• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 February 2020, 06:03:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10063 Posts

Шишман
1017 Posts

Panzerfaust
235 Posts

Лина
211 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12115
  • Total Topics: 1221
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 25
Total: 25

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Сияние в лъчисти езера

Сияние в лъчисти езера
и поглед, който плува из безкрая.
Рисувана от ангелски пера -
една невинност, идеща от Рая.

Изплувало от смисъл и следа -
видение, което ме съзира.
Дали е просто миг от свобода
за трепета на светлата ми лира?

На птицата - крила и небеса.
На вярата - възторг и дивна песен.
Молитвена въздишка от роса
и образ, от Прекрасното възнесен.

Сияние в лъчисти езера.
Поема, за която дъх не стига.
Не го разбрах. Не ще го разбера.
Защото ме снишава и въздига.

Hatshepsut

Раковина

За думите, с които те рисувах.
За смисъла, останал като блян.
За тръпката, поискала да плува
в дълбокото на твоя океан.

За срещите ни - краткост мигновена.
За чувството, което премълчах.
За чудото, че беше съкровена,
когато бях до тебе, и не бях...

За твоето отсъствие в покоя.
За всичките ми тъжни страхове.
За странната далечност на прибоя,
и болката, която не зове...

За пясъка, изтрил среднощни стъпки.
За гларуса, потънал през мъгла.
За чайката, която ме изкъпа
от плясъка на своите крила.

За оня миг, когато си замина,
подобно сън, от утрото смутен -
в ръцете ти останах раковина
и нека тя напомня ти за мен.

Hatshepsut

С очи...

Говориш ли ми - нека е с очи.
През погледа ти искам да те чуя.
Душата не умее да мълчи.
Тя винаги от чувствата е струя.

Умира и възкръсва в цветове.
С лъчи рисува срещи и раздели.
Копнея твоят взор да ме зове,
когато сме внезапно онемели.

И всичко неизказано трепти
в зениците ти път да си намира.
Поискала - с очи ме прошепти,
а аз ще те дослушам от Всемира.

И нека в разменени сетива
дъхът от споделеност да ликува.
Щом погледът ти свети от слова,
то колко ли любов ще ги тълкува?

Hatshepsut

В лъчите на луна

Измолих те в лъчите на луна.
За моя свят безлунен да си чудна.
Заспивайки в копнеж от светлина -
да имам теб за радост непробудна.

Измолих те в лъчите на луна.
Самотен сън да сбъднем споделени.
Над звездното платно от тишина
да пишат стих две скитащи вселени.

Измолих те в лъчите на луна -
за шепнатия прилив на вълните.
Когато нощ светлее в пелена -
да трепка верен смисълът на дните.

Измолих те в лъчите на луна,
за да ми бъдеш сетната молитва.
И да останеш винаги една -
когато зов, крила разперил, литва...

Измолих те в лъчите на луна.
Ела и изплети от тях жарава!
За изгрева ни - миг от топлина -
от сбъднатост светът да просиява.