• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 December 2019, 12:29:15

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 10988
  • Total Topics: 1189
  • Online Today: 266
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 224
Total: 224

Археологически находки в Търновград

Started by Hatshepsut, 09 August 2018, 14:02:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Нaд 6500 нaхoдки oткpи дoц. Дeян Рaбoвянoв пpи paзкoпки в Южния ceктop нa Tpaпeзицa


Нaд 6500 нaхoдки, oт кoитo нaд 3800 мoнeти, e oткpил apхeoлoгът дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв пpи пpoyчвaния в Южния ceктop нa кpeпocттa "Tpaпeзицa" във Вeликo Tъpнoвo пpeз пocлeднитe дeвeт гoдини. Някoи oт нaй-интepecнитe apтeфaкти мoгaт дa ce видят в eкcпoзициятa нa нoвooткpития мyзeй нa иcтopичecкия хълм. Мнoгoбpoйни ca кepaмичнитe cъдoвe, cpeд кoитo ce oткpoявa cгpaфитo кepaмикaтa и нaй-вeчe блюдoтo c тaнцyвaщa блaгopoднa дaмa. Пpaвят впeчaтлeниe и нaкититe, a нaй-цeнни cpeд тях ca пpъcтeнът пeчaт нa Лeoнтий и чacтитe oт cкъпи кoлaнни гapнитypи. Чacт oт мyзeйнaтa cбиpкa e oлoвният пeчaт нa импepaтop Teoдop Кoмнин, кaктo и някoи пpeдмeти нa въopъжeниeтo. Стoтици ca изpoвeнитe oт зeмятa пpeдмeти нa битa, инcтpyмeнти, чacти oт тeглилки и пaмeтници нa хpиcтиянcкия кyлт - кpъcтoвe eнкoлпиoни и нaгpъдeн ceдeфeн кpъcт, гoлям мeдeн cъд, изпoлзвaн зa хpaнилищe зa цeннocти. Интepecнa e и кoлeктивнaтa нaхoдкa oт 270 кepaмични дeкopaтивни пaнички, пpeдвидeни зa cтpoeжa нa някoя oт cтoличнитe цъpкви, нo тaкa и нe влeзли в yпoтpeбa. Вcички тeзи нaхoдки ca били пpeдaдeни зa cъхpaнeниe и eкcпoниpaнe в Рeгиoнaлния иcтopичecки мyзeй в cтapaтa cтoлицa. Рeзyлтaтитe oт пpoyчвaниятa нa дoц. Рaбoвянoв ca пyбликyвaни в пpocтpaннa мoнoгpaфия cъc зaглaвиe "Аpхeoлoгичecки пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa. Toм 1. Сpeднoвeкoвният гpaд".


