• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 November 2019, 22:53:22

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10819
  • Total Topics: 1180
  • Online Today: 125
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

Древни знания

Started by Hatshepsut, 13 August 2018, 06:41:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Антични изобретатели и изобретения

Херон Александрийски


Херон Александрийски (10 - 70 г.) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през I век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
 Основни негови съчинения по математика са "Метрика" и "За диоптъра". В "Метрика" Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Херонова_формула

 В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат (със система от зъбчати колела), както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино.
 Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката.

 Парният двигател на Херон:



Воден орган:



Апарат за вода:



Като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря.

И механичният театър:



Kакто и водната помпа:



Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати (за да се шашкат верващите):


 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Ктезибий Александрийски

Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий живял през III в. пр. н. е. в Александрия. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции.

Негово дело е Клепсидра (воден часовник):



Eдна статия за водните часовници в древността:

http://www.numizmati.com/clocks/index_files/waterclock.htm

Диоптра - създаден от Херон уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до XVI век:



В областта на военното дело, известно негово изобретение е хиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части:





Подробна статия за неговите изобретения:

http://jimslounge.com/portfolio/html/lab4.html

Демонстрации на воден орган:


Römische Wasserorgel

Hatshepsut

13 August 2018, 13:30:54 #17 Last Edit: 13 August 2018, 13:33:58 by Hatshepsut
Механизмът от Антикитира




Единственият съхранил се до наши дни античен астрономически калкулатор, известен като "Механизма от Антикитира" (Antikythera Mechanism) или "компютъра от Антикитира" (по името на гръцкия остров, край който е открит) бил в състояние не само да изчислява датите на слънчевите и лунните затъмнения, но и да съставя календари и да определя годишните дати за започването на Олимпийските игри и останалите панелински надпревари.

Разшифроването на функциите на открития преди 107 години мистериозен механизъм било направено от екип учени под ръководството на математикът и режисьор, д-р Тони Фрийт (Tony Freeth), работещи по програмата Antikythera Mechanism Research Project в Кардиф, Уелс, съобщава специализираното издание Nature. Досегашните изследвания на обекта, смятан за първия аналогов компютър в света, показали, че той вероятно е конструиран в периода 140-100 г. пр. н. е.

Калкулаторът представлявал дървена кутия с 37 бронзови зъбни колела и кривошипен механизъм, като и двете инженерни решения са преоткрити в Европа едва през XIV век.

На лицевата страна на прибора била разположена градуировка за определянето на слънчевите и лунните цикли, както и на местоположението на слънцето спрямо зодиакалните съзвездия.

На обратната страна били открити отметки за определянето на фазите на дългите астрономически периоди, в т. ч. и на Метоновия цикъл (Metonic calendar), използван за съгласуването на лунния и слънчевия календар - 12 лунни месеца са с 11 дни по-малки от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години. Метоновият цикъл бил използван първо от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е., което говори за влияние на астрономията на Вавилон върху древногръцките учени.

Последните открития на екипа на д-р Фрийт водят до предположението, че концепцията за Механизма от Антикитира произлиза от колониите на Коринт, най-веоятно от Сиракуза на о-в Сицилия, и е свързан с работата на Архимед (ок. 287-212 г. пр. н. е.). Древногръцкият математик, физик, инженер, астроном и изобретател, убит от римляните при превземането на Сиракуза след 2-годишна обсада по време на Втората Пуническа война, въвел планетарните изчисления на движението на Луната и останалите известни планети и написал манускрипт за астрономическите механизми.

Досегашните сведения, свързани с откриването на "компютъра от Антикитира", караха учените да свързват механизма с о-в Родос и астронома Хипарх (Hipparchos), написал студия за отклоненията в орбиталния курс на Луната. Досега маханизмът не бил свързван с коринтяните, тъй като целия останал товар на потъналия кораб, в който бил открит бил от Източното Средиземномориe, от места като Кос, Родос и Пергамон.

Изследването на механизма със съвременна апартура за микроскопски изображения с висока дефиниция и триизмерна рентгенова томография, разкрило на задната му страна начертани имената на всички 12 месеца, съвпадащи напълно с календарите от Илирия, Епир и Северозападна Гърция, както и на о-в Корфу. 7 от месеците предполагат евентуална връзка със Сиракуза. Открити били и надписи указващи изчисляването на 4-годишния цикъл за провеждането на древната Олимпиада.

Аналози на "Механизма от Антикитира" засега не се известни на науката. Няколко забележки за подобни инструменти се срещат в античната литература, в т. ч. едно описание на Цицерон на такъв уред, създаден от Архимед. Изваденият от морското дъно през 1900 г. "компютър" обаче е единственият подобен механизъм, оцелял до наши дни. 

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=15915


Реконструкция на механизма от Антикитира


Учени от Великобритания, Гърция и САЩ реконструираха модел на древен гръцки "персонален компютър" от 82 месингови части с помощта на триизмерна рентгенова томография с висока разделителна способност. Астрономическият калкулатор, изработен в края на II в. преди Христа, е бил изумително точен и по-сложен от всеки измервателен инструмент, създаден през следващите 1000 години, предадоха световните агенции, като се позовават на сп. "Нейчър".
Механизмът е подобен на часовник уред, открит близо до гръцкия остров Антикитира, между Пелопонес и Крит, в потънал кораб, през 1901 г. Той е най-ранното известно метално устройство със сложна система от зъбни колела.

Според астрофизика Майк Едмъндс, който ръководи екипа, уредът може да бъде описан като първия известен калкулатор. Той е могъл да събира, изважда, умножава и дели. Могъл е също да предвижда позициите на Луната и на Слънцето върху небосвода, да изчислява лунните фази, да напасва номера на лунните месеци с годините.

Проф. Едмъндс и колегите му установиха, че уредът е имал циферблат, който предвиждал вероятността от слънчеви или лунни затъмнения. Освен това вземал предвид елиптичната орбита на Луната. Британският астрофизик се удивлява, че такъв сложен апарат е създаден така изкусно от метал. Моделът на калкулатора показва 37 зъбни колела, поместени в дървена кутия с надписи върху капака, които се отнасят до движенията на планетите.

Според Едмъндс инструментът е уникален в историята на астрономията.

http://www.journey.bg/news/?news=19489


Компютър на 2000 години:

http://www.vbox7.com/play:fe40f39d

Hatshepsut

Изобретенията на Леонардо да Винчи

Източник: http://mysticolors.com/2011/01/27/da-vinci-inventions/


Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci) (15.04.1452 — 02.05.1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са ,,Тайната вечеря" (Il Cenacolo или L'Ultima Cena) и ,,Мона Лиза" (Mona Lisa или La Gioconda). Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството великият Леонардо е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк...

