• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:38:31

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 13
Total: 13

Перперикон

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 11:33:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Монети и обеци откриха археолози на Перперикон

Една златна и четири сребърни монети разкриха археолозите през първата седмица от тазгодишните разкопки на Перперикон, съобщи проф. Николай Овчаров. Експедицията се натъква на тях малко след като намери изящната статуетка на бог Аполон, за която "Труд" вече писа.
Златната монета е от епохата на Юстиниан l Велики (527-565 г.). Тя е от т.нар. тремиси (1/3 от солида), тежи 2 г и е изработена от почти 24-каратово злато, уточни археологът. От едната й страна е ликът на владетеля на Източната Римска империя, а от другата - богинята Виктория с разперени криле.
Намерените две по-големи сребърни монети свидетелстват за друг етап от живота в скалния град. Сечени са по времето на цар Иван Александър (1331-1371 г.), който според исторически извори прави най-големия опит да върне Перперикон в пределите на държавата. Доскоро сведенията за събитията са само от исторически извори, но монетите от тази епоха свидетелстват, че там е имало военен гарнизон. По тях няма инфлационни изрязвания и се предполага, че са част от войнишките заплати. На монетите личат образите на Иван Александър и сина му Михаил. Сечени са в Търново.
Майстори от престолния град са изработили и двете намерени обици на Перперикон, твърди проф. Овчаров. Подобни накити са познати от средновековната ни живопис.
Още две монети представи археологът. Те са венециански, сечени са през Хlll в., но са използвани до 70-те години на ХlV и са доста изрязани заради инфлационните процеси.
Тази година трябва да завършат разкопките на акропола на Перперикон, категоричен е проф. Овчаров.

https://trud.bg/article-4827222/

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха централния площад на Перперикон

Намерена е и антична ромфея - оръжие, с което единствено траките воювали

Централният площад на Перперикон вече е открит и до 2 седмици ще бъде напълно разчистен, съобщи проф. Николай Овчаров по време на пресконференция за поредните архитектурни находки на територията на античния тракийски град.

Още в първия ден от проучванията през този сезон археолозите са се натъкнали на бронзова статуетка на Аполон северно от т.нар. култова сграда №43 - разкрит миналата година храм, вероятно посветен на древния бог на изкуствата. Именно там, в близост до колонадата на самия връх, е ,,излязъл" и централният площад, който не е точно агора или форум, типичен за равнинните поселища.

,,На Перперикон всичко изненадва, защото е построен на скален връх - обясни историкът, - и обектите, включително и централният площад, не са разположени стандартно, а в зависимост от природните дадености". Той е бил обграден от представителни обществени здания, стената на едно от които е дълга цели 26 метра.

Най-големият разцвет на Перперикон се свързва с Римската епоха (3-ти-4-ти век) и от този период датират и други интересни архитектурни особености в централната му част, които все още не са напълно разкрити - например каменни изсичания, напомнящи седалки или пейки.

Доста са и намерените златни и сребърни монети. Една от тях е на последния тракийски владетел Реметалк, вече като васал на Октавиан Август - фактическия създател на Империята. Подобни в Родопите почти няма. Има и 4 средновековни сребърни пари от първото монетосечене на цар Иван Александър, когато през 1343 г. е успял да си възвърне Перперикон от византийците. Те са също много редки и още не са били ,,рязани" поради инфлацията. Правени са в Търновската монетарница и вероятно с тях от столицата са изплащани заплатите на войниците от местния гарнизон.

Изключително интересна е находката, постъпила в Историческия музей в Кърджали, намерена при селскостопански работи в кварталите край Перперикон. Тя представлява 142-сантиметрова ромфея (или румпия - лат.) - оръжие, подобно на едноостър меч, което единствено траките са използвали между 4-ти век пр. Хр. и 4-ти век от н.е.