Аpхeoлoгичecкитe пpoyчвaния в Южния ceктop нa Tpaпeзицa зaпoчнaхa пpeз 2008 г. и пpoдължихa дeвeт пocлeдoвaтeлни гoдини. Te ca чacт oт дългocpoчнa пpoгpaмa нa Нaциoнaлния apхeoлoгичecки инcтитyт c мyзeй пpи БАН зa изcлeдвaнe нa втopaтa цитaдeлa нa cтoличнo Tъpнoвo, oдoбpeнa oт Миниcтepcтвoтo нa кyлтypaтa. В peзyлтaт нa paзкoпкитe ca пpoyчeни нaд 2000 кв.м плoщ. Рaзкpити ca кpeпocтни cъopъжeния, нaд 20 cгpaди, 16 гpoбa, нaд 130 ями. Аpхeoлoгът e пoпaднaл и нa cлeди oт жилищa oт тpaкийcкaтa eпoхa и пpaиcтopиятa.
"Съc coциaлизиpaнeтo нa Tpaпeзицa тpябвa дa ce oбъpнe внимaниe нa peшaвaнeтo нa някoлкo вaжни пpoблeмa. Нa пъpвo мяcтo - дa ce ocъщecтви cтpoитeлнa кoнcepвaция нa paзкpититe cгpaди и кpeпocтни cъopъжeния. Te бяхa пocтoяннo пoддъpжaни пo вpeмe нa paзкoпкитe c тepeннa кoнcepвaция, кoятo oбaчe нe peшaвa пpoблeмa c тяхнoтo oкoнчaтeлнo oпaзвaнe и нaй-вeчe eкcпoниpaнe. От гoлямo знaчeниe e и дa ce пpoдължи apхeoлoгичecкoтo пpoyчвaнe нa жилищнитe квapтaли в южнaтa чacт нa хълмa, тъй кaтo тoвa ca някoи oт нaй-бoгaтитe нa нaхoдки чacти нa кpeпocттa, кoитo бихa дaли зpeлищни peзyлтaти. Нapeд c тoвa тe ca и нaй-видимитe чacти нa цитaдeлaтa, oбъpнaти към cъвpeмeнния гpaд", cпoдeля дoц. д-p Дeян Рaбoвянoв.
Изcлeдвaният ceктop зaeмa нaй-южнaтa чacт нa плaтoтo нa хълмa, oгpaничeн мeждy пoтepнaтa (мaлкa пopтa) нa Южнaтa кpeпocтнa cтeнa и Югoзaпaднaтa пopтa нa Tpaпeзицa. Toвa e eднa oт нaй-paвнитe и ниcки тepacи нa хълмa, пpeдлaгaщa oптимaлни ycлoвия зa живoт и зacтpoявaнe. "Дoпълнитeлнo yдoбcтвo ca дaвaли близocттa дo p. Янтpa и cpaвнитeлнo лecният дocтъп дo хълмa в тaзи мy чacт. Toвa oбycлaвя oбитaвaнeтo дa зaпoчнe мнoгo paнo, тyк дa ce зaпaзят нaй-мнoгo cлeди oт пpaиcтopиятa и тpaкийcкия пepиoд и cъoтвeтнo нaй-дeбeл кyлтypeн плacт - дo 2,80 м пpи кpeпocтнaтa cтeнa. Рaвнaтa и oбъpнaтa нa юг тepaca e билa oбитaвaнa пpeз кaмeннo-мeднaтa, бpoнзoвaтa и paннoжeлязнaтa eпoхи. С тях ca cвъpзaни oткpититe ocтaнки oт жилищa и мнoгoбpoйни мaтepиaли - кepaмикa, кpeмъчни и кaмeнни opъдия нa тpyдa, peдкитe мeдни пpeдмeти - шилa и игли, aнтpoпoмopфнa плacтикa (идoли) и дp.", oбяcнявa apхeoлoгът. Оcoбeнo изpaзeнo e билo чoвeшкoтo пpиcъcтвиe пpeз paннoжeлязнaтa eпoхa, кoгaтo нa Tpaпeзицa e имaлo гoлямo тpaкийcкo ceлищe. От нeгo пpoизхoждaт oткpититe в Южния ceктop нaд 10 кepaмични cъдa, кoитo ca чacт oт eкcпoзициятa нa мyзeя.
Нaй-изpaзeни oбaчe ca cлeдитe oт живoт oт пepиoдa нa Втopoтo бългapcкo цapcтвo, кoгaтo Tpaпeзицa зaeднo c Цapeвeц ca двeтe yкpeпeни ядpa нa cтoличния гpaд. Рaзвитиeтo нa цитaдeлaтa e зaпoчнaлo c пocтpoявaнeтo нa мoщни и пpeдcтaвитeлни yкpeплeния. "От тях в Южния ceктop бяхa пpoyчeни близo 50 м yчacтък oт кpeпocтнитe cъopъжeния c плътнa кyлa, oхpaнявaщa нaмиpaщaтa ce нa изтoк oт нeя пoтepнa и eднa чyпкa нa кpeпocтнaтa cтeнa в зaпaднaтa чacт, cъздaдeнa, зa дa ocигypи флaнгoвo пpocтpeлвaнe към Югoзaпaднaтa пopтa. Кpeпocтнaтa cтeнa e мacивнa - дeбeлa дo 2,75 м, кaтo лицaтa ѝ ca oт гoлeми oбpaбoтeни кaмъни, пpидaвaщи мoнyмeнтaлeн вид нa cтpoeжa. Днec тя e зaпaзeнa дo 3 м виcoчинa. Отвop в зaпaднaтa ѝ чacт e oтвeждaл aтмocфepнитe вoди извън кpeпocттa. Сaмaтa пoтepнa e имaлa чиcтo вoeнни фyнкции. В шиpoкият ѝ 1,60 м пpoхoд cкaлнитe cтъпaлa ca ocтaвeни нeизpaвнeни. Чpeз нeя зaщитницитe ca мoжeли дa aтaкyвaт oтcтpaни нaпaдaщитe Югoзaпaднaтa пopтa", paзкaзвa apхeoлoгът. Откpититe мaтepиaли и мoнeти пoкaзвaт, чe тaзи чacт oт кpeпocттa e издигнaтa пpeз 30-тe гoдини нa XIII вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Аceн II, кoгaтo Бългapия e нa въpхa нa мoщa cи.
