• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

17 April 2021, 10:41:21

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12637 Posts

Шишман
4800 Posts

Panzerfaust
779 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20792
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 90
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 21
Total: 21

avatar_Hatshepsut

Древни знания

Started by Hatshepsut, 13 August 2018, 06:41:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Технологичните изобретения на гения Леонардо да Винчи


Древността е нещо, което едва ли свързвате с новите технологии - и с право. Съвременните чудеса, като мобилните телефони, компютрите, интернет, телевизията и полетите в Космоса са изобретени буквално само за около едва стотина години време.

Този факт обаче не бива да омаловажава постиженията на учени, изобретатели и гениални мозъци от древността. Оказва се дори, че за съществуването на много от съвременните технологии са ,,виновни" именно талантливите идеи на хора от древността. И най-изпъкващото сред тях име е на легендарния Леонардо да Винчи.

Живописец, скулптор, архитект, анатом, естествоизпитател, изобретател, инженер, писател, философ, музикант, поет. И това не са всички области, в които геният му се е изявявал. Как това е възможно, едва ли някой би могъл да обясни. Може би отговорите предстоят.

Пророкът – учен
Леонардо да Винчи е бил известен още когато е живял, но истинската му слава възниква много години след смъртта му. Това се случва чак към края на 19-ти век, когато са публикувани за пръв път теоретичните му записки и схеми. Те съдържат уникална информация – описания на странни и загадъчни за времето си уреди и летателни апарати. В епохата на Ренесанса, когато твори, е нямало как тези проекти да бъдат реализирани, като главната пречка е било ниското техническо ниво на цивилизацията. Но през 20-ти век почти всички описани от него апарати вече са възможни за конструиране и стават реалност. Оказва се, че той е не само талантлив изобретател, но и човек, който може да ,,предвиди" технологичния прогрес.

За да създава шедьоврите си, той е разчитал на невероятния си интелект. Разработките си ученият систематизира, създавайки т. нар. ,,Кодекси" – книги, съдържащи записки в различни аспекти на науката и техниката. Съществува например ,,Лестърски кодекс", в който може да се видят описания на различни природни явления, както и математически изчисления. Интересното е, че записките му често са правени с т. нар. ,,огледален шрифт". Всички букви са написани отдясно наляво и са разположени вертикално. Прочитането им е възможно само с използването на огледало. До днес не е напълно ясно защо е правил записките си така, но вероятно целта е била да засекрети трудовете си.



Преди да посочим някои от най-интересните му технически постижения, само ще добавим, че освен велик художник (знаете за Мона Лиза), той е още и чудесен музикант, свирещ на лира – така и бил записан в официалните съдебни документи на Милано. Но освен това се интересувал и от кулинария. Цели 13 години на раменете му тежала отговорността за организацията на придворни пирове, а специално за кулинарните изпълнения той разработил няколко полезни приспособления.

Вертолетът и делтапланерът



Нито едно техническо постижение не предизвиква такъв трепет и възхищение, както летящата машина. Именно затова към летящите апарати на Леонардо интересът винаги е бил най-голям. Изобретателят винаги е изтъквал идеите си за летене, а източник на вдъхновението му са птиците.

Леонардо се опитвал да създаде крило за летателен апарат по образ и подобие на крилете на пернатите. Един от разработените апарати се привеждал в движение с помощта на подвижни криле, които са повдигали и отпускали под въздействието на система от *****. Самият летец се разполага хоризонтално (легнал) в апарата.

Друг вариант на летящата машина предлага задвижването да не е поверено само на краката, но и на ръцете на пилота. За жалост практическите експерименти с крилатите модели не успели и изобретателят се концентрирал над идеята за планиращ полет. Така се появил прототипът на делтапланера. През 2002 година британски учени доказват правилната концепция на да Винчи и конструират апарат, следващ неговата концепция. С полученият летателен апарат Джуди Лидън, шампион по делтапланеризъм, успява да полети на височина от 10 метра и да се задържи във въздуха 17 секунди.

Не по-малък интерес предизвиква разработеният летателен апарат с въртящ се винт. В наши дни много хора считат тази машина за първообраз на съвременния вертолет, макар апаратът да прилича повече на жироплан (нещо като съвременните дронове). Уредът, конструиран от тънки платове лен, трябвало да се задвижва от четирима човека. Той е една от първите концепции за летяща машина на Леонардо и затова има редица недостатъци, които не биха позволили никога да излети. Например силата на четирима човека определено е недостатъчно, за да се създаде тяга, достатъчна да ги издигне нагоре във въздуха.



Една от най-простите, но работещи концепции на гения, е парашутът. Според скиците на Леонардо той има пирамидална форма, а конструкцията му е от плат. В наши дни учените са доказали, че концепцията му е правилна и през 2008-а година швейцарецът Оливие Теп успешно се приземява с парашут с такава форма. Е, все пак съшит от съвременни свръхлеки материали.

Автомобилът



Запознавайки се с трудовете на Леонардо, ще започнете да разбирате защо малка Италия става родина на легендарни автомобилни марки. Още през 15-ти век италианецът изобретил самодвижеща се колика, която става първообраз на съвременните автомобили. Разработената количка била без шофьор, като се задвижвала с помощта на пружинен механизъм (макар последното да е предположение на днешните учени). Основно внимание изобретателят отделял не на външния вид, а на техническите характеристики.

Количката била с три колела, подобно на детски велосипед. Задните колела се въртели независимо едно от друго. А през 2004-а година италиански учени успяват не само да конструират този прототип, но и да го накарат да се движи. Карло Педрети успява да разгадае основната тайна на количката на Леонардо – принципа на движение. Тя трябвало да се движи със специални пружини, разполагащи се в долната й част.

Танкът



Леонардо да Винчи нееднократно пише, че ненавижда войната и машините за убийства. Въпреки това разбиранията му не пречат да разработва нови видове бойна техника. Той живеел в смутни времена, когато италианските градове се намирали в непрекъснати конфликти, а опасността от нападение на Франция била голяма. Затова той провел редица експерименти на военни устройства, представени в писмо до миланския херцог Сфорца.

Една от най-интересните идеи на учения била... танкът! Конструкцията по-скоро може да бъде наречена далечен първообраз на бронемашините от 20-ти век. Тя имала сферична форма и напомняла на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. Изобретателят се надявал да реши проблема със задвижването с помощта на коне. Но после се отказва от тази идея, защото в затвореното пространство животните нямало как да се контролират. Вместо тях ,,двигател" на танка трябвало да станат осем човека, въртящи лостове, свързани с колелата, и така да придвижват машината напред. Един от членовете на екипажа трябвало да стои в горната част и да насочва посоката на движение.

Не е сложно да се досетим, че по онова време такава концепция нямала шанс за реализация. Създаването на ефективен танк станало възможно чак след появата на подходящ двигател с вътрешно горене. Но главната заслуга на италианеца е, че на него се удава да открехне завесата пред тези постижения и да погледне много векове напред.

Картечници, гюлета, снаряди, преносими мостове



Едно от най-известните изобретения на да Винчи, далеч изпреварило времето си, е картечницата. Въпреки че конструкцията й е такава, че по-скоро трябва да се нарича многостволово оръдие. То е имало няколко проекта, а най-известното е т. нар. ,,мускет във формата на тръби за орган". Конструкцията имала въртяща се платформа на която се помествали три реда мускети (аркебузи) с по 11 дула всеки. Картечницата на да Винчи можела да извърши само три стрелби без презареждане, но и те били достатъчни, за да създадат големи поражения на противника. Основен недостатък на конструкцията било сложното презареждане особено в бойни условия.

Още едно прозорливо изобретение са аеродинамичните гюлета, които той предлага. Вместо сферичните, той създава такива, наподобяващи снарядите, появили се на бойното поле чак през 20-ти век. Тази разработка също изпреварва със столетия времето си и показва дълбоките познания на учения по аеродинамика.



Ценната за времето разработка обаче е изобретението му, наречено ,,въртящ се мост". Той става първообраз на днешните механизирани мостове, предназначени за бързо придвижване на войски от един бряг на друг. Мостът на да Винчи бил цял и се закрепвал към единия бряг. След като се закрепял стабилно, трябвало просто да се завърти като дъга към другия бряг, използвайки въжета.

Скафандър



Да, дори това изобретение се приписва на Леонардо. Водолазният скафандър не космическият. Той бил направен от кожа и оборудван със стъклени прозорчета. За да диша водолазът били предвидени тръстикови тръбички. Ученият предложил концепцията на водолазния костюм с цел евентуалната борба срещу настъпващата турска флотилия. Според идеята водолазите трябвало да се движат по дъното и да изчакат доближаването на корабите на противника. Когато приближат, водолазите трябвало да пробият корпусите им и да ги потопят.

Само че Венеция успяла да се справи с турската флота и без помощта на диверсантите, така че концепцията не била тествана в реални условия. Интересно е, че първите такива отряди водолази се появили отново в Италия, но едва през 1941 година. Но самата конструкция на подводния костюм се счита за иновационна.

Подводница, мина, спусъкът на пистолета



До наши дни са се запазили записки на Леонардо, на които много ясно се виждат схеми на... подводница! Но данните за нея са доста оскъдни. Съдейки по схемите, става дума за морски съд, който се движи над водата с помощта на платно, а под вода – с помощта на весла и яки мускули.

За да поразява корабите на противника, да Винчи проектирал и специална подводна мина. Според идеята му тя трябвало да бъде доставена от водолазите диверсанти или дори от проектираната подводница. Но за пръв път реализация на такава тактика била проведена едва през 19-ти век по време на Гражданската война в САЩ.

Въпреки множеството си иновации, само едно от тях носи известност на Леонардо приживе. Става дума за спусъковия механизъм за пистолет, който през 16-ти век предизвиква истински технологичен бум. Вместо използването на фитили и кремъци, като преди това, въртящото се колело с пружина и наковалня предизвикваща искра и възпламеняване на барута предизвикали фурор и се използвали масово чак до 19-ти век.





Посочените неща далеч не са всичко. Освен тях в записките му са още сачмените лагери, механичната стълба, скорострелен арбалет, парно оръжие – пушка, кораб с двойно дъно и др.

Идеалният град



Ако историята не бе тръгнала в друга посока, малкото градче Виджевано, близо до Милано, може би щеше да е едно от чудесата на света. Именно там Леонардо е искал да въплъти на практика идеята си за ,,Идеален град". Проектът му напомня високотехнологичен град на бъдещето от литературните произведения на фантастите.

Основната особеност на този град е, че трябвало да е изготвен в няколко нива и етажи, свързани помежду си със стълби и тунели. Както не е трудно да се досетите, връхното ниво било предназначено за висшите слоеве на обществото. А най-долното било отредено на търговците и занаятчиите. Там се разполагали и най-важните елементи на транспортната инфраструктура. Градът трябвало да стане не само най-великото архитектурно достижение за времето си, но и да въплъти в себе си много технически иновации.

Проектът е не само бездушен технически чертеж. Да Винчи отделя много време за осигуряване комфорта на обитателите, като във всяко кътче основната идея е практичност и хигиена. Ученият решил да се откаже от тесните средновековни улички в полза на широки пътища и площади. Един от ключовите аспекти на концепцията е построяването на водни канали, като с помощта на сложна хидравлична система водата трябвало да влиза във всяка сграда. Да Винчи предполага, че по този начин ще се ликвидира мърсотията и ще се намали значително разпространяването на болести.



За жалост след като разгледал идеята, миланският херцог Сфорца счел идеята за прекалено авантюристична. Но Леонардо не се отказал от нея и към края на живота си представил проекта на френския крал Франсоа I. Ученият предлага да направи този град като столица на монарха, но и в този случай всичко остава само на хартия.

https://hicomm.bg/retro/tehnologichnite-izobreteniya-na-geniya-leonardo-da-vinchi.html

Hatshepsut

Астрономията във Вавилон


Сравнително малко западноевропейци с някакви претенции за цивилизован живот са в състояние да живеят далеч от града с неговия замърсен въздух и ярко осветени улици, два фактора, които почти ни лишават от възможността да наблюдаваме нощното небе. Но, кажи-речи, на цялата територия на Ирак тези фактори не съществуват и през по-голямата част от годината там е много приятно да седиш навън, след като се мръкне, и подир жегата през деня да се наслаждаваш на прохладната вечер. Ето защо често се случва туристите или археолозите от Европа, които са пристигнали в Ирак и са приспособили начина си на живот с тамошните обичаи, да видят нощното небе за пръв път и да останат смаяни от гледката. Нерядко асиролозите и други автори дават невероятни описания на сияйното нощно небе във Вавилония. Ето какво пише например един датски учен:

Съвременните пътешественици споделят колко ясно се виждат съзвездията и особено планетите в сухия и студен, безоблачен въздух на Месопотамия, нещо, което мога да потвърдя от собствен опит. Още от зората на историята смълчаните знаци на небесата са привличали хората и зикуратите... вероятно са били идеални обсерватории.

Нойгебауер изтъква, че тази уж изключителна ,,яснота на вавилонското небе е по-скоро литературно клише, отколкото реален факт", извод, до който са стигнали и други учени. Различието в мненията не е просто въпрос на естетика, защото то е важно за преценката ни доколко точни са наблюденията на вавилонците върху астрономическите явления на хоризонта, особено върху изгряването и залязването на планетите, чието движение по видимия хоризонт би могло да бъде замъглено от облаците прах и маранята.

В тесния смисъл на думата астрономия означава наука за законите, на които се подчиняват звездите - тази дисциплина всъщност е математическа и няма нищо общо с безцелното любуване на небосвода. Смята се, че астрономията води началото си от астрологията, което е твърде вероятно, но не е доказано по безспорен начин.

