• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 October 2021, 08:12:58

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14342 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1034 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,250
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

avatar_Hatshepsut

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

До Плаковския манастир Свети пророк Илия, Великотърновско

Следващото място през този изпълнен със забележителности ден беше Плаковският манастир. Не бяхме го планирали. Той буквално ни се изпречи на пътя. И както става със всяко непредвидено, но интересно нещо, бяхме очаровани от неговата самобитност и история.


Плаковски манастир

До този момент не бяхме чували за него. Пътувайки от село Велчево към Капиновския манастир, на около 2 километра преди него, видяхме табелка ,,Плаковски манастир" и стрелка, сочеща надясно от шосето с надпис ,,50 метра".  Решихме да го посетим на връщане от Капиновския манастир.

Още като слизахме от колата, силно впечатление ми направиха старинните сгради – църквата, кулата-камбанария и жилищните постройки. Почти на прага бяхме посрещнати от свещеника, който след първоначалните поздрави започна да разказва за историята на манастира, интересно, увлекателно, без да пести думите си.

От него научихме, че Плаковският манастир Свети пророк Илия е построен през 1212 година. По време на турското робство е бил опожаряван 7 пъти. Възстановен е през средата на 19-ти век. Бил е един от големите и богати манастири. По времето на социализма е бил изоставен и занемарен.


Църквата

Като цяло това е нерадостната съдба на повечето български манастири. Това е общото между тях. Но иначе всеки си има по нещо уникално и впечатляващо. Това нещо го има и Плаковският манастир.

Най-голямо впечатление от разказа на свещеника ми направиха следните 3 любопитни факта:

- кулата-камбанария, заедно с жилищните сгради са възстановени от майстор Колю Фичето;
- иконите на иконостаса в църквата са рисувани от големия Захари Зограф;
- тук в манастира през 1835 година е била подписана Велчовата завера – това е опит за местно въстание срещу османския поробител, който за съжаление е разкрит, а участниците в него са избити.


В църквата


Камбанарията

През 1935 година по повод 100 годишнината от Велчовата завера в памет на загиналите патриоти е изградена паметна плоча точно под камбанарията.

Разгледахме старинната черква, запалихме по свещичка и след това свещеникът ни въведе в старинната трапезария на манастира – това е сградата точно срещу входа. Все едно влязхоме два века назад. Всичко там – каменните стени, огнището, скромната мебелировка беше от онова време. Но това не беше всичко. Оказа се, че от трапезарията, вдясно от огнището има вход към малък параклис.


Огнището в трапезарията на Плаковския манастир

Поговорихме още малко с домакина – за миналото, за настоящето и най-вече за вярата. Голям проблем е, каза ни той цялото това безверие в днешно време и залитанията встрани. Много отзивчив и мъдър човек...

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Плаж Листи до Синеморец – екзотика и морски гледки в изобилие

До скоро си мислех, че съм посетила всички екзотични, все още автентични и свободни от бетон плажове по българското Черноморие. Неотдавна за моя радост се оказа, че има един, за който все още нямах лични впечатления – плаж Листи до Синеморец. По-долу ще ви разкажа накратко за него, защото е голям, красив и малко познат. В допълнение, посещението до този плаж се предшества от приятен преход с прелестни гледки по брега на морето.


Плаж Листи до Синеморец

Плаж Листи е голям самотен плаж, до който се стига пеша. Името на плажа идва от името на носа – издадената част от сушата точно преди плаж Листи.

Къде се намира плаж Листи и как се стига

Плаж Листи се намира на около 3,3 километра южно от плаж Бутамята в Синеморец. Има пътека и от плаж Силистар, но за нея нямам точна информация. По-долу описвам маршрута от Синеморец.

Отправна точка е южната част на плаж Бутамята в Синеморец. Поема се на юг по платото. Пътеката се движи съвсем близо до морето.


Към плаж Липите до Синеморец

След около 20 минути се стига до плаж Липите – все още автентичен, без арендатори и чадъри.


Плаж Липите до Синеморец

Ако не сте били преди това на него, със сигурност ще ви се прииска да поплажувате. Но внимавайте – плаж Липите през годините е взел немалко жертви, не влизайте навътре, особено при вълнение дори и да сте перфектен плувец!


Плаж Липите – поглед от скалите в южния му край

За Листи се продължава от южната част на плаж Липите. Върви се по обособена пътека по платото като през цялото време се наслаждавате на морските гледки в три посоки. Брегът е скалист и с причудливи форми. Една от тях е Скалата на Сизиф. В интерес на истината не знаех името, научих го от сайта bgnaturetrip.com.


Скалата на Сизиф

Друго чудо е Разделената канара.




Разделената канара

Докато вървите, може да се поодерете на места в поизрастнали шумки.


Гледки по маршрута

След около 30 минути се стига до северната част на залив Листи. От това място се вижда, че в залива има два плажа, като до първия води пътеката, по която вървите. До по-големия плаж се поема по пътеката през гората след първото плажче. През гората се ходи още около 10 минути.


Нос Листи и залив Листи

На плажа се наслаждавате на голям и ненаселен плаж, да не кажа самотен. Птиците спокойно прелитат над главите ви, някои от тях кацат в относителна близост. В плитчините на морето ще се изненадате от богатите му дарове – различни видове рапани и миди.