С ромфеи бойците от тракийските части в Римската армия, воювали с персите, се рязали хоботите на слоновете и сухожилията на вражеските коне. Едва 13 такива екземпляра са описани от учените у нас, разкри проф. Овчаров. След обработка оръжието, навярно от гроб на тракийски воин край античния път за Азия, ще влезе в местния музей.

http://novinar.bg/news/arheolozi-otkriha-tcentralniia-ploshtad-na-perperikon_NTA4Mzs4MA==.html


Намерен е 13-ият огромен меч ромфея - страховитото оръжие на траките


Находката е направена в близост до крепостта Перперикон,
съобщи проф. Николай Овчаров, който обобщи средата на археологическото лято


Покрай античния път по поречиието на Арда, на 2-3 км от Перперикон, селяни, обработващи земя там, са открили няколко интересни предмета, които са предали на музея в Кърджали. Сред тях са брадвичка и чукче с длето от Средновековието - земеделски сечива, но има и нещо уникално - тракийски меч - ромфея.
Мечът с дължина 142 см е 13-ият от типа  ромфея от българските земи, чието откриване е официално оповестено.

Оръжието е специфично за траките, затова няма съмнение, че е на тракийски войн, най-вероятно погребан с него според обичаите. В началото този вид оръжие е определяно като копие, днес учените го категоризират като меч. Обичайната му дължина е между 140 и 150 см, използван е в периода от IV в. пр. н. е. до IV в. сл. н. е., казва проф. Овчаров. Този е 142 см. Нужна е огромна сила, за да се борави с него. На практика почти половината от размера му е дръжка.

Учените дълго време спорят дали това е меч или копие, защото дръжката му е необичайно дълга. Вакрая надделява мнението, че все пак е меч, размахван с две ръце от тракийските воини. Ромфеята им позволявала да съсичат сухожилията на конете на противниците си и дори хоботите на слоновете, когато са воювали с персите. Това е било едно от най-страшните оръжия на тракийските пехотинци, описано и в античните източници. То е с едно заточено острие. Служело е за сечене и мушкане.

Намирането на ромфеята дойде като бонус към отчета на проф. Николай Овчаров за средата на археологическото лято на Перперикон, което ще продължи до 10.IХ.
Работата на Перперикон кипи усилено, въпреки горещото време. Около 90 души от седем-осем села в околността помагат в дейностите по разкопките.

В средата на археологическия сезон на Перперикон археолозите попадат на централния площад на скалния град, където се смята, че хората са се събирали. Площадът ще бъде разкрит изцяло след около две седмици. Той е бил заобиколен отвсякъде с храмове и представителни сгради - едната от тях 26-метрова, в централната част има изсичания в скалите, наподобяващи пейки, посочи ученият, все още удивен, че всичко това става в планината. Още в първия ден от разкопките тази година попаднали на бронзова статуетка на Аполон в класическия му вариант с лък в ръцете. Затова се предполага, че една от монументалните сгради е именно храм на Аполон от римската епоха. Вероятните размери на агората са 30 на 30 м.
Проф. Орчаров показа някои от новите находки при разкопките на Перперикон, които вече са около 700. Сребърен пръстен, който е бил с гема, от Римската епоха, два пръстена от Средновековието - ХIII-ХIV век, два нагръдни кръста, носени като амулети - "против уроки", са намерени при археологическите разкопки.

Сред откритията за този сезон са и златна монета на император Юстиниан Велики,както и четири сребърни монети на цар Иван Александър - редки в Източните Родопи, излезли от Великотърновската монетарница. Вероятно с тях през 1343 г. е платено на войниците, превзели крепостта Перперикон. Любопитното е, че и тогава е имало инфлация - колкото по-сериозна, толкова сребърните монети ставали по-тънки и по-тънки и накрая приличвали на люспици. Но тези явно са преди "инфлацията", защото са от солидно количество сребро.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4893389

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Двуфитилна лампа, на която е изобразен бог Ерос, откриха на Перперикон


