• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Mar 25, 2019, 08:23 am

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
  • Total Members: 26
  • Latest: mazzini
Stats
  • Total Posts: 8840
  • Total Topics: 1075
  • Online Today: 48
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 1
Guests: 23
Total: 24

Древни знания

Started by Hatshepsut, Aug 13, 2018, 06:41 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Технологичните изобретения на гения Леонардо да Винчи


Древността е нещо, което едва ли свързвате с новите технологии - и с право. Съвременните чудеса, като мобилните телефони, компютрите, интернет, телевизията и полетите в Космоса са изобретени буквално само за около едва стотина години време.

Този факт обаче не бива да омаловажава постиженията на учени, изобретатели и гениални мозъци от древността. Оказва се дори, че за съществуването на много от съвременните технологии са ,,виновни" именно талантливите идеи на хора от древността. И най-изпъкващото сред тях име е на легендарния Леонардо да Винчи.

Живописец, скулптор, архитект, анатом, естествоизпитател, изобретател, инженер, писател, философ, музикант, поет. И това не са всички области, в които геният му се е изявявал. Как това е възможно, едва ли някой би могъл да обясни. Може би отговорите предстоят.

Пророкът - учен
Леонардо да Винчи е бил известен още когато е живял, но истинската му слава възниква много години след смъртта му. Това се случва чак към края на 19-ти век, когато са публикувани за пръв път теоретичните му записки и схеми. Те съдържат уникална информация - описания на странни и загадъчни за времето си уреди и летателни апарати. В епохата на Ренесанса, когато твори, е нямало как тези проекти да бъдат реализирани, като главната пречка е било ниското техническо ниво на цивилизацията. Но през 20-ти век почти всички описани от него апарати вече са възможни за конструиране и стават реалност. Оказва се, че той е не само талантлив изобретател, но и човек, който може да ,,предвиди" технологичния прогрес.

За да създава шедьоврите си, той е разчитал на невероятния си интелект. Разработките си ученият систематизира, създавайки т. нар. ,,Кодекси" - книги, съдържащи записки в различни аспекти на науката и техниката. Съществува например ,,Лестърски кодекс", в който може да се видят описания на различни природни явления, както и математически изчисления. Интересното е, че записките му често са правени с т. нар. ,,огледален шрифт". Всички букви са написани отдясно наляво и са разположени вертикално. Прочитането им е възможно само с използването на огледало. До днес не е напълно ясно защо е правил записките си така, но вероятно целта е била да засекрети трудовете си.



Преди да посочим някои от най-интересните му технически постижения, само ще добавим, че освен велик художник (знаете за Мона Лиза), той е още и чудесен музикант, свирещ на лира - така и бил записан в официалните съдебни документи на Милано. Но освен това се интересувал и от кулинария. Цели 13 години на раменете му тежала отговорността за организацията на придворни пирове, а специално за кулинарните изпълнения той разработил няколко полезни приспособления.

Вертолетът и делтапланерът



Нито едно техническо постижение не предизвиква такъв трепет и възхищение, както летящата машина. Именно затова към летящите апарати на Леонардо интересът винаги е бил най-голям. Изобретателят винаги е изтъквал идеите си за летене, а източник на вдъхновението му са птиците.

Леонардо се опитвал да създаде крило за летателен апарат по образ и подобие на крилете на пернатите. Един от разработените апарати се привеждал в движение с помощта на подвижни криле, които са повдигали и отпускали под въздействието на система от *****. Самият летец се разполага хоризонтално (легнал) в апарата.

Друг вариант на летящата машина предлага задвижването да не е поверено само на краката, но и на ръцете на пилота. За жалост практическите експерименти с крилатите модели не успели и изобретателят се концентрирал над идеята за планиращ полет. Така се появил прототипът на делтапланера. През 2002 година британски учени доказват правилната концепция на да Винчи и конструират апарат, следващ неговата концепция. С полученият летателен апарат Джуди Лидън, шампион по делтапланеризъм, успява да полети на височина от 10 метра и да се задържи във въздуха 17 секунди.

Не по-малък интерес предизвиква разработеният летателен апарат с въртящ се винт. В наши дни много хора считат тази машина за първообраз на съвременния вертолет, макар апаратът да прилича повече на жироплан (нещо като съвременните дронове). Уредът, конструиран от тънки платове лен, трябвало да се задвижва от четирима човека. Той е една от първите концепции за летяща машина на Леонардо и затова има редица недостатъци, които не биха позволили никога да излети. Например силата на четирима човека определено е недостатъчно, за да се създаде тяга, достатъчна да ги издигне нагоре във въздуха.



Една от най-простите, но работещи концепции на гения, е парашутът. Според скиците на Леонардо той има пирамидална форма, а конструкцията му е от плат. В наши дни учените са доказали, че концепцията му е правилна и през 2008-а година швейцарецът Оливие Теп успешно се приземява с парашут с такава форма. Е, все пак съшит от съвременни свръхлеки материали.

Автомобилът



Запознавайки се с трудовете на Леонардо, ще започнете да разбирате защо малка Италия става родина на легендарни автомобилни марки. Още през 15-ти век италианецът изобретил самодвижеща се колика, която става първообраз на съвременните автомобили. Разработената количка била без шофьор, като се задвижвала с помощта на пружинен механизъм (макар последното да е предположение на днешните учени). Основно внимание изобретателят отделял не на външния вид, а на техническите характеристики.

Количката била с три колела, подобно на детски велосипед. Задните колела се въртели независимо едно от друго. А през 2004-а година италиански учени успяват не само да конструират този прототип, но и да го накарат да се движи. Карло Педрети успява да разгадае основната тайна на количката на Леонардо - принципа на движение. Тя трябвало да се движи със специални пружини, разполагащи се в долната й част.

Танкът



Леонардо да Винчи нееднократно пише, че ненавижда войната и машините за убийства. Въпреки това разбиранията му не пречат да разработва нови видове бойна техника. Той живеел в смутни времена, когато италианските градове се намирали в непрекъснати конфликти, а опасността от нападение на Франция била голяма. Затова той провел редица експерименти на военни устройства, представени в писмо до миланския херцог Сфорца.

Една от най-интересните идеи на учения била... танкът! Конструкцията по-скоро може да бъде наречена далечен първообраз на бронемашините от 20-ти век. Тя имала сферична форма и напомняла на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. Изобретателят се надявал да реши проблема със задвижването с помощта на коне. Но после се отказва от тази идея, защото в затвореното пространство животните нямало как да се контролират. Вместо тях ,,двигател" на танка трябвало да станат осем човека, въртящи лостове, свързани с колелата, и така да придвижват машината напред. Един от членовете на екипажа трябвало да стои в горната част и да насочва посоката на движение.

Не е сложно да се досетим, че по онова време такава концепция нямала шанс за реализация. Създаването на ефективен танк станало възможно чак след появата на подходящ двигател с вътрешно горене. Но главната заслуга на италианеца е, че на него се удава да открехне завесата пред тези постижения и да погледне много векове напред.

