• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 22:51:37

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

Български композитори класици

Started by Hatshepsut, 15 August 2018, 12:50:15

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Константин Илиев


9.ІІІ.1924 - 6.ІІІ.1988

Завършва ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") (1946). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. М. Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба (1946­-47). През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава ДСО ­ Русе (1947­-48). Диригент на балета на Софийската опера (1948­-49). Главен диригент на ДСО и Народна опера ­ Русе (1949­-52). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952­-56). От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония. Професор по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967). През 1969 напуска филхармонията и до 1971 осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма "Балкантон" с оркестъра на ДМА. През годините 1971­-72 и 1978­-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на К. Илиев на диригентския пулт е в Русе (1988). Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ век. Има множество записи в БНР, "Балкантон" и в чужди радиостанции.

Той е един от най-значимите съвременни български композитори, творчеството му се свързва и с т.нар. български музикален авангард. Пише в различни жанрове: 2 опери и 1 балет; кантатно-ораториални творби; 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър; 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли; 4 струнни квартета; духов квинтет и друга камерно-ансамблова и солова музика; 5 песни за глас и пиано; хорова музика за различни състави, репертоарни за изпълнителите; филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.


Творчество

Музикално-сценични:

Опери: "Боянският майстор" (1962, София); "Eленово царство" (1974, Русе)

Балет: "Чохеното контохче" (1958, непост.)

Вокално-оркестрови:

Оратория: "Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил" за тенор, бас, см. хор и инструменти (1970).

Кантати: "Септември 1923" за солисти, хор и орк. (1963); "Годишните времена" за ж. хор и орк. (1963); "Той трябваше да дойде" ­ за тенор, четец, см. хор, струнни, пиано флейта, 2 тромпета, 2 тромбона и ударни (1969).

"Чудното хоро" ­ сюита за ж. хор, духов квинтет и пиано (1956).

"Поема за мъртвите, посветена на живите" за д. хор, 3 смесени хтра, солисти, рецитатори, инструменти, високоговорители (1972).

"Пролетни празници" за сопран, тенор, ж., м. и см. хор, 2 рояла и ударни (1975).

"Коледа" за ж. и м. хор, тенор,бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни (1984).

За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 (1947), №2 (за духови инструменти) (1951), №3 (1954), №5 (1959), №6 (1984).

Сонатина за оркестър (1944­45), Дивертименто (1949).

"Песен за човешката радост" ­ симф. поема (1951); Вариации (1952­53); Валс (1959); Фрагменти (1968); "Музикални моменти" (1972); "Буколики" (1977); "Игри" (1980), "Китка" (1980); LI in memoriam (1981­82); "Детски птици" (1982); "Очите на нощта" (1987).

Концертино за флейта и орк. (1946); Концерт за цигулка и орк. (1971).
За струнен оркестър:

Симфония №4 за бас и стр. орк. (1958).

2 импровизации (1948); Кончерто гросо за стр. орк., пиано и ударни (1950); "Ретроспекции" (1982).
Камерна музика:

Tempi Сoncertati I­VII: №1 за 13 струнни или стр. квартет и стр. орк. (1968); №2 за флейта, чембало и 12 струнни (1975); №3 за виолончело соло и 3 групи ударни (1977); №4 за цигулка, виолончело, 2 групи ударни и челеста (1980); №5 за 14 духови (1981); №6 за флейта, виолончело и арфа (1985); №7 за пиано, кларинет и орк. (1988, незав.)

4 пиеси за квинтет от флейта, кларинет, цигулка, виола и виолончело (1953).

6 пиеси за квинтет от обой, валдхорна, цигулка, виола и виолончело (1953).

Духов квинтет (1943).

Струнни квартети: №1 (1948), №2 (1951­52), №3 (1955), №4 (1956).

3 пиеси за два кларинета и бас кларинет (1953); 5 пиеси за обой, фагот и кларинет (1954); Клавирно трио (1976).

Сонати: за две цигулки (1953); за цигулка и виола (1953); за цигулка и виолончело (1953).