В този материал ще ви представим малка част от неговите проекти, които може би не са много известни на съвременността.


Картечница

Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Около 1480г., докато е във Флоренция, Да Винчи прави схема на тази въртяща се артилерийска батарея. Елевацията се настройва чрез манивела и въпреки, че има възможности за бърза стрелба (с която са известни по-късните картечници), тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. Освен това картечницата лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е монтирана на колела, а и теглото й е малко.








Касетъчна бомба

За да направи бомбардата или оръдието още по-смъртоносни, Да Винчи проектира големи снаряди, които се състоят от обли гилзи, поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването касетъчната бомба експлодира и се пръска на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюле.




Артилерийско оръдие

Този чертеж е на първа страница на ,,Атлантическия кодекс". Самият чертеж е много пълен и доста добре показва скица на бомбарда с шестнадесет радиално разположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата и разположените в него двойка механични перки и зъбни колела, осигуряващи доста добри бойни възможностите на внушително артилерийско оръдие.










Танк

Танкът е един от най-известните проекти на Да Винчи. Идеята му да всява паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. Докато се опитва да си намери работа в Милано, Да Винчи споделя: ,,Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непристъпни, които биха могли да навлязат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие." Предшественикът на модерния танк на Да Винчи със сигурност би предизвикал ,,уплаха и страхопочитание" на полесражението през XV век. И въпреки това дизайнът съдържа някои сериозни грешки и дори след няколко модификации на оригиналните планове Да Винчи се е сблъскал с доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.






 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Хеликоптерът на Да Винчи

Смята се, че Леонардо да Винчи е първият, който се е сетил за машини с вертикално излитане. Негов чертеж на въздушно витло от 1493г. съдържа платформа, снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на Да Винчи се казва: ,,ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялно нишесте, то би трябвало при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала". Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери. Той е започнал първите публични експерименти в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата, то това би станало с летяща машина, базирана на принципа на хеликоптера. И след малко повече от двеста години неговото предвиждане се оказва реалност.






Брониран кораб

Чертежът на бронирания кораб на Да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, защитен с метал, който се използва за удряне на противникови кораби. Освен това бронираният кораб има и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака и осигурява защита срещу вражеския съд като позволява корабът да се приближи до врага без оръдието да бъде забелязано. Щитът се отваря и затваря със система от ръчно задвижвани винтове много бързо, увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието.




Терминаторът на Леонардо да Винчи

Механичният рицар на Леонардо да Винчи е открит през 1957г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на Да Винчи. Механичният рицар за първи път е бил скициран от Леонардо през 1495г., но се споменава едва през 1974г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti). До наши дни не е имало опити за реконструиране на рицаря и едва през 2002г. Марк Розхайм (Mark Rosheim) построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като ,,войник на колела" или ,,роботът на Леонардо" и е излаган в безброй експозиции и музеи. През 2007г. Марио Тадей (Mario Taddei) прави ново проучване на оригиналните документи на Да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на механичния рицар, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели и движенията му са отчасти ограничени: например ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга ,,Leonardo Da Vinci's Robots" (,,Роботите на Леонардо да Винчи").






Подводен скафандър

Още едно революционно изобретение на Леонардо е бил подводния скафандър.

Водолазен костюм и неговата реконструкция:



http://www.mirf.ru/Articles/art833.htm

Hatshepsut

Клавдий Птолемей
(ок. 87-165 г. )


 "Че съм смъртен, зная и че моите дни са преброени; но когато в мислите си неуморно и жадно проследявам орбитите на съзвездията, тогава повече не докосвам с крака Земята; на масата на Зевс се наслаждавам на амброзията, храна на боговете". Това е епиграфът към книгата на Клавдий Птолемей, която той нарекъл "Математикес синтаксеос библиа 13", т. е. "Математически трактат (по астрономия) в 13 книги". Много скоро започнали да наричат книгата "Мегале синтаксеос" ("Велико построение" и "Мегисте" ("Най-велико"). Добавяйки към последното наименование "ал", арабските астрономи я "върнали" на европейците в края на ХII в. под познатото идо днес име "Алмагест".

 Името на Птолемей е свързано с трудове, оказали голямо влияние върху развитието на астрономията, географията, оптиката. Но своята известност той дължи най-много на съчинението си "Алмагест" - една своеобразна енциклопедия от всички знания на древногръцките астрономи, останала в продължение па 14 века настолна книга не само на астрономите, но и на католишките богослови. Епитетът "най-велик" напълно отговаря на труда на Птолемей, доколкото в него не само са описани с голямо изкуство, но и анализирани всички астрономически знания от онова време. Птолемей успява да представи видимите движения на небесните тела с помощта на комбинации от кръгови движения с максимална за своето време точност. Решението на тази трудна задача е направило най-голямо впечатление на астрономите - съвременници на Птолемей.

 Данните за живота на Клавдий Птолемей са изключително малко. Известно е, че е роден в Египет, провежда научната си рабработа в Александрия в периода 127 - 151 г. Тук прави и самостоятелни астрономически наблюдения. Александрия по това време продължава да бъде известен научен център, независимо от падането на Египет под зависимостта на Рим през втората половина на I в. пр. н. е. След Птолемей античната гръцка астрономия бележи своя упадък. Изкуството на наблюденията запада до такава степен, че в продължение на осем и половина века след Птолемей не се провеждат наблюдения, притежаващи научна стойност.

