• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 May 2020, 20:25:24

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10645 Posts

Шишман
1990 Posts

Panzerfaust
348 Posts

Лина
296 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14220
  • Total Topics: 1249
  • Online Today: 112
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 32
Total: 34

avatar_Hatshepsut

Най-древни праисторически находки по българските земи

Started by Hatshepsut, 14 August 2018, 21:26:27

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Палеонтологичен музей, Асеновград


Първият раздел, или въведението, както го нарича уредникът Димитър Ковачев, е посветено на простите безгръбначни организми и останките, намерени от тях. Сбирката представя фосили от едноклетъчни към двупластни организми (корали и колониални корали), трипластни животни (охлюви) и т.н.

Веднага след този бърз увод в магията на палеонтологията посетителите се насочват към същинската част на музея и експозициите на различни видове гръбначни животни. В началото на това пътешествие във времената преди 8 милиона години ще видите картина, представяща животинските видове, преобладаващи по нашите земи в този период. Учудването на посетителите започва още от тук, споделят гидовете в музея, Защото на картината се виждат носорози, жирафи, газели, диви коне, слонове, тигри.

Преди повече от 8 милиона години това са били естествените обитатели на тази територия и останките от кости и вкаменелости в музея, намерени по време на десетките експедиции, го доказват.

Още в първите зали на палеонтологичния музей ще разберете защо той е толкова уникално място. Сред хилядите експонати на останки от различни животни и прекрасни възстановки и картини на отдавна изчезнали видове ще имате единствената по рода възможност да сте едни от малкото в света видели ,,перлите" на музейната експозиция.

Именно тук е показан единственият запазен цял скелет от хиена в България. Както и единствената изцяло запазена глава на Саблезъб Тигър. Саблезъбият тигър е бил преобладаващият и най-страшен хищник в този период. Нарича се така заради големите си предни горни зъби, които са невероятно остри и плоски като сабя, за да разкъсват кожата на слоновете и мастодонтите.

Един от най-значимите за музея и световната наука е единственият в света изцяло запазен скелет на тигър Метаилурус. Това е уникално в световен мащаб откритие и никой друг музей не го притежава. Поради важността на експоната в музея е показано копие на скелета, а оригиналът се пази в хранилищата на НПМ София.

В една от витрините ще видите останки от горна челюст на животно, което в съвременната наука носи името Калиманция Булгарика. Намерена е при село Калиманци, Петричко, и първоначално е била оприличена на останка от Халикотерий. В последствие, благодарение на френски специалисти, които идват за изследвания и научна работа в музея, се оказва, че това е останка от нов за науката вид и още повече - нов за науката род. Поради това животното, наподобявало мравояд, е наречено Калиманция Булгарика.

Друга гордост на музея е Месопитикус Делсони – един от най-добре запазените екземпляри от този вид в света. През 2003 година самият откривател на този вид американският професор Делсон, на когото е кръстена маймуната, е посетил музея и е признал, че не е виждал по-добре запазен екземпляр.

В музея ще видите още десетки останки от животни - хиени, саблезъби тигри, мастодонти, динотериуми, газели, антилопи, жирафи, трипръсти коне Хипариони (доминиращ вид преди 8 милиона години), носорози и др.

Сбирката с останки от хоботни бозайници се намира на първия (приземен) етаж на музея. Съдържа останки от мастодонти, динотерий (динотериум) и др. Именно тук се намира най-интересният за посетителите експонат, който е с размерите на волейболно игрище - величственият Динотерий. Динотерият (Динотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно, което е обитавало блатистите райони преди 8 милиона години. Тежало е над 12 тона. Това е единственото животно с извита надолу долна челюст, както и огромни бивни, които сочат също надолу. Находката, направена от Димитър Ковачев и негови колеги, е уникална в световен мащаб, защото е един от 5-те екземпляра и един от най-пълните и запазени. Целият скелет на животното е бил изкопан в България при село Езерово. Първоначално, на 6.11.1965 г., са открити останки от челюсти, които са били причислени към вида на Херолоходонтите. Това дава основание за нова експедиция и 2 години след това - през 1967 година - изкопните работи са възстановени. Именно тогава е изваден целият скелет и е разпознат скелетът на величествения Динотерий.

