• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 November 2019, 03:02:49

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10796
  • Total Topics: 1181
  • Online Today: 88
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 76
Total: 76

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Велико Търново: мястото, където Господ целунал земята


Велико Търново, Търновград, Царев град. Все имена на старата българска столица, гордо кацнала на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, живописно опасани от водите на река Янтра.

Има една легенда, според която, когато Господ сътворил света, погледнал отвисоко своето творение, а след това от възхищение се навел да го целуне. Мястото, където Бог целунал земята било при Търново.

Още ,,преди демокрацията" градът се отличаваше със своята уникална архитектура, дълбоко повлияна от богатата му история и интересния географски терен. Там и до днес няма да видите традиционния голям централен площад, характерен за повечето български градове (а и не само български).

Неслучайно, Велико Търново е попадал неведнъж в различни български и световни класации за най-красив град. Една от последните е на италианския вестник ,,Република", обявил страропрестолния ни град за най-красиво място в света за 2016 година, построено на отвесни склонове.



Историята на Велико Търново е историята на България или поне солидна част от нея. Няма да ми стигне нито времето, нито мястото, за да се спирам подробно на нея, а и не е нужно - всеки българин трябва да я знае.

Лично за мен, Търново е много повече от най-красивия град, защото с този град е свързана известна част от живота ми. Там се чувствам като у дома си, затова досега не съм писала нищо за него. Сега по повод празника на БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ, обявена през 1908 година именно във Търново, реших да събера в списък повече от 50 забележителности във Велико Търново. Голяма част от тези 50 интересни места са доста известни, но всеки, който е там, може да намери по нещо, което не знае или е пропуснал.

Емблемите на Велико Търново

Започвам списъка с няколко места, които са не просто забележителности на старопрестолния град - те са негови емблеми.

Царевец



Църквата ,,Свети Четиридесет мъченици"



Старинната църква с колоната на кан Омуртаг. Точно в нея е провъзгласена независимостта на България.

Трапезица



Паметникът ,,Асеневци"



Стамболовият мост



Светлинно-звуковото шоу ,,Звук и светлина"



Балдуиновата кула на Царевец



Сградата на Първото народно събрание
Днес Музей ,,Възраждане и учредително събрание"



Археологическият музей


 :arrow:

Hatshepsut

:arrow:
Самоводската чаршия



Къщата-музей ,,Емилиян Станев" на Самоводската чаршияПарк Марно поле



Паметникът на Емилиян Станев
Намира се точно пред къщата-музей



Църквата ,,Свети Димитър"



Църквата "Успение на Пресвета Богородица"



Владишкият мост



Великотърновският университет



Парк Мини България
Това е една от най-новите атракции на старата българска столица и пресъздава знакови за нашата родина места. Там могат да се видят прекрасни експонати на фона на Царевец - на Патриаршията и на Балдуиновата кула. Най-впечатляващи, поне за мен, са катедралата Св. Александър Невски, Варненската катедрала, сградата на Народното събрание и Паметникът на Асеневци.



Парк Марно поле



Парк Ксилифор
Местността Ксилифор е приятно място за отдих и е само на около 4 километра от Велико Търново



https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

10 интересни места в Средногорието

В края на септември имах щастието да посетя три общини в Средногорието - Мирково, Чавдар и Златица, по повод представяне на резултатите от проект за развитие на туризма по програма Регионално развитие. Това бяха места с видимо добро управление - чисти улици, места за отдих, спортни комплекси, подновени училища и детски градини. Хората, които срещнах там изглеждаха доволни. Освен това се оказа, че в този район има много интересни места - природни, исторически и културни забележителности, които да се видят. Част от тях успях да посетя и избрах да представя в следващите редове.


Средногорието - гледка към Стара планина

Църквата св. Димитър в село Мирково - забележителна църква, една от малкото в България с позлатен купол. Построена е през 1834 година с помощта на дарения на местни жители. Църквата е с много интересни икони. В долния ред на иконостаса има икони, изобразяващи сцени от Стария завет.


Църквата св. Димитър в село Мирково - позлатения купол


Църквата св. Димитър в село Мирково - сцени от Стария завет

Параклисът свети Константин и Елена - построен на много живописно място - върха на Таушан тепе, разположен на около 4 километра от Мирково по пътя за Златица. От там се открива панорамна гледка към околната равнина, Стара планина и Средна гора. Да отбележа, че параклисчето също е с позлатен купол.


Параклисът свети Константин и Елена край Мирково

Мемориален комплекс Васил Левски - разположен вдясно от шосето след един почти обратен завой по подбалканския път, идвайки от София, точно срещу отбивката за село Буново (община Мирково). Построен е през 2007 година. Зачудих се защо точно тук, до село Буново има такъв паметник, посветен на Левски. А то имало защо. От информационния център в селото ми казаха, че навремето Левски е създал в Буново революционен комитет.


Мемориален комплекс Васил Левски край село Буново

Най-високият ЖП мост на Балканите - намира се на Подбалканската железопътна линия, край село Буново над река Буновска.


Най-високият ЖП мост на Балканите - село Буново

Църквата св. Теодор Тирон в село Буново - построена през 1835 година, тя е духовно средище на жителите от село Буново. Впечатлние ми направи нейният иконостас от дърворезба и таванът - син на звездички.