Коментарии за виолончело и пиано (1968); Ad libitum за виола и виолончело (1978); 7 багатели за кларинет и виолончело (1987).

Солови пиеси:

3 капричии за соло кларинет (1959); Solo per ViolinGio (1987); Соната за соло цигулка в 1/4 тон (1947); Соната за соло виолончело (1953); Solo per VenziCello (1987).

За пиано: Две пиеси за дeца (1946); Малка сюита за пиано в 1/4 тон (1847); "Детски птици" (1963); "Движения" (1964); "Страница от албум" (1987); Solo per ClaviStella (1988).

Вокална музика:

За глас и пиано: 6 песни по С. Красински (1944­45); "Помниш ли тихата улица" по В. Динова (1946); "Български език" по И. Вазов (1950); "Лято" ­ вокален цикъл по Е. Багряна (1954); "Отражения ­ кантата по Л. Хюз (1966).
Хорова музика:

За ж. хор: "Пред буря" т. В. Ханчев и "Нощ", т. А. Разцветников (1962); "Гората и птиците" кантата без текст (1976); "Сърната" по М. Исаев (1981).

За см. хор: "Селска кантата" по А. Разцветников (1965); "Зелени облаци" по С. Красински (1965); 2 поеми по А. Далчев (1966); "Три импровизации върху Дон Кихот" и "Седенкарски песни" по А. Разцветников (1966); "Задявки" (1972); "Тихи песни", т. Н. Лилиев (1974).
Музика към филми (игрални):

"Наша земя" (1952), "Ребро адамово" (1956), "Гераците" (1957), "Сиромашка радост" (1958), "Пътища" (новела "Другото щастие") (1959) и "Златният зъб" (1962), реж. А. Маринович; "Отвъд хоризонта", реж. З. Жандов (1959).
Избрана лит. от него:

"Любомир Пипков" (С., 1958); "Слово и дело" (София, 1997); "Лазар Николов" (Пловдив, 2002).
Избрана лит. за него:

"Константин Илиев. Музикално творчество. Каталог" (София, 2000).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/9


Konstantin Iliev - Symphony No 3 (1954):



Konstantin Iliev - Symphony No. 5 (1959):



Konstantin Iliev - Divertimento for Symphony Orchestra (1949):


Hatshepsut

Александър Райчев


11.ІV.1922 - 28.Х.2003

С музика се занимава от ранна възраст. Учи при при проф. Ас. Карастоянов и проф. П. Хаджиев. През 1934 е частен ученик по композиция на проф. П. Владигеров. Завършва музикално-теоретичния отдел на ДМА (дн. ДМА "П. Владигеров") (1947) с пиано и композиция при проф. П. Владигеров. Специализира в Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща (Унгария) композиция при Я. Вишки и З. Кодай и дирижиране при Я. Ференчик (1949­-50). Още като студент работи в музикалния отдел на Радио София, след това е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта. От 1950 е преподавател, от 1962 професор по хармония, по-късно и по композиция в ДМА. Ректор (1972­-79). От 1971 е избиран за народен представител в четири народни събрания. През 1990 е обявен за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия).

Председател на СБК (1980­-90). Член на СБФД.

Един от най-ярките представители на съвременната българска музика и музикална култура.

Автор е на: 3 опери и 1 радиоопера, 2 балета, 1 оперета-ревю, детски оперетки и музикални приказки; 6 оратории, 3 кантати и 1 литургия; 6 симфонии, 5 увертюри; концерти и други произведения за симфоничен камерен и струнен оркестър; камерни творби; около 30 песни за глас и пиано; над 600 хорови и детски песни; музика към театрални постановки, документални и игрални фирми и др. Многократно е получавал награди за свои произведения, отличаван е с много ордени, медали, почетни звания и др. Като професор по композиция Ал. Райчев изгражда своя композиционна школа. Социалната ангажираност и оптимистичният патос в творчеството му очертава характерни насоки на българската музика след 50-те години. През 90-те години Симфония №6 "Литургична" се откроява със своята философска проникновеност.