Двуфитилна лампа, бронзов печат и чаша за вино намерили археолози край Перперикон, съобщи археологът Николай Овчаров, който проучва открития от Иван Балкански скален комплекс.
Той поясни, че двуфитилната лампа е от керамика и върху нея има много изображения, като в центъра е изображението на бога на любовта Ерос. Виждали се фризове от лозници и геометрични елементи. Тя била от края на втори - началото на трети век, вероятно произведена в района на Ефес, писа БТА.
Бронзовият печат бил на занаятчия от същия период - на него пишело Димитриус Селюли. Изследователите имат две хипотези - фамилията или професията на човека. Той вероятно е правил луксозни столове или носилки за аристократи.
До 2013 г. са открити 610 монети от римския период - от император Траян до монети от 498 година.
На няколко метра от цитаделата на Перперикон са намерени табели. На едната пишело Амониус (Амоний). Тя била от 2-3 век. Това вероятно са хора, които са се заселили, предимно ветерани.
Всички монети и надписи доказват, че регионът има огромно значение. На три километра са най-големите златни рудници. Затова Перперикон е контролирал добива на злато в целия район, припомни старата хипотеза Овчаров.
По няколко десетки хиляди туристи минават на месец. До края на годината може би Перперикон ще са посетили около 200 000 човека, прогнозира Овчаров.

https://rodopi24.blogspot.bg/2015/09/blog-post_67.html?m=1

Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Три римски храма разкриха археолози на Перперикон

Три езически храма от Римската епоха и 45 представителни сгради бяха разкрити при тазгодишните довършителни разкопки на Акропола на Перперикон, обяви археологът проф. Николай Овчаров.

Първият храм е на самия връх и хипотезата е, че вероятно е на Аполон, защото при разкопките в него е открита бронзова фигура на божеството. Вториаят храм е бил на Тракийският конник, който е събирателен образ на старите тракийски божества. Археолозите открили мраморна глава на божеството, която вероятно е фрагмент от плоча с размери поне 1 метър. В скалата, в която е вкопан храма има и 2 ниши, вероятно служели като олтари.

Третият храм е градски митрериум, в който има басейн за вода и каменни седалки. Освен това има и издълбани в скалата халки, за които са се вързвали бикове, пренасяни в жертва на бог Митра.

"Сградите на Акропола са изключително импозантни. Най-голямата е дълга 26 метра, била е на поне 2 етажа, покрита с керемиди", каза проф. Овчаров. Според него ясно се вижда градоустройството на римския град на Перперикон. Малки улички между постройките водят към главна улица с широчина около 3 метра, която отвежда към главния площад, който е имал колонада, част от която е запазена. Археолози и реставратори са успели да консервират и 7 средновековни жилища, които са били вкопани в основите на римските сгради.

"Запазването на т.нар. землянки беше изключително трудно, защото пръстта им се отмива от дъждовете. Реставраторите успяха да си свършат перфектно работата и сега туристите могат да видят интериора на жилищата от 12 век", каза проф. Овчаров.
През следващата година археологът смята да започне разкопаването на южното подградие на Перперикон. "Очаквам интересни находки в тази част на хълма, която е била заселена в римския период. Още при теренните обхождания установихме поне 7 сгради", каза проф. Овчаров.

В южното подградие той и екипа му са разкрили и градска чешма или фонтан, който е изключително сложно съоръжение с размери 5 на 6 метра и дълбочина 4,20 м. Три от стените на цистерната са изсечени в скалата, а четвъртата е представлявала зид от квадри, завършващ с корнизни фризове.
"Фонтанът има 2 канала. От единия е изтичала вода, а вторият е своеобразен преливник, непозволяващ на водохранилището да се препълни", поясни археологът. Той не изключва възможността съоръжението да се окаже римски храм на нимфите, но това щяло да стане ясно след разкопаването на целия район.


Един от 3-те храма от римската епоха, разкрити при разкопки на Перперикон, който е бил посветен на бог Митра


Римското съоръжение, което е възможно да се окаже храм на нимфите

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4982680

Hatshepsut

Перперикон - тайнственият свещен град


В последните години едно име често се споменава в медиите - Перперикон. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог Николай Овчаров. Въпреки това, малко се знае какво реално представлява то, каква е историята и значението му, а в следващите редове ще се опитаме да отговорим именно на тези въпроси.

Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 км от Кърджали, близо до Перперишката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през  1930 година, но мястото добива популярност вследствие на проучванията професор Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това - засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществтото. Стига се до там, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи.

Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, като основна причина за това е липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на уредите, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към бога Слънце.

Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се развил и  придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки Слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX - VI в. Пр.Хр., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.

През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище.  Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то.

Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел:

Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.


Олтарът на Дионис - археолозите твърдят, че в него са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания

През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV - I в.пр.Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.