Пo дyмитe нa cпeциaлиcтa oт тъpнoвcкия филиaл нa НАИМ cлeд cтpoeжa нa yкpeплeниятa cpeднoвeкoвният гpaд ce paзвивa c пpoмeнливи тeмпoвe. Ощe пpeз 40-тe гoдини нa XIII в. нa тepacaтa ca издигнaти двe cгpaди c кaмeнни cтeни. От тях пo-дoбpe зaпaзeнaтa в зaпaднaтa чacт нa oбeктa e c плoщ oкoлo 60 кв.м. Дo кpaя нa XIII в. зacтpoявaнeтo e билo pядкo и нa плoщ oт пoчти 2 дкa имa caмo двe жилищa, вepoятнo oбитaвaни oт зaмoжнo нaceлeниe, зa кoeтo гoвopят нaхoдкитe oт зaoбикaлящитe ги нaд 50 бoклyчни ями. В кpaя нa XIII вeк тaзи чacт oт cpeднoвeкoвния гpaд пpeживявa тpyдни дни и двeтe cгpaди ca изocтaвeни и пoдлoжeни нa paзpyшeниe зa мaтepиaл, a пoтepнaтa e зaзидaнa, твъpди дoц. Рaбoвянoв. От тoзи пepиoд дaтиpa и чacтичнo пpoyчeният хpиcтиянcки нeкpoпoл, oт кoйтo ca изcлeдвaни 16 гpoбa.
Пpoyчвaниятa нa apхeoлoгa пoкaзвaт, чe нaй-изpaзeнoтo oбитaвaнe нa тaзи чacт oт Tpaпeзицa зaпoчвa в cpeдaтa нa XIV вeк пo вpeмe нa yпpaвлeниeтo нa цap Ивaн Алeкcaндъp. Toгaвa мeждy кpeпocтнaтa cтeнa нa юг, глaвнaтa yлицa нa ceвep и пoтepнaтa и Югoзaпaднaтa пopтa e издигнaт плътнo зacтpoeн жилищeн квapтaл. Имeннo тoвa ca и видимитe ceгa ocтaнки oт зидoвe в тaзи зoнa. От тoзи квapтaл eкипът нa дoц. Рaбoвянoв e paзкpил 16 жилищни cгpaди. "Te имaт кaмeнeн пpизeмeн и пaянтoв втopи жилищeн eтaж. Гoлeминaтa нa пocтpoйкитe вapиpa oт 25 дo 180 кв. м зa пpизeмиeтo, кaтo дoминиpaт тeзи c плoщ oкoлo 50 кв. м. Сгpaдитe ca били гpyпиpaни oкoлo мaлки плoщaдчeтa, cвъpзaни c глaвнaтa yлицa нa ceвep чpeз шиpoки дo 3 м aлeи", cпoдeля нaблюдeниятa cи apхeoлoгът.
Гoлямa cтoпaнcкa cгpaдa, кoятo ce пpocтиpa нa плoщ oт oкoлo 120 кв. м в пpизeмния eтaж, пpoyчи дoц. Рaбoвянoв в ceвepoзaпaднaтa чacт нa квapтaлa. "Нeйнитe чeтиpи вхoдa, гoлeмитe paзмepи нa тpитe ѝ пoмeщeния и нaхoдкитe пoзвoлявaт тя дa бъдe cмятaнa зa cтpaннoпpиeмницa, изпoлзвaнa пpeз пocлeднитe тpи дeceтилeтия нa XIV вeк или пo вpeмeтo нa цap Ивaн Шишмaн. Жилищният квapтaл в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa e пoлyчил дoпълнитeлнo зacтpoявaнe пpeз 70-тe гoдини нa XIV вeк, кoгaтo нaceлeниeтo нa cтoлицaтa pязкo e нapacнaлo мoжe би в peзyлтaт нa тъpceщитe yбeжищe oт ocмaнcкитe нaпaдeния", oбяcнявa дoцeнтът.
Рaзличиятa в плoщтa нa cгpaдитe и paзнooбpaзнитe нaхoдки oт квapтaлa пoкaзвaт, чe нeгoвитe oбитaтeли ca имaли paзличeн coциaлeн cтaтyc. Имa дaнни зa зaнaятчии, cpeд кoитo cъc cигypнocт тaм ca живeли кepaмик, дyхoвници, вoeнни, тъpгoвци, твъpди apхeoлoгът. Нapeд cъc cкpoмнитe жилищa c плoщ oк. 25 кв.м имa и тaкивa c плoщ 60, 100 и дopи 180 кв.м зa пpизeмния eтaж. Нe e изключeнo някoи oт тях дa ca били пpeдcтaвитeли нa apиcтoкpaциятa, нo би билo нeвяpнo житeлитe нa Tpaпeзицa дa ce oпpeдeлят изключитeлнo кaтo бoляpи.
Откpититe мaтepиaли пoкaзвaт, чe oбитaтeлитe нa жилищния квapтaл ca били мнoгo aктивни икoнoмичecки. Оcвeн мнoгoбpoйнитe пpeдмeти тyк имa и пpeдмeти c внoceн пpoизхoд oт Визaнтия, Зaпaднa Евpoпa и Близкия изтoк - cтъклeни cъдoвe, yкpaшeния и кoлaни, oлoвни тъpгoвcки плoмби. Гpaждaнитe ca ce oтличaвaли и c виcoкo нивo нa гpaмoтнocт. Нaмepeни ca мнoжecтвo нaдпиcи гpaфити и зaкoпчaлки oт книги. Кaтo цялo тaзи гъcтo зacтpoeнa чacт дeмoнcтpиpa виcoкo нивo нa гpaдcки бит", cпoдeля дoц. Рaбoвянoв.
Въз ocнoвa нa cвoитe пpoyчвaния тoй твъpди, чe живoтът в южнaтa чacт нa Tpaпeзицa пpиключвa c кpaя нa XIV вeк. Toгaвa мaлкo cлeд пpeвзeмaнeтo нa Tъpнoвo oт ocмaнcкитe тypци нaceлeниeтo opгaнизиpaнo нaпycкa квapтaлa, oтнacяйки cъc ceбe cи пoкъщнинaтa и cтpoитeлния мaтepиaл.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/nad-6500-nahodki-otkri-dots-deyan-rabovyanov-pri-razkopki-v-yuzhniya-sektor-na-trapezitsa.html

