• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 September 2020, 08:06:30

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11492 Posts

Шишман
3255 Posts

Лина
563 Posts

Panzerfaust
533 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17299
  • Total Topics: 1284
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 52
Total: 52

Генетика от праисторията

Started by Hatshepsut, 14 August 2018, 21:01:31

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

20 September 2019, 06:41:47 #15 Last Edit: 21 September 2019, 08:19:23 by Hatshepsut
Учени създадоха скелет на Денисов човек, посредством ДНК


Учeни oбявиxa, чe ca дeшифpиpaли xapaĸтepиcтиĸитe нa чepeп и няĸoи дpyги дeтaйли oĸoлo миcтepиoзeн, изчeзнaл бpaтoвчeд нa Heaндepтaлцитe. Toвa e cтaнaлo чpeз aнaлизa нa нeгoвoтo ДHK.

Гeнeтичният мaтepиaл e oт ĸocт нa пpъcт нa жeнcĸи пpeдcтaвитeл нa Дeниcoвитe чoвeци. Te ca пoзнaти ocнoвнo oт мaлĸи чacти oт ĸocти и зъби, ĸoитo ca oтĸpити в Дeниcoвaтa пeщepa в Cибиp.

Дeниcoвитe xopa мoжe дa ca живeли в пeщepaтa мeждy 200 xиляди и 50 xиляди гoдини нaзaд в минaлoтo. Hacĸopo в Kитaй e oтĸpитa чacт oт чeлюcт нa тoзи вид, ĸoятo e нa пoнe 16 xиляди гoдини. Дo тoзи мoмeнт oбaчe yчeнитe нямaxa гoлямa пpeдcтaвa ĸaĸ ca изглeждaли тe.

Xopaтa, ĸaĸвитo cмe днec, нe cмe eвoлюиpaли oт Дeниcoвитe xopa или Heaндepтaлцитe, мaĸap и нaшият вид дa ce e cмecвaл c тяx и дa имa няĸoи тexни гeнeтични мapĸepи.

Hoвият пpoeĸт нa yчeнитe изпoлзвa инфopмaция зa ДHK oт двaмa Heaндepтaлци, 5 дpeвни и 55 нacтoящи пpeдcтaвитeли нa нaшия чoвeшĸи вид, 5 шимпaнзeтa и paзбиpa ce ĸocттa, ĸoятo cпoмeнaxмe в нaчaлoтo.

Peзyлтaтитe ca oбявeни в жypнaлa Сеll. Изcлeдвaнeтo e дeлo нa Lіrаn Саrmеl oт Eвpeйcĸия yнивepcитeт в Йepycaлим, в cътpyдничecтвo c ĸoлeги.
Paзглeдaни ca paзличия в нивaтa нa aĸтивнocт нa cпeцифични гeни, ĸoитo мoгaт дa пoвлияят aнaтoмичнитe чepти. Oт тaм пpoизлизaт paзличия в пpoявaтa нa тeзи чepти пpи paзличнитe видoвe. Уcтaнoвeни ca 32 пpизнaĸa, ĸoитo дaвaт пoдcĸaзĸи зa Дeниcoвия чepeп.

Haй-мнoгo oбщo видът имa c Heaндepтaлцитe. Toвa вĸлючвa здpaви чeлюcти, ниcĸo чeлo, гoлeми peбpa и шиpoĸ тaз.

Дeниcoвитe xopa oбaчe имaт пo-шиpoĸo лицe oт нac и oт Heaндepтaлцитe. Лицaтa им ca пo-изпъĸнaли oт нaшитe, нo пo-мaлĸo oт тeзи нa Heaндepтaлцитe. Изчиcлeниятa oбaчe нe пoĸaзвaт c ĸoлĸo тoчнo ce paзличaвaт.

Πoдoбeн ДHK aнaлиз мoжe дa пoмoгнe нa yчeнитe дa paзбepaт ĸaĸ пpeдшecтвeницитe ни ca eвoлюиpaли и ĸaĸ paзвитиeтo нa paзличнитe видoвe ce oтличaвa, пишe Саrmеl в е-mаіl.

