• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 20:16:48

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10062
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

  • Петя Дубарова 5 0 5 1

Петя Дубарова

Started by Hatshepsut, 27 July 2018, 11:54:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите стихосбирката на Петя Дубарова "Аз и морето":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item306

Hatshepsut

Петя Дубарова и страданието на различния творец в света на еднаквите


Петя е смятана за най-големия поетичен талант в българската литература

Този, който оставя след себе си толкова поезия от красота , той не умира! Приказките, стиховете, разказите и импресиите на бургаската поетеса и до днес вълнуват сърцата на нейните съграждани и сънародници. Защото безсмъртието на един крехък детски живот, отишъл си твърде рано от този свят, оставя следи директно в душите ни под формата на словото - вечно, истинско и всеопрощаващо. Да, прощаващо дързостта на нечии нещастни умове, които не са успели да прозрат крехката чувствителност на творческата й душа, заради които може би момичето е посегнало на живота си.

,,Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея - нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забраняват това... Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да я погледна в очите". Думите принадлежат на Христо Фотев - откривател на таланта и един от нейните духовни наставници.

Малко се знае за живота на младата бургаска поетеса. Не говорим за сухите биографични данни, а за искрата на живота вътре в нея - в нежната й чувствителна душа, до която можем да стигнем единствено чрез нейните произведения, запазили мястото си и до днес на литературния подиум. Тя ни докосва по начин, по който някои съвременни поети не могат - може би заради трагичната си съдба и невъзможността да оцелее в свят на лицемерие, лъжи,човешка завист и злоба. Днес Петя Дубарова оживява от миналато чрез своята човешка история и кратък творчески път, разказана от нейни родители, приятели, наставници. Решихме да споделим с вас някои от нейните стихотворения и история за живота й.



На 25 април през 1962 година в Бургас се ражда звезда. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, баща й Стайко - началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Още от малко момиченце се разбира, че Петя е изключително надарено дете. Тя научава буквите на две години и половина, а след още една вече чете самостоятелно. На пет сама си взема книги от читалището.Започва да казва стихчета малко след като проговаря. След като в първи клас знае буквите, написва и прочита на майка си стихотворение от два куплета - ,,Буря в морето. ,,О, мене ме е страх от такова бурно море - възкликва майка й. - Искам то да се успокои, да грейне слънце." След кратък размисъл Петя добавя още един клупет, в който морето се е успокоило и слънцето усмихнато грее... Майката помни едно невероятно художествено сравнение, което Петя прави за картинка, на която е нарисувано орехово дърво и под него деца и възрастни събират орехи: ,,Фонтан е, зелен фонтан е орехът, мамо!..."

Поетичен талант



Мария Дубарова започва да изпраща някои от стиховете на Петя до вестника за деца ,,Септемврийче". Там се появяват първите й творби. Макар че редакторите често се съмняват дали те наистина са писани от дете. Изненадва ги не само образността и зрелостта им, но й продуктивността на авторката - майката праща по 20-30 наведнъж.

В книгата си ,,Соната за Петя Дубарова" Веселин Андреев пише, че е имало дни, в които тя е пишела по 15-20 стихотворения. Ей така, с абсолютна лекота и без да чувства никаква умора или изтощение.

Когато е на 12 години, Петя получава писмо от редакцията на ,,Септемврийче", че повече не могат да я печатат, защото стиховете й са като за възрастни. Съветват я да праща в сп. ,,Родна реч" и в. ,,Средношколско знаме". Когато е на 14, Петя се среща с някои от редакторите на ,,Септемврийче" и те й признават, че заради нейните стихове дълго се ровили в книгите на съвременни, а дори и на позабравени поети, за да видят дали тя не е ,,откраднала" нещо от тях.

14-годишна Петя отива с майка си в редакцията на ,,Родна реч". Среща се с главния редактор Георги Константинов и зам. главния Григор Ленков. Там оценяват по достойнство стиховете на Петя и почват да ги публикуват в списанието.


Приятелите и любовта



Петя е като всички деца - тийнеджъри на своята възрст - изключително жизнерадостна, общителна и лъчезарна. Има много приятели, с които често излиза. Любимите и места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

Според описанията на нейни съученици вътрешният портрет на Петя изглежда така: ,,Съчетава известна ексцентричност на характера, с голяма дълбочина и широта на душевния мир. Има силно самочувствие, но не само на основата на таланта, а като цялостна личност.