Творчество

Музикално-сценични:

Опери:"Мост" (1965, Русе), "Вашето присъствие" ­ радиоопера (1968, БНР), "Тревога" (1974, София), "Хан Аспарух" (1981, Русе).

Балети: "Хайдушка песен" (1953, София), "Изворът на Белоногата" (1978, София).

Оперета-ревю: "Славеят на Орхидея" (1963, София).

Мюзикъл: "Пази се от ягуар ("Адио Фотев") (1971, БНТ).

Детски оперети и приказки: "Балът на цветята" (загубена); "Гърненце с крилца" (1946); "Приказка за щурчето"; "Пиф, Паф, Пуф" (1963); "Гечо, Дечо и пчелите" (1965).
Хорово-оркестрови:

За см. хор и орк.: "Дружба", т. П. Матев ­ оратория (соло бас) (1954); "Октомври 50", т. М. Любомирова ­оратория (соло баритон, мецосопран) (1967); "България ­ бяла, зелена, червена", т. Д. Методиев ­ оратория-кантата (с рецитатор), инстр. ансамбъл (1977); "Варна", т. Н. Вълчев ­ кантата (1979); "Оратория-митинг", т. П. Славянски ­ лит. композиция (с четец, детски хор и инстр. състав) (1984); "Кабиле", т. Овидий (из "Метомарфози" и авт. ­ оратория (с четец) (1991).

За м. хор и орк.: "Димитров е жив" ­ оратория (със солист и четец) (1953), "Шипка", т. О. Орлинов ­ кантата (с рецитатори, солисти) (1988) .

За ж. хор и орк.: "Пионерска сюита", т. Цв. Ангелов ­ малка кантата (1950).
За симфоничен оркестър:

Симфонии: №1 Симфония-кантата "Той не умира" за см. хор и орк. (1950); №2 "Новият Прометей" (1958); №3 "Устреми" (1966); №6 "Литургична" (1994).

"Симфонична сюита" (1945).

Сюити из бал. "Хайдушка песен": Първа и Втора сюита (1954); Сюита (1955).

Сюита из бал. "Изворът на Белоногата (1978).

Увертюри: "Светъл ден" (1966); "Сияйна зора" (1971); "Академична" (1974); "Фестивална" (1975); "Юбилейна" 1986); "Възхвала" (1986).

4 миниатюри (1962); Симф. възпев "Ленински поколения" (1970); Симф. моменти "Лайпциг 33" (1972); Балканска рапсодия (1983); Концерт за орк. (1979); "Симф. епизоди" (1998).

Концерт за пиано (1947, загубен).

"Романтичен концерт" за цигулка и орк. (1991).
За духов оркестър:

Концертни маршове: №1 (1983), №2 (1985) (орк. Н. Братанов). Марш (1984); "Балада за незнайния войн" за бас и дух. орк.(орк. Хр. Тонев) (1986); Увертюра "Левски" (орк. Н. Братанов и Хр. Тонев) (1987); Транскрипции из бал. "Хайдушка песен" (транскр. Т. Димитров); "Хоро. Родопска сюита" (транскр. Н. Цонев) (1985).
За камерен оркестър:

Симфония № 5 (1972).

Сюити (1937, 55); Триптих за кларинет, пиано, ударни и щрайх (1989).
За струнен оркестър:

Симфония № 4 (1968).

"Ларго и скерцо" (1943); 4 миниатюри (1962); Скици "Мисли за Майстора" (1987); Партита меланхолика (1995).

Транскр. "Пет миниатюри за пиано от Д. Ненов" (1992).
Камерна музика:

Пиеса за 12 контрабаса (1998).

Струнен квартет (авт. транскр. на I ч. от Симфония № 5 и II ч. от "Мисли за Майстора") (1988).

"Серенада и Пражко трио" за кларинет, пиано и ударни (1987).

Рондо ­ трио за ксилофон, малък барабан, триангел, чинел и пиано (1969).

За цигулка и пиано: "Соната-поема" (транскр. за др. инструменти) (1940); "Бурлеска" (1956); Три пиеси (1981) и др.

