• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 July 2021, 05:53:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13391 Posts

Шишман
5612 Posts

Panzerfaust
893 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22747
  • Total Topics: 1353
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Православна философия и психология

Started by Шишман, 10 December 2020, 19:16:33

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман


Учението на светител Теофан Затворник за влиянието на злите духове върху хората
____________________
Архимандрит Григорий
Според учението на Светата Църква, всички същества от духовния свят са сътворени по своята природа добри. От Откровението става ясно, че не всички ангели са останали верни на своя Творец, някои от тях чрез свободната си воля и без никаква принуда, са отпаднали от Бога. Под името "зли духове" се разбира личности, "свободно-разумни и безтелесни същества, по собствена воля отпаднали от Бога, станали зли и образували особено враждебно на Бога и доброто царство" (I, с.281; виж Използвана литература накрая на документа). За битието на злите духове, започвайки от Мойсеевото петокнижие свидетелства Свещеното Писание.
Различното наименование на падналите духове в Свещеното Писание ни дава основание да мислим, че отначало съгрешил един от висшите ангел, който повлякъл след себе си и много други ангели в бездната на греха. Последните се наричат ангели на дявола (Мат. 25:41), а самия той - баща на лъжата, пръв съгрешил, мамещ цялата вселена (Откр. 12:7-9), княз на въздушната власт (Ефес. 2:2). Грехът на дявола, за който той бил осъден, бил гордостта. Съществува предположение, че дяволът се възгордял от висотата на своето положение и пожелал да бъде Бог.
Падението на ангелите, както и произходът на злото, са за човека покрити от завесата на тайнственоста.
"Всичко онова което се отнася до произхода на греха, - разсъждава еп. Теофан - е изумително (необяснимо) и в дявола и в човека. Представете си чистотата на съвършената разумна твар, каквато бил ангелът, току що излязъл от ръцете на Твореца, неговите високи достойнства, приближаващи го към Твореца, той получава заповед и скоро след това, знаейки съвършено добре каква е волята на своя Творец, знаейки също какво е Нему угодно и какво не, избира неугодното. Няма да видиш нито една мисъл, на която да бъде основано и обяснено такова действие" (2, с.144).
Отпадналите от Бога ангели, както и добрите ангели, са сътворени от Бога с еднаква духовна природа (но със самостойна личностна природа) и с присъщите й духовни сили. Природата на ангелите останала в основата си предишната (духовна природа - бел. ред.) - съзнание, воля и чувства чужди на веществеността; "защото Божиите дарове и призванието са неотменни" (Рим. 11:29). Изменило се само нравственото състояние на тази природа и посоката й на действие.
Свещеното Писание, споменава за падналите ангели като ги нарича духове (Лев. 19:31; Втор. 18:9-12; Мат. 8:16, 12:43 и др.), поднебесни духове на злобата (Ефес.6:12).
По учението на Църквата, злите духове толкова дълбоко са паднали и толкова много са се утвърдили в злото, че вече не могат да се покаят и станат. Злото, като преднамерено и съзнателно противене на Бога, достига в злите духове своята най-висока точка на развитие, своето съвършено осъществяване и се изразява в пълна загуба на способността за разкаяние.
"Милосърдният Господ е готов да прости на всички - учи светител Теофан - само се покай и пожелай Неговото милосърдие. Ако бесовете биха се покаяли, биха получили опрощение, но тъй като те са закоравели в упорито противене на Бога, за тях милост няма." (4, с.11).
В Свещеното Писание намираме указания за състоянието на нравственната неразкаяност на падналите духове, което разкрива това, че в тяхната природа няма останало добро начало, което да създаде у тях желание за добро.
След падането на една част от ангелите не се нарушила хармонията в тварната вселена.
"Част от ангелите паднали и били оставени в падението поради окончателното си упорство в злото и богоборство. Ако бяха отпаднали всички, щеше да отпадне цяло звено от веригата на творението и животът в света би се разстроил. Но тъй като не всички паднали, а само част от тях, то това звено останало и хармонията в света се запазила." (5, с. 1126).
Броят на отпадналите от Бога ангели в Свещеното Писание не се определя, но се дава да се разбере, че той е много голям. Обществото на злите духове се нарича "царство" (Лука 11:18).
"Сатаната - първият от безплътните, се противопоставил на Бога и Неговата воля и увлякъл след себе си третата част от низшите ангели, образувайки от тях цяло пълчище от слуги, преизпълнени със злоба и нему предани" (6, с.77).
Съответстваща на нравственото състояние е и участта на падналите ангели. След съгрешаването им те били изгонени от първото си жилище (Иуд. 1:6) и свалени от небето (Лука 10:18). "Правосъдният Бог свалил сатаната от небето с всичките му привърженици, употребявайки като оръдие за това Архангел Михаил" (7, с.43). В сегашното време те изпитват мъчителна тежест и мъка, страх от Бога в очакване на праведния съд Божий и несвършващите мъки (Мат. 8:29; Лука 8:31).
Падналите духове съставляват особено царство със своя йерархия, висши и низши чинове, със своя система за подчинение и господство. Св. ап. Павел различава между злите духове начала, власти и светоуправници на тъмнината от тоя век (Ефес. 6:12), като различаващи се по между си по власт и сила. Св. Теофан казва:
"В това невидимо царство на духове има особени места - тронни - където се правят планове, получават се разпореждания, приемат се отчети за богоненавистни и душегубителни дела с одобрение или укор за извършителя. Това са дълбочините сатанински, според изказването на св. Иоан Богослов" (6, с.78).
Макар злите духове начело със сатаната да имат собствено, враждебно на Бога царство, те се намират в зависимост от Бога, ограничени са в живота и действията си от Него. Във факта на съществуването на злите духове трябва да виждаме верността на Твореца на Самия Себе си, "запазващ живота на своите твари дори тогава, когато тяхната личностна свобода е станала напълно извратена и е могло да бъдат унищожени само с едно Божие движение" (I, с.298).
След отпадането на дявола станало и грехопадението на прародителя на човешкия род. "Ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта..." учи премъдрия Соломон (Прем. 2:24). Така бесовете проправили път за своето господство над света и над човека. Тъй като нямат възможност открито да се противопоставят на Бога, те насочили своите усилия да сеят и утвърждават злото сред хората. В Свещеното Писание дявола се нарича "богът на тоя век" (2Кор. 4:4), "князът на тоя свят" (Иоан 12:31; 14:30), "духа, който сега действа в синовете на неверието" (Ефес. 2:2).
