• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 August 2019, 04:04:17

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9759
  • Total Topics: 1134
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

Български народен съюз “Кубрат”

Started by Hatshepsut, 11 August 2018, 07:59:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Български народен съюз "Кубрат"

Година на създаване:

октомври 1922

Създатели:


Вл. Вазов, Б. Сирманов, Г. Тодоров, Г. Ценов, запасните полковници К. Николов, Д. Добрев, Ил. Сирманов, запасният полковник П. Траянов, запасните майори Д. Иванов, Ст. Проданов, К. Кондов, Ил. Грозданов.

Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, "партиите на реда", македонските среди.

Вярват:

- обединението на българския народ може да се осъществи не само посредством войни, но и по пътя на културата и съгласието.

- вдъхновяват се от любов и жертвоготовност към отечеството и от почит към падналите в войните за национално обединение

- обявяват се за прекратяване на всякакви класови и съсловни борби

- препоръчват пълно използване на умствения и физическия труд и капитали, при което земята трябва да бъде разпределена между земледелците

- всестранна помощ за инвалидите, за вдовиците и сираците на загиналите воини

- предпочитание в държавните служби и помощи за участниците в войната

Всеки член е задължен безпрекословно да се подчинява на водачите на организацията. Съществуването на съюза, имената на членовете, постановленията на ръководството се пазят в тайна. При срещите си кубратистите от различни групи не трябва да разпитват за дейността си, а нарушенията в това отношение се наказват строго.

За пет дена всеки кубратист трябва да намери трима нови членове, да ги запознае взаимно и да стане техен вожд, отговаряйки за тяхната вярност към съюза. Ако не го стори, губи членството си в организацията. Сформираната група трябва да се назове от вожда с една от буквите на българската азбука, а от членовете й се изискват по 5 лв. месечна членска вноска. Членуващите в групата полагат клетва и предават писмена декларация на вожда, че ще работят с всички сили за тържеството на съюза, ще изпълняват устава и ще отговарят с живота си в случай на измяна и предателство. Помежду си кубратистите се поздравяват мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето.

Организацията участва дейно в деветоюнския преврат от 1923 г., след което се демобилизира и става гражданска организация.

По решение на Народния сговор от 17 юни 1923 г. БНСК се влива в него. Кубратисти се включват в потушаването на Септемврийското въстание.

Началото на 1925 г. кубартистите възстановяват БНСК.

10 март 1925 г. утвърден е уставът на БНСК. Той определя организацията като неполитическа, непартийна организация, обединяваща хора от всички обществени среди, съсловия и класи "в името на една обща идея: България, нейното духовно и материално могйщество".

БНСК се състои от действителни и спомагателни членове. "Действителен член може да бъде всеки български гражданин по народност българин, който се ползва с граждански и политически права, изповядва програмните начала на организацията и взема активно участие в дейността й". Спомагателен член може да бъде "всеки български гражданин без разлика на вяра и народност".

Организацията е съобразена с административното деление на страната. Основна организационна единица е снопът, съставен от 5 до 15 души. В рамките на снопа са обособени клетки от по пет души, а начело на снопа са обособени от по пет души, на които стои снопов главатар. Няколоко снопа образуват местна организация, подчинена на местния главатар, който назначава сноповите главатари, а сам той е назначаван от районния инспектор. Местните организации в един административен окръг образуват район. Районните директори са 16 (по един за всеки окръг), подчиняват се на Върховния комитет и са назначени от него.

Върховния комитет стои начело на организацията и се състои от шест души, един от които е председател. Членовете му се избират от Съвета на директорите с четири годишен мандат. Съветът на директорите е най-висш ръководен орган и се свиква а всеки две огдини през месец октомври.

Къв Върховния комитет и районните директори уставът предвижда създаването на секретариати и компетентни съвети. Секретариатите представляват административни органи към Върховния комитет и районните директори. Компетентните съвети са 16 на брой в състав от по пет души. Компетенциите на всеки един от тях е съответно за индустрия, правосъдие, външна политика, армия, здравна просвета, църква, благоустройство, жп дело, администрация, Македонски въпрос, физическо възпитание, финанси, просвета, култура и организационна пропаганда

В местните организации се формират компетентни групи от членуващите в организацията кубратисти.

