• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 10:16:00

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Златоград - задължително, трябва да го посетя.

Hatshepsut

Мистерия в Средна гора - Кутелът и как да го откриете


Една от най-големите мистерии в района на Сърнена Средна гора не дава мира на историци и изследователи. Наричат я Кутела - великанската каменна чаша изваяна с перфектна прецизност по непозната технология от незнайни майстори. Но за какво е служел този огромен съд, скрит в пазвата на планината, който може да побере човек, та даже и няколко души? Близо до хилядолетния гигантски съд са разпръснати  странни, издялани от човешка ръка скали. Наблизо имало и останки от счупените парчета на още една каменна чаша, които обаче не успяхме да открием. Някои учени твърдят, че става дума за мегалити от времето на траките.

Други датират находката от по-късен период - 9 век. Версиите са много. Но никой не знае каква е истинската възраст на  Кутела, нито за какво е служел. Едно е сигурно - находката е уникална за Европа и има само няколко аналога по света.

Какво представлява Кутелът

Названието Кутелът идва от думата ,,котел" -  голям домашен съд за затопляне на вода с разширено дъно и дръжка за пренасяне. Дали във въпросния съд  се е съхранявала някаква течност, като вода, вино или жертвена кръв, не е ясно. Но това което ненадейно изникна пред изумения ми поглед напомня на илюстрация от ,,Алиса в страната на чудесата" - имах чувството, че съм попаднала в паралелен свят.  Сюрреалистичната чаена чаша, изгубена в храсталаците на вековната гора, е съвършено изработена и сякаш очаква всеки момент притежателят й, я някой гигантски заек или горски дух, да дойде да си я прибере.


На дъното на Кутела е имало ритуално изображение, което е заличено от времето

Чашата на Боговете - така наричат още мегалита, висок 1,5 метра и дълбок към метър. Стените му са с дебелина около 40 см. Имал е дръжки, както и похлупак. Ала типично по нашенски, още през 19 в. жител от съседното село Розовец, откъртил огромния воденичен камък, служещ за капак, за да го вгради в дворната си настилка от чисто естетически подбуди.

Какво знаем за гигантската чаша

Първата научна публикация за Кутела е на братя Шкорпил от 1898 г. В нея те разказват как в землището на село Розовец , край развалините на средновековния манастир ,,Свети Никола", попаднали на  ,,жертвен кутел". Братята изследователи били силно впечатлени от находката. Те описали огромния съд като ,,един от най-любопитните жертвени камъни на територията на страната".


Кутелът е изработен от гигантски гранитен къс

Интересното е, че  края на 19 в., когато чешките археолози го видели за първи път, Кутелът бил счупен на части.  Но през 70-те години на 20 век уникалният артефакт  бил възстановен и днес лесно могат да се различат слепените парчета. Учените са смаяни от съвършенството на изработката му . Тя далеч надминава всички изсичания от този род в Източните Родопи, осеяни с мегалити и трапецовидни скални ниши. Чашата в Сърнена Средна гора е изваяна така, сякаш с нож се реже стиропор или торта.

Как да стигнете до Кутела

От години прекарваме пролетната си ваканция в района на гр. Павел Баня, но едва преди няколко месеца разбрахме, че наблизо се намира това уникално човешко творение. Разклонението, което води към археологическата забележителност се намира между пътя, свързващ красивото средногорско селце Розовец със село Турия - родното място на Чудомир.

Ако се движите от с. Розовец в посока Павел баня, разклонението се пада вляво от пътя на около 1 км. след една крайпътна чешма. Ние, разбира се, се изгубихме, както винаги !  Открихме мегалита с помощта на един местен човек, който предложи да ни заведе до въпросния разклон. Паркирахме автомобила в началото на черния път, който се вие в планината и отвежда до хижа Братан. Потеглихме нагоре пеша и след около 1 км. попаднахме на указателна табела с надпис " Кутелът ,,. Гигантската чаша се пада вляво от черния път. Вижте картата по-долу !

Теории и хипотези за произхода на древната чаша

Тракийска шарапана за направа на вино на 3000 години, ,,чаша на Дионис" - използвана в ритуалите на Дионисиевите мистерии, съд за мелене на зърно, урна, щерна за вода, огнище, силоз и какви ли не още предположения се свързват със загадъчния археологически обект, притаен сред диплите на Сърнена Средна гора. Една от най-разпространените теории е, че датира от 9 век и в него се кръщавали християни. Някои изследователи твърдят, че през средновековието Кутелът  бил използван от шамани за техни тайни и доста зловещи обреди. Те набутвали жертвата в чашата, вътре я разсичали на парченца и после я сварявали, за да й осигурят безпрепятствен път към отвъдния свят и т.н. и т.н.

