• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2020, 03:10:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11462 Posts

Шишман
3206 Posts

Лина
557 Posts

Panzerfaust
525 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17201
  • Total Topics: 1282
  • Online Today: 39
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 39
Total: 39

Блага Димитова

Started by Hatshepsut, 10 August 2018, 15:49:34

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Блага Димитова


Блага Николова Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист, израста във Търново. През 1945г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945г. завършва славянска филология в Софийския университет . През 1951г. защитава дисертация на тема ,,Маяковски и българската поезия" в Литературния институт ,,Максим Горки" в Москва. Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. През 1988г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1991г. става народен представител в XXXVI Обикновено Народно събрание от СДС. През 1992г. е избрана за вицепрезидент, но през 1993г. напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев Награда от Полския ПЕН-клуб за преводи на А. Мицкевич (1977), награда "Лундквист" за преводи на шведска поезия, Хердерова награда (1991). Публикува от 1938г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица разно жанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Ел.Багряна.

Започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София, литературните й интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт ,,Максим Горки". За първото си романово произведение, Бл. Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор на списание Септември(1950-1958). Този й роман - "Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите й творби, наред с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице".Тя е създател и на много стихосбирки ,,Глас","Лабиринт","Белези"и много други. Някои от най-известните стихотворения са:"Пустини","Над калта", ,,глас","Бухал", Докосвания","Балада за кестените","Летни илюзии","Телефонна клопка"и много други.През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 година й е забранено публикуване на творбите й заради десидентските й възгледи и дейности.

Признание за дейността си като писател Бл. Димитрова получава с удостояването с множество български международни литературни награди и отличия, включително орден "Стара планина" - първа степен. Романът й Лавина е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.

http://www.referati.org/biografiq-na-blaga-dimitrova/78223/ref

Hatshepsut

10 August 2018, 15:50:29 #1 Last Edit: 15 September 2018, 07:26:49 by Hatshepsut
Любов

Не бързай! - шепнеше ми таен глас. -
Часът на любовта не е узрял! -
И аз, непоправима непослушница,
послушах, Господи, единствен него -
защо, сама не знам.

Не бързай! - А гроздовете звънтят -
камбаните от дъжд и слънчев бронз,
а виното сънува буря в бурета,
а устните изпръхват и се цепят,
солени с капка кръв.

Любовно тайнство, аз не те познах
в разпукнатия миг на пролетта.
Как осезаемо е недокоснатото,
как ненапитото опиянява,
как всичко е любов!

1982

Hatshepsut

10 August 2018, 15:51:08 #2 Last Edit: 15 September 2018, 07:26:25 by Hatshepsut
Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Hatshepsut

Родина

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен,
век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

Hatshepsut

Пътят до тебе

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.

И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.

Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.

Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.

Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

Hatshepsut

Жена

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

Hatshepsut

Да бих била

Да бих била като Земята
неизтощимо променлива!
И твоят поглед в кръговрата
наново все да ме открива.

Да бих могла да съм такава:
на никого не се опира,
а колко твърда тя остава
и никога сред път не спира.

Да бих успяла като нея
да понеса невъзмутима
и бурите, и снеговея
на мъртвата, преходна зима.

А после да разцъфна цяла,
като изпод снега родена,
с безбройни ручеи запяла,
богата, пъстра, обновена.

Да бих в душата си стаила
самата нейна необятност
и притегателната сила,
с която всичко взе обратно.

Тогава нека те изпратя
накрай света с очи засмени.
Ще знам: дори от небесата
ще се завърнеш пак при мене.

ДА БИХ БИЛА КАТО ЗЕМЯТА!

Hatshepsut

Тайна

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.

Hatshepsut

Вик

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?

Кога ще си с мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед в земята?

Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!

Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

1959

Hatshepsut

На открито

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
Раздадох свойте цветове.

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

1955

Hatshepsut

Бяхме най-близки

Искаш с теб да останем добри познати?
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти –
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни -
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
ще сме най-чужди в света.

Hatshepsut

Всичко

Имаш младост и хубост.
         Цялата си една усмивка.
         Даже дърветата те харесват
         и те прегръщат със сенките си.
         Рамото ти изгрява
         като новолуние.
После – като пълнолуние.
         И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
         Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
         Цялата си една тръпка.
         Стъпваш по звездният свод
         с тънки, звънливи токчета.
         И под стъпките ти угасват
         една по една звездите
         като сгазени фасове.
         Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
         Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
         Цялата си една факла.
         Нощем безсънно светиш,
         търсиш в тъмната пустош
         нещо такова, което
         никога, никъде, никой...
         Тъкмо да го откриеш,
         факлата гасне и пуши
         и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
         Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
         Цялата си една грижа.
         Водиш бъдещето за ръчица,
         учиш го да бъде послушно
         и да не тича много напред,
         за да бъде по-дълго твое.
         Докато ти го грабне от ръката
         болест, война или любов,
         или безкрайният път...
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
         Цялата да си една шепа.
         Всичко да даваш, нищо да вземаш.
         Да се загърнеш зиморничаво
         в самота като в излинял шал,
         майка си да повториш на прага,
         всичко да спомняш,
         всичко да посрещнеш,
         всичко да изпратиш.

Всичко.
         Това ти остава.

1969

Hatshepsut

21 December 2018, 19:46:44 #12 Last Edit: 09 August 2020, 13:13:08 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите някои от романите на Блага Димитрова:

Отклонение: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1069

Лавина: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1070

Пътуване към себе си: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1071

Лице: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1072

Hatshepsut

Денонощие

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне,
и каквото да правя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвила
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и си мисля,
че не трябва да мисля за тебе.