• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 August 2019, 17:26:09

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9750
  • Total Topics: 1133
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Велико Търново: мястото, където Господ целунал земята


Велико Търново, Търновград, Царев град. Все имена на старата българска столица, гордо кацнала на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, живописно опасани от водите на река Янтра.

Има една легенда, според която, когато Господ сътворил света, погледнал отвисоко своето творение, а след това от възхищение се навел да го целуне. Мястото, където Бог целунал земята било при Търново.

Още ,,преди демокрацията" градът се отличаваше със своята уникална архитектура, дълбоко повлияна от богатата му история и интересния географски терен. Там и до днес няма да видите традиционния голям централен площад, характерен за повечето български градове (а и не само български).

Неслучайно, Велико Търново е попадал неведнъж в различни български и световни класации за най-красив град. Една от последните е на италианския вестник ,,Република", обявил страропрестолния ни град за най-красиво място в света за 2016 година, построено на отвесни склонове.



Историята на Велико Търново е историята на България или поне солидна част от нея. Няма да ми стигне нито времето, нито мястото, за да се спирам подробно на нея, а и не е нужно - всеки българин трябва да я знае.

Лично за мен, Търново е много повече от най-красивия град, защото с този град е свързана известна част от живота ми. Там се чувствам като у дома си, затова досега не съм писала нищо за него. Сега по повод празника на БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ, обявена през 1908 година именно във Търново, реших да събера в списък повече от 50 забележителности във Велико Търново. Голяма част от тези 50 интересни места са доста известни, но всеки, който е там, може да намери по нещо, което не знае или е пропуснал.

Емблемите на Велико Търново

Започвам списъка с няколко места, които са не просто забележителности на старопрестолния град - те са негови емблеми.

Царевец



Църквата ,,Свети Четиридесет мъченици"



Старинната църква с колоната на кан Омуртаг. Точно в нея е провъзгласена независимостта на България.

Трапезица



Паметникът ,,Асеневци"



Стамболовият мост



Светлинно-звуковото шоу ,,Звук и светлина"



Балдуиновата кула на Царевец



Сградата на Първото народно събрание
Днес Музей ,,Възраждане и учредително събрание"



Археологическият музей


 :arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Самоводската чаршия



Къщата-музей ,,Емилиян Станев" на Самоводската чаршияПарк Марно поле



Паметникът на Емилиян Станев
Намира се точно пред къщата-музей



Църквата ,,Свети Димитър"



Църквата "Успение на Пресвета Богородица"



Владишкият мост



Великотърновският университет



Парк Мини България
Това е една от най-новите атракции на старата българска столица и пресъздава знакови за нашата родина места. Там могат да се видят прекрасни експонати на фона на Царевец - на Патриаршията и на Балдуиновата кула. Най-впечатляващи, поне за мен, са катедралата Св. Александър Невски, Варненската катедрала, сградата на Народното събрание и Паметникът на Асеневци.



Парк Марно поле



Парк Ксилифор
Местността Ксилифор е приятно място за отдих и е само на около 4 километра от Велико Търново



https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

10 интересни места в Средногорието

В края на септември имах щастието да посетя три общини в Средногорието - Мирково, Чавдар и Златица, по повод представяне на резултатите от проект за развитие на туризма по програма Регионално развитие. Това бяха места с видимо добро управление - чисти улици, места за отдих, спортни комплекси, подновени училища и детски градини. Хората, които срещнах там изглеждаха доволни. Освен това се оказа, че в този район има много интересни места - природни, исторически и културни забележителности, които да се видят. Част от тях успях да посетя и избрах да представя в следващите редове.


Средногорието - гледка към Стара планина

Църквата св. Димитър в село Мирково - забележителна църква, една от малкото в България с позлатен купол. Построена е през 1834 година с помощта на дарения на местни жители. Църквата е с много интересни икони. В долния ред на иконостаса има икони, изобразяващи сцени от Стария завет.


Църквата св. Димитър в село Мирково - позлатения купол


Църквата св. Димитър в село Мирково - сцени от Стария завет

Параклисът свети Константин и Елена - построен на много живописно място - върха на Таушан тепе, разположен на около 4 километра от Мирково по пътя за Златица. От там се открива панорамна гледка към околната равнина, Стара планина и Средна гора. Да отбележа, че параклисчето също е с позлатен купол.