Картечници, гюлета, снаряди, преносими мостове



Едно от най-известните изобретения на да Винчи, далеч изпреварило времето си, е картечницата. Въпреки че конструкцията й е такава, че по-скоро трябва да се нарича многостволово оръдие. То е имало няколко проекта, а най-известното е т. нар. ,,мускет във формата на тръби за орган". Конструкцията имала въртяща се платформа на която се помествали три реда мускети (аркебузи) с по 11 дула всеки. Картечницата на да Винчи можела да извърши само три стрелби без презареждане, но и те били достатъчни, за да създадат големи поражения на противника. Основен недостатък на конструкцията било сложното презареждане особено в бойни условия.

Още едно прозорливо изобретение са аеродинамичните гюлета, които той предлага. Вместо сферичните, той създава такива, наподобяващи снарядите, появили се на бойното поле чак през 20-ти век. Тази разработка също изпреварва със столетия времето си и показва дълбоките познания на учения по аеродинамика.



Ценната за времето разработка обаче е изобретението му, наречено ,,въртящ се мост". Той става първообраз на днешните механизирани мостове, предназначени за бързо придвижване на войски от един бряг на друг. Мостът на да Винчи бил цял и се закрепвал към единия бряг. След като се закрепял стабилно, трябвало просто да се завърти като дъга към другия бряг, използвайки въжета.

Скафандър



Да, дори това изобретение се приписва на Леонардо. Водолазният скафандър не космическият. Той бил направен от кожа и оборудван със стъклени прозорчета. За да диша водолазът били предвидени тръстикови тръбички. Ученият предложил концепцията на водолазния костюм с цел евентуалната борба срещу настъпващата турска флотилия. Според идеята водолазите трябвало да се движат по дъното и да изчакат доближаването на корабите на противника. Когато приближат, водолазите трябвало да пробият корпусите им и да ги потопят.

Само че Венеция успяла да се справи с турската флота и без помощта на диверсантите, така че концепцията не била тествана в реални условия. Интересно е, че първите такива отряди водолази се появили отново в Италия, но едва през 1941 година. Но самата конструкция на подводния костюм се счита за иновационна.

Подводница, мина, спусъкът на пистолета



До наши дни са се запазили записки на Леонардо, на които много ясно се виждат схеми на... подводница! Но данните за нея са доста оскъдни. Съдейки по схемите, става дума за морски съд, който се движи над водата с помощта на платно, а под вода - с помощта на весла и яки мускули.

За да поразява корабите на противника, да Винчи проектирал и специална подводна мина. Според идеята му тя трябвало да бъде доставена от водолазите диверсанти или дори от проектираната подводница. Но за пръв път реализация на такава тактика била проведена едва през 19-ти век по време на Гражданската война в САЩ.

Въпреки множеството си иновации, само едно от тях носи известност на Леонардо приживе. Става дума за спусъковия механизъм за пистолет, който през 16-ти век предизвиква истински технологичен бум. Вместо използването на фитили и кремъци, като преди това, въртящото се колело с пружина и наковалня предизвикваща искра и възпламеняване на барута предизвикали фурор и се използвали масово чак до 19-ти век.





Посочените неща далеч не са всичко. Освен тях в записките му са още сачмените лагери, механичната стълба, скорострелен арбалет, парно оръжие - пушка, кораб с двойно дъно и др.

Идеалният град



Ако историята не бе тръгнала в друга посока, малкото градче Виджевано, близо до Милано, може би щеше да е едно от чудесата на света. Именно там Леонардо е искал да въплъти на практика идеята си за ,,Идеален град". Проектът му напомня високотехнологичен град на бъдещето от литературните произведения на фантастите.

Основната особеност на този град е, че трябвало да е изготвен в няколко нива и етажи, свързани помежду си със стълби и тунели. Както не е трудно да се досетите, връхното ниво било предназначено за висшите слоеве на обществото. А най-долното било отредено на търговците и занаятчиите. Там се разполагали и най-важните елементи на транспортната инфраструктура. Градът трябвало да стане не само най-великото архитектурно достижение за времето си, но и да въплъти в себе си много технически иновации.

Проектът е не само бездушен технически чертеж. Да Винчи отделя много време за осигуряване комфорта на обитателите, като във всяко кътче основната идея е практичност и хигиена. Ученият решил да се откаже от тесните средновековни улички в полза на широки пътища и площади. Един от ключовите аспекти на концепцията е построяването на водни канали, като с помощта на сложна хидравлична система водата трябвало да влиза във всяка сграда. Да Винчи предполага, че по този начин ще се ликвидира мърсотията и ще се намали значително разпространяването на болести.



За жалост след като разгледал идеята, миланският херцог Сфорца счел идеята за прекалено авантюристична. Но Леонардо не се отказал от нея и към края на живота си представил проекта на френския крал Франсоа I. Ученият предлага да направи този град като столица на монарха, но и в този случай всичко остава само на хартия.

https://hicomm.bg/retro/tehnologichnite-izobreteniya-na-geniya-leonardo-da-vinchi.html

Hatshepsut

Астрономията във Вавилон


Сравнително малко западноевропейци с някакви претенции за цивилизован живот са в състояние да живеят далеч от града с неговия замърсен въздух и ярко осветени улици, два фактора, които почти ни лишават от възможността да наблюдаваме нощното небе. Но, кажи-речи, на цялата територия на Ирак тези фактори не съществуват и през по-голямата част от годината там е много приятно да седиш навън, след като се мръкне, и подир жегата през деня да се наслаждаваш на прохладната вечер. Ето защо често се случва туристите или археолозите от Европа, които са пристигнали в Ирак и са приспособили начина си на живот с тамошните обичаи, да видят нощното небе за пръв път и да останат смаяни от гледката. Нерядко асиролозите и други автори дават невероятни описания на сияйното нощно небе във Вавилония. Ето какво пише например един датски учен:

Съвременните пътешественици споделят колко ясно се виждат съзвездията и особено планетите в сухия и студен, безоблачен въздух на Месопотамия, нещо, което мога да потвърдя от собствен опит. Още от зората на историята смълчаните знаци на небесата са привличали хората и зикуратите... вероятно са били идеални обсерватории.

Нойгебауер изтъква, че тази уж изключителна ,,яснота на вавилонското небе е по-скоро литературно клише, отколкото реален факт", извод, до който са стигнали и други учени. Различието в мненията не е просто въпрос на естетика, защото то е важно за преценката ни доколко точни са наблюденията на вавилонците върху астрономическите явления на хоризонта, особено върху изгряването и залязването на планетите, чието движение по видимия хоризонт би могло да бъде замъглено от облаците прах и маранята.

В тесния смисъл на думата астрономия означава наука за законите, на които се подчиняват звездите - тази дисциплина всъщност е математическа и няма нищо общо с безцелното любуване на небосвода. Смята се, че астрономията води началото си от астрологията, което е твърде вероятно, но не е доказано по безспорен начин.