Плаж Листи

Няколко съвета при посещение на плаж Листи
Плаж Листи е все още напълно автентичен и (за щастие!) несоциализиран. В това се състои както неговото обаяние, така и някои опасности, срещу които трябва да се вземат мерки. Подгответе се и имайте предвид следните съвети:

- не тръгвайте по джапанки, екипирайте се със спортни обувки – след плаж Бутамята има кратко изкачване по скалите, а след Липите за кратко пътеката е доста тясна, освен това на платото има и змии, не са по пътеките, но все пак човек трябва да има ,,едно наум";
- бъдете особено предпазливи при къпане в морето на плаж Листи – голяма част от дъното му е каменисто, той е доста открит и съответно морето образува силни и коварни вълни;
- предвидете си достатъчно време за връщане в изходната точка;
- не забравяйте да се напръскате против ухапвания от насекоми, особено в късните следобедни часове;
- насладете се максимално на всички гледки и на все още екзотичния плаж Листи.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Водопад Срамежливеца: водна красота и грохот над село Камена в Беласица

Водопад Срамежливеца, познат още като Каменишки водопад, е истинско водно бижу, скрито в едно от многото дълбоки дерета на Беласица. Той е висок и красив, шумен и мощен, тече в обособено каменно корито и прилича много на Смоларския водопад. Посетихме го в самото начало на март, точно преди извънредното положение. По-долу ще ви запозная с маршрута до този Срамежлив водопад.


Каменишки водопад Срамежливеца

Откъде започва пътеката към водопад Срамежливеца

Пешеходният маршрут към водопад Срамежливеца започва от южните покрайнини на село Камена. Селото се намира на около 15 километра западно от Петрич. Отправна точка са бунгала Камена, до които води асфалтов път.

Как да стигнете до тях? Самото село Камена е разположено малко по-южно от шосето към другите беласишки села, край които има водопади. Към селото има два основни подхода от това шосе, но аз ви препоръчвам да използвате по-близкия спрямо Петрич, тъй като при по-далечния пътят е по-лош. Завивате към село Камена и карате все направо. В покрайнините на селото пътят се разклонява. На това място трябва да свиете вляво и да пресечете реката по мост. След моста са бунгала Камена.


В началото на пешеходния маршрут към водопад Срамежливеца

Съвсем близо до тях в гората има стара почивна база с порутени бунгала. Край базата е удобно да оставите колата. Точно там започва пътеката.

Приблизителни координати: <41.360670, 23.072833>.

Особености на маршрута

На места по пътеката се вижда зелена маркировка. В началото се върви покрай реката, първо от лявата ѝ страна, после от дясната. След 10 минути ходене пак се минава от лявата страна (това е всъщност десния бряг) по мост и малко след него започва изкачване, олекотено на места с обособени в земята стълби. 25 минути след началото се стига до беседка, а от там надолу към реката са последните метри до водопада.


Финални метри на пътеката към водопада

Подсигурени са с парапет и дървени стълби и се вземат за около 5 минути. До последно водопадът остава скрит. Като слезе човек в края на стълбите при реката и погледне наляво към водопада, направо ахва. Истинска красива водна изненада!


Водопад Срамежливеца и платформата

Пред водопада е изградена дървена платформа за наблюдение.


Водопад Срамежливеца

Общо целият маршрут от старите бунгала в края на с. Камена до водопад Срамежливеца се взема за около 30 минути.

Красотата на водопада

Водопад Срамежливеца е невероятно красив и мощен, с права струя. Пада от 21 метра височина по издълбано от водата каменно корито. Водните му пръски се усещат от дървената платформа, че и малко преди нея.

Водопадът е пълноводен през цялата година, но са го кръстили така, защото е бил много скрит и труднодостъпен. Сега, за щастие, вече не е така с обособената пътека.


Водопад Срамежливеца съвсем отблизо

В търсене на още водопади по река Камешница

В началото на пешеходния маршрут е поставено информационно табло. Според него, по река Камешница над селото има 7 водопада, един от които е Срамежливият водопад. Ние за тези 7 водопада бяхме прочели и преди идването ни към село Камена и се опитахме да ги локализираме по картата bgmountains.org с идеята да видим и някои от останалите. В крайна сметка видяхме още два, които се намират до железен мост на черен път малко по-нагоре по реката.

Как да стигнете до моста? От беседката преди спускането към водопада, трябва да се тръгне по черния път нагоре. Той се извива в противоположна на водопад Срамежливеца посока. След десетина минути ходене пътят се включва в по-широк черен път. На това място трябва да се поеме надясно (в южна посока) по черния път. Малко след това включване пътят се разделя на два пътя – левият е маркиран в жълто маршрут към хижа Лопово, десният е към железния мост. Така че ние на това място държим дясно.

След още около 15 минути ходене се стига до железния мост. Единият от водопадите – това е водопад Четала съгласно картата bgmountains.org – се намира над моста – там, откъдето се спуска реката. Падовете са няколко и в различни посоки, за жалост няма добра видимост към тях.


Каменишки водопади: Четала – този над моста

Другият водопад, който ние видяхме е точно под моста. Веднага след моста вдясно може да се слезе няколко метра надолу към реката, но не съвсем до нея, че е опасно. Трябва много да се внимава, защото няма пътека и е стръмно.


Каменишки водопади: водопадът под железния мост

Ние след като видяхме тези два водопада се върнахме обратно към колата, тъй като се смрачаваше и нямахме повече време за изследване. Все пак, имаме план някой път да се върнем в района и да се изкачим до високите части на планината. Тогава, живот и здраве, надявам се да успеем да видим още от водопадите на Беласица.

Да споделя и още малко личен опит. Ние от беседката първоначално тръгнахме по едва различими останки от пътека в посока юг-югоизток (т.е. противоположна на пътя нагоре, който описах). Бяхме видели на картата този брод и после съвсем кратък участък без пътека, които да ни изведат директно на черния път малко преди железния мост. Мислехме, че така ще стигнем по-бързо, но уви! Малко след беседката попаднахме на много обрасло място, където едвам намирахме пролука през храстите. Допълнително, дебелата шума по земята създаваше трудности, на места направо потъвах в нея. Наистина, участъкът беше кратък, но не стигнахме по-бързо. Пресякохме още един черен път – и той беше много обрасъл, преди да се изкачим до горния, водещ към железния мост. После се върнахме по маршрута, който ви описах първоначално и съжалихме, че така сме се лутали без път уж за по-накратко. Да знаете, да не се подлъжете и вие.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Древният тракийски град на мъртвите в местността Пропада край Малко Търново

Беше летен ден, изпълнен с много впечатления от няколкото интересни забележителности край Малко Търново, които вече бяхме посетили. Отправяхме се към следващото интересно място в мистичната Странджа – древният могилен некропол в местността Пропада. Бяхме попрочели тук-там за мястото, но не знаехме какво точно да очакваме.