Изпoлзвaният мeтoд пoĸaзвa дoбpa тoчнocт в пpeдвиждaнeтo нa вeчe пoзнaти чepти нa шимпaнзeтaтa и Heaндepтaлцитe. Oтĸpитoтo пapчe oт чeлюcт cъвпaдa пoчти пepфeĸтнo c нaпpaвeнитe пpeдвиждaния. Toвa дaвa ocнoвa нa yчeнитe дa вяpвaт в дaннитe, ĸoитo тoй дaвa зa нeпoзнaти xapaĸтepиcтиĸи нa видoвeтe.

Eĸcпepти, ĸoитo нe ca cвъpзaни c paбoтaтa, я oпpeдeлиxa ĸaтo впeчaтлявaщa
,,He e възмoжнo дa знaeм ĸoлĸo тoчнo пpoyчвaнeтo пpeдвиждa xapaĸтepнитe чepти нa Дeниcoвитe xopa, нo пoдxoдът e opигинaлeн и бpилянтeн.", ĸaзвa Веnеdіkt Наllgrіmѕѕоn oт Унивepcитeтa нa Kaляpи.

Cлeд ĸaтo oпpeдeлeнитe фocили ce нaмepят, пpeдпoлoжeниятa нa изcлeдвaнeтo мoгaт дa бъдaт пpoвepeни и пoтвъpдeни, дoбaвя тoй.

Веnсе Vіоlа oт Унивepcитeтa нa Topoнтo, ĸoйтo cъщo изcлeдвa Дeниcoви фocили, нapичa тpyдът ,,oгpoмнa ĸpaчĸa нaпpeд и нeщo, ĸoeтo щeшe дa бъдe нapeчeнo нayчнa фaнтacтиĸa пpeди 5 гoдини".

Toй cмятa, чe гoлямaтa ĸapтинa, ĸoятo мeтoдът oпиcвa, зa aнaтoмиятa e бeзцeннa, нo няĸoи oт дeтaйлитe мoгaт дa ce oĸaжaт нeвepни.

https://www.kaldata.com/



Портрет на непълнолетна жена от вида Homo denisova въз основа на ДНК анализ

Доскоро единственото доказателство за съществуването на загадъчната група древни хора, известна като Денисовци (Homo denisova), бе древна ДНК, извлечена от пръст и три зъба открити в планините на Алтай в Сибир. Сега екип е създал горния портрет на млада жена от този вид въз основа на ДНК на пръста, но други изследователи са скептични към метода, който е използван.

Подобно на неандерталците, денисовците са изчезнал тип човек, който се кръстосва с Homo sapiens. Някои хора в Азия и Австралия днес носят останки от денисовата ДНК в геномите си, но все още знаем много малко за нашите древни братовчеди.

Лиран Кармел (Liran Carmel) от Еврейския университет в Йерусалим и неговите колеги са използвали ДНК на денисовец, за да генерират портрет, който грубо представя как са изглеждали денизовците.

,,Реконструкцията ни е общовалидна", заявява Кармел. "Ние просто реконструираме лицето на човешката група, а не на конкретен индивид".

Реконструиране на лица

Отдавна има интерес да се разработи как изглеждат хората само въз основа на ДНК, например, за да се идентифицират заподозрените от местопрестъплението. Но външния вид зависи от хиляди варианти на генни последователности, всеки от които обикновено има само мъничък ефект.

,,Днес не можем да прогнозираме много за костната морфология на човека", коментира Джон Хоукс (John Hawks) от Университета на Уисконсин-Медисън.

Но Кармел и неговите колеги не преглеждат само ДНК последователността на гените, за да предскажат външния вид, а и колко активни са били тези гени. Когато гените се изключат, към тяхната ДНК се добавят епигенетични маркери, наречени метиленови групи. Екипът е разработил начин да идентифицира къде са добавени тези маркери към древната ДНК.

Екипът сравнява моделите на метилиране в древния пръст с тези в костните клетки на съвременните хора и шимпанзетата, разкривайки хиляди гени, чиято активност вероятно е различна при денисовциите. След това екипът се опитва да идентифицира коя от тези промени би повлияла на костната форма въз основа на това, което се случва, когато мутациите деактивират тези гени при съвременните хора.