За да установим връзката между астрология и астрономия в древна Вавилония, първо трябва да изясним какво разбираме под астрология. В днешно време под този термин обикновено имаме предвид астрологичните хороскопи и абсурдната вяра, че житейското щастие на даден човек зависи от положението на небесните тела в момента на неговото раждане. Този вид астрология не води началото си от древна Месопотамия и се е появил чак през втората половина на I хилядолетие пр. р. Хр. Но много преди това вавилонците наблюдават небесните явления и ги използват като знамения при предсказването на определени явления. Наблюдаваните явления са ,,натоварени" по традиция със значения понякога въз основа на символиката, друг път заради прецедент, когато някакво събитие на Земята е било предхождано от дадено небесно явление. Някои от случките, предсказвани по този начин, са обвързвани не само със Слънцето, Луната, звездите и планетите, но и с метеорологични данни и дори с геофизични явления, например със земетресения, но вавилонците и асирийците не правят подобно разграничение и обединяват разнородните факти, ето защо, за да добием точна представа за начина им на мислене, трябва да сторим същото. Тези предсказания никога не са за съдбата на обикновените простосмъртни - ясновидците обслужват царя като въплъщение на държавата или предричат бъдещето направо на държавата и по-конкретно такива важни за нея неща като реколтата, наводненията, епидемиите, бунтовете, чуждите нашествия и така нататък. Ето няколко примера от практическото приложение на тези предсказания:

Ако Слънцето се изравни с Луната, царят може да е сигурен за своя престол.

Ако Слънцето е намира под Луната, основата на престола ще е сигурна, а царят ще бъде справедлив [смисълът на последната част не е ясен].

Ако Слънцето и Луната не се виждат, царят ще прояви мъдрост [буквално ,,ще си отвори широко ушите"].

През нощта Сатурн се приближи до Луната. Сатурн е звездата на Слънцето. Смисълът е следният: това е на добро за царя, (защото) Слънцето е негова звезда.

Ако през месец нисан има земетресение, народът ще се вдигне срещу царя.

Ако през месец аб от небето вали дъжд, народът ще бъде разгромен. Ако от запад се зададе вихрушка, ще бъде разгромен народът на запад. Ако два пъти удари гръм, царството, пратило вестоносец с враждебна вест, ще прати вестоносец с мирна вест.

Тези предсказания са от Асирия от първата половина на I хилядолетие пр. р. Хр., но има астрологични знамения, датиращи най-късно от началото на II хилядолетие пр. p. Хр., а също от времето, когато е царувал Саргон Акадски (XXIV в. пр. р. Хр.). Тези ранни предсказания по-късно са обединени в сборници, известни като ,,поредици" и получили окончателния си вид в края на II или началото на I хилядолетие пр. р. Хр. Най-важната е озаглавена ,,Енума Ану Енлил". Предлагаме ви откъс от нея:

Ако на четиринайсетия ден от месец сиван има затъмнение, ако в потъмняването си богът (на Луната) потъмнее горе откъм източната страна и долу откъм западната изсветлее, ако в първата част на нощта излезе северняк, който в средата на нощта утихне, значи богът (на Луната)... оповестява решението си за Ур и за царя на Ур: царят на Ур ще доживее глад, мъртвите няма да имат чет. Царят на Ур, неговият син, ще извърши насилие срещу него, ала Шамаш [богът на справедливостта] ще залови сина, извършил насилие срещу баща си, и той ще умре заради светотатството срещу своя баща. На престола ще се възкачи син на царя, който не е престолонаследник.


Първият текст, който според нашите представи е чисто астрономически, е от XVII в. пр. р. Хр., макар че ние го познаваме само по преписи от I хилядолетие пр. р. Хр. Той представлява списък на случаите, когато Венера се е появявала преди изгрева на Слънцето или след неговия залез, наблюдавани в продължение на двайсет и една години, през властването на Амицадука, цар на Вавилон (1646-1626 г. пр. р. Хр.). Въпреки някои грешки описанието е достатъчно точно, та по него съвременните астрономи да изчислят групите години, за които се отнася наблюдаваното явление, и така този списък се е наложил като основа при определянето на историческата хронология от началото на II хилядолетие пр. р. Хр. Не знаем с каква цел е бил воден. Във вида, в който се е съхранил и е бил включен в поредицата ,,Енума Ану Енлил", са добавени предзнаменования, които обаче безспорно са второстепенни. Няма доказателства, че наблюденията са били провеждани главно като източник на предзнаменования, макар че не бива да изключваме и тази възможност. Съществува обаче и друга вероятност - наблюденията да са дело на гениален вавилонец, който, тласкан от научно любопитство, се е опитвал да установи дали ще открие някаква закономерност в периодичната поява и изчезване на планетата Венера от видимия хоризонт.

Ако изключим този списък, отразяващ движението на Венера, най-старите астрономически документи, съхранили се от Месопотамия, са така наречените астролабии - глинени плочки, върху които са нарисувани три концентрични кръга, разделени от дванайсет радиуса. В така получените трийсет и шест сектора са написани името на съзвездие и някакви числа. Предназначението на тези астролабии не е изяснено докрай, но е очевидно, че те са образували нещо като небесна карта и вероятно са свързани с появата на зодиака. Числата, изписани в астролабиите, образуват аритметична прогресия.

В преписи, където е посочено, че са правени някъде в началото на VIII в. пр. р. Хр. по по-стари материали, откриваме два текста, наречени мулАПИН. В тях неподвижните звезди са разделени на три групи, или ,,пътя", а самите текстове всъщност представляват простичко описание на основните астрономически понятия, извлечени от митологията.

АСТРОНОМИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ

В началото на VIII в пр. р. Хр. вече систематично са регистрирани и наблюденията на астрологически явления, които, както вече отбелязахме, според древните са съдържали предсказания за положението в държавата. Първоначално тези описания безспорно за били свързани с ясновидската астрология и в тях астрологическите явления не само не са изчислявани математически, но дори са смесвани с метеорологичните феномени. Въпреки това от тях става ясно, че по онова време се е знаело: слънчеви затъмнения има само при новолуние, а лунни - при пълнолуние, което иде да подскаже, че древните постоянно са описвали тези явления. Потвърждение на това е и заявлението на древногръцкия астролог Птолемей (живял в Александрия през II в. сл. р. Хр.), че разполага с описание на затъмненията, наблюдавани още от 747 г. пр. р. Хр. И така, макар и първоначално тези наблюдения да са провеждани с астрологическа цел, от VIII в. пр. р. Хр. насам те са правени непрекъснато и предоставят важни сведения и за други периодични явления. С други думи, въз основа на редовните наблюдения, правени в продължение на столетия, е било възможно да се изчисли средното видимо движение на Слънцето, Луната и планетите. Нойгебауер изтъква, че това познание е прераснало в систематизирана математическа теория едва след VI в. пр. р. Хр., тъй като чак до 480 г. интеркаларните дни са добавяни само в редки случаи. През цялата история на Вавилония календарът е лунен и месецът започва (както и до ден-днешен в юдаизма и исляма) в момента на залеза вечерта, когато започва новолунието: дванайсет лунни месеца се равняват приблизително на 354 дни, със 111/4 дни по-малко, отколкото дните в слънчевата година. Така приблизително на три години е необходимо към лунния календар да се прибавя по един месец, за да се изравни той със слънчевата година. Някъде между VI и V в. пр. р. Хр. това вече се прави с помощта на математиката - по всяка вероятност е прилагано правилото, че на седемнайсет години са прибавяни седем месеца. Редът, по който са прибавяни месеците през деветнайсетгодишния цикъл, е посочен по-долу, където със звездички са отбелязани годините, съдържащи интеркаларни месеци:

1*    2   
3*    4    5
6*    7    8
9*    10   
11*    12    13
14*    15    16
17*    18    19

През първата година от този цикъл интеркаларният месец е в средата на годината, а в други случаи - в края.