Свалени от небето, злите духове "нямат твърда опора на земята и витаят без дом и разпръснато из въздуха" (8, с.134). Във всеки миг бързо се носят до всички краища на обитавания от тях свят, сееки зло навсякъде около себе си.
"Злото хвърчи от тях, като искри от разтопено желязо. И където намери "добро" разположение, там пада искрата, а с нея и мисълта за злото дело" (9, 313-314).
Но злобната си дейност в света падналите духове могат да вършат само по Божие допущение, по думите на еп. Теофан, дяволът "няма власт над никого, а лъжливо се величае за цар, така хората, виждайки призрачното се прелъстяват и поддават на самоугодие и тъй му служат", на онова, което е нереално (10, с.238). В книга Иов се казва, че дяволът може да пристъпи към изкушение на праведника само след като изпроси позволение от Бога (Иов 1:12).
Като допуска да действат злите духове, Бог направлява техните действия, по възможност към добри последствия. Понякога изкушенията се допускат от Бог за упражнение и укрепване в добродетелите, а чрез това и за получаване на награда от Праведния Съдия: "блажен е оня човек, който търпи изкушение; защото след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат" (Иак. 1:12). В други случаи изкушенията служат за разкриване на вътрешното състояние на човека, като средство за разпознаване на собствените ни недостатъци и греховни предразположения, за предпазване от духовна гордост (2Кор. 12:7) и поддържане на душевна бодрост. Бог ограничава злите желания на падналите духове. Без това ограничаване човешкият свят би потънал в зло. Бог допуска злите духове да въздействат на човешкия род поради свободата дадена на хората (11, с. 291).
"Ако в нас биха се открили умните очи - пише еп. Теофан - ние щяхме да видим всемирната война на духовете с душите: побеждава ту едната, ту другата страна, в зависимост от това дали душите общуват с Господа, имайки вяра, покаяние и ревност за добри дела или водени от безгрижие, ленности охлаждане към доброто се отдалечават от Него." (9, с. 387-388).
Човек, който свободно приема внушенията на сатаната, става негово оръдие, изпълнява неговите планове. Всички такива роби на дявола образуват царството на сатаната, царство на грешниците, където князът на тоя свят приготвя своите поданици за вечни мъки.
Пагубните действия на дявола могат да се простират върху душата и тялото на човека, върху благосъстоянието му, а също и върху видимата природа. Падналите духове, по Божие допущение, могат да овладяват човешкото тяло, да причиняват на човека телесни страдания, да произвеждат разстройване на естествената му природа и да го управляват по свое желание. Хората, попаднали под такова влияние, се наричат бесновати, а самото им състояние - беснуване. Бесовете се настаняват в човешките тела, там където преимуществено действа страстта, на която се е поддал човека. Но бесновати са не само онези хора, у които видимо се открива буйството. Обикновено в бесноватите бесовете живеят мирно и спокойно, като в собствени домове, само чрез внушения направляват човека, а когато той, нещастният реши да се покае и изправи, те усилват своето въздействие.
"Бесовете, като се поселят в човека, не винаги откриват ясно своето вселяване, а се прикриват, учат своя хазяин на всякакво зло и го отклоняват от доброто, така че той да е уверен, че върши всичко сам, а в същото време изпълнява само волята на своя враг" (9, с. 260). В някои грешници може да обитават и по няколко бяса.
Злите духове могат да нанасят вреди на благосъстоянието на човека, защото могат да въздействат на веществения свят и с по-голяма сила и успех на повечето хора.
Падналите духове водят невидима война, тъй като имат възможността невидимо да въздействат на човешката душа. Дяволът понякога действа на душата и на сърцето, както се вижда от примера с Иуда (Иоан 13:12) и Анании (Деян. 5:3), като се старае или да създаде в разума нечисти помисли или да изпълни въображението с празни мечтания, или да възбужда греховни помисли.
Докато човек, който започва духовен живот, не укрепне в доброто, съблазните действат върху него много силно, злите духове усилват нападенията си. Но благодарение на изкуплението, извършено от Иисус Христос, вярващите в Него стават свободни от робството на дявола и от синове на тъмнината стават Божии деца.
"Когато грешникът реши да поправи живота си, тогава бесовете се събират с безпокойство, и като искат да задържат грешника в злото му внушават грешни месли, за да разбият неговото добро намерение да остави греха" (12, с.574).
Те бързо се събират около окаяника, отначало по един, след това на отряди и легиони, накрая, на цели пълчища.
"И това става във различни видове и явявания, за да затворят всички изходи и отново да бутнат в бездната, този който е започнал да се измъква от нея" (6, с.77-78).
За изпълнението на своите намерения злият дух използва всички свойства и склонности на човека, моментните обстоятелства и всичко каквото може да му принесе полза в изпълнението на неговите пагубни намерения, и също "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8). Бесовете събират всички свои пълчища около покаялия се, устройват капани на всичките му пътища, за да го върнат, да поставят примки насякъде: в помислите, в чувствата, по време на среща, на пътуване, във всички житейски дела, в човешките взаимоотношения. Ненавистта им няма мярка. Свещеното писание ни дава да видим, че когато изкушава, дяволът може да приеме различни видими образи. Така той изкушавал в образ на змия нашите прародители, Господа Иисуса Христа - в друг видим образ, а св. ап. Павел свидетелства, че дяволът може да приема вид на ангел на светлината (2Кор. 11:14).
Бесовете учат хората на грях като действат чрез плътта и особено чрез чувствата, понякога те лъжат, изменяйки предметите външно, понякога заплашват с бедствия и скърби. Ако човек не е изкоренил от сърцето си греховните страсти, дяволът се старае да го върне в предишния му път, като му внушава греховни помисли и желания, за да "оскверни сърцето със своята нечистота" (4, с.447). Когато врагът напада крепостта, за да намали съпротивата на защитниците, той първо я обстрелва от разстояние, а после атакува с всички сили. Както свидетелства св. Теофан Затворник, същото става и в духовната битка: отначало врагът пуска стрелите на помислите, и като види, че те се отблъскват слабо и вяло, предприема силен натиск, възбуждайки страсти, които погубват грешника.
Ако християнинът отблъсква греховните помисли, дяволът се старае да превземе неговия ум, като го ангажира с нещо второстепенно (не лошо и богопротивно, а незначително и дребно), което да го отвлече от спасителния път. Когато дяволът успее в това, той започва да сее в съзнанието на своята жертва пусти и празни помисли, за да го отвлече от духовните му задължения, като същевремено разузнава дали може да повлече душата по пътя на страстите. Не става въпрос само за плътски или душевни страсти, но и за неща на пръв поглед обикновени, дори благовидни (например учене, но заради самото учене, отдаване на житейски грижи преди всичко друго и пр.). По този начин сатаната като с връзки държи заслепените грешници в своя власт и не им дава да се опомнят.