Църквата св. Теодор Тирон в село Буново

Паметник на първата българска кооперация в село Мирково - представляващ печат с дръжка и още четири части. Навремето четирите части на печата се съхранявали от четирима души и само събрани заедно, те можели да подпечатат документ.


Паметник на първата българска кооперация в село Мирково

Комплекс Тополница край село Чавдар - археологически парк с пет неолитни къщички и музей, пресъздаващ живота и бита преди хиляди години.


Комплекс Тополница край село Чавдар

Часовниковата кула в град Златица - намира се в центъра на Златица, в градския парк, и е един от символите на града с много злато. Построена е през 1777 година и основната й конструкция е запазена в по-голямата си част, като са реставрирани малки части от кулата - предимно покривната част.


Часовниковата кула в град Златица

Етнографски музей в град Златица - това всъщност е самодеен етнографски музей, инициатива на местното читалище, находящ се в сградата на полицията, експонатите в който са събирани от местните жители. Има много неща, които да се видят в този музей, най-интересното от които за мен беше т.нар  кене - вид плетиво с конски косъм, характерно за региона, с което са били обточвани различни части от дрехите. В музеят също така се съхранява най-старият фасаден часовник в България, останал още от турско време.


Етнографски музей в град Златица

Спасовото кладенче край Златица - това е извор в горната част на Златица. Легендата разказва, че хайдутин на име Спас, който е бил тежко ранен, когато се добира до това кладенче, измива раните си с неговите води и на следващия ден оздравява. Местните казват също, че водата от този извор целѝ очите от болести.


Спасовото кладенче край Златица

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Ивинела Самуилова "Пътеписи за душата на България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1012

както и книгата на Василка Маркова "Възможната България":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item348

Hatshepsut

Мезек - перлата на Югоизточна България


Село Мезек се намира само на един километър от държавната ни граница и макар че в географско отношение се намира в периферията, що се отнася до туристическия му потенциал, то определено трябва да заеме централно място в списъка ви с дестинации, които сте решили да посетите.

С население от около 350 души, на пръв поглед село Мезек изглежда като всяко друго, макар поради близостта си в Гърция и Турция да се намира в район с относително добър стандарт на живот. Това, което несъмнено отличава населеното място е, че на негова територия се намират два уникални обекта, част от културно-историческото ни наследство - средновековна крепост и тракийска гробница.

КРЕПОСТ ,,КАЛЕТО"

В миналото крепостта, наричана от местните ,,Калето", е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Арда и Марица. Тя представлявала неправилен четириъгълник с размери 110/60 метра, включващ цели девет кули със заоблена форма, всяка с височина от 10 метра.

Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.

За съжаление,голяма част от крепостта днес не съществува, но все пак човек лесно може да добие представа за мащабите. Любопитен факт е, че зъберите на съоръжението са съхранени успешно до 1900 година, когато части от тях са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград.

Някои учени смятат, че именно на това място се разиграва битката при Версиникия от 813 година, когато българският Крум разгромява войските на Никифор I. По-широко застъпената теза обаче е, че тук крепост се издига едва през XI век, което би следвало да значи, че тя е дело на византийския император Алексий І Комнин.

До крепостта се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и велопътека. Работното време през лятото е от 9 до 20 часа, а през зимата от 10 до 19 часа. Входът е между 1 и 4 лева в зависимост от сезона и възрастта ви.

ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА

Край село Мезек се намира и една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е и сред най-големите на Балканския полуостров. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата ѝ дължина е близо 30 метра, като само коридорът, наричан дромос, е дълъг повече от 20 метра.

Гробницата е открита от местните жители през 1931 година, като малко след това започват археологически проучвания под ръководството на Богдан Филов и Иван Великов. Смята се, че ценната находка е на повече от 2400 години, като в нея са открити следи от шест погребения.

В гробницата са открити златни, бронзови, керамични и др. предмети, които към днешна дата се намират в Хасково и София. В самата гробница посетителите могат да видят техни холограми, които по никакъв начин не отнемат нито от техния, нито от блясъка на гробница, и определено са уникални за страната ни.

Любопитно е, че температурата в гробницата е постоянна - около 18-19 градуса. Това ви предоставя две добри възможности - да избягате от жегата през лятото и да се скриете на топло през зимата.

До гробницата се стига лесно от село Мезек, трябва просто да следвате указателните табели. Билетът за посетители е 4 лева, но имате възможност да си набавите комбиниран такъв, включващ и посещение на крепостта.


В ОКОЛНОСТТА

Регионът е богат на забележителности, все пак се намира в близост до Източните Родопи. Препоръчваме ви да посетите крепостта Букелон, намираща се в близост до село Маточина. Тя е неизследвана не само от масовия турист, но е почти непозната и на специалистите.

В сянката на мезешките забележителности остава тракийската гробница Шейновец, намираща се под едноименния връх. Обектът се намира на територията на община Любимец, като до него води добре маркирана екопътека.