Въпреки че в света има няколко извадени такива скелети, българският екземпляр е уникален в световен мащаб, защото съдържа най-голям брой кости от едно животно. Липсват единствено част от ребрата, няколко опашни прешлена и левият крак, които са възстановени на база на огледалните кости от тялото. Поради уникалността си и този експонат е копие. Истинските кости се пазят в НПМ София и са обект на постоянни изследвания от учени и студенти.

Трудно може да се опише емоцията, с която човек напуска музея. Най-добре е всеки да посети това невероятно място и сам да усети това, което вълнува всички посетители. От леката апатия на влизане и сблъсъка със овехтялата социалистическа реалност, през възбудата от невероятните картини и възстановки, объркването, че всичко това се е случило преди ОСЕМ МИЛИОНА ГОДИНИ!, до шока, който изпитва човек при вида на гигантския Динотерий. И накрая, разбира се, лекият шовинистичен гъдел в сърцето, че все пак всички ние, макар и след 8 милиона години, сме се родили на едно място - в България.

https://www.bulgariainside.com/

Hatshepsut

Гигантски влечуги са населявали и нашите земи

В праисторическото време над Земята господствали влечуги с исполинска осанка. И макар че учените дълго смятали сегашната България за морско дъно, оказало се, че и тук се е ширил остров – част от европейския архипелаг, на който съжителствали различни по големина и вид динозаври.

Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат ,,островни джуджета", тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.

Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.



Първите находки са открити в района на пещерата "Лабиринта" и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.

Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.



За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.

Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.

За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.

Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.

Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.

Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101127266

Hatshepsut

Имало ли е динозаври в България?


Част от новите находки: фрагмент от кост

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването ,,Нощен хоризонт" тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по ,,Основи на геологията" беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн", разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. ,,И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври", допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. ,,И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври."

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея ,,Земята и хората" фрагмент стига и до Софийския университет ,,Св. Климент Охридски". След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

,,Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена."

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че ,,трънските" динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

,,И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция."

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

,,Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър", посочи палеонтологът. ,,А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна."

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

http://bnr.bg/horizont/post/101160067/doc-latinka-hristova-dinozavrite-ot-transko-sa-bili-po-drebni-obitavali-sa-malak-ostrov

Hatshepsut

Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология

Динозаврите от Трън може да се окажат от изключително значение
за европейската палеонтология, смята единственият
български палеохудожник Владимир Николов


София, 29 януари /Даниел Димитров, БТА/
Части от глезен, ходило, раменна и бедрена кост на динозаври са част от находището, открито край Трън. Според единствения български палеохудожник Владимир Николов тази колекция на възраст от над 80 милиона години може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология.

Младият учен се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и падение на динозаврите" от Стийв Брусати. Определят я като истински шедьовър на научно-популярната литература, който проследява епопеята на динозаврите. Николов е редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Рисува с молив, акварел, акрил и дигитално. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се консултират със специалисти, коментира Николов.

Пред БТА той разказва доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк", как някои динозаври са се превърнали в гиганти, как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи, кога в български музей ще видим възстановка на скелет на цял динозавър и как би трябвало да постъпим, когато намерим фосил.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ:

Въпрос: Доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк"?

Отговор: Популярните медии понякога създават доста изкривена представа - не само за динозаврите, но и за праисторическия свят като цяло. Нерядко представят животните като филмови чудовища, а не като животни с реално съществуващ организъм. "Джурасик парк" е добър пример. Първият филм от поредицата представи доста реалистични за времето си животни и запозна публиката с вижданията на палеонтолозите към онзи момент. С продълженията нещата стоят по друг начин и вече заблуждават публиката.

От излизането на първия "Джурасик парк" минаха 25 години, през които науката много напредна. Неща, които сме смятали за динозаврите в началото на 90-те години, не са били правилни поради липсата на достатъчно данни. Сега знаем, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми игнорират този факт.