Параклисът свети Константин и Елена край Мирково

Мемориален комплекс Васил Левски - разположен вдясно от шосето след един почти обратен завой по подбалканския път, идвайки от София, точно срещу отбивката за село Буново (община Мирково). Построен е през 2007 година. Зачудих се защо точно тук, до село Буново има такъв паметник, посветен на Левски. А то имало защо. От информационния център в селото ми казаха, че навремето Левски е създал в Буново революционен комитет.


Мемориален комплекс Васил Левски край село Буново

Най-високият ЖП мост на Балканите - намира се на Подбалканската железопътна линия, край село Буново над река Буновска.


Най-високият ЖП мост на Балканите - село Буново

Църквата св. Теодор Тирон в село Буново - построена през 1835 година, тя е духовно средище на жителите от село Буново. Впечатлние ми направи нейният иконостас от дърворезба и таванът - син на звездички.


Църквата св. Теодор Тирон в село Буново

Паметник на първата българска кооперация в село Мирково - представляващ печат с дръжка и още четири части. Навремето четирите части на печата се съхранявали от четирима души и само събрани заедно, те можели да подпечатат документ.


Паметник на първата българска кооперация в село Мирково

Комплекс Тополница край село Чавдар - археологически парк с пет неолитни къщички и музей, пресъздаващ живота и бита преди хиляди години.


Комплекс Тополница край село Чавдар

Часовниковата кула в град Златица - намира се в центъра на Златица, в градския парк, и е един от символите на града с много злато. Построена е през 1777 година и основната й конструкция е запазена в по-голямата си част, като са реставрирани малки части от кулата - предимно покривната част.


Часовниковата кула в град Златица

Етнографски музей в град Златица - това всъщност е самодеен етнографски музей, инициатива на местното читалище, находящ се в сградата на полицията, експонатите в който са събирани от местните жители. Има много неща, които да се видят в този музей, най-интересното от които за мен беше т.нар  кене - вид плетиво с конски косъм, характерно за региона, с което са били обточвани различни части от дрехите. В музеят също така се съхранява най-старият фасаден часовник в България, останал още от турско време.


Етнографски музей в град Златица

Спасовото кладенче край Златица - това е извор в горната част на Златица. Легендата разказва, че хайдутин на име Спас, който е бил тежко ранен, когато се добира до това кладенче, измива раните си с неговите води и на следващия ден оздравява. Местните казват също, че водата от този извор целѝ очите от болести.


Спасовото кладенче край Златица

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Ивинела Самуилова "Пътеписи за душата на България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1012

както и книгата на Василка Маркова "Възможната България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item348

Hatshepsut

Мезек - перлата на Югоизточна България


Село Мезек се намира само на един километър от държавната ни граница и макар че в географско отношение се намира в периферията, що се отнася до туристическия му потенциал, то определено трябва да заеме централно място в списъка ви с дестинации, които сте решили да посетите.

С население от около 350 души, на пръв поглед село Мезек изглежда като всяко друго, макар поради близостта си в Гърция и Турция да се намира в район с относително добър стандарт на живот. Това, което несъмнено отличава населеното място е, че на негова територия се намират два уникални обекта, част от културно-историческото ни наследство - средновековна крепост и тракийска гробница.

КРЕПОСТ ,,КАЛЕТО"

В миналото крепостта, наричана от местните ,,Калето", е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Арда и Марица. Тя представлявала неправилен четириъгълник с размери 110/60 метра, включващ цели девет кули със заоблена форма, всяка с височина от 10 метра.

Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.

За съжаление,голяма част от крепостта днес не съществува, но все пак човек лесно може да добие представа за мащабите. Любопитен факт е, че зъберите на съоръжението са съхранени успешно до 1900 година, когато части от тях са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград.

Някои учени смятат, че именно на това място се разиграва битката при Версиникия от 813 година, когато българският Крум разгромява войските на Никифор I. По-широко застъпената теза обаче е, че тук крепост се издига едва през XI век, което би следвало да значи, че тя е дело на византийския император Алексий І Комнин.

До крепостта се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и велопътека. Работното време през лятото е от 9 до 20 часа, а през зимата от 10 до 19 часа. Входът е между 1 и 4 лева в зависимост от сезона и възрастта ви.

ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА

Край село Мезек се намира и една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е и сред най-големите на Балканския полуостров. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата ѝ дължина е близо 30 метра, като само коридорът, наричан дромос, е дълъг повече от 20 метра.