Най-ексцентричната хипотеза свързва паметника с цивилизация, много по-древна от тракийската, която обаче била далеч по-развита в технологично отношение от нас.  А някои  дори са убедени, че Кутелът е артефакт от извънземна цивилизация.

Кутелът има други аналози по света

Да, признавам, Кутелът разпали фантазията ми. Не може нашенската чаша да е единствената в света.  Вероятно тя е дело на  цивилизация,  свързана по някакъв начин с други древни култури.

Ето на какво попаднах в мрежата:


Подобни гигантски съдове са открити сред останките на Угарит, известен още като Рас-Шамра. Угарит бил процъфтяващ космополитен град в древна Сирия през второто хилядолетие пр. н.е. . Една от теориите е, че тези големи каменни чаши служели за ритуално производство на бира.


Долината на гърнетата в Лаос е осеяна с хиляди огромни каменни съдове, които напомнят на Кутела край Розовец.  Древните делви са високи от 1 до 3 м. Никой не знае защо и от кого са създадени. Според една хипотеза те служели за погребални урни преди хиляди години. Според друга - в тях се складирало огромно количество вино.

Вместо заключение

Сърнена Средна гора е земя свещена и мистична, осеяна с десетки мегалитни съоръжения, разпръснати сред най-потайните й части. Тези обвеяни със загадки обекти все още не са достатъчно добре проучени и затова, когато човек успее да стигне до тях, се чувства като откривател. В списъка ми има още поне 3 местни мегалита, които възнамерявам да открия за себе си в най-скоро време. Очаквайте в следващи публикации.


https://pateshestvia.net/кутелът-как-да-го-откриете-в-средна-гор/

Hatshepsut

Храмът на с. Беренде пази 7-вековна тайна

Беренде е малко, изгубено в пазвите на  планината село, разположено едва на 10-на км. от Годеч, което не се отличава съществено от останалите населени места в района.  Но пък притежава безценно богатство - неговата църква ,,Св.св. Петър и Павел", обявена за национален паметник на културата.

За стенописите й казват, че са по-стари с 50 години от тези на Боянската църква. Но за разлика от нея, храмът на Беренде тъне в забрава, изоставен и рушащ се. С неговите  над 700-годишни стенописи ,,Св.св. Петър и Павел" никога не е бил реставриран или стопанисван от държавата. Според изкуствоведи и историци това е една от най-значимите ценности в българското художествено наследство от времето на Асеневци.  Но този факт не трогва никого и най-малко отговорните институции, които открай време обещават, че ще предприемат нещо, за да я спасят, но ефект - никакъв.

Църквата се намира на около километър от Беренде, близо до брега на р. Нишава, в трудно достъпна, но много живописна местност и е идеалната цел за някоя пролетна неделна разходка. 

Как да стигнете:



Село Беренде се намира на 55 км. от София. До там можете да стигнете или през пътя за Божурище,  или през пътя за Костинброд. Ние тръгнахме по първия маршрут и на отиване се отбихме да разгледаме Драгоманското блато. След което, за около 30 минути бавно и внимателно шофиране по разбития път, стигнахме до с. Беренде. Селото е възникнало през XIII век, а наименованието му е свързано с ,,берендеите", които са кумани, преминали на служба при руските князе.

На влизане в Беренде потърсихме къщата на Филип и Надка - те държат ключа на църквата. Селото наброява около 22 постоянни жители - все приветливи и услужливи хора, които само дето не ни съпроводиха до самата църква. Оставихме колата в края на селото и се спуснахме по стръмния път надолу, следвайки указанията на берендейци и най-вече интуицията си.  След 15-на минути стигнахме до една падина със закътана полянка и с белеещия се миниатюрен еднокорабен храм ,,Св.св. Петър и Павел"

Отвън той няма никаква архитектурна стойност. Варосан в бяло, без украси, със семпли прави линии, без кръст дори.  И нищо не подсказва за съкровищата, които таи в полумрака вече повече от 7 века.





Има две версии за възрастта на църквата на Беренде:

Според някои учени тя е изградена през XIV по времето на цар Иван Александър - стенописите отговарят на стилистиката от този период.
Други обаче са категорични, че е изградена през XIII век по времето на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис с неговото име.
Върху външната страна на църквата бил изобразен Иван Асен II. Някои историци твърдят, че това е най-ранният известен ктиторски портрет на владетеля. Защото, според каноните, само светците или ктиторите били изобразявани в църквите.

С течение на времето образът на Иван Асен II съвсем избледнял и към 2007 вече бил едва различим.  Предишното отче на Беренде обаче решило да стори богоугодно дело, като вароса църквата, че да я постегне.  И така унищожило окончателно ктиторския портрет на цар Иван Асен II .

На една от фасадите било изобразено родословно дърво на Асеневци, което също изчезнало.