Факт е и това, че ние постоянно откриваме нови данни и сме принудени да преразглеждаме стари хипотези и виждания.

Въпрос: Как някои динозаври са се превърнали в гиганти?

Отговор: Причината са особености на тяхната анатомия, най-вече - те са имали доста олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи тип, за която е характерна система от въздушни мехури в тялото, което означава, че въпреки големите размери, той до голяма степен е въздух. Това ги прави доста леки.

Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат сравнително малки глави и не дъвчат храната. Това им позволява да поемат огромно количество храна и така захранват растежа си.
Не на последно място, силно вероятно е голяма част от динозаврите да са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни. Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които показват, че това са животни, които растат изключително бързо и с постоянни темпове. По това си приличат със съвременните бозайници и птиците. Тоест, въпреки че са влечуги, физиологично се различават много от съвременните влечуги.

Въпрос: Как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история?

Отговор: Динозаврите изчезват в края на кредния период на мезозойската ера. През годините се е спорило за конкретните причини. Съвременният консенсус сред палеонтолозите е, че основната причина е ударът от астероид на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до изключително сериозни сътресения в екосистемата и във всички глобални системи. Ударът е породил глобални пожари. В деня на падането на астероида цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят в сравнение с днешните пожари в Австралия. Континентите около Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е провокирал и вулканични изригвания на територията на Индия.

Всичко това е довело до изключително бърза промяна в околната среда, в климата. И това не е позволило на тези свръхспециализирани животни, адаптирани към конкретни условия на средата, да оцелеят.

Реално, тогава, освен динозаврите, измират още групи животни, включително доста бозайници, доста птици, всички морски влечуги - 70 на сто от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-добри, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне.

Това е доста важен урок, тъй като в наши дни минаваме през големи промени в заобикалящата ни среда. И това са промени, провокирани от нашата собствена дейност. Поглеждайки към миналото, можем да предположим какво може да се случи, ако предприемем или не предприемем определени действия.

Въпрос: И най-важният въпрос - имало ли е динозаври по нашите земи?

Отговор: Колкото и да е неочаквано, по нашите земи е имало динозаври, въпреки че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити.

По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, но не са разпознати като динозаври, понеже са открити в морски седиментни скали и са били приети за морски влечуги.

През 2004-2005 г. студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, започва да се занимава с открития тогава материал. Той установява, че това не са морски влечуги, а динозаври.

През 2010 г. са първите публикации за български динозаври. През 2012 г. в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, установих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели някога. Въпросният динозавър обаче е с малки размери, което не е изненадващо, понеже из Европа този вид е дребен, тъй като е обитавал острови.

Тогава решихме да посетим мястото, където е намерена костта. Не успяхме, тъй като там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 г., а през 2018-2019 г. проведохме изключително успешни разкопки и събрахме динозавърски кости в района на Трън.

С помощта на доц. Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един период, в който в Европа няма много находки на динозаври. Тогава морското ниво е било доста високо и почти не е имало суша.

В това отношение нашето находище е едно от малкото в Европа и може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това как са се адаптирали за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да направим сравнение с другите големи находища от това време - като тези в Унгария и Австрия.

Евентуално, бихме могли да разберем как определени групи динозаври са се разселвали, вероятно заради променящите се климатични условия и колебанията в морското ниво, в късната креда.

Въпрос: Какво бихте казали на всички природолюбители, които събират фосили за украса на домовете си?

Отговор: Това е интересен проблем. Важно е хората, когато намерят фосил, да го занесат в музей и да се консултират със специалисти. И по възможност - да го оставят за изследване. Защото няма полза от фосил, оставен на рафт в хола, за да се хвалиш пред приятели. Той може да съдържа важна информация, която просто седи заключена.

Разбирам, че фосилите могат да бъдат предмет и на търговия - като тези от миди, охлюви и морски таралежи, които се откриват в огромни количества. За разлика от фосилите от гръбначни, които са много рядко срещани и са абсолютно уникални. Фосилите, реално погледнато, нямат парична стойност. Стойността им идва от това, което може да научим от тях и да разширим знанието си за древното минало на планетата.