За да установим връзката между астрология и астрономия в древна Вавилония, първо трябва да изясним какво разбираме под астрология. В днешно време под този термин обикновено имаме предвид астрологичните хороскопи и абсурдната вяра, че житейското щастие на даден човек зависи от положението на небесните тела в момента на неговото раждане. Този вид астрология не води началото си от древна Месопотамия и се е появил чак през втората половина на I хилядолетие пр. р. Хр. Но много преди това вавилонците наблюдават небесните явления и ги използват като знамения при предсказването на определени явления. Наблюдаваните явления са ,,натоварени" по традиция със значения понякога въз основа на символиката, друг път заради прецедент, когато някакво събитие на Земята е било предхождано от дадено небесно явление. Някои от случките, предсказвани по този начин, са обвързвани не само със Слънцето, Луната, звездите и планетите, но и с метеорологични данни и дори с геофизични явления, например със земетресения, но вавилонците и асирийците не правят подобно разграничение и обединяват разнородните факти, ето защо, за да добием точна представа за начина им на мислене, трябва да сторим същото. Тези предсказания никога не са за съдбата на обикновените простосмъртни - ясновидците обслужват царя като въплъщение на държавата или предричат бъдещето направо на държавата и по-конкретно такива важни за нея неща като реколтата, наводненията, епидемиите, бунтовете, чуждите нашествия и така нататък. Ето няколко примера от практическото приложение на тези предсказания:

Ако Слънцето се изравни с Луната, царят може да е сигурен за своя престол.

Ако Слънцето е намира под Луната, основата на престола ще е сигурна, а царят ще бъде справедлив [смисълът на последната част не е ясен].

Ако Слънцето и Луната не се виждат, царят ще прояви мъдрост [буквално ,,ще си отвори широко ушите"].

През нощта Сатурн се приближи до Луната. Сатурн е звездата на Слънцето. Смисълът е следният: това е на добро за царя, (защото) Слънцето е негова звезда.

Ако през месец нисан има земетресение, народът ще се вдигне срещу царя.

Ако през месец аб от небето вали дъжд, народът ще бъде разгромен. Ако от запад се зададе вихрушка, ще бъде разгромен народът на запад. Ако два пъти удари гръм, царството, пратило вестоносец с враждебна вест, ще прати вестоносец с мирна вест.

Тези предсказания са от Асирия от първата половина на I хилядолетие пр. р. Хр., но има астрологични знамения, датиращи най-късно от началото на II хилядолетие пр. p. Хр., а също от времето, когато е царувал Саргон Акадски (XXIV в. пр. р. Хр.). Тези ранни предсказания по-късно са обединени в сборници, известни като ,,поредици" и получили окончателния си вид в края на II или началото на I хилядолетие пр. р. Хр. Най-важната е озаглавена ,,Енума Ану Енлил". Предлагаме ви откъс от нея:

Ако на четиринайсетия ден от месец сиван има затъмнение, ако в потъмняването си богът (на Луната) потъмнее горе откъм източната страна и долу откъм западната изсветлее, ако в първата част на нощта излезе северняк, който в средата на нощта утихне, значи богът (на Луната)... оповестява решението си за Ур и за царя на Ур: царят на Ур ще доживее глад, мъртвите няма да имат чет. Царят на Ур, неговият син, ще извърши насилие срещу него, ала Шамаш [богът на справедливостта] ще залови сина, извършил насилие срещу баща си, и той ще умре заради светотатството срещу своя баща. На престола ще се възкачи син на царя, който не е престолонаследник.


Първият текст, който според нашите представи е чисто астрономически, е от XVII в. пр. р. Хр., макар че ние го познаваме само по преписи от I хилядолетие пр. р. Хр. Той представлява списък на случаите, когато Венера се е появявала преди изгрева на Слънцето или след неговия залез, наблюдавани в продължение на двайсет и една години, през властването на Амицадука, цар на Вавилон (1646-1626 г. пр. р. Хр.). Въпреки някои грешки описанието е достатъчно точно, та по него съвременните астрономи да изчислят групите години, за които се отнася наблюдаваното явление, и така този списък се е наложил като основа при определянето на историческата хронология от началото на II хилядолетие пр. р. Хр. Не знаем с каква цел е бил воден. Във вида, в който се е съхранил и е бил включен в поредицата ,,Енума Ану Енлил", са добавени предзнаменования, които обаче безспорно са второстепенни. Няма доказателства, че наблюденията са били провеждани главно като източник на предзнаменования, макар че не бива да изключваме и тази възможност. Съществува обаче и друга вероятност - наблюденията да са дело на гениален вавилонец, който, тласкан от научно любопитство, се е опитвал да установи дали ще открие някаква закономерност в периодичната поява и изчезване на планетата Венера от видимия хоризонт.

Ако изключим този списък, отразяващ движението на Венера, най-старите астрономически документи, съхранили се от Месопотамия, са така наречените астролабии - глинени плочки, върху които са нарисувани три концентрични кръга, разделени от дванайсет радиуса. В така получените трийсет и шест сектора са написани името на съзвездие и някакви числа. Предназначението на тези астролабии не е изяснено докрай, но е очевидно, че те са образували нещо като небесна карта и вероятно са свързани с появата на зодиака. Числата, изписани в астролабиите, образуват аритметична прогресия.

В преписи, където е посочено, че са правени някъде в началото на VIII в. пр. р. Хр. по по-стари материали, откриваме два текста, наречени мулАПИН. В тях неподвижните звезди са разделени на три групи, или ,,пътя", а самите текстове всъщност представляват простичко описание на основните астрономически понятия, извлечени от митологията.

АСТРОНОМИЧЕСКИ НАБЛЮДЕНИЯ

В началото на VIII в пр. р. Хр. вече систематично са регистрирани и наблюденията на астрологически явления, които, както вече отбелязахме, според древните са съдържали предсказания за положението в държавата. Първоначално тези описания безспорно за били свързани с ясновидската астрология и в тях астрологическите явления не само не са изчислявани математически, но дори са смесвани с метеорологичните феномени. Въпреки това от тях става ясно, че по онова време се е знаело: слънчеви затъмнения има само при новолуние, а лунни - при пълнолуние, което иде да подскаже, че древните постоянно са описвали тези явления. Потвърждение на това е и заявлението на древногръцкия астролог Птолемей (живял в Александрия през II в. сл. р. Хр.), че разполага с описание на затъмненията, наблюдавани още от 747 г. пр. р. Хр. И така, макар и първоначално тези наблюдения да са провеждани с астрологическа цел, от VIII в. пр. р. Хр. насам те са правени непрекъснато и предоставят важни сведения и за други периодични явления. С други думи, въз основа на редовните наблюдения, правени в продължение на столетия, е било възможно да се изчисли средното видимо движение на Слънцето, Луната и планетите. Нойгебауер изтъква, че това познание е прераснало в систематизирана математическа теория едва след VI в. пр. р. Хр., тъй като чак до 480 г. интеркаларните дни са добавяни само в редки случаи. През цялата история на Вавилония календарът е лунен и месецът започва (както и до ден-днешен в юдаизма и исляма) в момента на залеза вечерта, когато започва новолунието: дванайсет лунни месеца се равняват приблизително на 354 дни, със 111/4 дни по-малко, отколкото дните в слънчевата година. Така приблизително на три години е необходимо към лунния календар да се прибавя по един месец, за да се изравни той със слънчевата година. Някъде между VI и V в. пр. р. Хр. това вече се прави с помощта на математиката - по всяка вероятност е прилагано правилото, че на седемнайсет години са прибавяни седем месеца. Редът, по който са прибавяни месеците през деветнайсетгодишния цикъл, е посочен по-долу, където със звездички са отбелязани годините, съдържащи интеркаларни месеци:

1*    2   
3*    4    5
6*    7    8
9*    10   
11*    12    13
14*    15    16
17*    18    19

През първата година от този цикъл интеркаларният месец е в средата на годината, а в други случаи - в края.

След като са уточнени стойностите на основните периодични явления, следващата важна стъпка, прилагана първоначално и главно спрямо Луната, е да се осмисли сложното движение на небесните тела като резултат от няколко по-прости периодични действия и периодичните отклонения да се отчитат като поправка към средното движение. С други думи, ако Слънцето и Луната се движат по небето с привидно постоянна скорост, няма да е трудно да изчислим относителното им положение във всеки момент и оттам да получим времето на новолунието и пълнолунието. Всъщност реалното видимо движение на Луната се различава от идеалното (или средно) видимо движение: древните регистрират тези отклонения, установяват, че те могат да бъдат смятани за периодични явления, и в тази форма ги прилагат като поправка към идеалното (или средно) движение на Луната. От подробностите в начина, по който този метод е прилаган в астрологическите текстове, Нойгебауер стига до заключението, че той е разработен от един-единствен човек някъде през IV или III в. пр. р. Хр. - при всички положения е сигурно, че през 250 г. пр. р. Хр. методът вече е прилаган, и то при изчисляването на движението не само на Луната, но и на планетите. От клинописните текстове от последните два-три века преди новата ера става ясно, че методите, които вавилонците са използвали, за да изчисляват движението на Луната, са, както се изразява Нойгебауер, ,,сред най-забележителните постижения на древната наука, сравними единствено с разработките на Хипарх и Птолемей". Уредите за наблюдение, с които разполагат вавилонците, са съвсем примитивни: в текстовете и при археологични разкопки не са открити следи например от телескоп, макар че са намерени лещи от скален кристал, и индивидуалните наблюдения явно не са се отличавали с висока точност. И така, забележителните постижения на късновавилонската астрономия са плод на това, че относително напредничавите математически методи, разработени близо хилядолетие по-рано, са прилагани към дълъг низ груби наблюдения и така се получават резултати, по-точни, отколкото могат да се получат чрез едно-единствено наблюдение.

Въпросните текстове съдържат таблици с положението на Слънцето, Луната и планетите, изчислени за определени интервали от време, и са известни като ефемериди - тясно свързани с тях са ,,приложенията", в които са изложени правилата за изчисляване на ефемеридите. От двата вида текстове са се запазили общо около триста, сто от Урук и останалите от Вавилон. Периодите, за които са правени изчисленията, обхващат времето от около 230 г. пр. р. Хр. до 49 г. сл. р. Хр. Някои от текстовете са придружени и от колофон - в него е посочена датата на написване, съвпадаща с началото на периода, за който са направени изчисленията. Най-късният текст от този вид, обхващащ период от петдесет и шест години, завършва с 49 г. сл. р. Хр. и вероятно е писан в началото на първото десетилетие пр. р. Хр. Най-късният астрономически текст, който е и най-късният от всички познати ни клинописни текстове, е с дата 75 г. сл. р. Хр.

Освен ефемеридите и приложенията към тях има още една голяма група астрономически текстове. Те са предимно от времето след VII в. пр. р. Хр. и в някои от тях са изброени свързани с Луната и с другите планети явления, а други ги предричат. В тази група има и няколко текста с данни за затъмнения - те са по-малко и са писани още през VIII в. пр. р. Хр.

https://www.istorianasveta.eu/

Hatshepsut

Primitive Technology: Searching for Groundwater and Making a Water Filter System


Hatshepsut

Астрономията в средновековна България

Автор на статията е акад.Иван Дуйчев (1907-1986). За съжаление, той застъпва някои схващания за произхода на българите, които вече са остарели, а именно - тюркския произход на Аспаруховите българи  :wowed:

Астрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила — големи и малки — както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля ,,праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал ,,да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван ,,звездоброец", което наименование предава гръцката дума ,,астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства — земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на ,,персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство". Така прочее се зародила астрологията като първична форма на по-строгото научно знание — астрономията, при което границата между двете области на това знание е било трудно да се прокара както по същина, така и чисто хронологически. Така един немски учен, критично настроен към астрологията, трябваше преди малко повече от половин столетие да признае, че ,,астрологията е мъртва, но нейният извор е безсмъртен". Тази лъженаука заслужава да се упомене не толкова поради обстоятелството, че тя под известна форма и днес се възражда не само в чужди страни, но и у нас, но защото действително през много продължителен период е играла роля и в нашия минал исторически живот.


Асирийска звездна планисфера от библиотеката на Ашшурбанипал.
В този 13-сантиметров диск основните съзвездия са разделени в 8 сектора.
Предполага се, че дискът е имал астро-магическа функция.

Британски музей

При заселването си в земите на Балканския полуостров през VI—VII век славяни и първобългари притежават примитивни езически религии, в които небесните светила и природните стихии заемат господстващо място. Колкото и различни, техните религиозни представи имат някои общи основни черти, които заслужават да бъдат припомнени. Върховното божество на туранците първобългари, както е известно, било Тангра — ,,Небето". Върховен бог в общославянския езически пантеон е Перун, ,,бог на буреносното небе, заедно с неговите светкавици и гръмотевици". Несъмнено е, че това приблизително единство в характера на върховните божества на първобългари и славяни се е оказало благоприятно в процеса на сливане на двата народностни елемента при изграждането на единната наша народност. Няколко други имена заети например от Иран, също свидетелстват за обожествяване на небесни светила и за култа към тях. Особено внимание заслужава своеобразната летобройна система, която първобългарите донасят от своята прикавказка прародина и която остава в употреба продължително време, дори след официалното покръстване през 865 г. Това е системата на така наречения 12-годишен животински цикъл, в който отделните години са отбелязани с имената на животни, а месеците в тях — чрез числителни (редни). Този календар, зароден в Далечния изток, намерил широко разпространение в цяла Средна и Източна Азия — в Китай, Япония, Тибет, Монголия, Туркестан, Камбоджа, Сиам и прочее и е в употреба там и до днешни времена. Той се разпространил и всред редица народи от тюркски произход, като е засвидетелстван всред уйгурите и в старинни надписи на тюрко-татарите, обитаващи по течението на реката Орхон в Сибир, най-сетне и в някои старинни писмени паметници.

Главният исторически извор за употребата в ранносредновековна България на този 12-годишен животински цикъл е познатият наш ,,Именник на първобългарските ханове", съставен по всяка вероятност през началните години от втората половина на VIII век, както и в някои наши писмени паметници от IX и X в. Съпоставката между отделните календари с упоменания имената на животни позволява да се направят интересни наблюдения както що се отнася до имената на самите животни, така и за реда, по който те са дадени във всеки календар. Поради липса на достатъчни извори българският ,,списък" на тези животни е непълен. В Именника са споменати имената на десет животни: сомор (мишка), шегор (вол), вер (вълк), дванш (заек), дилом (змия), морим (кон), теку или куч (овен), тох (кокошка), ит или етх (куче), докс (свиня). Чаталарският надпис е датиран чрез двойно посочване: според първобългарския календар с посочването сигор (шегор) елем и според гръцката система на индиктионите — цикли от 15 години, употребявани във връзка с данъчното облагане — индикт петнадесети, което отговаря на 821 г. Най-сетне в приписката към старобългарския превод на словата на Атанасий Александрийски против арианите от 907 г. е спомената датата на официалното покръстване на българския народ чрез посочване според първобългарския календар етх бехти, което ще рече пети месец от годината на кучето. В употребяваните от други източни народи календари са дадени имена на някои животни, които липсват в нашия календар: дракон (голяма змия), маймуна, тигър — барс, — каквото животно е изобразено върху пръстена-печат на цар Калоян, датиращ вероятно от времето, преди той да поеме в 1197 г. царската власт.