Надсмива се, дори с презрение гледа на дребнавостите Самоуверена. Чувствителна, много чувствителна в отделни моменти. Беше и странна. Винаги защитаваше своето мнение, спореше с всеки. Самобитна, своеобразно затворена. Имаше си и свой свят. Пряма и откровена, често казва: ,,Аз не умея да лъжа..." Казва всичко в очите - без да се страхува от това дали срещу нея стои учител или съученик, приятел или непознат. Не наранява, не компрометира. Не се държеше надменно. Няма склонност към усамотяване, но когато има работа, гледа да бъде сама..

През 1978 година Петя участва във филма на режисьора, също бургазлия, Георги Дюлгеров ,,Трампа". По време на снимките, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата и единствена любов. В дневника си го описва като ,,далечния, светлия, чаровния, нежния". Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да й пише. Преживява го много тежко.


Дневници

Непосредствено преди смъртта си, Петя Дубарова е обзета от черни мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. Започва да пише в своя дневник тъжни изповеди:

,,Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание - него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета ..."; ,,Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи - или да се влюбят, или да постигнат нещо... Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила...";



,,Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини - не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен - на съседната маса. И как съм го пожелавала само!"

,,Не искам да живея в заслепение... Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници."


Поетична дори в смъртта

На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:

Измамена, Младост,
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА

След изненадващата и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж.За да се разбере мотива й да вземе крайното решение, трябва да се познава добре атмосферата, в която е живяла. Задължителни униформи, строга дисциплина, наказания и за най-малкото провинение - училищата не са най-доброто място за свободолюбивите натури. Задължителни са и бригадите, в които минава голяма част от лятото. Така в 10-и клас, през 1979 г., Петя и съучениците й са изпратени в Бирената фабрика в Бургас. Там поетесата трябва да следи брояча на контейнера, през който минават бутилките. Той обаче се поврежда. Естествено, Петя няма нужните технически познания, за да прецени какво точно да направи. ,,Сега не знаем колко точно бутилки са излезли от производство", сърдят се някои от учителите - онези, които не я долюбват заради таланта и откровеността й. Зле прикрита, завистта на някои преподаватели се подхранва и от факта, че Петя ще учи литература в Москва, след като завърши гимназия. Пътят към това обаче ще бъде прекъснат, ако няма нужното поведение. Затова една учителка пише докладна до директора с предложение да намалят поведението на Петя заради ,,престъплението", че не е видяла повредата на брояча. Абсурдно, но факт - учителският съвет взема решение да й намали поведението с една единица, въпреки че не са спазени стъпките преди това - за първоначална забележка, мъмрене и едва след това тази крайна мярка. Тя е взета само с един глас повече сред учителите. Това е страховит шок за чувствителното и емоционално момиче. Тя - отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка - с намалено поведение? Може би точно този глас решава съдбата й. Потресена от несправедливостта, Петя се връща вкъщи на обед след часовете, изпраща родителите си, които са втора смяна на работа, отива до аптеката и си купува диазепам. Когато майка й и баща й се прибират вечерта, веднага викат Бърза помощ и цяла нощ лекарите правят промивки. Те обаче се оказват напразни. Сутринта на 4 декември 1979 г. Петя умира.

,,Така се запечата Петя в съзнанието ми - винаги изгонена от свят, скроен с аршин на малоумници. Тя не се вписа в него. Пое пътя си към бездънната Вселена. На нас, които се блъскаме по земния си път, ни остави за кураж поезията си...", казва Елена Начева, една от най-близките до сърцето й приятелки.

Накрая споделяме с вас някои от прозиведенията на знаменитата Петя Дубарова. Не можем да решим кои стихотворения са най-хубави! Защото цялото й творчество е пример за страст и любов към поезията, за неизжявано детство и рано скършени мечти...

Кой не вярва, че плаче небето?
Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака,то плака до дето
и морето създаде веднъж.
Кой не вярва,че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори,говори с морето
и разказва за своя си свят.

Кой не вярва,че гали небето?

Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява,дарява сърцето
и със болка те моли за смях!


Изповед

Защо? От мен ли пак ти се оплака.
Но как? Та аз не пея вече в час.
Дори звънеца трепетно не чакам -
мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

през този срок съвсем не се разсмивам
във час, когато другите мълчат.
Не съм необуздана, бурна, дива
дори и в събота. Но някой път

така ми се приисква да избягам
от всички тези думи и числа
и вятър на гърба ми длан да слага,
да тичам с автобусни колела.

Тогава аз забравям за урока
и моите разтворени очи
се пълнят мигом с хиляди посоки...
Класът урока слуша и мълчи.

В такива часове аз тихо бликам
най-искрените свои стихове,
но чуя ли, че името ми викът,
ги скривам като малки грехове

в очите си. Как хубаво, горещо
е с тяхната червена светлина!
Но днеска - след родителската среща,
те всички се превръщат във вина.

https://magnifisonz.com/2018/10/19/петя-дубарова-и-страданието-на-различ/

Лина

Поезията и звучи кото тайнствен глас, като прозорливост, като свръхволя на инстинкта за щастие, но сред едни първобитни, слепи и завистливи индивиди такова дете трудно може да се съхрани.