Перперикон се състои от четири части: мощна крепост - Акропол; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква.  От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 г. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.

Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода - нещо, което ни подсказва, че била създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.

Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон  е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.

https://www.bulgarianhistory.org/bit-i-kultura/zada-lzhitelni-destinatsii/perperikon/

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Сребърни монети на цар Иван Александър намериха на Перперикон


Две сребърни монети на Иван Александър [1331-1371] са намерили археолози на Перперикон. Това е станало по време на разчистването на скалния град миналата седмица, съобщи проф. Николай Овчаров.
Той поясни, че в района на Велико Търново има много такива монети, но са рядкост за южните части на страната ни.
,,Находката ни препраща към 1343 година, когато Перперикон е превзет за няколко месеца и там има български гарнизон.

Монетите са в много добро състояние
и се предполага, че са били специално изпратени като заплати на гарнизона", коментира проф. Овчаров.
Вече започнаха разкопките на скалния град, които се провеждат за 17-а поредна година. Те ще продължат до средата на септември, като учените ще трябва да намерят северната порта и да приключат с акропола. След това археолозите планират да започнат работа по южното предградие. Предполага се, че това ще отнеме още поне десет години работа. До момента там са открити две гробници. Съвсем скоро ще бъдат издадени и няколко тома, посветени на архитектурата на Акропола и откритите над 6000 монети и над 100 оловни печати от византийския период.
За разкопките на Перперикон това лято са предвидени 220 000 лева, осигурени от националния бюджет, като учените разчитат и на помощта на община Кърджали.
В тази връзка проф. Овчаров припомни, че само за миналата година обектът е бил посетен от около 250 000 души, а от такси са събрани близо 200 000 лева.

Освен разкопките на скалния град, предстои и
голяма кампания по консервация и реставрация
на Перперикон. Проектът е по норвежка програма и е на стойност 1,5 млн. лв. Трябва да бъде реализиран до края на годината. Ще бъдат консервирани 20 големи сгради от античния и средновековния период, а крепостната стена ще бъде вдигната на височина от няколко метра. Кулата също ще бъде преобразена.
Паралелно с това ще се провеждат и разкопки на Мисионис край Търговище, като работата там ще е за трета поредна година. Най-интересната находка досега там е на рухнала кула, под която е намерен скелет с монети на султан Мурад.
 
https://www.monitor.bg/

Hatshepsut

Тази информация е от 2016г.

Храм с размерите на "Света София" се показва в Родопите


Поредно сензационно откритие в скалния град Перперикон направи екипът на проф. Николай Овчаров. В южния квартал от два месеца се работи по разкриването на гигантска трикорабна базилика - епископска катедрала от V в. Тя е била с монументална каменна колонада, масивни зидове от огромни блокове и красива украса. Фрагменти от стенописи показват, че храмът е бил и богато изографисан с фрески.
Предполага се, че при проучванията, които ще продължат и през септември, дължината на централната част, заедно с втория притвор и двора-атриум, ще  достигне 40 метра. Това прави църквата по-голяма от Старата митрополия в Несебър и съпоставима със столичната ,,Света София", Еленската и Беловската базилики, категоричен е професорът.
През ІХ в. църквата е преустроена в еднокорабна базилика, също с внушителни размери, и е продължила да функционира така до ХІV в., когато Перперикон е превзет от османските турци.
През последните дни археолозите започнаха проучването на отлично оформените гробове от средновековния период. Досега са обследвани над 30, като в много от тях се откриват великолепни накити - бронзови и позлатени наушници, обеци, пръстени и гривни. Намерен е и надгробен паметник: издълбан кръст с надпис на гръцки език наоколо.
Едно от погребенията изцяло се отличава от шистовите гробове от ХІІ-ХІV в. Става дума за отлично оформена в скалите гробница с идеално изработени покривни плочи. Тя се намира източно от апсидата на катедралата - място, което винаги е било предназначено за високопоставени духовници. Тъй като няма съмнение, че Голямата базилика на Перперикон е епископска катедрала със синтрон и амвон, нашата хипотеза е, че става дума за гробница на епископ, коментира проф. Овчаров.
При отварянето й в четвъртък сутринта се е показала идеално оформена камера, но в нея кости са липсвали. По принцип южната тераса на Перперикон е с много висока киселинност на почвата и кости почти не могат да се съхранят, обяснява археологът. Духовникът, погребан там, вероятно е бил облечен в монашеско расо, затова липсват други оцелели през вековете находки, предполага Овчаров.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=74588