Отдавна е установено, че този 12-годишен цикъл, който по обща структура наподобява римско-гръцката индиктионна система с нейните 15 циклови години, е тясно свързан с определени астрологически, ще рече, религиозни вярвания и представи. Чрез тях е изразена идеята за зависимостта на земния и общо на човешкия живот от астралния (звездния) свят. Това е послужило за основа при гадания, практикувани у тюрките от китайския Туркестан, по потекло сродни на първобългарите. Особено интересни наблюдения в това отношение са обобщени в едно ценно изследване на предреволюционния руски ориенталист Н. Катанов, обнародвано през 1897 г.

Редът на животните от 12-годишния цикъл, разпространен всред тюркските племена от китайския Туркестан, показва сравнително малки различия от използвания от първобългарите календар. Измежду многото предсказания заслужават да бъдат споменати поне няколко. Така например през годината на кокошката ще има горещини и бездъждие. Припасите ще бъдат евтини и изобилни. Ще има много плодове, смъртността между хората ще намалее. Зимата ще продължи много. Управниците ще бъдат добри. Роденият в началото на годината ще се отличава със своите способности, разсъдителност и знания. Ако се роди в средата на годината, ще бъде въздържан и беден, а ако се роди в края на годината, ще има лош характер и лоши мисли. Промените в имената на животните за обозначение на отделните години очевидно са израз на желанието за нагаждане на календара към местните географски условия и съответния животински свят.

Общо 12-годишният животински цикъл отговаря на зодиакалния кръг на гръко-римския свят, на представата за видимия път, по който извършват своето движение Слънцето, Луната и планетите, с 12 зодиакални знака и съответните 12 ,,небесни домове", които определят характера и съдбата на родения под техен знак. На астрологическа основа лежат представите за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове. Тези схващания са били така дълбоко вкоренени всред българите, щото дори и след покръстването в 865 г. те запитали папа Николай I по този въпрос. Така те попитали чрез изпроводеното до папата през втората половина на 866 г. пратеничество дали трябва да потеглят веднага на война, щом пристигне вест за това, или пък трябва да съблюдават ,,благоприятни" дни и часове. Все в съответствие с тези свои езически схващания за ,,благоприятни" и ,,неблагоприятни" дни и часове българите опитвали да нагаждат своите действия и при условията на християнската религия и поискали от папата напътствия дали могат да потеглят на път през неделни и други празнични дни, или пък да се отправят на война.

Астрологическите вярвания са представлявали едни от съществените елементи в езическата религия на първобългарите и славяните. Утвърждаването на християнството всред българите се изразявало с продължителна борба против езическите астрологически вярвания. Интересна изява в това отношение наблюдаваме по времето на хан Омуртаг (814—831), от което време датира споменатият Чаталарски надпис. В текста на този надпис е проявена тенденцията за двойно датиране и това е сторено в духа на прокарваната от Омуртаг противохристиянска, ще рече, противовизантийска политика. В датата на надписа на първо място е дадено посочване според първобългарската система на 12-годишния животински цикъл с астрологически характер. Като успоредица обаче не е приведена датировка според византийската християнска хронология, а според гръко-римския индиктионен цикъл, който има чисто държавен данъчен произход и не е свързан с религията, а произхожда от езическата римска епоха. Забележително е, че датирането по 12-годишния животински цикъл е имало привърженици дори сред висшето българско духовенство чак десетилетия след официалното покръстване. Свидетелства за това обстоятелството, фактът, че последният случай на употреба на датировка според 12-годишния животински и астрологичен цикъл е даден от писателя епископ Константин Преславски в 907 г. Дълги години по-късно за соларния (слънчевия) култ всред българите споменава охридският архиепископ Теофилакт, който съобщава в свое съчинение от края на XI или началото на XII век, че българите до покръстването ,,не познавали Христовото име, но поради скитското безумие се покланяли на слънцето, на месеца и на другите звезди". Съществуват различни свидетелства за астрален (звезден) култ у славянските народи.

Усилията на духовенството през периода на утвърждаване на християнството всред новопокръстения български народ били насочени в голяма степен към изкореняване на господстващите още езически вярвания, свързани между другото с астралния култ. В новозародената старобългарска книжнина се появили редица преводни съчинения, заимствани от гръцката раннохристиянска и от византийската литература, посветени изцяло или частично на въпроси, свързани с небесните тела и специално с астрологическите представи и вярвания. Йоан Екзарх още в началото на своята книжовна дейност, към 893 г., превел от гръцки 48 глави от книгата на Йоан Дамаскин ,,За православната вяра", която представлява обобщение на учението на църковните отци по основни проблеми на християнската вяра. От стоте глави на тази книга той подбрал онова, което представяло особен интерес за новопокръстените свои сънародници и можело да им даде знания както по проблеми от областта на чистото богословие, така и по редица въпроси от естествено-научен характер.

Неговите обяснения почиват на Мойсеевите библейски книги и поради това не представляват същинско научно изложение, но все пак предлагат на читателите множество полезни знания. Тук на първо място е частта, в която се говори за небето — поради което и преводът на старобългарския писател по-късно станал широко известен под наименованието ,,Небеса". Като споменава накратко за различните мнения на древните автори за строежа и състава на небето, той пише и за планетите. Според представите на древните ,,съществуват седем небесни пояса, един по-високо от другия... На всеки пояс се намира по една от планетите: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера и Сатурн. Венера бива назовавана понякога Зорница, други път Вечерница, а седемте големи звезди биват наричани планети, тъй като те извършват своето движение в посока, противоположна на небето. Защото, докато небето и другите звезди се движат от изток към запад, те единствени шестват от запад към изток". Църковният писател обаче се вижда принуден да признае — когато говори за небето и неговата същина — ограничеността на човешкото познание. ,,Небето е много по-голямо по размери от земята — заявява той. — Не бива обаче да се търси същината на небето, тъй като тя е непознаваема за нас." В една следна глава Йоан Дамаскин говори за ,,светлината, огъня и небесните светила". Тук той отново разказва за седемте планети и дава допълнителни сведения за тяхното положение и движение, както и за редуването на сезоните от годината и отражението им върху човешкия организъм.

Като пише за четирите годишни времена, авторът поставя на първо място пролетта, когато ,,настъпва еднаквост на деня и нощта, когато денят и нощта се състоят общо от 24 часа... Това годишно време се отличава с умереност на температурата, а кръвта се увеличава, бидейки топла и влажна." Съобразно с движението на слънцето през лятото денят има 15 часа, а нощта 9 часа, докато през зимата денят има 9 часа, а нощта — 15 часа. Тук са добавени сведения и за зодиакалните знаци. ,,Казват, че на небето се намират и 12 зодиакални знаци от звезди... Слънцето прекарва във всеки от зодиакалните знаци по един месец и така в продължение на 12-те месеца преминава през 12-те зодии." Дадени са имената на отделните зодии и времето, когато всяка една от тях настъпва: Овен — на 21 март, Телец — на 23 април, Близнаци — на 23 май, Рак — на 24 юни, Лъв — 25 юли, и т. н.

Авторът се спира особено на произхождащите от предхристиянската епоха схващания за зависимостта на човешките дела от астралните тела. Авторът на ,,Небеса" се противопоставя решително на това, като изхожда от основни догми на църковната доктрина — астралната предопределеност е в рязко противоречие с църковната догма за ,,свободата на волята", ще рече, със схващането за личната отговорност за делата и съответно с идеята за възмездието в задгробния живот. ,,Елините казват — пише Йоан Дамаскин, — че чрез изгряването, залязването и съчетанието на тези звезди (сиреч планетите) и зодиакалните знаци (със слънцето и луната), се направляват всички наши (човешки) дела. С това се занимава астрологията (звездобройството). Ние обаче твърдим, че от тях се определят предзнаменованията за дъжд и бездъждие, за студ и жега, за влага и суша, за вятър и за други подобни неща, но в никакъв случай не и за нашите дела. Защото ние, бидейки надарени от твореца със свободна воля, сме господари на нашите дела. Ако ли пък ние вършим всичко, що вършим, вследствие движението на звездите, то ние вършим това по необходимост, то не е нито добро, нито зло. Ако пък ние не проявяваме нито добро, нито зло, то ние не сме достойни нито за възхвала, нито за увенчаване, нито за укор, нито за мъчение..." Отричайки ролята на астралните тела като определящи човешките дела, изтъква се тяхното значение като знамения за бъдни събития. ,,Ние мислим, че не тези звезди са причина за каквото и да било от онова, което става: нито за раждането на това, което се ражда, нито за гибелта на това, което загива, а са по-скоро предзнаменования за дъжд и за промяна на въздуха. А някой може да каже, че звездите не са причина и за войните, но предзнаменования, тъй като състоянието на въздуха, причинявано от слънцето, луната, звездите и по друг начин, предизвиква различни съчетания, нрави и разположения. А нашите нрави се подчиняват на разума — развиват се и се променят."


Схема показваща определянето на радиуса на Луната по метода на Аристарх
Византийски ръкопис от IX в
.

Изкореняването на старинните астрални представи у българите, свързани с тяхната езическа религия, се оказало твърде трудно и се наложило да се води продължителна борба с тях. В едващо възникналата старобългарска литература били преведени няколко съчинения, в които астрологическите вярвания били остро оспорвани и вместо тях се предлагали по-рационални схващания върху небето и астралния мир, разбира се, все от гледище на официалната църковна доктрина. Основното съчинение на бележития старобългарски писател Йоан Екзарх — ,,Шестоднев" — представлява истинска енциклопедия на тогавашните познания и в него сред множеството сведения от богословски и естествено-научен характер са вмъкнати богати сведения от областта на астрономията — за небето, за небесните тела и тяхното движение. Целта на големия български писател не е била само да даде знания на своите читатели в това отношение, но и да се бори срещу езическите схващания, свързани с астрологията. Напълно в съгласие с Йоан Дамаскин Йоан Екзарх отхвърля твърденията на древните езичници, че астралните тела, Слънцето и Луната определят човешката съдба, и заявява, че те са само ,,знамения" за дъжд и бездъждие, за захладяване и затопляне, за влажност и суша, за ветрове и други подобни явления, докато човек е ,,самовластен" в своите деяния. Той рязко отрича възможността да се гадае по движението и разположението на звездите за бъдещето и да се предсказва бъдещето на новороденото дете.

Към края на IX или началните години на X век на старобългарски било посведено съчинението на епископа Методий Патарски ,,За свободата на волята", което също е насочено срещу астралния детерминизъм като важен дял от първобългарската езическа религия. През същия период било преведено още и съчинението, насловено ,,Четири диалога " и приписвано на Кесарий, брат на големия писател Григорий Богослов от IV век, а всъщност съставено от анонимен автор към средата на VI в. Благодарение на този превод за старите славянски читатели ставали достъпни извънредно интересните извадки от книгата на Бардезан Едески (II—III в.) ,,За законите на страните и народите", в която много страници са посветени на астрологията и са приведени обилни доводи против схващанията на астролозите. През 894—896 г. пристигнал като пратеник на византийския император Лъв VI Мъдри един от видните негови сановници Лъв Магистър Хиросфакт, когото княз (после цар) Симеон поради подозрения затворил в една от своите крепости и водил преговори с него само чрез кореспонденция, от която са запазени три Симеонови писма и единадесет на пратеника, всички писани на гръцки език. Византийският император бил известен със своите занимания с астрология, от които очаквал дали чрез своите последователни четири женитби ще добие мъжко чадо като наследник на престола. Тъй като един от въпросите, по които били водени преговорите, се отнасял до възвръщането от българите на пленените византийци, българският владетел протакал преговорите и отказвал да даде ясен и бърз отговор; в едно от своите писма до Лъв Магистър той иронично заявил, че занимаващият се с астрология император — подигравателно назован ,,метеоролог" — сам ще трябва да отгатне каква ще бъде съдбата на пленниците.

Любопитна защита на астрологията намираме в една от миниатюрите, които красят прочутия Ватикански ръкопис със среднобългарския превод на Летописа на Константин Манасий от 1344/45 г. Като илюстрация към текста на летописа е разказано как късноримският император Домициан (81—96) призовал при себе си един познат астролог и поискал от него да предскаже бъдещето и астрологът извършил това спокойно и уверено. По това време императорът заповядал да запалят голям огън, с намерение да хвърли в него астролога и да го изобличи в невежество. В момента обаче, когато той трябвало да бъде хвърлен в огъня, от небето внезапно се изсипал пороен дъжд, загасил огъня и така спасил астролога от гибел. Така чрез текста на летописа и особено чрез добавената миниатюра от непознатия за нас търновски художник откъм средата на XIV век била направена защита на звездопочитанието.

През продължителен период от средновековието била разпространена представата за Земята като за обширен правоъгълник, заобиколен от всички страни с вода, обозначавана с името ,,океан", както това е представено на чертежи и миниатюри от онази епоха. Отгоре на тази плоскост лежало, според тези представи, небето, по което се движели Слънцето, Луната и другите небесни тела. Под влияние на дорационалистични антични схващания се наложила представата за Земята като сферична — една идея, която се приписва на философа Питагор, живял през VI век преди нашата ера, който изразил схващането за сферичността на Земята и за това, че тя се движи около определена точка. Така се родила естествено и представата за антиподите, сиреч людете, които обитават на ,,обратната страна" на Земята, с други думи казано, идеята за сферичността на Земята. Неколцина от представителите на античната мисъл — Аристотел, Ератостен, Полибий, Страбон, Птолемей и други — вече отдавна били стигнали до това схващане.