Hatshepsut

Нощ

Отпускат клоните зелени длани
и близва ме спокойна синя хлад.
Излива нощ от своите герани
най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,
сборичкват се съвсем като петли,
че чувам ги, едва ли се досещат,
жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват
и всеки скрива се в дома си тих,
предсънна песен къщите запяват
и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето
в леглото си от пясък като в кош.
Единствено остава си небето,
разбудено над мен, и ден, и нощ.


Hatshepsut

Нощ над града

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

Hatshepsut

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

Hatshepsut

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Hatshepsut

Продължавам с едно от най-ранните стихотворения на Петя, което звучи направо пророчески и сякаш описва нея самата и нейния кратък, трагично завършил живот...

Цветето

Цвете яснолико
тъне във сияние.
Вятърът разнася
приказно ухание.

То поглежда скромно,
с весели очи,
лъскавите, топли
слънчеви лъчи.

И във унес пее,
звънка и трепти,
ала ще престане
скоро да цъфти.

Ала ще погълне
с грозен смях пръстта
неговата ясна,
чудна красота.

22. 07. 1973 г.


cekupamasekirata

28 July 2019, 22:25:42 #23 Last Edit: 29 July 2019, 06:35:54 by Hatshepsut
НА ПЕТЯ ДУБАРОВА С ЛЮБОВ И ВЪЗХИЩЕНИЕ!


 .

,, Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА "

ПЕТЯ ДУБАРОВА
Плъзнали слухове за самоубийство на Петя Дубарова .От кои са слуховете за причината да посегне на живота си с хапчета,познайте? От Виновниците! От поетичните среди без значение тогава  били ли са  учащи или не. За тях ,някои от тях,които днес се кичат защо не и с нейни ръкописи има Господ, той всичко види. Но то си личи стилът и изказът,нали четете съвременниците ,повече от очевадно е ...




ОБИЧАМ ТЕ,МОМИЧЕ НЕРАЗБРАНО,
ОТ ТВОИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ ПОРУГАНО!

 Декемврийски студ,
 лед в сърцето, болка дива,
 преследвана от някой луд,
 като кошута в утрин сива.
 Такава неразбрана, трудна
 за някои тя си остана,
 във своя сън красива, чудна,
 измамена и подиграна.
 Живот - сън, прошка, спомен
 и някак всичко се преплита,
 сълзи, печал и мъка, помен
 призрачно смъртта помита.
 Тъй лесно се умира в сън -
 красив,тъй някъде летяща,
 не чу тя коледния звън,
 красавица остана - спяща!

стихове А.Х.Т. sekirata cekupama

ПЕТЯ ДУБАРОВА -ТОЛКОВА ДОБРА ,ЧЕ ЖЕРТВА СЕ САМА!

Понякога? Не!
Винаги ще съм такава
истинна и права!
Понякога съм лоша,
изглеждам зла, но романтична,
поетична със коса пищна!
Понякога във птица се превръщам,
небе и облаци прегръщам!
Понякога....но винаги  душа оставам,
ръка приятелска подавам.
Понякога желязна ме наричат
и стоманена, силна,но обичат
любовни стихове да пея,
с усмивката си  слънчева да грея!

 25.11.2017-стихове Анита Христова Трифонова
 sekirata cekupama

на тази моя снимка съм 18 годишна





Тя е жива там горе сред ангелите ,защото имаше чиста душа и Ви гледа сеира тук на Земята.Иначе там е щастлива  и има я свободата! Точно в тези сайтове и блогове,където вилнеят поетеси и поети с поне по 30 стихосбирки,точно там  се превъзнасят с думи, а всъщност трият всичко за нея написано ,което естествено е и против тях-убийците на красивото,чистото,талантливото девойче едва 17годишно -тогава посегнало на живота си.Когато аз напиша нещо за Петя Дубарова и го пусна  някъде ,веднага след мене го блокират или изтрият или преместят и т н ,напишат,пуснат те ,тези които и завиждаха и завиждат и се убиват и в менте коментари да я величаят.Това не е ли шизофренно, а, съвременни поети,поетески  в групички разни с усмивки мазни?!

И последно- не съм изсмукала това от пръстите си  и други хора ,които не творят са го забелязали,тогава на каква популярност разчитате или на бройката си книжки? А тогава защо Ви дразни моето ,,плодородие"както го наричате,когато помествам моите неща,дори разказите си?

