• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 November 2019, 22:53:05

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10819
  • Total Topics: 1180
  • Online Today: 125
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

Древни знания

Started by Hatshepsut, 13 August 2018, 06:41:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Медицината в Древен Египет

Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината - Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)

Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.

Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.

Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие" обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.

По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:

♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.

♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.

♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.

♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.

♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.

♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.

♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.

♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.

♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.

♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php


Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар "школи на живота" - едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.

В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата "фармация" идва от pharmaki, което на египетски означава "този, който гарантира сигурност". "Фармаки" е и едно от 300-те имена на бог Тот.

http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20476

Hatshepsut

Математиката в Древен Египет







Hatshepsut

Развитата металургия в Древен Египет


В най-общ смисъл металургията е научен и технологичен дял, който включва рафиниране от сурови материали, оформяне и запазване на метали и техните сплави. Проучване, проведено върху древноегипетската цивилизация, показва, че преди 3000 - 3500 години египтяните са станали експерти в извличането и обработването на различни метали и минерали, и особено на злато, мед и желязо. Тяхната високоразвита металургия показва, че древните египтяни са били напреднали в откриването, извличането и обработването на руди и са имали развити познания по химия. 

Археологическите проучвания са разкрили, че древните египтяни са извършвали изчерпателни изследвания върху медната руда и са произвеждали метални сплави преди около 3400 г. пр.н.е. По време на Четвъртата династия (около 2900 г. пр.н.е.) минните проучвания и операции са били контролирани от много старши по чин служители и е известно, че са били ръководени от синовете на Фараона.

Фината изработка на бижутата показва, че са били използвани изключително прецизни златарски инструменти. При липсата на едно такова оборудване фина изработка като тази би била невъзможна. Качеството и изтънчеността на египетското златарство е равно на това, което съществува днес.

Освен мед древните египтяни често използвали и желязо. За създаването на бронз бил използван калай, а за оцветяване на стъклото - кобалт. Метали, които не се намирали в Египет по естествен път, били докарвани от други региони и по-специално от Персия.

Техният най-често използван и най-високо оценяван метал бил златото. В Египет и в части от днешен Судан са открити хиляди златни мини. Един папирус, датиращ отпреди XIV век пр.н.е., който съдържа плановете на златна мина близо до Аполинополис, разкрива професионализма на древните египтяни в това отношение. Папирусът описва строителството на повече от 1300 къщи около мината само за осигуряване на подслон на работниците в нея. Оттук става ясно и значението на златарството и бижутерството в Древен Египет. Всъщност хилядите декоративни златни предмети, открити по време на археологическите разкопки, са показател за това, че древните египтяни са били специалисти в миньорството и металообработката.

Това също така ни показва, че древните египтяни са притежавали научното знание и технология, необходими за разпознаване на металните слоеве, извличане на руда от тях, рафиниране на извлечените метали и смесването им с цел получаването на сплави.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut

Успехите на древните египтяни в текстила

Образци на рисунки върху лен от периода на Древен Египет:

В Древен Египет е бил тъкан лен. От парчета плат, които са се запазили от 2 500 г. пр.н.е., може да бъде видяно, че по онова време са били произвеждани изключително висококачествени платове както от гледна точка на материалите, така и на тъкането. Най-важното от всичко обаче са детайлите в тъкането на плата. През 2500 г. пр.н.е. древните египтяни са произвеждали фини нишки от вида, който се произвежда днес от машини, оборудвани с напреднала технология, и с платовете, изтъкани от тези нишки, били обвивани мумиите. Финото изтъкаване на тези тъкани е изумило учените, които са изучавали Древен Египет. Нишките в тези тъкани са толкова фини, че човек се нуждае от лупа, за да ги различи от копринените платове, изтъкани днес с последен модел тъкачни машини. Дори днес тези платове са известни със своето качество и египетския лен, произвеждан днес, дължи своята слава на древните египтяни, които са живели през 2000-те години пр.н.е.

http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut

Египетските обелиски

Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/01/24/kak-se-slagaha-dolmenite-vyzmojno-li-e-trakiiskite-megaliti-.672670

Няма друга страна, която да е оставила на света такива чудовищни каменни съоръжения като Египет. Макар че чуем ли ,,Египет" първо ни идва на ум за пирамидите, то ще припомня, че те са детска игра. Пирамидите представляват натрупани варовикови безформени и неравномерни блокове, действително напасвани, но не твърде големи - най-големият е 3 тона.
Срещу тях имаме нещо доста грандиозно и надминаващо и нашите долмени.
Това е строежът на египетските обелиски.
Обелискът е най-масовото съоръжение в Египет. Прави се изцяло от гранит. Полиран, гладък и изписан. В много случаи и на стелите е придавана форма и размер на обелиски. Колко са били обелиските в Египет едва ли ще разберем, но и сега са оцелели стотици. Има пръснати по целия свят.
Египетският обелиск е монолит, ще рече неделим. Той е с идеална форма, изящно полиран. Той е калиграфски изписан. Може да е над 20 метра дълъг и в някои случаи надминава 1000 тона.
Макар че има единични случаи на паметници в света, например в Баалбек, които могат да спорят на египетските обелиски по тегло в рамките на 5-6%, абсолютно никъде няма тази масовост, перфекционизъм на формите и прецизност. Отгоре на това египетските обелиски в 90% от случаите са пътували стотици километри. Находището на гранита за обелиски е било в Асуан в южен Египет, а обелиски има из цял Египет.
Нямаме по-добър пример в световната история. Още повече че масовостта на строителството -всеки фараон се старае да вдигне по някой обелиск, много вдигат и по няколко - предполага ,,индустриализъм". А това предполага стандартизирана технология. Което пък ни дава възможност да стигнем до същността.

И точно това се случва

В началото египтолозите откриват край стените на храмовете огромни грозновати стени от спечени и полуразрушени кирпичени тухли. Кирпичът е масов строителен материал в Египет за конвенционално строителство, но е нетраен на времето. Първоначално се счита, че това е по-късно строителство, опити за дострояване и прочие.
Постепенно обаче се вижда, че такива допълнителни стени имат много храмове и то често - двустранни.
Разкопките откриват, че много често в основата им йероглифите са изчезнали или повредени. В началото са склонни да обвинят строителите във вандализъм, времето или други проблеми.
Но в последствие истината лъсва... Египтолозите са изправени пред първообраза на днешното скеле - временна кирпичена стена, която египтяните са използвали за  строителство, изписване и реставрация. В някои случаи обаче строителството е било твърде дълго, в други случаи е било изоставено и крипичените стени са ни останали на места.

Как се вдигаше обелиск?

Кирпичената стена е само едната страна на проблема. Все още не ставаше ясно как се поставя самият обелиск, как се прави. Очевидно много обелиски ,,изобщо не бяха на местата си" - нямаше откъде да се вземе гранит за тях. Хипотезите станаха много - че е имало находища, но са изчерпани, че са ползвали непознати видове цимент за изливането им, и прочие.
После разчетоха египетската писменост... и голямото четене започна.
На един от гигантските обелиски в Египет - този на Хатшепсут - откриха надпис, в който дамата фараон обяснява как е построила 4 обелиска. Как са били изрязани от Асуан, транспортирани по Нил, поставени и изписани, а в крайна сметка и покрити на върха с електрон - самородно злато, във формата на пирамидалният връх на обелиска, чиято функция е била обелиските да светят и да отразяват светлината като слънце, да блестят и да се виждат от километри.
Подобен надпис пак тя ни е оставила и в храма си, в Тива.
С което постави голям пирон в ковчега на ,,медната теория". Хатшепсут твърди, че два обелиска, едни от оцелелите шампиони по размери, за строителство от край до край са й отнели 7 месеца. Това е безкрайно невъзможно с меднокаменни сечива, дори работниците да са един върху друг, имаме 4 страни за изправяне и нивелация, а имаме полиране, транспортиране и изписване. Изглежда много аспекти на идеята ни за древните трябва да се преосмислят; днес ние не можем да направим такава гранитна колона и безпрепятствено да я монтираме  и довършим на няколкостотин километра в рамките на половин година.
При това тя има и друго творение - недовършеният обелиск. Той е по-голям от всеки познат ни каменен блок, по-тежък от баалбекския.
Но явно и на боговете им се е видял по-голям от нужното, защото при работата се е образувала или е била открита в него пукнатина в една от страните.
И той е изоставен, живо свидетелство за директното изрязване на гранита от скалата.