Радостното е, че има хора, които даряват откритията си за проучване. Ако не беше постъпил така Андрей Цонков - човекът, намерил първата находка от динозавър в Трън, в момента все още щяхме да твърдим, че динозаврите в България нямат бъдеще (Смее се - бел. а.).

Въпрос: Кога в музеите ни ще има възстановка на динозавър?

Отговор: В музеите ни няма скелети на динозаври, защото все още не разполагаме с толкова много материал.

От находището в Трън има малко повече от една дузина кости, като голяма част от тях са фрагменти и вероятно принадлежат на повече от един вид. Скоро ще можем да кажем и към коя група принадлежат.

Дори и да имаме материал за цял скелет, идва проблема с това къде да го сглобим. Нашите музеи не са пригодени за подобен тип експозиция, тъй като се изискват огромни пространства.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2142525



Динозаврите от Трън са от изключително значение за европейската палеонтология

Hatshepsut

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България


На 16 март 2020 година в международното палеонтологично списание Palaeontologia Electronica беше публикувана научна статия описваща третата находка от нептичи динозавър в България и първата от предполагаем титанозавър. Това са най-големите растителноядни динозаври и най-големите сухоземни животни съществували в историята на Земята.

Изследването е извършено от изцяло български екип, в който участват (по ред на авторство на статията): Владимир Николов (палеохистология; Национален природонаучен музей – БАН), Марлена Янева (минералогия и седиментология; Геологически институт – БАН), Дочо Дочев (геология и стратиграфия; Софийски университет), Ралица Коньовска (палеонтология и седиментология; НПМ-БАН), Иванина Сергеева (рентгенова дифрактометрия; ГИ-БАН) и Латинка Христова (палеонтология; НПМ-БАН, ръководител на проекта ,,Палеонтологични разкопки и проучвания в търсене на българските динозаври").

Водещият автор Владимир Николов е редовен докторант към Националния природонаучен музей към БАН. В края на миналата година той печели докторантската стипендия на фондация ,,Карол Знание" за 2020 година. Освен това Владимир Николов е и единственият художник палеоилюстратор в България – т.е. занимава се с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или дори на цели праисторически екосистеми. Специално за MediaBricks.bg той разказа повече за динозаврите, научната статия и работата на екипа, който стои зад третата находка от нептичи динозавър в България.

Завроподите са вероятно най-емблематичните представители на динозаврите. Със своите колосални размери, изумителни вратове и дълги, камшикоподобни опашки, именно тези дългошиести исполини са животните, които си представяме най-често, когато чуем думата ,,динозавър". Те съществуват в продължение на около 150 милиона години и са сред най-успешните от всички динозаври.

Завроподите обаче са разнообразна група. Една подгрупа са т. нар. титанозаври, средноголеми до гигантски видове динозаври като Argentinosaurus и Patagotitan, които се появяват през късноюрската епоха и изчезват в края на късната креда, когато астероид поставя точка на господството на нептичите динозаври.

Разпространението им е глобално, а техни останки са открити на всички континенти с изключение на Антарктида. Въпреки широкото си разпространение, къснокредният фосилен летопис на титанозаврите в Европа повдига някои въпроси. Късната креда започва преди 100 милиона години и завършва преди 66 милиона години, но някъде по средата има интервал от около 20 милиона години, през който изглежда, че тези динозаври изчезват от териториите на Европа. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век някои палеонтолози излагат хипотезата за т. нар. ,,(европейски) завроподен хиатус" – период на локално измиране на титанозаврите и повторното им завръщане из европейските земи чрез миграция от Африка милиони години по-късно. Имало ли е наистина такова измиране?