Гробницата е открита от местните жители през 1931 година, като малко след това започват археологически проучвания под ръководството на Богдан Филов и Иван Великов. Смята се, че ценната находка е на повече от 2400 години, като в нея са открити следи от шест погребения.

В гробницата са открити златни, бронзови, керамични и др. предмети, които към днешна дата се намират в Хасково и София. В самата гробница посетителите могат да видят техни холограми, които по никакъв начин не отнемат нито от техния, нито от блясъка на гробница, и определено са уникални за страната ни.

Любопитно е, че температурата в гробницата е постоянна - около 18-19 градуса. Това ви предоставя две добри възможности - да избягате от жегата през лятото и да се скриете на топло през зимата.

До гробницата се стига лесно от село Мезек, трябва просто да следвате указателните табели. Билетът за посетители е 4 лева, но имате възможност да си набавите комбиниран такъв, включващ и посещение на крепостта.


В ОКОЛНОСТТА

Регионът е богат на забележителности, все пак се намира в близост до Източните Родопи. Препоръчваме ви да посетите крепостта Букелон, намираща се в близост до село Маточина. Тя е неизследвана не само от масовия турист, но е почти непозната и на специалистите.

В сянката на мезешките забележителности остава тракийската гробница Шейновец, намираща се под едноименния връх. Обектът се намира на територията на община Любимец, като до него води добре маркирана екопътека.

Разбира се, няма да съжалявате, ако се отбиете и до Свиленград, където си струва да посетите уникалния 400-годишен мост на Мустафа паша, наричан от местните Старият мост.

https://bulgarianhistory.org/selo-mezek-zabelezhitelnosti/

Hatshepsut

Пещерата Венеца - красива и девствена


Наскоро разбрахме за новооткритата за посещения пещера Венеца, близо до Белоградчик и с радост решихме да се разходим до там по време на почивните дни по случай празника на Независимостта на България.

Пещерата се стопанисва от община Димово и се намира на 1 км югозападно от село Гара Орешец. Автомобилите се оставят на специално обособен паркинг и от там, до самата пещера, ви отвежда приятната за кратка разходка пътечка. Преходът не е по-дълъг от 15 минути със спокойно вървене.



Пещерата Венеца е обезопасена и осветена, като цветни светлини красиво акцентират на впечаталяващите скални образувания. Още на входа си взимате каска, с която влизате в самата пещера, която на много места е тясна и есктремна. В този ред на мисли, хубаво е да се знае, че пещерата не е подходяща за хора с голямо наднормено тегло и хора в неравностойно положение. Хора с фобия към тесни пространства също може да не се чувстват комфортно.

За любителите на пещерите, тук могат да бъдат видяни както сталактити, сталагмити, сталактони, така и хелектити и образувания наподобяващи корали.







Пещерата Венеца е изключително впечатляваща, поради което се нареди на първо място по красота в личната ни класацията за български пещери. Ако все още не сте я посетили, заслужава си напълно!

Изключително интересен е факта, че пещерата е богата на полускъпоценния камък Оникс и това я прави доста светла. Интересни са образуванията "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "Богородица" или "Архангела", "ръката на Бог" и много други.

Пещерата е открита от миньори през 1970 г. и запечатана, тъй като не е имало средства за нейното изучаване. Венеца посреща първите си посетители през юни 2015 г. В момента, отворени за посещения са 5 зали, като по неофициална информация, до два месеца се очаква отварянето на още две. Входът за възрастни е 4 лв. Пещерата е отворена целогодишно, като официален почивен ден е понеделник.

https://www.fixstay.com/bg/article/160/veneca-cave.html

Hatshepsut

Славният град Трапезица - втората крепост на Търново


Крепостта Трапезица е новото туристическо бижу на Старата столица. Наричан в миналото Славният град, архитектурно-музейният резерват бе реставриран и отворен за туристи навръх 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България - на 22 септември 2016 година.

Трапезица е едно цяло с Царевец - така е било по време на Средновековието. Неслучайно там са били пазени мощите на небесния покровител на България - св. Иван Рилски, при това - близо три века. Днес двете крепости оформят най-големия музеен комплекс на открито както в България, така и на Балканския полуостров.