Технологията  - стъпка по стъпка

Нека разгледаме подробно как става местенето и поставянето на това чудо на древния свят.
Напомням, то е гранитено, чудовищно тежко, повече от нашите долмени, минава голям път, може да се постави само по един начин, висок е и дълъг, т.е. нестабилен, и както виждате от горната картинка, ако бъде наранен, пътува към боклука и целият къртовски труд отива по дяволите.
Направил съм и една малка картинка, на която да илюстрирам самото поставяне на обелиска.


И така, стъпка по стъпка:

Етап 1: Обелискът се изсича на мястото, където е находището. По дървени трупи се спуска до реката. Вероятно се чака и пълноводие. В реката обелискът тежи по - малко и лесно бива транспортиран от течението до мястото, където ще бъде поставен.
Междувременно, там текат подготвителни мероприятия:

1. Определяне мястото на пиедестала. Прави се нещо като основа, от твърд пясъчник или заравнена скала, където обелискът ще се постави.
2. Мястото на пиедестала и колоната била обиколено от кирпичена рама, полегата. Рамата има два полегати склона от двете страни, но на практика обхваща бъдещото място на колоната отвсякъде, като стена или кладенец.
3 Когато рамата стигнела до необходимата височина, я запълвали с пясък на мястото на бъдещата колона.
4 . Транспортирали обелиска на платформа по Нил.
5 Задвижвали го към бъдещото му обиталище на платформа върху дървени трупи, намазани с масло, които поливали с вода, за да не се запалят от триенето. Платформата била теглене от волски впряг. Забележете следните подробности:

- елементарната система макари, позната на древните, всъщност функционира като полиспасти и намалява ефективно теглото на вдиганият обект наполовина;
- полегатият наклон елиминира необходимостта да се прилага сила в размера на цялата тежест на обелиска;
- плъзгането по каменните трупчета допълнително улеснява процесса;
- впрягът волове всъщност се движи по по-лесен път - надолу;
- по - голям, но безопасен наклон значително би го улеснил;
- в тази посока впрягът действа не само със силата си, но и със собствената си тежест;
- което означава, че в помощ може да му е не само жива сила, но дори и съвсем обикновени противотежести, на които впрягът да служи като регулатор.
И какво излиза? Май не се иска толкова много...

Етап 2: В този етап започва бавното и внимателно поставяне на обелиска на мястото му. Но как? Обелискът не трябва да бъде наранен, а трябва да застане с основата си върху фундамента.
Картинката е иллюстративна, но вярвам, че пресъздава идеята.

1. При достигане на определената височина, оставяли обелиска да се наклони в пясъчната колона.
2. В основата й правели отвор, през който изгребвали пясъка. Така обелискът постепенно и без сътресения полягал на мястото си.
3. Стабилизирали го с помощта на въжета, но основната движеща сила била собствената му тежест.
Особеностите тук са:

- пясъкът, отворът и тежестта на обелиска не допускат да стане директно падане, а влизането става бавно и полека;
- на практика могат да завъртят и положат всякакъв предмет по всякакъв начин, стига правилно да подберат мястото му във «пясъчната фуния»;
- мястото в пясъчната фуния на практика може да бъде лесно манипулирано дори само в разлика между нивелацията между кирпичената стена и пясъка - задвиженият обект лесно ще падне, а и ще потъне и ще се стабилизира в пясъка.
Трети етап: Довършителни работи.
   
1. Постепенно разрушавали кирпичената рама отгоре надолу.
2. Достроявали златния връх.
3. Полирали обелиска.
4. Изписвали го.
Няма нищо за дообяснение тук; очевидно че «скелето» се използва перфектно и в още една, довършителна функция.

Hatshepsut

Съществувало ли е електричество в Древен Египет?


Релефи от храма на богинята Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация относно Древен Египет. Фигурите на рисунките увеличават възможността древните египтяни да са познавали и използвали електричеството. Когато разгледате внимателно фигурите на този релеф, вие може да видите, че точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за високо напрежение: Форма, наподобяваща на крушка, подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и предполаган за изолатор). Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е удивителна. Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р Колин Г. Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4,300 години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Учените експериментирали със системата, изобразена на релефите, за да видят дали ще може да отдели светлина. Австралийският електроинженер Уолтър Гарн изучил подробно релефите и възпроизвел стълба-изолатор Джед, крушката и усуканата жица. Моделът, който той изготвил, наистина проработил и отделил светлина.

Друго доказателство за това, че древните египтяни може да са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както археолозите-еволюционисти твърдят, те са използвали огнени факли и маслени лампи, то очевидно трябваше да са останали следи от сажди. Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най-дълбоките зали. Би било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на необходимото осветление, а дори и още по-важно, би било невъзможно изработването на великолепните фрески по стените. Това засилва вероятността електричеството да е било използвано в Древен Египет.

Стълбът Джед, който често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира един вид електрически уред. Колоната може да е служила като генератор и по този начин да е подсигурявано осветление:


http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.php

Hatshepsut

Багдадската батерия


Древната батерия в музея в Багдад

През 1936 година при разкопките на 2000 годишно селище близо до Багдад работниците открили странна малка ваза. В не много високия съд от жълта глина се намирал малък цилиндър от мед. Ръбът му бил споен с олово. Краят бил затворен с меден диск и запълнен с асфалт. В средата на цилиндъра се намирала желязна пръчка, закрепена също с асфалт, която изглеждала корозирала от киселинен агент.

Германския археолог Вилхелм Кьониг, тогава директор на багдадския музей, е предположил че странния съд е изпълнявал ролята на електрическа батерия.

Въпросния съд се намира в музея в Багдад заедно с още няколко екземпляра, датирани от времето на партското нашествие между 248 и 226 г.пр.Хр. Д-р. Кьониг намерил и медни вази със сребърен цилиндър от Шумерски селища 2500 г.пр.Хр. От вътрешността на вторите образци се отделяла синя патина, подобна на сребърно отлагане по медна повърхност. Той предположил че партите са наследили батериите си от една от най-древните познати цивилизации.

През 1940 Уилърд Грей, инженер от Лабораторията по Високи Волтажи на Дженерал Илектрик в Масачузетс(General Electric High Voltage Laboratory) се запознал с теорията на Кьониг. Използвайки рисунки и допълнителни данни от други учени той направил реплика на батерията. Използвайки разтвор на меден сулфат той успял да генерира около половин волт електричество.


Схема на Багдадската батерия


Документиран експеримент с реплика на багдадската батерия

Тези експерименти би трябвало да доказват че електрически батерии са били използвани 1800 години преди съвременното им изобретяване от Алесандро Волта през 1799. Вероятното им предназначение е било за посребряване или позлатяване на метали.

Принципа на получаването на електричество по този начин е наличието на два метала с различен електричен потенциал и разтвор с йони, по които да се предават електроните. Получава се известния в химията галваничен елемент. Възможно е поредица от подобни "батерии", свързани в редица да образуват доста по-значително напрежение, но няма доказателства за подобно нещо.

Според един учен през 1970 година подобна батерия би могла да работи с гроздов сок. Аз лично не бих заложил на подобна хипотеза, а тя не е и документирана. Много по-вероятно ми се струва използването на разтвор от меден сулфат, какъвто би трябвало лесно да се получава при обработка на медни руди.