Разбира се, няма да съжалявате, ако се отбиете и до Свиленград, където си струва да посетите уникалния 400-годишен мост на Мустафа паша, наричан от местните Старият мост.

https://bulgarianhistory.org/selo-mezek-zabelezhitelnosti/

Hatshepsut

Пещерата Венеца - красива и девствена


Наскоро разбрахме за новооткритата за посещения пещера Венеца, близо до Белоградчик и с радост решихме да се разходим до там по време на почивните дни по случай празника на Независимостта на България.

Пещерата се стопанисва от община Димово и се намира на 1 км югозападно от село Гара Орешец. Автомобилите се оставят на специално обособен паркинг и от там, до самата пещера, ви отвежда приятната за кратка разходка пътечка. Преходът не е по-дълъг от 15 минути със спокойно вървене.



Пещерата Венеца е обезопасена и осветена, като цветни светлини красиво акцентират на впечаталяващите скални образувания. Още на входа си взимате каска, с която влизате в самата пещера, която на много места е тясна и есктремна. В този ред на мисли, хубаво е да се знае, че пещерата не е подходяща за хора с голямо наднормено тегло и хора в неравностойно положение. Хора с фобия към тесни пространства също може да не се чувстват комфортно.

За любителите на пещерите, тук могат да бъдат видяни както сталактити, сталагмити, сталактони, така и хелектити и образувания наподобяващи корали.







Пещерата Венеца е изключително впечатляваща, поради което се нареди на първо място по красота в личната ни класацията за български пещери. Ако все още не сте я посетили, заслужава си напълно!

Изключително интересен е факта, че пещерата е богата на полускъпоценния камък Оникс и това я прави доста светла. Интересни са образуванията "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "Богородица" или "Архангела", "ръката на Бог" и много други.

Пещерата е открита от миньори през 1970 г. и запечатана, тъй като не е имало средства за нейното изучаване. Венеца посреща първите си посетители през юни 2015 г. В момента, отворени за посещения са 5 зали, като по неофициална информация, до два месеца се очаква отварянето на още две. Входът за възрастни е 4 лв. Пещерата е отворена целогодишно, като официален почивен ден е понеделник.

https://www.fixstay.com/bg/article/160/veneca-cave.html

Hatshepsut

Славният град Трапезица - втората крепост на Търново


Крепостта Трапезица е новото туристическо бижу на Старата столица. Наричан в миналото Славният град, архитектурно-музейният резерват бе реставриран и отворен за туристи навръх 108-годишнината от обявяването на Независимостта на България - на 22 септември 2016 година.

Трапезица е едно цяло с Царевец - така е било по време на Средновековието. Неслучайно там са били пазени мощите на небесния покровител на България - св. Иван Рилски, при това - близо три века. Днес двете крепости оформят най-големия музеен комплекс на открито както в България, така и на Балканския полуостров.

Два са вариантите пред туристите да се качат на Трапезица. Първият е чрез ходене пеша по туристическа пътека, чието начало е в края на квартал ,,Асенов" - на 100 метра от знаковата за цяла България и Велико Търново църква ,,Свети Димитър", от която братята Петър и Асен вдигат въстанието срещу Византия и през 1185/1186 година възстановяват българската държава. Вторият начин е чрез фуникуляр.

Веднъж стъпили на Трапезица, посетителите могат да се разходят по еднокилометровата калдъръмена туристическа улица. Тя започва от реставрираната Северна порта, достигаща до Южната бойна кула. Особено интересни и ценни са трите възстановени църкви с оригиналните стенописи от XIII-XIV век. Интерактивен експозиционен център представя историята и археологията на Велико Търново и Второто българско царство.

Трапезица е арена и на събития от културния живот във Велико Търново. През лятото на 2018 година там бе националната премиера на постановката ,,Дванадесета нощ" от Уилям Шекспир. Премиерата бе част от честванията на 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Реставрацията и социализацията на Трапезица стана възможна чрез проекти на Министерството на културата, реализирани по инициатива на кмета Даниел Панов и екипа му, с ценната помощ на местните историци, археолози, архитекти и др. Привлечено бе финансиране както по ОП ,,Регионално развитие", така и от фондация ,,Гейдар Алиев" от Азербайджан. Много важна бе подкрепата и от страна на премиера Бойко Борисов.

Археолозите проучват хълмовете на болярите

Още в годините на робството интересът към Трапезица е много голям. Легенди и предания разказвали за заровени царски съкровища. Местните турски управници дори разрешавали свободно да се копае. Водела ги надеждата и те да се обогатят от скритите ценности.



Големият Петко Славейков също описва останки от крепостни стени, залепени твърдо по скалите. ,,Види се по съществуващите днес развалини резиденция на царете и царската породица въобще", пише Славейков за Трапезица и Търновград.

В края на XIX век ентусиасти археолози започват да проучват останките от средновековната българска столица. Учените и интелектуалците стъпват първо на Трапезица и след това се прехвърлят на Царевец. Главен инициатор и проучвател е племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон, който пет години по-късно е подпомаган от още 67 българи. Почти веднага излизат останките от три църкви. Цар Фердинанд обаче гони българските археолози и забранява дейността им, тъй като не копаели много професионално и повече приличали на иманяри. Така през 1900 година разкопките са подновени от френския египтолог Жорж Сьор. Той пристигнал в Търново след мисия в Атина и намерил още 14 църкви. Днес три от тях вече са напълно реставрирани.