Фосилните фрагменти от кости на предполагаем титанозавър. Вляво е костта открита от Андрей Цонков, а в дясно тази намерена от екипа на НПМ-БАН

Находките от нептичи динозаври в България са много редки и доскоро ограничени до едно находище с къснокредна възраст близо до Червен бряг. През 2010-та година от там са описани щраусоподобен динозавър (орнитомимозавър) и динозавър с патешка човка (хадрозавроид). Последните години беше открито ново находище с динозаврови фосили, този път край Трън. То също е къснокредно, но малко по-старо от това край Червен бряг, а намерите в него кости са от времеви интервал, в който находките на каквито и да било динозаври в Европа са относително редки. Точно времето на ,,завроподния хиатус".

В новата научна статия обект на проучване са два костни фрагмента открити в района на Трън. Първият е открит от г-н Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а вторият от екип на Националния природонаучен музей. Фосилите са твърде непълни, за да се разбере въз основа на външните им белези на какво точно животно принадлежат. Поради тази причина е изследвана тяхната костна хистология, т.е. особеностите на тъканите изграждащи костите. Направените анализи разкриват характеристики на костните тъкани, които са типични за динозаврите и позволяват, макар и предпазливо, находките да бъдат определени като принадлежащи на титанозавър.

Подобен резултат е неочакван. Изследване публикувано миналата година с водещо участие на геолози от СУ датира фосилите и находището, от което произлизат, на около 84-82 милиона години. Точно средата на ,,завроподния хиатус" в Европа. Българските находки добавят нови данни към натрупващи се през последните години открития от други части на Европа, които показват, че титанозаврите всъщност не са претърпяли локално измиране. Тяхното отсъствие от фосилния запис по всяка вероятност се дължи на геоложки фактори ограничили запазването на техните останки в скалите.

Българските находки са интересни и поради още една причина. Установено е, че някои европейски динозаври са били островни джуджета. Фосилните фрагменти открити край Трън са с очевидно дребни размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.

След тези първи открити находки, през 2018-та и 2019-та година бяха проведени много успешни палеонтологични разкопки край Трън, ръководени от екип на НПМ-БАН и с участието на учени от ГИ-БАН и СУ. В резултат на това бяха открити нови фосили от динозаври, мезозойски костенурки и роднини на съвременните крокодили. Събраният от находището фосилен материал е обект на детайлни и задълбочени проучвания, което дава основания на изследователите да очакват още интересни открития. Тепърва ще научаваме повече за българските динозаври.

https://mediabricks.bg/

Hatshepsut

Неандерталци и Homo sapiens живеели съвместно край Дряново



Това сочат нови резултати от разкопките на международния екип в пещерата "Бачо Киро"

Съвременните хора са присъствали в Европа преди поне 46 000 години, според нови изследвания на археологически обекти в България. Това означава, че сме живели заедно с неандерталците много по-дълго, отколкото се смяташе досега, информира "Гардиън".

Находките, които свидетелстват, че Homo sapiens и неандерталецът са живели заедно в Европа в продължение на няколко хилядолетия, са от пещерата "Бачо Киро", в близост до Дряново, Габровска област.

"Според изследователите останки и инструменти, открити в пещерата "Бачо Киро", разкриват, че съвременните хора и неандерталците са живели едновременно в Европа в продължение на няколко хиляди години, което им е дало достатъчно време за биологично и културно взаимодействие", пише "Гардиън". През февруари самите изследователи допускат тази вероятност, но я изразяват по-сдържано: ,,някои находки не изключват съжителство на ранни съвременни хора в района с последните местни неандерталци".

"Работата ни в "Бачо Киро" показва, че има припокриване във времето от може би около 8000 години - от пристигането на първата вълна съвременни хора в Източна Европа до окончателното изчезване на неандерталците в крайния запад на Европа", казва проф. Жан-Жак Юблен от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", съавтор на изследването, добавяйки, че това е много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Според други учени периодът на съвместно съществуване е не повече от 3000 години.

Пещерата "Бачо Киро" е ключов археологически обект от палеолита в югоизточна Европа, със световна известност още от 70-те години. Екипът, изследвал прехода среден/късен - начален късен палеолит в пещерата, включва Николай Сираков, Жан-Жак Юблен, Ценка Цанова, Свобода Сиракова и още няколко учени от НАИМ-БАН и отдел "Еволюция на човека" в института "Макс Планк".