Ако трябва да се разгледат и възможните употреби, то използването на електричество за енергия може да отпадне веднага като хипотеза. Нито има документирани подобни сведения от онова време, нито изглежда възможно да се получи достатъчен заряд по подобен примитивен начин. Възможни ритуални или медицински предназначения не са изключени, но също изглеждат доста невероятни.

Затова опираме до позлатяване/посребряване на метални предмети. Глупаво е да смятаме че фалшификациите са изобретение на 20 век или че тогавашните бижутери не са се изхитряли. А химически това е възможен процес, при който се постига изключително тънък и равномерен слой от благородния метал. Следователно е трудно да се установи измамата и същевременно се пестят ресурси. Подобни установки в днешно време се използват масово при поцинковане на железни предмети за предпазване от корозия.

Аз лично не изключвам възможността това изобретение да е възникнало случайно и постепенно да е еволюирало, намирайки различни приложения. Нека не забравяме, че считания дълги години от новата европейска история за невъзможен проект за Суецкия канал е бил реализиран поне 5 пъти от египтяните много преди Христос. Логично е и предположението подобно пособие да изчезне. Приложението му е минимално и не е жизнено-необходимо, изработването му е сложно и е било невъзможно да се знае, че този процес може да се използва за енергия. А и вероятно не всички са били посветени в "тайната".

Не изключвам някой студент да се е изгаврил с добрия хер Кьониг, но това като че ли не е водещата версия. За разлика от повечето мистериозни "високи технологии" на древните народи, тук не говорим за някаква рисунка някъде, която на някой му заприличала на космически кораб. Тук е налице археологическа находка, за която се надяваме да е правилно датирана и която след реконструкция наистина работи. И всъщност извода, поне за мен е че нямаме нищо сензационно и че праха на сеньор Волта може да почива в мир, едва ли някой би му оспорил откритието и значението му за човечеството.

https://www.sivosten.com/

Hatshepsut

Стоунхендж - астрономическа обсерватория на каменната ера

Съвременен изглед на Стоунхендж:

План на Стоунхендж:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Стоунхендж

Един от най-внушителните мегалитни паметници, създавани в историята на човешката цивилизация, е загадъчният Стоунхендж. Тази колосална каменна постройка се намира в Англия. Разположена е на територията между Уелс и Корнуел.  Изследванията на произхода на Стоунхендж и причините за неговото построяване започват още през 1801 г. Американският архелог Хоукинс и неговият английски колега Хойл успяват да реставрират плана, разкриващ строгите правила по създаването на Стоунхендж.

     Стоунхендж представлява уникално творение от концентрични каменни кръгове. Неговият най-външен кръг е ров с диаметър 115 m. Той има два насипа - външен и вътрешен. На едно място ровът се прекъсва и оставя проход, който води към центъра на Стоунхендж.

     В първия кръг е разположен втори, образуван от 56 дупки в земята - т. нар. "дупки на Обри". Тук перпендекулярно към входа на Стоунхендж е определен правоъгълник от четири големи камъка, от които днес са останали само два.

     Третият кръг, вписан във втория, е с диаметър 31 метра. Той е образуван от тридесет камъка, всеки с тегло 25 тона, свързани с нещо като покрив от плоски камъни - това е затворен кръг от долмени. Долменът е т.нар. "каменна маса"- гробница от два побити камъка и трети, поставен върху тях, така че да образуват подобие на маса.

     Четвъртият кръг е направен от 59 по-малки камъни. В него се намира полукръг във формата на подкова, отворена към входа. Тя е съставена от десет каменни блока, всеки с тегло от по 50 тона, който образуват група от 5 долмена. Изградена е още една подкова, образувана от 19 камъка, както и три алеи от камъни - в средата на строежа при входа и вън от рова, по средата на пътя към центъра на каменните кръгове.

     Последните два кръга на Стоунхендж, които днес трудно се забелязват, са два отвора между "дупките на Обри" и каменния кръг на долмените.

     Според изследователите Стоунхендж е невероятен строеж, мистичен като пирамидите и останалите чудеса на света. Най-популярната теория за неговото създаване е, че Стоунхендж е бил място на религиозен култ - култ към Слънцето!

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=565

Никой не знае защо точно е бил построен Стоунхендж. Дали предназначението му е било да стане храм на друиди или може би астрономическа обсерватория? Загадките, свързани с каменните кръгове в Стоунхендж, са само фрагмент от голямата тайна на мегалитното строителство.

     Работата по Стоунхендж започва 3100 г.пр.Хр. и продължава до 1100 г.пр.Хр. Удивителен период от 2000 гoдини - в света няма много други паметници, които да са строени за такава продължителност от време. След 1100 г.пр.Хр. Стоунхендж престава да бъде използван. Не е установено защо. Загадъчните камъни се употребяват от местните жители за направата на сгради и строенето на пътища. През 1918 г. Стоунхендж е обявен за национална забележителност и оттогава английското правителство носи отговорност за поддръжката на паметника.

***
     През каменната ера хората построяват Стоунхендж от масивни каменни блокове, тежащи 50 тона. Загадка е как са били обработвани камъните от паметника, тъй като хората не са притежавали метални инструменти!

     Една от хипотезите за построяването на Стоунхендж е, че той представлява гигантска астрономическа обсерватория. Чрез нея е възможно да се изследват движенията на Слънцето и Луната. Други вярват, че Стоунхендж представлява храм на друиди. Безспорно е обаче едно - мястото притежава магическо очарование!

Хората от каменната епоха още не познават бронза и медта и са на много ниско ниво на развитие. Някои от каменните блокове в концентричните кръговете е трябвало да бъдат докарани в Стоунхендж от шахти, отдалечени на 400 km. Транспортирането на тези блокове става по вода и суша. Но с какви транспортни средства? След това тези блокове е трябвало да бъдат разположени прецизно на местата си и върху тях да се поставят огромни каменни плочи. Кой е изпълнил това?

     При създаването на Стоунхендж населението, което обитава територията на днешна Англия, се състои от хора от каменната епоха. Те още не познават бронза и медта и едва са започнали да обработват земята и да се занимават с примитивно животновъдство. Хората са били на много ниско ниво на развитие. За да се построят каменните кръгове по методите, достъпни за тогавашния човек, би трябвало цели поколения да посветят живота си на това дело.
   
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=739
     
***
 Камъните от външния кръг достигат петметрова височина и тежат около 26 тона всеки. Те били доставени от местността Даунс и транспортирани на гигантски салове по река Айвън.

     Наскоро астрономи, които претендират, че са "разшифровали" тайната на Стоунхендж, формулират хипотезата, че мегалитният паметник представлява древен изчислителен механизъм - астрономически календар или астрономически калкулатор. Според тях разположението на камъните има непосредствено отношение към движението на Слънцето, Луната и останалите планети и постоянно променящото им се взаимно влияние.
     
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=1140


Диаметърът на сарсеновия пръстен е 29.6 m (виж първия кръг на схемата на плана), височината му е повече от 5.5 m, а грешката при нареждането на камъните не е по-голяма от 10 сm. В центъра са били издигнати "трилити" - конструкция от три камъка, два от които са отвесни, а третият ги покрива като греда. В стоунхендж има 5 трилита, образуващи подкова. Центалният трилит е най-висок (7.2 m) и има най-голяма маса (50 t). Камъните са подредени така, че пролуките между тях не са по-широки от 30 сm и са ориентирани по двойки със съответните пролуки в сарсеновия пръстен към азимутите на изгрева и залеза на Слънцето и Луната в дните на зимните и летните слънцестояния.

Трябва да се отбележи, че Стоунхендж не е единственият паметник в района. Около него са разположени и други насипи, ровове и некрополи - Уудхендж, Курсус, Ейвбъри, Калениш, Уест-Кенет и др.