Древна гробница в местността Пропада

Сега вече мога да кажа, че това беше поредното забележително място, свързано с траките, което посетихме. Място, обвито в мистика и дълбока тишина, кротко пазеща покоя на мъртвите.

Известно време след това наше първо посещение направихме и второ, този път с приятели. Мястото си беше все така тихо и загадъчно и макар да знаехме какво ще видим, пак ни беше интересно

Как се стига до некропола в местността Пропада

С кола се стига почти до самия некропол. От Малко Търново се поема в югозападна посока по шосето от Бургас към българо-турската граница. Малко, след като се излезе от градчето има кафяви табелки. На около 4,5 километра след Малко Търново, на един голям обратен завой, вдясно от шосето трябва да се отбиете за некропола по тесен асфалтов път, по който се кара почти един километър до некропола. На места по това тясно шосе има бяло-синя маркировка. В един момент в дясно от шосето се появява табела за некропола. Там срещу табелата има отбивка, удобна за паркинг. Оставяте колата и тръгвате по пътеката в указаната посока.


Към могилния некропол в местността Пропада

Първо се пресича реката по дървено мостче и се продължава по горска пътека.


Местност Пропада: по дървеното мостче

Няма и 5 минути ходене и се стига до началото на некропола, за което подсказва информационна табела със схема на най-важните обекти. Междувременно по пътеката до некропола могат да се видят следи от стари градежи.

Съвет: разучете внимателно информационното табло и най-вече схемата с разположението на гробниците, тъй като няма добре отличима маркировка.


Местност Пропада: по пътеката

За да обиколите некропола си планирайте поне 40 минути. Най-интересната част от него е голямата куполна гробница в края на маршрута.

Нашето посещение до могилния некропол в местността Пропада

Както вече споменах, ние посетихме този уникален град на мъртвите в един ден с няколко знакови за Странджа места – тракийската куполна гробница в Мишкова нива и гробницата на Бастет.

След кратката обедна почивка със скромно хапване в Малко Търново се насочихме към местността Пропада. Използвахме картата на Гугъл за упътване, въпреки че установихме неточност в нея. Според картата, до светилището няма асфалт, а в действителност се оказа, че има, както описах по-горе.

И така, паркирахме колата, минахме по дървеното мостче и тръгнахме нагоре по пътеката. Първо се впечатлихме от останките от каменни зидове, повечето от които с доста мъх по тях. След това видяхме информационното табло в началото на некропола и започна същинската част от разглеждането на обекта.


Могилен некропол в местността Пропада

Видяхме един цистов гроб, разгледахме го с някакво страхопочитание, после още един и още един. Продължихме нагоре по хълма и видяхме още много подобни гробове.

Едно пояснение: под цистов гроб се разбира гробна камера, изградена от каменни плочи.


После се натъкнахме на първата от гробниците, след това и на другата (снимката в началото на статията). За да се видят и останалите, трябва да се продължи нагоре по хълма.

Обозначенията са скромни, затова както писах по-горе, човек трябва да се ръководи от схемата на информационното табло.

Това е третата гробница.


Пропада – третата гробница

Макар и трите гробници, за които ви казах до тук да се считат за римски, третата е доста различна от първите две – изградена е от ломен камък, докато първите две са с цели плочи. И трите гробници се отнасят в периода 2-4 век.


Тракийска куполна гробница в местност Пропада

Кулминацията на посещението ни беше голямата тракийска куполна гробница отгоре на хълма в края на маршрута. Нейната датировка е 5-3 век пр.н.е.


Куполът на гробницата

Според информационната табела проучването на обекта започва през 1979 година, като по-късно е било прекъснато. През 1999 година започва ново проучване, продължило няколко години, по време на което са открити и проучени останалите обекти – гробове и гробници.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Бистришки водопад: истинска рилска перла

Пролет, време за водопади...

Залинели от дългата зима, някак жадно се вкопчихме в този слънчев и топъл априлски ден. Решихме да го посветим на един рилски водопад – Бистришкият водопад край Дупница. Бяхме чели, че посещението съчетава сравнително лек планински преход в Рила с красиви гледки и водопад за капак.


Бистришки водопад

Тази статия е посветена на нашето посещение до Бистришкия водопад. Да си призная, не бяхме чували за него до скоро. Затова и не очаквахме да е кой знае какво, когато подочухме, че има такъв водопад. Видяното обаче, надмина всички наши очаквания. Ето и подробностите.

Как се стига до Бистришкия водопад
Пътеката към Бистришкия водопад започва в югоизточния край на Дупнишкото село Бистрица, което се намира на около 75 километра от София. Тези километри се изминават за около час.

Като влезете в Дупница (откъм София) пропускате отбивката в ляво за Паничище и Седемете рилски езера и хващате следващата голяма отбивка в ляво за парк Рила. Шосето минава покрай едноименния дупнишки квартал Бистрица, подминава го и на следващото кръгово кръстовище вече има и указателна стрелка за село Бистрица – на първия изход от кръговото. От това кръгово кръстовище до село Бистрица не е много път – 2-3 километра. Селото се вижда в далечината, точно в подножието на рилските хълмове.

В село Бистрица указателни табелки за пътеката към Бистришкия водопад няма. Добър ориентир е църквата, чийто купол се вижда отдалеч. Заобикаляте я отляво и после продължавате все направо, докато стигнете до един голям за мащабите на селото паркинг. От паркинга, право нагоре започва пътеката. Там в началото й има информационно табло за пътеката, от което е видно, че последната е облагородявана по европроект.