Ето странични хора го забелязват.....

"cekupama, прочитайки последните ти два поста считам че...

определено си имаш някои неприятности,

проблеми с източник вероятно от поетичните среди.

Това е нормално до момента в който не се прекрачат

определени морални норми, обаче. Следва,

според мен за известно време корекция на подхода ти -

като ответен отговор (реакция).

Аз не съм с поетична дарба.

Чета написаното от теб, тъй като считам,

че Ти определено имаш такава.

Затова и гласувам за даден пост.

За да анализираМЕ ситуацията

(ако сметнеш за необходимо) разшири въпроса си..."

 - На умните им е ясно кога и защо надделява демонът в човека- 30.08 00:40

И от мен за Вас....

Анонимни крадли,плагиатки,
казано накратко-патки!
Мислят че са скрити,затова
убиха и таланта Петя..../Дубарова/
Но има Господ на небето
и той крепи сърцето,
той истината ще раздава
на разни точки,запетайки,дава
последен шанс да се поправят
завистта си да удавят
ведно с чудовища и веселушки
и разни там ...послушки,
кочове,разни животни,
влечуги и хоботни!
Сатира ли Ви разправям,
не разбирате,забравям,
че опитах се от раз
тук чрез мойто аз
някои да превъзпитам,
затова и веч не питам-
що няма истина тук на Земята,
що озлобяха и хората!

стихове и клип А.Х.Т. sekirata cekupama
 И не трийте клипа Завист!!!



Петя Дубарова  като актриса и това дори не приехте,та досега...

Трампа - Филм с Петя Дубарова, поетеса, родена в гр.Бургас и самоубила се на 17 години. В ролята на Петя Дубарова - Петя Дубарова (25.04.1962 - 04.12.1979) Режисьор: Георги Дюлгеров


СТИХОВЕТЕ И НА ПЕСНИ-

ДОБРОТА



 

ПРОЛЕТ



 

ВРЕМЕНА





Petia Dubarova Zavist



Петя Дубарова - Откъс от филма "Трампа"
 

от мен А.Х.Т. sekirata cekupama

и запомнете сечивото сече,но истинно сече и когато рече.

litatru - Поздравление   
30.11.2017 09:28
за това, че така умело си представила талантливата поетеса ДУБАРОВА, съчетавайки проза с поезия!
Литатру
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

cekupamasekirata



НА ПЕТЯ ДУБАРОВА

"Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва."
П.ДУБАРОВА


БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА

Родена на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й - Стайко Дубаров е работник - майстор в един бургаски завод. Учи най - напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия в същия град.На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най - ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици.Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев.

Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

ХРИСТО ФОТЕВ ЗА ПЕТЯ

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70 - те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант - единствен и неповторим. Преди няколко години, в най - тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни сезона на отчаяние от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна ..."О, пчела - огнено око си ти!" И още десетина истински стихове, които не помня, но помня - няма да забравя никога - как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът - долу там - от скока на първите кокичета.

Оттогава, където и да съм: към морето на моята надежда, към пристанището, ослепителната геометрия на нощните гларуси, към дърветата, изострени по посока на вятъра, към всичко, което е животът ми (и свободата да не ми принадлежи той), всичко, което е насочено срещу инертността и отчаянието ми, е и това малко, но извисено момиче,което "дъжда причаква на ъгъла" и мечтае за "дом, в който да се побере морето"...

Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да го погледна в очите. (1976)

Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време.И няма да говоря в минало време за нея - нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забранява това.

В сегашно и бъдеще време ще говоря за нея аз - за да живея, за да се завърна отново в сърцето си, аз - отдавна емигриралия из собственото си сърце за разлика от нея, която не измени никога на своето,остана му вярна до края, не го прекрачи, за да се спаси, и го спаси, за да ни докаже, че все още има на света неща, които едно сърце не може да понесе.

Тя просто се ражда с чувството на съпричастна с "благородната вселена". С "Изкуството да говори с водата под дъжда"(как изрече тя - още дете "О, пчела - огнено око си ти"); със смелостта да се надвеси над "света на жабите, който мълчи, мълчи", да види как "извира радостта " самото водно конче, "И дори във блатото противно, заровено от тиня и листа, живее нещо хубаво и дивно, то има само своя красота". И отново дъждът, който я "причаква на ъгъла" на нейната улица, морето и майка й с "гласа на фея", баща й и първата тревога за морето - тя, слънчевата частица от плътта на благородната вселена, се чувства отговорна за живота...После "снега - бял като възглавница" (нейната още детска възглавница) и внезапното празнично откритие "Да си горещ и снежен е чудесно нещо, да си цяла снежна и гореща пак".