Карта на света (според представата за плоската земя)
Миниатюра от Флорентинския препис на "Християнска топография" на Козма Индикоплевст

Тази теория обаче била отхвърлена от неколцина от видните източни мислители — на първо място от Козма Индикоплевст (Индикоплов), живял през VI в., който отричал съществуването на антиподите, следователно и представата за сферичността на Земята, и тези негови схващания били възприети като официална доктрина на Източната църква. Между това мисълта за сферичността под влияние на античните учени намерила отглас в земи, близки до средноевропейските славяни. Tака папа Захарей (741—752) в нарочно послание от 748 г. осъдил доктрината за антиподите и за сферичността, разпространявана от епископа на Залцбург Виргилий. Въпреки това тази доктрина проникнала всред западните славяни и се наложила за десетилетия. От житието на Константин Философ-Кирил (гл.XV) узнаваме, че когато той бил изпратен като проповедник на християнството през 862/63 г. във Великоморавия и Панония, там трябвало да се бори срещу някои погрешни учения — между другото и против твърденията, разпространявани от самото тамошно духовенство, за съществуването ,,под земята", ще рече, ,,от другата страна" на ,,човеци с големи глави" (ЧЛОВЪЦИ ВЕЛЕГЛАВИ), с други думи — на антиподи.

Посредством Византия учението за антиподите и за сферичността на Земята проникнало по-късно и всред българите, а това естествено променило и представата за движението на земното кълбо в небесната шир. През късното средновековие на български били преведени откъси от едно забележително съчинение на византийския писател Михаил Псел (1018—1078), което започва с глава, насловена ,,Описание на кълбовидната форма на земята". ,,Има много доказателства за кълбовидната (сферичната) форма на земята — пише големият византийски писател. — Най-главното е това, че слънцето осветява източните страни по-напред, отколкото тези в Запада, и поради това денят в Китай, в Персия и в земите отвъд винаги изпреварва. Защото, когато в Китай е пладне, в (Персия) е утро, а когато в Персия е четири часа, тук е един часа, а безспорно западните области отстоят (далече) от източните... Това се доказва и от слънчевото и лунното затъмнение. И тъй, наблюдавай, когато има слънчево затъмнение в Персия в (четири) часа, ще се установи, че тук е един часа. Същото установяват и онези, които наблюдават луната и лунното затъмнение. Защото стръмнините на кълбовидната форма на луната и земята се изпречват и засенчват западните страни, докато слънцето не се възвиси и над тукашните области... Това, че видът на земята е кълбовиден, се вижда и от слънцето.

Когато плаваме по морската шир, пред нас се показват най-напред краищата на планините, а когато се приближим, виждат се и най- ниските части на сушата, и морето се съединява със земята. Също и по звездите са доказва, че формата на земята е кълбовидна. Защото ако формата на земята не беше такава, в такъв случай щехме да виждаме всички звезди..." Михаил Псел е изразил по-нататък схващането за геоцентризма — сиреч, че ,,земята лежи посред всичко", потърсил е докази за установяване големината на Земята и т. н. Той засяга още редица въпроси: за градушката (,,градушката се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята"...), за ,,мълнията и гръмотевицата", като изтъква, че ,,мълнията изпреварва гърма, защото зрението вижда бързо това, което се явява, а пък слухът не го чува веднага"; после за ,,образуването на вятъра", за материята и формата на звездите, за тяхното движение и за това, отгде те получават своята светлина, и т. н. — цяла редица въпроси из областта на астрономията, по които той дава между другото и множество напълно натуралистични обяснения, извлечени от наблюдения. Изключителен интерес представляват сведенията за ,,слънчевия часовник" според измерването на слънчевата сянка. При археологически издирвания бяха открити изображения на слънчеви часовници, използвани у нас през средновековието или вероятно още през късната античност.

Върху страниците на много от нашите средновековни ръкописи любознателни и начетени люде са отбелязвали грижливо — с посочване на точните дати — наблюдавани от тях забележителни астрономически явления: появата на комети, слънчеви и други затъмнения, други небесни явления, като падане на метеорити, гръмотевици и т. н. Най-често тези явления са били смятани като истински поличби, повечето от злополучен характер. Съществуват разнообразни съчинения, обозначавани с наименованието ,,гръмовници", в които са отбелязани гръмотевиците според зодиакалните знаци и се е гадаело за времето, реколтата, за болести и войни, за злополучия и политически промени и събития. Един пример: ,,Ако в (зодията) риба прогърми, това показва, че ще има овощия и благодат всред човеците по цялата вселена, в Цариград глад и гибел, ще се вдигнат едни срещу други и за кратко ще настане беда за човеците; зимата ще бъде отлична, сеитбата ще бъде ранна и добра..." Или: ,,Ако ли има тътнеж, то ще има голям смут и много болести навсякъде" и т. н. Подетият преди десетина години от британски научни среди почин да се съберат между другото и посочванията в наши писмени паметници за появата на комети и за затъмнения за съжаление не бе осъществен. Известни подробности от хронологията на предвожданото от братята Асен и Петър противовизантийско въстание през есента на 1185 г., което довело до освобождение на северобългарските земи, могат да бъдат уточнени с голяма положителност, като се изхожда от автентични съвременни посочвания за станали тогава пълни слънчеви затъмнения. В забележителното руско ,,Слово о полку Игореве" датировката също се уточнява по упоменанието на пълното слънчево затъмнение, наблюдавано на 1 май 1185 г.

Сведенията за астрологическите занимания на българите от ранното средновековие, както, от друга страна, и появата на положителни знания в областта на астрономията — дъщеря на астрологията или звездобройството, — са наистина доста богати, представляват огромен интерес, тъй като ни разкриват една важна страница в нашата културна история. Всички подобни свидетелства заслужават грижливо да бъдат издирени, систематизирани и вещо анализирани, което досега за съжаление все още не е сторено.

https://istorianasveta.eu/

Hatshepsut

18 November 2018, 19:37:41 #49 Last Edit: 17 September 2020, 08:14:34 by Hatshepsut
Уникален тръбопровод от Средновековието качва вода на 200 метра без никаква помпа


Руините на замъка Аламут, които се намират в провинция Казвин в съвременен Иран, отдавна представляват интерес за археолозите. Издателството TehranTimes, съобщава за удивително откритие на ирански археолози - течаща вода, която е поне на десет века.

Планинската крепост Аламут е построена през 9 век, а през следващите столетия е била убежище и база за ранните исмаили, асасини, които били известни като непримирими врагове на кръстоносците.

Експертите били изненадани да открият в руините на някога процъфтяващата крепост на асасините останките от водоснабдителна система, състояща се от язовир и сложна система от тунели и улуци, благодарение на което водата се издига на височина най-малко 200 метра.

Тъй като крепостта е на върха на планината, такава сложна инженерна структура, която осигурявала вода за жителите на Аламут, просто удивлява въображението на съвременния човек.

Оказва се, че жителите от онова време на територията на съвременен Иран са били част от много развита цивилизация.

В Иран е възможно да се намерят много по- древни водопроводи , като в град Гунабад който 3000 години работи и доставя на 40 000 души чиста питейна вода досега .

https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=40682

Лина

14 March 2019, 14:48:02 #50 Last Edit: 23 April 2020, 18:55:00 by Лина
Леонардо да Винчи:
"Имай предвид, че с остаряването много неща в живота отминават. Единственото, което остава, ако го култивираш от младини е познанието!"

Официално Леонардо няма автопортрет, но си мисля, че е художникът рисувал себе си най - често в собствените си платна


    С настъпването на четиринадесети век най  - напред в Италия, а след това и в редица други европейски страни, като ясна зора след дългата средновековна нощ изгрява един нов дух, ражда се голяма нова надежда за по- радостен живот, изгрява сияйна епоха, която още в крехката и младост е наречена Ренесанс, Възраждане. Епоха, нуждаеща се от титани и родила титани, титани по сила на мисълта, по страст и характер, по многостранност и ученост.
    В това време се ражда най – представителната личност на тази епоха – Леонардо да Винчи, един от най – великите творци, които човечеството познава. В семейната книга дядото Антонио да Винчи, който както и бащата на новороденото е нотариус, е записал: 1452г. в нощта на събота, 15 април, ми се роди внук, син на моя син сер Пиеро. Нарекохме го Леонардо.......
Голяма част от времето момчето прекарва на воля сред природата и тя е, която събужда и развива неговата изключителна любознателност. Умението му да рисува го отвежда при знаменития скулптор, художник и гравьор майстор Верокио /Verrocchio/. Двадесет годишен Леонардо завършва своето обучение и е приет в гилдията на флорентинските художници. Но още тогава неговите интереси не се ограничават само с живописта. Както свидетелства прочутия архитект, художник и историк на изкуството Джорджо Вазари, той бил първият, който още като юноша поставил въпроса за това, как да се използва река Арно, за да се съединят с канал Пиза и Флоренция.
Със странния си огледален почерк Леонардо е записал: Получаването на каквото и било познание е винаги полезно за ума, тъй като той ще може впоследствие да отхвърли безполезното и да запази доброто. Нали нито едно нещо не може да се обича, нито да се ненавижда, ако предварително не бъде опознато.
Разностранните му научи интереси, свободомислието му, дисекциите на трупове в болницата на църквата ,,Санта Мария Нуова", растящата му известност на майстор на четката му спечелват много завистници.
През първия си флорентински период /1468-1482/ Леонардо създава няколко художествени творби, някои от които безследно са изчезнали: проектът за ,,Адам и Ева след грехопадението", 'Главата на Медузата", ,,Мадона с гарафа"... колко голяма загуба е това можем да съдим дори само от думите на Вазари, според които младия художник бил нарисувал библейската двойка така, че по точност и правдоподобност на изображението на божествения свят нито един талант не е в състояние да се сравни с него... А потеклите водни капки по графата с цветя, влагатa по нея изглеждала по жива от живота...
  За щастие, преминали през изпитанието на вековете и до днес се пазят картините ,,Мадона Беноа"/Ермитаж/,

,,"Благовещение" /Лувър, Париж/,

,,Свети Йероним" /Ватиканска пинакотека, Рим/,

,,Поклонението на влъхвите" /Галерия Уфици, Рим/


........Леонардо прекарва в двореца на Лодовико Сфорца цели седемнадесет години, преминали в творческо търсене, в напрегната работа, съпроводена от много успехи, но и от много разочарования. Сега той рисува ,,Мадона Лита" /Ермитаж/,

,,Мадоната в пещерата","Мадоната на скалите" /Лувър, Париж/,

,,Момичето с хермелина" /Национален музей, Краков/

и редица още портрети, които изиграват изключително важна роля в развитието на живописта. Но този първи милански период е забележителен най – вече със създаването на гигантската конна статуя на Франческо Сфорца и на шедьовъра ,,Тайната вечеря". ............
През 1503г., вече в разцвета на своята творческа зрелост, завърналият се във Флоренция Леонардо започва работа върху най – известната  картина в света – Мона Лиза.

В същата година той планира и канал за отклоняването на река Арно. Но това не е всичко – същевременно той наблюдава полета на птиците и след задълбочени изучавания построява своята първа летателна машина. ...........
Заменяйки четката с пергела и чертожната линия, за да се върне отново пред платното, Леонардо като че ли си поставя задачата да даде убедителен пример за многостранното развитие на човешките творчески способности, да въплъти нашия идеал за хармонично развитата човешка личност. Струва ни се че няма нищо на този свят, с което той да не се е занимавал, което да не е спряло неговото творческо внимание. Изумителен наблюдател и велик мислител, той със зорко око следи процеси и явления, непознати на неговите съвременници, с идеите си, родени от тези наблюдения, прекрачва в следващите столетия. Той конструира лопатъчното водно колело за задвижване на кораби, което три века по-късно Робърт Фултън ще приложи при строежа на първия параход. Създавайки проект за самодвижеща се количка, Леонардо става идеен баща на съвременния автомобил. Негова е идеята за самолета, въртолета и парашута..........
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе.
Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса ,,Свети Юбер" в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци/ негов приятел и ученик/, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи. Сред останалите наследници са дългогодишният ученик на Леонардо Салай и слугата му Батиста ди Вилусис, които получават половината от лозята му, братята му, които получават земи, и прислужницата му, която получава черно наметало с кожи.





Зад всяко културно и научно богатство се крие красивия ум на някой неконвенционален човек – луд, гении, дислексик.... За съжаление голяма част от трудовете на Леонардо да Винчи остават загубени след смъртта на Мелци, чийто племенник не полага усилия да ги съхрани.

Hatshepsut

ПОМНЕНЕТО, КОГАТО НИКОЙ НЕ Е МОГЪЛ ДА ПИШЕ


Мнемониката е система, която ни помага да запомним големи количества информация така, че да можем да ги ползваме по-късно (думата произлиза от Мнемозина – гръцката богиня на паметта). Тя включва, например, оригинално съкращение, което да ни помогне да се сетим за цяла поредица от обекти.
Най-популярната мнемонична техника е така нареченият дворец на паметта – сложен и често много красив начин да запазваме факти в ,,стаите" на мозъка си.


Симонид от Кеос

Човекът, които се смята за изобретател на тази техника, е древният гръцки поет Симонид от Кеос. Някъде през 5 век пр. Хр. невероятната способност на Симонид да помни огромни количества информация се проявява при един нещастен случай. След като рецитира своя поема на банкет, сградата, в която е събитието, се срутва (съвпадение). Според легендата телата били толкова обезобразени, че никой не могъл да бъде разпознат. Въпреки това Симонид успял да си спомни точно къде се намирал всеки от гостите и с какви дрехи е бил облечен като така всички трупове били идентифицирани и съответно предадени на правилните им опечалени роднини за достойно погребение.

От този случай Симонид успял да развие система със ,,ментални снимки", които след време да преглежда и така да си спомня информация с точност и в детайли. Във времена, когато хартията и перото още не били подръка на всеки, поетът успявал да съхрани това, което вижда, и би му потрябвало по-късно. Тази система била наречена ,,memoria loci" (буквално, ,,локации на паметта") или ,,дворци на паметта".

За изграждането на такъв дворец, необходими са ни места и изображения. Тези места трябва да са ни добре познати – домът ни, библиотека, училище, заведение или каквото и да е. Може да е силно орнаментирано или напротив – просто празна стая. Изображенията пък са репрезентация на това, което искаме да запомним. Ако искаме да запомним нещо конкретно като дърво или животно, можем просто да си представим това дърво или животно. Ако обаче искаме да запомним нещо по-абстрактно, трябва да си представим символ на тази абстрактност. Например, образа на майка ни може да представлява както нея самата, така и самата идея за майчинство или за природа, или за женското начало... Стилизирано изображение на звездичка може да представлява цялата слънчева система и така нататък. Идеята прилича на своеобразна система за писане – веднъж щом научим азбуката, вече можем да използвате знаците й, за да записваме информация.