Hatshepsut

Нова църква с богата стенописна украса откри проф. Константин Тотев на Трапезица


Нова църква с богата стенописна украса откри на крепостта "Трапезица" във Велико Търново екип от археолози, ръководен от проф. д.изк. Константин Тотев. Новоразкритият храм получава номер 23 по приетата номерация на разкритите досега структури. Той е разположен непосредствено до Западната крепостна стена до кула или бастион, чийто останки специалистите продължават да разчистват.
Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа. Сред десетките фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост. "Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме открили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб", обяснява проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Църква 23 е с широчина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, посочи археологът. Това е вторият храм от столично Търново с подобно разположение. Единствен неин аналог е църква 10 на Царевец, допълни проф. Тотев.
Той разказа, че е попаднал на новия храм, проучвайки участък от около 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокласен стенописен материал, а впоследствие се появили и основите на църковната сграда. Оказва се, че непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са проучени шест гроба. Това вероятно е енорийска църква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри предположенията си професорът.
Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните около 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов е откривател на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов попадна на църква № 22 в южния сектор на средновековния град, в чийто олтар бяха открити безценни реликви на християнския култ.
През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната украса е ангажирана доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Екипът на доц. д-р Деян Рабовянов също копае на Трапезица. Той продължава проучванията в южния сектор и църква 22. Очаква се финансиране от Търновската община да получи и доц. д-р Мирко Робов, който ще работи в югоизточния сектор. И трите обекта са част от дългосрочната програма за проучване на Националния археологически институт с музей при БАН и са съгласувани с проекта за социализиране и експониране на Трапезица на арх. Пламен Цанев.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/nova-tsarkva-s-bogata-stenopisna-ukrasa-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html

Hatshepsut

Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица


Златен кръст енколпион е открит при археологическите разкопки на Трапезица от екипа на археолога проф. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН.

Кръстът е реликва, която се е поставяла при строителството и освещаването на храмове през Средновековието, според седмото правило на седмия Вселенски събор от 787 година, посочи Тотев.

Той уточни, че находката е откритата в апсидата на църква 23 в западната част на крепостта. Кръстът е с тегло 75 грама, с височина 11 см, широчина 5,5 см и дебелина около един сантиметър.

Според археолога кръстът е византийска изработка и вероятната му датировка е от втората половина на 12 век.

Характерното за този вид кръстове е, че се състоят от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която е положена част от светия кръст.

Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си завършват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения.

Според проф. Тотев находката е от изключително значение, защото подобни кръстове реликварий, но от бронз са откривани на много места, четири от сребро са изложени в музея в Женева, но до този момент в известната литература не са били описвани златни кръстове с подобно предназначение.

Интересното е, че в хода на разкопките са открити още два кръста - единият нагръден от бронз, другият хоругвен, вероятно от желязо. Три кръста са гравирани върху камъка, част от олтарната маса на църквата. Над тях е изписан надпис на кирилица, който гласи "Цар на Славата", която се свързва с 24-ия Давидов псалм, уточни проф. Тотев.

Църква 23 беше открита в края на септември до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Откритите парченца от стенописите, илюстриращи богатата украса на църквата са в процес на реставрация.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/zlaten-krast-enkolpion-e-otkrit-pri-arheologicheskite-razkopki-na-trapezitsa


Hatshepsut

За първи път показват пред публика златния кръст от Трапезица


а първи път пред широката публика ще бъде показан придобилия световна популярност златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата бе намерена от проф. Константин Тотев в хоросанова камера зад олтарния стълб в новооткритата Църква №23. Уникалният кръст - енколпион тежи 75 г, датира се към втората половина на XII век и е ювелирна византийска изработка.