А скокът й от детството - към небето? "Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз - от никого нечута, и цялото небе живее в мен".А изумлението от самата себе си? От тържествуващата вселена в цялото й същество? То още звучи в извисеността на нейната момичешка фигура, в свенливо - категоричното изящество на нейните жестове...Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим? "Защо не съм добър, среднощен влак? Тогава аз на всеки бих раздала завръщане...Но бих поела пак..." и внезапното - "Ще бъда най - безавторна - щастлива. Ще бъда просто малка тайна" - тя, която печати от дете - само кратките й стихотворения в "Септемврийче" са едно от най - чистите явления в детската ни поезия, поразяващи с автентичността си...А стихотворенията й в "Родна реч", които радваха редакторите на списанието и хилядите й връстници - немалко попаднаха (а можеше ли да бъде иначе) в орбитата на нейното празнично присъствие? Самият аз - и кой вече е в със тояние да ме накара да се засрамя, да се ужася от незаконното си понякога съжителство на думите?

"Плачи ти, лято, бъдещо сираче. Ела сега, спасителю - Поете". Само тя можеше да изрече това. Да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на своето поколение - прекрасното поколение на нашата Петя.



ТВОРЧЕСТВО

ПУБЛИКАЦИИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ И В СБОРНИЦИ

1. ДО утрото:[Стихотворение].// Р о д н а р е ч, 1975, № 8, с.29. (Също и в: С т р а н д ж а н с к и з о в (Созопол), № 8, 31 март 1988)
2. НАСТРОЕНИЕ:Стихотворение.// С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 39, 15 юли 1975. (Също и в: Р о д н а р е ч, 1979, № 4, с.28. )
3. АМФОРА:[Стихотвороение].// С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 2, 7 окт. 1975
4. СБОГОМ, лято:[Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 2, с. 26. (Също и в: М о р е (Бургас), 1980, б. н., с.151.)
5. КАПКИТЕ са тежки...: [Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 4, с. 30.
6. АЗ и морето. - Ден. - Лунапарк. - Недосегната:[Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 8, с. 26 - 27.
7. БРЕЗИТЕ:[Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 9 - 10, с.48.
8. ДОБРОТА. - Зимна ваканция: [Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1977, № 8, с.25. (Също и в: Е с т р а д а, 1985, № 5, с.7.; А к ц е н т и, № 61, 4 дек. 1992, с.5.)
9. ЧАСОВНИК. - Понеделник: [Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1977, № 9, с. 26 - 27.
10. НОЕМВРИЙСКИ дни: [Стихотворение]. // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 11, 6 дек. 1977.
11. НА петнайсетгодишните: [Стихотворение]. // М л а д е ж, 1978, № 5, с. 52. (Също и в: М о р е, 1980, б. №, с.147; Е с т р а д а, 1985, № 5, 5 - 12; Н о щ е м, 1993, № 3 - 4, с. 34.)
12. ПЕТЯ на моята Петя: [Разказ]. // Р о д н а р е ч, 1979, № 9, с. 13- 15.
13. МОРЕТО. - На петнайсетгодишните. - Невинна като детско своеволие. - Тъмни улици мрачно снагите си вият. - Момчета. - Сбогом, лято! - Там някъде в облаци, в луди лози.- Посвещение: [Стихотворения]. // М о р е (Бургас), 1980, б.н., с.146 - 153.
14. ПРОЛЕТ: [Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1980, № 1, с. 30.
15. МОРЕТО. - Водно конче: [Стихотворения]. (Поетичен Бургас). // О т е ч. з о в ( Враца), № 93, 28 ноем. 1980.
16. ПРЕЗ стъкло от лято. - В сърцевината. - Ноемврийски дни. - Пътуване. - На Хр. Фотев: [Стихотворения]. // С е п т е м в р и, 1982, № 1, с. 135 - 137
17. СТИХОВЕ и миниатюри. // П л а м ъ к, 1982, № 10, с. 93 - 96. (Съдържа: Нощ.- Рай: [Стихотворения]. - Палтото. - Умората. [Миниатюри])
18. ЖЕЛАНИЕ. - Зимна вечер. - Нестинарка: [Стихотворения]. // П у л с, № 51, 21 дек. 1982, с.6.
19. ПЪТУВАНЕ: [Стихотворение]. // П о е з и я "82. (Алманах). - С., 1982, с.430. (Също и в: С е п т е м в р и, 1982, № 1, с.136.)
20. СЪН. - Влак: [Стихотворения]. // А н т о л о г и я на българската поезия: Т. 3. - С., 1982, с. 604 - 605.