Началото на пътеката в края на паркинга

Екопътеката

Както споменах в предния раздел, пътеката към Бистришкия водопад започва от един голям паркинг в югоизточния край на селото. Тя представлява стабилен черен коларски път, криволичещ в красивата клисура на река Бистришка. Разделена е на множество отсечки от няколко опорни точки, информация за които има на информационна табела в почти всяка една от тези опорни точки.


Информация за маршрута

Да поясня, че в цялост тази пътека подминава Бистришкия водопад и завършва в природния феномен Морени. Обект на тази статия е частта от пътеката, започваща от село Бистрица и стигаща до водопада и пътят наобратно. Разстоянието от село Бистрица до водопада се изминава за около час и 50 минути в посока. Следва описание на маршрута.

Аз бих разделила маршрута от паркинга на село Бистрица до водопада на три етапа:

етап 1: от паркинга до скалистото плато над Бистрица, което е обозначено като точка 3 (Ветрен камък) в гореспоменатите информационни табели – 40 минути;
етап 2 : скалистото плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките) – 35 минути;
етап 3: местност Влашка бара – Бистришки (точка 7) – 35 минути.
В следващите редове ще дам и малко повече информация за всеки от тези етапи.

Етап 1: паркинга – скалистото плато над Бистрица (т. 3: Ветрен камък)

Това, според мен, е най-трудният етап, тъй като денивелацията е най-голяма. Освен това маркировката се губи на места. Все пак, гледайте в краката си – по някои камъни има червена боя за ориентация. Това е голяма част от маркировката през този етап.

На няколко места в този етап пътеката се разделя на два клона, които впоследствие се събират. Има и други разклонения, които са предимно в началото на пътеката, малко след паркинга. Важно е да знаете, че вашата посока е нагоре от паркинга и после вдясно – така криволичи пътеката (изток – югоизток).

Етапът се изминава за около 40 минути.

Като стигнете скалистото плато (Ветрен камък) може да си направите и първата почивка.Там от скалите се открива много красива панорамна гледка към село Бистрица, а и много по-надалеч.


Панорамна гледка от скалистото плато

Етап 2 : скалисто плато – местност Влашка бара (точка 6 от табелките).

Този етап е значително по-лек от предишния. Пътеката лъкатуши покрай река Бистришка в красиво дефиле. На места се чува силен плясък на води – знак за близки, макар и трудно видими от тази пътека водопади.


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути и няма разклонения на пътеката, които да ви объркат.


По пътеката

Етапът завършва с една дървена беседка с ручейче покрай нея. Зад беседката има отклонение за хижа Иван Вазов. Посоката към Бистришкия водопад е вдясно пред беседката – пресичате ручейчето и продължавате.


Беседката в края на етапа

Етап 3: местност Влашка бара – Бистришки водопад (точка 7 от табелките)

Последен етап от маршрута Бистрица – Бистришки водопад. Този етап по трудност, гледки и продължителност прилича много на предишния, с тази разлика, че завършва с крайната цел на разходката.

Ето и една забележителност в тази част на пътеката, която рязко контрастира с типичните планински гледки


По пътеката

Етапът се изминава за около 35 минути.

Нашето посещение до водопада

Водопадът се оказа просто страхотен. Така красив и уникален с многото си падове, с голямата си височина и с невероятната си сила. Без колебание мога да кажа, че това е най-красивият рилски водопад и един от най-мощните и красиви български водопади, които съм виждала, а в това отношение имам богат опит


Бистришки водопад

Водата на Бистришкия водопад пада от високо – от около 35 метра, разлива се на множество падове и водоскоци, кой от кой по-красив и мощен. Поради цялата тази сила, водопадът е бял, като перла – цял изтъкан от пенливи и игриви води. Хладни води. От него лъха хлад и свежест, дори и при слънчево и топло време. Водите се стичат по огромни скали и всичко това сред свежа иглолистна гора.



Бистришки водопад в Рила

В дясно от мостчето пред водопада има пътечка до горната му част – кратка и лека. Ние не пропуснахме да видим и горните водопадски картини.


Бистришки водопад: един от горните падове


Бистришки водопад: поглед отгоре

Накрая, да кажа, че преди време посетихме един друг Бистришки водопад – край софийското село Бистрица. Имената определено са идентични. Друго интересно съвпадение е името на местностите около тези два водопада – и двете се наричат Самоковището. Как мислите, не е ли странно? Споделете, ако имате повече информация!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Стефан Караджово – родното място на Стефан Караджа

Ако се намирате в района на Елхово и обичате да минавате по непознати пътища и да изследвате нови места, отбийте се в село Стефан Караджово, за да видите родната къща на един от големите ни национални революционери и борци срещу турското робство – Стефан Караджа. Да, не си струва да биете много път специално до селото. Затова, казвам – ако сте там някъде в района или минавате от там.


Къща-музей Стефан Караджа

Село Стефан Караджово се намира се на около 26 километра от Елхово. Като цяло, шосето от Елхово до селото е добро – предимно с нови участъци и една малка част с кръпки, вероятно спорна територия между две общини или пък признак за приключили по-бързо от очакваното европари.

Както и да е. Да се върнем отново на селото, чиято основна забележителност е къщата-музей на Стефан Караджа. Това е малка къща с няколко стаи, като в една от стаите има схема с родословното дърво на големия герой. Всъщност, имам честта да познавам една страхотна жена от рода на Караджата. Нейният баща е родом именно от там. От нея знам за селото, в което и до днес живеят хора от този род.


Къща-музей Стефан Караджа

На мегдана на селото е издигнат внушителен паметник на Стефан Караджа.


Паметникът на Стефан Караджа

Другото интересно нещо в това село е минералната вода с горчив вкус. Точно пред къщата-музей има чешма и може да я пробвате. На минералната вода се дължи старото име на селото – Ичме, от турски ,,не пий". На мен ми беше леко гадна, но иначе, след като е била изследвана в началото на 30-те години на 20-ти век се оказва, че по химически и лечебни свойства тя е една от най-лековитите води в България. В селото навремето е имало санаториуми заради нея.