Дебютът му пред публика ще стане по време откриването на 10 юли от 17 ч. в Изложбени зали ,,Рафаел Михайлов" във Велико Търново на изложбата ,,Стенописите от Трапезица през погледа на художника Васил Димов (1878 -1941)". Само тогава ще може да се видят ценните находки, открити от проф. Константин Тотев и доц. Деян Рабовянов при археологическите проучвания на крепостта Трапезица през миналото лято.

Иначе експозицията включва седем големи маслени копия на стенописи от църквите на Трапезица, които Васил Димов изработва през 1903-1904 г., непосредствено след приключване на разкопките на хълма през 1900 г. Представени са и акварелни рисунки и ескизи, свързани с художествената украса на разкопаните по това време 14 църкви.

Копията, рисувани от художника Васил Димов, имат много по-съществено значение от обикновена художествена документация, тъй като за голяма част от стенописите, открити в началото на ХХ в. на Трапезица, а и за някои стенописни композиции от църквата ,,Св. св. Петър и Павел", те остават единствената надеждна информация, посочват организаторите.



http://www.desant.net/show-news/50432

Hatshepsut

Нова голяма кула разкриват археолозите на Трапезица


Нова уникална по размери и архитектура кула разкрива екипът на археолога проф. д. изк. Константин Тотев на крепостта "Трапезица" във Велико Търново. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм.
"Още при почистването попаднахме на това изключително рядко съоръжение. Новата кула е с размери 5,6 м от запад, на 4 м от север, на 3,60 м от южната страна. Тя опира на крепостната стена със специална извивка, където вероятно е имало стълбище и подход към самата кула", обясни проф. Тотев, който е директор на великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Професорът е ръководител на екипа, който проучва автентичната архитектура в участъка, разположен до централния вход за Трапезица. Археологът работи в северния сектор, непосредствено до новоизградената със средства от Азербайджан Западна крепостна стена, за да може реставрацията на защитното съоръжение да продължи. От Министерството на културата са отпуснали 19 000 лв. за разкопки и консервация в северния сектор на крепостта. Експедицията е стартирала преди около 15 дни с почистване на участъка, като в работата участват и алпинисти. Очакваме до две седмици да успеем напълно да разкрием, заснемем и документираме кулата, уточни археологът.
През този сезон той ще продължи проучването на архитектурата и живописта на църква № 23, която беше открита миналия септември. В апсидата на храма м.г. проф. Тотев откри първия в света златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие. Единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега, е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специална малка камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Там екипът е попаднал на още два кръста - единият е нагръден и е изработен от бронз, а другият е метален процесиен. Златният кръст е с тегло 75 г и датира от втората половина на XII век, като се отличава с ювелирната си изработка. Положен е в основата на олтарната маса при началото на строителството на храма през XIII век.
Църква № 23 е разположена непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Многобройните фрагменти от стенописната украса са събрани в около 250 щайги. Сред стотиците парчета, които специалистите изключително прецизно са извадили от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.
Непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са разкрити около 30 гроба. През този сезон ще бъде проучен и некрополът вътре в храма.
Пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. С проф. Тотев работят и археолозите Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В екипа участват още Галя Тодорова и Венета Славова.

https://www.dnesbg.com/kultura/nova-golyama-kula-razkrivat-arheolozite-na-trapezitsa.html

Panzerfaust

Интересно, че при толкова археологически разкопки в Търновград, не са открити досега гробове на български владетели, които по категоричен начин да бъдат приети за такива. Дори за Калоян е много спорно. Вярно, че иманярите и турците са ограбвали и заличавали, но чак пък всичко...

Hatshepsut

Златна монета на Йоан III Дука Ватаци откри проф. Константин Тотев на Трапезица


Златна монета от времето на император Йоан III Дука Ватаци откри археологът проф. д. изк. Константин Тотев при проучвания в северния сектор на крепостта "Трапезица" във В. Търново. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети.
Перперата е намерена при проучвания на некропола около новооткритата църква № 23 в нейния североизточен ъгъл. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев, който е директор на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и ръководител на екип, ангажиран с разкопките в този сектор. Първата златната монета е извадена от земята през м.г., но тази е отлично запазена, допълва археологът.
От едната страна на перперата е изобразена света Богородица, която коронясва императора с царствен венец, а от другата има изображение на Христос, седнал на трон. "Йоан III Дука Ватаци е управлявал Никейската империя в периода от 1222 до 1254 г. Именно той е признал независимостта на българската църква и възстановил титлата "български патриарх". Той е бил женен за дъщерята Елена на Иван Асен Втори. Наличието на такива монети от първата половина на XIII век в столично Търново е поредното доказателство за задълбочените връзки между Никейската империя и българското царство по времето на Иван Асен Втори. Възможно е тази перпера да е от по-късен период, тъй като те са били в обръщение до края на XIV век", обясни доайенът в нумизматиката проф. д-р Константин Дочев.

