• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 October 2019, 03:04:27

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10425
  • Total Topics: 1165
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Христо Смирненски

Started by Hatshepsut, 13 August 2018, 14:02:03

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Христо Смирненски


Христо Измирлиев, или както по-късно сам се нарича - Христо Смирненски, е един от най-големите български културни съзидатели. Творчеството му се отличава с необикновена пламенност, твърде типична за един млад идеалист. Той израства като човек в едни от най-динамичните времена както за България, така и за целия свят. В началото на ХХ век  младият поет свидетелства за страховитото социално неравенство, което съществува. Повлиян от тази страховита картина на действителността, той жарко се увлича по някои от новите идеи, търсещи приложение в политическия и обществен живот. В поезията му е налице привързаността към възгледите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс за утопичното съществуване на хората. Емоцията надделява над младия автор и той започва да пише в името на своя безкраен и пламенен идеализъм, в името на вярата за едно по-добро бъдеще. Днес обаче ние няма да обърнем внимание на политическите възгледи на писателя, защото не те са най-важни. Ще ви представим една от неговите прекрасни творби, които са преди всичко за хората, за техните проблеми и житейски несгоди, за техния порив към промяна, ето я и нея:


Ний

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -
ний, бледи смъртници - родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.
 
На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.
 
Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
"И ние сме деца на майката земя!"

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Гладиатор

Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава -
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.

Отляво до входа, в сребриста туника,
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи.
 
Удари той с меча трикратно по щита,
ехото далеч прозвъни
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.

Но странно: от дързост незнайна обзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:

"О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?

Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и меча ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.
 
Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но таз вечер вие бъдете готови,
аз вас призовавам на бой..."
 
Сред ужас нечакан, сред паника бурна,
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча и вихром се втурна
тълпа гладиаторска с вик.
 
Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна;
и мигом обагри се жълтия пясък
със кървави тъмни петна.
 
Но втурнал се първи, той първи възпре се,
простре се с пронизана гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.
 
И само робинята спря бледолика:
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.
 
А там - из града, за разплата желязна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
"На крак, братя роби, на крак!"

Hatshepsut

Вяра

През прозореца се втурна
 в мойта стая пролетта,
 с полъх ведър ме обгърна
 с дъх на билки и цветя.

 Гледам Витоша насреща
 горда в свойта самота,
 ах, едва ли се досеща
 колко свидна ми е тя,

 колко искам да живея,
 да не мисля за смъртта,
 да се влюбвам, да се смея,
 да се радвам на света.

 Във редиците да крача
 с мойте братя по борба
 и със песен да дочакам
 красноликата зора!

 Вместо туй ще си отдъхна
 там, отвъд, във вечността,
 лирата ми ще заглъхне,
 ще остане песента.

 Нека тя звучи, когато
 няма да ме има мен...
 Но аз вярвам, вярвам свято —
 ден ще дойде — светъл ден,

 ден на радост, ден победен,
 ден на бедния народ,
 на борбата ден последен,
 ден на новия живот!

Hatshepsut

Пролетно писмо

Аз исках с химните на светла радост
да поздравя и теб, и пролетта
и с първите усмихнати цветя
да украся възторжената младост.

Аз исках в тъмните бръшлянени очи
усмивка слънчева да пратя
и на акациите аромата
в душа ти черната печал да изличи.

Но днеска младостта върви велика
в пътека посред тръне и скали,
под привета на братята орли,
под химните на буря огнелика.

Живота чудна орис ни поднася
и странност лъха днешната младеж:
тя носи своя мълниен копнеж
под бронята на мъдрост беловласа...

Аз исках с химните на светла радост
да поздравя и теб, и пролетта
и с първите усмихнати цветя
да украся възторжената младост.

Но сред града една мечта днес ни тормози,
но сред града в един копнеж горим:
в гранитни вази ний да потопим
на бунта огнедишащите рози.

Hatshepsut

Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=3108&Level=3

Hatshepsut

Братчетата на Гаврош

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

генерал Жеков

13 August 2018, 18:32:24 #6 Last Edit: 13 August 2018, 18:35:08 by генерал Жеков
Политическите възгледи на човек,най-вече на поети,музиканти и подобни-винаги са важни.Смирненски набляга доста на социалната несправедливост.Писал е в различни хумористични списания проповядващи т.нар "червен хумор"-хумор,вкоренен в идеята на комунистическия ПРЕСТЪПЕН режим окупирал България само 20години по-късно.Съзнанието на този млад човек е замъглено от всичките тези идеологически отпадъци-той се вживява като "боец на пролетариата".От този момент,Смирненски рядко излиза(чрез стиховете си)от целия този безпорядък,настанил се в съзнанието му.Писал е в чест на откровенни идиоти и престъпници,т.е възхищавал се е на меко казано неподходящи хора и идеали.
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Hatshepsut

Любов под луната

Не свеждай ти погледа светъл,
не сплитай печали над нас -
бакалина стар е свидетел
как свято обичам те аз.

Припадне ли нощ сребролунна,
открехнат се малки врата
и в привет сърдечен целуна
рубина на твойте уста.

В небесната шир бледосиня,
усмихнат се бели звезди,
а в дреха от лунна коприна
нощта над сърцата ни бди.

Но късно е. В порив прощален
ний слеем горящи уста,
а старият, мъдър бакалин
въздъхне лирично в нощта.