Един от най-важните въпроси е как древните строители са определили географската ширина, на която е разположен Стоунхендж? Загадката е там, че именно на тази ширина (51°17', или 51.28°) ъгълът между азимутите на посоките към Луната и Слънцето е почти точно 90°. За намирането на тази ширина би била нужна мрежа от наблюдателни пунктове, разположени по меридиана из цяла Британия! 

Още Йохан Кеплер в първата си научна работа се е опитал да създаде модел на Слънчевата система във вид на композиция от многоъгълници и от редица вписани един в друг многостени. Вписаните в тях сфери според Кеплер би трябвало да моделират орбитите на планетите.
Подобни многоъгълници, описващи орбитите на планетите в Слунчевата система, могат да бъдат открити и в плана на Стоунхендж. В плана на Стоунхендж са открити вписани многоъгълници с 9, 11 и 12 ъгли. Основната фигура обаче, която играе ролята на ключ за разгадаване на Стоунхендж, е петоъгълник (пентаграм).

Диаметрите на различните пръстени от камъни, дупки и насипи в Стоунхендж се отнасят помежду си, както диаметрите на планетите от земната група - Земята, Венера, Марс, Меркурий и Луната, като отклонението е не повече от 1%. Ако увеличим размерите на Стоунхендж 60 пъти (съответно и размерите на вписаният в него пентаграм), то всички мегалитни паметници в региона ще попаднат по страните или ъглите на пентаграма. Разстоянието межди Стоунхендж и Уудхендж е равно на 30 диаметъра на Стоунхендж, като по този начин моделира средния радиус на лунната орбита чрез броя на земните диаметри.

(цитирам статия на В.И.Авински)

За тези, които се интересуват повече от Стоунхедж, препоръчвам книгата на Джералд Хокинс и Джон Уайт "Загадката на Стоунхендж".

Hatshepsut

Загадките на камъните от Ика

Съвременната археологическа наука е събрала огромно количество факти, които в истинския смисъл на думата, не могат да бъдат вместени в някаква рамка, ако се изхожда от съществуващата теория за развитие на човечеството. В такива случаи, академичната научна общност, просто игнорира "неудобната" информация. Най-лесно е древните артефакти да бъдат обявени за фалшификация или да бъдат бойкотирани т.е. да не се обръща внимание на съобщенията за тях. Все едно, че не съществуват. Така било постъпено и с колекцията гравирани камъни от неголямото перуанско градче Ика. Защо е станало така? Официалната наука смята, че тази колекция е фалшификат, защото изображенията върху камъните противоречат на приетата концепция за човешката еволюция. При това се игнорират редица факти, доказващи автентичността на колекцията.

Малко история

Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на странни животни, са направени в XVI-ти век. Летописецът Хуан де Санта Крус Пачакути, в своята хроника "Relacion de antique dades d'este reyno del Peru" (1570 г.) написал, че в местността Чинчаюнга (сега Ика), били намерени много камъни с гравирани рисунки. През 1961 год., въпросните камъни се появили за пръв път на черния пазар за антики в Перу. Първите официални колекционери били братята Карлос и Пабло Солте, както и архитекта Сантяго Агурто Калво. За да се убеди в автентичността на камъните, архитект Калво започнал самостоятелни разкопки. Не след дълго открил два екземпляра в гробница, от времето преди появяване на испанците в Перу. Камъните от Ика станали наистина известни, благодарение дейността на доктор Хавиер Кабрера (1924-2001). Той бил пряк потомък на испанския конкистадор дон Херонимо Луис де Кабрера и Толедо, основал град Ика през 1563 година. Доктор Кабрера бил професор по медицина, декан на медицинския факултет в университета на Лима, основател на медицинската школа в Националния университет на Ика и създател на Музея на камъните от Ика. Той посветил 40 години от живота си на колекциониране и изучаване на тези камъни. Доктор Кабрера наричал камъните "глиптолити". Според него, колекцията му наброявала 11000 екземпляра, а общият брой на всички намерени камъни - около 50000. В книгата си "Посланията на гравираните камъни от Ика" (The Message of the Engraved Stones of Ica), издадена през 1976 година, той твърди, че глиптолитите са своеобразна "каменна библиотека", специално създадена от древна цивилизация, но съвременното човечество още не е готово да приеме древните послания.

Колекцията

Камъните от Ика варират значително по размер и окраска. Най-малките от тях тежат 15-20 грама, а най-големите - до 500 кг. и височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на колекцията, имат размерите на диня, а материалът е андезит. Преобладаващият цвят е черен с различни отенъци, но има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са гравирани или релефни, а някои - комбинирани. Маниерът и качеството им са разнообразни. Около една трета от колекцията се състои от камъни с изображения на еротични сцени, което е много разпространен мотив в културите на Андите. Обаче останалата част представлява онзи уникален материал, чието изучаване може да преобърне напълно традиционните представи за човешката история.
След дългогодишно изучаване на колекцията, д-р Кабрера достигнал до извода, че изображенията образуват отделни, ясно изразени серии, състоящи се от 6-8 до 200 камъка. Според развитието на сюжета, размера на камъните се увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по-сложните - с нисък релеф. Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното общество, но наблягали най-много на научно-техническите аспекти. Основните групи, на които е разделена колекцията са:

Битовите теми;
Изображения на звезди и други космически обекти;
Инструменти за изучаване на космоса и микрокосмоса (!);
Летателни апарати и устройства за изстрелването им (!);
Хирургически операции (!);
Човешка и животинска ембриология;
Карти на земята и други планети (!);
Календари, зодиак и др.

Динозаври, хирургически операции, космос...

Почти една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и млекопитаещи, които според съвременната наука, са измрели до появяването на човека в Америка (!). Притова, количеството и разнообразието на изобразените измрели животни било огромно. Най-често се срещали рисунки на трицератопси, стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни видове хищни гущери. Но поразяващото е, че в повечето случаи динозаврите са изобразени в тясно взаимодействие с човека. Представени са сцени, в които се ловуват брахиозаври, стегозаври и тиранозаври, при което основно оръжие на човека е метална брадва. Но най-удивителни са изображенията, представящи динозаврите като домашни животни. На едно от тях се вижда човек, яздещ трицератопс. На друг камък, човек лети на птеродактил (!). В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са изображенията на диплодоци с гръбни плочи, като тези на стегозаврите. Едва в началото на 90-те години, били намерени първите останки на зауропод (който е вид диплодок), с гръбни плочи. На някои камъни са изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на развитие на гигантските гущери. В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, гигантски ленивци (мегатерий), гигантски елени (мегацерос), мамути и др. Популярен мотив, срещан на много от камъните е човек, яздещ кон, без стремена и седло. В много серии били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет за тези серии са операции за трансплантиране на органи - предимно на сърце. При това, на една от тях е показан целия процес - от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от следоперационния, възстановителен период в който пациентът е свързан със система от тръбички към кръвоносната система на бременна жена (!). Още по-смайващи са сцените, изобразяващи присаждането на мозък (!). Такава операция и днес е възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на по-прости операции, като преливане на кръв или цезарово сечение. Освен медицинската тематика, на камъните от Ика са представени обширни сюжети, свързани с изучаването и усвояването на космоса (!). Многочислени изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази цивилизация били на много високо ниво. В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната форма и разположение. Според д-р Кабрера, това са очертания не само на допотопни континенти като Атлантида, но също така повърхности на материци от друга планета.

Послания към идните поколения

Според хипотезата на Кабрера, цивилизацията, създала изображенията от Ика достигнала високо ниво на развитие и имала сведения за други обитаеми планети и галактики. Тя започнала да усвоява активно космическото пространство и в крайна сметка била принудена да се евакуира, непосредствено преди настъпването на глобален катаклизъм. А "каменната библиотека" от Ика била създадена като предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност, д-р Кабрера бил уверен, че преди глобалната катастрофа, на Земята съществувала не просто неизвестна, високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното човечество. Интересен факт е, че в колекцията от Ика има няколко десетки камъка, на които е изобразена пустинята Наска. Платото Наска е разположено на 150 км. от Ика. След десетилетни проучвания на гигантските изображения там, съвременните учени не могат да дадат сносно обяснение за целите и методите на създаването им. Някои изследователи предполагат, че рисунките на платото са дело на същата изчезнала цивилизация, създала камъните от Ика. Но ако е така, каква е връзката помежду им? За сега, официалната наука е безсилна да отговори.