Проф. Тотев работи заедно с още няколко археолози, а пом.-ръководители на екипа са директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта "Хоталич" край Севлиево. С тях е и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. В експедицията участват още Галя Тодорова и Венета Славова.
Както "Янтра ДНЕС" първи писа, археолозите разкриват на крепостта нова кула, която е уникална по размери и архитектура. Съоръжението е по протежението на Западната крепостна стена и няма аналог сред разкритите досега кули, които са част от фортификацията на историческия хълм. В разчистването на кулата се включва екип от алпинисти, които работят под ръководството на археолога Никифор Тодоров.
Непосредствено до северната стена на църква № 23 започва некропол, от който досега са разкрити около 20 гроба, като 7 от тях са на деца, а 6 - на жени. При погребенията е открит интересен инвентар, характерен за градския бит. Сред любопитните и редки предмети е метална щипка за гасене на свещи.

https://www.dnesbg.com/goreshti-novini/zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa-zlatna-moneta-na-yoan-iii-duka-vatatsi-otkri-prof-konstantin-totev-na-trapezitsa.html

Hatshepsut

Откриха 13 гроба в храма с първия в света златен кръст с частица от Христовото разпятие


Екипът на проф. Константин Тотев проучва нов квартал на Трапезица

13 гроба разкриха археолозите в църква №23 на крепостта "Трапезица" във В. Търново, където преди година беше открит първият в света златен кръст с частица от Христовото разпятие. Реликвата от чисто злато с тегло 75 г бе намерена в апсидата на новооткрития храм и досега няма аналог не само у нас, но и в света. При проучвания в наоса специалистите са открили шест погребения, като три от тях са на деца, а в притвора са попаднали на още 7 гроба, четири от които са детски. При две от погребенията археолозите са извадили от земята и интересен инвентар - желязна коланна тока и посребрени обеци.
Само дарители и знатни търновци, които са заемали специално място в йерархията на средновековния град Трапезица, са били полагани в притвора и наоса на храма, обяснява ръководителят на експедицията проф. д.изк. Константин Тотев от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Негови зам.-ръководители са директорът на Археологическия музей в Раднево Пламен Караилиев и Надежда Ботева от музея в Севлиево. Те работят в екип с малък брой опитни работници - 8-10 души, а в хода на проучванията са се включвали още археолози, алпинисти, реставратори и други специалисти. За разкопки и консервация в северния сектор на крепостта през този сезон от Министерството на културата отпуснаха 19 000 лв. Експедицията стартира през август след продължително почистване на терена и скалния венец. Задачите бяха свързани с изясняване фортификацията на Западната крепостна стена, допроучване на църква №23, както и на некропола от северната страна на храма, допълва проф. Тотев.
Храмът е разположен непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е била построена и църквата. През този сезон археолозите са открили нови 403 стенописни фрагмента, които потвърждават направените изводи за живописта на храма. "Тя най-общо датира около втората до третата четвърт на XIV век. На отделни места се забелязват фрагменти с двуслойна живопис, но те очевидно са резултат от съвсем локални преустройства и не засягат цялостната украса. Запазените, макар и с ограничена площ стенописни фрагменти in situ, са от изключително значение за проследяване хронологията на преустройства на църквата, тъй като са затиснати от по-късни градежи. Такива са например пейките в наоса, които насочват и за преправките на южния вход. Открояват се ясно два периода на храма, вторият от които е свързан с добавката на две пейки в притвора и четири - в наоса", разказва професорът.
При разкопките на некропола от север на църква №23 са проучени нови 40 гроба. Те са подредени в 3-4 реда и най-вероятно са били маркирани с надгробия. Всички погребани са били положени в дървени ковчези, от които се откриват железните пирони. Антропологичният материал е определен от д-р Емили Огден от университета в Ливърпул. "Според предварителните резултати сред гробовете доминират тези на подрастващите и детски индивиди. Гробният инвентар е най-разнообразен - сферични копчета, керамични жетони, железни инструменти, костни апликации, метална щипка за гасене на свещи и др.", обобщава археологът.
При проучванията на некропола край североизточния ъгъл на църквата беше открита златна монета на император Йоан III Дука Ватаци. Византийската перпера е изработена от 17-каратово злато и е била в обръщение през XIII-XIV век. Находката е изключителна рядкост, като до сега в старата столица са открити само няколко такива монети. Нетипично е да се поставят златни и сребърни монети в некропол, а това е втората перпера, която намираме на това място, посочи проф. Тотев.
Още в началото на разчистването на скалния венец са извършени нови наблюдения по отношение на крепостната стена. "Установихме следи от неизвестно фортификационно съоръжение, което на пръв поглед изглеждаше като бойна платформа или кула. Разкриването беше извършено с помощта на алпинисти, ръководени от Никифор Тодоров и Ивайло Григоров. Оказа се, че се касае за неизвестна досега голяма кула. Тя е означена с №4 по реда на разкритите от нас досега кули на Западната крепостна стена. Нейните запазени размери са установени при разкопките и технически са документирани от инж. Иван Григоров", разказва професорът. С изследването на новоразкритото съоръжение се занимава Никифор Тодоров, който вече има опит в откриването и публикуването на подобни съоръжения на Трапезица. Направена е и въздушна фотодокументация чрез дрон.
Кулата №4 е разположена в новоразкрития участък от около 40 м на Западната крепостна стена. Тя е с размери 3,6 на 5,6 на 4 м, а стратегическото ѝ място още веднъж доказва важността на прохода Дервент и необходимостта от неговата отбрана. "При разкриване на стените попаднахме на нов начин на полагане основите на стената. Става въпрос за оставяне на възглавници от пръст малко над скалната основа. Вероятно се касае за технологически прийом, свързан с противосеизмични процеси", споделя някои от хипотезите си проф. Тотев. От изток на крепостната стена екипът е разкрил подход или стълбище, отвеждащо към кулата. Според Никифор Тодоров все още не е ясно дали това е част от кулата, или жилищна постройка. През последните дни специалистите са разкрили цялото помещение с размери 7 на 3 м, което при всички случаи има връзка с кулата.
Въз основа на стратиграфските наблюдения и откритата архитектура през този и изминалия сезон археолозите стигат до извода, че са попаднали на обособен жилищен квартал край Западната крепостна стена. "Тук след строителството на крепостната стена в края на XII или по-скоро в първите години на XIII век са регистрирани следи от паянтови постройки с огнища, явно с производствен характер. Впоследствие - около средата и втората половина на XIII век, са регистрирани няколко къщи, за чийто характер и използване съдим от разкритите близо 20 боклучни ями. В края на XIII началото на XIV век част от постройките са демонтирани, за да се отвори място за строителството на енорийската църква № 23, както и за разгърнатия около нея от север и юг некропол. От юг на църквата се откроява малък двор, който отделя некропола и църквата от дълга триделна сграда със запазена от север калдъръмена улица, която разкриваме в момента. Постройката е с дебел западен зид - 0,90 м и разпределителни зидове с дебелина 0,70 м. Добре запазен е северният ѝ край. Засега размерите ѝ са 11,70 на 4,50 м", обяснява проф. Тотев. По думите му новоразкритият участък създава възможност за продължение на реставрацията на Западната крепостна стена в южна посока, с което се изгражда и силуетът на средновековната столица Търновград.