Реконструиран профил на скелета на Денисов човек

И накрая прилагат тези открития, за да установят по какво може да се различава начина на развитие на костите на денисовците от нашия. Методът показва само по какъв начин костите ни се различават, но не и в каква степен, отбелязва Кармел. Например това предполага, че Денизованците са имали по-широки долни челюсти, като неандерталците, но колко по-широки не знаем.

,,Не, това не ни дава представа как са изглеждали хората от Алтай", подчертава Шийла Атрея (Sheela Athreya) от Тексаския университет A&M за работата на екипа. ,,Това се основава на толкова много предположения, че може да се объркаме".

Частична картина

Днес няма начин да се провери повечето от тези прогнози, но Кармел отбелязва, че бъдещите открития биха могли да разкрият дали са го направили правилно.

Всъщност, след като екипът представи своите открития за публикуване, откритата през 1980 г. долна челюстна кост бе идентифицирана като денисова. Кармел твърди, че формата му съответства на седем от осемте от негови прогнози.

Екипът подчертава още, че са потвърдили метода си, след като е използван, за да предскажат правилно някои от известните характеристики на неандерталски кости.

Според Чарлз Роузман () от Университета на Илинойс техният метод пропуска голяма част от разликите с неандерталците, което означава, че в най-добрия случай той дава частична картина.

"Въпреки че този резултат може да изглежда много убедителен, всъщност не е", казва Хоукс. ,,Изучаването на разликите в метилирането е обещаващ път на изследване, но все още сме далеч от разбирането как разликите в метилирането могат да се свържат с разликите в скелета".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Eto-kak-sa-izglezhdali-denisovtcite-samo-po-DNK-analiz_137018.html

Hatshepsut

Откриха родината на всички човешки същества отпреди 200 000 години в Южна Африка


Професор Ванеса Хейс с ловци в пустинята Калахари, Намибия

Проследявайки генетичната история, вградена в нашето ДНК, учените успяха да съберат следи, описващи годините и средата, когато се е формирал нашият вид.

Резултатите за откритието са публикувани в престижното списание Nature на 28 октомври.

Според новото проучване Homo sapiens се е появил в Южна Африка и процъфтява там в продължение на 70 000 години, преди изменението на климата да предизвика първите вълни от миграции, които в крайна сметка да разпространят нашия вид по цялото земно кълбо.

Авторите предполагат, че промените в климата на Африка са предизвикали първите миграции на човека, които са инициирали развитието на генетичното, етническото и културното разнообразие на хората.

ДНК като капсула за времето. Получихме я от мама
,,От доста време е ясно, че анатомично съвременните хора са се появили в Африка преди около 200 хиляди години. Това, което отдавна се обсъжда, е точното местоположение на това възникване и последващото разпространение на най-ранните ни предци", разказва ръководителят на изследването проф. Ванеса Хейс (Vanessa Hayes) от Института за медицински изследвания "Гарван" (Garvan Institute) и Университета в Сидни и професор в Университета в Претория.

За да проследят произхода на нашия вид, Хейс и колегите й използват митохондриалната ДНК (mtDNA) , която се съхранява в митохондриите - клетъчни органели, които са отговорни за производството на химическа енергия, наречена ATP (аденозин трифосфат), която е необходима за да настъпят всички биологични процеси в тялото.

Ядрената ДНК, която включва по-голямата част от нашата ДНК, се наследява еднакво и от двамата родители - едно дете ще наследи 50% от ядрената си ДНК от майката, а останалите 50% от баща си. От друга страна, митохондриалната ДНК, която е само малка част от нашата ДНК, почти изключително се предава по майчина линия. От 2018 г. вече знаем, че митохондриалната ДНК понякога може да бъде предадена и от страната на бащата.

При хората, митохондриалната ДНК е под формата на окръжност, която съдържа приблизително 16 500 нуклеотидни двойки бази ДНК. За разлика от тях, ДНК в ядрото е разделено на 46 линейни хромозоми (по 23 от всеки от нашите родители), които имат средна дължина над 200 милиона двойки бази.

Тъй като митохондриалната ДНК се променя много бавно с годините, тя може да действа като надеждна капсула на времето, която може да се използва за извличане на всякакъв вид информация за нашите майки-предци.

"Митохондриалната ДНК действа като капсула от времето на нашите майки-предци, натрупвайки промените бавно през поколенията. Сравняването на пълния ДНК код или митогеном от различни индивиди предоставя информация за това колко тясна е връзката им", обяснява Хейс.