Първите Асеневци имали дворец

Историческите сведения и археологическите проучвания сочат, че по своята значимост Трапезица е еднакво важна за столичния град като Царевец. Там живеели боляри и богати граждани, били изградени много църкви и обществени сгради.

Местността е един от най-ярките образци при изграждането на отбранителни комплекси в Югоизточна Европа през Средновековието. Крепостта, наричана Славният град Трапезица, била оградена с високи каменни стени с бойници. Няколко кули и четири порти били изградени по стръмните скали, надвиснали над Янтра.

Трапезица и Царевец били сърцето на столичния Търновград. Там съществувал дворцов комплекс на владетелската династия Асеневци, създаден от Петър и Асен и ползван чак до времето на Иван Асен II. При разкопките в резиденцията е открит богат некропол от XIV век. Проучени са десетки гробове, в които са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации без аналог. Близо три века Трапезица пази мощите на св. Иван Рилски - от 1195 чак до 1469 година. Едва тогава те са върнати в Рилската света обител.

Крепостта имала голям централен площад. В центъра му е съществувала църква, край която не е намерено гробище. Затова учените смятат, че храмът е бил с особен публичен статут и не е бил предназначен за обикновени църковни служби. На площада и в църквата са протичали най-представителните церемонии.

Реставрират стени с пари от ЕС

Кметът на Велико Търново Даниел Панов е амбициран да привлече още финансиране, за да продължи реставрацията на крепостни стени и църкви на Трапезица. Общината подготвя проект, с който да бъде надградено възстановяването на емблематичната за българската история забележителност. Реална възможност съществува по оперативна програма ,,Региони в растеж" 2014-2020, чрез мерки за паметници на културата от национално и световно значение.

Регионалният исторически музей и Общинската агенция по туризъм разработват нови решения за маркетинг на Трапезица. Обсъжда се и възможността за включването на крепостта в новия аудио-визуален спектакъл на Царевец, по чиято идейна концепция и музикално оформление се работи. В процес на проектиране са и нови маршрути за туристите, обединяващи двете крепости и църквите в квартал ,,Асенов".

https://www.kmeta.bg/e-vestnik/broj-47-yuni-2019/slavniyat-grad-trapezica-vtorata-krepost-na-turnovo

Hatshepsut

Село Бръшлян: странджанска идилия и красота в едно с дълголетна история


Как се стига до село Бръшлян
Село Бръшлян се намира на около 15 км северно от Малко Търново, близо е до шосето от Малко Търново за Бургас. Има добре отличими указателни табели.

Селото е архитектурен резерват. Още с влизането си там, човек се връща години назад - всички къщи са типично странджански, няма го онзи бърз ритъм, присъщ на съвременния живот. Миналата година посетихме няколко такива селца - село Косово, село Делчево, село Лещен и село Ковачевица.

Нашето посещение

Ние паркирахме в центъра на с. Бръшлян пред църквата, запознахме се набързо с информационното табло и тръгнахме да се разхождаме по малките улички. Беше почти пладне, слънцето жарко препичаше, а спокойствието, обхванало селото, постепенно завладяваше и нас самите.

Етнографската къща-музей

Недалеч от мегдана на село Бръшлян (всъщност, там всичко е недалеч от мегдана 🙂 ) се намира Етнографският музей. Това е автентична местна къща на около 150 години, запазила не само външния си архитектурен вид, но и вътрешната си уредба.



Посещението на музея започва от втория етаж на къщата, където са живели стопаните. Първата стая е стаята на невестата. Там има изложена булчинска премяна. Стаята е била използвана също и за гостна, тъй като единствено в нея е имало легло. Това разбрахме от жената, която ни развеждаше из къщата.

Стопаните са спели на земята в съседната голяма стая. Тя е била и основното помещение, в което са битували. В стаята има запазено огнище с характерния за село Бръшлян отвор към стената за печене на хляб.



След голямата стая в дъното на етажа има складово помещение с отделения за зарно, а до него - тоалетна от онова време (не знам защо, но някак много се впечатлявам от старите тоалетни 🙂 ). Там до склада се намира и един таен изход - къщата е строена в смутни времена, в които местните хора е трябвало да бъдат с почти стегнат багаж и готови за бягство.

На долния етаж са се помещавали животните. Днес той е превърнат в занаятчийница. Там е изложен огромен стан.

Посещението на Етнографската къща-музей е на цена от 1 лев на човек.

Килийното училище

Следващият обект в село Бръшлян, който посетихме беше Килийното училище. То е пристройка към църквата на мегдана. Самата църква се казва ,,Свети Димитър" и е построена в края на 17-ти век на място, на което в далечното минало е имало тракийско светилище. За съжаление, когато ние бяхме в Бръшлян, църквата беше затворена и не успяхме да влезем в нея.



Затова ще ви разкажа за Килийното училище, което, както казах е пристройка на църквата. То е възстановено и превърнато в музей. Жената-уредник там ни изнесе много интересна беседа за историята на селото.

Според разказа й, още по времето на Второто българско царство е имало селище там в района, което в края на 14-ти век пада под турско робство. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, когато жителите на три селца  - Юртет, Селище и Живак се заселват в Долна махала - най-старата част на селото. Турското име на село Бръшлян е било Сърмашик.