Част от последните им находки - кремъчни върхове за копия, стъргалки, резци, както и лични украшения, бяха показани в 13-ата  национална изложба, представяща най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия археологически сезон. Сред тях беше и човешки зьб, означен като "поредно потвьрждение, че участниците в тези процеси са предимно близкоизточни пришълци, ранни представители на съвременния човек (Hоmo sapiens), което не изключва съжителството им в района с последните местни неандерталци".

Предишните разкопки разкриха човешки останки и инструменти от много специфичен тип за обработка на камък и кост, за които се знае, че са били използвани от неандерталците, както  и инструменти, използвани от по-късно пристигналите съвременни хора. Екипът съобщава, че възрастта на останките от съвременни хора, намерени в същия слой като неандерталски кремъчни пластини, е между 44 830 и 42 616 години. Неандерталците са живеели в Европа до преди около 40 000 години.

",,Това дава много време на тези групи да си взаимодействат биологично, а също културно и поведенчески", пише проф. Юблен.

Проф. Крис Стрингър, експерт по произход на човека от Лондонския природонаучен музей, казва, че макар и неговият екип по-рано да е открил в Гърция останки от череп на вероятно съвременен човек отпреди повече от 200 000 години, новото изследване е важно. "Според мен това е най-старото и най-силно публикувано доказателство за много ранно палеолитно присъствие на Homo sapiens в Европа, няколко хилядолетия преди изчезването на неандерталците", каза той. Но Стрингър смята , че съмнението дали украшенията на неандерталците са били повлияни от тези на ранните съвременни хора, остава.

Новите находки повдигат и някои нови въпроси, включително защо толкова ранната поява на съвременни хора в Европа преди 46 000 години не е довела до по-ранното им установяване и изчезване на неандерталците. Неговото предположение е, че първите Homo sapiens от ранния горен палеолит в Европа са били "пионери, малки групи, които не са могли да установят трайно присъствие сред неандерталското мнозинство или поради нестабилния климат".

https://www.segabg.com/category-culture/neandertalci-i-homo-sapiens-zhiveeli-suvmestno-kray-dryanovo

Hatshepsut

За морските лилии и Източните Родопи в епохата на палеогена


През 1978 г. учителят по биология в село Равен, Ариф Реджебов, попада на интересна и ценна находка – фосилизирани части от стебло на морски лилии (криноиди). Образците са открити в непосредствена близост до землището на селото. Същата година те са предадени и регистрирани във фонда на Регионалния исторически музей в Кърджали.


Фрагменти от морски лилии, род Isselicrinus, открити при село Равен в Иточните Родопи: 3a – стебло, 3b – дистална повърхност на нодала

Фрагментите са 6 на брой с различна дължина – 12, 17, 22, 26, 35, 37 mm и диаметър в напречно сечение – 10 mm. Към днешна дата те са изложени в експозицията на Природонаучния отдел и могат да бъдат видени от всеки посетител. Но доскоро не бяха идентифицирани и датирани.

През 2018 г., след детайлно изследване установихме, че това са фосили на морски лилии от род Isselicrinus, семейство Isselicrinidae, живяли през палеогена и по-точно през ранния олигоцен, с датировка 31,19 – 30,97 млн. години. Резултатите от това изследване бяха публикувани в престижното списание на БАН Geologica Balcanica. (Kirilova, L., V. Georgiev. 2018. Fossil sea lilies of the genus Isselicrinus Rovereto, 1914 from the lower Oligocene, Eastern Rhodopes (Bulgaria). Geologica Balcanica 47 (1), 37–41.)


Устройство на морските лилии

Какво представляват морските лилии? Въпреки че наподобяват растения, те са животни, които принадлежат към клас Crinoidea, тип Echinodermata (Бодлокожи). Някои от тях са с прикрепено към морското дъно стебло, а други плават свободно във водата. Наименованието на класа идва от гръцката дума krinon – лилия и eidos – форма. Появяват се през ордовик (485 млн. г.) и просъществуват и досега. Днес са разпространени в почти всички морски акватории, от Арктика до Антарктика, с изключение на Черно и Балтийско море. Най-голямо е разнообразието от видове в тропическите води.