Християнските подвижници учат, че на някои от тези, които започват духовен живот, дяволът не пречи да изпълняват Божиите повеления; той дори ги насърчава да станат особено ревниви, за да се опита да ги издигне в самомнение и така да ги отдалечи от благодатта (4, 335). Когато успее в това, врагът започва атака отвън и отвътре и новоповярвалият, превъзнесъл се с голяма сила, пада. Такива случаи са чести.
Понякога злите духове се стараят да накарат човека да се отчае: първо го скланят към грях, като му внушават мисли за Божието милосърдие, а след грехопадението го заплашват с Божието правосъдие. Както учи св. Теофан, когато демоните ни въвеждат в грях, те ни внушават, че Бог е човеколюбив; те правят това за да прикрият опасността от падението, увличайки човека по гибелния път. Но когато човекът съгреши, демоните влагат у него отчаяние, като му внушават, че Бог е неумолимо правосъден и за съгрешилия няма прошка, че той е напълно отхвърлен от Божията милост. Така ожесточават човека и го подлъгват да се предаде изцяло на греха (12, с.501).
При някои новообърнати в Христа, врагът още от първите дни на новия им благочестив живот напада с цялата си сила и стремителност, така че те още с първите си стъпки към изправлението да се изгубят и отчаят. Накъдето и да си обърнат всичко е против тях: и в помислите, и в чувствата, и навън, навсякъде около тях - дори и в добрите намерения и почини, - всичко върви наопаки. Това прави човеконенавистникът, за да ги смути и уплаши, за да оставят те спасителното намерение и да се повърнат към безгрижния и непокаян живот.
Докато човек служи с ревност на Господа, бесовете не могат да го превземат. Но когато душата обеднее и се отдалечи от Господа, бесът отново я напада и превзема, и с нея, бедната, става по-лошо отпреди.
"Това е всеобщ порядък на явленията в духовния свят" - учи св. Теофан (9, с. 388).
Голямо значение в живота на християнине има покаянието. Покаянието открива душите ни за Бога, така Той ги освобождава от сатанинските връзки, като лишава бесовете от всяка власт. Като знае каква е силата на тайнството Изповед (Покаяние), дяволът използва всички начини, за да ни отклони от него, или пък помрачава душата, като приглушава надеждата за прошка (14, с. 30).
Когато отдалият се на Бога човек успешно се бори с греховете и насажда в сърцето си трезвеност и чистота, лукавият дух прибягва до друго средство: той не се стреми да увлече подвизаващия се в пътя на душегубието, а поставя нови примки, напр. възбужда ненавист и гняв към него у хората, у негови близки, приятели и познати. За да постигне тази цел врагът използва срещу набелязаната жертва послушни нему хора и те според възможностите си подемат срещу него гонения, лъжливи клевети и обиди, насмешки, оскърбления и всякакви неправди, като понякога сами не разбират какво правят.
Ако християнинът разбере откъде изхожда това притеснение и каква е неговата цел, той търпи благодушно. Колкото и обидни и злосторни да са делата на тези хора, те са напразни, защото благочестивият по всякакъв начин се старае да не изпадне в неприязън към някого и така да позволи на врага да възтържествува над него, унищожавайки плодовете на всичките си предишни трудове в борбата с греха. Сам Господ допуска такива изкушения и помага на изкушавания да устои. Като вижда, че подобни нападения удостояват подвизаващия се с венци, врагът отстъпва и от тази страна. От този момент и хорските нападки престават. Това се повтаря винаги. Като не успява да сломи вярвящия по тези начини, дяволът прибягва до друго. Обкръжава верния с грозни и страшни видения, използвайки собствения си безобразен вид. Като види, че християнинът мъжествено и храбро отстоява и на това, лукавият не смее вече да се приближи до него, но и не го оставя съвсем - дяволът не отстъпва от никого до смъртта му, а броди като хищен звяр отдалеч и следи дали христовият воин не ще допусне грешка или разсеяност, за да се нахвърли тозчас върху него. Дори и след смъртта дяволът не оставя човека, а се старае да причини зло на душата му по време на въздушните митарства.
В земния си път християнинът трябва да бъде бодър и трезвен, да се старае "да предугажда и поразява примките и стрелите на духа на лъжата" (16, с. 8).
"Страхът и опасенията да не ви оставят, наставлява св. Теофан, защото винаги ходим посред примки. Врагът лъже с привидно добро, той никога не изкушава изведнъж с нещо очевидно лошо. Неопитният ще тръгне след примамката и ще падне в ръцете на врага, така както безгрижно ходещият в гората звяр пада в скрита яма. Когато се боите, не губете кураж, защото Господ е близо" (13, с. 168).
Като постепено се усъвършенства в духовния живот и натрупва опит в духовните битки, християнинът придобива дара "да разбира хитростите на лукавия и още при първите му движения да се досеща откъде идва нападението и със същата сила му противодейства" (8, с.458).
Без Божията помощ християнинът не може да победи своите невидими противници, защото дръзкият враг се стреми отново да се засели там, откъдето е изгонен: в душите - пометени, подредени и приготвени за Господа. Най-главното средство в борбата с духовете на злобата е молитвата към Господа. Внимателната молитва и пост разрушават всички козни на лукавия и привличат към молещия се "Божието обграждение, от което бесовете бягат като от огън" (16, с. 161).
"Господ с благоволението Си въодушевява праведниците, с покрова Си ги обнадеждава и със силата Си ги укрепва, въздигайки ги на борба с противниците на истината, с всички враждебни сили и видими, и невидими" (17, с.102).
Могъщо средство за борба с бесовете е и кръстът, който те дори не могат да погледнат, а от вида му бягат в смъртен страх. Кръстният знак е ограда за вярващите и тяхно победоносно оръжие срещу невидимите врагове.
Дяволът няма достъп до душата, когато тя не храни никаква страст и е украсена с християнски добродетели. Тогава тя свети и дяволът не може да погледне на нея. Както светлината е присъща на слънцето и топлината на огъня, така властта над бесовете е естествена и присъща на всички, които вътрешно са просветени от Господа. Християнинът, който е възпитал в себе си дълбоко чувство на смирение, се чувства защитен от гранитна стена.
И стои праведникът непоколебимо "в своята праведност, сред всички нападения, като дъска в морето, блъскана от вълните. Дъската не се чупи, а вълните, идещи към нея, се разбиват и бягат. Така са и праведниците в борбата: те не се съкрушават, а всички зли сили се разбиват в непоколебимата твърдост на тяхната праведност" (17, с. 102-103).