Чешмата с минерална вода

И да знаете – ако сте с GPS и карти Гармин, трябва да въведете името на селото с тире: Стефан-Караджово, иначе, устройството не го намира. Ако не разполагате с GPS устройство, ето карта.


Карта: как се стига от Елхово до Стефан Караджово

Ако сте търсили и други забележителности наблизо, вероятно, също като мен, сте попаднали на информация за Голямата могила край селата Златиница и Маломирово, определяна от специалистите като един от най-богатите гробове на владетели от 4-ти век пр.Хр., откривани по нашите земи. Тъй като не успях да намеря информация по интернет как да се стигне до там и какво може да се види, докато бяхме в Етнографския музей в Елхово, използвах случая да попитам уредничката на музея как стоят нещата с Голямата могила. От нея разбрах, че това е бил просто един гроб с насип, който е проучен и в който са открити множество ценни находки, които се съхраняват в момента в Националния археологически музей в София. Така че, няма нищо за гледане там на мястото в момента.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Скална гробница Фурнаджика и тракийска крепост-светилище Сивридикме, Източни Родопи

Скалната гробница Фурнаджика и тракийската крепост-светилище Сивридикме бяха сред първите места от юнската ни обиколка в Източните Родопи. Намират се в района на Маджарово и са на има-няма 30 минути пеша едно от друго.

Фурнаджика е от типа скалноизсечени гробници с отвор отгоре, предшествали долмените. Като цяло, се свързват с траките и са датирани в периода XI – VIII в. пр. Хр.

Сивридикме е тракийска крепост и светилище от първо хил. пр. Хр. На място могат да се видят останки от крепостни стени, стъпала и ямки за религиозни ритуали. Прекрасен фон и допълнение на археологическия паметник са красивите панорами надалеч във всички посоки. Сред многото гледки е един малко познат меандър на Арда, реката, прорязваща Родопите почти по цялата им дължина.


Скална гробница Фурнаджика до село Горно поле

В следващите редове ще ви разкажа за маршрута до двете места.

Къде се намират и как се стига

Отправна точка е село Горно поле на около 3 километра северно от Маджарово по права линия и на около 10 километра по шосето.

Фурнаджика

Накратко, до Фурнаджика се върви около 40 минути по черен път, който се отделя вляво от шосето точно срещу входната табелка на селото. Подсича се един хълм – Баатепе, и отгоре на следващия е разположена гробницата.

Да не ви притеснява, че още в самото си начало пътят е преграден с ограда – на него има нещо като порта в оградата, която може да се отвори, да се премине и пак да се затвори. Няма указателни табелки за мястото, но на близкия отсрещен електрически стълб се вижда червена маркировка.

За информация, маркировката се губи до Фурнаджика и после се появява, макар и доста избледняла, по пътеката за Сивридикме.


Езеро по път към светилищата

Да призная, черният път от село Горно поле до подножието на Фурнаджика не е много приятен за ходене – без гледки е и е доста наситен с животински изпражнения, но все пак животновъдството е част от поминъка на местните хора. За утеха се минава покрай малко езеро.


Скално-изсечена гробница Фурнаджика

Ако сте тръгнали към светилищата в период с тучна растителност, като наближите подножието на хълма на гробницата, може и да не я видите отдалеч. За съжаление, няма и ясна пътека, която води нагоре.

Аз ви съветвам леко да заобиколите хълма по черния път и да го ,,атакувате" от югозападна посока – там е най-малко обрасло и най-лесно за ориентация. За пет минути ще се изкачите по хълма нагоре до гробницата.


Отворът отгоре

Хълмът е скалист и освен гробницата, могат да се видят и други скали с изсечени форми – улеи в посока изток – запад, ямки, скални кръгове. Самата гробница е сравнително малка по размери. Не намерих информация дали формата на гробницата, наподобяваща фурна, е дала основание за името, с което се знае към момента.


Гледка от Фурнаджика

Сивридикме

Вторият обект от маршрута – тракийската крепост и светилище Сивридикме, се намира на съседния връх Сивридикме. Към него продължавате по обособена пътека. В тази част пътеката някога е била маркирана с червена маркировка, която все още личи по много от дърветата. Оглеждайте се за нея, за да сте сигурни, че сте на прав път. Иначе посоката, както казах, е ясна – близкият връх на изток.


В подножието на връх Сивридикме

След около половин час се стига до подножието на връх Сивридикме, на който се намира целта. Изкачването е от юг по стръмна пътека. Както споменах, има маркировка, но тя се губи.


Тракийска крепост и светилище Сивридикме

На върха попаднахме на останки от крепост, мегалити, триангулачна точка и невероятно красиви гледки във всички посоки.


На Сивридикме – поглед към Арда

Една информационна табела, паднала и почти скрита в тревата беше също сред находките.


Ямки – добре оформени кръгове

Координати:

на началото на маршрута: 41.6612563, 25.8506566;
на Фурнаджика: 41.670684, 25.867597;
на Сивридикме: 41.669754, 25.880999.

И още: гледката до кулата

В околностите на село Горно поле може да се насладите на още една прекрасна панорама към долината на Арда. Тя се открива в близост до ретранслаторната кула до селото, която се вижда отдалеч. Край нея се намира защитената местност Черната скала.


Панорамна гледка към Маджарово близо до кулата в Горно поле

Пешеходният маршрут до кулата започва от покрайнините на селото, недалеч от параклиса.

Координати:

начало на пътеката: 41.658057, 25.852405;
скалата с гледката: 41.652477, 25.852565.

Върви се около 20 минути по черен път, който на места може да се подсече през гората. Тук-там се забелязват следи от стара маркировка.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Остров Свети Иван край Созопол


Остров Свети Иван край Созопол

С какво е интересен остров Свети Иван край Созопол

География

Остров Свети Иван е най-големият български черноморски остров. Той се намира на по-малко от километър северно по права линия от стария град на Созопол, заема площ от 660 дка, а най-високата му точка се издига на 33 метра над морето. Съвсем близо до остров Свети Иван се намира още един остров – Свети Петър, който е значително по-малък. Предполага се, че в миналото двата острова са били свързани.