Hatshepsut

Монети на Юстиниан Велики откриха на Перперикон


Със светлинно шоу и литургия на пловдивския митрополит Николай започва новият етап от разкопките в Перперикон през юли. От всички страни на новооткритата там най-голяма ранно-християнска базилика вече са разположени над 80 работници, набрани от околните села, които в следващите 3 месеца ще трябва да извадят на бял свят още тайни от историята на скалния град в Родопите. Ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров твърди, че разкритата на Перперикон църква е била главният храм на големия епископски център Родопи, описан в Псевдо-епифаниевия списък от VІІ в. Именно тази хипотеза предстои да бъде доказана при започващата мащабна археологическа кампания. Ще се търси и най-големият средновековен манастир в региона, в чийто център се предполага, че е била базиликата.

1 юли вече е обявен за Ден на Перперикон. В 21 ч. в събота ще бъде включено цялото художествено осветление на хълма в скалния град, а на олтара на Дионис

ще бъде изпълнен древен ритуал

за хилядите туристи от цял свят, които посещават археологическия комплекс, съобщи пред ,,Монитор" проф. Овчаров. Планира се денят на Перперикон да се провежда всяка година.

На 6 юли в 11 ч. Пловдивският митрополит Николай пък ще извърши тържествен водосвет на двете открити през юни от екипа на Овчаров средновековни църкви в землището на с. Добромирци, община Кирково. Очаква се да присъстват много официални лица, включително губернаторите на Пловдивска, Смолянска и Кърджалийска област. Както вече се знае, по тези места се търсят следи от последните години на патриарх Евтимий.

Миналата година проф. Овчаров и екипът му започнаха проучването на Южното подградие на Перперикон. Именно там бе разкрита най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите. Това беше и

голямата изненада на сезона

Грандиозната катедрала е в запазен вид, има цели колони, което ще позволи възстановяването й. Новооткритата църква е дълга 34 м и широка 14 м. Базиликата е построена през втората половина на V век. Абсолютно сигурно е, че това е епископски храм. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди, твърди Овчаров.

Трикорабната базилика е с притвор и атриум - двор, задължителен за раннохристиянските църкви. Засега са

открити следи от осем колони в него

Дворът е мястото, в което вярващите са влизали и са се причестявали преди началото на службата. В този си вид базиликата е съществувала около два века, след което е изоставена или западнала. През IX век е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 м и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала. Освен с монументална украса тя е била и стенописана.

Археолозите очакват да намерят помещения, свързани с култовата дейност в храма.

Предполага се, че църквата е била в центъра на голям манастир, който ще се търси, или се е намирала на един от главните площади на Перперикон.

Вече има интересни находки: монети на император Юстиниан Велики от VІ в. и на византийски императори от ХІІІ-ХІV в. Особено ценен е оловният печат от ХІ-ХІІ в., който може би е бил на един от епископите на Перперикон.

https://www.novjivot.info/2017/06/29/

Hatshepsut

Нови ценни археологически находки откриха в Перперикон


Уникални по рода си  археологически находки откриха край Перперикон. Историческата емблема на Източните Родопи разкрива нови важни данни за историята.  По думите на проф. Николай Овчаров става дума за обширен некропол от XIII-XIV век.

Край огромната базилика, която беше открита миналата година, археолозите намериха и град на мъртвите. Близо 100 саркофага показват как са били погребвани хората. Това е третият голям акропол на Перперикон и се намира в южното подградие на Скалния град. Другите два са край църквите в северния квартал и в Акропола - от другата страна на хълма, която вече е добре проучена и привлича все повече туристи.

,,Некрополът в южния квартал се намира близо до  най- голямата ранно-християнска базилика в Родопите от V-VI век, която през средновековния е била по-малка такава, но пак епископска. Гробовете са много добре оформени. Те наподобяват на античните саркофази, но в много по-груб вид, повечето са оформени с каменни стени и покрити с плочи. Много често те са  положени един върху друг, защото пространството, макар и голямо, е било недостатъчно, за да побере толкова много гробове от всички страни на средновековната църква" - обясни проф. Николай Овчаров.