След като са уточнени стойностите на основните периодични явления, следващата важна стъпка, прилагана първоначално и главно спрямо Луната, е да се осмисли сложното движение на небесните тела като резултат от няколко по-прости периодични действия и периодичните отклонения да се отчитат като поправка към средното движение. С други думи, ако Слънцето и Луната се движат по небето с привидно постоянна скорост, няма да е трудно да изчислим относителното им положение във всеки момент и оттам да получим времето на новолунието и пълнолунието. Всъщност реалното видимо движение на Луната се различава от идеалното (или средно) видимо движение: древните регистрират тези отклонения, установяват, че те могат да бъдат смятани за периодични явления, и в тази форма ги прилагат като поправка към идеалното (или средно) движение на Луната. От подробностите в начина, по който този метод е прилаган в астрологическите текстове, Нойгебауер стига до заключението, че той е разработен от един-единствен човек някъде през IV или III в. пр. р. Хр. - при всички положения е сигурно, че през 250 г. пр. р. Хр. методът вече е прилаган, и то при изчисляването на движението не само на Луната, но и на планетите. От клинописните текстове от последните два-три века преди новата ера става ясно, че методите, които вавилонците са използвали, за да изчисляват движението на Луната, са, както се изразява Нойгебауер, ,,сред най-забележителните постижения на древната наука, сравними единствено с разработките на Хипарх и Птолемей". Уредите за наблюдение, с които разполагат вавилонците, са съвсем примитивни: в текстовете и при археологични разкопки не са открити следи например от телескоп, макар че са намерени лещи от скален кристал, и индивидуалните наблюдения явно не са се отличавали с висока точност. И така, забележителните постижения на късновавилонската астрономия са плод на това, че относително напредничавите математически методи, разработени близо хилядолетие по-рано, са прилагани към дълъг низ груби наблюдения и така се получават резултати, по-точни, отколкото могат да се получат чрез едно-единствено наблюдение.

Въпросните текстове съдържат таблици с положението на Слънцето, Луната и планетите, изчислени за определени интервали от време, и са известни като ефемериди - тясно свързани с тях са ,,приложенията", в които са изложени правилата за изчисляване на ефемеридите. От двата вида текстове са се запазили общо около триста, сто от Урук и останалите от Вавилон. Периодите, за които са правени изчисленията, обхващат времето от около 230 г. пр. р. Хр. до 49 г. сл. р. Хр. Някои от текстовете са придружени и от колофон - в него е посочена датата на написване, съвпадаща с началото на периода, за който са направени изчисленията. Най-късният текст от този вид, обхващащ период от петдесет и шест години, завършва с 49 г. сл. р. Хр. и вероятно е писан в началото на първото десетилетие пр. р. Хр. Най-късният астрономически текст, който е и най-късният от всички познати ни клинописни текстове, е с дата 75 г. сл. р. Хр.

Освен ефемеридите и приложенията към тях има още една голяма група астрономически текстове. Те са предимно от времето след VII в. пр. р. Хр. и в някои от тях са изброени свързани с Луната и с другите планети явления, а други ги предричат. В тази група има и няколко текста с данни за затъмнения - те са по-малко и са писани още през VIII в. пр. р. Хр.

https://www.istorianasveta.eu/

Hatshepsut

Primitive Technology: Searching for Groundwater and Making a Water Filter System


Hatshepsut

Астрономията в средновековна България

Автор на статията е акад.Иван Дуйчев (1907-1986). За съжаление, той застъпва някои схващания за произхода на българите, които вече са остарели, а именно - тюркския произход на Аспаруховите българи  :wowed:

Астрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила -- големи и малки -- както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля ,,праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал ,,да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван ,,звездоброец", което наименование предава гръцката дума ,,астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства -- земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на ,,персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство". Така прочее се зародила астрологията като първична форма на по-строгото научно знание -- астрономията, при което границата между двете области на това знание е било трудно да се прокара както по същина, така и чисто хронологически. Така един немски учен, критично настроен към астрологията, трябваше преди малко повече от половин столетие да признае, че ,,астрологията е мъртва, но нейният извор е безсмъртен". Тази лъженаука заслужава да се упомене не толкова поради обстоятелството, че тя под известна форма и днес се възражда не само в чужди страни, но и у нас, но защото действително през много продължителен период е играла роля и в нашия минал исторически живот.


Асирийска звездна планисфера от библиотеката на Ашшурбанипал.
В този 13-сантиметров диск основните съзвездия са разделени в 8 сектора.
Предполага се, че дискът е имал астро-магическа функция.

Британски музей

При заселването си в земите на Балканския полуостров през VI--VII век славяни и първобългари притежават примитивни езически религии, в които небесните светила и природните стихии заемат господстващо място. Колкото и различни, техните религиозни представи имат някои общи основни черти, които заслужават да бъдат припомнени. Върховното божество на туранците първобългари, както е известно, било Тангра -- ,,Небето". Върховен бог в общославянския езически пантеон е Перун, ,,бог на буреносното небе, заедно с неговите светкавици и гръмотевици". Несъмнено е, че това приблизително единство в характера на върховните божества на първобългари и славяни се е оказало благоприятно в процеса на сливане на двата народностни елемента при изграждането на единната наша народност. Няколко други имена заети например от Иран, също свидетелстват за обожествяване на небесни светила и за култа към тях. Особено внимание заслужава своеобразната летобройна система, която първобългарите донасят от своята прикавказка прародина и която остава в употреба продължително време, дори след официалното покръстване през 865 г. Това е системата на така наречения 12-годишен животински цикъл, в който отделните години са отбелязани с имената на животни, а месеците в тях -- чрез числителни (редни). Този календар, зароден в Далечния изток, намерил широко разпространение в цяла Средна и Източна Азия -- в Китай, Япония, Тибет, Монголия, Туркестан, Камбоджа, Сиам и прочее и е в употреба там и до днешни времена. Той се разпространил и всред редица народи от тюркски произход, като е засвидетелстван всред уйгурите и в старинни надписи на тюрко-татарите, обитаващи по течението на реката Орхон в Сибир, най-сетне и в някои старинни писмени паметници.