21. ПОД мене като грохнал мършав кон. - Моят ад. - Раздаване. - Убийство. - Благородство: [Стихотворения]. //С е п т е м в р и, 1983, № 11, с. 127 - 132
22. ГРИМ и шепа фиби: Разказ. // П у л с, № 19, 10 май 1983, с.10. (Също и в: Р о м а н т и к а. Лит. сб. за млади творци. С., 1984.)
23. ТАЙНА: [Разказ]. // Л и т. ф р о н т, № 28, 14 юли 1983, с.5 (Също и в: Е с т р а д а, 1986, № 1, с. 26 - 29; Р о м а н т и к а: Лит. сб. за млади творци. - С.,1984.)
24. ПОЕЗИЯ: [Стихотворение]. // П о е з и я "83: [Алманах.]. - С., 1983, с. 11 - 12.
25. СТРЪК трева и цвете. - Къде е щастието? - На бригадата: [Разкази]. // П л а м ъ к, 1984, № 1, с. 101 - 105.
26. ИСТОРИЯ на едно изпитание. - Желание. - Звънецът: (Импресии). // Р о д н а р е ч, 1984, № 2, с. 59 - 60.
27. СЛЪНЧОГЛЕДИ: (Разказ). // Л и т. ф р о н т, № 24, 14 юни 1984.
28. ДЕН. - Радост: [Стихотворения]. // Б е т о н и нежност. - С., 1984, с. 249 - 250.
29. СБОГОМ, лято. - Зимна ваканция. - Доброта. - Часовник. - Мисли в час. - Изгонени от час. - Събота. - Понеделник. - Изповед. - Звънецът. - На петнайсетгодишните. - Екскурзия: [Стихотворения]. // Е с т р а д а, 1985, № 5, с. 5 - 12.
30. МАМО! - Радостта на мама: Стихотворения. // Ч е р н о м о р с к и ф р о н т (Бургас), № 13096, 9 март 1985.
31. ЖЕЛАНИЕ. - Зимна вечер. - Нестинарка. - Нощ. -Рай. - С дъжда: [Стихотворения]. - Тайна. - Грим и шепа фиби: (Разкази). // Р о м а н т и к а: Лит. сб. за млади творци. - С., 1984.
32. ЩАСТИЕ: [Стихотворение]. - Умората. - Моят огън: [Разкази]. // Е с т р а д а, 1986, № 1, с. 20-22.
33. ОБИЧ. - Изповед. - На моята китара. - Влак imageСтихотворения). // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 18, 27 май 1986.
34. ЗВЪНЕЦЪТ. - Желание: [Стихотворения]. - История на едно изпитване. - Ваканция. - Палтото: [Разкази, импресии]. // М о р е (Бургас), 1986, № 1, с. 17 - 20.
35. ПЧЕЛА: [Стихотворение]. // Р о д о л ю б и е, 1987, № 3, с.54 (Също и в: Е с т р а д а, 1991, № 5 - 6, с.18)
36. ЗИМЕН ден:[Стихотворение].- Пословици. // Р о д о л ю б и е, 1987, № 12, с.55.
37. МОРЕТО. - Мои часове: (Стихотоворения). // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 6, 17 февр.1987.
38. ДА съм слънчево момиче.- Нестинарка.- Сън: (Стихотворения). // А н т о л о г и я "Южна пролет". - Пловдив, 1987, с. 129 - 133. (Има и кратки биографични данни.)
39. ИМА нещо велико в страданието. // А Б В, № 32, 9 авг. 1988. (Редове от последните записки в дневника на Петя Дубарова.)
40. ИЗ дневниците на Петя Дубарова. // М о р е (Бургас), 1989, № 1, с. 5 - 19, 46 - 65.
41. [СТИХОТВОРЕНИЯ]. // М о р е (Бургас), 1989, № 1, с. 35 - 45. (Съдържа: Със глезени крехки и вени прозрачни...- Нозете ми се сплитат изранени. - Заключваха ме - счупвах всяка брава...- Треперя ли?...- В сърцето ми като мрачен манастир. - Настръхнала от студ, недоверчива...- Изповед.- Дъжд и слънце. - Поет.- Альоша.-Настроение.- Житие и страдание 8 "г". - Любовно послание на...- Гърбът на плажа уморено.- Психиатрично настроение.- На Иван Вазов)
42. УБИЙСТВО. - Лъжата:(Стихотворения). // Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 49, 6 дек. 1989.
43. ПОСВЕЩЕНИЕ: [Стихотворение]. // С т р а н д ж а (Малко Търново), № 45, 12 дек. 1989. (Също и в: М о р е (Бургас), 1980, б. н, с. 153.)
44. УЧЕНИЧЕСКА тетрадка: [Стихотворения]. // Е с т р а д а, 1991, № 5 - 6, с. 17 - 22. (Съдържа: Снежинки. - Бяло зайче. - Пчела. - Пиленце. - Цветето. - Вечер. - Буря. - Вятър. - Облаче. - Залез. - Луната. - Морето. - Последен танц. - Лястовица.)
45. ДОБРОТА: (Стихотворение). // А к ц е н т и, № 61, 4 дек.1992, с. 5 (Също и в: Р о д н а р е ч, 1977, № 8, с.25; Е с т р а д а, 1985, № 5, с. 7.)
46. НА петнайсетгодишните. - Нозете ми се сплитат изранени: [Стихотворения]. // Н о щ е м, 1993, № 3 - 4, с. 34.
47. ДОБРОТА: [Стихотворение]. // Л и т е р а т. ф о р у м, № 17, 26 апр. - 2 май 1995
48. ДЕТСТВО: Стихотворение. // С л а в е й ч е, 1999, № 6, с. 2.
49. НА един поет: [Стихотворение].( 1 октомври - Ден на поезията) // Б у р г а с д н е с, № 1923, 1 окт. 1999, с. 10.