Два са вариантите пред туристите да се качат на Трапезица. Първият е чрез ходене пеша по туристическа пътека, чието начало е в края на квартал ,,Асенов" - на 100 метра от знаковата за цяла България и Велико Търново църква ,,Свети Димитър", от която братята Петър и Асен вдигат въстанието срещу Византия и през 1185/1186 година възстановяват българската държава. Вторият начин е чрез фуникуляр.

Веднъж стъпили на Трапезица, посетителите могат да се разходят по еднокилометровата калдъръмена туристическа улица. Тя започва от реставрираната Северна порта, достигаща до Южната бойна кула. Особено интересни и ценни са трите възстановени църкви с оригиналните стенописи от XIII-XIV век. Интерактивен експозиционен център представя историята и археологията на Велико Търново и Второто българско царство.

Трапезица е арена и на събития от културния живот във Велико Търново. През лятото на 2018 година там бе националната премиера на постановката ,,Дванадесета нощ" от Уилям Шекспир. Премиерата бе част от честванията на 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Реставрацията и социализацията на Трапезица стана възможна чрез проекти на Министерството на културата, реализирани по инициатива на кмета Даниел Панов и екипа му, с ценната помощ на местните историци, археолози, архитекти и др. Привлечено бе финансиране както по ОП ,,Регионално развитие", така и от фондация ,,Гейдар Алиев" от Азербайджан. Много важна бе подкрепата и от страна на премиера Бойко Борисов.

Археолозите проучват хълмовете на болярите

Още в годините на робството интересът към Трапезица е много голям. Легенди и предания разказвали за заровени царски съкровища. Местните турски управници дори разрешавали свободно да се копае. Водела ги надеждата и те да се обогатят от скритите ценности.



Големият Петко Славейков също описва останки от крепостни стени, залепени твърдо по скалите. ,,Види се по съществуващите днес развалини резиденция на царете и царската породица въобще", пише Славейков за Трапезица и Търновград.

В края на XIX век ентусиасти археолози започват да проучват останките от средновековната българска столица. Учените и интелектуалците стъпват първо на Трапезица и след това се прехвърлят на Царевец. Главен инициатор и проучвател е племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон, който пет години по-късно е подпомаган от още 67 българи. Почти веднага излизат останките от три църкви. Цар Фердинанд обаче гони българските археолози и забранява дейността им, тъй като не копаели много професионално и повече приличали на иманяри. Така през 1900 година разкопките са подновени от френския египтолог Жорж Сьор. Той пристигнал в Търново след мисия в Атина и намерил още 14 църкви. Днес три от тях вече са напълно реставрирани.

Първите Асеневци имали дворец

Историческите сведения и археологическите проучвания сочат, че по своята значимост Трапезица е еднакво важна за столичния град като Царевец. Там живеели боляри и богати граждани, били изградени много църкви и обществени сгради.

Местността е един от най-ярките образци при изграждането на отбранителни комплекси в Югоизточна Европа през Средновековието. Крепостта, наричана Славният град Трапезица, била оградена с високи каменни стени с бойници. Няколко кули и четири порти били изградени по стръмните скали, надвиснали над Янтра.

Трапезица и Царевец били сърцето на столичния Търновград. Там съществувал дворцов комплекс на владетелската династия Асеневци, създаден от Петър и Асен и ползван чак до времето на Иван Асен II. При разкопките в резиденцията е открит богат некропол от XIV век. Проучени са десетки гробове, в които са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации без аналог. Близо три века Трапезица пази мощите на св. Иван Рилски - от 1195 чак до 1469 година. Едва тогава те са върнати в Рилската света обител.

Крепостта имала голям централен площад. В центъра му е съществувала църква, край която не е намерено гробище. Затова учените смятат, че храмът е бил с особен публичен статут и не е бил предназначен за обикновени църковни служби. На площада и в църквата са протичали най-представителните церемонии.

Реставрират стени с пари от ЕС

Кметът на Велико Търново Даниел Панов е амбициран да привлече още финансиране, за да продължи реставрацията на крепостни стени и църкви на Трапезица. Общината подготвя проект, с който да бъде надградено възстановяването на емблематичната за българската история забележителност. Реална възможност съществува по оперативна програма ,,Региони в растеж" 2014-2020, чрез мерки за паметници на културата от национално и световно значение.