Разбира се, когато мястото ни се препълни или просто е интуитивно по-логично да имаме ново място за друг тип информация, можем съвсем спокойно да създадем ново място, нова ,,стая". Можем да създаваме колкото си места искаме. Те е просто празно платно, върху което да рисуваме картините си, и колкото по-детайлни са те, толкова по-добре.

Симонид, както и Шерлок Хоумс, използват тази система за запомняне на много по-сложни концепции, но за да придобиете по-ясна представа как работи, ще дадем един класически пример. Да речем, че трябва да запомните името на човек и рождената му дата – Иван Георгиев, 17 март:

Влизате в двореца си – влизането трябва да става по един и същ начин винаги – отивате в стаята, в която държите имена и дата (или както сте си го направили в това отношение). Стените на тази стая са разделени на 30 квадрата, по един за всяка буква от азбуката. Когато влезете в нея, обърнете се към тази стена и отидете на буквата И. В това квадратче сложете снимка на Иван, които чете ,,Под игото". Вгледайте се добре в снимката, представете си лицето му възможно най-детайлно, както и това, че чете точно тази книга. Така по-късно ще можете да се върнете обратно в тази стая, да застанете пред същата стена и да си представите човека, а ,,Под игото" ще ви помогне да се сетите, че се казва Иван – като автора й Иван Вазов. Някаква подобна асоциация може да се направи и с фамилията, ако ви трябва. С датата е същото – асоциация за цифрата и асоциация за месеца.

Тайната е в повторението. Ако си представите Иван само веднъж, може и да го запомните за известно време, но в крайна сметка ще го забравите. Затова всеки път, когато влизате в първо в двореца си, а след това и в някоя от стаите му, трябва да си представяте всички картини, които вече сте сложили там, и това да се случва често. С изграждане на този навик, съвсем скоро ще ви стане съвсем лесно.

...

Днес няма много хора с подобни дворци, защото нямаме, разбира се, и много необходимост от тях. Но в древността, когато хората масово не са били образовани, а и материалите за записване не са били достъпни, запомнянето е било ключова способност. Гръцките философи като Аристотел и Платон са вярвали, че е тренирането на паметта е толкова важно колкото и тренирането на тялото. Паметта е била и значителна част от реториката – изкуството на доброто говорене и писане.

Римляните, както правят с всички гръцки идеи, взимат и двореца на паметта. Великият държавник и философ Цицерон пише за Симонид и техниката му в ,,De Oratore" (от около 55 пр. Хр.) като казва, че с ,,изкуството на запомнянето" човек може да абсорбира тонове знание, голяма чат от което просто си седи там, докато не бъде извикано чрез ,,медитация на очите". Друга древна книга, ,,Ad Herenium" (от приблизително 85 пр. Хр.) ни казва, че ярките образи помагат за запаметяване и ни насърчава да си представим например хората в лилави дрехи или с големи диамантени корони. Също така пише, че ,,може да ги обезобразим като си ги представим окапани с кръв или нацапани с кал или боя."

Повечето учени и учители в Европа през средновековието (400 – 1500) са били християнски монаси и свещеници. В опит да ,,съживят" Библията, те често използвали дворци на паметта – някои разказват как са си представяли техни близки или познати в сцени от Новия или Стария завет, за да могат да преживеят в емоционален аспект същото като светиите или ангелите, или учениците на Исус, или самия Исус. Някои дори рисуват картините, които си представят в своя дворец. Това са едни от първите произведения на изкуството, които дават на Исус някакъв физически облик, който не е символен.


Джордано Бруно

През Ренесанса (1300 – 1700) дворците на паметта са се използвали в окултни ритуали. Италианският монах Джордано Бруно (1548 – 1600) създава много сложни дворци, за които твърди, че се свързват със силите на космоса. Той използва 12-те зодиакални знака като основа, той прави ,,колела на паметта" като всяка списа съдържа огромно количество езотерична информация, базирана на древни учения. Като се осланя на тези колела, Бруно твърди, че може да обуздае силите на вселената, включително на планетите, на звездите, на вятъра, на водата и дори на всички велики хора от миналото, чиито идеи вече са част от вселената. Целта му е не само да развие способностите си в магическото, а и да се доближи до Бог, като бъде като него – всезнаещ и всеможещ. Не е изненадващо, че подобни намерения се счели за богохулни от Католическата църква. През 1600 Джордано Бруно е осъден за ерес и изгорен на клада.

https://www.chr.bg/istorii/art/pomneneto-kogato-nikoj-ne-e-mogal-da-pishe/

Hatshepsut

Картата на Пири Рейс – световна мистерия?


Фрагмент от паметника на адмирал Пири Рейс в Турция

Митове и хипотези за неизвестна Южна земя (Terra Australis) съществуват от далечни времена. Много преди човешките очи някога да са видели Антарктида, древните са били убедени, че съществува. Птолемей, гръко-римски астроном, живял около 100 – 170 г. пр.Хр., предполагал, че трябва да съществува огромна далечна южна суша, за да се осигури планетен противовес на големите континенти на север.


Клаудиус Птолемей

Този хипотетичен регион, който никога не е бил виждан, дори е имал имена: Терминът ,,Антарктика",измислен от гръцкия географ Маринус от Тир през II век се отнася до въображаема област срещу Арктическия кръг; и през V век римският учен Макробий включва в своите карти южна територия, наречена Australis (лат. ,,на юг"). По-късните средновековни препратки към Terra Australis Incognita, или ,,Неизвестна земя на юг", допълват тези древни теории, а картите, съставени между XV и XVIII век, често я включват някъде в най-долната част на изображенията.
През 1773 г. корабите на Джеймс Кук преминават за първи път Антарктическия кръг, но въпреки че откриват близки острови, те не забелязват самата Антарктида. Континентът е видян за първи път през 1820 г. от руска експедиция, ръководена от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Континентът остава почти непознат през целия XIX век заради своята враждебна природа, липсата на ценни ресурси и отдалеченост от населените части на света.
Но има карта, по-скоро част от карта на света, която остава загадка и до днес. Картата на Пири Рейс.
Картата на Пири Рейс е карта на света, съставена през 1513 г. от османския адмирал и картограф Пири Рейс. Оцелява приблизително една трета от картата; тя показва западните брегове на Европа и Северна Африка и бреговете на Бразилия с разумна точност.
Картата от средновековната епоха е открита в турски дворец през 1929 г. и е датирана 1513 г., но въпреки това показва познания за далечни земи извън областите, където са пътували европейските изследователи, и дори показва земни релефи, за които европейците не могат да знаят през 1513 г. ... като Андите на Южна Америка и бреговата ивица на Антарктида под леда. За картата, нарисувана върху парче кожа от газела, се казва, че е дело на Пири Рейс, картограф и адмирал в османската армия. Невероятната точност на картата на Пири Рейс озадачава учените. Дали картата е доказателство за древна, но напреднала морска цивилизация?
Пири Рейс цитира своите източници. Когато съставя своята карта, Пири Рейс се консултира с още двадесет други карти, някои датирани от времето на Александър Велики. Картографът отбелязва източниците на картата си, която той датира от 1513 г. Но има един фундаментален въпрос - как картата на Пири Рейс показва земята на ,,ледения" континент без лед. Но кога всъщност е замръзнала Антарктида? След кратко затопляне и стопяване на ледените шапки, когато Антарктида се разделя от Гондвана отпреди около 160 милиона години, започва отново да се охлажда. Допреди 23 милиона години Антарктида е предимно ледена гора, а през последните 15 милиона години е замръзнала пустиня под дебел (около 1.6 км) лед.


Фрагмент от картата с Антарктида

Континентът Антарктида е открит през 1818 г., няколко стотици години след изготвянето на картата на Пири Рейс, но въпреки това картата му показва тази земя без лед. Това само по себе си е удивително, но има още въпроси. Бреговата ивица на тази земя е била непозната и следователно се смята за неточно изобразена на картата на Пири Райс в продължение на стотици години – до 1961 г. Тогава капитан Лоренцо У. Бъроуз, капитан в отдела за картография на ВВС на САЩ, отбелязва, че очертанията на тази южна земя са точно изобразената брегова линия на континента под леда.
Как е възможно това, като се имат предвид ограниченията на геодезическите сечива през 1500-те? Една от теориите е, че картата е изготвена с помощта на информация от по-стари карти, които са направени, преди Антарктида да бъде покрита в лед. Ако случаят е такъв, това е доказателство за напреднала и много по-стара цивилизация.


Фрагмент от картата

Странна ,,неточност" в картата на Пири Рейс е, че върхът на Южна Америка е свързан с Антарктида. Една теория обяснява това с идеята, че всички континенти някога са образували гигантски континент, който се е разцепил на малки парчета и се движи до сегашните си места чрез тектониката на земните плочи. Теоретично е възможно Антарктида да е била свързана с Южна Америка, точно както показва картата Пири Рейс, но... в далечното минало, преди милиони години, след това се е откъснала от Южна Америка и се е формирал отделен континент. Това обаче означава, че праисторически морски поселници са изографисали тази част от земното кълбо. С възможностите на свръхнапреднала цивилизация!
Пири Рейс добавя бележки към създадената от него карта, където казва: ,,Научено е от португалския неверник, че в този момент нощта и денят са най-кратки – от два часа и най-дълги – от 22 часа". Поради наклона на Земята, зимните месеци в полярните райони получават много малко дневна светлина. През лятното време обаче слънцето никога не залязва и в региона има постоянна слънчева светлина. Пири Рейс посочва, че той е научил за това от португалците, но никой известен португалски моряк не се е впускал толкова далеч на юг през 1500-те. Странно, Пири Рейс позиционира тази локация в близост до Южна Америка, много по-северно от регионите, засегнати от полярната зима. Възможно е той просто да добавя тези бележки там, където има място. Други експерти смятат, че Южна Америка някога е била пó на юг от сегашното си местоположение.
Друга особеност на картата на Пири Рейс е нейната точност. Крайбрежните линии на Южна Америка и Африка, както е показано на картата, са изненадващо точни... в рамките на половин градус дължина. Екваторът също е на точното място. Допреди 1790 г., когато е изобретен морският хронометър, моряците, навигаторите и картографите нямат точен начин да определят дадено място, но картата на Пири Рейс, изглежда, е направила това много преди да е било възможно.
Картата на Пири Рейс показва характеристики на земята отвъд бреговата линия. Дори ако навигаторите са плавали по крайбрежието на Южна Америка, Африка и Антарктида, тя би трябвало да указва само крайбрежните особености. И все пак планините Анди на Южна Америка са точно изобразени на картата. Нанесени са дори реки. Включването на тези подробности на сушата означава, че Пири Рейс е знаел повече от крайбрежните линии на континентите на своята карта.

Някои експерти твърдят, че картата на Пири Рейс е доказателство, че на Земята е имало напреднали в развитието си цивилизации на много по-ранна дата от известните цивилизации. Други твърдят, че картата показва, че движението на континентите се е случило по-скоро, отколкото смятат геолозите. А има и такива които са убедени, че картата е произведение на фантастиката и е глупав късмет, че се е оказала толкова точна. Тези хора са неспасяеми, за тях противодоводи няма. Те са същите, които вярват, че Земята е плоска. Разбира се, има и други, които бързо се насочват към извънземната технология. Може би никога няма да научим как е открита информацията за картата на Пири Рейс и древният портулан ще си остане историческа загадка и в бъдеще. Но трябва да се разбере, че не сме първите и единствените на Земята, които поназнайваме особеностите й.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/kartata-na-piri-reis-svetovna-misteriya/

Лина

СТАРИТЕ АНДРОИДИ

Жак Де Вакансон (1709 – 1782) Един от най – известните автомати на Вакансон била патица. Тя имитирала всички действия на животното – клатушкала се, гмуркала се, дори кълвяла с човката си. Всичките му машини били представени в Париж през 1738г.
Един от неговите андроиди е ,,Флейтиста". Това била механична статуя висока 170см., представяща седнал мъж с флейта. Той свирил 12 различни мелодии. Звуците се създавали от въздушната струя, която минавала през устата на статуята, а а смяната на тоновете се случвала както при истински флейстист чрез докосване с пръстите върху отворите.


Пиер Жаке Дро (1721 – 1790) Не по-малко удивителни били автоматите на швейцарския часовникар Пиер-Жаке Дро. Той направил девойка свиреща на пиано. Друго устройство представлявало момче пишещо на бюро и топящо перото си в мастилница, изтръскало излишното мастило и спазвало реда и разстоянието между думите (не е писал под диктовка, разбира се).
 Повече тук:
https://iskamdaznam.com/starite-androidi/





Съхраняват се в Музея за изящни изкуства в Нюшател, Швейцария


Hatshepsut

Александрийската библиотека – съкровищницата на знанието в Древността


Годината е 334-та пр.Хр. Александър Велики тръгва да завладява света. Като просветен човек, той води със себе си историци и географи, които да документират и разпространяват новите познания за различните общества и култури, които срещат по дългия си и труден път на битки и сражения, от Македония и Гърция на запад до Индия на изток.
След преждевременната му смърт през 323 г. пр. Хр. завоеванията на Александър и влиянието, което е имал в завоюваните страни, помагат да започне нова ера в древната история – ерата, наречена 'елинизъм'. Елинизмът е резултат от смесването на гръкомакедонската култура с културите на обществата на Северна Африка, Близкия изток, Централна Азия и Индия. Определя се от живи художествени форми и жанрове, разширени философски хоризонти и постоянно търсене на нови знания. Никоя друга институция не илюстрира духа на елинизма по-добре от древната библиотека на Александрия, град в днешен Египет, основан от Александър Велики през 331 г. пр.Хр.
След смъртта на Александър неговият генерал Птолемей I Сотер получава властта над Египет. Александрия, с нейния главен булевард, широк сто фута, с блестящите си варовикови колонади, пристанищните дворци и храмове, наблюдавани от извисяващ се фар на остров Фарос, дал името му – едно от седемте чудеса на древния свят, се превръща в най-големия и сложно устроен град на планетата. Това е кипяща космополитна смесица от египтяни, гърци, евреи, римляни, нубийци и други народи. Най-добрите и най-ярките личности от средиземноморския свят идват да учат в Mouseion, първата в света академия, и в голямата Александрийска библиотека.
Александрийската библиотека е част от Musaeum (Дом на музите), научноизследователски център, посветен на знанието, построен по времето на Птолемей II Филаделф (управлявал през 284 – 246 пр.Хр.). Деметрий Фалерски, атински философ и политик, изгонен по политически причини от Атина, пристига в Египет и намира убежище в двора на Птолемей I Сотер, който управлява Египет между 323 и 285 г. пр.Хр. Впечатлен от обширните знания и образованието на Деметрий, Птолемей му възлага задачата да създаде библиотека. ,,Писмото на Аристея" от II век пр.Хр. разкрива, че институцията е замислена като универсална библиотека: ,,Деметрий... имаше на разположение голям бюджет, за да събере, ако е възможно, всички книги по света; ... доколкото беше в състояние, той изпълни целта на царя. (Писма 9–10).