https://www.dnesbg.com/kultura/otkriha-13-groba-v-hrama-s-parviya-v-sveta-zlaten-krast-s-tchastitsa-ot-hristovoto-razpyatie.html

Hatshepsut

Разкрит е напълно цял жилищен квартал на Трапезица


След приключване на разкопките на Трапезица за този археологически сезон вече можем да говорим за крепостта като за средновековен град със свои жилищни квартали. Това твърдят тримата археолози от НАИМ при БАН - филиал Велико Търново Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов, които работиха почти едновременно в различни сектори на Трапезица, продължавайки проучванията си от предишни години. Археологическите разкопки започнаха през юли и за всеки един от проектите им бе осигурено държавно финансиране от по 20 хиляди лева, с което бе възстановен ритъмът на проучванията. Днес тримата, заедно с главния архитект на Трапезица Пламен Цанев обобщиха резултатите от тазгодишните проучвания.

Църква № 21 е по-скоро синагога, е новата хипотеза на Мирко Робов

Неговият терен за действие е в югоизточната част на южния склон на Трапезица, където през 2014 г. разкри църква № 21. Това беше работната му хипотеза тогава. През миналата година той за кратко бе на Трапезица, колкото да установи западната граница на църквата. ,,Там е функционирал един много голям комплекс за обработка на желязо. Самият сектор е върху три тераси. Най-високият е с църква № 3, по средата е портата на феодалния комплекс, където са били разположени ковашките огнища. На третата, най-ниска тераса с условно наречената църква № 21, са били жилищата на железарите, две от които бяха разкрити през настоящия сезон", уточнява Мирко Робов. Т. н. църква № 21 е шестоъгълна, с внушителни външни размери: 22 на 14,5 метра. Вътрешното пространство само на новоразкритата част през тази година е 267 кв. метра. С откриването на абсида в източната част и бази за колони през този сезон, а и сградата е ориентирана в  посока изток-запад, това навежда на мисълта, че Мирко Робов по-скоро е открил синагога, а не християнски храм. С условието, че това е много трудно да се докаже и предстои внимателен анализ, още повече че такава в Търново досега не е открита от този период. Била е настлана с каменни плочи, затваряла се е с масивна еднокрила врата. Новооткритото в последните дни на разкопките стълбище не я свързва функционално с епископията на Трапезица, а в обратната посока, с улица, минавала между църкви № 3 и № 13. Стенописи не са открити, за разлика от другите църкви, което също клони към хипотезата, че това е еврейски комплекс. Още повече, че всички еврейски топоними са около Трапезица. Сградата е съществувала от 40-50-те години на 13-ти век до падането на Търново. Само през този сезон откритите монети са над 300, във вътрешността на постройката. Друга интересна находка е апликация с двойна котва, с позлата, вероятно украсявала колан. И още - позлатен обков за малка иконка, железни кръстове, оръжия и предмети на бита. 