За флейта и пиано: "Ария и Бурлеска" (1965); "Лирична сюита" (1999).

2 пиеси за виолончело и пиано (1983). Дуо за виола и виолончело (1999).

"Ария" за соло виолончело (1976); "Рапсодия-фантазия" за соло флейта (1991) и др.

За пиано: "Класически опус" (1937); Пиеси (1944); "Детски албум" (1957); "Младежки албум". Т.1 (1958), т. 2 (1959); 10 пиеси (1962); "Есенен прелюд" (1995) и др.

Тема с вариации за пиано на 4 ръце (1959).
Хорова музика:

Издадени хорови и детски песни ­ 550: за смесен хор и пиано ­ 80; за четиригласен хор и пиано ­ 30; за тригласен хор и пиано ­ 120; за двугласен хор и пиано ­ 100; за едногласен хор и пиано ­ 220; детски, за двугласен и едногласен хор ­ 330.

Масови песни ­ около 220.

"Мило мое момиче", т. П. Матев ­ кантата-балада за см. хор акапела (1974).

"Православна традиционна литургия" (Златоустова) (1993).
Музика към филми (игрални):

"Наша земя", реж. А. Маринович, Й. Сърчаджиев (1952); "Години за любов", реж. Я. Янков (1957); "Капитанът", реж. Д. Петров (1963); "Опак човек", реж. Я. Янков (1973).
Избрана лит. от/за него:

"Композитор и съвременност". Сборник статии от и за Ал. Райчев съст. Е. Павлов (С., 1985).

"Спомени от петолинието и ... извън него" (Съст. М. Попова) (С., 2002).
Избрана лит. за него:

Аянова, Екатерина, Лиляна Николаева "Александър Райчев". Биобиблиографска справка (С. 1973).

Кръстев, Венелин. "Александър Райчев" (С., 2001); Клостерман, Евгени Павлов. "Александър Райчев" (С., 2002).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/5


Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" Prologue (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.1 (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.2 (1958):



Alexsander Raychev - Symphony № 2 "Modern Prometheus" part.3 (1958):


Hatshepsut

Иван Спасов


17.І.1934 - 22.ХІІ.1996

Завършва БДК (дн. ДМА "П. Владигеров") в класа по композиция на проф. П. Владигеров и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1957). Специализира във Варшавската консерватория композиция при К. Сикорски и дирижиране при Ст. Вислоцки (1960­-62). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество "Пловдивска музикална младеж", на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. През 1967 посещава летните курсове за нова музика в Дармщат, където през 1968 радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на М. Гилен изпълнява неговите "Епизоди за четири групи тембри". От 1970 до 1991 е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 е професор и ректор на АМТИ ­ Пловдив до смъртта си. Изнася лекции в САЩ (1982, 1989, 1990). През 1989 дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув (Лос Анджелис), а в Ню Йорк връчва на Генералния секретар на ООН Ксавие Перес де Куеляр творбата си "Човечеството ­ ХХ век", посветена на Организацията на обединените нации. Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на: 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. В песенното (хоровото) и инструменталното му творчество фолклорната мелодика и нейната богата орнаментика и ритмическото разнообразие са подложени на оригинално авторско преобразуване чрез свободата на алеаториката, импровизацията и други съвременни композиционни техники. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка. Вокално-оркестровите му творби от 80-те ­ 90-те години се открояват със своята дълбока извисена духовност. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. Изнасял е концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор е на три книги и критични статии.

Творчество

Музикално-сценични:
"Монолози на една самотна жена" ­ моноопера (от театрален диптих "Координати на застиналото пространство и спряло време") (1975, София).

"Смъртта и възкресението на Исуса" ­ опера, авт. либр. (според Евангелието и псалмите) (1996, недов.).