Главният исторически извор за употребата в ранносредновековна България на този 12-годишен животински цикъл е познатият наш ,,Именник на първобългарските ханове", съставен по всяка вероятност през началните години от втората половина на VIII век, както и в някои наши писмени паметници от IX и X в. Съпоставката между отделните календари с упоменания имената на животни позволява да се направят интересни наблюдения както що се отнася до имената на самите животни, така и за реда, по който те са дадени във всеки календар. Поради липса на достатъчни извори българският ,,списък" на тези животни е непълен. В Именника са споменати имената на десет животни: сомор (мишка), шегор (вол), вер (вълк), дванш (заек), дилом (змия), морим (кон), теку или куч (овен), тох (кокошка), ит или етх (куче), докс (свиня). Чаталарският надпис е датиран чрез двойно посочване: според първобългарския календар с посочването сигор (шегор) елем и според гръцката система на индиктионите -- цикли от 15 години, употребявани във връзка с данъчното облагане -- индикт петнадесети, което отговаря на 821 г. Най-сетне в приписката към старобългарския превод на словата на Атанасий Александрийски против арианите от 907 г. е спомената датата на официалното покръстване на българския народ чрез посочване според първобългарския календар етх бехти, което ще рече пети месец от годината на кучето. В употребяваните от други източни народи календари са дадени имена на някои животни, които липсват в нашия календар: дракон (голяма змия), маймуна, тигър -- барс, -- каквото животно е изобразено върху пръстена-печат на цар Калоян, датиращ вероятно от времето, преди той да поеме в 1197 г. царската власт.

Отдавна е установено, че този 12-годишен цикъл, който по обща структура наподобява римско-гръцката индиктионна система с нейните 15 циклови години, е тясно свързан с определени астрологически, ще рече, религиозни вярвания и представи. Чрез тях е изразена идеята за зависимостта на земния и общо на човешкия живот от астралния (звездния) свят. Това е послужило за основа при гадания, практикувани у тюрките от китайския Туркестан, по потекло сродни на първобългарите. Особено интересни наблюдения в това отношение са обобщени в едно ценно изследване на предреволюционния руски ориенталист Н. Катанов, обнародвано през 1897 г.

Редът на животните от 12-годишния цикъл, разпространен всред тюркските племена от китайския Туркестан, показва сравнително малки различия от използвания от първобългарите календар. Измежду многото предсказания заслужават да бъдат споменати поне няколко. Така например през годината на кокошката ще има горещини и бездъждие. Припасите ще бъдат евтини и изобилни. Ще има много плодове, смъртността между хората ще намалее. Зимата ще продължи много. Управниците ще бъдат добри. Роденият в началото на годината ще се отличава със своите способности, разсъдителност и знания. Ако се роди в средата на годината, ще бъде въздържан и беден, а ако се роди в края на годината, ще има лош характер и лоши мисли. Промените в имената на животните за обозначение на отделните години очевидно са израз на желанието за нагаждане на календара към местните географски условия и съответния животински свят.

Общо 12-годишният животински цикъл отговаря на зодиакалния кръг на гръко-римския свят, на представата за видимия път, по който извършват своето движение Слънцето, Луната и планетите, с 12 зодиакални знака и съответните 12 ,,небесни домове", които определят характера и съдбата на родения под техен знак. На астрологическа основа лежат представите за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове. Тези схващания са били така дълбоко вкоренени всред българите, щото дори и след покръстването в 865 г. те запитали папа Николай I по този въпрос. Така те попитали чрез изпроводеното до папата през втората половина на 866 г. пратеничество дали трябва да потеглят веднага на война, щом пристигне вест за това, или пък трябва да съблюдават ,,благоприятни" дни и часове. Все в съответствие с тези свои езически схващания за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове българите опитвали да нагаждат своите действия и при условията на християнската религия и поискали от папата напътствия дали могат да потеглят на път през неделни и други празнични дни, или пък да се отправят на война.

Астрологическите вярвания са представлявали едни от съществените елементи в езическата религия на първобългарите и славяните. Утвърждаването на християнството всред българите се изразявало с продължителна борба против езическите астрологически вярвания. Интересна изява в това отношение наблюдаваме по времето на хан Омуртаг (814--831), от което време датира споменатият Чаталарски надпис. В текста на този надпис е проявена тенденцията за двойно датиране и това е сторено в духа на прокарваната от Омуртаг противохристиянска, ще рече, противовизантийска политика. В датата на надписа на първо място е дадено посочване според първобългарската система на 12-годишния животински цикъл с астрологически характер. Като успоредица обаче не е приведена датировка според византийската християнска хронология, а според гръко-римския индиктионен цикъл, който има чисто държавен данъчен произход и не е свързан с религията, а произхожда от езическата римска епоха. Забележително е, че датирането по 12-годишния животински цикъл е имало привърженици дори сред висшето българско духовенство чак десетилетия след официалното покръстване. Свидетелства за това обстоятелството, фактът, че последният случай на употреба на датировка според 12-годишния животински и астрологичен цикъл е даден от писателя епископ Константин Преславски в 907 г. Дълги години по-късно за соларния (слънчевия) култ всред българите споменава охридският архиепископ Теофилакт, който съобщава в свое съчинение от края на XI или началото на XII век, че българите до покръстването ,,не познавали Христовото име, но поради скитското безумие се покланяли на слънцето, на месеца и на другите звезди". Съществуват различни свидетелства за астрален (звезден) култ у славянските народи.

Усилията на духовенството през периода на утвърждаване на християнството всред новопокръстения български народ били насочени в голяма степен към изкореняване на господстващите още езически вярвания, свързани между другото с астралния култ. В новозародената старобългарска книжнина се появили редица преводни съчинения, заимствани от гръцката раннохристиянска и от византийската литература, посветени изцяло или частично на въпроси, свързани с небесните тела и специално с астрологическите представи и вярвания. Йоан Екзарх още в началото на своята книжовна дейност, към 893 г., превел от гръцки 48 глави от книгата на Йоан Дамаскин ,,За православната вяра", която представлява обобщение на учението на църковните отци по основни проблеми на християнската вяра. От стоте глави на тази книга той подбрал онова, което представяло особен интерес за новопокръстените свои сънародници и можело да им даде знания както по проблеми от областта на чистото богословие, така и по редица въпроси от естествено-научен характер.