Местното килийно училище е било създадено през 1871 година от свещеника в църквата. Той превърнал своята килия - пристройката на църквата - в училищна стая. Тя побирала около 20 деца - все момчета. Столове нямало, всички трябвало да си носят овчи кожи, на които да седят. Първоначално се учели да пишат в пясъчници, а след това на восъчни дъски. Кожите, пясъчниците и дъските могат да се видят в музея-училище, а жената-уредник показва как са били използвани.



След Освобождението на България село Сърмашик остава под турско робство.

Разказът продължи с история на Преображенското въстание, избухнало през 1903 година, в което жителите на село Бръшлян дейно участват и в което дават доста жертви.

Село Сърмашик става част от България през 1913 година след Балканската война.

Аз, разбира се, не мога да предам целия разказ. Ако минавате през село Бръшлян, непременно посетете и Килийното училище, за да научите интересни подробности от историята на селото. Цената за посещение и беседа е също 1 лев на човек, като в Етнографската къща.

И още

След интересната беседа обиколихме оттук-оттам църквата Свети Димитър, за да я разгледаме поне външно.



Поразходихме се още малко и вече с отлична тематична подготовка се насочихме към следващото място от плана за деня - мемориалът на Петрова нива в памет на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание.

В заключение, село Бръшлян е интересно не само заради характерните си странджански къщи и заради това, че времето там е сякаш спряло, но и с богатата си история.

https://drumivdumi.com/село-бръшлян/

Hatshepsut

Село Долен връща времето назад и дава криле на бъдещето


В ,,Турагент" пътуваме до село Долен в Западните Родопи - архитектурно-исторически резерват на около 26 км от Гоце Делчев и на 128 км от областния град Благоевград. Ако сте ходили в Ковачевица или Лещен, архитектурата ще ви напомни за там, но атмосферата тук е сякаш по-различна и автентична, може би защото селото не попада в центъра на повечето туристически маршрути. И пази впечатляващи случки и истории, които днес надничат от фотографиите по стените в местната галерия-бистро на една от автентичните къщи в Долен и копнеят да бъдат разказани.
Село Долен е наследник на старо населено място, намирало се в региона. Смята се, че през 15 век село Букорово, разположено по бреговете на река Караманица се разделя на три, вследствие на засилени набези на османската войска и тогава се основават селищата Долен, Крибул и Долно Дряново. В близките околности могат да бъдат намерени останки от тракийски селища и некрополи, което свидетелства за много по-ранен живот на това място. По време на Възраждането селото е процъфтявало, а местните хора се занимавали с отглеждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради запазените къщи от този период, през 1978 г. заедно с Ковачевица Долен е обявено за архитектурен резерват и става един от общо 11-те архитектурно-исторически резервата в България.



Характерни за къщите в Долен са каменните покриви, издадената част от горния етаж, украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите. Каменните им зидове са дебели между 60 и 80 см. Долните етажи са пригодени за животни, а на горните живеели хората.

В селото се намира и една от най-впечатляващите църкви в региона - свети Николай Мирликийски Чудотворец, построена през 1834 г. и довършвана през годините. Камбаната на църквата е отливана в село Горно Броди (днес Като Вронто, Гърция) седем пъти, докато се постигне съвършеният звук, който се чува на осем километра. Към църквата е имало килийно училище, което през 1856 г. се премества в самостоятелна сграда, запазена и до днес. Тесните калдъръмени улички в Долен също пазят вида си отпреди два века. В селото се пазят и много традиции. Няколко от жените в Долен все още изпълняват български народни песни със специфични извивки - т. нар. високо пеене. Пее се на два гласа, защото в миналото на връщане от нивата са се надпявали групи от двата бряга на дерето. Сред интересните забележителности в Долен са също кръстовището ,,Кавалите", Николовската чешма и чаршийската улица.



За съжаление това, че Долен е обявен за архитектурен резерват, не помага особено за запазване на типичния архитектурен стил, смятат местните. През последните 20 години обаче се отчита възраждане на интереса към селото, като една част от къщите с над 150-годишна история имат нови собственици. Те пък с огромен мерак и ентусиазъм им вдъхват нов живот, съхранявайки техния дух. Един от тези хора е Михаил Ваклинов, софиянец, който през 1994 г. случайно минава през Долен и остава там.

"Бях доста впечатлен от запазената архитектурата на къщите и целия живот в това село. Затова семейно решихме да си купим къща там. Това се случи през 1997 г. и оттогава насам всяка година се опитваме да правим така, че селото да се запази във вида, в който е, казва Михаил Ваклинов.  - Повлякохме крак и вече не само българи, но и чужденци си купуват къщи с идеята да запазят този дух."



Към днешна дата село Долен е притегателен център и вдъхновяващо място за много хора на изкуството. От 21 до 31 август там ще се проведе 12-ия международен фестивал ,,Родина на кръстопът". Арт събитието събира български творци от цял свят и във времето успява да прерасне от пленер за местни художници в региона Банат (Румъния) в международен фюжън арт фестивал.

,,Целта ни е през целия летен сезон в село Долен да се случват много събития, които да привличат повече хора тук", разяснява Михаил Ваклинов.