Местните са убедени, че църквата им е построена през 13 век и била изографисана отвътре и отвън по поръчка не на кого да е, а лично на цар Иван Асен II.

Легендата за църквата е следната:

СЛЕД БИТКАТА В КЛОКОТНИЦА ЦАР ИВАН АСЕН II ОМЪЖВА ДЪЩЕРЯ СИ, КНЯГИНЯ БЕЛОСЛАВА ЗА СРЪБСКИЯ КРАЛ СТЕФАН ВЛАДИСЛАВ ПЪРВИ С ИДЕЯТА ДА ПОСТАВИ СРЪБСКОТО КРАЛСТВО ПОД БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ. ЗА ДА УРЕДИ ВЪПРОСНИЯ БРАК ВЛАДЕТЕЛЯТ ПОЕМА ПО НЯКОГАШНИЯ РИМСКИ ВОЕНЕН ПЪТ ПО ДОЛИНАТА НА РЕКА НИШАВА КРАЙ ДНЕШНОТО СЕЛО БЕРЕНДЕ. В ГРОБИЩНАТА ЦЪРКВА НА СЕЛЦЕТО ТОЙ РЕШАВА ДА ОСТАВИ АТРИБУТИТЕ НА ЦАРСКАТА СИ ВЛАСТ, КАКТО И ВОЕНЕН ОТРЯД, КОЙТО ДА ГИ ПАЗИ. ЗАЩОТО ОТИВАЛ В СЪРБИЯ И НЕ ИСКАЛ ПРИ ЕВЕНТУАЛНО ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ НЕГО  ДА ЛИШИ ДЪРЖАВАТА ОТ АТРИБУТИТЕ НА ДЪРЖАВНОСТ. СЛЕД СПОЛУЧЛИВОТО СКЛЮЧВАНЕ НА БРАКА, ЦАР ИВАН АСЕН II ПРОВОЖДА ЗОГРАФ ДА ИЗПИШАТ ЦАРСКИ МАЛКИЯ БОЖИ ХРАМ.

В НЕГОВА ЧЕСТ ВЪРХУ ХРАМА БИЛИ ИЗПИСАНИ ЛИКЪТ МУ, ЗАЕДНО С НАДПИС ,,ЙОАН АСЕН В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖАВЕЦ ВСЕМ БЪЛГАРОМ И ГРЪКОМ".  В ПОСЛЕДСТВИЕ ТОЗИ СТЕНОПИС Е БИЛ СВАЛЕН ЗА ДА БЪДЕ СЪХРАНЕН, НО СЛЕДИТЕ МУ СЕ ИЗГУБИЛИ.

Какво още знаем за църквата:

1. Няма категорична датировка за построяването на храма - дали е от XIII - XIV век или е още по-стар
2. Стенописите не принадлежат на един автор. Дори не са създавани по едно и също време. За това говори разнородното стилистично изграждане на образите по стените
3. Била е гробищна църква, в средновековието в нея опявали за последен път покойниците.
4. За жалост лицата и най-вече очите на светците са избодени с шишове от нечии проклети ръчички /османски най-вероятно/
5. За пръв път храмът на Беренде се споменава през 1890 от братя Шкорпил, които го описват като ,,малка запустяла църквица край бреговете на р. Нишава".
6. През 20-те години на ХХ век оттук  минава художникът Михаил Георгиев, който прави цветно копие на изписания образ на цар Иван Асен II. Въпросното копие би трябвало да се намира в археологически музей на София, но май е изчезнало.
7. Стенописите въобще не са пипани от времето, когато са нарисувани, няма абсолютно никаква реставрация. В Беренде се изправяте очи в очи с изпитите лица на светци, такива каквито са излезли изпод четката на незнаен зограф преди повече от 7 века!
8. Всеки камък е така, както са го оставили старите строители - църквата никога не е била разрушавана, опожарявана или реставрирана.

9. Има цял сектор, където стенописите липсват. Твърди се, че били свалени и прибрани незнайно къде и от кого
10. През 2007 г. безбожници нападат медения обков на покрива -  разглобяват го за вторични суровини и така покривът започнал да натича. Това още повече влошило състоянието на 7 - вековните стенописи
11. Църквата се прочу покрай идеята на проф. Божидар Димитров да бъде пренесена в София, за да бъде реставрирана, стопанисвана и популяризирана. Но предложението му срещна яростния отпор на местните хора, които за нищо на света не си дават църквицата.
12. Въпреки обещанията на държава и институции, че ще осигурят средства за ремонт на храма и на безценните му стенописи, ,,Св.св. Петър и Павел" продължава да се руши, изоставен на произвола на времето, природните стихии и човешкото безхаберие.

https://pateshestvia.net/храмът-край-с-беренде-пази-над-7-вековн/