____________________________


Шишман

28 January 2021, 10:40:55 #16 Last Edit: 28 January 2021, 12:40:48 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
ТЕ СЕ ВЪРНАХА ОТ СМЪРТТА
Хората често казват: ,,Никой не се е върнал от Отвъдното, за да каже какво е." Иеромонах Юстин от Зографския манастир в Атон обаче разказва за завърналите се. Този епизод на предаването ,,Знаците" е посветен на онези, които видяха смъртта, но бяха върнати към живота.   




Шишман

    КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ДЕНЯ - ВЕЛИКА СЪБОТА
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.         




Шишман

    "БОГ НИКОГА НЕ СЪДЕЙСТВА НА ГОРДЕЛИВИЯ ЧОВЕК"
"Църквата не принуждава и не насилва човека
 да се кръсти и да стане християнин.
Тя единствено го принуждава да стане оглашен. "
--------------
"Отците ни учат, че в духовния живот сме длъжни да питаме,
да имаме духовен отец, да питаме другия човек.
Има хубав разказ за един подвижник, който искал да получи
отговор от Бога за едно свое недоумение в Писанието.
Тогава хората имали други мерки. Когато тези богоносни отци
имали някакъв въпрос, те притежавали дръзновението и силата
на благодатта да търсят отговор директно от Бога.
Те не правели като нас днес: да отваряме разни речници
или да влизаме в интернет, а питали директно автора.
Такъв бил авва Амун, който, когато например имал недоумение в книга Битие, молел Бога да му изпрати Моисей да му изясни конкретното място. Бог му изпращал Моисей и той му обяснявал силата на думите. Такава сила имали отците.
Този подвижник се помолил на Бога да му разреши едно недоумение. Молел се, молел се, но нищо. Странно нещо. Той знаел, че Бог отговаря, а не мълчи. Минали две-три седмици – пост, бдение, нищо. Той си казал, че има нещо, за да не получи отговор от Бога. Решил да отиде да попита съседа си. Тръгнал, излязъл отвън, хлопнал вратата и щом сложил ключа в джоба си, тогава Бог на часа му дал отговор. Той си казал: ,,Добре. Три седмици молитва и пост, защо, Боже, не ми отговори?" ,,Защото сега се смири да попиташ другия човек". Когато толкова време мислел, че сам ще получи отговор, тогава Бог не отговарял.
Бог никога не съдейства на горделивия човек.
 Не само, че не му съдейства, а и му се противопоставя. Той застава пред него като препятствие. Следователно, ако Бог се противи на гордите и ако смирението е основа на духовния живот в Христос, как може в Църквата, която има за основа смирението, самоукоряването, недоверието към себе си, да се роди човек фанатик? И фундаменталист? Това не е възможно. Затова в Църквата никога не сме имали подобни явления. Никога.
Ако прочетете Патерика, ще видите удивителни прояви на свобода. Някакъв човек отишъл при един старец и му казал, че ще остане при него като послушник. Той му отвърнал: ,,Както искаш". Минали дни, месеци и той не му казал какво да прави.
- Дойдох тук да ме научиш. Няма ли да ми е кажеш поне един път да направя нещо?
Той му казал:
- Чедо, ако искаш да станеш подвижник, прави това, което виждаш, че правя и аз. Не очаквай от мене да ти нареждам. Не се меся в твоята свобода.
Тоест усещаме такъв уют в присъствието на святия човек, чак дотам, че тези свети хора понякога са стигали до границата на безразличието в добрия смисъл на думата – да оставиш другия в пространството на свободата. И ако ти позволи да му кажеш нещо, кажи му го, ала никога не наранявай съзнанието на човека.
Никога не насилвай съзнанието на другия.
Веднъж авва Макарий Египетски тръгнал на път, а учениците му вървели напред. Насреща се задал езически жрец. Веднага щом го видели, учениците му казали: ,,Къде отиваш, робе на сатаната?". Той се ядосал и ги набил. След това той срещнал авва Макарий. Авва Макарий го поздравил:
- Къде отиваш, човече Божий, с толкова труд?
Той му отвърнал:
- Ти християнин ли си?
- Да.
- И ме поздравяваш така?
- Да.
- Добре, онези, които вървят напред, твои ученици ли са?
- Да.
- Така и така стана.
Той ги набил, защото те нарушили неговата свобода. Докато истински зрелият в Христа човек не направил дори най-малък намек. Нищо. Той погледнал на него с любов, с благост. С любов и благост той надвил езическия жрец, който му казал, че за да говори така, трябва да е човек Божий и че сам той иска да стане монах.
Църквата не принуждава и не насилва човека да се кръсти и да стане християнин.
Тя единствено го принуждава да стане оглашен.
В историята на Църквата от първите векове имало оглашени, както днес става в други страни, когато хора от други вери приемат Християнството. Виждате, че Църквата разполага с катехизацията, която продължава една, две или три години, като Кръщението не ставало лесно. Оглашеният трябвало да покаже, че не просто приема църковното учение. Не е достатъчно човек да каже просто ,,Вярвам в тези неща". Той трябвало с живота си да покаже, че не само приема църковното учение, но и го прилага на дело. Ако Църквата искаше да има последователи и фанатично да лови човеците, тя трябваше да ги кара всички да се кръщават насила, да стават християни, а след това да правят, каквото искат.
Още нещо. В начина, по който служим на Бога, в Светата Литургия, строго погледнато не е позволено да коленичим. Сега този обичай се е наложил и вярващите коленичат по време на освещаването на честните Дарове (По време на ,,Тебе поем"). Преданието на Църквата обаче не е такова. Отците казват, че принасяме нашето служение на Бога, като стоим прави, без да коленичим, без да се навеждаме. Не се навеждаме до земята. Един – два пъти се казва ,,Да преклоним главите си пред Господа" просто за благословение на хората. Никога не освещаваме честните Дарове, бидейки на колене. Докато например ислямът принуждава последователите си да се молят на колене.
Когато бях в Турция – нашият приятел, съсед, съюзник, отидох в Истанбул. В неделя, когато беше Байрамът, нямаше таксита в града. Как ще отида на църква сега? Отивам в хотела, служителката ми каза на турски: ,,Такси – Йок!". Такси – йок, ама как ще отида на църква? Хайде, пеша. От мястото, където бях отседнал, до Патриаршията беше около един час и нещо път. Облякох си расото и хайде на път. Мина ми през ума, минавайки покрай ,,Света София", да разгледам една огромна джамия – Синята джамия, която побира 30-40 000 души. Точно тогава имаше молитва. Народ, народ, викам, ще отида и аз да видя какво има вътре. От една страна, викам си, чакай стой си мирно, ще те види някой и ще те усети, че си свещеник, ще те претрепят тия, но от друга страна, исках да отида да видя. Е, отидох, качих се на един балкон и, какво да ви кажа! Направо се ужасих! Такова множество хора долу, като мравки, отвисоко ги виждах. Близо 10-15 000 души на редици. Ходжата излезе и започна да казва молитвата, а всички долу по очи. Викам си ,,Пресвета Богородице, Христе! Това е ислямът. Абсолютно подчинение. Не можеш глава да повдигнеш. Не трябва да си вдигаш главата. Ха си повдигнеш главата, ха са ти я отрязали. Не можеш да си вдигнеш главата. Самата дума ,,ислям" означава подчинение. Къде е Христовата Църква, която казва, че прави принасяме нашите молитви. Прав ще стоиш пред Бога.
Ще ми кажеш, нима ние не коленичим? Да. Всички ние, в къщи, в стаята си, у дома – това е друго нещо. Когато обаче в Църква принасяме Евхаристията (благодарението) – нашето, превъзходното служение на Бога, отците са казали, че не коленичим. Стоим прави, прави стоим пред Бога. Защото именно така се показа лицето, личността на човека, свободата на човека, която го кара действително да стои на това място, в което Бог го е създал. Не е възможно в една здрава православна духовност да се появи заболяването, наречено фанатизъм.
Сега ще ми възразиш: добре, ако бъдем такива, каквито казваш, значи ще сме небрежни? Искаш да казваме, че всички са прави? Не. Мъчениците също били непреклонни, както и светците. Обаче не в собствените си съждения, а във вярата в евангелските слова. Те обаче не са налагали това на другите. Те са казвали: ,,Аз не се отричам от Христос!", но не са ти налагали да Му се покланяш. Никога. Дори в един канон се казва, че ако някой християнин има роб или робиня, които са езичници и поискат да станат християни, те трябва да бъдат попитани, да не би да са били принудени от господаря си да станат християни. Тоест дали свободно и доброволно искат и търсят Кръщението. Те трябвало да бъдат разпитани.
С други думи, за себе си имам право да вярвам, каквото искам и да не отстъпя от него и дори да умра. Евангелието изисква това. Христос казва, че не можем да се отречем от Него пред човеците, но никога не е казал да налагаме нашата вяра на другия човек. В това се състои разликата между вярващия човек, вярващия в Христа човек, и фанатика – последовател на някоя религия, който се опитва да наложи вярата си по един или друг начин – с пари, с ласкателства, с насилие, докато Евангелието не приема това. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но не и да убиеш човека за това, което вярваш...
/ Митр. Атанасий Лимасолски/
Превод: К. Константинов
Из" ФАНАТИЗЪМ И ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ "         