В Долен се провеждат обучения по традиционно строителство съвместно със сдружение ,,Мещра". Организират се и детски лагери. Селото е и снимачна площадка на много български филми като ,,Капитан Петко Войвода", ,,Изпит", ,,Вечни времена".



http://bnr.bg/post/101154962/selo-dolen-vrashta-vremeto-nazad-i-dava-krile-na-badeshteto

Шишман

Селото е наистина невероятно. Прочетох темата с голям интерес. Ще я следя и занапред.

Hatshepsut

Старинен мост в Търговищко впечатлява с интересната си архитектура

нушителен старинен мост, наричан от местните жители Римския мост, e най-големият архитектурен и исторически паметник на територията на община Антоново. Той се извисява над бистрите води на Стара река в изключително живописна местност на 7 километра от антоновското село Стеврек. До него може да се стигне само пеша и задължително с местен водач, тъй като районът е труднодостъпен. "Този мост не е римски и това е видно за всеки, който поне малко е изкушен от историята. Мостът е от периода на османското владичество, строен е в края на 18, началото на 19 век вероятно. В неговия градеж има два периода, което означава, че е надстрояван, а това означава, че е бил важен и са полагани необходимите грижи за него, разказа директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев. Според Кина Атанасова от Антоново мостът е бил част от т.нар. Кримски път, свързващ Истанбул с Крим, и е обвързан с многобройните войни, които са се водили по североизточните граници на Османската империя. През него са минавали предимно войскови части. Доказателство за това, че мостът е от Османския период, е сходството му с други мостове от този период, като Стайновския мост от град Трявна и Боровинския мост край Кърджали, датирани от 18 век. През 2002 година е направено архитектурно заснемане на моста, което е установило, че той е с дължина 59 метра, височина 7.5 метра и широчина 3.6 метра. Мостът е с изключително интересна архитектура, има шест полукръгли свода, срещу течението на реката, както и триъгълни водорези с облекчителни отвори. Един от тези отвори е с остър връх, което е характерно за турско-арабската архитектура. Мостът е построен от полуобработен камък, като само фризовете на сводовете и фризовете на облекчителните отвори са от дялан камък, свързан с хоросан, а отворите са свързани с метални шини, които трябва да подпомагат здравината на моста и са характерни също за строителството на мостове от Османския период, разказа още Кина Атанасова. Съвременните специалисти, които са проучвали моста, казват, че той е част от пътя Велико Търново - Кесарево - Тузлука и от там за Омуртаг, Преслав и Шумен, но аз лично не съм съгласен с подобна трактовка, поясни Мирослав Тошев. По думите му между Кесарево и Омуртаг съществува твърде добър път, който е многократно използван от 1579 година до след Освобождението. Така че този мост най-вероятно не е част от пътя Търново - Преслав. От околните села на север много често споменават, че през тях минава път, който идва от Русе за през Балкана и вероятно така нареченият Римски мост е част от това пътно трасе, посочи още историкът. Тоест това е път с посока север - юг. И по този път със сигурност е имало интензивен трафик на войскови части, на държавна поща, на държавни куриери, защото в противен случай държавата нямаше да построи такъв голям мост и нямаше да го поддържа, допълва още Тошев. Днес старинният мост е най-големият архитектурен и исторически паметник в община Антоново. Той е част и от екозоната "Средна Янтра", която се разпростира на територията на три общини - Антоново, Стражица и Златарица. За съжаление най-големият водорез на моста е силно повреден и водата от реката влиза в основите му. Ръководството на община Антоново е запознато с този проблем, както и със затруднения достъп на туристите до този ценен архитектурен и исторически паметник и се е ангажирало да предприеме необходимите действия по разрешаването на тези проблеми.

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_2vmeqitq



BTA:Старинен мост в Търговищко впечатлява с интересната си архитектура

Hatshepsut

Бяла и античният Деултум - от ерата на динозаврите до първата митница в Европа


Бяла е утвърдена дестинация за лятната ваканция и любимо място за мнозина. И въпреки че през последните години в околностите на градчето изникнаха няколко почивни комплекса, красивите заливчета, сред които добилото популярност Кара дере и провинциалното спокойствие на градчето продължават да привличат туристи.

Освен златния пясък и лазурното си море, Бяла може да ви предложи и докосване  до миналото. Среща с времето, когато са изчезнали динозаврите е посещението на Палео-геоложкия обект Белите скали - там са запазени следи от слоя, който е обвил земята при падането на астероида, убил динозаврите преди 65 млн. години. На нос ,,Св. Атанас" пък, почти в рамките на града, можете да се разходите по улиците на  Античното селище и Късноантичната крепост и, стигайки до края му, да ахнете от прекрасната морска панорама, която се разкрива пред погледа. Древният пристанищен град, съществувал до 614 г., който до скоро се е намирал на метър и половина под повърхността, е възстановен по оригинален начин: три винарни, градска баня, пещи за производство на керамични съдове, базилика и цели улици с кръчми и работилници дават представа за живота и поминъка на града в древността.



Бяла е добра отправна точка и за еднодневна екскурзия и посещение на още едно не особено популярно антично селище - Деултум. Градът е бил важен център през всички периоди на своето съществуване - праистория, тракийски, римски, византийски и български. Запазени са важни артефакти, които дават основание да се предполага, че именно тук тайно е покръстен княз Борис I. И още - през византийско време тук се е намирала първата средновековна митница в Европа.