Хорово-оркестрови (инструментален-ансамбъл):
"Поема-плакат" ("Октомври 1917") ­ оратория за четец, см. хор и орк. (1959); "Антиреквием" или "Песен на един осъден" ­ оратория за бас, рецитатор, см. хор и орк. (1963); "Кантата за родината и революцията" за ж. хор, кам. орк. и рецитатор (1970); "Селска кантата" за ж. хор, 2 обоя и 2 валдхорни (1972); "Монолози на една самотна жена"­ монодрама за соло сопран, 12-гласен ж. хор, кам. орк. и магн. лента по Г. Мистрал (1975; "Човечеството ­ ХХ век" ­ оратория за сопран , бас, см. хор и орк. (1987); "Четири ноктюрни" ­ кантата за ж. хор и кам. орк., т. Т. Траянов (1988); "Български пасион" за сопран, баритон, евангелист, см. хор и орк. (1990); "Песни на една душа, отлитаща към рая" за сопран, магнетофонна лента и орк. (1991);Меса за солисти, хор и орк. по каноничен латински текст (1993); "Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус" за сопран, бас-баритон, евангелист, ж. хор и орган (1994); "Mизерере" за солисти, ж. хор и орк. (1995); "Отче наш" за 2 см. хтра и орк. (1995).

За глас и симфоничен оркестър:
Canti Dei Morti  ("Песни на мъртвите") за сопран и симф. орк. по староегип. текстове (1983).

За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1962), №2 (1975), №3 (за струнни и тройни духови инструменти) (1978), №4 (за баритон и орк.) (1981).

"Игри" ­ дивертименто (1964); "Фойерверк" (1979).

Концерт за орк. (1989).

Концерти: за виолончело и орк. №1 (1974), №2 (1984); за пиано и орк. (1976); за цигулка и орк. (1980).

"Соната-концертанте" за кларинет и орк. (1960).

За глас и камерен оркестър:
4 полски лирики за сопран и кам. орк. (1961); Canti Lamentosiза 2 сопрана и кам. орк. (1979).

За камерен оркестър:
Микросюита (1963); "Епизоди за четири групи тембри" (1965); "Събор-надсвирване" за 22 духови инструмента (1969); "Освещаване на небесния дом" (1994).

Камерна музика:
"Движения за 12 струнни" (1967); "Пиета" за 12 виолончели (1991); "Музика за приятели" за струнен и джаз квартет (1966); Духов квинтет №1 (1977), №2 "Игри" (1988); Струнен квартет (1972); "Координати на звука и движението" за ударни и три контрабаса (1977); Клавирно трио (1981); "Фрагменти" за флейта, китара и виолончело (1995); Соната за виола и пиано (1960); Багатели "Контрасти" за флейта и пиано (1964); "Музика за приятели" 2 "Конфротация" за цигулка и виолончело (инстр. театър) (1976); Sonata Quasi Variazioneза виолончело и пиано (1979); Da Capoза контрабас и 2 магн. ленти (1979); Соната за 2 виолончели (1987); "Пер вио-лончело соло" (1981).

За пиано: "Изкуството на серията" Т.1 (1970), Т.2 (1966), Т.3 (1969).

Сонати №1 (1985), №2, №3 (1987).

24 етюда (1990­92); 24 багатели (1995); "Малка пиеса във фолклорен стил" (1995).

Вокална музика:

За сопран и инстр. ансамбъл: "Песни на една жена" за сопран, флейта, цигулка и виола, т. Л. Даскалова (1964) (за глас и кам. орк., 1970); 5 миниатюри за сопран, бонгоси и пиано, т. Ст. Пенчева (1964); 5 поеми за сопран, флейта, китара, виола и тромбон по Аполинер (1968); Hommage d' Apollinaireза сопран, флейта, арфа, виолончело и контрабас (1980).

"Литании" за сопран, магн. лента и пиано (1973).

За сопран и пиано: 4 песни, т. Д. Дебелянов (1956); 4 песни, т. Н. Лилиев (1962); Триптих, т. В. Парун (1964); 4 песни, т. Л. Хюз (1971); "Среднощни песни", т. Д. Дамянов, А. Германов, Б. Божилов (1974); 4 песни, т. П. Елюар (1982);"Триптих", т. Е. Дикинсън (1992).