Шишман

  СТРУВА СИ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ

_____________________

ЗАВЕЩАНИЕТО НА СВЕТИ
   ТЕОДОСИИ ПЕЧЕРСКИ ЗА
   ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА 
 "ЕДИН Е ГОСПОД,ЕДНА Е ВЯРАТА, 
  ЕДНО Е КРЪЩЕНИЕТО"  (Еф.4:5)(15   
 Ако някой ти каже: "И вашата, и нашата вяра са от Бога", ти, чедо, му отговори така: "Кривоверецо, нима ти и Бога смяташ за двоеверец?!" Не чуваш ли какво казва Писанието: Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението! (Еф. 4:5) (13).   За нас, днешните православни християни, поставени пред опасната примамка да влезем в единение не само с римокатоличеството, но и с всички други ереси на нашата съвременност, и дори с всички нехристиянски религии в света – особено ценно ръководство представлява знаменитото "Завещание" на големия руски светец преподобни Теодосий Печерски († 3 май 1074 г.). Това Завещание било отправено до киевския княз Изяслав Ярославович, когото хитри папски пратеници се опитвали да привлекат към римокатоличество наскоро след официалното отпадане на Рим от православната вяра в 1054 г. Ето неговото съдържание:
"Господи, благослови! Трябва да ти кажа нещо, боголюбиви княже! Аз, Теодосий, негоден раб на Пресвета Троица – Отца, Сина и Светаго Духа – съм роден в чистата Православна вяра и съм възпитан в доброто `и учение от православните мои родители – баща и майка. Пази се, чедо, от кривоверците и от разговори с тях, защото те са напълнили и нашата страна! Възможно е да спасиш душата си само ако живееш според Православната вяра. Защото няма друга вяра по-добра от нашето чисто свето Православие. Ако живееш с тази вяра, ти не само ще се избавиш от грехове и вечни мъки, но ще станеш и участник на вечния живот и безкрайно ще се радваш със светиите. А ония, които живеят в друга вяра, не ще видят вечния живот. Не подобава, чедо, и да хвалиш чуждата вяра. Който от нас хвали някоя чужда вяра, той все едно че хули нашата. Който пък хвали и нашата вяра, и чуждата, той е двоеверец и е близо до ерес!
И тъй, чедо, пази се от тях и винаги стой за нашата Вяра! Не се побратимявай с тях, но бягай от тях и се подвизавай в нашата Вяра с добри дела! А милостиня прави не само на своите по Вяра, но и на друговерците. Ако видиш някого гол или гладен или изпаднал в беда – дори да е той евреин (юдеин) или турчин (мохамеданин), или латинянин (римокатолик) – ти бъди милосърден към всекиго, избави го от беда, доколкото можеш, и не ще бъдеш лишен от награда пред Бога, защото Сам Бог в тукашния живот излива Своите милости не само върху християните, но и върху неверниците (срв. Мат. 5:45). За езичниците и за друговерците Бог се грижи в този живот, но в бъдещия те ще бъдат чужди на вечните блага. А ние, ако живеем според Православната си вяра, и тук получаваме всички блага от Бога, и в бъдещия живот ще получим спасение от нашия Господ Иисуса Христа.
Чедо! Дори да ти се наложи да умреш за светата наша Вяра, смело върви на смърт! Така и светиите са умирали за Вярата, а сега живеят в Христа.
Ако видиш, чедо, че друговерци (и инославни – в ск.н.) спорят с някой православен и искат с измама да го откъснат от Православната Църква, ти помогни на православния! С това ще избавиш агне от устата на лъва. Ако ли пък премълчиш и го оставиш без помощ, това е все едно да отнемеш от Христа една изкупена от Него душа и да я предадеш на сатаната.
Ако някой ти каже: "И вашата, и нашата вяра са от Бога", ти, чедо, му отговори така: "Кривоверецо, нима ти и Бога смяташ за двоеверец?!" Не чуваш ли какво казва Писанието: Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението! (Еф. 4:5) (13).



Шишман

ДО ЕДНА СКЪРБЯЩА МАЙКА: ЗА ВИРОГЛАВИТЕ ДЕЦА
Оплаквате се от своите деца - от своите родни деца! Наред с редовните часове в
училище сте плащали на частни учители за уроци по пиано и френски. И сега те не Ви
дават мира със своето непрестанно дрънкане на пианото; а когато, смеейки се, говорят
помежду си на френски, Вие усещате, че Ви се подиграват.
Наскоро сте искали да отслужите панихида на гроба на най-големия си син, който е
загинал във войната. Съобщили сте това на децата си, но те не искали и да знаят за
Вашата панихида. Още със ставането си от постелята те седнали зад пианото и започнали
да свирят.
- Деца - казали сте им Вие, - днес не трябва да се свири. Днес правим панихида за
покойния Мирко.
- Ами ето, ние му свирим траурен марш - отговорили те и се залели от смях.
И Вие сте отишли сама, както казвате, ,,сякаш от гробище на гробище", като през
целия път сте плакали и ридали.
Ех, ако навреме бяхте взели на своите деца добър възпитател, който да ги учи на
Божия закон! Щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали. Защото и маймуните могат
да бъдат дресирани да свирят, и папагалите -да говорят, но на Божия закон могат да се
научат само човешките синове и дъщери.
Разказват, че една руска аристократка отишла при св. Серафим Саровски и се
оплакала, че не е доволна от учителите по френски, които била наела за децата си.
Попитала го какво да прави.
Светецът й отговорил:
- Ти, майчице, по-добре научи децата си как да се молят на Бога, а френски след това
лесно ще научат.
И така, децата трябва да се учат първо на най-важното, защото онова, което човек научи
от малък, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат да се изучат и по-късно, а и
да бъдат забравени, не е голяма беда. Но ако най-важните неща бъдат пропуснати, слабо
научени или забравени, то тогава звукът на пианото заглушава молитвата, а френският се
използва за осмиване на родителите! Благият Бог нека Ви е на помощ! Трудно е сега да
бъде даден съвет. Когато сърцето се размъти, трудно е да го избистриш - по-трудно,
отколкото да избистриш и най-мътния поток. Търпете и се молете за децата си. Може би
с търпението си малко по малко ще ги накарате да се засрамят, а с молитвата си ще
измолите помощ от Всемогъщия Бог. Но преди всичко - покайте се пред Него, че не сте
научили децата си първо на Неговия Закон.
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: ,,Аз възпитах и въздигнах
синове, а те се побуниха против Мене" (Ис. 1:2).