Регионалният исторически музей и Общинската агенция по туризъм разработват нови решения за маркетинг на Трапезица. Обсъжда се и възможността за включването на крепостта в новия аудио-визуален спектакъл на Царевец, по чиято идейна концепция и музикално оформление се работи. В процес на проектиране са и нови маршрути за туристите, обединяващи двете крепости и църквите в квартал ,,Асенов".

https://www.kmeta.bg/e-vestnik/broj-47-yuni-2019/slavniyat-grad-trapezica-vtorata-krepost-na-turnovo

Hatshepsut

Село Бръшлян: странджанска идилия и красота в едно с дълголетна история


Как се стига до село Бръшлян
Село Бръшлян се намира на около 15 км северно от Малко Търново, близо е до шосето от Малко Търново за Бургас. Има добре отличими указателни табели.

Селото е архитектурен резерват. Още с влизането си там, човек се връща години назад - всички къщи са типично странджански, няма го онзи бърз ритъм, присъщ на съвременния живот. Миналата година посетихме няколко такива селца - село Косово, село Делчево, село Лещен и село Ковачевица.

Нашето посещение

Ние паркирахме в центъра на с. Бръшлян пред църквата, запознахме се набързо с информационното табло и тръгнахме да се разхождаме по малките улички. Беше почти пладне, слънцето жарко препичаше, а спокойствието, обхванало селото, постепенно завладяваше и нас самите.

Етнографската къща-музей

Недалеч от мегдана на село Бръшлян (всъщност, там всичко е недалеч от мегдана 🙂 ) се намира Етнографският музей. Това е автентична местна къща на около 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба.



Посещението на музея започва от втория етаж на къщата, където са живели стопаните. Първата стая е стаята на невестата. Там има изложена булчинска премяна. Стаята е била използвана също и за гостна, тъй като единствено в нея е имало легло. Това разбрахме от жената, която ни развеждаше из къщата.

Стопаните са спели на земята в съседната голяма стая. Тя е била и основното помещение, в което са битували. В стаята има запазено огнище с характерния за село Бръшлян отвор към стената за печене на хляб.



След голямата стая в дъното на етажа има складово помещение с отделения за зарно, а до него - тоалетна от онова време (не знам защо, но някак много се впечатлявам от старите тоалетни 🙂 ). Там до склада се намира и един таен изход - къщата е строена в смутни времена, в които местните хора е трябвало да бъдат с почти стегнат багаж и готови за бягство.

На долния етаж са се помещавали животните. Днес той е превърнат в занаятчийница. Там е изложен огромен стан.

Посещението на Етнографската къща-музей е на цена от 1 лев на човек.

Килийното училище

Следващият обект в село Бръшлян, който посетихме беше Килийното училище. То е пристройка към църквата на мегдана. Самата църква се казва ,,Свети Димитър" и е построена в края на 17-ти век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. За съжаление, когато ние бяхме в Бръшлян, църквата беше затворена и не успяхме да влезем в нея.



Затова ще ви разкажа за Килийното училище, което, както казах е пристройка на църквата. То е възстановено и превърнато в музей. Жената-уредник там ни изнесе много интересна беседа за историята на селото.

Според разказа й, още по времето на Второто българско царство е имало селище там в района, което в края на 14-ти век пада под турско робство. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, когато жителите на три селца  - Юртет, Селище и Живак се заселват в Долна махала - най-старата част на селото. Турското име на село Бръшлян е било Сърмашик.

Местното килийно училище е било създадено през 1871 година от свещеника в църквата. Той превърнал своята килия - пристройката на църквата - в училищна стая. Тя побирала около 20 деца - все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. Кожите, пясъчниците и дъските могат да се видят в музея-училище, а жената-уредник показва как са били използвани.



След Освобождението на България село Сърмашик остава под турско робство.

Разказът продължи с история на Преображенското въстание, избухнало през 1903 година, в което жителите на село Бръшлян дейно участват и в което дават доста жертви.

Село Сърмашик става част от България през 1913 година след Балканската война.

Аз, разбира се, не мога да предам целия разказ. Ако минавате през село Бръшлян, непременно посетете и Килийното училище, за да научите интересни подробности от историята на селото. Цената за посещение и беседа е също 1 лев на човек, като в Етнографската къща.

И още

След интересната беседа обиколихме оттук-оттам църквата Свети Димитър, за да я разгледаме поне външно.



Поразходихме се още малко и вече с отлична тематична подготовка се насочихме към следващото място от плана за деня - мемориалът на Петрова нива в памет на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание.