 В първата книга на "Алмагест" Птолемей излага основните принципи, на които се основават всички по-нататъшни разглеждания и изчисления. Изходните твърдения се състоят в това, че "небосводът има кълбовидна форма и се върти като кълбо", "Земята е кълбо и е разположена в центъра на света", "Земята е точковидна в сравнение с разстоянието до неподвижните звезди" и че "не притежавайки никакво движение, Земята не променя мястото на своето положение".
 Всъщност това са основните положения на геоцентричната система на Птолемей. Необходимо е веднага да се отбележи, че той отделя обширно място на дълги разглеждания, чрез които счита, че е доказал невъзможността Земята да се движи. Отчасти Птолемей си служи с някои положения на Аристотеловата астрономия, а отчасти идва до свои заключения от непосредствени наблюдения. Птолемей спори с тези, които смятат небесната сфера за неподвижна, а заставят Земята да се върти около своята ос, правейки един оборот за едно денонощие. Според него това стремително движение на Земята би пречило на телата да падат към нея, а и всичко, незакрепено здраво към нея, би се движило в обратна посока - на запад, изоставайки от движението на нашата планета. Днес ние можем да кажем, че Птолемей е преувеличавал ролята на центробежната сила, възникваща при въртенето на Земята, но в случая е важно това, че той в потвърждение на своята геоцентрична система привежда физически, а не общи философски разсъждения. Такова е и неговото доказателство за това, че Земята не би могла да се движи около Слънцето. В такъв случай, казва той, неподвижните звезди биха се раздалечавали видимо в онази част на небето, към която Земята се движи, докато в противоположната посока би се наблюдавало тяхното видимо приближаване една към друга. Тъй като обаче нито едното, нито другото се наблюдава, Птолемей заключава, че Земята не притежава никакво движение. В същото време не му се изплъзва фактът, че подобни изменения в положенията на неподвижните звезди биха могли да бъдат предизвикани от денонощното въртене на небесната сфера, тъй като изгряващата за един наблюдател на Земята половина на небесната сфера се приближава към него, докато залязващата се отдалечава. Това също не се наблюдава, но Птолемей стига до правилното заключение - това означава, че диаметърът на Земята е незабележимо малък в сравнение с отдалечеността на неподвижните звезди.
 Това противоречие в разсъжденията на Птолемей е осъзнато едва от Коперник. Последният правилно отбелязва, че ако диаметърът на Земята е толкова малък в сравнение с отдалечеността на звездите, че да не се наблюдава споменатото от Птолемей променяне на местоположението на звездите, тогава същото би могло да се каже и за диаметъра на орбитата на Земята около Слънцето, т. е., че дори и той е незабележимо малък в сравнение с разстоянията до звездите.
 Независимо от посоченото и други подобни противоречия в "Алмагест" е ясно, че Птолемей не е събрал и преповторил знанията на своите предшественици, а е разширил и задълбочил теориите им със собствени наблюдения и изследвания.

 Това се потвърждава и от съдържанието на четвъртата книга на "Алмагест", посветена на Луната. Тук се срещаме с едно откритие на Птолемей - неправилност в движението на Луната, която дотогава била неизвестна. Той сравнява пресмятанията на Хипарх за Луната при положение на апогей и при различни фази със своите наблюдения и открива, че между едните и другите понякога има съвпадане, а друг път то не съществува. Пълно съвпадане имало само при фазите пълнолуние и новолуние, а при първа и последна четвърт се появяват големи разлики. Птолемей открива защо великият му предшественик е допуснал такава грешка - защото се интересувал от положението на Луната само когато са възможни затъмнения, т. е. при пълнолуние и новолуние. Това несъвпадане на изчислението с наблюдението се дължи на нова неправилност в движението на Луната, която Птолемей нарича евекция. Авторът на "Алмагест" дава и едно възможно обяснение на новото явление.
 В петата книга на съчинението си Птолемей описва уредите, с помощта на които провежда наблюденията си. Ясно е, че става дума за ъгломерни инструменти за определянето на координатите на телата върху небесната сфера. Това е преди всичко построеният от Птолемей инструмент за определяне на ширините и дължините на обекти от небето, а също така и инструмент за измерване на ъглови разстояния, станал покъсно известен в Европа като трикветрум.
 Благодарение на седмата и осмата книга на "Алмагест" до нас достига звездният каталог на Хипарх, който, допълнен, съдържа положенията и звездните величини на над 1000 звезди. Независимо от факта, че Птолемей твърди, че е допълнил този каталог, по всичко изглежда, че каталогът на Хипарх е останал почти непроменен. В същата глава Птолемей говори за уточнената от него стойност на прецесията (също Хипархово откритие), но дава за нея долната граница 36", докато определената от Хипарх стойност е между 36" и 45".
 В последните пет книги на своята енциклопедия Птолемей дава окончателен, завършен вид на геоцентричната система. Как той обяснява движението на планетите, какъв е според него строежът на света?
 
 В основата на своята геоцентрична система Птолемей поставя няколко постулата. Първо, Земята е център на света, тя е неподвижна, а Вселената е пространствено ограничена в определен обем. Второ, планетите се движат по кръгови орбити. Трето, движението име равномерно, като те са разпределени в следния ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце (в древността Слънцето и Луната се смятали също за планети), Марс, Юпитер, Сатурн и най-после Вселената завършва със сферата на неподвижните звезди. Луната, Меркурий и Венера се наричат долни или вътрешни планети, а Марс, Юпитер и Сатурн - горни или външни. Слънцето, макар че не е център на света, има не маловажна роля. При разпределението на планетите три са от едната страна на орбитата му, а останалите три - от другата. Наименованията вътрешни или външни са съобразени с положението на планетата спрямо Слънцето.

 Най-сериозната задача, която стояла пред Птолемей, е обяснението на видимото движение на планетите по небесната сфера. За обяснението на тайнствените възли, които описват планетите по небето, Птолемей използува деферентите и епициклите на Аполоний Пергски. По малка окръжност, наречена епицикъл, се движи една планета. Центърът на окръжността от своя страна се движи около Земята по втора голяма окръжност, наречена деферент. Аполоний допускал, че със съвкупността на тези две движения могат да се обяснят особеностите в движението на планетите. С деференти и епицикли Хипарх обяснявал различната продължителност на годишните времена, но забелязал, че и допускането на ексцентричност на слънчевата орбита дава същата добра възможност за обяснение.
 Въвеждането на деферентите и епициклите не задоволява напълно Птолемей. Най-напред той приема, че Земята заема ексцентрично положение спрямо деферента, но пресмятанията му показват, че дори и тогава центърът на епицикъла не ще се движи равномерно спрямо земния наблюдател. Съществува обаче една точка, спрямо която той би се движил равномерно - разположена симетрично на Земята от другата страна на деферента и наречена от Птолемей еквант.
 Сложната плетеница от деференти и епицикли, ексцентрични орбити и екванти не обяснила напълно движенията на планетите и Птолемей се принуждава да въведе към първия епицикъл втори, чийто център се движи по окръжността на първия и т. н. Той писал: "Не трябва да се удивляваме от множеството въведени от нас кръгове, ако се отчетат наблюдаваните неправилности в движението на планетите. Още повече, че с тях се удава да се спаси правилността и кръговата форма на движенията".
 По отношение на разстоянията, които разделят Земята от планетите, Птолемей пише, че не разполага с данни за тяхното определяне. Като взема под внимание, че Марс, Юпитер и Сатурн обикалят по небесната сфера съответно за 2, 12 и 29,5 години, той смята, че от трите планети най-близо до нас е Марс, а най-далеч Сатурн. Меркурий, Венера и Слънцето, макар че извършват една обиколка за една година, Птолемей също подрежда на различни разстояния, като поставя най-близко Меркурий, а най-далеч - Слънцето.