Птолемейските владетели на Египет насърчават прогреса и събирането на знания. Те дават стипендии на учени, философи и поети, за да идват и живеят в Александрия. В замяна получават съвети и познания как да управляват своята огромна държава.
За Александрийската библиотека е чест и престиж да запази позицията на най-големия източник на знания. Подкрепени финансово от владетелите на Птолемеите в Египет, библиотекарите не пропускат: купуват всички книги; преписват книги; издирват книги. Стигат дотам, че всеки път, когато кораб пристига в пристанището, библиотекарите го претърсват и вземат всички книги.
Книгите са преписвани с такава точност, че е невъзможно да се забележи дали преписът е оригинал или копие. Легендата разказва, че Птолемей III е помолил атиняните да му заемат оригинални ръкописи на Софокъл, Есхил и Еврипид. Атиняните искат 500 кг злато като гаранция за връщане на свитъците. Библиотекарите копирали ръкописите, съхранили оригиналите и дали на атиняните копията, казвайки им, да задържат златото.
През най-добрите си времена Александрийската библиотека съхранява 400 000 свитъка, което е еквивалент на 100 000 книги. В определен момент е трябвало да се създаде дъщерна библиотека в Серапеум, храм на бог Серапис, за да може да се съберат всички свитъци. В библиотеката те са разделени по следните теми: реторика, право, епос, трагедия, комедия, лирика, история, медицина, математика, естествознание и разни. Учени, работещи в Александрийския музей, използват библиотеката, за да създадат категоризацията на историята на Древен Египет през 30 династии, която се използва и до днес при изучаването на древната история, както и първия превод на еврейската Библия на гръцки език, известен като Септуагинта. И до днес Септуагинта си остава ключов текст в критичните библейски изследвания.
Много известни имена от Древността намират място в тихите зали на библиотеката и създават наука, променила древния свят, та чак до наши дни. Архимед, известен със законите си, които учим и днес в училище, посещава Александрийската библиотека. Приятелят на Архимед Ератостен (математик, географ и астроном в Елинистичен Египет) е поканен в Александрия (245 г. пр.Хр.) за възпитател на престолонаследника Птолемей IV и застава начело на Александрийската библиотека. Ератостен е наречен баща на географията, тъй като точно изчислява обиколката на Земята и разстоянието между Земята и Слънцето. Всичко това през 240 г. пр.Хр.! Ератостен изчислява земната окръжност по александрийския меридиан на 24 650 мили, съвременните изчисления го заковават на 24 900 мили. Той определя високосната година от 366 дни, като всяка четвърта година и започва да използва паралели и меридиани. Изобретява математически метод за намиране на прости числа: т.нар. сито на Ератостен. Достъпът до огромните знания, съхранявани в Александрийската библиотека, му помагат в изследванията.


Евклид, бащата на геометрията, също ползва за научните си изследвания богатствата на Александрийската библиотека. Тъкмо тук, 18 века преди Коперниковата революция, Аристарх разполага модела на хелиоцентрична слънчева система.
Но славните години на Александрийската библиотека отминават. Факт е, че Александрийската библиотека намалява по важност постепенно през вековете. Противно на популярния мит, тя не е унищожена от Юлий Цезар и римляните, които се намесват в гражданската война в Египет през 48 г. пр.Хр. Цезар запалва корабите в близкото пристанище и за съжаление, огънят се разпространява и стига до библиотеката, но най-важните свитъци са запазени.
Упадъкът на Александрийската библиотека съответства на упадъка на Египет. Птолемеевото владичество отслабва през вековете и царството им в крайна сметка е погълнато от могъщата Римска империя.
По време на римското управление библиотеката получава много по-малко финансиране, което води до спад в изследванията и в броя на свитъците. През 270 г. сл.Хр. Александрия въстава срещу Рим, което довежда до императорска контраатака и унищожаване на библиотеката.
Библиотеката в Серапеум обаче оцелява до 391 г., когато е разрушена по заповед на християнския епископ Теофилий Александрийски. Оцелелите книги са напълно унищожени през VII век от мюсюлманските владетели на Египет.
Унищожаването на Александрийската библиотека е огромна загуба на знания и значително забавя напредъка на човечеството. Трябва да минат хиляда години и гении като Галилей и смели изследователи като Колумб и Магелан да открият истината отново. И до днес разрушаването на Александрийската библиотека символизира тази загуба на знания, безценни за прогреса на човечеството, и то поради политически или религиозни причини.

https://www.culturespace.bg/

Hatshepsut

Без формат – Медицината на древните българи


Hatshepsut

Древните маи са използвали зеолит и кварц за филтриране на питейната вода


Древният град на маите Тикал в северната част на Гватемала

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevnite-mai-sa-izpolzvali-zeolit-i-kvartc-za-filtrirane-na-pitejnata_158783.html

Тикал, древен град на маите в днешна Северна Гватемала, е един от най-големите политически, икономически и военни центрове на цивилизацията на маите. Метрополисът е бил обитаван от 6-ти век пр.н.е. до 10-ти век и е имал население до 90 000 души в своя разцвет. Големият резервоар, наречен Кориентал, е бил важен източник на питейна вода за града. Екип археолози от Университета в Синсинати установи, че между около 2200 и 1000 години питейната вода в този резервоар се е филтрирала през смес от зеолит и груб кристален кварцов едрозърнест пясък. Тази система за филтриране е най-старият известен пример за пречистване на вода в западното полукълбо и най-старото познато използване на зеолит за обеззаразяване на питейна вода в света.

Зеолитът е нетоксичен, порест, кристален, хидратиран алумосиликатен минерал с естествени адсорбентни и йонообменни свойства, който премахва вредните микроби, както и диспергираните неразтворими и разтворими токсини от питейната вода.

Преди приблизително 2700 години гръцки и римски инженери са използвали зеолити като пуцолан в цимента при изграждането на широкомащабни хидравлични конструкции като акведукти, мостове, язовири и пристанища.

Предполага се обаче, че зеолитите не са били използвани за пречистване на водата до началото на 20-ти век.

Също така се предполага, че най-старите форми на пречистване на водата са се появили в Европа и Южна Азия.

,,Древните маи са създали своята система за филтриране на водата почти 2000 години преди подобни системи да са били използвани в Европа, което я прави една от най-старите системи за пречистване на вода от този вид в света", зааявява водещият автор д-р Кенет Барнет Танкърсли (Kenneth Barnett Tankersley), изследовател в Департамента по антропология и Катедрата по геология в Университета в Синсинати.

,,Интересното е, че тази система би била ефективна и днес, а маите са я открили преди повече от 2000 години."


Хроностратиграфия на резервоара Кориентал.
(А) Почвени хоризонти и седименти на Кориенталския резервоар, показващи местоположението на антропогенни кварцови и радиовъглеродни епохи спрямо BP
(B) Относителен процент на зеолита по дълбочина.
(C) Отличителни върхове на минерално съдържание.
(D) Фотомикрография на антропогенни еуедрични кварцови кристали и зеолит



Карта на археологичния обект Тикал:
(А) местоположение на Тикал в южната низина на маите;
(B) местоположение на резервоарите Corriental, Palace, Perdido, Temple и Tikal, както и подземната шахта Inscription и техните водосборни площи;
(C) изображение на хълм, получено от лидар на резервоара Кориентал

Д-р Танкърсли и колегите му използват рентгенов дифракционен анализ, за да идентифицират зеолита и кристалния кварц в утайките от резервоара Кориентал.

Те проследяват тези минерали до стръмните хребети около Bajo de Azúcar на около 30 км североизточно от Тикал.

,,Там има открит изветрял вулканичен туф от кварцови зърна и зеолит. там има извор с добър дебит", разказва съавторът професор Никълъс Дънинг (Nicholas Dunning) от Катедрата по география и Географски информационни системи в Университета в Синсинати.

,,Работниците пълнеха от него бутилките си с вода. Сред местните водата е известна като много чиста и сладка".

Системата за филтриране от зеолит би защитила древните маи от вредни цианобактерии и други токсини, които иначе биха разболели хората, които пият вода от резервоара.

,,Сложни системи за филтриране на вода са наблюдавани и в други древни цивилизации от Гърция и Египет до Южна Азия, но това е първото наблюдение в древния Нов свят", коментира д-р Танкърсли.

,,Древните маи са живели в тропическа среда и е трябвало да бъдат новатори. Това е забележително нововъведение".

,,Много хора смятат, че коренното население на Западното полукълбо няма инженерните или технологични способности като Гърция, Рим, Индия или Китай. Но що се отнася до управлението на водните ресурси, маите са ги изпреварили с хилядолетия".

Hatshepsut

Представи за устройството на света в древния Близък Изток и тяхното отражение в Библията


Интересът към изложените в Библията представи за устройството на света винаги е присъствал в европейската култура - първоначално като част от религиозно доминирания светоглед, а от началото на модерната епоха - като предмет на интерес за историци, археолози и културни антрополози. В последно време той дори нараства, макар някои аспекти на тази подновена популярност съвсем да не са позитивни.

Като красноречив пример за нежелателно явление могат да се посочат подновените опити почитаната и днес от огромно множество хора книга да се представя отново като авторитет дори по отношение на естествознанието. Подобна практика след втората половина на XIX в. по обективни причини се превръща по-скоро в субкултурен феномен, отколкото в легитимна научна дейност, но в последно време преживява нов подем. В дейността си привържениците на тази идея се опират основно върху материали, разпространявани в САЩ и другаде от дискредитирани в научно отношение кръгове, т.нар. креационисти.

Такива прояви у нас обичайно се ограничаваха главно до маргинални сектантски общности. Неотдавна (2018 г.) обаче станахме свидетели на академичен куриоз - иначе престижно университетско издателство публикува монография на богослова Валентин Велчев, в която библейската космология се представя едва ли не за "авангардна алтернатива" на съвременната наука. Според него, оказва се, "Библията е Божие Откровение ... За разлика от Нея, научните учебници, колкото и полезни да бъдат те, не са богооткровени и никога не могат да бъдат непогрешими, защото съдържат както факти, така и спекулативно мислене"(Велчев, Великият Дизайнер, стр. 354).

Всъщност тази интерпретация страда в самата си основа от един фатален недостатък – нежеланието да се осмислят изложените в библейските текстове представи като резултат от породилите ги културна среда и историческа обстановка. Свещената за не една религия книга няма как да бъде правилно разбрана извън реалния контекст на цивилизацията в района и през епохата където и когато е съставена. Разкритото невероятно богатство от археологически находки и писмени паметници напълно реконструират картината на обществения живот в Древния Близък Изток. Затова привличането на тези постижения при анализа на библейските представи е повече от необходимо. Авторът обаче отказва да приеме такава възможност и я счита за категорично неприемлива: ,,Според учителите на Църквата не може и дума да става, че Моисей е написал началото на Битие, след като се е запознал с други, по-ранни езически разкази за Сътворението – египетски, халдейски и пр ... църковното предание категорично заявява, че Моисей е получил свръхестествено познание, откриващо се при пряк контакт с Бога!" (пак там, стр. 159). Доколко е неправ той в тези свои изводи можем нагледно да се убедим дори само чрез кратък сравнителен анализ: идеите на древните евреи за устройството на света с нищо не изпреварват тези на околните народи и дори нещо повече - те с нищо не се отличават от тях.


Един от първите опити за изобразяване на света - т. нар. Вавилонска карта върху клинописна плочка

Земята в този космологичен модел е изплувала от водите подобно на плодородните низини по поречията на Тигър и Ефрат след сезона на разлива, сякаш застанали като граница между мочурищата и дъждоносните облаци: "да има твърд посред водите и да разделя тя вода от вода"(Битие 1:6). Основна нейна характеристика е, че тя е плоска и дори има краища или ъгли. Фрази с такова съдържание могат да се намерят както в Стария, така и в Новия завет: ,,Той издига пáри от краищата на Земята" (Йеремия 51:16); ,,ще събере в едно разпръснатите на Юдея от четирите краища на земята" (Исая 11:12) или "След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на Земята и държащи четирите земни ветрища,, (Апокалипсис на Йоан 7:1).

Тази библейска визия води началото си пак от Месопотамия, където си представят земята като плосък квадрат, отделните райони на който са разположени съобразно осите образувани от четирите световни посоки. По тази причина за могъщите царе, претендиращи за световно господство в различни исторически периоди най-желаната титла е ,,цар на четирите края на света" (акад. šar kibrat 'arbaim или šar kibrāt erbetti). През вековете я носят царе като Нарамсин (прибл. 2254–2218 г. пр. н.е.) от Акад, Хамурапи (прибл. 1792 –1750 г. пр. н.е.) от Вавилон, Салманасар III (859–824 г. пр. н.е.); Синахериб (705–681 г. пр. н.е.), Асархадон (681–669 г. пр. н.е.) от Асирия и най-сетне персиецът Кир Велики (559–530 г. пр. н.е.).

В Библията земята е представяна още и като плосък кръг или диск: ,,Онзи, Който седи над кръга на Земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци" (Исая 40:22). Редица модернистки тълкувания търсят в този текст ранно упоменаване за сферичната форма на Земята. Не го пропуска и Валентин Велчев. За него тази ,,еврейска дума според мнозина би трябвало да се разбира като ,,сфера"(стр. 260). Тази интерпретация обаче е напълно произволна и нямат нищо общо нито с текста на пасажа, нито с неговия исторически контекст. Тук отново имаме реминисценция от културите на Древния Близък Изток, където земята е с форма на плосък диск, обкръжен от водите на световния Океан: ,,египтянинът си е представял земята като плоска тава, обкръжена с извит пръстен"(Henri Frankfort, Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, p. 45); "по мнението на жителите на Месопотамия земята била оформена като диск или дори като кръгла купа"(пак там, p. 171). Употребената в цитирания по-горе библейски пасаж оригинална еврейска дума е "хуг", която значи именно кръг, диск. Думата за ,,сфера, кълбо" е различна и тя е "дур". Поради това в конкретния случай e невъзможна подмяната нито на етимологията, нито на значението при двата термина.