КНИГИ С ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ПЕТЯ

"Аз и Морето"
Автор: Петя Дубарова
Издателство: "Георги Бакалов", Варна
Съставител: Георги Константинов
Година: 1980г. "Аз и Морето", второ издание
Автор: Петя Дубарова
Издателство: "Георги Бакалов", Варна
Съставител: Георги Константинов
Година: 1981г. "Поезия"
(стихотворения и разкази от различни години)
Автор: Петя Дубарова
Издателство: "Георги Бакалов", Варна
Съставители: Недялко Йорданов и Георги Константинов
Година: 1984г.

"Лястовица"
(стихове и разкази)
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Георги Константинов
Художник: Грозко Ангелов
Издателство: "Отечество", София
Година:> 1987г. "Най-синьото вълшебство"
(стихове, импресии, разкази, писма, спомени)
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Веселин Андреев
Издателство: "Български писател", София
Година: 1988г. "Ученическа тетрадка"
(стихотворения за начална училищна възраст)
Автор: Петя Дубарова
Художник: Елиана Йовчева-Търновска
Издателство: "Български худжник", София
Година: 1990г.

"Из писмата, дневника, творчеството"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Веселин Андреев
Издателство: "Спектър", София
Година: 1991г. "И светла и истинна"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Мария Дубарова
Издателство: "Нефтохимик", Бургас
Година: 1993г. "На слънцето сестра"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Мария Дубарова
Издателство: "Нефтохимик", Бургас
Година:1995г.

"Песъчинка от Луната"
(приказка за Петя Дубарова)
Съставител и художник: Люба Маркова
Издателство: "Вион", Пловдив
Година: 2001г. "Петя Дубарова. Проза"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Мария Дубарова
Издателство: "Либра Скорп", Бургас
Година: 2006г. "Петя Дубарова. Поезия"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Мария Дубарова
Издателство: "Либра Скорп", Бургас
Година: 2007г.

"Песъчинка от Луната", второ издание
(приказка за Петя Дубарова)
Съставител и художник: Люба Маркова
Издателство: "Марк91", Пловдив
Година: 2007г. "Петя Дубарова. Поезия"
Съставител: Нектариус Ламбропулос
Превод: Мая Гиола-Граховска
Издателство: Харамада, Патра
Година: 2007г. "Четем и превеждаме Петя Дубарова"
Автор: Петя Дубарова
Съставител: Елица Дубарова
Издателство: "Либра Скорп", Бургас
Година: 2007г.


ТВОРБИ НА ЧУЖД ЕЗИК

1. СТУПЕНИ. Молодьi поэтьi Болгарии: Сб. стихов. /Пер. О. Шестинский. - Москва, Мол.гвардия, 1983. - 80 с. с ил. (Прев. загл. Стъпала: Младите поети на България.; Творби от П. Дубарова и др. автори.)
2. ALLTAGSSCHMIEDE. Ausgew: Gedichte. / Hrsg. Rumjana Zacharieva; Vorm. Jan Turovski; Ubertr. Rumjana Zacharieva; Ill. Petko Antonov). - Bovenden: Graphikum, 1984. - 72 p. (Прев. загл. Ковачи на всекидневието; Творби от Петя Дубарова и др. автори.)
3. YONG poets of a new Bulgaria: (Petya Doubarova et al). / Ed by Belin Tonchev. - London: Forest, 1990. - 112 p. (Прев. загл. Млади поети на нова България.; Творби от Петя Дубарова и др. автори.)