Разкрит е цял жилищен квартал в южния склон на крепостта

Това са над 2 декара площ, в най-равната и удобна за обитаване част на Трапезица.

Изцяло е разкрита от доц. Деян Рябовянов връзката между една от основните улици на Трапезица изток-запад (между двете порти в южната част на крепостта), както и кръстовище, което свързва с друга главна улица с направление север-юг. ,,Може да се твърди, че сме разкрили един цялостен възел от градската улична мрежа. Открихме и части от доста големи и представителни постройки, които са разположени около тези улици. Това, че са непосредствено до югозападната порта и това кръстовище, и над средния брой находки показва, че става въпрос не за жилищни сгради, а за такива с други функции. Всъщност, напълно затворихме резултатите, свързани с уличната мрежа на тази част на Трапезица, което показва целенасоченото й планиране и изграждане на кварталите, свързани с нея. Тя датира от началото на управление на цар Иван Александър, а през 70-те години на 14-ти век (управлението на Иван Шишман) е имало ремонтиране или повторно изграждане. Тогава е имало промени и в кварталите. Улиците са с размери между 3 и 3,50 метра, което за средновековен град никак не е малко", каза доц. Деян Рябовянов.

Тази година той допроучва пространството около откритата от него преди време църква № 22, която се оказа и най-богата на находки. Усилията му били насочени към некропола около църквата и нейния притвора, който бил използван за погребване на голям брой хора, обитаващи квартала. Общо над 140 са разкритите гробове, като през този сезон те са над 70.

Откритите монети в неговия обект тази година са над 400 - повечето сребърни и златни. Сред най-значимите са сребърни монети на Иван Александър и Иван Шишман, златна монета на Йоан III Дука Ватаци - орязана и пригодена към теглови стандарт от 14 век, татарски сребърен пул. Интерес представлява откриването на импортни стоки - фрагменти от селадонов съд, т.е - китайски порцелан, което е рядкост за епохата. Според археолога населението на Трапезица било икономически активно, има белези и за ювелирно производство, макар и такава работилница все още да не е намерена.

Нова бойна кула откри тази година проф. Константин Тотев

Тя е с размери 7 на 4 метра. Над нея се разкрила сграда, която поради металния материал - пирони, скоби, археологът допуска, че би могла да е платформа или стълба към кулата. Нови 40 метра крепостна стена са разчистени и готови за бъдеща консервация.

За трета година той работи на крепостната стена на западната част на Трапезица, около откритата от него миналата година църква № 23. Тя се оказа с много ефектни находки. Там бяха намерени единственият в света златен кръст енкулпион с частица от Светия кръст и най-богатата стенописна украса. Новото, във връзка с тазгодишните разкопки е, че тя се оказала енорийска, свързана с квартала. Открити са и 5 нови постройки, опрени на крепостната стена в този квартал, проучването на който тепърва ще се разгръща. Строителството им е в края на 13-ти век. Те са съборени, за да се направи място за строителството на църква № 23 и за некропол, от който са разкопани 50 гроба. ,,Този район е бил на по-бедно население и това се доказва от открития тази година инвентар - детски играчки, копчета, железни инструменти", уточнява проф. Тотев. Въпреки това общо находките са над 200, сред които също има златни монети, характерни за 14-ти век.

Находките общо от Трапезица са толкова много, че всяка година би могло да се подрежда нова изложба в експозицонната сграда на Трапезица. А в над 70 % от територията на крепостта археологически проучвания дори не са започвали. За разлика от Царевец, тук културните пластове са от 50 см до 2 метра. Интересно е още, че досега не са открити монети от османския период, което сочи, че населението се е изселило от този град.

10 процента от средствата за разкопките по правило отиват за консервация - временна и полева, колкото да изтраят находките до следващата година. А разкопките в значителна степен изпреварват консервацията на обектите. От 12 години е плана за консервация и социализация на Трапезица на главния архитект на крепостта Пламен Цанев, но за това са нужни много средства и то всяка година.

https://regnews.net/news/15734809083335/razkrit-e-napalno-tsyal-zhilishten-kvartal-na-trapezitsa