Шишман

ПОУЧИТЕЛНО
 Ето какви мъже ни трябват
____________
Истинският мъж е длъжен да има цел и смисъл на живота, което значи да живее по съвест и да се стреми към Бога. Такъв мъж отива в храма на неделната литургия, вместо да се търкаля из леглото след бурни запои.  Такъв мъж побеждава злото с добро и умее да се моли, а не се оплаква от живота и не обвинява всички наоколо за своите неуспехи Такъв мъж знае какво значи вярност и има здраво семейство, а не "разпуска" и не "разнообразява"  с любовници.  Такъв мъж е предан на жената, децата, семейството и родината си и не се бои да ги защитава.Такъв мъж е винаги вярващ. Той е глава на семейната църква и над него е само Бог.
протойерей Петър Горянов     

Шишман

ДОБРО И МЪДРО - ЧЕТЕТЕ И СЕ УЧЕТЕ
_____________________
А Бог каза "НЕ"
Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.
Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.
Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.
Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.
Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.
Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.
Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.
Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."
Молих Бог да ми даде сили
и Той ми прати изпитание,
за да ме закали.
Молих Бог да ми даде мъдрост
и Той ми прати проблеми,
за които се налага да мисля ден и нощ.
Молих Бог да ми даде мъжество
и Той ми изпрати опасности.
Молих Бог да ми даде любов
и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.
Молих Бог да ми даде благоденствие
и Той ми прати възможност.
Нищо от това, за което Го молих,
аз не получих даром.
Но получих всичко, от което имах нужда.
Бог чу молитвите ми.     