16-17 октомври 1926 г. в столицата се състои първия съвет на районните директори. Избира се в Върховния комитет Борис Сирманов за председател и Д. Добрев, Илия Грозданов, Цветан Табаков и Илия Сирманов.

През 1927 г. на мястото на Ил. Грозданов и Цв. Табаков са избрани Г. Тодоров и К. Кондов.

Юни 1929 г. съставът на ВК е разширен с още четирима души, сред които са полк. П. Милев, майор Д. Иванов и директорът на а.д. "Ориентабако" Славе Константинов.

Ръководителите на БНСК до един са запасни офицери, а повечето от тях, в това число и ген. Б. Сирманов, са членове на Великата ложа на България, чрез която масонството прониква в съюза.

Членовете на ВК се наричат "воеводи".

Членовете на БНСК плащат членски внос и са задължени да получават съюзния вестник "Кубрат". В задълженията им влиза и участието в различните инициативи, обществени прояви, събрания и ритуали на съюза.

До 1930 г. съюзното ръководство поддържа схващането за превъзходството на качеството на членската маса над количеството. Предпочитаният от "Кубрат" начин на попълване на сноповете е личното познанство и приятелските връзки, чрез които ВК препоръчва да се привличат нови членове.

Началото на 1928 г. ВК формулира нов принцип на попълване на съюзните организации - принципът на елитарността.

На 16-17 Октомври 1926 г. се приема "Катехизис на кубратиста", който всеки члевн трябва да повтаря веднъж седмично.

Катехизис на кубратиста

   1.

      Аз съм Българин, горд, че съм се родил такъв. За България и нейните идеали готов съм да умра.
   2.

      Кубратизмът, роден на бойното поле, е страж на честта и традициите на Отечеството.
   3.

      Аз съм кубратист. Завета Кубратов ще пазя. Приятел съм на всички и най-близък по сърце на трудещия се и беден българин.
   4.

      Аз съм потомък на Крума Страшни. Смърт на рушвета, полумерките и корупцията в държавата.
   5.

      Аз вярвам, че с труд и постоянство златният век на Симеона Велики пак ще се върне за моя народ.
   6.

      Аз чувствам с болка в сърцето раната на инвалида, плача на вдовицата и сирачето на падналите български войници, мизерията и тъгата на прокудените от родните им огнища бежанци. От залъка си ще отделя, но ще им помогна.
   7.

      Аз чувствам пороците на своето племе и за да ги победя, ще бъда точен на думата си, ще обмислям преди да действам, ще скъпя времето си, ще дисциплинирам труда си.
   8.

      Аз съм Българин! Чрез теб, Българио, ще се науча да обичам человечеството.
   9.

      Веднъж в седмицата ще прочитам моя катехизис, за да събуждам в себе си духа на Кубрата, Крума и Симеона за славата на своето Отечество.


7-9 ноември 1927 г. се провежда Втори съвет на районните директори. Проблемите, които занимават най-висшия кубратски форум са набирането на членове, идеологията и дейността на БНСК. Съюзът възприема тактиката на подобряване на качеството на членската маса за сметка на количеството и на превръщането си в елитарна формация с младежки характер. Организацията си остава извънпартийна и политически неутрална.

Лятото на 1928 г. в Берлин е основан снопът "Хан Крум". В него се зачисляват български студенти от германските университети. По-възрастните българи в Германия попълват снопа "Хан Аспарух". Кубратски снопове са създадени и в още три града в чужбина.

Юни 1929 г. на извънреден съвет на районните директори се взема решение да се увеличи състава му на 9 души. В неговите рамки се образуват два комитета - финансов и редакционен, от по трима души всеки. Създава се и секретариат, съставен от трима главни секретари - членове на комитета. Заедно с Председателя на ВК той образува Постоянно присъствие с право да взима решения от неотложен характер между заседанията на комитета.

Финансиране:

- приходи от печатните издания в. "Кубрат" и сп. "Кубрат".