За орган:
"Сътворение, смърт и примирение" (авт. транскр. за 2 пиана; за орган и 2 пиана) (1992). "Шест портрета на един образ" (авт. транскр. пиано) (1994).

Хорова музика:
За см. хор: "Хей, пролет иде" (1982); "Балада за Левски" (1986); "Триптих" (1987); De Profundis (1992).

За м. хор:

"Неда вода наливала" (1980); "Молитва" (1990).

За ж. нар. и школуван хор: "Мехметьо, севда голема" (1969); "Пролет над Тракия" (1971);  "Два тъпана бият" (1975); "Радо, бела Радо" (1978); "Лятна нощ" ­ 16-гласен мадригал (1979); "Разви се гора зелена" (1980); "Тихият пролетен дъжд" (1983); 3 акварела (1986); 4 песни "Сезоните" (1986); "Света българска литургия" (1991); "Молитва" (1991); "Лейлинку кузум пиленце", "Кога с брагим галяхме", "Хубава Мавруда" (1996).

За четиригласен хор: "Молитва" ("Святий Боже") (1996).

Избрана лит. от него:
"Небесносиньо утро, пладне и път след пладне" (С., 1989), "Животът ми ­ опит за реконструкция на една разпиляна мозайка" (Пловдив, 1993); "Симфониите на Константин Илиев" (С., 1995.)

Избрана лит. за него:
Спасова, Василка, Емилия Николова и Мария Бояджиева-Луизова. "Иван Спасов. Творчески хронограф." (Пловдив, 1999). Андреева, Ценка и Ромео Смилков. "Клавирната музика на Иван Спасов" (Пловдив, 2000).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/217


IVAN SPASOV ( 1934 - 1996 )  - CANTI LAMENTOSI (1979):


Ivan Spasov - The Sanctification of The Heavenly Space:


Ivan Spasov - Sonata nr.2:

   
Ivan Spasov - 24 Bagatelles:

Hatshepsut

Божидар Петков


https://www.facebook.com/188272474581304/photos/a.191181850957033.48443.188272474581304/1154349067973635/?type=3&theater


Божидар Стефанов Петков е български композитор, автор на филмова музика.

Роден е в Габрово на 29 юли 1940 г. Завършва композиция през 1965 г. в Музикалната академия в Краков при Станислав Виехович и Кшищоф Пендерецки. Пише филмова и театрална музика. Автор е на музиката за над 90 игрални, документални и мултипликационни филми. Неговата Токата за 2 пиана многократно е изпълнявана с успех в редица страни като Япония, Куба, Франция, Германия, Русия, Люксембург и др.

Един от основоположниците на "Златния фонд" на БНР (1968-1984).

Умира на 14 май 2015 г. ,,Българското кино загуби ярък и неповторим творец, който без остатък всеотдайно и с любов му служеше, като вгради цялото си щедро артистично вдъхновение в десетки произведения на екранното изкуство. Остава да звучи и ще звучи неговата неподражаема - емоционална, нежна и деликатна, изпълнена с философски заряд прекрасна музика...", се казва в изявление на Съюза на българските филмови дейци по повод смъртта му.

Кратка филмография:

Лебед
Авантаж
Черната лястовица
1952: Иван и Александра
БГ - Невероятни разкази за един съвременен българин
Бай Ганьо тръгва из Европа
Бал на самотните
България - това съм аз
Всичко от нула
Гардеробът
Дом за нежни души
Единствената любовна история, която Хемингуей не описа
Жесток и невинен
За една тройка
Заплахата
Застраховката

Чуйте прекрасния Концерт за пиано от Божидар Петков в изпълнение на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под палката на Пламен Джуров! Солист - Марина Капитанска!