Изследователите взеха кръвни проби от над 1000 живи южноафриканци, за да създадат изчерпателен каталог на най-ранните митогеноми на съвременния човек от така наречената линия L0. В човешката митохондриална генетика L е митохондриалната ДНК макрохаплогрупа, която е в основата на филогенетичното дърво на митохондриалната ДНК на анатомично съвременния човек (Homo sapiens). Хората, които са част от тази макрохаплогрупа, са живите потомци на най-древните човешки предци.

,,Добавихме 198 нови, редки митогеноми в настоящата база данни на най-ранната известна популация на човека, родовата линия L0. Това ни позволи да усъвършенстваме еволюционното дърво на най-ранните ни предшестващи клонове по-добре от всякога", заяви водещият автор д-р Ева Чан (Eva Chan) от Института по медицински изследвания Гарван, който ръководи филогенетичните анализи.

Чрез комбиниране на родовата линия с езиковото, културното и географското разпределение, авторите на изследването разкриват, че преди 200 хиляди години първите майки на Homo sapiens sapiens са се появили в ,,родината" на юг от басейна на река Замбези. регион, който включва целия простор на северна Ботсвана в Намибия на запад и Зимбабве на изток.

Родина, идеална за процъфтяване на живота
Тези генетични данни на линията L0, подкрепени с исторически, етнолингвистични и географски данни, както и климатични реконструкции от различни периоди, заедно разкриват, че най-ранните хора са се появили във влажната зона Макгадикгади – Окаванго в Южна Африка, южно от река Замбези, в северна Ботсвана. Реконструкцията на времевата линия L0 подсказва, че този род по майчина линия се е появил там преди около 200 000 години.

Изследвайки съществуващите геоложки, археологически и изкопаеми доказателства, геологът д-р Анди Мур (Andy Moore) от Университета в Родос разкри, че тази първа родина на човечеството е имала най-голямата африканска езерна система - езерото Макгадикгади.

,,Преди съвременното възникване на човека езерото е започнало да се оттича поради изместването на подлежащите тектонски плочи. Това би създало обширна влажна зона, която е известна като една от най-продуктивните екосистеми за поддържане на живота", разказва д-р Мур.



Първите миграции на съвременните хора

Новите еволюционни срокове на авторите предполагат, че древната влажна екосистема е осигурила стабилна екологична среда за процъфтяване на първите предци на съвременните хора в продължение на 70 хиляди години.

Преди около 130 000 години някои членове на тази група са мигрирали в две вълни към Източна Африка през зелен коридор, създаден от увеличените валежи, съобщават изследователите. Дотогава този коридор е бил сух и с рядка растителност. Тези източноафрикански мигранти в крайна сметка може да са създали първите стада и земеделски групи там.

,,Наблюдавахме значителна генетична дивергенция в най-ранните майчини подлинии на съвременните хора, което показва, че нашите предци са мигрирали от родината преди 130 и 110 хиляди години", обяснява професор Хейс.

"Първите мигранти са се отправили на североизток, последвани от втора вълна от мигранти, насочили се на югозапад. Трета част от населението остава в родината си до днес."

Втората вълна на преселение от майчината родина тръгва на югозапад, чак до южния край на Африка, преди около 110 000 години. Както при предишната миграция, климатичните данни показват, че по-влажните условия създават зелен коридор за преминаване на хората. Южните мигранти се специализират в лова и събирателството по крайбрежието, предполагат учените.

,,За разлика от североизточните мигранти, югозападните изследователи изглежда процъфтяват и изпитват стабилен прираст на населението", разказва професор Хейс.

Авторите смятат, че успехът на тази миграция най-вероятно е резултат от приспособяването към морска храна, което се подкрепя допълнително от изобилието от археологически доказателства по южния край на Африка.



