• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 August 2019, 08:35:36

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: deevska
Stats
  • Total Posts: 9712
  • Total Topics: 1128
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 19
Total: 20

Съюз на бойците

Started by Hatshepsut, 03 August 2018, 21:49:38

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Съюз на бойците

Строго неутрален пленнико-заложнически съюз

 Създаден е през януари 1921 година от запасни офицери, участници в Първата световна война.

 През януари 1921 година се приема устав на СНПЗС. Според него членове могат да бъдат всички завърнали се заложници и военнопленници без щабните офицери и генералите. Най-малката организационна единица е местната организация, формирана при наличието поне на 10 души - членове. Всички местни организации в една околия обрлазуват околийска организация. Управлението на местните организации се осъществява от седемчленни настоятелства, а на околийските - от също седемчленни комитети. Върховната власт в съюза принадлежи на конгреса, който се свиква през април всяка година, като всяка местна организация изпраща по един делегат на 30 члена. Конгресът избира централен комитет от 7 души, който ръководи СНПЗС между два конгреса и има седалище в София.

 Организационната география е ограничена в Северозападна България и в столицата - района, откъдето са активистите на съюза.

 От февруари 1921 година ръководството на СНПЗС започва да издава в. "Пленническа защита", от който излизат само пет броя до 1923 г.
 

Съюз на бойците

 Създаден е на втория конгрес на СНПЗС. В Съюза на бойците могат да се приемат всички, които споделят програмните му начала и одобряват неговата организация с изключение на ония граждани, които членуват в други политически формации или са окачествени като предатели, дезертьори, безотечественици, престъпници и компрометирани личности.

 Организационната система на Съюза на бойците е съобразена с административното делене на страната. Съюзът може да създава местни (при наличието на най-малко 10 члена), околийски и окръжни организации, начело на които стоят съответно настоятелство, околийски комитет и окръжен комитет в състав от седем души. Общото ръководство на съюзните дела се осъществява от също 7-членен съюзен секретариат, избиран от общия съюзен конгрес, който трябва да бъде свикван всяка година през месец април и е върховен орган на съюза. В помощ на съюзния секретариат действа съюзният съвет, съставен от членовете на секретариата и от представители на всяка околийска организация. В устава е прокаран принципа на изборност на всички ръководни органи. Регламентирани са детайлно и техните задължения и правомощия.

 Цел на съюза:

 Да обедини всички българи, готови да жертват личните си и съсловни интереси за България и да спазват законите в държавата.

 Виждания:

 "Същността на управлението не зависи от формата и наименованиетои му,а от големината на участието, което взимат в него най-характерните и най-компетентните национални индивиди, от гражданската зрялост на народа и от подялата и съотношението на властите".

 Съюзът предлага да бъдат създадени две нови институции с национално значение "национална контролна власт, която да осигури нацията от атентати на демагогията и партизанщината и да отстрани възможността за нарушаване на конституцията и законите", "национален стопански съвет, в чиято компетенция да влязат въпросите, отнасящи се към разните форми на национална стопанска дейност".

 Стреми се към власт, която е "силна, честна, разумнаи авторитарна, която да управлява във върховния национален интерес, а не в интереса на партии, класи и съсловия".



 Участва в изборите за ХХ ОНС през април 1923 г., в които претърпява поражение.

 Печатен орган:

 в. "Боец", излизащ от октомври 1923 г. до март 1924 г., съдържащ материали, издържани в духа на съюзната програма.

 Съюзът се обявява за последовател на Паисий Хилендарски, Г. Раковски, Л. Каравелов, В . Левски, и Хр. Ботев.


Съюз на българите

 Появява се в края на 1926 г. като продължител на Съюза на бойците. Начело на съюза застава запасния офицер Крум Митаков, който е член на Централния комитет на СНПЗС и негов секретар-касиер, а впоследствие влиза в съюзния секретариат на Съюза на бойците. След напускането на последния търси изява в други подобни организации.

 Печатен орган:

 в. "Българин", излиза от април до септември 1927 г. в 13 броя. Издава скромна книжнина с съчинения на ръководителите и идеолозите на съюза Кр. Митаков и Вл. Коцев.

 Цели:

 Възнамерява да противодейства на комунистическото движение. Позволява на своите членове да членуват в други патриотични организации, но счита, че те не са в състояние да действат като политически фактори.

 Предлагат преустройство на изборната и представителната система чрез въвеждане на степенувано гласоподаване и ценз. Желаят координиране на частната инициатива и колективния труд.

 Настоява за организирана борба против безработицата, за регламентиране на женския труд, за организиране на отдиха на работниците, за антикризисни икономически мерки, за целенасочена подготовка на държавните служители и пр.

 Устава и програмата са почти същите както на Съюза на бойците.

 Членовете на организацията са разделени на две категории: членове-съратници и дейни членове.

 Емблема:

 Сноп с пет пръчки, свързани около върлина, излизаща от снопа, на върха на която е привързана конска опашка..


 Края на 1927 г. се приема Уредба. Според нея целта на Съюза е да "обедини българите чрез българизма, българския фашизъм, в общо сътрудничество за духовен и материален възход на българската народност - за българското величие.". Това ще се постигне чрез "разпространяване на идейните си начала чрез дейност, организирана на почвата на чиноначалие, компетентност, дисциплина, мярка, труд, постоянство, единомислие, сдруженост и единодушие; с устна и печатна проповед, професионални, спортни и други сдружения; с участие в изборните състезания, в институциите на страната и пр."