Морски фар

На остров Свети Иван е построен фар, висок повече от 9 метра, който подава звукови и светлинни сигнали и указва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Интересно е да се отбележи, че островът е служел за ориентир на мореплавателите още от древността. Тогава за сигнал за били използвани огньове. Друг любопитен факт е, че единствената находка по нашите земи, изобразяваща фарово устройство е сечена в района на Аполония. На лицевата страна на монетата е изобразена жената на римския император Марк Аврелий (161-180 г.), а на обратната – фар с горящи пламъци.


Морският фар на остров Св. Иван

Съвременният фар е построен през 1911 година. Светлината му е видима на 18 морски мили.

История

Остров Свети Иван има богата история и това не е никак чудно, пред вид близостта му със Созопол, наследник на древния град Аполония.

Археологически проучвания на острова са провеждани между  1985 г. и 1994 г. и от 2008 г. насам. Най-голямото откритие до момента е т.нар. реликварий с мощи на свети Йоан Предтеча, открит от проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов от Великотърносвският университет.

В хода на проучванията на острова е установено, че в южната му част е имало тракийско светилище през периода 7-ми – 4-ти в пр. н. е., посветено на Аполон Лечител. Смята се, че именно в това светилище е била поставена известната бронзова статуя на Аполон от древността, висока 13.2 метра, творба на скулптора Каламис от древна Атина. По-късно, през 72 г. пр. Хр. статуята е била отнесена на хълма Капитолия в Рим от римския  пълководец Марк Лукул. В средата на 5-ти век нейните следи се губят вследствие на готските нашествия .

Предполага се, че малко след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя – в края на 4-ти или началото на 5-ти в., върху руините на тракийското светилище на остров Свети Иван е построена християнска базилика, чийто останки могат да се видят и днес. Около базиликата се оформя манастирски комплекс. Базиликата и манастирът са разрушени в края на 5-ти или в началото на 6-ти век, вероятно при варварски нашествия, но малко по-късно е била построена нова, по-голяма базилика и манастирът е продължил да съществува.


Остров Свети Иван: манастирът

През 10-ти век манастирът се превръща във важен книжовен център. Патрон на манастира е Свети Йоан Предтеча.

През Средновековието районът около Созопол често минава от византийско в българско владение и обратно, като за последно е завладян за България под управлението на цар Светослав Тертер. През 1308 година точно тук на остров Свети Иван цар Светослав Тертер се венчава за византийската принцеса Теодора Палеологина. Това е втори брак за българския владетел. Първата му съпруга умира няколко години по-рано.

Манастир Свети Йоан Предтеча просъществува и по време на турското робство, чак до началото на 17-ти век, когато е опожарен и разрушен от турците, защото в продължение на няколко години се е използвал за убежище от пирати-казаци. След опустошението на манастира, монасите се преместват на остров Халки до Константинопол, като съхраняват голяма част от манастирската библиотека. Днес остров Халки е един от принцовите острови в Мраморно море, близо до Истанбул.

Биоразнообразие

Освен със своята история, остров Свети Иван е интересен и с това, че е местообиталище на най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България. Всяка година между април и юли там гнездят над 500 двойки. В този период не се допускат туристически посещения на острова.


Остров Свети Иван: чайките

Как се стига до остров Свети Иван

Към момента няма организирани посещения до остров Свети Иван. Туристическите корабчета, тръгващи от кея в Созопол, само минават покрай двата острова Свети Иван и Свети Петър.

За да се доберете до острова (и да се върнете обратно в Созопол), трябва да се обърнете към някой от лодкарите на рибарските лодки на кея. Цената е по договаряне. На нас ни излезе 40 лв., но бяхме само двама, а лодката можеше да побере без проблем поне още 10 души – тя си беше като малко корабче. Плаването до острова може да ви бъде отказано при много силно вълнение на морето, както и в забранения период април – юли.

Плаването с рибарска лодка до остров Свети Иван отнема около 20 минути. Също толкова време отнема и връщането. За разглеждане на самия остров си отделете поне 40 минути. Би било удачно да си вземете вода, преди да тръгнете към острова.

Островът е защитена територия и не е застроен – няма заведения, комплекси, не се посещава от много хора. Все още там е диво и красиво.

Нашата разходка с лодка до остров Свети Иван край Созопол

Както вече споменах, бяхме дошли в Созопол специално за Аполония. Бяхме отседнали в прекрасния хотел Селена на брега на морето с чудесна гледка към стария град на Созопол. Именно от хотел Селена ни свързаха с капитана на Санта Мария – лодката, с която стигнахме до острова.

Бяхме си уговорили час – почти по пладне. Макар че вече беше септември, времето беше доста горещо, но все пак, слънцето не жареше чак така, както през юли и август. Въздухът се раздвижваше от лекия бриз откъм морето. Вълните бяха утихнали, за разлика от предишния ден. С две думи, времето беше идеално за разходка с лодка до интересно място. И така – отплавахме.

Малко по малко заобиколихме остров Св. св. Кирик и Юлита, свързан със старата част на Созопол с вълнолом, и излязохме от тихите води в подковата на Созополския залив. Вълните се засилиха и вече съвсем осезаемо поклащаха лодката. Вятърът също се беше засилил. А морските гледки ставаха от хубави – още по-хубави.

След около 15 минути приближихме острова, а след около още 5 акостирахме на северния му пристан. С приближаването на острова, голямо впечатление ми направиха многото чайки, накацали на скалите. Не си спомням да съм виждала друго място с толкова много чайки накуп.


Остров Свети Иван: северен пристан

Слизайки от корабчето, нашият капитан ни обясни, че трябва да вървим общо взето все направо към срещуположната страна на острова, за да стигнем до манастира, и че той ще ни чака при корабчето.