- брошури

- вечеринки, забави и курсове

- доброволни помощи от съчувствуници

- реклами, помествани в в. "Кубрат"

Най-много ВК разчита на встъпителния (20 лв.) и членския внос (5 лв.), от който 30 % остават за местните организации, 20 % отиват в Районната директория и 50 % се изпращат в ВК.

- абонамент за в. "Кубрат" задължителен за всички членове.

- финансови средства получава от а. д. "Ориентабако"

- редовни реклами на Банка за народен кредит, българско застрахователно а.д. "Звено", Итало-българска търговска банка, Франко-белгийска банка, Балканска банка и др.

- през 1929 г. се появяват реклами и на еврейски търговци.

Униформа:

Бяла риза, панталони, еднакви за всеки сноп, черна вратовръзка, тъмни обувки, фуражка, колан, превръзка за ръка с трикольор и черна ивица и пришита буква К в бяло на черен фон с бронзово снопче отгоре. Над десния маншет на ризата в правоъгълна черна прибавка се поставят отличителните знаци на кубратиста: звезди и сърмени нашивки. За всяка година членство в БНСК се полага по една звезда. Освен това заемащите постове в организацията носят нашивки върху прибавката според йерархията: сноповият главатар - една тясна, местният главатар - една широка, околийският - една широка и две тесни, районният директор и всеки член на ВК - две широки.

Кубратистите се наричат помежду си "братя" в знак на свързващото ги идейно родство. Поздравът, отправян към тях в тържествени случаи, е "Родината зове!" , на който те отговарят "Готови да мрем!".

Емблема:

Изправен лъв над сноп пръчки. Тази емблема е изобразена върху всяка значка, която всеки кубратист носи на ревера си на униформата си.

Българският трибагреник с емблевата е знамето на съюза. Химнът му се нарича "Родината зове".

Съюзният празник е 27 ноември - денят на подписване на Ньойския договор, но съюзът чества като патронен празник 6 май - деня на българската армия.

Много силен у кубратистите е култът към българската история. Държат се сказки, пишат се пиеси, участва се в чествания на исторически събития.

БНСК създава и свои ритуали. Най-тържественият акт н живота на кубратския сноп е неговото кръщаване. Сноповете, произлезли от кръстения сноп, носят същото име с добавка втори, трети и т.н. Имената се изискват и назначават от ВК. Кръстник на снопа става най-старшият началник в населения пункт или специално упълномощено лице от ВК - най-често негов член, или дори самият председател.

Кръщаването се извършва с подобаваща тържественост в неделя или празничен ден на закрито в точно определен час: от 1. Септември до 1. март - в 7 часа и 7 минути, а от 1. март до 1. септември - в 9 часа и 9 минути. Кръщава се самостоятелно всеки сноп. Кубратистите се нареждат по двама начело с главатаря и влизат в помещението, където кръстникът прочита Катехизиса на кубратиста тихо и бавно, докато кубратистите отдават чест с дясна ръка. След това развързва предварително подготвения сноп от черни лакирани дрянови пръчки с името на кубратския сноп, подава на главатаря връзката на снопа, изплетена от бяла, зелена, червена и черна нишка и произнася: "Вземи и запази като окото си връзката от Кубратовия сноп и свържи до гроб децата на Кубрата в ... (името на снопа)". Главатарят поема връзката и отговаря: " В снопа ... за идеалите на България се кръстих". Кръстникът счупва първата пръчка от снопа и му връчва едно парче, а друготно остава за "снопа на сноповете" в музея на ВК. По същия начин получава част от счупената пръчка всеки от кръщаваните кубратисти, поемайки я с думите: "В снопа ... за идеалите на България се кпъстих". В края на ритуала кръстникът поднася в старобългапска чаша по глътка вино на всеки, кубратистите се целуват помежду си и излизат в колона.

БНСК смята за свое задължение да се отзовава на всички случаи на бедствия, патриотични граждански инициативи и обществени начинания. Стремежът на БНСК е да присъства като незаменим възпитателен и граждански фактор в всички сфери, достъпни за обществена намеса. Своите членове той учи да се ръководят от принципа "труд, йерархия, дисциплина и компетентност" и да напътства в трудолюбие, скромност, разумност, самоотверженост, решителност, състрадателвост и всякакви християнски добродетели.