Шишман

ЩЕ ЖИВЕЯТ ЛИ ВЕЧНО НЕРОДЕНИТЕ ДЕЦА?   
"ЗА ДА БЪДЕШ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО, ТРЯБВА ДА ИМАШ ТОВА ЦАРСТВО В СЪРЦЕТО СИ" 
  Широко известно е, че абортите са в пъти повече от ражданията. Ако към това число се прибавят и спонтанните аборти в ранните стадии на бременността, които не се водят на отчет, картината ще стане още по-трагична. Каква е задгробната участ на починалите младенци в утробата на майките си, има ли надежда за тях, че ще се спасят? И защо Бог вдъхва живот в утробата, като знае, че там младенецът ще намери смъртта си без време? Ако Бог не прави нищо безсмислено, то какъв е смисълът от такова зачеване?
Струва ми се, че за да разберем това, ще трябва да си припомним: какъв е изобщо смисълът на зачеването на човешко същество.
Бог ни привежда към живот, за да пребъдваме в богообщение, в Божията Любов, за да постигнем спасение, сподобявайки се с Царството Божие чрез изпълнение на Божията воля, както и за да спомогнем с живота си за духовното израстване и спасението и на други хора, с които, по Божия воля, влизаме в общение. Целта на човешкия живот е да се разпространява Божият образ, да се възцарява Божието Царство на Земята.
Изпълняват ли неродените деца тези основни цели на човешкото съществувание? Могат ли те да се спасят при положение, че не им е даден шанс да се родят, за да натрупат добродетели и добри дела, да извършват подвизи, да отблъскват козните на Лукавия, да доказват верността си към Бога...?
Според св. Григорий Нисийски целта на човешкия живот е участието в Божествения живот, познание на Бога в непрестанно общение с Него. А орган за общение с Бога е "умната част на душата, а не някой от все още ненапълно развитите телесни органи". Единението с Бога не е награда за заслуги, а е естественото състояние на здравата душа. Ето защо задгробната участ на младенците (както и на възрастните) ще се определи не от присъда за лични заслуги, а от самото състояние на човешкото естество, от това здраво ли е то или недъгаво (в духовно отношение).
Докато здравето на духовното око при възрастните зависи от начина им на живот, от това ще изцерява ли умното око на душата си или ще го уврежда, то младенците поначало не са получили заболяване и не се нуждаят от лечение и очистване, те живеят съгласно естеството си и като не вкусили от злото, никакви болести на душата не им пречат да се приобщят към светлината. " Младенецът, като неизкусен от злото и нестрадащ от какъвто и да е недъг на душевните очи, който да му пречи да се приобщи към Светлината, живее по своето естество. Той няма нужда от очистване и възвръщане на здравето, защото поначало не е приел болести в душата си" ( вж. "О младенцах прежде времени похищаемых смертью" св. Григорий Нисийски)
Според митроп. Йеротей (Влахос) това учение на св. Григорий ни дава основание да смятаме, че душата на човека при раждането си не е нечиста, а чиста, че при раждането си човек е с просветлен ум и младенците могат да имат умна молитва в съответствие с образите и представите на своята възраст. "Ние вярваме, че при раждането си човек притежава чист ум, пребиваващ в просвещение и това състояние е в съгласие с естеството му. Наследството на първородния грях се изразява в това, че тялото наследява тленност и смъртност и това с течение на времето, с израстването на детето, способства за развитие на страстите които помрачават умната част на душата." (вж. митр. Иеротей "Живот след смъртта")
И така: макар по Божий промисъл неродените младенци да си отиват без време, нямаме основание да смятаме, че те не са живели в съгласие с човешкото естество, съгласно Божията воля и в духовно единение с Бога. "За да бъдеш в Небесното Царство, трябва да имаш това Царство в сърцето си" (архим. Рафаил (Карелин) "В аду на земли"). Нищо не ни дава основание да смятаме, че в сърцата на тези младенци не е царствал Божия мир, Божията Любов, Божията правда. Дали те ще се наредят редом с подвижниците на вярата и благочестието, дали ще са по-близо или по-далече от Бога в сравнение с мъчениците, преподобните, равноапостолните или от получилите опрощение в последните мигове от живота си като разбойника на кръста... Това никой не знае. Но ние имаме уверението на Христа, че в Дома на Отца ни има много обиталища. ( Йоан 14:2) и надеждата, че Бог ще намери място и за неродените младенци, които "повече са потърпевши, отколкото да са причинили вреда" (св. Григорий Богослов "Слово за св. Кръщение").
Бог е Любов и не желае никой да погине, а всички да се спасят. Той по своята премъдрост знае кое е най-доброто за спасението на всеки. И ако пътят към обожението на човека минава през въплъщение, то Той най-добре знае кому по колко време живот в плът да отреди: на кого няколко седмици, на кого няколко месеци или години и на кого дълголетие изпитания.
Ако според православното разбиране живота на човека започва не с раждането или с друг произволен момент, а от момента на зачатието, нищо не ни дава основание да твърдим, че нероденият не е живял. Вярно, че е бил зависим в съществуването си от майчиния организъм, но кой човек е независим? Всеки от нас и в нетална възраст, и в младенческа и в зряла не само е зависим от други хора, а е и неразривна част от цялото творение и от Бога, Подателя на живот за всичко живо.
Що се отнася до това: може ли нероденото човешко същество да упражнява личната си воля в избирането на доброто, праведното, истинното, божието? От къде идва нашата несвободност да избираме доброто? От крехкостта на тялото ни, от пространството, което обитаваме, от способността ни да действаме? Ако неспособността ни да избираме доброто зависеше от тези неща, то божиите угодници нямаше да избират немощта на плътта и тесните килии, нямаше да избират подвига на стълпничеството, доброволното заключение, юродството.