В тялото на всеки напълно развит криноид се отделят три части – стебло, чашка (тека) и ръце. Съвкупността от чашка и ръце се нарича корона. Стеблото на прикрепените лилии се захваща към субстрата с помощта на кореновидни израстъци с различна форма. Изградено е от цилиндрични, кръгли, елипсовидни или петоъгълни членчета – нодали и интернодали. Нодалите носят странични начленени мустачки, наречени цири, a интернодалите са разполажени между тях.

Морските лилии от палеозоя и мезозоя са обитавали рифове и плитки морски води, като повечето фосилни видове са водели прикрепен начин на живот. Тяхни останки изграждат т. нар. криноидни варовици. Обратно на това, голяма част от съвременните видове живеят на значителна дълбочина до 9000 m, в чисти прозрачни води, на големи групи и могат да образуват цели подводни гори.

Това, което прави находката от Равен толкова ценна, е фактът, че за разлика от мезозойските, добре запазените фосили на морски лилии от епохата на палеогена и неогена са голяма рядкост, а откритите цели образци буквално се броят на пръсти. Причините за това са комплексни и доста сложни.

В миналото определянето на морските лилии е ставало само въз основа на устройството на чашката, която е трудно да се открие запазена във фосилно състояние. Сега има възможност за тази цел да се използват членчетата на стеблото и по-точно тяхната външна форма, релеф на съединителната повърхност и др. Така се случи идентификацията и при нашите образци, тъй като ние нямаме запазени части от короната.

Повечето фосилни криноиди от палеоген и неоген, с изключение на 2 или 3 вида, които са запазени с чашки, са определени на базата на фрагменти от стебла. Откритите цели образци, както вече стана дума, са много малко. Такъв пример може да се даде с видовете Isselicrinus subbasaltiformis, ранен еоцен от Дания и Англия и Raymondicrinus oregonensis, ранен олигоцен, от Северозападен Орегон.

Морските лилии Isselicrinus, към които принадлежат нашите фрагменти, са изчезнал род, живял от късна креда до миоцен. До края на палеогена те са били доста широко разпространени, особено в Европа. В началото на миоцен намаляват и изчезват. Специфично за тях е, че са заемали ниши с кални отлагания по дъното, за разлика от съвременните си роднини, които предпочитат среда от едър пясък и чакъл. Установено е, че за морските лилии от този род е бил характерен доста интересен начин на прикрепяне към субстрата, наречен ,,relay strategy". При него всеки индивид се захваща за предностоящото изправено стебло и така се получава сноп, който се използва за закотвяне към дъното.

Нашите образци са открити в риолитови пирокластити, прoслоени от рифови варовици. Наличието на рифови варовици предполага плитък морски басейн, развит при топъл климат и нормална соленост (32-35‰). Проучванията сочат, че през палеогена (еоцен и олигоцен) това са били покрайнините на топъл морски басейн, обитаван от видове, чиито наследници днес живеят в тропическите области.

И така, в епохата на палеогена, през ранния олигоцен, преди около 31 млн. г., Източните Родопи са имали привилегията да приютяват едни от най-древните организми в животинското царство – тайнствените и красиви морски лилии. Доказателство за това са фосилните образци, които днес откриваме в скалите и по които се опитваме да разчетем далечното и вълнуващо геоложко и палеоеколожко минало на родната ни земя.

Лидия КИРИЛОВА, уредник на Природонаучния отдел в Регионалния исторически музей в Кърджали

http://www.novjivot.info/

Лина

Скоро гледах едно филмче за лилиите, според него са развили една уникална клетъчна повърхност, която ги запазва абсолютно сухи, въпреки че живеят във водата. Т.е. водата се плъзга по повърхността им без да я попиват и в момента, в които ги извадиш от водата са абсолютно сухи. Предполага се, че тази адаптация се е развила с цел самопочистване – прахта върху листата смесвайки се с водата лесно се оттича  като кални капки в улея на листото когато се намокри.