Доказателства за автентичност

И накрая, тъй като същата тази официалната наука упорито твърди, че камъните от Ика са умела фалшификация, нека разгледаме фактите безпристрастно и видим дали е възможно това:
За да се осъществи подобна мащабна дейност (намерените камъни са около 50000), би трябвало в първата половина на ХХ-ти век, на територията на Перу да се създаде тайна работилница. Да се мисли, че един единствен човек е способен да обработи десетки хиляди камъни, е просто немислимо;
Тази "работилница" би трябвало да разполага със значителен човешки ресурс, за да транспортира десетки хиляди камъни с тегло до няколкостотин килограма;
В "работилницата" би трябвало да работят художници, имащи значителен опит в резбата върху камък. Би трябвало също да разполагат с достатъчно съвременна за времето си техника, необходима за механично гравиране на андезит;
В "работилницата" би трябвало да работят химици, способни да имитират със съответна технология естествена патина върху изготвените предмети;
В "работилницата" би трябвало да работят квалифицирани специалисти по палеозоология, които биха могли да предоставят не само съществуващите по това време изображения на измрели видове животни, но и според фантазията си, да прогнозират бъдещите открития, както в случая с гръбните плочи на зауропода;
В "работилницата" би трябвало да работят също и медици, способни да консултират художниците по въпросите на трансплантация на органи - сърце, мозък и други сложни хирургически операции (през 60-те години!!!);
В "работилницата" би трябвало да присъстват специалисти-археолози, способни не само да откриват древни погребални комплекси, но и да ги отворят, да сложат там някои образци от продукцията на "работилницита", а след това отново да покрият всичко така, че при следващите разкопки, културния слой да не е нарушен;
Деятелността на "работилницата" би трябвало да бъде толкова дълбоко законспирирана, че полагането на "продукцията" в околностите на Ика, да не привлича вниманието на местното население;
Организаторите на "работилницата" би трябвало да имат значителни финансови възможности, както за организация на подобна дейност, така и за провеждането й в доста продължителен период.
От всичко това възниква въпросът: "Ако изобщо е възможно всичко това, за какво би била предприета подобна безумна мистификация? С каква налудничава цел, някой би извършил подобна дейност?" И накрая остава да си припомним, че само преди няколко десетилетия, аналогична по своите мащаби и замисъл "операция" била осъществена в мексиканския град Акамбаро. Там "фалшификаторите" изготвили и закопали в земята повече от 30000 керамични статуетки, една трета от които изобразяват динозаври. Може би официалната наука смята, че това е "глобален заговор" за дезориентация" на човечеството?!

http://www.tribak2007.com/mystery/ika.htm
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Продължавам с някои от по-интересните камъни от Ика:

Астрономи и астронавти




Динозаври и други животни от древността

Лов на брахиозавър:




Яздене на трицератопс:




Яздене на кон:



Медицина

Цезарово сечение:



Сърдечна хирургия:



Мозъчна хирургия:



Хирургия:



Трахеотомия:



https://www.crystalinks.com/icastones.html

Hatshepsut

Календарът на маите

Източник: Стефан Никитов - "Древните цивилизации"


Maите първи в света изобретяват нулата (цифрата 0) - близо 1000 години по-рано от Стария свят. Те използват двадесетична бройна система, чийто произход не е окончателно изяснен. На тази система се основава прочутият майански календар.

Основна единица е един ден (кин).
20 дни съставят един месец (винал)
360 дни съставят една година (тун)

Следващите единици за време са:

- катун (7200 дни / 19.72 години)
- бактун (144,000 дни / 394 години)
- пиктун (2,880,000 дни / 7,890 години)
- калабтун (57, 600,000 дни / 157,808 години)
- кинчилтун (1,152,000,000 дни / 3,156,154 години)
- алаутун (23,040,000,000 дни / 63,123,287 години)


За да бъде съставен този календар, в продължение на векове (а може би и хилядолетия) са записвани движенията на планетите и данните са нанасяни на специални карти, въз основа на които жреците съставяли точни таблици за предсказване на слънчевите и лунните затъмнения.

Продължителността на слънчевата година е определена с изключителна точност - 365.2420 денонощия, което е с 0.0002 по-малко от приетото днес значение за тропическата година и съответства на грешка от 1 денонощие за 5,000 години! Това прави календара на маите по-точен от Григорианския календар.

Жреците-астрономи са определили и продължителността на синодичния месец (времето между две едноименни лунни фази, което е 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди). Според таблиците, намерени в гр.Копан, той е равен на 29.53020 денонощия, по тези от гр.Паленке - на 29.53086. Средната продължителност е 29.53053, или с 0.00006 дни по-кратка от приетата днес.

Особено внимание жреците отделяли на планетата Венера. Синодичният й период (времето, което й е необходимо два пъти последователно пяокрай Земята) варира между 580 и 588 дни, но маите са успели да изчислят, че неговата средна продължителност е 584 дни. Днес е установено, че средната му продължителност е 583.9 дни, така че грешката, допусната от жреците на маите е 1 ден на 3,000 години.

Маите всъщност имат две календарни системи - дълга година и кратка година. Дългата година  е в две модификации: 365 дни (хааб) и 360 дни (тун). В бита се е използвала само хааб, която се състои от 18 месеца по 20 дни. В края на годината се добавят 5 безименни дни, които се считат за нещастни. Отчетът на дните в месеца не започва с 1во число, както е при нас, а с нулев ден.
Кратката година (цолкин) е от 260 дни и има ритуално значение . Тя се дели на 13 месеца по 20 дни. "Седмиците" в този календар (цолкин) са не от 7, а от 13 дни.

В няякои случаи маите използват и лунен календар, всеки месец от който има 29 или 30 дни. Всеки месец започва с нулев ден. Точността на този календар също е висока. Според жреците 405 лунни месеца са равни на 11960 дни, а според съвременните изчисления този период е 11959.1 дни.

Началната дата на майанския календар е под въпрос - според Е.Томпсън е 3113 г.пр.Хр., според Спинден е 3373 г.пр.Хр., а според С.Морли е 3433 г.пр.Хр.

Според съвременните астрономи, за да се получат тези астромомически данни, необходими за съставянето на майанския календар, жреците би трябвало да записват движението на планетите в продължение на 10,000 години!

Hatshepsut

Картата на Пири Рейс

Карта създадена в началото на Ренесанса,
представяща с изумителна точност ивиците земя под ледените шапки на Антарктида


(Щракнете върху изображението, за да го видите в пълен размер)

През 1929 г. група историци намират удивителна карта, нарисувана върху кожа от газела. Изследванията показват, че тя е истинска и е нарисувана през  1513г. от Пири Райс, известен адмирал от турската флота през 16-ти век. Неговата страст била картографията. Неговият чин в турската армия му позволявал привилигерован достъп до имперската библиотека в Константинопол. Турския генерал пише в серия бележки върху картата, че той е копирал информацията за нея от голям брой други карти, някои от които са от преди Христа.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през  1525г. от Алесандро Зорзи от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб - брат на Колумб през 1506 г. И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса, член на първата експедиция на Колумб от 1492г. и след това плавал също и с Америко Веспучи. Тази карта датирана от 1500г. показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Върху картата на Пири Рейс Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Османската империя е имала собствени познания за тези брегове.
Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани.