Допълнителен довод в полза на представата за плоска земя според библейските текстове предоставят още два епизода. Първият гласи: ,,Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят" (Даниел 4:10-11). Вторият е доста популярен епизод, намерил място в едно от евангелията: ,,Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва му всичките царства на света и тяхната слава..." (Матей 4:8). За един плосък свят е напълно в реда на нещата наблюдател на достатъчна височина ще види всичко ,,до краищата на земята". Съответно е валидно и обратното - обитателите на всички тези райони могат да видят даден обект, ако той е с достатъчна височина. При сферична Земя обаче посочените стихове губят всякакъв смисъл.


Изкушението на Исус на планината. Гравюра от Гюстав Доре (1832-1893), към илюстровано издание на Библията през 1866

Освен че е плоска, земята в Библията е и неподвижна. Няма и намек, че тя би могла да се движи подобно на останалите небесни тела или за тектонични промени по нейната повърхност. Обичайното ѝ състояние е застинала неподвижност: ,,поставил си земята върху твърди основи, тя няма да се поклати навеки" (Псалми 104/103:5), ,,твоят бог, който създаде земята и я направи неподвижна"(Исая 45:18). Земята е неподвижна по една основателна причина: тя е поставена върху здрави стълбове: ,,стълбовете на земята"(1 Самуил/1 Царе 2:8; Йов 38:6; Псалми 75:3/74:4). Еврейският бог причинява земетресенията, като разклаща опорните стълбове на земята: ,,той разтърсва земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят"(Йов 9:6).

Поставената на стълбове Земя се издига над великата бездна на подземните води – евр. ,,техом" (Битие 1:2; 7:11; 8:2; 49:25), аналогична на вавилонската ,,тиамат", често споменавана в известния епос Енума Елиш (табл. 1-5; 7) . Споменавания на ,,техом" се срещат и в митологичните текстове от Угарит (XV-XII в. пр. н.е.: Ugaritica V, 18:18; Ras Shamra 24.643:29). Тази бездна е източник на всички солени и сладки води, наводненията се случват, когато избликнат нейните извори.

Над плоската земя е разпрострян небесният свод, който е направен от твърдо, подобно на метал вещество. Както уместно отбелязва по отношение на тази древна митологична концепция немският библеист Клаус Вестерман, ,,представата за небето като твърдо тяло е разпространена по целия свят"(Westermann, Genesis, 2004, р. 23). Още в първите стихове на книгата Битие небето е наречено ,,твърд"(1:6-8, 14-15, 17, 20). Употребеният в еврейския оригинал термин тук е ,,ракиá", извеждан етимологически от глагола raqa - "изковавам като удрям нещо (метално) и го разплесквам на тънки здрави листове". В библейската книга Йов тази представа е предадена най-сполучливо: ,,Можеш ли да изковеш (raqa) небето, което е здраво като лято огледало?"(37:18). Такъв еднозначен смисъл е предаден коректно в най-старите преводи на Библията. Така например в първия гръцки превод Септуагинта (III-II в. пр. н.е.) думата е преведена като ,,стереома"– ,,нещо твърдо, здраво, укрепен пункт, твърдина", а в латинския Вулгата (V в.) като firmamentum, със същото значение. Църковно-славянският превод следва плътно Септуагинтата. Там е употребена недвусмислено думата ,,твердь".

Едва в по-ново време, когато разминаването между достъпните, потвърдени астрономически данни и тези митологични картини става все по-натрапчиво, започват и опитите за тяхното преосмисляне. В резултат в редица нови преводи действителното значение на оригиналното понятие е завоалирано с по-неутрални и приемливи за съвременния читател термини. Така например в българските преводи по-консервативният православен запазва оригиналната дума ,,твърд", докато в протестантския ревизиран тя вече е срамежливо подменена с ,,простор". Идентична е и ситуацията и с английските: старият авторитетен превод на крал Джеймс I съхранява ,,firmament", докато в по-новата стандартна англоезична версия вече имаме ,,expanse". Вариантът new living translation в преследването на модерно звучене стига дори до ,,space". Все пак дори консервативно настроените съвременни богослови често са принудени да признаят, че ,, rāqīa е била възприемана от аудиторията на израилтяните както и от почти всеки друг в предмодерните времена, като твърд купол"(Alexander & Baker, Dictionary of the Old Testament: Pentateuch, 2002, р. 159).

В небесната твърд са пробити дупки, контролирани свише от устройства, подобни на клапи. Когато те се отварят, над земята се излива дъжд. Негов източник са водни маси (,,водите над небесата"- Псалми 148:4) разположени върху твърдия свод: ,,Бог направи твърдта; и раздели водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така"( Битие 1:7). Небесните отвори се споменават неведнъж в Библията, като особено важна е ролята им в мита за всемирния Потоп : ,,в същия ден всичките извори на голямата бездна (tehom raba) се разпукнаха и небесните отвори (аrubot-ha-shemaim) се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи"(Битие 7:11-12). Те обаче са идея, която присъства и в далеч по-старата древноегипетска литература: ,,отвори преградите на небесните отвори" (Текстове от саркофазите 225; 488; 491).


т. нар. Стела на Баал от Угарит. Лувъра, инв. № AO 15775 - XV-XIII в. пр. н.е.

Тези клапани във висините са познати и на жителите на Угарит под същото име - 'urbt (Keil-alphbetischen Texte aus Ugarit 1.4, V, 61; 64; VI, 8; VII, 18; 26). Те са считани за прозорци в небесния палат на Балу, местната версия на общия за целия Левант, включително за древните евреи могъщ бог Баал – господар на ветровете, дъждовете и бурите. През тях, когато ги отвори, се изливат дъждовните потоци: ,,Отвори той прозореца в дома... бездните в облаците...и напои земята"(пак там, 1.4, VII, 25-31). Френският археолог Клод-Фредерик-Арманд Шафер дори смята, че в покрива на главния храм на Балу в града има отвор през който дъждът се излива върху олтара, а по време на суша от него жреците извършват възлияния за да предизвикат идването на животворната небесна влага.

Самият небесен свод подобно на земята е поставен върху опорни колони: ,,небесните стълбове треперят и се ужасяват от неговите укори" (Йов 26:11). Тази представа отново е напълно идентична с присъстващата в древноегипетската религия концепция – ,,аз разпрострях страха от теб надалеч, чак до четирите стълба на небето" (Urkunden des ægyptischen Altertums IV, 612); Всемирната катастрофа за египтяните ще настъпи, когато ,,небето и неговите стълбове" рухнат (Текстове от пирамидите 3:449; 5:458; Текстове от саркофазите 60, 622).

Върху купола на небесата са окачени слънцето и луната. Те монотонно се носят по своя път от изток на запад, а звездите са нищожни светлинки, приковани неподвижно върху свода. Те са просто източници на светлина и знаци за отмерване на времето: ,,И Бог каза: Да има светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената" ( Битие 1:14). Подобни са характеристиките и функциите например на луната и във вавилонския епос. Там Мардук: ,,направи да се появи луната и ѝ повери нощта... за да определя дните" (Енума Елиш 5:12-13). Слънцето и луната могат по волята на божеството да спират своя ход произволно удължавайки денонощието. Така в книгата на Исус Навин (Йехошуа бен Нун) за завладяването на Палестина от евреите се разказва за това как библейският герой им заповядал да застинат в небето, за да има време армията му да разгроми окончателно противника си – аморитите от Гибеон: ,,Тогава Исус говори...: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря .... Слънцето застана насред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден" (Исус Навин 10:12-13).

Един от запазените в еврейския Танах (Стария завет) химни предава идеята, че жилището на слънцето се намира на хоризонта. На западния хоризонт то залязва, придвижва се под земята, правейки там през нощта обиколка подобна на дневната по небето и накрая рано сутрин победоносно изгрява на източния хоризонт: ,,Техният звук се носи по цялата земя, и техните думи до краищата на света. В тях той е поставил жилище за слънцето, и то излиза като жених из брачните си покои, радва се като великан да измине пътя си" (Псалми 19/18: 5-6). Тази представа определено изглежда заимствана от древноегипетската космология, където слънчевият бог-фараон Ра при залеза на западния хоризонт (ахет) започва своето пътешествие из подземния свят Дуат и след като е победил всички свои врагове се въздига тържествувайки като ,,Ра, господарят на хоризонта" (Текстове от саркофазите 51) отново от дома си на изток.


Стенопис на слънчевия бог Ра, плаващ на своята ладия през подземния свят. Гробницата на фараона Сети I ( прибл. 1290–1279 г. пр. н.е. ) в Тиванския некропол - KV17

Звездите от перспективата на земния наблюдател през бронзовата епоха са не безкрайно отдалечени огромни слънца, а незначителни светила, които понякога могат да се откъснат oт мястото си на небето, където са закрепени и да паднат на земята. В картинните описания на космически катаклизми тези явления се превръщат в пороен звездопад: ,,звездите ще изпопадат като листа от лоза"(Исая 24:4); ,,звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят" (Матей 24:29).

Нещо повече – за народите от Древния Близък Изток, включително евреите, звездите всъщност са одушевени същества – божества също както слънцето и луната. Този мотив се среща както във вавилонската поема Енума Елиш (5:2-4; 6:91; 7:124-131), така и в текстовете от Угарит. Там bn il ("синовете на Ел") са приравнени директно на pḥr kkbm - "събранието на звездите" (Keilschrift Texte aus Ugarit 1.10.1:3-4), или пък звездите са ,,дъщери на Сияйния, Господаря на полумесеца (bnt hll, b'l gml)"(пак там 1.24:41-42).

Идентичен израз откриваме и в библейската книга на Йов: ,,когато утринните звезди се веселяха заедно и всички синове на бога (Ел) възклицаваха от радост,, (38:7). В книгата на Исая Денница - утринната звезда или планетата Венера при изгрев е божество, което се е разбунтувало срещу главния бог, за което е наказано: ,,Как падна от небето ти Деннице, сине на зората ... А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над звездите на бога (Ел) и ще седна на планината на събранието на боговете на края на севера"(13:12-13).

Мотивът за бунта на второстепенните божества срещу първоначалния ред може да се открие и в шумерската митология – бунтът на игигите срещу анунаките, предизвикан от наложените им тежки трудови повинности. Кризата е разрешена с решението за създаване на хората, които да отменят игигите в техните задължения (Епос за Атрахасис 1:1-6). Също така в Библията звездите няколко пъти са наречени ,,небесно воинство"( Битие 2:1; Второзаконие 4:17; 17:3; Исая 45:12 и др.). Тази армия разбира се води битки: ,,от небесата звездите се сражаваха, от своите пътища (Съдии 5:20). Начело на нея стои еврейският племенен бог Яхве, като това е отразено в един от епитетите му: Яхве-Цваот (Яхве-Саваот) – Яхве на небесните воинства (Исус Навин 5:14, Йеремия 9:15 и др.). Вярата на вавилонските астролози, че раждането на велик владетел е свързано с изгрева на нова звезда е съхранено дори до днес в жаргонното название на публичните личности. Тя присъства и в евангелския разказ за раждането на Исус от Назарет - Витлеемската звезда, довежда до яслите на младенеца именно магове-астролози от Изтока (Матей 2:1-12).

Над твърдия небесен свод е разположено ,,небето на небесата" (шемей-ха-шемаим - Второзаконие 10:24; Псалми 148:4). Там е жилището на бога Яхве и другите свръхестествени сили. Те могат да слизат в нашия свят, а заслужилите богоугодни хора да се възнасят в техния през специална небесна порта: ,,Колко е страшно това място! Това не е нещо друго освен Божи дом, това е вратата на небето"(Битие 28:17). През тази врата твърди, че е преминал и авторът на книгата Апокалипсис: ,,видях, ето, врата отворена на небето и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба казваше: Възлез и тук и ще ти покажа това, което трябва да стане" (4:1). Въпросната порта е добре известна от паметниците на древноегипетската религия: ,,аз влязох през портите на хоризонта – портите на хоризонта се отвориха пред мен" (Текстове от саркофазите 50; 91); ,,зная тази порта насред небето през която Ра излиза" (Книга на мъртвите 107).

За удобство при придвижването между двата свята между тях се появява и стълбище по което пътуващите за и от отвъдното могат да се изкачват и слизат. В Библията тази стълба към небето е отразена в съня на еврейския патриарх Яков в Бетел: ,,ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея"( Битие 28:12). Аналогична конструкция откриваме в представите на древните египтяни: ,,Пристъпи! За да можеш да се възнесеш на небето стълбата към Ра е изградена за теб!" (Текстове от саркофазите 21; 62; 76). Тази стълба е наричана още и ,,стълбата на Шу"– божеството на въздуха и вятъра (Текстове от пирамидите 3: 539; Текстове от саркофазите 78-79; 278).


"Стълбата на Яков" - гравюра към първите издания на Лутеровата Библия (1534 и 1545 г.)

В тази митична космология дълбоко в земните недра е разположен светът на мъртвите – шеол– преизподнята. Той е аналогичен на Иркала в шумерската, Ершету в асировавилонската или Хадес в класическата гръко-римска митологии (Black & Green, Gods, Demons and Symbols, 1992, p. 180). Там след смъртта си отиват душите на всички починали, независимо дали са били праведни или грешни. Наградата или възмездието за добродетелта или порока е била дали починалият ще ,,слезе в шеол с мир" или ,,с кръв" (1/3 Царе 2:6; 2:9). Поне до епохата на персийското владичество еврейската религия все още не е възприела идеята за възкресение на мъртвите: ,,този, който е слязъл в шеол няма да се върне обратно" (Йов 7:9).

Така представената в Библията приказна картина на света не се отличава по никакъв начин от идентичните построения във всички останали митологии: тя се състои от обичайната триада етажи на мирозданието: небе, земя и подземен свят. А подобен начин на архаично ,,изобразяване на природния свят притиснат като сандвич между небето, чиито граници започват някъде в облаците и ада, който лежи дълбоко под земята" е признат за неприемлив дори от религиозни учени като американския ядрен физик Уилям Г. Полард, за когото ,,от приоритетната гледна точка на сегашните възгледи за Вселената такива представи са напълно неприемливи и наистина погрешни" (Pollard, Physicist and Christian, 1961, p. 97). Това е един приказен свят на плоска земя и твърдо небе, което се достига по път минаващ по стълба и през порти. Свят на фантастични чудовища, великани, дори говорещи змии и магарета.