Според него именно през периода XII-XIV в. се появява този некропол върху мястото, което някога е била  площадка от късноантичната епоха.  Проф. Овчаров уточни, че от миналата година досега са разкрити около 100 гроба. Той обясни, че през Средновековието е било много престижно, човек да бъде погребан близо до храма, даже местата са се продавали. Сред гробовете има и на мъже, и на жени, и детски. Очаква се в ,,Града на мъртвите" да има още стотици гробове.


Епископската базилика от V-VI век е с размери 35 а 14 м, като няколко пъти е била преустройвана - първо, през IX-XII век и по- късно - през XIII в., но въпреки това се е запазила като голяма сграда и през средновековния период. Археолозите очакват това лято да разкрият голям раннохристиянски център.

Още през първата седмица на проучванията през юни екипът на проф. Овчаров попадна и на първата сериозна находка - оловен печат от XI- XII в. От едната страна е изобразен св. Николай - светецът, покровител на епископа, а от другата - текст, който предстои да бъде разчетен. По думите на професора, най-вероятно става въпрос за печат на един от епископите на Перперикон и областта Ахридос. Намерени са още монети от епохата на император Юстиниян. В западната част на базиликата вече се очертават помещения и кладенец, открита е и част от колона.


Професорът припомни, че по време на проучванията през 2016 г. са разкрити 37 гроба и в тях са намерени много ценни и  интересни находки - наушници, обици, пръстени и други красиви накити. Един от разкритите гробове е с надгробна плоча, върху която са изсечени кръст и надписи на гръцки език.

''Тези  некрополи през XII-XIV век, които вече наброяват близо 500 от началото на проучванията на комплекса, показват, че Перперикон през средновековната епоха е бил многохиляден град, много от гражданите  били доста богати, имало е и аристократи. Скалният град е най-голямото населено място в Източните Родопи. Тази огромна базилика се оказа най-голямата, разкриваната до този момент в Родопите. Сега сме се насочили в секторите около нея. Очакваме там да излезе голям манастир, да има култови сгради, където са се извършвали кръщения. Очакваме да разкрием други жилищни сгради и евентуално - епископски дворец, защото, без съмнение, тази катедрала от V-VI век е била епископска църква" -  допълни Овчаров.

Вече втори месец продължават разкопките през  археологическия сезон на Перперикон. Работи се в южното подградие и се разкриват зоните около най-голямата ранно-християнска базилика в Родопите, на която екипът на проф. Овчаров попадна през 2016 година.

http://uspelite.bg/novi-tsenni-arheologicheski-nahodki-otkriha-v-perperikon-1

Hatshepsut

Изследователите на Перперикон откриха една от най-старите епископски резиденции в Европа


Една от най-старите епископски резиденции в Европа откриха изследователите на Перперикон. Тя е от периода на ранното християнство, когато епископите живеели скромно, без да афишират прекален лукс, обясни проф. Николай Овчаров. От началото на археологическия сезон на Перперикон досега са открити 130 ценни находки. Започва и изграждането на посетителски център, който трябва да е готов до 2019 г.
 
Преди 14 години археолозите откриват на Перперикон най-ранната църква, намерена в Родопите. Тя е епископска, от първите десетилетия на 5 в. и е свързана с мисията за покръстване на родопските траки. Сега близо до нея са намерени праг и стълбище, които водели до голяма сграда.

"Не остава никакво съмнение, че става дума за сградата, в която е живял епископът, служил в църквата. С две думи това е епископската резиденция. Това е една от най-ранните запазени епископски резиденции не само на Балканите, а въобще в Европа", съобщи археологът проф. Николай Овчаров.

В нашите земи до този момент са известни само две други епископски резиденции и те са в Северна България - в древния Доросторум, днешна Силистра, и в римския град Нове, до Свищов. Тази епископска резиденция отговаря на възгледите на ранното християнство, когато архиереите живеели, ако не в нищета, то поне без да демонстрират прекален лукс, обясни още проф. Овчаров.