Картата на Пири Райс изобразява западния бряг на Африка и Северния бряг на Антарктика, който е нарисуван в перфектни детайли. Въпреки цялата мистериозност на картата, най-объркващ е не въпроса как е успял Пири Райс да нарисува точна карта на Антарктика 300 години преди откриването й, а защо на картата е нарисуван не брегът, определен от ледовете, а този под него. Геоложките факти показват, че най-късното възможно време, в което Земя е можело да бъде видяна без ледове, е 4000 години пр. н. е.

Официалната наука винаги е твърдяла, че ледената покривка на Антарктика е там от милиони годиини. Картата на Пири Райс показва, че северната част от континента е била картографирана преди да бъде покрита с лед. Това би могло да стане преди милиони години, но за съжаление, доколкото ни е известно, тогава не е имало хора на Земята.

Други изследвания показват, че последния топъл период в Антарктика е свършил преди около 6.000 години. Все още се спори дали това не станало между 13.000 и 9.000 години пр. н. е. Дори и според най-оптимистичните прогнози някой трябва да е картографирал Антарктика преди 6.000 години. Каква цивилизация е била способна на такова нещо тогава, след като географската дължина се използва в нашите географски карти само от втората половина на 18-ти век.

С една дума карти от древността ни показват практически целия свят. Някои от тях със сигурност датират от времето, когато Антарктида не е била покрити с лед. Другият вариант е да приеме, че преди хиляди години е съществувала цивилизация надминала нашите технически и научни постижения.

http://horoskop.rozali.com/zagadki/p14232.html


Картата на Пири Рейс е морска карта изготвена от турския адмирал Пири Рейс преди 1525 година, като част от произведението му: "Книга за морското дело". Създаването й се датира по общоприетото схващане към 1513 г. За да обясни рисунките на непознати по това време земи и източниците на своите писания, самият Пири Рейс посочва, че негови извори са били "старите владетели на морето", което предизвиква голям интерес като загадка и причина картата да се окачествява понякога като артефакт не на мястото си. Оригинала на картата се намира в музея Топкапъ Сарай в Истанбул, Турция.

В "бахрийе" (помощен коментар) Пири Рейс отбелязва: "Карта от този вид не притежава вече никой днес". Също така обяснява, че е приготвил своите карти използвайки 20 стари карти и 8 световни карти начертани в епохата на Александър Македонски и че на тях е изобразен целият населен свят.

До откриването на картата на Пири Рейс е имало само два картографски източника, и двата косвени, за да се разбере как Христофор Колумб е схващал своите открития. Единия е плакат създаден през 1525 г от Алесандро Зорзи (Alessandro Zorzi) от Венеция, която рисунка се базира на карта донесена от Бартоломео Колумб (Bartolomeo Columbus или Bartolomé Colón, брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Картата на Зорзи е съдържала информация, която през 1506 г е била непозната и поради това не може да се предположи, какви точно географски разбирания е имал Христофор Колумб, въпреки че Новия Свят е представен като част от Азия.

И единствената друга карта оцеляла от онова време е нарисувана от Хуан де ла Коса (на исп. - Juan de la Cosa), член на първата експедиция на Колумб от 1492 г и след това плавал също и с Америго Веспучи (на ит. - Amerigo Vespucci). Тази карта датирана от 1500 г показва правилно Куба като остров, докато Колумб е вярвал, че Куба е полуостров на Азия.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

Пиринейския полуостров и западния бряг на Африка са начертани много внимателно, почти като портоланските карти. Много от имената в района са дадени на турски, без транслитерация от испански или португалски, което показва, че Отоманската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната част на картата се вижда рисунка на кораб закотвен до една риба с двама човека на гърба си, което е ясна препратка към средновековната легенда за свети Брендан (Saint Brendan of Clonfert) от Ирландия. Тъй като Пири Рейс е копирал внимателно от една от картите си източници, става ясно, че поне един от тези източници е средновековна европейска карта, а не някоя от споменатите от него карти на "древните морски владетели".

Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са изобразени на картата, голяма част от които са легендарни. През Късното Средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били често срещани, както показва, Глобуса на Мартин Бехайм (Martin Behaim) от 1492 г или картата на Тосканели (Toscanelli) използвана от Колумб.

Карибската част от картата на Пири Рейс е от висока важност. В крайния североизток се вижда голям остров наречен Испаниола (Hispaniola, днешни Хаити и Доминиканска Република), открита от Колумб през първото му пътуване и където установява една колония, отбелязана на картата, като три кули. Непосредствено на юг от Испаниола се вижда Пуерто Рико и на североизток група острови, които се наричат "Ундизи Вергине" (Úndizi Vérgine или "Единадесетте девици" на български език). Тъй като това име е с ясен италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като източник на информация Колумб за този сектор. Поради това тази част от картата също не се основава на карти от дълбока древност.

Определено района в карибския басейн е силно неточно начертан. Северноамериканеца Чарлз Хапгуд опитал да я нагласи според равнинна проекция имаща за отправна точка местност в близост до Кайро, считайки, че острова, който ясно е обозначен като Испаниола всъщност е Куба и преориентирайки всичките райони в карибския басейн за да се получи съвпадение на детайлите.

Ясно е, че Колумб деформирал Куба на своите карти, карайки я да изглежда силно непропорционална на фона на Бразилия и ориентирана от север на юг, вместо от изток на запад. По този начин се оказва изненадващо приличаща на по-традиционните изображения (които се виждат на картите на Бехайм или Тосканели, които Колумб използвал) на Ципанго от Марко Поло (може би Япония).

Защо би направил това Колумб? Вероятно защото, поне в първото си пътуване, той е бил сигурен, че е намерил прочутото Ципанго и е нарисувал Куба с неговата форма, за да подкрепи тезата си.

http://stranno.wikia.com/wiki/Картата_на_Пири_Рейс

Hatshepsut

Географски карти изпреварили времето си

През 1929 г. директорът на Националния музей в Истанбул Халил Едем, който проучвал старинната библиотека в двореца Топкапъ, намира една прашна карта, навита на руло. Картата е нарисувана на парче кожа от газела с размери 86 на 64 см и е направена през 1513 година от турския адмирал Пири ибн Хаджи Мехмед, по-известен като Пири Рейс.

Картата била предадена на самия Кемал Ататюрк, който заповядал тя да се проучи и публикува.
Но по онова време никой не осъзнавал колко важна е картата. Едва по-късно тя

предизвикала сензация
в научния свят, тъй като турският адмирал с удивителна точност е изобразил географски обекти, за съществуването на които по онова време не би могъл да знае никой. Западното крайбрежие на Африка и Южна Америка са били практически неизвестни на Стария свят през XVI век. А Пири Рейс много точно е изобразил релефа на крайбрежието на Чили и планинската верига на Андите. Правилно е изобразил Амазонка и дори е нарисувал остров Маражу в устието на огромната река, който е бил открит едва през 1543 г.
Не стига това, ами Пири Рейс е нанесъл на картата Антарктида 300 години преди да бъде открита. Той достоверно е изобразил бреговата линия, която сега, както и преди пет века, е под лед с огромна дебелина. Пири Рейс е нарисувал някои острови на Южния полюс, които са били открити през 1958 г. На древната карта е нанесен и провлакът между Америка и Антарктида, който е изчезнал преди повече от 10 000 години.

Според най-нови преценки на учените Антарктида е била скована от лед преди 6000 до 12 000 години. От това излиза, че за картата на Пири Рейс е ползван някакъв източник отпреди поне 4000 години преди Новата ера. А първата известна на човечеството цивилизация се е появила в Месопотамия преди 3000 години преди Христа, а цивилизациите в Китай и Индия са около 1000 години по-млади.
През 1949 г. обединена британско-шведска експедиция изследва Антарктида с помощта на ехолокатори, за да установи какъв е релефът под дебелия слой лед. Изводът на учените е: "Географските подробности, изобразени в долната част на картата (т.е. бреговете на Антарктида) прекрасно съответстват с данните от сеизмичното разузнаване. Не можем да намерим начин как да обясним данните от тази карта с предполагаемото равнище на географската наука през 1513 г."