Районът недалеч от с. Дебелт, община Средец е обявен за Национален археологически резереват още през 1965 г. През 2016-а, след направените археологически проучвания и възстановителни работи, е финализиран проектът ,,Деултум - врата към загадъчната Странджа". Може да се разгледат музеят, събрал богата сбирка от артефакти, античните терми, храмът на бог Асклепий, който по-късно е реформиран в храм на императорския култ. Тук може да се види и укрепителната система на древния град - валовете, които са най-добре запазените от времето на Първото българско царство.

Друг интересен факт е, че в Деултум е живяла единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия. Колонията е достигнала своя разцвет през III век, а тъй като е била подчинена директно на императора, често е била посещавана от владетелите на Рим. Банята в комплекса, построена през римско време, е била една от най-големите в Европа. Пак тук се е намира и единствената проучена в Европа средновековна митница, в която Византия изплащала ежегодния си данък на България.



На връщане към Бяла, ако все още не сте се наситили на пътуването с машината на времето, можете да посетите и крепостта Русокастро. Останките от крепостта се намират в Община Камено, край едноименното село. Наричат Русокастро ,,втория Царевец", като запазената тук архитектура е много повече от тази, във Велико Търново. Сравняват го и с Перперикон край  Кърджали.

Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост, която е контролирала важен кръстопът между Северна и Южна България. Това е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която през ІХ - Х век охранява старобългарската граница. Била е арена на много кървави битки и на последната българска победа преди падането на България под Османско владичество - тук през 1332,г. Иван Александър побеждава византийските войски на Андроник III и земите между Ямбол и Черно море се връщат в пределите на българската държава. И към момента археолозите продължават работата си на терен и разкриват все нови и нови артефакти.

https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-sea/cityes/6713-byala-deultum-kosharica-rusokastro-2

Шишман

Хубава тема, даже много. Чета с интерес.

Hatshepsut

Свещената родопска триада: Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ -
красота и енергия от три божествени места

Няма да се уморя да посещавам Родопите, нито пък ще се отегча да описвам дивната им красота и многото местенца, които карат човек да ги усети по най-добрия начин. Ето и сега ... разходка в един ден до три удивителни места - Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ. Три места с един особен заряд - усещаш, че нещо витае във въздуха и се чувстваш опиянен дали от магичното, дали от мистичното, или от многото кислород в чистия въздух и прелестни панорамни гледки във всички посоки. Три места, емблематични за Родопите.

Бяхме отседнали в село Косово, близо до Нареченски бани. През първия ден от престоя ни там се запознахме със селцето и направихме една чудесна панорамна раходка по околните хълмове. Вторият ден посветихме на този свещен родопски триъгълник: Кръстова гора,  Караджов камък и Белинташ. Три изключителни сами по себе си места. А последователното им посещаване дава още по-голям заряд и удовлетвореност.

Смята се, че и трите места са били тракийски светилища, отразяващи вярванията на предците ни за света, като Кръстова гора е била считана за отражение на божественото, Караджов камък се е свързвал със света на мъртвите, а Белинташ - със света на живите.

До колко това е така, оставям да проучват, анализират и отсъждат учените историци и археолози. Аз, като турист, посетил немалко места, заявявам: и трите места са възхитителни и пленителни, места, пълни с неземна красота и енергия. На всяка цена - вървете ги вижте! Всичките! Почувствайте ги!

Гледките от тяхната висота са прекрасни, а от всяко едно от тези три места се виждат другите две.

В този слънчев априлски ден, ние започнахме нашите ,,подвизи" от Кръстова гора, продължихме с Караджов камък и завършихме деня с Белинташ.

И така - първата спирка беше Кръстова гора.

Кръстова гора



Кръстова гора е известно и посещавано място. Намира се на около 45 километра от Асеновград и на около 210 километра от София. До него се стига с кола, като пътувайки по шосето Асеновград-Смолян, на отбивката за град Лъки се завива наляво. От там до Кръстова гора има доста указателни табели.

След отбивката за Лъки, пътят е с немалко завои, но пък е доста живописен, тъй като се вие през дефилето на река Юговска.

Това беше третото ни посещение до това свято място. За първи път дойдохме тук на един Кръстовден - на връх празника, преди около 15 години. Преспахме там под открито небе, една малка група хора - всеки със своите проблеми и надежди. И всички вярвахме. И всички знаехме, че е възможно. И всеки от нас усети чудото по свой си начин и измерение.

Тогава Кръстова гора не беше толкова известно и комерсиално място. Не беше и толкова лъскаво и ... застроено. А беше някак по-истинско и предразполагащо към размисъл и връзка с духовното.

Все пак, мястото е толкова красиво и силно магично, че дори мащабните строежи не са успели да разрушат напълно усещането за мир и единение с една по-висша сила.

Но да се върна на сегашното ни посещение. Кръстова гора, както казах, беше първото място от амбициозния маршрут, който си бяхме определили за деня. Стигнахме с колите, разгледахме наоколо, изкачихме се до хълма, запалихме по свещичка в храма ,,Покров на Пресвета Богородица". Посетихме и параклиса със странната икона на Исус Христос (намигащият Исус Христос) - намира се на първия етаж от храма, входът е от южната страна.