Несвободността ни да избираме божието идва от страстите в плътта ни и от привързването ни към света. Следователно в нетална възраст, когато плътта е пределно немощна, а сърцето ни не се е привързало към измамната прелест на света ние, сме най-свободни да излълняваме Божията воля, най-безпомощни и отдадени на милостта Божия сме и вероятно в най-интензивна и жива връзка с Бога.
Човек приема божествената благодат в мярата на своята възприемчивост, а тази възприемчивост не се определя от телесната му възраст и количеството добри дела, а от чистотата на сърцето му. Божият промисъл за спасението на човека се изразява не само в изтръгването на страстите от сърцето, а и в предотвратяване на вкореняването им.
Само човек не познаващ Евангелието и не укрепнал във вярата, който под "живот" разбира животът в света, а под "смърт" отхождането от света, може да бъде измъчван от въпроса:
Защо Бог отнема толкова скоро живота на невинни човешки същества?
Според християнското разбиране жив е, който е в Бога и с Бога – Подателя на живота, а мъртъв е, който сам се е отлъчил от Неговата благост. Бог е Животът (Йоан 14:6) и извън Него е небитие, неживот.
Вярващият вероятно би отишъл по-далече и би си задал въпроса: защо Бог, Който знае бъдещата участ на всеки, дава живот на деца, които така скоро ще отзове при Себе Си? Защо изобщо се зачева човек, който нищо няма да направи на този свят, дори няма да се появи на него?
Този въпрос би бил напълно уместен, ако под "направи" разбираме да остави нещо материално, видимо в света. Но, ако под "направи" разбираме да спомогне с живота си за възцаряването на Царството Божие на земята, за осъществяването на Божията воля за спасението на погубените души, тогава може би появата на тези младенци не е безсмислена и напразна. Дори ако са живели само броените седмици в майчината им утроба, без никой дори да ги е видял.
Бог не прави случайни, безсмислени и напразни неща.
Неродените деца сигурно също имат свое място в Божия Промисъл за спасението на всички, дори ако ние не го разбираме.
В своята наивност си мислим, че децата идват при нас, за да им предадем всички "ценни" знания и умения, които имаме. Но в действителност, още преди да сме научили детето си как да държи лъжицата, то вече е прекроило тотално живота ни и нас самите: преподредило е приоритетите ни, научило ни е на търпение, изтръгнало ни е от илюзията че сме център на вселената, преподало ни е първите безценни уроци по себеотдайност, себежертвеност и по безусловна любов.
Православието утвърждава, че човекът е човек още от зачеването си. От тогава започва неговото душевно и телесно битие и неговото развитие като личност. От тогава започва и неговото влияние върху личността на другите хора.
Според А. В. Петровски като начало на формиране на новата личност може да се счита възприемането й от другите съпричастни личности, след като те узнаят за съществуването й. " Личността, това е индивид, чието присъствие преобразува поведението на другите хора, обогатява ги или ги ощетява" – казва той. Всяка жена, която е зачевала, ще потвърди, че от момента, в който е разбрала, че носи дете под сърцето си, в нея са започнали интензивни промени. Оставяме настрана хормоналните промени и пренастройването на всички органи и системи в организма й, защото в бъдещата майка стават други, много по-сериозни и трайни промени, които касаят душата й. Бушуващи чувства, една с друга борещи се мисли, сблъсък на отчаяние и надежда, страхове и радост, морална преоценка... започват душевни процеси с небивал интензитет. Каквото и решение да вземе за съдбата на заченатото си дете, тази жена вече никога няма да е каквато е била. Тя ще израсне духовно, ако над страховете и съзнанието за неизбежните неудобства надделее естествената майчина склонност да се съгласи на известни жертви; или ще повреди на душата си, ако не съумее да се пребори с егоцентризма, съмненията и страховете си. От начинът, по който ще приеме "благата вест" зависи дали ще се роди това дете или ще си отиде преждевременно, но от товарешението, което ще вземе зависи и живота й за в бъдеще, и задгробната й участ.
Заченатото дете, далеч преди да се роди, е и катализатор за отношенията между двамата родители. Връзката им се разпада, ако е градена на нестабилна основа или двамата още по-отчетливо и ясно ще осъзнаят, че щом са били в интимни отношения, са во веки свързани в "една плът" независимо дали са съпрузи или – не (вж. Бит 2:24; Мат 19: 5,6; Марк 10:8; 1Кор 6:16). Искат или – не, но фактът на това зачеване ще влияе на бъдещето и на двамата и на вечната им участ, а вероятно и не само на тяхната.
Зачеването на едно дете е и изпитание за вярата.
Изпитание за готовността ни да приемем Божията воля при всички обстоятелства: въпреки опасенията, че няма да се справим, че нямаме необходимите средства и битови условия, че това дете ще попречи на кариерата ни и т. н., въпреки неизбежните неудобства, въпреки разрушените ни лични планове. Изпитание за това: какво място заема Бог в живота ни, колко определяща е вярата ни в Него при вземането на решения, в делата ни.
Децата са пратеници Божии, за да ни научат на нещо, за да ни приближат към Бога. И най-малкото дете може да ни преподаде най-важните уроци на живота. Дори, ако живее съвсем малко, то може да ни разкрие, че винаги има още едно място в сърцето ни, че в живота ни винаги има място за още любов.                   
   ( Архим.Рафаил Карелин)

Шишман

  ТОВА ВАЖИ ЗА ЕРЕТИЦИТЕ И СЕКНАТНТИТЕ
те католици и протестанти и произлизащите от тях секти ги вършат тия ненормалщини.
_____________________
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? – но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!