• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 September 2019, 09:41:08

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10122
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 40
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 21
Total: 21

Стиховете на Стефан Стамболов

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 13:43:55

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Непознат факт на доста хора е, че революционерът и политик Стефан Стамболов е автор на един марш, в чието послание може да се заслушаме и да си вземем поука.




Не щеме ний богатство

Не щеме ний богатство,
 не щеме ний пари,
 а искаме свобода,
 човешки правдини!

Припев:
 Напред! Напред!
 Напред да вървим!
 България от робство
 да освободим!

Не щеме ний боляри,
 не щеме ний паши -
 жадуват свободата
 нашите души!

Сановници не щеме,
 ни православен цар -
 свободата свята
 е нашият олтар!

Не щеме ний попове,
 ни екзарх-шарлатан!
 Не щем да сме робове
 на Господ самозван!

Разкъсайте робове
 робския ярем,
 щом не сме свободни,
 по-добре да мрем!



Български военни маршове - Не щеме ний богатство

Hatshepsut

Премина младостта ми...

Премина младостта ми
без радост във сърцето
и черти скръбта проклета
бразди по лицето.

     Сълзи лея аз за своето
     щастие убито,
     а то мене отговаря
     тъжно, та сърдито:

Кой ти е крив? Кой те кара
ти да я напуснеш,
и със нея из сърце си
мене да не пуснеш?

     Аз ти казвах: туй е твойта
     другарка избрана,
     със нея ти ще преминеш,
     кат лале в градина...

Не послуша мойте думи
и сам й отказа,
но със това ти себе си
най-много наказа.

     Плачи сега, лей ти сълзи,
     честта се не връща,
     твойто либе чернооко
     другий го прегръща.

Hatshepsut

Надежда

     I.
Нощ е, нощ тиха, пролетна, прекрасна,
изгряла месечина сребърно-златна,
чист въздуха, прохладен вятър вей,
в гората сладко славейчето пей.
Я погледни, там горе на небето
как мило гледат чудните звезди.
Гората спи, задрямало полето,
а извора кристален шумоли.
Спят хората и сладък сън вкушават,
спи кучето пред къщните врати,
а тук-таме любовници честити
прегръщат се със трепет край плета.

     II.
Но я ела, виж друга тук картина,
не като таз, но кървава и страшна:
нападнали, ранени трупове
лежат посред зеленото поле.
Сред мъртъвците, паднали за вяра,
за нов живот - свободни да сме хора -
издига се, да стане иска прав,
покрит със люти рани юнак млад.
Но пада той, не може прав да стане,
без кръв краката слаби не държат,
и страшно болят дълбоките рани,
и счупените кокали бодат.

     III.
Той, паднал, гледа на небето,
на месеца, на чудните звезди,
и радост му блесва в лицето,
и светват потъмнелите очи:
"Свобода! Ето я, аз виждам,
стои с разтворни ръце
и вика с ясен глас и силен:
- Към мен, злочести синове!
Аз знам, че те ще я послушат.
Ще се изпълните с мечти!
Аз виждам как те ще добруват...
Народе мил, честит бъди!"

     IV.
И млъкна той с усмивка на устата
с надежда за големи добрини,
че ще му бъде свободна земята,
че тя ще се избави от злини.

 Одеса, 1873 год.

Hatshepsut

Възвание

Ей, народ поробен,
Що си тъй заспал?
Ил живот свободен
теб не ти е мил?
     Дойде време, дойде час
     иго да строшим.
     Хайде, хайде, хайде,
     на бой давървим,
     стига, стига толкоз
     в Влашко да стоим!
 

Паши, чорбаджии,
заптии, кадии,
келяви султани кръвта ни пият.
     Дойде време,дойде час
     да им отмъстим!
     Хайде...и пр.

 
От гърци-владици
ти се оттърва.
Но мръсни турци
вирнали глава,
чернят ти живота,
тъпчат ти честта.
     Дойде време, дойде час
     да им отмъстим!
     Хайде...и пр.
Ха, народ поробен,
подигай глава!
Да станеш свободен,
да смажеш врага!
Дойде време, дойде час,
хайде... и пр.

 
     Че като надвиеш
     твоя заклет враг,
     ти ще придобиеш
     нов, честит живот,
     пълен със свобода,
     пълен с добрина.
Дойде време, дойде час
иго да строшим!
Хайде, хайде, хайде,
на бой да вървим,
стига, стига толкоз
робство да търпим!


Търново, юний 1873 г.