 Птолемей работи и в областта на географията. Той пръв въвежда съвременната географска мрежа от меридиани и паралели, пресмята положението на няколко хиляди селища, разположени от Скандинавия до праговете на Нил и от Испания до Индия. Съчинението му "География" е едно от най- големите постижения на географската наука в древността.
 Използувайки много от философските идеи на Аристотел, Птолемей много често се опира на наблюденията на Хипарх, чието име споменава с уважение на редица места в своя "Алмагест". Характерно за трудовете на Птолемей е желанието му да обясни и да докаже допусканията си физически. В същото време той е един изключително добър математик. Пръв въвежда в "Алмагест" елементи на сферичната тригонометрия, а изчислените от него синуси на ъгли през всеки половин градус от 0° до 180° се използуват от учените в продължение на столетия. Птолемей смята за важен принцип във всички астрономически построения тяхната простота. Той казва: "Трябва да се прилагат, до колкото това е възможно, най-простите хипотези в учението за небесните движения, но ако те са недостатъчни, трябва да се търсят други, по-подходящи. Ние сме длъжни да се грижим единствено за това, колкото се може по-добре да обясним явленията в природата".

 Теорията на Птолемей е била в пълния смисъл на думата грандиозна победа на човешката мисъл в природата. Тя разложила забърканите линии на видимите движения на планетите на прости и ясни елементи. И макар тази конструкция от елементи да не се отличава с простота, тя за пръв път позволила да се предизчисляват сложните възлоподобни пътища на планетите, техните ускорения и забавяния, обратни движения по небесната сфера. По съставените от Птолемей първи планетни таблици било възможно да се изчислят отнапред положенията на дадена планета на небето с невиждана дотогава точност от 10'. Теорията на Птолемей е направила огромно впечатление не само на съвременниците му. В продължение на 14 века неговата геоцентрична система властва без съперници над умовете на учените. Но не винаги тази власт се основава на преклонение пред великия математически талант на древногръцкия учен. С течение на времето било забравено, че Птолемей говори само за едно описание, а не за обяснение на явленията. Средновековните църковници и схоластици превърнали математическата конструкция в последна истина, догма. В такъв вид теорията на Птолемей оковала за много векове научната мисъл и в качеството си на официална доктрина заставяла много учени да затварят очите си за нови факти. Нужен е бил светлият ум и огромната научна смелост на Коперник, за да се преодолее този застой и да се изведе астрономията на пътя на прогреса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=241

Hatshepsut

Хипнозата


 Хипнозата е толкова древна, колкото и самото човечество. Клинописните плочки намерени в междуречието на Тигър и Ефрат свидетелстват за това, че най-древния известен нам народ - шумерите - са познавали хипнозата още в ІV хилядолетие преди Христа и са я използвали точно така, както се използва и днес.

 ШУМЕРИ

 В жреческата школа на град Ерех, от незапомнени времена се съхранявал ръкописен документ, който постоянно се преписвал отново и отново. Фрагменти от този документ са съхранени и до днес и съдържат неопровержимо доказателство за това, че в далечни времена, най-образованите лекари измежду жреците лекували болните посредством внушение по време на сън. На шумерските жреци също така били известни три степени на състояние на хипноза - лека, средна и дълбока. В наши дни това деление продължава да е валидно.

 ИНДИЯ

 В един от най-старите санскритски текстове (кодекс на законите на Ману) също се споменава посочената по-горе класификация на хипнотични състояния. Тук те са описани като "сън в будно състояние", "сън в сънищата" и "сън на блаженството". И в наши дни самохипнозата представлява съставна част от ред висши степени при йога практиките.

 ЕГИПЕТ

 В древен Египет хипнозата се прилагала като терапевтично средство. В папируса на Еберс, чиято възраст е три хиляди години, са описани методите използвани от целителите от онова време. Тези методи имат много общи черти с използваните в наши дни. Египетските жреци били също така и народни лечители. В началото на хипнотичния сеанс те държали пред очите на пациента блестящ метален диск, за да предизвикат умора, която преминавала в хипнотичен сън. Тук лесно може да се разпознае източника на метода на фиксацията, използван днес. На древните египтяни също така било известено полагането на ръце, съпровождано със съответното внушение. В един древноегипетски докумен е написано: " ... постави длани върху него, за да успокоиш болката в ръцете и кажи, че болката ще отмине." В тези времена са съществували храмове, в които се разрешавало на болните, търсещи изцеление от боговете, да преспиват. Най-известните между тях били храма на Серапсис в Канопус и храма на Изида.

 ГЪРЦИЯ

 Древните гърци също познавали хипнозата и храмовия сън. Болните, пристигащи в храма били длъжни за определен период от време да се придържат към определена диета. Последващ етап от подготовката към собственото лечение били благовонните бани и ритуалните измивания. След това жреца разказвал на болните за случаите на успешно изцеление, за да можел да ги "настрои" към предстоящото събитие и да повиши напрежението от очакването. Чак след това болните били допускани към лечебния сън. По време на съня жреците нашепвали определени хипнотични думи, които в комбинация с храмовата атмосфера пробуждали силите за самоизцеление. След събуждане, жреците тълкували породените у пациентите сънища и строго им заповядвали да следват съветите на боговете. И тогава, както и днес имало болни, които не се поддавали на хипноза и неуспявали да заспят. В такива случаи се намесвали храмовите жреци, притежаващи медиумни способности, които изпадайки в транс, установявали контакт с боговете. В знаменития храм на Аполон в Делфи до процеп в скалата, от който се издигала пара, на златен триножник седял жрица. Вдишвайки изпаренията тя изпадала в транс и отговаряйки на зададените въпроси предавала съветите на боговете. В други храмове, жреците изпадали в транс вдишвайки изпаренията от ритуално запалени треви и растения.

 РИМ

 Римляните също имали медиуми, лекуващи болните или търсещи съвети, контактувайки с боговете. Даже философите използвали хипнозата и внушението. Римският поет Порфирий, живял в ІІІ в до н.е., съобщава за научен спор, който водели помежду си философите Плотин и Олимпий. Техните ученици също спорели за това, кой от двамата учители има повече познания. Най-накрая, Плотин предизвикал Олимпий да се състезават в "магическото изкуство".Това състезание трябвало да се проведе в присъствието на учениците. Плотин пристъпил близо до Олимпий и няколко минути го гледал втренчено в очите, а после силно извикал, така че да го чуят всички: "Погледнете, сега ще затегна тялото на Олимпий като кесия за пари!" И наистина ... Олимпий мигновенно усетил силна болка и бил принуден да признае, че неговия опонент притежава голяма сила на духа.

 ХИПНОЗАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

 Хипнозата във вид на храмов сън се е съхранила почти до средата на VІ век. Впоследствие, наследството на жреците започнало да преминава в ръцете на християнските монаси, които извършвали чудотворни изцеления с помоща на молитви, светена вода, мощи на свети великомъченици и полагане на ръце. Последното било прерогатив на папата и кралете. В Новия Завет се казва: "Върху болните ще поставят ръцете си и ще им стане по-леко..." Към ХІ век се отнася първото споменаване за самохипнозата на монасите от ордена на гезихастите в Атон. Те изпадали в състояние на самохипноза, взирайки се в собствения си пъп. За това били наречени омфалопсихици или съзерцатели на пъпа.

 ПАРАЦЕЛС

 Теофраст фон Гогенхайм (1493-1542), по известен под името Парацелс, учел, че решаваща движеща сила при всяко изцеление се явява "вътрешния лекар". Той писал за това, че монасите в Каринтия лекували болните, заставяйки ги да се взират в блестяща кристална топка. Това обикновенно предизвиквало изпадане в дълбок сън. По време на този сън монасите провокирали съответните внушения за оздравяване, което настъпвало в повечето случаи.

 ИНКВИЗИЦИЯ

 Чак по време на светата инквизиция този вид терапия потънал в забрава, тъй като всеки способен да я приложи, можел да бъде обявен за поклонник на дявола.

 ХИПНОЗАТА - ВЪПРОС НА ВЯРА 

Хипнозата изминава дълъг път от времето на д-р Месмер и "животинския магнетизъм". В наши дни терапевти я използват успешно за обезболяване, при лечение на никотинови зависимости и последствия от психологически травми. Но този метод и до днес бива поставян под съмнение.

Хипнозата е един от най-древните методи за лечение и въпреки това предизвиква разгорещени дискусии. Много пациенти се безпокоят, че ще изгубят контрол над себе си и че могат да ги принудят да вършат неща, които никога не биха направили в нормално състояние.

Хипнозата изисква изпадане в транс, който представлява междинно състояние между сън и бодърстване. Човекът не реагира на външни дразнения, но се поддава на внушения от страна на хипнотизатора. В продължение на десетилетия хипнотизаторите са довеждали до транс чрез фиксиране на погледа, когато на пациента се нарежда да гледа втренчено в една точка и в люлеещ се предмет. После лекарят повтаря монотонно едни и същи думи. Когато постигне промененото състояние на съзнанието, хипнотизаторът внушава на пациента мислено да се постави в някоя ситуация. Например хората страдащи от постояннни страхове или от плахост, могат да си представят житейска ситуация, в която биха се чувствали храбри и самоуверени. Астматиците пък си представят колко леко дишат.

 ТРИ СТЕПЕНИ НА ХИПНОЗАТА

В началото на ХХ в. швейцарският психиатър Огюст Форел разграничил три степени на хипноза. Най-леката по-повърхностна фаза е сънено, вцепенено състояние, а по-дълбоката настъпва, когато пациентът вече не е в състояние да помръдне нито крак, нито ръка и губи усет за болка. Последната степен може да се сравни със сомнамбулизъм, придружен от пълна загуба на паметта. Макар че всяка форма на хипнозата има своята лечебна стойност, медиците предпочитат да използват първата и втората фаза на транса, тъй като пациентите тогава проявяват по-голяма склонност да взамодействат с лекаря. Научни изследвания показват, че податливостта на хипнозата не е вродена, освен това пациентът трябва да прояви определено желание да учавства в тази процедура.

Дълго време на хипнотичния транс се е гледало като на релаксация. Древните шумери, населявали Месопотомия, умеели да потапят болния в подобие на целебен сън, а в древногръцките текстове се споменават култове, преминаващи през етапи на изпадане в транс.

Немският лекар Франц Антон Месмер, който в края на XVIII в. има практика във Виена и Париж, вижда източниците на лечебно въздействие на транса в сила, наречена от него "животински магнетизъм". Според него вселенате е потопена в неусезаема субстанция - флуиди, които заобикалят телата от всички страни и проникват в тях. Всеки индивид итрае роля на магнит, като главата му представява северния полюс, а стъпалата южния. Болестите се появяват, зашото в организма, на човека се нарушава разпределението на флуидите, и могат да се излекуват с лек масаж на "полюсите" и "екватора", които се намират в областта на долните ребра.

 Хипнозата навлиза в съвреминния си етап през 1843 г. когато английският лекар Джеймс Брейд въвежда термина в употреба от гръцката дума hipnos /сън, в гръцката митология Хипнос е бог на съня/. В този момент на сцената излизат психиатрията и психологията. Представителите на тези научни области са по-заинтересовани от потенциалнто терапевтично действие на състоянието на транс, отколкото физическите пациенти, залегнали в основата на феномена хипноза.

Във Франция голямо значение има новаторската работа та психиатъра Жан Мартен Шарко. Той открива ефективността от метода на хипнозата през 1878 г. и го ползва за лечение на болни с диагноза хистерия. Осноположникът на психологията Зигмон Фройд известна време се занимава с хипноза, но вижда, че  резултатите получени от Шарко имат произволен характер и не се подават на възпроизвеждане, за това рашава да се посвети на психоанализата.

През 70-те години на ХХ в. е публикуван труд на американския психиатър Милтън Ериксон, който ознаменува началото на нова ера в използването на хипнозата. Вместо класически авторитетен метод на лечение, при който хипнотизаторът диктува на пациентът какво трябва да прави, е разработен нов подход ограничаващ терапията - той вече трябва да проявява сдържаност по отношение на пациента.

Умерената фаза на транса е придружена от ясно изразени физиологични промени: забавянето на дишането и сърдечната честота, намаляване на количеството хормони на стреса при едновремено овеличаване на броя на лимфоцитите, които имот голямо значение за функцията на имунната система. Електроенцефалограмата показва, че човекът под хипноза не спи, а е в отпуснато състояние на бодърстване. Съзнанието му е частично обърнато навътре към него самия, докато другата негова част не престава да реагира на външни дразнители.

И досега остава неизяснено какви процеси се задействат с помощта на концентрацията върху подсъзнанието. Но научните данни събрани през последните 20 години, показват ефективността на хипнотерапията при редица проблеми - импотентност, тютюнопушене и алергични реакции от типа на невродермита.
 
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4670&tid=75245

Hatshepsut

Откриха най-стария календар

Преди 10 000 г. в Шотландия следили Слънцето и Луната


Календар на 10 000 г. откриха археолози в Северна Шотландия. Той е с почти 5000 г. по-стар от най-сериозния си конкурент - древен календар от Месопотамия от Бронзовата епоха.
Новооткритото съоръжение представлява система от плитки ями, вдълбани в земята. Те са подредени така, че да представят месеците в годината и лунните фази в отделния месец. Вероятно е можело да служи за наблюдение и на изгрева в средата на зимата - период, за който древните са смятали, че слънцето се ражда за нов живот. Това наблюдение дава възможност да се коригира ежегодно лунният календар така, че да се синхронизира със слънчевата година.