Остров Свети Иван: заслонът при северния пристан

Така и направихме. Не беше трудно за ориентация, защото пътеките на острова бяха утъпкани и освен това, имаше указателни табели. След около 10 минути стигнахме до манастирския комплекс, а освен старите му руини, там ни очакваше приятна изненада – беше ден, в който се извършваха археологически проучвания.


Остров Свети Иван: манастир Свети Йоан Предтеча

Поговорихме малко с хората от екипа, дори успяхме да разговаряме за кратко със самия проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на проучванията.

Разгледахме руините – почти пред всяка от тях си имаше табелка с името на обекта. Разбира се, най-интересни ни бяха останките от раннохристиянската базилика, в чийто олтар е бил открит реликварият.


Остров Свети Иван: олтарът с реликвария

От манастира се откриват красиви морски гледки. Много добре се вижда и старият Созопол.


Остров Свети Иван: гледка към Созопол

След като разгледахме манастира се насочихме към фара, а после хванахме пътеката покрай него, която ни изведе до другия пристан – южния.


Остров Свети Иван: южен пристан

Полюбувахме се малко на морските гледки и се върнахме към северния пристан, където ни очакваше нашият капитан. Отплавахме обратно към Созопол, изпълнени с впечатления.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Изкачване на връх Ботев – туризъм за понапреднали

Преди доста време, при едно посещение в Калофер, уредничката в къщата-музей на Христо Ботев ни каза, че най-трудно се взема печатът на връх Ботев от 100-те национални туристически обекта. Най-трудният печат. При това, посъветва ни тя, качването на върха става само с планински водач. Още от тогава си мислех за това изкачване със страхопочитание.


Връх Ботев

В последно време обаче, многото посетени обекти, планинските преходи и двата наскоро изкачени върха Мусала и Руен, все повече ме убеждаваха, че изкачването на връх Ботев е напълно възможно, дори и от хора като мен – запалени туристи, но не чак планински водачи.

Разбира се, направихме сериозна подготовка за изкачването. Прочетохме много материали, проследихме различни мнения и впечатления по форуми и блогове, разучавахме карти и маршрути, с интерес следяхме прогнозите за времето. Най-накрая избрахме маршрут и определихме момента.

Изкачихме връх Ботев по Тарзановата пътека и се върнахме в Паниците по маршрут: заслон Маринка – заслон Михайлов – бивш заслон Бункера – Кошарите – Паниците. Цялото изкачване беше свързано с много ходене, много катерене и много спускане. Най-силно впечатление ми направиха многото водопади, които се чуваха и виждаха, красивите гледки, районът около хижа Рай, преминаването по страховитата Тарзанова пътека и динамиката на времето – облаците и мъглите падаха за секунди.

Началото

Беше петък, 12 септември, някъде около 11.30 часа, когато потеглихме от София и така започнахме реализацията на плана за изкачване на връх Ботев. Поехме към Калофер по подбалканския път. След малко повече от час пътуване се натъкнахме на неочакван за нас бонус – големичък водопад край шосето. Спряхме на отбивката срещу водопада, за да се насладим на красотата му. Оказа се, че освен големия водопад има няколко по-малки пада.


Антонови водопади

За щастие до водопада имаше табелка с пояснения, от която разбрахме, че това са Антоновите водопади. Най-високият от тях – този, който се вижда от пътя е доста красив, висок и пълноводен. Заставайки в подножието му, човек може да освежи невероятно, усещайки хладните му пръски.

След приятната кратка почивка около Антоновите водопади продължихме пътуването без други спирания към Калофер и по-точно местността Паниците, която се намира на около 3 километра след Калофер. Там в Паниците бяхме към 14.00 часа.

За ориентир могат да послужат хотел Райски кът и  семеен хотел Мечкареви, които се намират от дясната страна на шосето. Ние за кратко се отбихме в хотел Мечкарев, където оставихме колата и където бяхме резервирали нощувка за следващата вечер. На около 50-60 метра след този хотел започва екопътеката към хижа Рай.

Преходът до хижа Рай

На няколко метра след Мечкареви има табелка-стрелка, указваща накъде да се тръгне за хижа Рай. В началото се пресича река Тунджа по един мост, след което се продължава малко по левия бряг на реката, а след това пътеката отвежда нагоре по един стръмен и доста ерозирал хълм. Изкачването по хълма е доста натоварващо, не само поради голямата денивелация, но и поради хлъзгавия терен в резултат на почвената ерозия и изпъкналите от земята корени на дърветата. На нас изкачването по този хълм ни отне около 30 минути. След като се изкачи хълма, пътеката става сравнително равна – с малки денивелации.

Първата си почивка направихме на около час път от началото на екопътеката към хижа Рай – на едни пейки, до които има чешма. Там някъде в този участък се разминахме с едно много сладко куче, което не след дълго започна да ни придружава. Ние, разбира се, споделихме с него малка част от сандвичите, които носехме.


Резерват Джендема

След това продължихме около 40 минути и стигнахме началото на резерват Джендема, където направихме втората си почивка. Участъкът между двете почивки е лек и приятен за ходене, а там – преди Джендема – гледките стават невероятно красиви. В началната част на Джендема пътеката също не е нито стръмна, нито трудна. Не след много ходене обаче се стига до едно място, от което започва стръмно изкачване към хижа Рай. Мястото е обозначено с интересен надпис върху една огромна скала – ,,Преминете на първа предавка и 4х4".


Когато го видях много се смяхме, но впоследствие установихме, че това си е самата истина.


Към хижа Рай

Преходът от Паниците до хижа Рай ни отне близо 4 часа. На хижа Рай бяхме възнаградени с невероятни гледки към околните върхове, резервата Джендема и най-големия водопад на Балканите – Райското пръскало.


Хижа Рай

Направихме кратка почивка на една пейка до хижата, оставихме багажа в столовата и поехме към водопада.