"После започват да се изграждат тези грандиозни резиденции, които достигат до безумие в по-късните векове. Тази сграда, която ние разкрихме, отговаря на принципите на ранните векове, епископите да живеят без да афишират лукс", уточни археологът. 



Видео:

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izsledovatelite-na-perperikon-otkriha-edna-ot-naj-starite-episkopski-rezidencii-v-evropa-2111490

Hatshepsut

Уникална монета от цар Иван Асен II открита в Перперикон


7 от над 150 находки при разкопки в Перперикон показа археологът Николай Овчаров. Сред тях са три бронзови кръста като два са нагръдни, а единият е рамо с изображението на евангелиста Йоан, бронзово ключе за сандък със съкровище. Най-значимо от откритията обаче е монетата на Цар Иван Асен II. ,,Това е една изключително рядка находка. Монетите, които до този момент са открити в цяла България, са 27-28. Това е първото доказано българско монетосечене. Има спорове, че Калоян е пускал монета, това обаче е доказано за Иван Асен II, който, както знаем, разширява България почти на целия Балкански полуостров. От негово време има една златна монета, всички останали са билонови - медни със сребърно покритие, което рядко се запазва", разкри археологът.

Той посочи, че на едната страна на откритата преди два дни монета е изобразен Христос, а на другата самия Иван Асен II, който е коронясван от Св. Димитър- покровителят на Солун. ,,Имаме друга монета от Перперикон, на която самият Цар Иван Асен II коронясва синът на Теодор Комнин - Мануил. Това ни показва, че той е бил васал на българската корона през това време", обясни той и добави, че е доказано, че монетите са направени в солунската монетарница, което говори за силното влияние на България в Солун по време на управлението на Иван Асен II. Той добави, че откритата монета на Цар Иван Асен II в Перперикон е отглас от най-великите моменти от българската средновековна история - епохата на Цар Иван Асен II. Овчаров обясни, че находките ще бъдат показани през февруари в 2020 г. в София по време на изложбата, показваща постиженията на българската археология, а след това ще станат част от експозицията на музея в Кърджали.

https://debati.bg/unikalna-moneta-ot-tsar-ivan-asen-ii-otkrita-v-perperikon/

Hatshepsut

Реликварий с мощи на светец откриха на Перперикон


Кръст реликварий и рядка златно-сребърна монета с лика на император Алексей Първи Комнин откриха археолозите при разкопките на Перперикон. Находките бяха представени от проф. Николай Овчаров, който ръководи проучванията, в БТА. Той информира, че се очаква тази година те да продължат до 10 септември.

Проф. Овчаров разказа, че това е четвъртият поред затворен реликварий, който се открива при разкопките в близост до Голямата Базилика в Перперикон. По думите му досега били открити близо 30 такива кръста, но тъй като са били отворени, при тях учените не са могли да изследват каква е реликвата, която е била съхранявана в тях.

Овчаров заяви, че реликварият, който са открили, е бил много добре затворен и дори се е наложило със специална машинка да пробият един от нитовете, които го държат затворен. Археологът каза, че тепърва ще се проучва какво е прахообразното вещество, открито във въпросния кръст, който е изработен по традицията, характерна за Светите земи.

По думите му в останалите три затворени кръста, които са били открити досега, са намерени парче от дърво, за което се предполага, че е от Светия кръст, кост, както и косъм.

Другата ценна находка, която проф. Овчаров представи, е монетата от вида хиперперон. По думите му особеното в нея, е че златото представлява едва четири-пет карата, вместо 22. Той обясни, че останалото е сплав от сребро.

Проф. Овчаров обясни, че тази монета бележи пика на икономическата криза във Византия. Според него именно Перперикон е мястото, откъдето се е черпило част от златото, необходимо за осъществяването на реформите от страна на Алексей I Комнин.

По думите му все още могат да се видят част от галериите, където е било добивано златото, друга част се намират под срутища. Проф. Овчаров посочи, че средновековното име на града Хиперперакион, също се свързва с добива на злато и означава свръхогнен.

Проф. Овчаров представи монетата, на чиито страни са изобразени император Алексей и моментът на коронясването му от Св. Димитър, покровителят на Солун.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/krast-relikvariy-otkriha-pri-razkopkite-na-perperikon-snimki