Археолозите предполагат, че древните са разделяли всеки лунарен месец на три десетдневни "седмици", представящи основните фази на луната. Съоръжението е било използвано в продължение на 4 хилядолетия - от около 8000 г. пр.Хр. до около 4000 г. пр.Хр. За това време вкопаванията са били подновявани стотици пъти,  затова вече е много трудно да се докаже дали в тях са били поставени дървени или каменни стълбове. Съоръжението е представлявало 50-метрова дъга, очертана от 12 ями, дъгата е с лице към v-образен прорез, очертаващ се на хоризонта от релефа на околните хълмове, откъдето слънцето е изгрявало в средата на зимата.

Да се следи ходът на времето трябва да е било от огромно икономическо и духовно значение за общностите от ловци и събирачи, които са населявали района преди 10 000 г. Календарът им е помагал да определят точното време, когато се очаква да се върнат стадата диви животни при годишната им миграция или пък най-вероятния момент, когато ще се появи сьомгата. Но лидерите на тази праисторическа общност - вероятно шамани - може да са използвали календара, за да създадат впечатление у другите, че могат да предвещават и контролират сезоните и поведението на слънцето и луната.

"Проучванията ни показаха, че това общество от каменната ера е било много по-напреднало, отколкото си мислехме досега. Новите данни ни дават възможност да се опитаме още по-добре да разберем как се е развивало то в икономическо, социално и космологично отношение", казва ръководителят на археологическия екип проф. Винсент Гъфни от Университета в Бирмингам.

https://www.spisanie8.bg/

Hatshepsut

Откриха как е действала хирургията в Римската империя


Италиански археолози откриха конструкция отпреди 1800 години, в която древните римляни са извършвали хирургически операции. Това е едно от най-важните исторически открития, което може да хвърли светлина върху въпроса за това как е функционирала медицината в Римската империя, коментира вестник ,,Кориере дела сера".

Според него Domus del chirurgo, или Къщата на хирурга, е конструкция от III век от н.е., която е изникнала неочаквано и за експертите по време на разкопките на Piazza Ferrari в град Римини (на Адриатическо море). След 17-годишна работа археолозите са достигнали не само до красиви римски мозайки, а и до 150 приспособления, използвани като хирургически инструменти от древноримските хирурзи.

Според специалистите методите в древноримската хирургия не са били кой знае колко по-различни от тези в съвременната медицина. В древността обаче хирурзите много често са отивали сами в домовете на болните, за да ги оперират.

Сред откритите инструменти впечатлява желязно средство, което е било използвано за изваждане на върховете на стрелите от раните на войните. Сред намерените инструменти има и такива, които наподобяват съвременните скалпели и хирургически ножици и сонди, а така също и различен вид съдове, в които са били съхранявани лекарствата. Предполага се, че преди операциите на болните са били давани упойки, приготвени с различни билки и треви.

Като доста интересно се определя и приспособлението за премахване на мазоли. Става въпрос за керамична бутилка с формата на стъпало, в която се поставяло олио или топла вода.

Смята се, че на пациентите са били давани да изпият някакви смеси винаги преди операции или интервенции, независимо от какъв тип са били. Сместа била приемана от пациентите, дори когато е трябвало да им бъде изваден само един зъб.

Операционната зала на древните римляни наподобявала съвременната лаборатория, тъй като е съдържала маса за лягане и стол с облегалка за хирурга. Не липсвало и дълго легло по протежението на стената.

Всички досегашни открития от този тип дават само оскъдна и обща информация за хирургията сред древните римляни, коментира италианското издание.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-22_01.html

Hatshepsut

Медицината в древна Месопотамия

В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал - последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Франц Кохер. Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher. В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани ,,трактати". Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за не-специалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.


Глинена табличка с клинописен медицински текст,
описващ рецепта за билков препарат против безплодие, съдържащ канабис.

(Библиотека на асирийския цар Ашурбанипал /685-627 г. пр. н.е./, Ниневия)

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено ,,Ръката на Божество Х" на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например ,,бенну". Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.


Лечебната практика в Древна Месопотамия е неразделим синтез
между лечебни процедури и магически ритуали


Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан ,,маг". Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата ,,Ръката на..." се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан ,,доктор", тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100г. пр. Хр.).


Вавилонски лечител - асу

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодексът на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост - всъщност тя се отличава с приложението на принципа ,,око за око, зъб за зъб", докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с ,,употребата на скалпел", може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни ,,кодекси".


Намерен в Древна Месопотамия череп със следи от трепанация

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени ,,Предписания за болести на главата". Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например ,,лъвска мас" (точно, както ние използваме ,,момина сълза" или ,,коледарче"). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.


Богинята на лечението Гула с нейното куче Кудуру (или Назимаруташ)
(Вавилон, II пол. на XIV в. пр. н.е. - каситски период)

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

http://dreven-iztok.ucoz.com/publ/medicinata_v_drevna_mesopotamija/1-1-0-19

Hatshepsut

Създадоха нов музикален инструмент по чертежи на Да Винчи

Великият Леонардо да Винчи е бил толкова авангарден за времето си, че много от идеите му били невъзможни за реализиране поради липсата на необходимите технологии и материали. Такъв е случаят например с проектирания от гения уникален музикален инструмент Viola Organista, конструиран едва днес, в наши дни в Полша, пише "Мениджър Нюз".

Той представлява хибрид между клавесин, орган и виола да гамба (б.р. - струнно-лъков инструмент, използван най-вече през Ренесанса и Барока и наподобяващ по форма и звук виолончелото).

Моделът, който външно прилича на роял, е изработен от музиканта Славомир Зубжицки, който след това демонстрира организира и и първата световна премиера новия музикален инструмент. Измислена преди повече от 500 години,  Viola Organista буквално завладява съвременните слушатели.







Viola organista made by Sławomir Zubrzycki

http://www.obekti.bg/chovek/11301

Hatshepsut

Компютър на... 2000 години


През далечната 1900 г. е открит първият компютър. Той обаче не е сглобен във фабриката на някоя съвременна компания. Напротив - създаден е преди повече от две хиляди години в Античния свят...