Библията е величествен низ от епични образи, заимствани от митовете на околните народи и религии. И в крайна сметка съвкупност от древни представи, които нямат нищо общо нито с методите на съвременната наука, нито с направените от нея открития. Безспорно тя има своето запазено място в световното цивилизационно наследство. Тя е прозорец към загубения свят на Египет, Месопотамия и Леванта. Нейното представяне като източник на естественонаучни знания обаче в крайна сметка дискредитира нейната истинска стойност. В наивния си стремеж да я възвеличат библейските фундаменталисти само принизяват и обезценяват забележителния резултат от труда на неговите автори – нещо от което във века на дигиталното познание нито хората, нито науката, нито дори самата Библия имат нужда.

Автор: Константин Петков


Статията може да свалите от нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4032

Hatshepsut

КАК ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ ИЗПРЕВАРИ ВРЕМЕТО СИ С ВЕКОВЕ

Да Винчи е роден в Тоскана през 1452 г. – извънбрачен син на флорентински нотариус и млада селянка. Малко се знае за детството му, но артистичният му талант е очевиден още в ранна възраст, тъй като на 14 години той чиракува в една от най-известните флорентински работилници по това време: тази на художника и скулптор Андреа дел Верокио.
През 1482 г., вече сам той художник, да Винчи се премества от Флоренция в Милано в търсене на нова работа. Там започва като военен инженер за Лудовико Сфорца, бъдещ херцог на Милано, и проектира много от известните си военни изобретения. По време на престоя си в града да Винчи създава и едно от най-известните си произведения ,,Тайната вечеря".

Той прекарва 17 години в Милано, рисувайки, извайвайки и записвайки нови изобретения и научни и анатомични наблюдения в поредица тетрадки. Но през 1499 г. френското нашествие в града прекратява работата му с Сфорца и да Винчи прекарва няколко години в пътуване из Италия, работейки по различни проекти. Сред тях е и Мона Лиза, картина, за която се смята, че е започната през 1503 г., и Света Анна с мадоната и младенеца (1510).

Да Винчи прекарва последните си години в Château du Clos Lucé в Амбоаз, Франция, на работа за френския крал Франсис I. Той умира там, на 2 май 1519 г., на 67-годишна възраст.

След смъртта му непубликуваните ръкописи на да Винчи, пълни с идеи и наблюдения, първоначално са пренебрегнати, а по-късно разпръснати, като много страници изчезват завинаги. Но през 20 век учените и реставраторите започват да възстановяват и интерпретират каквито текстове са оцелели. Благодарение на тях вече можем да оценим дейността на един от най-необикновените умове, които светът познава.

Както ще видим, да Винчи прави новаторски открития в инженерството, науката, анатомията и индустрията, често векове преди тези идеи да бъдат широко приети и приложени на практика от света.



1. Произведения на изкуството

Рисуването е за да Винчи предимно учебно и изследователско упражнение: вид брейнсторм на хартия. Винаги готов да експериментира с нови техники, да Винчи прави глинени модели, покрива ги с лен, потопен във влажна глина, и след това ги рисува.

Една от най-известните му творби, Мона Лиза, илюстрира техниката сфумато, с която той е известен, където цветовете се размиват като дим, за да се получат по-меки очертания. По думите на самия да Винчи, ,,окото не познава ръба на нито едно тяло".

Да Винчи не се страхува да възприеме и приложи неортодоксални методи в живописта. В Тайната вечеря той отхвърля традиционните по това време фрескови техники, в които пигментът се смесва с вода и понякога яйчен жълтък, а вместо това експериментира с други бои на водна и маслена основа, за да създаде своя шедьовър.



2. Човешка анатомия

През цялата си кариера да Винчи се стреми към точност в своите анатомични рисунки. Въпреки че повечето от тях се основават на проучвания на живи хора, те разкриват и познания, възприети чрез дисекция. Да Винчи се сдобива с човешки череп през 1489 г. и първата му документирана човешка дисекция е на 100-годишен мъж, на чиято мирна смърт става свидетел във флорентинска болница през 1506 г.

Човешката дисекция е строго регулирана от църквата, която възразява срещу това, което смята за оскверняване на мъртвите. Независимо от това, дисекциите на да Винчи са извършени открито в болницата на Санта Мария Нуова във Флоренция. Сред неговите рисунки е скица с мастило и тебешир на бебе в утробата, вероятно направена чрез дисекция на жена, починала при раждане.



3. Оптика

Редица ръкописи на да Винчи съдържат писания за зрението, включително важни изследвания на оптиката, както и теории, свързани със сянката, светлината и цветовете. За него окото е най-важният от сетивните органи: ,,прозорецът на душата", както той се изразява. Сега знаем как работи то, но по негово време зрението е загадка. За да усложни още повече нещата, окото е труден за дисекция орган – когато се среже, тя се смачква и лещата придобива по-сферична форма.

Да Винчи сварява очите, с които разполага, като несъзнателно по този начин изкривява лещите им. След внимателно изследване стигна до заключението, че окото е геометрично тяло, което се състои от две концентрични сфери: външната ,,албугинова сфера" и вътрешното ,,стъкловидно тяло" или ,,кристална сфера". Той забеляза и, че в задната част на окото, срещу зеницата, има отвор в зрителния нерв, чрез който изображенията се изпращат до мозъка, където се събира цялата сензорна информация.

Наблюденията на Леонардо върху работата на окото предшестват фундаменталните изследвания на Йохан Кеплер през 17 век върху работата на човешката ретина, изпъкналите и вдлъбнати лещи и други свойства на светлината и на астрономията.



4. Опит за летене

Да Винчи е очарован от мисълта за летене. Той чувства, че ако успее да разбере напълно как летят птиците, ще може да приложи това знание за конструиране на машина, която позволява на човека да се издигне в небето. Той се опитва да съчетае динамичния потенциал на човешкото тяло с имитация на естествения полет.

В своите бележки да Винчи описва прилепи, хвърчила и птици като модели за подражание, а своята летяща машина нарича ,,великата птица". Той прави опити да лети още през 1478 г. и многобройните му изследвания за птиците и плановете за летателни машини се съдържат в неговия Кодекс за полета на птиците, 1505 г. Той изследва подробно механизма на полета, записвайки как птиците постигат балансиран динамизъм чрез науката за движенията на въздуха.



5. Геология

Преди Леонардо много малко учени изследват скали в опит да определят как са се образували. Доминира идеята, че науката за Земята идва от древността и мнението на Аристотел, че скалите са се развили с течение на времето, опитвайки се да се превърнат в съвършени елементи като злато или живак. Геологическите познания се основават на предположението, че Земята, заобиколена от сфери с вода, въздух и огън, е божествено творение. Смятало се е, че находищата на вкаменелости са залегнали от ,,потопа" (библейския) или са с чудотворен произход.

Да Винчи отбеляза, че вкаменелостите са твърде тежки, за да плават: те не биха могли да бъдат отнесени на високо място от наводнение. Наблюдавайки как на места има няколко слоя вкаменелости, той разсъждава, че подобни явления не могат да бъдат резултат само от едно събитие. Наблюдава слоеве вкаменелости в планини високо над морското равнище и стига до заключението, че пейзажът е формиран от многократно наводняване и ерозивните сили на водата.

https://www.chr.bg/istorii/art/kak-leonardo-da-vinchi-izprevari-vremeto-si-s-vekove/

Hatshepsut

Трепанацията поставя началото на неврохирургията


За да се облекчи налягането върху мозъка – при кървене след удар на главата например, неврохирурзите често пробиват черепа. Това им позволява да изведат излишните течности, за да оцелее пациента. Но човешкият род познава предимствата на тази процедурата много преди появата на съвременната хирургия. Тя се възприема като най-древната известна хирургическа техника, за която има безброй археологични свидетелства.

Неврохирургията – такава, каквато я познаваме днес, е започнала да се развива едва в края на XIX век. Но интервенцията, при която се пробива дупка в черепа (известна като трепанация), датира още от древността. Въпросът е обаче, кога нашите предци за първи път започват да извършват тази процедура и защо?

Терминът ,,трепанация" произлиза от гръцката дума ,,trypanon", която в буквален превод означава инструмент за пробиване на дупки. Археолозите са намерили стотици животински и човешки черепи с дупки, датиращи от края на неолита. Според други разкопки обаче (извършени основно във Франция), процедурата е още по-стара и може да се проследи до 6500 г. пр.н.е. Наличието на свидетелства, за извършвана трепанация в Европа (най-вече в Португалия, Чехия, Унгария), Сибир, Америка, Далечния изток и Южна Африка, говори, че тази хирургична интервенция се е развила паралелно в различни места по света.

Оказва се, че отделни популации са предприемали тази крайна мярка по различни причини. Изследователите Фернандо Рамирес Рози и Ален Фромент предполагат, че в ерата на неолита хората може би са правили трепанации по медицински причини, но не и на хора. Двамата твърдят, че нашите предци в началото са се упражнявали върху черепите на животни – за това свидетелстват откритите останки от глигани и крави, с белези на трепанация. Фернандо Рамирес Рози и Ален Фромент смятат още, че интервенциите са се извършвали докато животните са били живи и в началото е ставало дума преди всичко за ветеринарна процедура.

Процедурата се прилагала първо на животни

По-късно, както древните римляни, така и древните гърци, също са практикували трепанацията под една или друга форма. Например, в медицинските трактати на Хипократ съществуват сведения, че пробиването на дупки в черепа е процедура, която е била прилагана при фрактури на главата, епилепсия или парализа. Друг гръцки лекар – Гален, също пише за поредица от експерименти върху животни, при които той лично е правил трепанации. Но основата за прилагането на тази процедура при хората в онези векове до голяма степен остава неизвестна.

Съществуват доказателства, че операцията продължава да се развива и през Средновековието, макар някои историци да твърдят, че тя е сравнително рядко срещана – известни са само няколко такива случаи за цяла Европа. Въпреки това, в Южна Америка и Перу, изглежда, че хирургичната процедура достига висока популярност и медиците стават особено прецизни в нейното изпълнение между XIV и XVI век.



Въпреки че има известни различия в това, как лекарите са извършвали трепанацията през вековете, в основата си процедурата остава непроменена. При нея се изисква пробиване на дупка в черепа с помощта на остър инструмент. Що се отнася до мотивацията зад тази древна и варварска практика, големият въпрос е дали тя е медицинска или по-скоро духовна?!

Както вече стана ясно, в един от текстовете на Хипократ, трепанацията се препоръчва за предотвратяване на усложненията, свързани с фрактури на черепа. В средновековна Европа обаче причините за пробиването на дупка в черепа изглежда са други и зависят пряко от културата на съответното общество, в което се практикува тази процедура. Например, има някои сведения, че в Унгария са се извършвали ритуални трепанации след смъртта на човека, но остава неясно защо други европейски народи са използвали процедурата при живи хора. Според някои изследователи, вероятно с нейна помощ са били облекчавани някои състояния, вариращи от физически наранявания до проблеми с психичното здраве.

XVIII век е известен като ,,Векът на трепанацията"

Що се отнася до инките, населяващи земите на днешен Перу, последните проучвания хвърлят по-голяма яснота върху медицинската процедура. Учените са открили изключително много черепи с дупки, което доказва, че практиката е била широко застъпена и с нея масово са се лекували различни заболявания. Антропологът Джон Верано (автор на книгата ,,Дупка в главата: Изкуството на трепанацията") предполага, че инките вероятно са открили терапевтичните свойства на трепанацията съвсем случайно при хора с травма на главата, но веднъж постигнали добър ефект, те са я превърнали в рутинна медицинска процедура.



Историците, изследващи медицинските практики през вековете, твърдят, че истински бум на тази процедура се наблюдава през XVIII век и затова те наричат този период ,,Векът на трепанацията". През това хилядолетие лекарите масово започнали да използват операцията за лечение на черепни фрактури и възпалителни процеси в мозъка. В края на 1700 година обаче тогавашната научна общност се оказала раздвоена. Едни смятали, че процедурата е полезна, а други – че е вредна. Въпреки всичко по време на Американската гражданска война (1861-1865 година) масово се правели такива операции. Европейците обаче започвали да я отричат и да я използват само с научни цели. Така се появява краниотомията и се поставя началото на съвременната неврохирургия.

От домашната трепанация до модерната краниотомия

В наши дни специалистите извършват т.нар. краниотомия – процедура, при която се отстранява част от черепа, за да се осигури достъп до мозъка по време на операция. За разлика от трепанацията, при която дупката в черепа остава завинаги, краниотомията изисква подмяна на отстранения костен сегмент с друг. Освен това тази процедура се прави от неврохирурзите само по изключителни причини – като например да премахнат мозъчен тумор или аневризма.

В най-новата ни история има и прелюбопитни истории за хора, които сами са си правили трепанация вкъщи. Такъв например е случаят с британската художничка Аманда Филдинг. Тя смятала, че като пробие дупка в черепа си, ще подобри притока на кръв към мозъка и ще се предпази от невродегенеративни заболявания. През 1970 година художничката си направила трепанация сама пред огледалото в дома си. А след това, на два пъти – през 1979 и 1983 година, се кандидатирала за британския парламент, с цел да измоли от Националната здравна служба (NHS) да започне да предоставя трепанацията като рутинна процедура на всички британски граждани. За щастие опитите й не се увенчават с успех. А малко след това неврохирурзите излизат с официален призив ,,хората да не правят това у дома, защото процедурата може да им коства живота".

През вековете трепанациите са се правили по много различни причини, като например:

· Магически и религиозни – за освобождаване на хората от демони, които биха могли да ги измъчват.

· Просветителски – даващи право на човека да премине от детска към зряла възраст или за да се превърне даден мъж във войн.

· Терапевтични – с цел отстраняване на тумори и лечение на травми, конвулсии, епилептични припадъци, мигрена, загуба на съзнание и промени в поведението.


Източници:

,,Curiosities of medical history: Trepanation" by Maria Cohut, Medical News Today

,,Earliest Animal Cranial Surgery: from Cow to Man in the Neolithic" by Fernando Rozzi and Alain Froment, NCBI

,,The Curious Case of the Cow With a Hole in Its Skull" by Lessle Lazar, The Wire

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Trepanatciiata-postavia-nachaloto-na-nevrohirurgiiata_167378.html