специално за тези, които имат инсталирана програмата iTunes:

https://itunes.apple.com/bg/album/bozhidar-petkov-piano-concerto/id1060107378

Hatshepsut

Добринка Табакова


Родена е през 1980 г. в Пловдив. Печели наградата ,,Жан-Фредерик Перену" на 4-ия Международен конкурс по музика във Виена когато е само на 14 години. Завършва Кралската Академия по музика в Лондон и Гилдхол Скул ъв Мюзик, където печели наградата ,,Витолд Лютославски" (1999). Завършва докторантура по композиция в Кингс Колидж в Лондон, където печели наградата ,,Адам" (2007).[1]

Нейната ,,Възхвала" е изпята в катедралата Сейнт Пол по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II. През 2008 г. нейна творба (по текст на Блага Димитрова) е избрана за участие в световния хоров фестивал в Рига ,,Песни за Слънцето". През 2010 г. нейни творби са включени в Моцартовите седмици в Залцбург и в Зимните концерти в Мюзикферайн, Виена. През 2011 г. печели наградата ,,Сорел" за хорова музика в Ню Йорк. Нейни произведения са изпълнявани в България, Великобритания, Русия, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Китай, Австралия и др. Творбите ѝ влизат в репертоара на изтъкнати изпълнители като Максим Рисанов, Джанин Янсен, Гидон Кремер, Кристине Блаумане, Натали Клайн, Милош Карадаглич и др. Получава множество престижни поръчки между които от Кралското филхармонично дружество за Музикалното биенале във Великобритания, 2014.[1]

Звукозаписната компания ЕСМ издава през април 2013 г. първия авторски диск на Добринка Табакова ,,Струнни Пътеки". Дискът печели множество отличия, между които от: BBC Music Magazine, Stereo Magazine, International Music Reviews и влиза в топ-3 на Британските класации за класическа музика. През декември 2013 г. авторският диск на Добринка Табакова ,,Струнни Пътеки" (,,String Paths") получава номинация за награда Грами за най-добър сборен албум с класическа музика.


https://soundcloud.com/dobrinka_tabakova


Dobrinka Tabakova - Dawn:


Dobrinka Tabakova - Whispered Lullaby:


Dobrinka Tabakova - Starry Night (Zvezdna Nosht):


Dobrinka Tabakova Diptych:

Hatshepsut

15 August 2018, 13:36:59 #20 Last Edit: 17 August 2019, 09:37:54 by Hatshepsut
Йосиф Чешмеджиев


(1890-1964)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=553609621500360&set=pcb.553615678166421&type=3&theater

Името на Йосиф Чешмеджиев е в забвение, а негова заслуга за музикалната ни култура са стотици детски и училищни песни, с които са възпитавани поколения български деца. Изнестен най-вече като композитор, той е и диригент, и автор на повече от 100 публикации в пресата, и автор на учебници по пеене. Чешмеджиев работи и като фолклорист, записал огромен брой македонски народни песни.

Йосиф Чешмеджиев е роден на 8 декември 1890 година в Скопие. През 1899 г. постъпва в духовната семинария в Цариград, където се учи да свири на различни инструменти при капелмайстора на султанския оркестър. Първите му композиционни опити тогава са творби, изпълнени от оркестъра на Семинарията.

След завършването се връща в родния си град, където е учител и дирижира любителски хорове и оркестри. Заминава да учи в Лайпцигската консерватория, но отново се връща в България - вече солидно подготвен музикант. След 1920 година работи в София. Има изненадващо по обем творчество, но е забравен...

http://bnr.bg/ru/post/100637164/pomnite-li-iosif-cheshmedjiev

Учи музика при Ат. Бадев в Солун. През 1899 постъпва в Българската духовна семинария в Цариград и учи различни духови инструменти при Акзенщайн ­ капелмайстор на султанския духов оркестър. Ръководи ученически духов оркестър и пише първите си композиции. От 1909 следва композиция в Лайпцигската консерватория при С. Крел, М. Регер и Х. Риман. От 1913 е последователно гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914­-20) и София (1920-­27; 1930-­32). Образцов учител при ДМА (1921-­24). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел "Народна музика" при Народния етнографски музей (1928-­31). Музикален редактор на вестник "Македония" (1925­-33) и редактор на музикална библиотека "Пантеон" (до 1934). Ръководи македонския смесен хор "Шар" (от 1926), смесения хор "Юнак" (от 1933). Има широка просветна дейност за музикално ограмотяване сред турското население в България.