На изумителната мистериозна находка се натъкват група гмуркачи за водни гъби. Преди 111 години на връщане от Африка ги заплашва буря и те решават да изчакат тя да премине, закотвени на малкия гръцки остров Антикитера. При едно от гмурканията си в района забелязват на морското дъно множество разпилени статуи. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски плавателен съд, случило се хилядолетия назад. Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови парчета, за които първоначално е решено, че са част от скулптурите. След като ги изследва задълбочено обаче, две години по-късно Валериос Стаис, археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: това са части от

сложен механизъм, съставен от зъбчати колела. Оттук започва световната треска по разкриването на загадките на Механизма от Антикитера.
Първият учен, който повдига завесата на мистерията около древния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс. През 1955 г. той изказва предположението, че това е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от 20. век, или пък своеобразен астрономически часовник. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г.
Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от 16. век!), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки, а резултатите от изчисленията са били показвани върху предната и задната страна на механизма.

По-нататъшното разкриване на тайните на устройството идва с напредването на модерните технологии, най-вече в областта на сканирането и компютърната обработка на данни. През 2005 г. в Атина, където се съхранява механизмът, с помощта на рентгенов томограф от Великобритания е изследвана вътрешната структура на древния уред. Мощният триизмерен скенер дава възможност на учените да прочетат

стотиците ситни надписи на старогръцки език, с които е изпълнен. Информация е била почерпена и по метод, разработен от Hewlett-Packard, при който фрагментите от устройството се заснемат многократно с висока резолюция и при различно осветление. След наслагването на образите се стига до пълната информация за тях.
"Надписите са в изключително лошо състояние, те са с дълбочина на нареза под 1/10 от милиметъра, а самите букви са с височина от едва милиметър. Без съвременните технологии нямаше да сме в състояние да ги прочетем", обяснява Янис Бицакис, един от съавторите в проучването.
Успешно са разшифровани към 2000 знака, или 95% от запазените надписи по повърхността на Механизма от Антикитера. Тези открития потвърждават, че устройството представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време - своеобразен астрономически календар.


Машината изчислявала координатите на Слънцето, Луната и други небесни тела, познати на древните гърци, след като й бъдели зададени минали или бъдещи дати. Според учените е използван Метоническият календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, прочул се със своя 19-годишен цикъл, който въвежда в слънчево-лунния календар). Древният компютър предсказвал с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и служел като календар за организирането на древните олимпийски игри. За съжаление не можем да разберем дали устройството е било задействано от някакъв автомат или на ръка. Много вероятно е да е било вградено в статуя, изложена на важно място, и да е задвижвано от воден часовник или друг подобен уред.
Машини, подобни на Механизма от Антикитера, се споменават в трудовете на древните автори. Цицерон разказва за две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от генерал Марк Клавдий Марцел след падането на Сиракуза през 212 г. пр.н.е. То можело да показва движенията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият подобен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в миналото тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската култура, но други аналози не са откривани досега.

Произходът на Механизма от Антикитера остава загадка, както и причините, поради които се е озовал на римски кораб, след като безспорно е изработен в Гърция. Една от хипотезите гласи, че е бил конструиран в академията на древния философ стоик Посидоний на о. Родос, която по това време била смятана за център на астрономическата и инженерната наука. Учените предполагат, че устройството може би е плячкосано от острова заедно с други предмети, за да се финансира триумфът на Юлий Цезар. Според последните проучвания корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността - Архимед. И докато не може да се твърди, че той е изработил собственоръчно устройството, тъй като Архимед умира повече от 60 години преди най-ранната предполагаема дата на изработка на механизма, не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на този древен компютър.

Въпреки огромния напредък в разбулването на мистериите през последните години, тайни остават. Как древните гърци са имали техническата мисъл да създадат толкова сложно устройство? Нивото на обработка на детайлите в механизма е сравнимо с това на производството на часовници от 17. век, а уредът от Антикитера е датиран между 150-100 г. пр.н.е. Така той попада и в списъка от доказателства на горещите привърженици на теорията за палеоконтакта, или хипотезата за евентуален контакт на човечеството с представители на извънземна цивилизация в древността. А дали наистина е така, вероятно един ден ще разберем...

http://www.obekti.bg/misterii/11788


Определението "компютър" за механизма от Антикитира е малко пресилено, аз бих го дефинирал като "специализирана изчислителна машина", но  в никой случай  не бих го нарекъл прост механизъм, защото самата конструкция и нивото на изработка е достатъчно сложно. Този механизъм е свидетелство за високото ниво на научното познание по време на Античността, което ниво, за съжаление не е било поддържано през идните столетия. Упадъкът започва още през 3-4 век, по време на кризата в Римската империя, а по време на Средновековието този упадък е вече напълно изявен. По време, когато еталон са били наустницата и псалтиря, едва ли някой би се занимавал със създаването на такива механизми.

Hatshepsut

Галилео Галилей


На днешната дата през 1564 г. е роден великият италиански учен Галилео Галилеи (на български е прието да се изписва Галилей).  Италианският физик, астроном, астролог и философ е смятан, заедно с Френсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.

Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като ,,баща на съвременната наблюдателна астрономия", ,,баща на съвременната физика", ,,баща на науката" и ,,баща на съвременната наука".

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосредствен предшественик на Галилей, започва да използва експерименти, но без количествения подход към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави експерименти, при които открива вероятно първото нелинейно отношение във физиката - връзката между опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на инструменти питагорейска традиция, според която целочислените отношения дефинират хармонични гами.

Галилео Галилей, свидетел на наблюденията на баща си, има възможност да ги обобщи на съвсем друго ниво. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, ,,езикът на Бог е математиката". Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.

Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:

♦   Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.
♦   Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.
♦   Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточостта на измерванията, непренебрежимостта на триенето и т.н.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

През 20. век някои изследователи, най-вече френският историк на науката Александър Койре, поставят под съмнение валидността на експериментите на Галилей. Например опитите за определяне на ускорението на падащи тела, описани в ,,Две нови науки", изискват прецизно измерване на времето, което би трябвало да е невъзможно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и използва експериментите само за демонстрация. Според други изследвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са напълно валидни и описваната от него точност е постижима.

Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат ,,Sidereus Nuncius". На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, ,,Медичиеви звезди" (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на ,,Галилееви спътници". Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.

Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е открил слънчевите петна, предизвиква продължителна и остра вражда между Галилей и Христоф Шайнер. Днес преобладава мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия син Йоханес.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е ,,груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя", а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.

Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.

Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.


Куполът на катедралата в Пиза с ,,лампата на Галилей"

Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.

Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел - че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си. В Китай тази теория е застъпвана много по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.

Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Според легендарен разказ той достига до това заключение, като наблюдава люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и измерва времето с пулса си. Галилей смята, че периодът на махалото наистина е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник.

В самото начало на 17 век Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние около километър Галилей не успява да забележи по-съществено забавяне, отколкото при разстояние от едва няколко метра. Той не стига до заключение, дали светлината се разпространява мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.

Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята. Макар да отчита влиянието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон.

Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия независимо от нейната скорост и посока.

Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 1595-1598 той прави подобрен вариант на ,,геометричен и военен компас". Това е инструмент, предназначен за артилеристи и геодезисти, подобен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други.

Около 1606-1607 Галилей прави т. нар. галилеев термометър, като използва разширяването и свиването на въздух в колба, за да променя нивото на водата в свързана с нея тръба.

Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.

През 1612, след като определя орбиталните периоди на Галилеевите спътници, Галилей решава, че при достатъчно точно познаване на техните орбити положението на спътниците може да бъде използвано като универсален часовник. Това би дало възможност за определяне на географската дължина - един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, но не успява да преодолее всички практически проблеми. За първи път той е приложен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и след това методът не се прилага в корабоплаването поради трудностите при провеждането на необходимите прецизни астрономически наблюдения.

През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения като съчетание от свещ и огледала, отразяващи светлината във вътрешността на сграда, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в прибор за хранене, и предмет, наподобяващ химикалка.


Конфликт с Римокатолическата църква


,,Галилео пред Римската инквизиция", картина на Кристиано Банти от 1857

Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на текстове от ,,Псалми" и ,,Еклисиаст", които говорят за ,,твърдото" и ,,установено" положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.
През 1616 нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не ,,поддържа и защитава" идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.
След избора от 1623 на папа Урбан VIII, познат на Галилей, противопоставил се на осъждането от 1616, Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови работата си в тази област. През 1632 той публикува ,,Диалог за двете главни световни системи" с формалното разрешение на Инквизицията.
Самият папа Урбан VIII изисква от Галилей да представи в книгата си аргументи за и против хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази теория. Той иска също и неговите собствени възгледи да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само последното желание. Неволно или не Симплициус - защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак. Заради това книгата е тълкувана и като защита на коперниковата теория. Утежнявайки още повече нещата, Галилей поставя в устата на Симплициус думите на самия папа Урбан VIII. Повечето изследователи смятат, че той не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.

През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:
♦ Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като ,,формално еретична".
♦ Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
♦ ,,Диалогът" е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.

Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Галилео Галилей е препогребан на осветена земя в църквата "Санта Кроче" във Флоренция през 1737. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741, когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718). През 1758 общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги. На 31 октомври 1992 след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.

- http://www.obekti.bg/nauka/11939
- https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Погребвали фараоните с лампи, които не гаснат. Една от тях горяла 1600 години


Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове. Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона.
Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това. Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила.
Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон - Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение - без достъп на кислород - в продължение на 1600 години.
Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.
Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси.
За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години.
Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.
Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са използвали метод за покриване на медта с антимон преди 4300 години.Чрез този метод се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите, защото египтолозите са смятали, че художниците са си служили именно с огнени факли и маслени лампи при изрисуването на стените в погребалните помещения.
Такива следи не съществуват никъде. Би било невъзможно изработването на така детайлните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала също са абсурдни, защото в онова време са правили огледалата от сребро, а сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина, попаднала върху него. В заплетените коридори след третото огледало вече би било невъзможно да се рисува и изобщо да се вижда къде се ходи.

http://sanovnik.bg/

Hatshepsut

Най-старата запазена карта

Древен Египет ни е представен с хитроумните си строители и мъдри жреци, жестоки фараони и покорни роби, но преди всичко той е бил страна на учени. От древните цивилизации най далече по отношение на науката се е придвижил именно Древния Египет. Познанията на египтяните, макар и разностранни и не систематизирани, не могат да се достигнат от съвременния човек.
Математика, физика, химия, медицина, архитектура и строителство - такъв е непълният списък на дисциплини в които е оставила следа цивилизацията на Древен Египет.
По време на строежа на пирамидите, египетските архитекти са се специализирали при изчисление на пропорциите на строящото се здание, дълбочина на фундамента и нивото на отстъпите в каменния строеж.
Потребностите на селското стопанство, е принудила жреците да измерват и изяисляват разливите на Нил, за което им било нужно астрономически знания. От това следва, че са осъзнали необходимостта от съставяне на календар. Древноегипетският калндар, е бил разделен на 3 сезона, които се състояли от по 4 месеца. Всеки месец имал по 30 дни и 5 дена в годината извън месеците. Те не използвали ,,високосни години" , защото техния календар подражавал на природния. Египетските астрономи отделяли на небето съзвездия и знаели, че те се намират на небосвода не само през ноща, а и през деня.
Във физиката египтяните използвали силата на триене - по време на стрителството те заливали с масло талигите с които са теглели тежките товари, за да се облекчи движението им. От египтяните сме наследили и първите учебни пособия - сборници със задачи по математика. От тях се знае, че египтяните умеели да решават сложни задачи с използване на дроби и неизвесни, а също така и обеми на пирамидите.
Активно са развивали и медицината.
Множеството военни походи на фароните, изисквало лекуване на голям брой войници, освен това и големците, довело до натрупване на познания и в тази насока. Не случайно, дошлите до нас медицински текстове говорят за многостранни способи на лечение от много болести и контузии. Знанията на египтяните толкова превъзхождали познанията на съвременниците си, че даже гърците ги смятали за най-мъдрите хора на Земята и се учели от тях. Най -образованата група от египетското общество, естествено били били жреците.



Освен всичко друго египтяните били и добри ,,картографи", за което съдим по ,,Торинската папирусна карта", намерена през 1814 и 1821 г., в гробница в Деир ел-Медина от хората на генералния консул на Франция при Наполеон Бонапард в Египет, и събирател на древноегипетски артефакти, Бернардино Дровети. Според изследователите, тя е направена през около 1600-та година преди новата ера, от ,,известния писач на гробници - Аменакхте, син на Ипиу". И макар, че Аменакхте не е поставил подписа си върху нея, няма съмнение, че той е неин автор. Египтолозите добре са запознати с почерка му от други папируси.



Освен това на гърба на карта се е подписал Аменакхте. Той е създал тази карта по време на управлението на Рамзес ІV по негова поръчка. Била е предназначена за една от ,,кариерните експедиции". На картата е изобразен 15 километровия участък ,,Вади-Хамамат" (Долината с ваните), пресъхналото русло на река в Арабската пустиня, между градовете Кифт и Ел Кусеир", която в Древен Египет се е смятала за главна рудодобиваща и важен търговски маршрут от Тива до пристанищата на Червено море. Освен, че изглежда съвременна, картата съдържа топографска и геоложка информация.



На картата точно са показани различните видове скали, златните залежи, чакъли и съдържа информация за кариерното и минно дело. Картата е дълга 280 см, а широка 41 см. Тя е ориентирана на юг, към изворите на река Нил.

https://cartograf.wordpress.com/