Неговите обяснения почиват на Мойсеевите библейски книги и поради това не представляват същинско научно изложение, но все пак предлагат на читателите множество полезни знания. Тук на първо място е частта, в която се говори за небето -- поради което и преводът на старобългарския писател по-късно станал широко известен под наименованието ,,Небеса". Като споменава накратко за различните мнения на древните автори за строежа и състава на небето, той пише и за планетите. Според представите на древните ,,съществуват седем небесни пояса, един по-високо от другия... На всеки пояс се намира по една от планетите: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера и Сатурн. Венера бива назовавана понякога Зорница, други път Вечерница, а седемте големи звезди биват наричани планети, тъй като те извършват своето движение в посока, противоположна на небето. Защото, докато небето и другите звезди се движат от изток към запад, те единствени шестват от запад към изток". Църковният писател обаче се вижда принуден да признае -- когато говори за небето и неговата същина -- ограничеността на човешкото познание. ,,Небето е много по-голямо по размери от земята -- заявява той. -- Не бива обаче да се търси същината на небето, тъй като тя е непознаваема за нас." В една следна глава Йоан Дамаскин говори за ,,светлината, огъня и небесните светила". Тук той отново разказва за седемте планети и дава допълнителни сведения за тяхното положение и движение, както и за редуването на сезоните от годината и отражението им върху човешкия организъм.

Като пише за четирите годишни времена, авторът поставя на първо място пролетта, когато ,,настъпва еднаквост на деня и нощта, когато денят и нощта се състоят общо от 24 часа... Това годишно време се отличава с умереност на температурата, а кръвта се увеличава, бидейки топла и влажна." Съобразно с движението на слънцето през лятото денят има 15 часа, а нощта 9 часа, докато през зимата денят има 9 часа, а нощта -- 15 часа. Тук са добавени сведения и за зодиакалните знаци. ,,Казват, че на небето се намират и 12 зодиакални знаци от звезди... Слънцето прекарва във всеки от зодиакалните знаци по един месец и така в продължение на 12-те месеца преминава през 12-те зодии." Дадени са имената на отделните зодии и времето, когато всяка една от тях настъпва: Овен -- на 21 март, Телец -- на 23 април, Близнаци -- на 23 май, Рак -- на 24 юни, Лъв -- 25 юли, и т. н.

Авторът се спира особено на произхождащите от предхристиянската епоха схващания за зависимостта на човешките дела от астралните тела. Авторът на ,,Небеса" се противопоставя решително на това, като изхожда от основни догми на църковната доктрина -- астралната предопределеност е в рязко противоречие с църковната догма за ,,свободата на волята", ще рече, със схващането за личната отговорност за делата и съответно с идеята за възмездието в задгробния живот. ,,Елините казват -- пише Йоан Дамаскин, -- че чрез изгряването, залязването и съчетанието на тези звезди (сиреч планетите) и зодиакалните знаци (със слънцето и луната), се направляват всички наши (човешки) дела. С това се занимава астрологията (звездобройството). Ние обаче твърдим, че от тях се определят предзнаменованията за дъжд и бездъждие, за студ и жега, за влага и суша, за вятър и за други подобни неща, но в никакъв случай не и за нашите дела. Защото ние, бидейки надарени от твореца със свободна воля, сме господари на нашите дела. Ако ли пък ние вършим всичко, що вършим, вследствие движението на звездите, то ние вършим това по необходимост, то не е нито добро, нито зло. Ако пък ние не проявяваме нито добро, нито зло, то ние не сме достойни нито за възхвала, нито за увенчаване, нито за укор, нито за мъчение..." Отричайки ролята на астралните тела като определящи човешките дела, изтъква се тяхното значение като знамения за бъдни събития. ,,Ние мислим, че не тези звезди са причина за каквото и да било от онова, което става: нито за раждането на това, което се ражда, нито за гибелта на това, което загива, а са по-скоро предзнаменования за дъжд и за промяна на въздуха. А някой може да каже, че звездите не са причина и за войните, но предзнаменования, тъй като състоянието на въздуха, причинявано от слънцето, луната, звездите и по друг начин, предизвиква различни съчетания, нрави и разположения. А нашите нрави се подчиняват на разума -- развиват се и се променят."


Схема показваща определянето на радиуса на Луната по метода на Аристарх
Византийски ръкопис от IX в
.

Изкореняването на старинните астрални представи у българите, свързани с тяхната езическа религия, се оказало твърде трудно и се наложило да се води продължителна борба с тях. В едващо възникналата старобългарска литература били преведени няколко съчинения, в които астрологическите вярвания били остро оспорвани и вместо тях се предлагали по-рационални схващания върху небето и астралния мир, разбира се, все от гледище на официалната църковна доктрина. Основното съчинение на бележития старобългарски писател Йоан Екзарх -- ,,Шестоднев" -- представлява истинска енциклопедия на тогавашните познания и в него сред множеството сведения от богословски и естествено-научен характер са вмъкнати богати сведения от областта на астрономията -- за небето, за небесните тела и тяхното движение. Целта на големия български писател не е била само да даде знания на своите читатели в това отношение, но и да се бори срещу езическите схващания, свързани с астрологията. Напълно в съгласие с Йоан Дамаскин Йоан Екзарх отхвърля твърденията на древните езичници, че астралните тела, Слънцето и Луната определят човешката съдба, и заявява, че те са само ,,знамения" за дъжд и бездъждие, за захладяване и затопляне, за влажност и суша, за ветрове и други подобни явления, докато човек е ,,самовластен" в своите деяния. Той рязко отрича възможността да се гадае по движението и разположението на звездите за бъдещето и да се предсказва бъдещето на новороденото дете.

Към края на IX или началните години на X век на старобългарски било посведено съчинението на епископа Методий Патарски ,,За свободата на волята", което също е насочено срещу астралния детерминизъм като важен дял от първобългарската езическа религия. През същия период било преведено още и съчинението, насловено ,,Четири диалога " и приписвано на Кесарий, брат на големия писател Григорий Богослов от IV век, а всъщност съставено от анонимен автор към средата на VI в. Благодарение на този превод за старите славянски читатели ставали достъпни извънредно интересните извадки от книгата на Бардезан Едески (II--III в.) ,,За законите на страните и народите", в която много страници са посветени на астрологията и са приведени обилни доводи против схващанията на астролозите. През 894--896 г. пристигнал като пратеник на византийския император Лъв VI Мъдри един от видните негови сановници Лъв Магистър Хиросфакт, когото княз (после цар) Симеон поради подозрения затворил в една от своите крепости и водил преговори с него само чрез кореспонденция, от която са запазени три Симеонови писма и единадесет на пратеника, всички писани на гръцки език. Византийският император бил известен със своите занимания с астрология, от които очаквал дали чрез своите последователни четири женитби ще добие мъжко чадо като наследник на престола. Тъй като един от въпросите, по които били водени преговорите, се отнасял до възвръщането от българите на пленените византийци, българският владетел протакал преговорите и отказвал да даде ясен и бърз отговор; в едно от своите писма до Лъв Магистър той иронично заявил, че занимаващият се с астрология император -- подигравателно назован ,,метеоролог" -- сам ще трябва да отгатне каква ще бъде съдбата на пленниците.