Водопад Райско пръскало под похлупак от мъгла

Ходенето от хижа Рай до водопад Райското пръскало ни отне около 30 минути. Много е красив и величествен този водопад. Условията там позволяват да се застане недалеч от подножието му, където се усещат неговите пръски и хладина. А гледката от това място – подножието на Райското пръскало, към хижа Рай е замайваща.

Водопад Райското пръскало, наричан още Калоферско пръскало, със своите близо 125 метра височина е най-високият постоянно течащ водопад в България. По-висок от него е само водопад Врачанска Скакля край Враца, но той е маловоден и често пресъхва.


Хижа Рай и Джендема – гледка от Райското пръскало

Върнахме се в хижата почти за същото време – 30 минути – малко преди смрачаване. Там бяхме настанени в една стая, след което си поръчахме храна за вечеря в столовата на хижата. Менюто не беше богато, но все пак напълно достатъчно в тези условия. За хапване имаше кебапчета на скара, зелева салата, пилешка супа и супа топчета, хляб, а за пийване предлагаха бира и червено вино. За закуска си взехме (пак от столовата) компле с чай и кафе.

Нагоре, нагоре към върха

В 9 часа сутринта се отправихме към връх Ботев. Пътеката е стръмна още от самото си начало. За това по нея се върви бавно. След около час изкачване стигнахме до началото на Тарзановата пътека. Бях чувала, че е много страшна и опасна и малко се притеснявах. Сега вече мога от личен опит да кажа, че на места наистина е тясно, стръмно и страшно, но хубавото е, че на тези места има прокарано здраво въже, което много помага при преминаване през тези места.




По Тарзановата пътека

Тарзановата пътека преминахме за около час. След нея обаче продължихме по все така стръмна, макар и не така тясна и страшна пътека по билото на планината. Не след дълго видяхме отдалече връх Ботев. Стори ни се много близко, но това беше една илюзия. От този момент до него вървяхме още един час и петнайсет минути.


Изглед към връх Ботев след Тарзановата пътека


Нагоре към връх Ботев ... и пак мъглата ни гони

Връх Ботев

Малко след 12 часа покорихме връх Ботев. Всъщност, и той ни покори. Изкачването ни отне 3 часа и петнайсет минути със все почивките по пътя. В няколко източника бяхме прочели, че преходът от хижа Рай до връх Ботев отнема около 2 часа и половина. Всичко е строго индивидуално. Имаше хора, които тръгнаха половин час преди нас, а стигнаха един час след нас. Скоростта на всяка група се определя от скоростта на най-бавния. В нашия случай това бях аз.


Връх Ботев

Там на върха пихме чай или кафе – който каквото искаше. Изядохме по един сандвич за подкрепа. Сложихме печат номер 46 от 100-те национални туристически обекта – намира се на 3-ия етаж в основната сграда на върха. Снимахме и се радвахме на постиженията си. Останахме на връх Ботев повече от час.

Обратният път към Паниците
В 13.15 часа тръгнахме към Паниците, но не през хижа Рай, а по друг маршрут: връх Ботев – заслон Маринка – заслон Михайлов – бивш заслон Бункера – кошарите – Паниците.


На слизане от връх Ботев: заслон Маринка в далечината и пак тази мъгла

От връх Ботев тръгнахме в ясно, дори слънчево време, но още на първата спирка –  заслон Маринка – времето рязко се смени. Изненадващо бързо дойдоха облаци, падна мъгла и стана много студено. От заслон Маринка имахме две възможности: по-лесната – да продължим по коларския път до следващия заслон или да тръгнем вдясно от коларския път по една пътека обозначена със зимна маркировка. Казаха ни, че така ще спестим доста ходене. И сигурно щяхме да спестим, но поради гъстата мъгла в един момент изгубихме маркировката и се загубихме. Нямаше никаква видимост. Не знаехме накъде трябва да вървим. След едно моментно надигане на мъглата видяхме едно възвишение. Решихме да се изкачим на него, за да огледаме наоколо (в случай че мъглата се вдигне) накъде да продължим.

Загубихме ориентация, но не загубихме настроение. Майтапехме се, че е важно да не се прочуем.

За щастие мъглата малко се пораздигна и от възвишението видяхме накъде трябва да тръгнем, за да се включим отново в маршрута с маркировката. Не беше лесно, тъй като до този маршрут трябваше все нагоре по стръмно да вървим. На всичкото отгоре започна да вали дъжд. В началото слабо, след това си стана порой. Сложихме дъждобраните и продължихме, докато накрая стъпихме на основния път.

Не след дълго ходене по този път стигнахме следващия заслон – Михайлов. Подслонихме се там с надеждата дъждът скоро да спре, но като видяхме, че няма такива изгледи, продължихме. От там пътеката продължава стръмно надолу. Обозначена е със зимна маркировка. От този заслон всъщност започва най-голямото спускане. Спускахме се така около два часа с малки почивки, докато стигнахме пътя за хижа Рай, по който минахме на отиване, в частта му точно преди резерват Джендема. От там поехме по познатия път към местността Паниците и хотел Мечкарев.

А на няколко места по пътя за надолу се натъквахме на овце и свободно пасящи коне.


Свободно пасящи кончета под връх Ботев

Най-накрая, малко преди смрачаване се добрахме до хотела. След три часовото изкачване от хижа Рай до връх Ботев и близо шест часовото слизане от връх Ботев до Паниците не можех да си кажа името от умора. Бях леко в безтегловност. Къде що имах стави по краката, всичките ме боляха. Но бях много доволна. Всички бяхме много доволни, а и доста гладни.

Вечерта прекарахме в хотела. Стаите бяха малки, но безупречно чисти и уютни. Имахме гледка към планината. Вечерята също беше добра.

На сутринта установихме, че от прозореца на стаите ни се вижда връх Ботев ... но не беше много за дълго. В следващите няколко минути мъглата и облаците го покриха.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

България на длан: Кърджали