През 1953 г. с картата на Пири Рейс се заема Картографското бюро на флота на САЩ. Американските специалисти стигат до извода, че Пири Рейс е използвал метода на налагането. Стига се дотам, че нанасянето на данните от древната карта върху глобуса помага да бъдат поправени някои грешки в съвременните карти. Подобна точност е абсолютно необяснима. Днес тя може да бъде постигната с помощта на снимки от голяма височина. Картата на Пири Рейс много прилича на фотография, направена от космоса. Все едно

космически кораб е увиснал над Земята
и е насочил камерата си надолу към земната повърхност. Всичко, което е в радиус от няколко хиляди километра под камерата, се възпроизвежда много точно. Но земите в периферията на снимката са с променени очертания и изкривяването е толкова по-голямо, колкото те са по-далеч от центъра на фотографията. Това е така, заради сферичната форма на Земята. Така например, на картата на Пири Рейс Южна Америка е доста източена. Тя изглежда точно такава на снимките, направени от американските астронавти от повърхността на Луната.
По-нататъшни проучвания на професора от Кийн Колидж в Ню Хемпшир, САЩ, Чарлз Хепгуд показват, че при съставянето на картата Пири Рейс вероятно е използвал сфероидна тригонометрия, която се е появила в средата на XVIII век. Освен това турският адмирал би трябвало да е знаел точно каква и кривината на Земята.
Професор Хепгуд открива, че картата на Пири Рейс безспорно е най-прочутата, но не е единствената.






Figure 1 - The Oronteus Finaeus map of 1532, southern hemisphere
Figure 2 - The Oronteus Finaeus map redrawn on a modern polar projection
Figure 3 - A modern map of Antarctica drawn on a modern polar projection

В края на 1959 г. в библиотеката на американския Конгрес, във Вашингтон, Хепгуд намира картата на Оронтеус Финиус. Тя е съставена през 1531 г. На нея Финиус е изобразил Антарктида, като бреговете й не са покрити с лед. Изобразени са също реки и планини на континента.


Картата на Филип Буаше

Хепгуд обръща внимание и на карта на Антарктида, направена през 1737 г. от члена на френската академия на науките Филип Буаше. На френската карта от XVIII в. на Антарктида няма лед. Подробно е изобразена топографията на континента, за която съвременните учени не са имали представа чак до 1958 г.
Но това не е всичко. На картата на Дулчерт от 1339 г. географските координати на Европа и Северна Африка са показани с точност до секунда.

Италианецът Зено в края на XIV в. е обозначил подводните скали край Гренландия и то няколко века преди те да бъдат открити през 1949 и 1952 г.
През 1502 г. португалецът Де Карнейро съставя карта на цялото африканско крайбрежие и то по време, когато мнозина имат само смътна представа за този континент.
През 1559 г. в своята карта на света Хаджи Ахмет, съотечественик на Пири Рейс, начертава западното крайбрежие на Северна и на Южна Америка с поразителна точност, каквато е достигната от картографите едва след няколко века.

Всички тези потресаващи факти навели Хепгуд на мисълта, че различните карти, съставени от различни картографи по различно време, имат
един общ първоизточник
Неколцина изследователи допускат, че това е карта, или карти, оцелели от Александрийската библиотека, унищожена по времето на Александър Македонски.
Според Чарлз Хепгуд оригиналните карти са били съставени от представители на високоразвита цивилизация, изчезнала преди около 10 000 години. Това, предполага Хепгуд, са били жителите на легендарната Атлантида.

Хепгуд бил убеден, че Атлантида е днешната Антарктида. През 1963 г. професорът съобщава предположението си в писмо до президента на Съединените щати Джон Кенеди. В писмото Хепгуд убеждава Кенеди САЩ да финансират експедиция, която подробно да изследва Антарктида за следи от древна цивилизация. Но Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г. и двамата не успяват да се видят.
Чарлз Хепгуд бил убеден, че Атлантида не е мит и не е измислица на древногръцкия философ Платон. След като изучил геоложки данни, Хепгуд излиза с хипотезата, че около 10 000 г. преди нашата ера са се преместили полюсите. По тази причина Атлантида се е преместила на около 3 000 км на юг. Причината за преместването на полюсите, според Хепгуд, е била някаква глобална катастрофа, възможно удар на астероид. Никой от сериозните учени не подкрепя хипотезата на Хепгуд, но и никой досега я е опровергал.

Кой е Пири Рейс


Пири Рейс е роден между 1465 и 1470 г. в Гелиболу, днес Галиполи, в Турция. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и е племенник на известния османски мореплавател Кемал Рейс. Започва да плава вероятно след 1481 г. заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. Участва в много морски експедиции и преминава заедно с чичо си на държавна служба в Османската империя. При една от морските експедиции воюва с португалците в Персийския залив. Разбира, че Португалците са блокирали Ормузкия проток, а в същото време трябва да отиде на помощ на гарнизона в Кайро. Прави го, но по-късно е обвинен е, че изоставил флота в залива и бил публично обезглавен през 1554 или 1555 г.
Пири Рейс е автор на редица морски карти и на "Морска книга", в която дава огромен обем информация в областта на мореплаването и географията.

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=54745

Hatshepsut

Астрономическите познания на догоните

Африканците шокират научния свят с познанията си за Вселената



Изумителните астрономични познания на една африканска племенна група продължават да предизвикат изумление в света на науката и до днес. Догоните, населяващи една от най-рядко населените области в западноафриканската държава Мали, предизвикват множество спорове сред научните среди, а хипотезите за техните постижения варират от чиста мистификация до контакти с напреднали извънземни цивилизации.

Няколко десетки хиляди догони живеят в изолирани селища сред планинските склонове Бандиагара на юг от северните разливи на река Нигер. Битът и културата на този древен народ не би могъл да се характеризира като крайно примитивен, но въпреки това е далеч от средния житейски стандарт на съвремието, затова учените са смаяни от


 феноменалните познания на африканците

 в областта на астрономията и космологията. Догоните имат обхватни знания за съзвездието Голямо куче, препредавани от поколение на поколение. Племето успява да привлече вниманието на света с особените си познания за звездата Сириус. Тя е само 21 пъти по-ярка от нашето Слънце и по този показател далеч не се нарежда сред най-могъщите небесни тела, но от Земята изглежда най-блестяща в сравнение с останалите звезди поради малкото разстояние - само 8,6 светлинни години. Близо до Сириус се намира колабиралата звезда Сириус-Б, открита от западните астрономи през 1844 г., но фотографирана за първи път едва през 1970 г. Трудното идентифициране на Сириус-Б е свързано с факта, че плътната звезда почти не излъчва светлина и е "засенчвана" от Сириус, която е 10 000 пъти по-ярка. Странното е, че догоните имат подробни данни за орбитите и плътността на тези звезди много преди фиксирането им от съвременните астрономи.

 През 1950 г. Жермен Дитерлен и Марсел Гриол запознават света с изключителните познания на хората от Бандиагара. Прекарали няколко години сред племето и завоювали доверието на вождовете и шаманите, френските антрополози са хипнотизирани от дълбочината на философията и религията на догоните.

 За догоните началото на живота е свързано със звездата Сириус-Б, която те наричат По Толо, т.е. звезда семе. Сътворението е тръгнало към нас от планета на тази стара звезда, класифицирана от модерните астрономи като бяло джудже. Изумително е, че


 Догоните знаят за Сириус-Б преди откриването й

 от астрономите, както и за голямата плътност при малките й размери, което обясняват с наличието на сагала - непознат на Земята екстремно плътен метал. Запознати са с характеристиките на орбитите на звездите от Голямото куче (Canis Major), знаят, че орбитите на Сириус и на Сириус-Б образуват сложна елипса със Сириус във фокуса на конфигурацията. Хипотезата им, фиксирана във фрагменти от каменни звездни карти отпреди пет столетия, е взета под внимание от западната астрономия едва в началото на ХVII в., когато Кеплер лансира теорията, че орбитите на небесните тела не са перфектно кръгови.