Картографиране на майчините корени на хората. Новите ДНК анализи предполагат, че преди около 200 000 години основна майчина линия на Homo sapiens (червен кръг) се е появила в район (в зелено) от сегашната Ботсвана, който е бил място на древните влажни зони Макгадикгади – Окаванго (в синьо). Членовете на тази популация са мигрирали на североизток и югозапад между 130 000 и 110 000 години

Климатични ефекти

За да проучи какво може да е предизвикало тези ранни човешки миграции, съавторът проф. Аксел Тимерман (Axel Timmermann), директор на Центъра за климатична физика към Националния университет в Пусан, анализира компютърните климатични модели и геоложки данни, които отразяват климатичната история на Южна Африка през последните 250 хиляди години.

"Нашите симулации предполагат, че бавното колебание на оста на Земята променя лятното слънчево затопляне в Южното полукълбо, което води до периодични промени във валежите в Южна Африка", разказва професор Тимерман. "Тези промени в климата биха отворили зелени растителни коридори, първо преди 130 хиляди години на североизток, а след това преди около 110 хиляди години на югозапад, което би позволило на нашите най-ранни предци да мигрират далеч от родината си за първи път".

Потомците на коренното население, което не е мигрирало и е останало по родните си земи, са се приспособили към изсъхналите земи и могат да бъдат открити в по-големия регион Калахари днес, отбелязва проф. Хейс.

Това проучване уникално комбинира дисциплините генетика, геология и климатична физика, за да пренапише най-ранната ни човешка история.

Все пак въпросът за това как, кога и къде е възникнал H. sapiens, все още е далеч от пълно изясняване
Това е така, защото екипът на Хейс изследва само митохондриалната ДНК, която представлява мъничка част от човешката наследственост, обяснява археологът Елинор Шери (Eleanor Scerri) от Института Макс Планк за наука за човешката история в Йена, Германия.

Древните хора, които са успели да се предадат своите форми на митохондриална ДНК на съвременните хора, не са били единствените хора, живяли в Африка преди 200 000 години или по-рано, подчертава Шери. Така че само проучванията на цели геноми или поне анализи на ядрената ДНК могат да дадат надеждни познания за древния човешки произход, твърди тя. За разлика от митохондриалната ДНК, ядрената ДНК се наследява от двамата родители и би предоставила улики във времето и местоположението на бащините корени на човечеството.

Изследователите ще трябва да извлекат древна ДНК от човешки фосили, за да определят дали групите на ловците-събирачи в Южна Африка днес са свързани с хората, живели в същия регион преди 50 000 или 200 000 години, отбелязва генетикът Сара Тишков (Sarah Tishkoff) от Университета на Пенсилвания. А броят на източноафриканските ловци-събирачи сега е толкова малък, че митохондриалната ДНК не може да даде отговор за възрастта и местоположението на техните майчини корени, оставяйки големия въпрос за еволюцията на човечеството, коментира Тишкоф.

Имайки предвид наличните археологически, изкопаеми и ДНК доказателства, днешният H. sapiens вероятно произхожда от чифтосване между човешки групи в цяла Африка, които имат различни скелетни черти, започвайки преди около 300 000 години, твърди Шери.

,,Възможно е, дори вероятно, [множество] географски центрове да са допринесли с част от своето наследственост за изграждането на нашия геном, който не може да бъде разрешен само от митохондриалното разнообразие", подчертава генетикът Ребека Кан (Rebecca Cann) от Университета на Хавай в Маноа.

Но новото проучване осигурява решаваща подкрепа за доказателства, че корените на човешката митохондриална ДНК се простират още преди 200 000 години в Субсахарска Африка, отбелязва Кан. Тя и нейните колегите съобщават за първата митохондриална ДНК подкрепа за този сценарий в забележителен документ от 1987 г. Групата на Кан заключи, че митохондриалната ДНК на всички живи днеса хора произлиза от една жена, наречена популярно ,,митохондриална Ева", която е живяла в Африка преди около 200 000 години. Но не беше ясно откъде е произлязла и как биха могли да настъпят последващи миграции на хората оттам. 

Рядката форма на митохондриална ДНК, известна като L0, която екипът на Хейс изследва, днес до голяма степен е ограничена само за хората койсан в Южна Африка. Койсан се състои от отделни популации от пастири и ловци-събирачи, които говорят езици, съдържащи характерни цъкащи съгласни (познати ни от филма "Боговете сигурно са полудели").