В заключение, село Бръшлян е интересно не само заради характерните си странджански къщи и заради това, че времето там е сякаш спряло, но и с богатата си история.

https://drumivdumi.com/село-бръшлян/

Hatshepsut

Село Долен връща времето назад и дава криле на бъдещето


В ,,Турагент" пътуваме до село Долен в Западните Родопи - архитектурно-исторически резерват на около 26 км от Гоце Делчев и на 128 км от областния град Благоевград. Ако сте ходили в Ковачевица или Лещен, архитектурата ще ви напомни за там, но атмосферата тук е сякаш по-различна и автентична, може би защото селото не попада в центъра на повечето туристически маршрути. И пази впечатляващи случки и истории, които днес надничат от фотографиите по стените в местната галерия-бистро на една от автентичните къщи в Долен и копнеят да бъдат разказани.
Село Долен е наследник на старо населено място, намирало се в региона. Смята се, че през 15 век село Букорово, разположено по бреговете на река Караманица се разделя на три, вследствие на засилени набези на османската войска и тогава се основават селищата Долен, Крибул и Долно Дряново. В близките околности могат да бъдат намерени останки от тракийски селища и некрополи, което свидетелства за много по-ранен живот на това място. По време на Възраждането селото е процъфтявало, а местните хора се занимавали с отглеждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради запазените къщи от този период, през 1978 г. заедно с Ковачевица Долен е обявено за архитектурен резерват и става един от общо 11-те архитектурно-исторически резервата в България.



Характерни за къщите в Долен са каменните покриви, издадената част от горния етаж, украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите. Каменните им зидове са дебели между 60 и 80 см. Долните етажи са пригодени за животни, а на горните живеели хората.

В селото се намира и една от най-впечатляващите църкви в региона - свети Николай Мирликийски Чудотворец, построена през 1834 г. и довършвана през годините. Камбаната на църквата е отливана в село Горно Броди (днес Като Вронто, Гърция) седем пъти, докато се постигне съвършеният звук, който се чува на осем километра. Към църквата е имало килийно училище, което през 1856 г. се премества в самостоятелна сграда, запазена и до днес. Тесните калдъръмени улички в Долен също пазят вида си отпреди два века. В селото се пазят и много традиции. Няколко от жените в Долен все още изпълняват български народни песни със специфични извивки - т. нар. високо пеене. Пее се на два гласа, защото в миналото на връщане от нивата са се надпявали групи от двата бряга на дерето. Сред интересните забележителности в Долен са също кръстовището ,,Кавалите", Николовската чешма и чаршийската улица.



За съжаление това, че Долен е обявен за архитектурен резерват, не помага особено за запазване на типичния архитектурен стил, смятат местните. През последните 20 години обаче се отчита възраждане на интереса към селото, като една част от къщите с над 150-годишна история имат нови собственици. Те пък с огромен мерак и ентусиазъм им вдъхват нов живот, съхранявайки техния дух. Един от тези хора е Михаил Ваклинов, софиянец, който през 1994 г. случайно минава през Долен и остава там.

"Бях доста впечатлен от запазената архитектурата на къщите и целия живот в това село. Затова семейно решихме да си купим къща там. Това се случи през 1997 г. и оттогава насам всяка година се опитваме да правим така, че селото да се запази във вида, в който е, казва Михаил Ваклинов.  - Повлякохме крак и вече не само българи, но и чужденци си купуват къщи с идеята да запазят този дух."



Към днешна дата село Долен е притегателен център и вдъхновяващо място за много хора на изкуството. От 21 до 31 август там ще се проведе 12-ия международен фестивал ,,Родина на кръстопът". Арт събитието събира български творци от цял свят и във времето успява да прерасне от пленер за местни художници в региона Банат (Румъния) в международен фюжън арт фестивал.

,,Целта ни е през целия летен сезон в село Долен да се случват много събития, които да привличат повече хора тук", разяснява Михаил Ваклинов.

В Долен се провеждат обучения по традиционно строителство съвместно със сдружение ,,Мещра". Организират се и детски лагери. Селото е и снимачна площадка на много български филми като ,,Капитан Петко Войвода", ,,Изпит", ,,Вечни времена".



http://bnr.bg/post/101154962/selo-dolen-vrashta-vremeto-nazad-i-dava-krile-na-badeshteto

Шишман

Селото е наистина невероятно. Прочетох темата с голям интерес. Ще я следя и занапред.