Петя Дубарова /1962-1979/ - най-младата сред големите творци на България.
Появата на Дом-музей "Петя Дубарова" се оказва естествена последица от желанието на хората да се докоснат до автентичния дух на атмосферата, в която е творила поетесата. Къщата, където е живяла /ул. "Гладстон"68/, с решение на местните ръководни органи от 1986, 1990г., с решение на Министерския съвет №58, т.4 от 20.02.1988г. и със съгласието на нейните родители е освободена и новоизградена като Дом-музей "Петя Дубарова" /открит на 7.08.1995г./
Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса Петя Дубарова.
Музеят е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.
От 1995г. Къща музей "Петя Дубарова" отваря своите врати за посетители като предлага на вниманието им богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
Основна дейност: Проявите на музея търсят отворената реализация, която да провокира широк обществен резонанс в културното ни самоосъзнаване. Някои от мероприятията са с вече установени традиции.

Петя Дубарова - Завист

http://vbox7.com/play:d9c4b2da

Песните На Петя Дубарова

http://www.vbox7.com/play:db77f7c7


ТОВА Е МОЯТ СТИХ ЗА ПЕТЯ!
ОБИЧАМ ТЕ ,МОМИЧЕ НЕРАЗБРАНО,
ОТ ТВОИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ ПОРУГАНО!


Декемврийски студ,
лед в сърцето,болка дива,
преследвана от някой луд,
като кошута в утрин сива.
Такава неразбрана, трудна
за някои тя си остана,
във своя сън красива, чудна,
измамена и подиграна.
Живот - сън, прошка, спомен
и някак всичко се преплита,
сълзи, печал и мъка, помен
призрачно смъртта помита.
Тъй лесно се умира в сън -
красив,тъй някъде летяща,
не чу тя коледния звън,
красавица остана - спяща!

стихове за Петя Дубарова А.Х.Т.sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

cekupamasekirata

УБИЙСТВО -ПЕТЯ ДУБАРОВА
Стигнете я. Не можете колкото
и стихосбирки да издавате,смешници!
  :lol:

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.


Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.


И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне."

ПЕТЯ ДУБАРОВА



Стигнете я ,
не можете колкото и стихосборки да издавате,смешници!
Би  трябвало да се срамувате от детето поетесата Петя Дубарова
и от другите големи,много големи наши поети -мъже,
за съжаление от миналото!



kunkata - Трудно се отпуска място за таланта.
01.12.2017 20:30
Трудно се отпуска място за таланта.
цитирай


ПОКЛОН !

ПОЧИВАЙ В МИР,КРИСТАЛНО ЧИСТА ДУША!

Онези и поколенията им ще си носят греха!
Много ти се насъбра дори и чуждицата - шведа!

Най голямата поетеса -слънчевото момиче на България си ти-Петя Дубарова!

Така отритнаха тогава,та и сега по ред измислени причини и най големите поети Христо Ботев,Н.Й.Вапцаров,а защо е повече от ясно.
Скрийте се съвременници,разбирате ли,не виждате ли...
КАКВО ЗНАЧИ ПОЕЗИЯ !!!!????!!!!
ВАШЕТО Е ТЪРГОВИЯ,БИЗНЕС!
КАК ДА ВИ ОБИЧАМ, КАК ДА ВИ ЧЕТА?!

А.Х.Т.sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

cekupamasekirata



ЗВЕЗДА (на Петя Дубарова)

Ярка звезда.
Път във безкрая.
Стих във нощта,
целувка,омая!
Пареща плът,
спонтанен трепет.
Спира дъхът.
Звезден шепот.

стихове за Петя Дубарова от А.Х.Т.sekirata cekupama


sekirata  Gospodi prosti

Песента на Ваня Костова,стиховете и  клипа ми са посвещение за голямата наша поетеса Петя Дубарова посегнала на живота си преди Коледа -жертва на злобата и завистта в този грешен,беден,богат свят! У нас.?!
Годината е 1979-та, а датата - 3ти декември. Младата и талантлива българка е намерена в дома си мъртва, като за причина се смята предозирането със сънотворни хапчета. Зад себе си тя оставя предсмъртна бележка, в която пише:

"Измамена

 Младост

 Прошка

 Сън

 Спомен

 Зад стените на голямата къща
Не е причина,а начин да си прекрати страданията,
дори физически, които са и причинявали!
ПРИЧИНАТА СА ТЕ ......
И сега дори са тук сред нас, И в интернета, и
продължават да се мислят за голямата работа!



А.Х.Т.sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Hatshepsut

Сбогом, лято

Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.

Червената ми рокля в гардероба
посърнала, измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка тежи.

Изсъхналия бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво като бира,
че трябва с него да се разделим.

Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах.

Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам,че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.

1975