 Догоните отдавна знаели също, че на Сириус-Б са нужни 50 години за орбиталния му цикъл спрямо Сириус. Едва наскоро астрономите определиха продължителността на този цикъл - 50,04 г. Догоните твърдят още, че Сириус-Б се върти около оста си за време, съответстващо на една слънчева година, докато модерната астрономия все още няма данни за подобни подробности. Смайващо е и предположението за трето небесно тяло в близост до Сириус, наречено от догоните Емме Ия, т.е. сламенна жена. Аборигените твърдят, че това е или малка звезда с една единствена планета, или голяма планета с единствен спътник. Малко след разкриването на племенната информация, някои астрономи нарекоха предполагаемото тяло Сириус-С, въпреки че за него няма научни доказателства.

 Позовавайки се на древни източници, през 1976 г. членът на английското кралско астрономическо общество Робърт Темпъл обобщава в своята книга "Мистерията Сириус", че догоните имат задълбочени познания за планетата вече няколко хиляди години. В своя труд Темпъл излага изследванията на френските антрополози Гриол и Дайтерлен от 30-те години на XX век, които твърдят че са открили астрономически познания в догонската митология. Според тях в основите на догонската космогония и космология е звездата Сириус, която догоните били наричали По Толо. Тази звезда била пъпа на галактиката Млечен път и е пъпът на цялата Вселена.

Мистериозните астрономически знания на африканското племе Догони продължават да бъдат обект на разгорещени спорове сред научните среди. Бурно отхвърляни или приветствани, постиженията на туземците пораждат множество въпроси, засягащи космологията и познанията за Вселената.

 Дори и да приемем тезата, че астрономическите постижения на догоните имат древен произход, как все пак са били придобити тези знания? Как е могъл един почти примитивен народ да овладее науката за звездите, без каквито и да е оптически инструменти? Отговорът на този въпрос бива даден от самите догони, според които  знанията за Сириус са били подарени на техните предци от извънземните амфибии Номмо, от района на звездата По Толо.

 Номмо пристигнали преди около 5500 години от съзвездието Сириус на космически кораб, спуснал се с гръм и мълния. На езика на догоните номмо означава "свързан с водата" и "за когото най-важното е да пие". След като летящата машина се приземила, тя продължила известно време да се движи с подскоци по земята. По същото време на небето се появила нова звезда, навярно космическа база.

 В скалните рисунки на прадогоните


 номмо са изобразени

 като човекогущери

 приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с опашки на риби оанни, описани от вавилонците. Смущаващи са тези паралели с наследството на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на номмо са до голяма степен подобни на амфибиите еа на акадите, на шумерския бог Енки и на богинята Изида с образ на сирена от религиозното изкуство на Египет. От тях според древните народи е произлязла човешката цивилизация.

 Египетските мъдреци са обожествявали звездата Сириус [наричана от тях Сот (гр. Σῶθις) или Сопдет/Сепедет], представяна от богинята Изида. Храмът в Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Това ни напомня за церемонията сигуи на догоните, която се провежда веднъж на 6 десетилетия, когато Сириус е видим през малък отвор в една скала до селището Йоуго Догороу. Церемонията сигуи е сред най-зрелищните ритуали на догоните. Провежда се в продължение на 5 години през 60 години и


 съвпада с конкретен момент от орбитата на Сириус.

 По време на ритуала догоните се посвещават в познанията на културата на племето. Сложната серия от танци се изпълнява от мъже със странни маски, символизиращи неконтролируемото могъщество на природата. Междувременно астрономите анализират традициите на племето догон, но загадката как догоните са придобили изключителните си космически познания, навярно ще си остане неразгадана.

 Феноменът е изследван от научни популяризатори като Карл Сейган, Ян Ридпат, Джеймс Оберг и Роналд Стори, допускащи възможността, че догоните са абсорбирали космическите си познания от европейските пътешественици през последните 150 години. В телевизионно интервю по Би Би Си обаче Жермен Дитерлен подчертава, че редица астрономически данни, притежавани от аборигените през миналите векове, са били непознати на западните учени до ХХ в., като се позова на древни рисунки на съзвездието Сириус, изпълнени от прародителите на догоните.


Мистичните туземци имат египетски произход

 Догоните са етническа общност, населяваща предимно района на Бандиагара и Доуенца в Мали, Западна Африка. Областта се състои от три различни в топографско отношение региона: равнинен, скалист и плато. Разпръснати из тази обширна територия, популацията на догоните, която възлиза на около 300,000 души, е съсредоточена най-вече по протежението на 200 - километровия Бандиагарски склон. От склона се открива уникална гледка към догонските селища, които са накацали по повърхността му. Има приблизително около 700 догонски села, повечето от които с по-малко от 500 жители.

 Точният произход на догоните, подобно на много други древни култури, трудно може да бъде определен. Като източници могат да бъдат ползвани единствено устните предания, които се различават според това кой догонски клан бива разпитан, и направените археологически разкопки.

 Местните хора наричат себе си Догон или Догом, но в по-старите исторически източници те са споменавани като Хабе, което на езика Фулбе ще рече "чужденец" или "езичник". Определени теории навеждат на мисълта за вероятен египетски произход. Смята се, че след като са живели в района на Либия,  те са мигрирали някъде към териториите на Буркина Фасо, Гвинея и Мавритания (различните източници посочват различни места за това преместване). Около 1490 г. сл. н.е. заради нахлуващи племена или заради сушата те се заселили на територията на Бандиагарския склон в централно Мали.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210055&cat=11
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=210091&cat=11

Hatshepsut

Тайните оръжия на древния свят

 Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни!

 Стоян ПЕТРОВ

 Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая, не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за "летящи бойни кораби", снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за "свръхоръжието на Йехова", както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес

 химически, бактериологични и лазерни оръжия,

 макар че поразяващата им сила, естествено, е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
 Така, още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно, и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни "оръжия" от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също - отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на "бактериологични оръжия". Известно е, че нахлуващите от Изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи, как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти, следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече "бактиериологично" само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции, разбира се, въобще не са съществували.

 Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените

 "топлинни" и "лъчеви" оръжия.

 Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни

 "лъчи на смъртта",

 но най-известната е тази за "Огледалото на Архимед". Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ в.н.е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също и това на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за "лазерното оръжие", уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници.
 Но, ако съмненията по отношение на "древните лазерни оръжия" изглеждат основателни, това съвсем не може да се каже за тъй наречените "топлинни" оръжия, най-известното между които е, разбира се

 "Гръцкият огън"

 Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, "изстреляна" от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност - смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
 Що се отнася до истинския "гръцки огън", той се появява едва през "тъмните векове", т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек (или Хелиополис). Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. "Течният огън" се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
 Постепенно "гръцкият огън" се превърнал в истинско "абсолютно оръжие" в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
 Точната рецепта за изготвянето на "гръцкия огън" обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен "компонент". Съвременните изследователи са на мнение, че той бил смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра). Тази смес от негасена вар и сяра, се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти "носители" като нефт или асфалт. Опитите да се възпроизведе това оръжие не са много успешни.
 За първи път тръбите с "гръцки огън" били монтирани на византийските бойни кораби "дромони", а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 г., според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV Погонат (668-685) разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни "дромона", снабдени с "гръцки огън", както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
 Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел (700-721)), но по-късно и двата били разгромени напълно от

 Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

 По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи "гръцкия огън", били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941 г., с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
 Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на "гръцкия огън" почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на "гръцкия огън"? Кой знае?


 Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

 Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
 Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

 Съдържание на гръцкия огън:
 нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

 Механизъм на запалване:

 CаCO3 -> CaO + CO2
 Cа3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
 Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

 Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
 Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

 PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина?)
 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

 ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186