Любопитна защита на астрологията намираме в една от миниатюрите, които красят прочутия Ватикански ръкопис със среднобългарския превод на Летописа на Константин Манасий от 1344/45 г. Като илюстрация към текста на летописа е разказано как късноримският император Домициан (81--96) призовал при себе си един познат астролог и поискал от него да предскаже бъдещето и астрологът извършил това спокойно и уверено. По това време императорът заповядал да запалят голям огън, с намерение да хвърли в него астролога и да го изобличи в невежество. В момента обаче, когато той трябвало да бъде хвърлен в огъня, от небето внезапно се изсипал пороен дъжд, загасил огъня и така спасил астролога от гибел. Така чрез текста на летописа и особено чрез добавената миниатюра от непознатия за нас търновски художник откъм средата на XIV век била направена защита на звездопочитанието.

През продължителен период от средновековието била разпространена представата за Земята като за обширен правоъгълник, заобиколен от всички страни с вода, обозначавана с името ,,океан", както това е представено на чертежи и миниатюри от онази епоха. Отгоре на тази плоскост лежало, според тези представи, небето, по което се движели Слънцето, Луната и другите небесни тела. Под влияние на дорационалистични антични схващания се наложила представата за Земята като сферична -- една идея, която се приписва на философа Питагор, живял през VI век преди нашата ера, който изразил схващането за сферичността на Земята и за това, че тя се движи около определена точка. Така се родила естествено и представата за антиподите, сиреч людете, които обитават на ,,обратната страна" на Земята, с други думи казано, идеята за сферичността на Земята. Неколцина от представителите на античната мисъл -- Аристотел, Ератостен, Полибий, Страбон, Птолемей и други -- вече отдавна били стигнали до това схващане.


Карта на света (според представата за плоската земя)
Миниатюра от Флорентинския препис на "Християнска топография" на Козма Индикоплевст

Тази теория обаче била отхвърлена от неколцина от видните източни мислители -- на първо място от Козма Индикоплевст (Индикоплов), живял през VI в., който отричал съществуването на антиподите, следователно и представата за сферичността на Земята, и тези негови схващания били възприети като официална доктрина на Източната църква. Между това мисълта за сферичността под влияние на античните учени намерила отглас в земи, близки до средноевропейските славяни. Tака папа Захарей (741--752) в нарочно послание от 748 г. осъдил доктрината за антиподите и за сферичността, разпространявана от епископа на Залцбург Виргилий. Въпреки това тази доктрина проникнала всред западните славяни и се наложила за десетилетия. От житието на Константин Философ-Кирил (гл.XV) узнаваме, че когато той бил изпратен като проповедник на християнството през 862/63 г. във Великоморавия и Панония, там трябвало да се бори срещу някои погрешни учения -- между другото и против твърденията, разпространявани от самото тамошно духовенство, за съществуването ,,под земята", ще рече, ,,от другата страна" на ,,човеци с големи глави" (ЧЛОВЪЦИ ВЕЛЕГЛАВИ), с други думи -- на антиподи.

Посредством Византия учението за антиподите и за сферичността на Земята проникнало по-късно и всред българите, а това естествено променило и представата за движението на земното кълбо в небесната шир. През късното средновековие на български били преведени откъси от едно забележително съчинение на византийския писател Михаил Псел (1018--1078), което започва с глава, насловена ,,Описание на кълбовидната форма на земята". ,,Има много доказателства за кълбовидната (сферичната) форма на земята -- пише големият византийски писател. -- Най-главното е това, че слънцето осветява източните страни по-напред, отколкото тези в Запада, и поради това денят в Китай, в Персия и в земите отвъд винаги изпреварва. Защото, когато в Китай е пладне, в (Персия) е утро, а когато в Персия е четири часа, тук е един часа, а безспорно западните области отстоят (далече) от източните... Това се доказва и от слънчевото и лунното затъмнение. И тъй, наблюдавай, когато има слънчево затъмнение в Персия в (четири) часа, ще се установи, че тук е един часа. Същото установяват и онези, които наблюдават луната и лунното затъмнение. Защото стръмнините на кълбовидната форма на луната и земята се изпречват и засенчват западните страни, докато слънцето не се възвиси и над тукашните области... Това, че видът на земята е кълбовиден, се вижда и от слънцето.

Когато плаваме по морската шир, пред нас се показват най-напред краищата на планините, а когато се приближим, виждат се и най- ниските части на сушата, и морето се съединява със земята. Също и по звездите са доказва, че формата на земята е кълбовидна. Защото ако формата на земята не беше такава, в такъв случай щехме да виждаме всички звезди..." Михаил Псел е изразил по-нататък схващането за геоцентризма -- сиреч, че ,,земята лежи посред всичко", потърсил е докази за установяване големината на Земята и т. н. Той засяга още редица въпроси: за градушката (,,градушката се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята"...), за ,,мълнията и гръмотевицата", като изтъква, че ,,мълнията изпреварва гърма, защото зрението вижда бързо това, което се явява, а пък слухът не го чува веднага"; после за ,,образуването на вятъра", за материята и формата на звездите, за тяхното движение и за това, отгде те получават своята светлина, и т. н. -- цяла редица въпроси из областта на астрономията, по които той дава между другото и множество напълно натуралистични обяснения, извлечени от наблюдения. Изключителен интерес представляват сведенията за ,,слънчевия часовник" според измерването на слънчевата сянка. При археологически издирвания бяха открити изображения на слънчеви часовници, използвани у нас през средновековието или вероятно още през късната античност.

Върху страниците на много от нашите средновековни ръкописи любознателни и начетени люде са отбелязвали грижливо -- с посочване на точните дати -- наблюдавани от тях забележителни астрономически явления: появата на комети, слънчеви и други затъмнения, други небесни явления, като падане на метеорити, гръмотевици и т. н. Най-често тези явления са били смятани като истински поличби, повечето от злополучен характер. Съществуват разнообразни съчинения, обозначавани с наименованието ,,гръмовници", в които са отбелязани гръмотевиците според зодиакалните знаци и се е гадаело за времето, реколтата, за болести и войни, за злополучия и политически промени и събития. Един пример: ,,Ако в (зодията) риба прогърми, това показва, че ще има овощия и благодат всред човеците по цялата вселена, в Цариград глад и гибел, ще се вдигнат едни срещу други и за кратко ще настане беда за човеците; зимата ще бъде отлична, сеитбата ще бъде ранна и добра..." Или: ,,Ако ли има тътнеж, то ще има голям смут и много болести навсякъде" и т. н. Подетият преди десетина години от британски научни среди почин да се съберат между другото и посочванията в наши писмени паметници за появата на комети и за затъмнения за съжаление не бе осъществен. Известни подробности от хронологията на предвожданото от братята Асен и Петър противовизантийско въстание през есента на 1185 г., което довело до освобождение на северобългарските земи, могат да бъдат уточнени с голяма положителност, като се изхожда от автентични съвременни посочвания за станали тогава пълни слънчеви затъмнения. В забележителното руско ,,Слово о полку Игореве" датировката също се уточнява по упоменанието на пълното слънчево затъмнение, наблюдавано на 1 май 1185 г.