После се отправихме към Караджов камък.


Караджов камък



От Кръстова гора до Караджов камък има черен  коларски път, по който се стига пеша за около час и 15 минути.  Маршрутът е с дължина около 5 километра и започва от шосето вдясно от главния храм на Кръстова гора (там след тоалетните, колкото и прозаично да звучи), маркиран е с черно-бяла маркировка и на места има малки указателни табелки.

Ходенето по тази пътека не е никак трудно, защото от една страна е широка, а от друга - денивелацията е малка - общо около 120 метра.

Караджов камък представлява високо скално плато. Пътеката от Кръстова гора отвежда точно до подножието на платото. От там, за да се изкачи човек на платото, има леко екстремно изкачване. Изкачването става в един улей в скалата по две сдялани дървени стълби, придружени с метален парапет, по който човек да се държи и набира, ако е необходимо. А над улея виси огромна скала, заклещена между две големи канари. Погледне ли я човек отдолу, има чувството, че всеки момент скалата ще се изплъзне от хватката на канарите и ще се сгромоляса.



Между другото, аз бях доста заета с изкачването във въпросния улей , така че не се и сещах да гледам нагоре към тази скала, надвиснала върху ми. Така че, тя беше най-малкият ми проблем 🙂 .

Да се върна на изкачването. За съжаление стълбите не продължават директно една в друга, прекъснати са, а железният парапет на места е леко откачен. Последният метър и нещо от изкачването не е улеснен със стълба, а само с ямки в скалата, в които да се стъпи, и парапет, така че трябва много да се внимава.

Аз лично, искрено благодаря на хората, изработили и поставили тези съоръжения, без които моето (а и със сигурност не само моето) изкачване до повърхността на Караджовия камък би било немислимо. Съжалявам обаче, че тези стълби и парапет явно не влизат в плана за поддръжка на институцията, отговорна за това (признавам си, не знам кой е отговорен за поддръжката).

С две думи гордо ще кажа, че преодолях екстремното изкачване и успях да покоря камъка. Е, вярно, в началото като се покачих бях с омекнали крака, ама за малко ... Обаче пък, там горе на скалата бях възнаградена с коктейл от гледки, чувства и усещания - от преодоляната трудност при качването, от панорамите, от възможността за допир с онова древно време на траките.


Караджов камък - отгоре на скалата

Слизането беше със същата доза адреналин.




Белинташ



От Караджов камък има туристическа пътека до Белинташ. Тя започва точно от подножието на скалата, като се поема по пътеката вляво. Нямам личен опит от този преход, а само видях табелките за Белинташ от Караджов камък. Затова не мога да дам подробности за маршурта.

По права въздушна линия, според картата на Гугъл, двата обекта - Караджов камък и Белинташ - отстоят на около 5 километра един от друг.

Ние се върнахме пеша до Кръстова гора и от там с колите отпрашихме за Белинташ. По шосето, разстоянието между Караджов камък и Белинташ е около 76 километра, които се изминават за близо 2 часа, като се минава през Асеновград, а на село Червен, малко след Асеновград, има отбивка вдясно за Белинташ. Оттам нататък има и табелки, така че - следвайте ги!

За уточнение - Белинташ се намира на около 30 километра от Асеновград и на 20 километра след село Червен. Последните 3 километра от тези 20 са черен път, който е твърд и стабилен и може да се мине с лека кола.

Черният път свършва в полянка-паркинг, точно пред едно гробище. Вдясно от гробището започва пътят към скалния феномен Белинташ. Разстоянието от това място до Белинташ се взема пеша за около 30-40 минути. Някъде по средата на маршута се минава покрай една нова църква (за ориентир, въпреки че няма как да се изгубите).

Не след дълго се открива изглед към самата скала Белинташ, като в началото й се откроява чудато скално образувание, наподобяващо главата на добре-известния типаж баба Яга.





А усещането там горе на скалата е опияняващо. Виждат се и Караджов камък, и Кръстова гора.


Белинташ - отгоре на скалата

Там горе е тихо и спокойно и в същото време - зареждащо. Там изпратихме слънцето и посрещнахме нощта ... Страхотно място, предизвикващо невероятни усещания.


За финал

Не съм специалист да коментирам значението на трите обекта в културата на траките, но като запален турист мога да кажа, че разходката до трите места е опиянаваща, зареждаща с много положителна енергия поради гледките, движението, висотата на скалите, тайните и легендите, свързани с тези места.

Въобще... три страхотни места. С радост бих повторила маршрута.

https://drumivdumi.com/кръстова-гора-караджов-камък-белинта/

Hatshepsut

В Златоград пазят традициите и стария български дух


Взаимното училище в Златоград

В Исторически бележки Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.

Град Златоград се прославя с песента ,,Излел е Дельо хайдутин", която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - ,,Успение Богородично" - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.

Ако искате да се запознаете с възрожденския ,,прототип" на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е  втората по рода си  у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите -  открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България.



Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.

По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия.



Не може да посетите родопското градче  и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва  Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.

Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати,  разказва Ваня Печева.

Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин".



http://bnr.bg/