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-rodinata-na-vsichki-choveshki-sashtestva-otpredi-200-000-godin_138896.html

Hatshepsut

Не са виновни хората - неандерталците просто са имали лош късмет


Сравнение между череп на човек и неандерталец

Неандерталците може би са изчезнали не заради конкуренция от другите видове, а просто заради лош късмет. Симулация на техните популации показва, че при всеки сценарий са застрашени от изчезване и случайни събития са достатъчни, за да загинат.

Неандерталците живеят в Европа и Азия в продължение на стотици хиляди години. Но тяхната популация винаги е била малка, може би едва няколко хиляди и те умират преди около 40 000 години.

По това време за пръв път голям брой съвременни човеци навлизат в Европа от Африка. Затова много учени предполагат, че нашият вид е причината за измирането на неандерталците. Това не означава на всяка цена, че хората са ги избили, възможно е просто да са били по-умни и да са се приспособили по-добре.

Но Крист Ваесен (Krist Vaesen) от Технологичния университет в Айндховен в Нидерландия и колегите му смятат, че причината е друга. Те симулират популацията на неандерталците, проследявайки колко се раждат и умират всяка година и колко близко свързани са помежду си.

Това позволява на учените да проследят три процеса, които според тях са направили ненадерталците уязвими. Първият е кръвосмешението, което може да доведе до появата на опасни мутации.

    "В малките популации шансът да се чифтосаш с роднина е по-висок", обяснява Ваесен.

Вторият процес е феномен, наречен ефектът Allee.

    "Ако сте в малка популация ще имате повече проблеми, за да си намерите подходящ партньор", посочва Ваесен, просто защото възможностите ще са по-малко.

И накрая са случайните събития - например необичайно висока смъртност в дадена година. За малка и изолирана популация една лоша година може да бъде катастрофална.

    "Направихме тези модели за 10 000 години и проверихме дали те (неандерталците) биха изчезнали или не", обяснява Ваесен. "Открихме, че тези три процеса са достатъчни, за да се случи."

Този модел не доказва, че съвременните човеци не са се съревновавали с неандерталците, подчертава Ваесен. Той просто показва, че не е задължително това съревнование да е довело до изчезването.

Ученият смята, че все пак е изненадващо, че неандерталците измират толкова скоро след идването на хората, но съревнованието за ресурси може би не е причината за това.

    "Знаем, че неандерталците са живели в малки подпопулации и те са били разпръснати из Европа", разказва Ваесен.

Присъствието на хората може да е направило преместването между групите по-трудно за неандерталците, принуждавайки всяка подпопулация да съществува изолирано, което засилва кръвосмешението, ефектът Allee и наличието на лоши години.

Ученият смята, че това може да е било достатъчно, за да доведе до края на неандерталците.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_140554.html

Hatshepsut

ДНК в праисторическа дъвка показва как е изглеждала жена от каменната епоха


Датски учени успяха да реконструират пълния геном на жена, живяла в южната част на страната преди 5700 години, съобщава naked-science.ru. Описанието на Лола е представено в статия в списание Nature Communications. Учените са изследвали парче катран от бреза - ,,праисторическа дъвка", в която са запазени фрагменти от ДНК и дори следи от храна.

Това е позволило на учените да направят генетична снимка на хората от Северна Европа в епохата на неолита. Любопитното е, че реално от Лола няма оцеляло нито едно парче от тялото или костите й. При разкопки на остров Лоланд обаче са намерени много парчета от катран.

Има различни версии за употребата му. Смята се, че е използван като лепило, но за да омекне катранът първо е сдъвкван. Смята се също, че катранът от бреза може да се е използвал за облекчаване на зъбобол или за поддържане на устната хигиена и дори за удоволствие.

Смолистото вещество е било заровено в блатиста почва и това го е съхранило много добре. Преди година учени от университета в Копенхаген показаха, че могат да се извлекат фрагменти от древни геноми от този катран. Сега вече те са успели да съберат пълния геном, но и парчета от храна, а също така и микроорганизми, които са уловени в катрана заедно със слюнка.

Преди 5700 години местните общности на ловци са преминали към селското стопанство. ДНК на Лола показва, че тези хора са били синеоки, тъмнокоси и сравнително тъмнокожи. Очевидно светлата кожа, която се смята за една от адаптациите към живота под слабото северно слънце, се е разпространила в този регион по-късно.