Сведенията за астрологическите занимания на българите от ранното средновековие, както, от друга страна, и появата на положителни знания в областта на астрономията -- дъщеря на астрологията или звездобройството, -- са наистина доста богати, представляват огромен интерес, тъй като ни разкриват една важна страница в нашата културна история. Всички подобни свидетелства заслужават грижливо да бъдат издирени, систематизирани и вещо анализирани, което досега за съжаление все още не е сторено.

https://istorianasveta.eu/

Hatshepsut

Уникален тръбопровод от Средновековието качва вода на 200 метра без никаква помпа


Руините на замъка Аламут, които се намират в провинция Казвин в съвременен Иран, отдавна представляват интерес за археолозите. Издателството TehranTimes, съобщава за удивително откритие на ирански археолози - течаща вода, която е поне на десет века.

Планинската крепост Аламут е построена през 9 век, а през следващите столетия е била убежище и база за ранните исмаили, асасини, които били известни като непримирими врагове на кръстоносците.

Експертите били изненадани да открият в руините на някога процъфтяващата крепост на асасините останките от водоснабдителна система, състояща се от язовир и сложна система от тунели и улуци, благодарение на което водата се издига на височина най-малко 200 метра.

Тъй като крепостта е на върха на планината, такава сложна инженерна структура, която осигурявала вода за жителите на Аламут, просто удивлява въображението на съвременния човек.

Оказва се, че жителите от онова време на територията на съвременен Иран са били част от много развита цивилизация.

В Иран е възможно да се намерят много по- древни водопроводи , като в град Гунабад който 3000 години работи и доставя на 40 000 души чиста питейна вода досега .

https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=40682

Лина

Леонардо да Винчи:
"Имай предвид, че с остаряването много неща в живота отминават. Единственото, което остава, ако го култивираш от младини е познанието!"

Официално Леонардо няма автопортрет, но си мисля, че е художникът рисувал себе си най - често в собствените си платна


    С настъпването на четиринадесети век най  - напред в Италия, а след това и в редица други европейски страни, като ясна зора след дългата средновековна нощ изгрява един нов дух, ражда се голяма нова надежда за по- радостен живот, изгрява сияйна епоха, която още в крехката и младост е наречена Ренесанс, Възраждане. Епоха, нуждаеща се от титани и родила титани, титани по сила на мисълта, по страст и характер, по многостранност и ученост.
    В това време се ражда най - представителната личност на тази епоха - Леонардо да Винчи, един от най - великите творци, които човечеството познава. В семейната книга дядото Антонио да Винчи, който както и бащата на новороденото е нотариус, е записал: 1452г. в нощта на събота, 15 април, ми се роди внук, син на моя син сер Пиеро. Нарекохме го Леонардо.......
Голяма част от времето момчето прекарва на воля сред природата и тя е, която събужда и развива неговата изключителна любознателност. Умението му да рисува го отвежда при знаменития скулптор, художник и гравьор майстор Верокио /Verrocchio/. Двадесет годишен Леонардо завършва своето обучение и е приет в гилдията на флорентинските художници. Но още тогава неговите интереси не се ограничават само с живописта. Както свидетелства прочутия архитект, художник и историк на изкуството Джорджо Вазари, той бил първият, който още като юноша поставил въпроса за това, как да се използва река Арно, за да се съединят с канал Пиза и Флоренция.
Със странния си огледален почерк Леонардо е записал: Получаването на каквото и било познание е винаги полезно за ума, тъй като той ще може впоследствие да отхвърли безполезното и да запази доброто. Нали нито едно нещо не може да се обича, нито да се ненавижда, ако предварително не бъде опознато.
Разностранните му научи интереси, свободомислието му, дисекциите на трупове в болницата на църквата ,,Санта Мария Нуова", растящата му известност на майстор на четката му спечелват много завистници.
През първия си флорентински период /1468-1482/ Леонардо създава няколко художествени творби, някои от които безследно са изчезнали: проектът за ,,Адам и Ева след грехопадението", 'Главата на Медузата", ,,Мадона с гарафа"... колко голяма загуба е това можем да съдим дори само от думите на Вазари, според които младия художник бил нарисувал библейската двойка така, че по точност и правдоподобност на изображението на божествения свят нито един талант не е в състояние да се сравни с него... А потеклите водни капки по графата с цветя, влагат по нея изглеждала по жива от живота...
  За щастие, преминали през изпитанието на вековете и до днес се пазят картините ,,Мадона Беноа"/Ермитаж/,

,,"Благовещение" /Лувър, Париж/,

,,Свети Йероним" /Ватиканска пинакотека, Рим/,

,,Поклонението на влъхвите" /Галерия Уфици, Рим/


........Леонардо прекарва в двореца на Лодовико Сфорца цели седемнадесет години, преминали в творческо търсене, в напрегната работа, съпроводена от много успехи, но и от много разочарования. Сега той рисува ,,Мадона Лита" /Ермитаж/,

,,Мадоната в пещерата","Мадоната на скалите" /Лувър, Париж/,

,,Момичето с хермелина" /Национален музей, Краков/

и редица още портрети, които изиграват изключително важна роля в развитието на живописта. Но този първи милански период е забележителен най - вече със създаването на гигантската конна статуя на Франческо Сфорца и на шедьовъра ,,Тайната вечеря". ............
През 1503г., вече в разцвета на своята творческа зрелост, завърналият се във Флоренция Леонардо започва работа върху най - известната  картина в света - Мона Лиза.

В същата година той планира и канал за отклоняването на река Арно. Но това не е всичко - същевременно той наблюдава полета на птиците и след задълбочени изучавания построява своята първа летателна машина. ...........
Заменяйки четката с пергела и чертожната линия, за да се върне отново пред платното, Леонардо като че ли си поставя задачата да даде убедителен пример за многостранното развитие на човешките творчески способности, да въплъти нашия идеал за хармонично развитата човешка личност. Струва ни се че няма нищо на този свят, с което той да не се е занимавал, което да не е спряло неговото творческо внимание. Изумителен наблюдател и велик мислител, той със зорко око следи процеси и явления, непознати на неговите съвременници, с идеите си, родени от тези наблюдения, прекрачва в следващите столетия. Той конструира лопатъчното водно колело за задвижване на кораби, което три века по-късно Робърт Фултън ще приложи при строежа на първия параход. Създавайки проект за самодвижеща се количка, Леонардо става идеен баща на съвременния автомобил. Негова е идеята за самолета, въртолета и парашута..........
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.
Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса ,,Свети Юбер" в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци/ негов приятел и ученик/, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.





Зад всяко културно и научно богатство се крие красивия ум на някой неконвенционален човек - луд, гении, дислексик.... За съжаление голяма част от трудовете на Леонардо да Винчи остават загубени след смъртта на Мелци, чийто племенник не полага усилия да ги съхрани.