Като композитор работи главно в областта на хоровата песен. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на: 2 симфонии и пиеси за оркестър; инструментални пиеси; песни за глас и пиано; масови и естрадни песни и др.

Автор е на учебници по пеене, статии за български и чужди композитори и в областта на музикалния фолклор.



Творчество

♦ Музикално-сценични:
Опери: "Тайната на Вардар" (1918); "Меглена" (1924).

Балет-пантомима "50 години Първа софийска девическа гимназия", либр. Р. Колева.

♦ За симфоничен оркестър:
Симфонии №1 (1912, незав.), №2 (1923); 6 симф. поеми; 4 пиеси; 7 парафрази върху нар. песни.

♦ Камерна музика:
Струнни квартети: №1­4.

Вокална музика: 6 песни за глас и пиано.

♦ Хорова музика:
Авторски сборници с песни за см. и едн. хор:

Български македонски нар. песни: 52 за см. и едн. хор (1926).

Македонски нар. песни: 19 за едн. хор (заедно със З. Лазаров и П. Владигеров, 1952).

"Илинден" 1905­53: 36 революционни за едн. хор (1953).

14 турски песни за едн. хор (1955).

Македонски песни: 18 за см. и ед. хор (1955).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/289


https://www.facebook.com/photo.php?fbid=553610034833652&set=pcb.553615678166421&type=3&theater

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=553615678166421&id=100005539801733

Hatshepsut

Паметникът на Панчо Владигеров в Габрово е възстановен


Възстановен е паметникът на Панчо Владигеров на улица ,,Тракия", информираха от Община Габрово.

Тази година се навършват 120 години от рождението на композитора и музикант Панчо Владигеров (1899-1978 г.) и по този повод Общината в Габрово обезпечи процеса на цялостно почистване на неговия паметник, който в последните години бе обект на вандалски посегателства.

Възстановени са компрометираните участъци и надписите по монумента. Паметникът - барелеф е тържествено открит на 12 октомври 1981 г. на ул. ,,Тракия", в подножието на стълбите към парк ,,Баждар", в присъствието на културни дейци и граждани.

Слово държи тогавашният председател на Съюза на българските композитори - Александър Райчев, който отбелязва, че това е първият паметник на Панчо Владигеров в страната.





Композицията е изработена от бронз. Нейни автори са скулпторът Ангел Станев и архитект Иван Нанев. Именитият композитор е тясно свързан с Габровската музикална общност. Той допринася за професионалното израстване на Габровския камерен оркестър и превръщането на Габрово в средище на музикални събития от национално значение.

В знак на признание за активната му дейност в тази област е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово през 1977 г.

https://www.gabrovonews.bg/culture/146906/

Hatshepsut

Владигерови свирят Владигеров

"Фамилия Владигерови свири Владигеров" - под това мото Панчо Владигеров-младши и Трио ВЛАДИГЕРОВИ - Екатерина, Александър и Константин - внуците на Панчо Владигеров, отбелязаха с общ концерт 120-годишнината от рождението на знаменития си дядо. През 2019-та  -  годината, изпълнена с юбилейни тържества, изложби, концерти, конкурси и други артистични прояви, внуците почитат чрез поредица концерти в различни градове в страната и в чужбина талантливия си дядо. Срещаме се с тях в Къщата музей "Панчо Владигеров" в София - фамилната къща на композитора, дарена на българската държава чрез Фонд "1300 години България" от съпругата му Елка и внука му Панчо Владигеров-младши. Днес този държавен културен институт съхранява всички авторски ръкописи, печатни творби, ноти и партитури, грамофонни плочи, магнетофонни ленти, писма, архив и много снимки. Уредничката на Музея - Надя Сотирова - ни развежда из стаите, запазили духа на музиканта, а внуците му свирят, шегуват се, разказват вдъхновяващо какво е усещането за наследственост на гения.


BTA:Владигерови свирят Владигеров

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_84gjora0