Учените са установили също така, че Лола има непоносимост към лактоза. Мутацията, необходима за усвояването на млечната захар от възрастните се появява при местните жители по-късно. В катрана е открита ДНК и на храната на жител от каменната ера – лешници и патици. Явно селскостопанските технологии и домашните животни не са стигнали в този момент до Скандинавия.

Интересни са и резултатите на ДНК от микробите, които са били в устната кухина на Лола. Повечето от тези микроорганизми са безобидни, но е изолиран ген на вирус, причиняващ заболяване на венците, а също така и вирусът Епщайн Бар, който причинява мононуклеоза. Авторите на изследването отбелязват, че наличието на тези патогени не означава, че Лола е страдала от тези заболявания.

https://www.gramofona.com/lyubopitno/dnk-v-praistoricheska-davka-pokazva-kak-e-izglejdala-jena-ot-kamennata-epoha

Hatshepsut

И в генома на африканците има много неандерталска ДНК


Обратната миграция на хора от Евразия в Африка e внеслa в генома на африканците много неандерталска ДНК

Дълбоко в нашата ДНК е стаено наследство от романтичните връзки между две отделни човешки кръвни линии, които се свързват отново след епични пътешествия из целия свят. Изглежда, че може би грешно сме чели досега някои важни подробности от тази еротична приказка.

Всеки знае, че в генома на съвременните хора има неандерталска ДНК - за това се говори през последните десет години. В различните проучвания делът на неандерталската ДНК се изчислява на 1,8–2,6%, а в Източна Азия е повече - от 2,3% до 2,6%, а при жителите на Западна Азия и Европа - от 1,8% до 2.4%. За африканците се смяташе, че изобщо нямат неандерталска ДНК.

Родината на Homo sapiens е Африка, но когато "разумният човек" мигрира в Евразия преди около 70 хиляди години, той среща тук друг вид Homo - Homo neanderthalensis - неандерталския човек. Двата вида имат сексуални контакти, което ни оставя в наследство неандерталски гени. В същото време част от H. sapiens остава в Африка и не се среща никога с неандерталците лице в лице. Все пак е имало обратна миграция от Евразия към Африка и неандерталската ДНК, която вече се е настанила в генома на Homo sapiens, може да се е пренесла обратно в Африка. Но делът на неандерталската ДНК в африканския геном е оценяват като нищожно малък, с други думи, смяташе се, че африканците нямат такава.

Оказа се, че всичко не е толкова просто. Изследователи от Принстънския университет за пореден път сравняват геномите на неандерталеците с геномите на повече от 2500 съвременни хора, включително африканци, и неандерталският дял в ДНК на жителите на Африка е приблизително 0,3%, което не може да се нарече пренебрежимо малко. Освен това, както пишат авторите на статията в списание Cell, неандерталската ДНК е била полезна за африканското население, защото сред неандерталските гени има такива, които повишават имунитета и защитават кожата от ултравиолетовото лъчение.


Миграцията на Хомо Сапиенс

Обратната миграция, довела неандерталската ДНК в Африка, се е случила през последните 20 хиляди години. Но и тук нещата не са толкова прости, защото само половината от тази ДНК е наистина неандерталска. Работата е там, че Номо сапиенс е имал друг контакт с неандерталците преди повече от 100 хиляди години. По онова време нашите прадеди не са успели да се установят стабилно в Евразия и затова те са успели да пренесат част от своята неандерталска ДНК. И когато преди около 70 хиляди години се случва нов контакт между два вида хора, когато H. sapiens вече трайно се е заселил в Евразия, тогава неандерталците му предават не само своята ДНК, но и ДНК на Номо сапиенс, останала в генома на неандерталците след първия контакт.

След като изяснават картината на трансфера на ДНК, авторите на проучването преизчисляват и съдържанието на неандерталската ДНК в генома на жителите от Източна Азия - ако по-рано се смяташе, че азиатците имат 20% повече неандерталска ДНК от европейците, сега този дял спада до 8% и по-малко.

Сега най-древната история на човечеството става малко по-ясна. Да видим какви други изненади ще ни донесат непрекъснато развиващите се методи на генетичен анализ.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-v-genoma-na-afrikantcite-ima-mnogo-neandertalska-DNK_143977.html