 В Съюза членуват две категории членове: бойци и дейци. Бойците са т. нар. "удостоени българи" и се ползват с правата и задълженията, предвидени в Уредбата и правилниците; само те имат право да заемат длъжности в съюза и да участват в избора на ръководството му (с един или няколко гласа според заслугите си). На тях преимуществено се поверяват обществени служби. Дейците са обикновени членове, които постъпват в съюза под отговорността на двама бойци. Те посещават съюзните събрания, сказки и пр., спазват съюзния пед, но са освободени от постоянни задължения към съюза, и са по-скоро съчувственици, отколкото истински членове на организацията. За особено заслужили пред Съюза на българите лица, които не са негови членове, е предвиден статута почетен член.

 Всички съюзни членове трябва да се подчиняват на съюзната дисциплина. Организационната йерархия е изградена по военен образец. Производството в по-горен чин е съобразено с заслугите на съответната личност и нейното прослужено време. Бойците дават пред съюзното знаме и пред съюзната емблема тържествено обещание за служба и вярност към Бога, Родината, държавния глава, съюза и съюзния вожд. На всички членове на съюза Уредбата повелява да следват неотклонно пътя на личните и граждански добродетели.

 Организационна структура:

 "В основата му са дейците и бойците. Те образуват деветките, последните задругите, после дружините, пълковете, друнгите, тъмите и войнствата. Тези последните заедно с съответните им поделения и служби на изпълнителния, предупредителния, съдебния и отбранителния органи, както и тия на помощния орган на изучването и знанието, образуват воеводства; тъмите - тъмаретва; друнгите - друнгарства; пълковете - пълкарства; дружините - дружинства; задругите - главатарства.

 Воеводствата заедно с Виликия съвет, съюзния съвет, Върховния изпълнителен съвет, Върховната управа на отбраната и Върховния съвет на изучването и знанието образуват съюза."

 Организацията се ръководи от Велик съвет и се състои от Вожда, членовете на Съюзния съвет удостоени съюзни членове и от един представител на друнга, избран цензово и степенувано. Великият съвет провъзгласява Вожда, избира Кавхана и членовете на Върховния изпълнителен, Върховния предупредителне и Върховния съдебен съвет, и определя насоките на съюзната дейност. Той се свиква веднъж на четири години и представлява върховната съюзна власт.

 Съюзът на българите има четири общосъюзни ръководни институции: Върховен изпълнителен съвет (ВИС), Върховен съдебен съвет (ВСС), Върховен предупредителен съвет (ВПС) и Върховен съвет за изучване и знание (ВСИЗ). ВИС осъществява текущото ръководство на съюза и се състои от Кавхана, четирима велики боили и четирима боили - техни заместници. Към ВИС има четири отдела: политически, стопански, организационен и обществен. Начело на всеки отдел стои един велик боил. Политическият отдел се занимава с разузнаване, устна и печатна пропаганда и просвета; организационният - с мъжката, младежката и женската организация и с администрацията на съюза; стопанският - с домакинство, финанси, кооперации и счетоводство; общестевният - с професионалните организации, закрила на труда и имота, обществена помощ и борба с обществените недъзи.

 ВПС съблюдава строгото изпълнение на Уредбата, основните начала, правилниците, решенията и разпоредбите, и предава нарушенията на ВВС. ВСИЗ пък работи като компетентен орган към ВИС и дава мнение по различни въпроси.

 Финансиране:

 членски внос, печатни издания, дарения, имоти, забави и др.

 Съюзният празник

 6 май - Гергьовден, определен като "денят на най-добре изпълнен дълг".

 При тържествени случаи членовете на Съюза ва българите се поздравяват с вдигната нагоре дясна ръка и с привета "За българското величиие!", а помежду си се наричат "побратими".

 Лозунги:

 "Българино, българосъзнай се!"

 Всички за Родината, но и Родината за всички!"


 Кратко название на Съюза на българите: "Атила".



 Марш

 "Напев на сдружените българи"

 О, славна Българска народност,
 О, Роде бърлгарски свещен,
 За тебе, Роде наш, с готовност
 В борба готови сме да мрем!

 За твоето Величье славно,
 За твойта светла бъднина
 Готови сме, о Роде, незабавно
 Да влезем в кървава война!

 Ний клетки сме в твойто тяло -
 Народе, храбър мъченик,
 Ний с теб сме неразделно цяло,
 Ний малки сме, а ти - велик!

 Свещен си плам през вековете,
 А искри твои днес сме ний,
 Ще превъзмогнеш мраковете,
 А нас забрава ще покрий!

 За туй, о Роде, мило, драго
 Ний жертваме за тебе чест -
 За туй презряхме лично благо
 И класовия интерес.

 Ний сме българи, братя кръвни .
 Еднаква кръв у нас тече -
 Далеч от нас борбите стръвни,
 Нас братска ни любов влече!

 Борци сме ний против разврата,
 Неправдите и алчността,
 Борци сме ний за благото на брата,
 За правда, ред и доброта!

 Ръка протягаме на роба
 В борбата му за свобода,
 На Царя верни сме до гроба
 И пазиме го от беда!

 Дълбоката ни вяра в Бога
 И в българския дух велик
 Е в устрема ни свят залога
 За мъжка твърдост всеки миг!

 О, славна Българска народност,
 О, Роде български свещен,
 За тебе, Роде наш, с готовност
 В борба готови сме да мрем!


 Уредбата предвижда и създаването на бойни отряди за "спазване на обществения ред".

(Из Гергана Величкова. Пропаганда на фашизма в България 1922-1934. С. 2002. стр. 99-148)