни скърцания. Съпругата на Вапцаров - Бойка, се опитва да замени думата ,,неискан" с ,,далечен", докато кръвните роднини на поета държат на оригинала и се отнасят хладно към нея. ,,Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна", добавя в интервю Мая Вапцарова. Майката на поета Елена публично не казва лоша дума за снаха си, но и нищо добро. Разделят се мненията и дали стихотворението ,,Прощално" има посвещение ,,На жена ми", или то е добавено от Бойка допълнително, а всъщност е писано за актрисата Иванка Димитрова.

Родната къща на Вапцаров в Банско днес е музей

Като поетична и романтична натура Вапцаров често се влюбвал и изливал чувствата си в стихове. Но, както казват, първите любови са репетиции за голямата. А тя може би наистина е Боя, както поетът наричал жена си. Иначе в Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас Никола се влюбва за първи път в две години по-малката Кина Рупова. Той е председател на ученическото въздържателно дружество, а тя е в контролната комисия. На Кина той посвещава първите си малко неумели любовни стихове:

Ти помниш ли любимото ни място?

На пролет тиха розова градина

и старата протегната камина,

където ние се срещахме тъй често.

Ти помниш ли? Аз няма да забравя

когато ти за пръв път ми се врече,

но всичко туй е толкова далече

и всичко се измени оттогава.

Рупова обаче отива да учи право в София, а Кольо се колебае дали да не замине при двамата си чичовци в Америка и пътищата им се разделят. През една от отпуските си като курсант във Военноморското училище във Варна на излет в Пирин Вапцаров се запознава с Анна Мицова от Горна Джумая (Благоевград - б.а.). Родителите му одобряват красивото, свенливо и ученолюбиво момиче. Срещат се повече от две години в Банско, София, Варна, Русе, но разстоянията и дългите раздели си казват думата. Вапцаров написва:

... Иди си!... Ти си толкоз светла,

   толкоз нежна

и твоя млад възторг добре разбирам,

и любовта, която ще изчезне...

Не виждаш ли, крилата ми сломени,

забравих всичко, даже моите спомени,

които сам се мъча да презирам.

Когато през лятото на 1932 г.  среща Бойка Димитрова, поетът вече се е ,,специализирал" в любовта от пръв поглед и романтичното идеализиране. Двамата се запознават на събор. Тя е студентка по математика в София, ,,светлоока, височка и тънка, мило усмихната девойка" както я описва биографката на Вапцаров Мария Радонова. По онова време Никола работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Избухналата любовна стихия рязко променя живота и на двамата. Бойка напуска университета, за да бъде близо до любимия си. Времето е размирно и смутно. Във ВМРО има междуособици и бащата на поета - Йонко, е отвлечен от крилото на Ванче Михайлов. Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща Ӝ. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в ,,неморално поведение", я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: ,,Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин." Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава. Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише ,,протестант". (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е  протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра. Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката, като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношенията им са изтънели драматично. Нелегалната дейност, която Никола крие и от жена си, доразрушава брака им. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелство на Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно, за да спаси Никола. Разстрелват го на  23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си поетът написва ,,Прощално".Официалната версия е, че посвещението е ,,На жена ми". На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя  съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: ,,Той беше много чувствителен и обичлив, но  и лесно раним. Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му", казва пред Тончев майката на Вапцаров. Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. ,,Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали", казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров, и обяснява: ,,По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше бебе. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно... това беше Иванка Димитрова. Впоследствие актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му, признава Елена Вапцарова. Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Партийната деятелка Мара Междуречка, която е била с нея в съседна на поета килия, разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез Морзовата азбука. Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият чувствата си Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. ,,Ти била ли си истински влюбена" - запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства, отвърнала, че сърцето не и позволява да се държи отчуждено и привидно студено към ,,толкова милия и нежен Никола". Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова, или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената ,,позивната" му към любимата Иванка била ,,жена ми". Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението ,,Прощално", остава под въпрос. Крият стиховете му под въглища . През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето - под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето - ,,платно, да не ги изяде влагата". Листчето с ,,Предсмъртно..." и ,,Прощално"  Бойка твърди, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини. Поезия в сейф. Осем абсолютно неизвестни стихотворения на Никола Вапцаров се пазят в банков сейф. Собствениците на касетката са пожелали анонимност и са допуснали единствено племенницата на поета - Мая Вапцарова, да ги види, и то за половин час. ,,Чакаме разрешение от притежателите им, за да ги публикуваме. Стиховете са писани малко преди смъртта му в затвора. Виждала съм ги само веднъж. Това е уникална лирика. Той не пише за това, което му предстои - за страха и смъртта. Те драстично се различават от популярния текст на ,,Прощално". От тях разбрах какво означава неговото връщане - ,,Понякога ще идвам в съня ви, като нечакан и неискан гост. Не ме оставяйте на пътя, вратата не залоствайте." Виждате, че стиховете са в множествено число, не както се смяташе, че са адресирани до жена. Той се обръща към хората, към обществото", разказва племенницата на поета през 2008 г. Оттогава ,,заключените стихове" тънат в неизвестност по желание на притежателите им.



Аз лично му сваляч шапка не само като велик поет, но и като мъж. Въпреки, че от женска злоба и завист към Иванка тогавашната любовчийка в пъшкащите си  стихове  Елисавета Багряна и поетесата пишеща за зайчета, тревички, цветенца...Дора Габе му завидяха и Вапцаров загуби делото , в което бе обвинена и любовта му Иванка, и така  Вапцаров бе разстрелян! Цитирам -

-,,Вие двете сте в министерството , кажете става ли за поет подсъдимия , че да го оставим доживотно в килията, па да  си пише там?

-Той е драскач, не е поет, разстреляйте го. И неговата Иванка..."



Всички знаем каква поетеса е Елисавета Багряна,



Елисавета Багряна завършва живота си в старчески дом , но живяла доста години, а защо ли? :)
поетеса под чаршафите!



 Както и Дора Габе- със сладникавите си детски стихчета, какъвто е днес и Недялко с мазната си рима и още , и още... Но Радой Ралин беше и  е голямата работа.

автор А.Х.Т. sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

cekupamasekirata



ДНЕС 23 ЮЛИ 2019 СЕ ПОЯВИ ДЪГА, ЗА ВАПЦАРОВ ПЛАЧЕ И ПРИРОДАТА!



НА ДНЕШНАТА ДАТА Е РАЗСТРЕЛЯН ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ - 77 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПОЕТА!



Дъга днес се появи,

слънце пече, дъжд вали,

природа плаче за поета!

Дъгата бе от мен заснета.

Във Плевен тя се появи

и всичко сякаш оцвети,

душа предадена от наши,

разстреляна от куп търгаши!

Вапцаров ще остане в мен

в сърцето ми до Ботев, в плен

съм аз на стиховете му,

а на злодеят мамка му!

Багряна кукувица злобна,

захвърлила си рожбата утробна

и Дора Габе завистлива - зла,

скриха му поезията, захвърлиха в калта!

Дали е комунист или пък не,

но е поет велик до Ботев! Време

малко дадоха му тварите

да пише , да твори и правите

грях голям щом политизирате,

той не умира, Вий умирате!



 









https://www.168chasa.bg/article/7571534

https://www.168chasa.bg/article/7571808

https://www.168chasa.bg/article/7571400



Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama