Перпериконъ

[Nordwave]

Градът на траките се превръща в световна атракция

(Хенриета Костова и Галина Георгиева, вестник Арена)

Ти, велики господарю, ще покориш нови земи и ще създадеш огромно царство. Жрецът свещенодейства - излива вино върху огромна плоча, пламва огън. Пламъкът се извисява - силен и ярък. Това пророчество Александър Велики чува по нашите земи преди повече от 23 века, Прорицателят в храма на Дионис в Родопа планина е съперничело на най-прочутия в древността оракул - този в Делфи. Това разказва древният историк Херодот.

Свещеният град Перперикон - там е мястото, където е ставало чудото. Лесно е да се потопиш в магията на древните траки - трябват ти само здрави обувки и кола. Плюс хъс на авантюрист. Преживяването е по-вълнуващо от приключенията на Индиана Джоунс.

Малко преди Кърджали започват табелите за Перперикон. Пътят се катери през пасторални селца. Ухае на зрели ябълки и тютюневи ниви. Най-сетне ето го свещения Перперикон - славен и внушителен, въпреки че е обрасъл с гора и храсти.

Нов асфалтов път води до подножието на хълма. Отсечката е открита лично от президента Георги Първанов, който следи отблизо разкопките в района. Новият паркинг е претъпкан с автобуси и леки коли. Наоколо щъкат десетки любители на старините. Цените на услугите гонят европейските - 30 лева беседа на екскурзовод, 18 лева книжка за Перперикон, 50 стотинки ползване на тоалетна.

Най-запалените поемат веднага по тясната пътека нагоре. Стръмнината се минава неусетно - горе се извисяват величествените останки на хилядолетна славна история.

Вадим невероятен късмет - наш гид ще бъде не кой да е, а изследователят на Перперикон проф. Николай Овчаров. Машината на времето се завърта, пренасяме се в епохата на древните траки.

Стометров проход в скалите извежда до огромната зала с олтара, главна част на прорицалището на Дионис. Около него се оформя дворецът светилище. Гледката е грандиозна - наоколо каменни отломки, дълбоко долу се е ширнала равнината.

Около скалния жречески трон фотоапаратите щракат непрекъснато - сред светилището не е трудно да си представиш, че си древен герой, на когото жрецът вещае славни победи.

Златно време за Перперикон е римската епоха, 1-4 век. Тогава той се превръща в свещения скален град на траките, пазен от две стабилни крепости. Активни разкопки през последните две години се водят в най-високата част, крепостта акропол. Тук се минава на пръсти, иначе рискуваш да политнеш в дълбоките изкопи.

До 14 век Перперикон е духовен и военно-стратегически център. Само на 2 км оттук се намират най-богатите златни мини на Европа от времето на древността и средновековието. И днес някои търсачи на съкровища се промъкват по старите галерии, рискувайки живота си. От Перперикон са охранявани добивът и обработката на злато от мините. Неслучайно за града се водят няколко войни.

Един от най-драматичните периоди на Перперикон е фаталният 14 век. През 1362 г. насам тръгва емирът Орхан - баща на Мурад Завоевателя. Свещеният град е обсаден, цитаделата е последното убежище на хората от долината. Те се крият тук с имуществото и църковните светини. Вървим по каменна улица, останала непокътната. Тук още бродят духовете на ридаещите майки, повлекли децата си към крепостта в онези трагични дни. Останки от начупено оръжие показват откъде турците са нахлули в цитаделата. 50 натрошени кръста показват драмата на погрома.

Според законите на свещената война повечето жители на Перперикон са били избити, други отведени в робство. Два комплекта пранги свидетелстват за тежката участ на пленниците - точно копие на синджирите роби в народните песни. Една от страдалките е била робинята Кали от Перперикон, родопска красавица, продадена на остров Крит.

Това е краят на крепостта. През 17 век селата около Перперикон са напуснати от християнското население и колонизирани от турско население.

Мястото е истинска съкровищница на старини. Откритото досега е плод на 6-годишен труд, а разкопките ще продължат още десетилетия. Тепърва предстои консервацията на каменния град, изграждането на музей, на специално издигнати пътеки, за да не се повреждат руините.

Оттук всеки отнася спомен. Сувенири има за всеки вкус - вкаменелости, минерали, полускъпоценни камъни, ритуални чаши. Липсва само жертвеното вино - може би след година ще се сетят да предлагат и от него.

Филм за Перперикон подготвя телевизия Би Би Си, един от броевете на Нешънъл Джеографик ще бъде посветен на тракийското светилище. Това е шанс то да се превърне в едно от чудесата на Европа, а защо не и на света.

Втората спирка по тракийския маршрут в Родопите е светилището на Орфей. Пътят лъкатуши през бедните селца около Момчилград. Село Татул се е сгушило на височината, заобиколено от гори и възвишения с причудливи каменни образувания. Ако европеец попадне тук, ще помисли, че се е върнал поне в миналия век. Местните хора вече са свикнали с туристическата суетня.

Две тесни вити пътечки отвеждат до храма на легендарния певец. Светилището от II хилядолетие преди Христа се издига на върха на хълм. От трите посоки надолу са пропасти. Ако си куражлия да се изкачиш най-горе, сякаш увисваш между небето и земята.

Там, на най-високото, в масивната скала е издялан гробът на Орфей. Под него е изсечена още една дъговидна гробница. Според легендата тук почива в мир любимата на певеца Евридика. Свързаните с улей гробове сякаш символизират вечната връзка между влюбените.

Светилището на Орфей е ориентирано на изток-запад. Затова първите лъчи на слънцето огряват скалния гроб, последните лъчи пък се сбогуват с него. Тук си има ритуал - трябва да хвърлиш паричка в жертвеника, издълбан в скалата. Казват, че каквото си пожелаеш тук, сбъдвало се.

На Татул наистина легендите оживяват. Историята за смъртта на легендарния певец се разиграва пред очите ни като на филм. Ето го Орфей на поляната сред свещената горичка - свири и тъжи за любимата Евридика. Улучил е лош момент - празниците, посветени на бог Дионис. Изпаднали в екстаз жени нападат певеца. В него те виждат мъжа, когото са жадували и който ги е отритнал. Вбесени, весталките разкъсват Орфей на части.

Глас от небесата изрича проклятие: Ако слънцето огрее с лъчите си костите на Орфей, градът на жените убийци да бъде унищожен. Въпреки положените усилия, проклятието се сбъдва, близката река прелива и унищожава града на жените, отнели живота на най-прочутия певец на древността.

Неохотно се връщаме от легендата в реалността. Там, горе на върха, се чувстваш като избраник на Бога.

Има места, които задължително трябва да видиш, за да усетиш духа на древната ни земя. Такива са Перперикон и Татул, където легендите оживяват.

Почитателите на културата на траките задължително посещават и храма-утроба до с. Ненково, само на 20 км. от Кърджали. Мястото е безлюдно, високо в планината над хижа ,,Боровица", в скалистата местност Тангардък кая. Шокирани сме още на входа.

Той е оформен като вулва. Навътре се простира пещера с дълбочина 22 м. Първоначално кухината е била дълбока едва 16 м. Човешка ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която постоянно се стича вода. В южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Точно на обяд, през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Само през януари и февруари, когато слънцето се намира ниско на север, лъчът може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата.

https://yoradna.blogspot.com/2009/07/blog-post_2812.html

[Hatshepsut]

Перперикон

Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите. Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI - началото на V в. пр. Хр. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII - XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито - микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII - XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.

     Многобройните находки дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари" той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно". Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
     Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на IV в. Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V - VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики (527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини. Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон.
     От север и югоизток нахлуват други нашественици - славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на 7 в. току-що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена.
     Тази съдба не убягва и Перперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля. Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки-графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер - символичната игра "дама" и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон.
     Със стабилизацията на Византия през IX в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта добива отново важно значение през XIII - XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. А през 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос.
     Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII - XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението.
     Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г.. Гражданската война от 1341 - 1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на Перперикон. Но, според открит турски регистър от 1626 / 1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия облик.

http://www.perperikon-bg.hit.bg

[Hatshepsut]

Перперикон/Perperikon

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Археологическият екип на проф. Николай Овчаров е открил първите епиграфски сведения от 4-5 и 16-17 век за Перперикон.

Става въпрос за 2 надгробни паметника с латински надписи, както и за оловен печат.

Археолозите са открили и римски път в южната част на Перперикон, съобщи по време на пресконференция проф. Николай Овчаров.

В началото на август археолозите са получили сигнали от местни жители, че на около 1 км. в ниската част на южното подножие на Перперикон е засечен фрагмент от път.

Този път от римската епоха е бил търсен дълго време при експедициите. Той е в посока Изток - Запад и е свързан с Вие Егнация.

Пътят минава покрай река Арда и на около 5 км. прави разклонение и достига до самия град Перперикон.

Фрагмент от 30-40 метра е засечен в гората от местни жители, обясни проф. Овчаров.

Той и екипът му са разкрили този фрагмент и до него са попаднали на нещо като занаятчийска работилница. В нея са открили определените места за обработка на метал.

Разкритието е датирано от 4-5 век сл. Христа. Това е периода на разцвет на Перперикон.

В хода на проучването няколко човека са обходили околността и на 50-100 метра е бил открит първият фрагмент на надпис.
За 15-20 мин. излязоха още 2-3 фрагмента, разказа проф. Овчаров.

Фрагментите от текстове са били издълбани в камък, но са на повърхността на земята, а не под нея.

Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.

Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света.

Фрагментарните надписи са от различни времена, което се вижда и на пръв поглед, обясни проф. Овчаров. Те са изписани с високи стройни букви, които приличат на антични латински или старогръцки.

За да сме сигурни обаче, трябваше да се обърнем към необходимите специалисти.
Перперикон покрива 6000-годишна история. Изисква огромен екип на специалисти.
Използваме услугите на повече от 15 човека експерти - епиграфи, археолози от различни епохи, изследователи на костите, разказва още Овчаров.

Професор Василка Герасимова, старши научен сътрудник в НИМ и професор в НБУ, е най-добрият специалист по латинската епиграфика. Има много награди и повече от 300 публикации", посочи Овчаров.

Тя е датирала паметниците, като най-старият е определен от 4-5 век., а най-късният от 15-16 век.

Д-р Здравко Димитров, който е специалист по антична археология, обясни, че паметниците са 2 и са написани на латински език. Датират се от късноантичната епоха. Това са първите епиграфски сведения, които касаят Перперикон и са намерени в самия обект.

Първият надпис е от надгробна плоча. На него е изписано името Юлиус Икогноме Тайменос (Таймес).

Д-р Здравко Димитров обясни, че това е известно име от провинция Дакия. За произхода на починалия човек е ясно, че не е от местните траки. Има сирийски произход и идва от южния край на Мала Азия и Близкия Изток.

На Перперикон са живели и малоазийски или сирийски преселници, категорични са археолозите. Данните показват, че те не са били обикновени хора, а каменоделци, занаятчии, търговци, които притежават значителни богатства.

Това като цяло говори за сериозните икономически и стопански функции на Перперикон от този период.

Вторият надпис е с по-нисък релеф и по-трудно се чете. Надписът е двуреден и отново е от надгробен паметник. Написан е на латински език и датировката му също сочи към 4-5 век.

На него се чете: ,,В памет на Наталис, който живя...." Не е ясно обаче колко години точно е живял погребаният, защото камъкът е счупен.

Археолозите обясниха, че тези паметници са от един от най-големите разцвети в Перперикон. Става дума за периода от 3-4 век и края на 4 и целия 5 век - християнизацията.

В този период Перперикон е бил голям градски център. Откритите в него археологически паметници говорят за поне 100-тина години по-ранно развитие на градската структура, обясняват специалистите.

,,Имаме само хипотези как се е казвал този град по това време. До момента нямаме точни сведения", обясни Димитров.

Той разказа и че при всички досегашни проучвания са открити 30-32 сгради - великолепно планирани улици, ориентирани изток-запад и север-юг. След 4 век този център преодолява кризата на нашествията на готите и продължава разцвета си, обясни Д-р Димитров.

Най-крайният надпис (този, който е намерен най-далеч от римския път и Перперикон) предизвиква доста съмнения в екипа на проф. Николай Овчаров.

,,Буквите можеха да се тълкуват и като такива от съвременността, написани от овчарчета от преди 50 години, например", обясни проф. Овчаров.

В последствие обаче надписът е датиран от 16-17 век и със сигурност на него се разчита християнското име Козма. Не е ясно обаче дали е българско или гръцко, защото и двете се пишат по един и същи начин, обясни Овчаров.

В края на 14 век Перперикон е превзет след тежка обсада от Османските турци. В продължение на 20-30 години там се поддържа турски гарнизон. Старата антична крепост се изоставя. В южното подножие обаче животът продължава. Там при предишни разкопки е открит и малък параклис от 16-17 век, който вероятно е бил изграден по времето на Сюлейман Великолепни и се намира на мястото на по-голяма църква.

Исторически извори свидетелстват за това, че през 1627 г. селото Каралар (най-близкоразположено до подножието на Перперикон) било населено с ханета т.е. с християнски семейства, обясни Овчаров.

Тогава настъпва времето на големите потурчвания и помохамеданчвания. Не е ясно какво е станало с най-близкото село. Откритият надпис е първото документално доказателство от последния и най-важния период на Перперикон, който е и най-слабо осветен.

Буквално преди дни археолозите са се натъкнали и на интересен оловен печат, на който се чете името на Муселий Бакуриани от 11 век.

Това е втори печат на този Муселий, съобщи Овчаров и уточни, че това е една от най-важните фамилии Бакуриани.

Той разказа още, че Бачковският манастир е създаден точно през 11 век от братята Григорий и Базий Бакуриани. Познати са още 2 лица с тази фамилия - Сергий и Муселий Бакуриани.

Тези ,,визитни картички", който археолозите са открили ги водят до заключението, че Муселий е син на Григорий - основателят на Бачковския манастир.

В книга в манастира са намерени описи на много от имотите, които притежава църквата - сред тях са и 2 села в близост до Перперикон. Археолозите предполагат, че фамилията Бакуриани е имала имоти и земи в Източните Родопи.

Експертите припомниха, че в областния център под Перперикон са открити повече от 150 подобни оловни печати, цялата кореспонденция, много частни имения, част от които вероятно са били собсвеност на Бакуриани и по-късно са били предадени на бачковската обител.

,,Тези данни изведнъж добиха физически вид, а не само на документи", коментира Овчаров и изрази голямото задоволство на екипа от новооткритите паметници.

Той посочи, че разкопките продължават до средата на септември и заяви категорично, че Перперикон е един от най-важните археологически обекти през последните години в България.

На въпрос къде ще бъдат изложени новооткритите предмети, Овчаров посочи, че всичко отива в регионалния исторически музей в Кърджали.

,,Имаме предложение от президента Георги Първанов през есента в сградата на президентството да бъде направена една изложба. Тя ще бъде нещо като ден на отворените врати с изложба на Перперикон и неговите сензации. Вероятно ще бъде към края на октомври", посочи Овчаров.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Грузински аристократ управлявал Перперикон

Истинска сензация направи екипът на проф. Николай Овчаров в Перперикон. Археолозите откриха оловен печат от края на ХI век, на който е изписано името на византийския сановник Муселий Бакуриани. Той е син на прочутия основател на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

Знатната грузинска фамилия е притежавала обширни имоти в Ахридос (Източните Родопи). Не е изключено Муселий Бакуриани да е бил един от управителите на средновековния Перперикон, смята проф. Овчаров.

След десет години проучвания Перперикон вече има и "писмена" история, обяви българският Индиана Джоунс. Новооткритите каменни надписи представят града като значителен търговски и стопански център в Източните Родопи през IV и V век. Първият е на латински език от IV-V век с името на Юлиус Тейменос. То е малоазийско или сирийско по произход и показва, че става дума за преселник от Памфилия или Сирия.

Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис. Това свидетелства, че на фона на общия упадък и варварските нашествия през тази епоха античният град е бил процъфтяващ икономически център благодарение преди всичко на златодобива.

Третият надпис е от ХVII век и на него се разчита името "Козма", което е доказателство, че след превземането на крепостта през 1361 г. от османлиите край него продължава да съществува християнско селище.

Източник

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Преселници от Египет живели в Перперикон

Открити са първи епиграфски паметници на Перперикон, които са датирани през втората половина на III в. Всички са на латински език, сочи експертизата, направена от проф. Василка Герасимова - един от най-големите български специалисти по антични паметници. На тези важни артефакти екипът на проф. Николай Овчаров попада при разкопките на Перперикон в близост до открития това лято римски път с разклонение за Скалния град. Така вече римският некропол на Перперикон е локализиран и тепърва ще бъде проучен, смята археологът. "Чрез разчетените надписи вече имаме имена на хора, които са живели на Перперикон", твърди археологът.
Първият надпис съдържа името Амониус, което произхожда от Египет. "Името се появява за първи път в пределите на България. Може би покойникът, за когото е бил предназначен паметник, да е кръстен на египетския бог Амон-Ра", предполага проф. Овчаров. Според него това доказва, че в района е бил разпространен култът към божеството на фараоните и че в Перперикон са живеели преселници от Египет, Сирия, Либия. Вторият надпис е с релеф на името Юлиус Темейнос, което е сирийско или малоазийско. Овчаров смята, че може би става дума и за войници - ветерани от римската войска, които след 25-годишна служба имали право да се заселват в различни места на империята. Намерен е и друг надгробен надпис от два реда, който обаче е по-труден за разчитане, защото е строшен и на него личат само първите две букви. Освен тези паметници от III в. има и християнски погребения от IV век, за което свидетелстват надрасканите върху камъните кръстчета. Разчитането на надписите доказва, че по това време Перперикон е бил един много важен административен, търговски и занаятчийски център, където са заселвани хора от цялата Римска империя и най-вече от нейната източна част.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-13&article=313348

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Нови находки на Перперикон


Проф. Николай Овчаров показва намерена горна част от римска лампа от III век
с релеф на полугола танцьорка, която развява шал

Каменен човешки идол от V хилядолетие пр.Хр., бронзова брадва от късната бронзова епоха и тракийски боен нож са последните открития на Перперикон.

Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от БТА. Още в първия ден на разкопките беше открит медицински инструмент от Римската епоха, датиращ от II-IV век, посочи Овчаров. Предметът с името кадуцей е бил използван от древните лекари за вадене на паразитен червей, който влиза под кожата на човека и ако се разпространи, може да доведе до летален край. Паразитът се е вадел с острата част на ножа, а с шпатулата в другия край нараненото място е било почиствано.

Друг уникален предмет, намерен през последните дни, е част от римска лампа от III век, с изключително интересно изображение на полугола танцьорка, развяваща шал над главата си.

Открихме антични монети от III-IV век, който е период на голям разцвет на Перперикон. Намерени са и два предмета от Средновековието - фина част от сребърна диадема и сребърна монета на цар Иван Александър [1331-1371 г.] със сина му Михаил [Асен].
Откритията са важни, защото са нетипични за тези части на България и са доказателство за присъствието българи през 1343 година, добави археологът.

Овчаров категорично заяви, че проучванията доказват, че Перперикон е най-големият град в Родопите като цяло и един от най-големите градове на Балканския полуостров през Античността и Средновековието.

Това е място с 6500 - 7 хиляди годишна история от Каменната епоха до края на Средновековието. Площта на Перперикон с подградията от север и от юг е повече от 240 дка. Тази година разкопките продължават със субсидии от 118 хиляди лева, което ще позволи да се работи три месеца с повече от 100 -110 човека.

http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-6923853

Проф. Николай Овчаров представи находки от различни епохи, открити на Перперикон

София. Перперикон е един огромен култов и религиозен център, ползван за добив на злато в по-късно време. Това каза на пресконференция проф. Николай Овчаров, предаде репортер на Агенция "Фокус". По този начин археологът отговори на коментари от последните дни, че Перперикон е "малко антично и средновековно градче". Проф. Овчаров представи находки от различни епохи, открити на Перперикон.
Една от находките е каменен идол от каменно-медната епоха преди 6000 години. Намерена е бронзова брадва от късната бронзова епоха XV-XIV в.пр.Хр. Предмет от Античността е т.нар. махайра [μαχαιρα], представляваща тракийски боен нож. Още в първия ден на разкопките тази година е намерен предмет, който след консултации между евродепутата Антония Първанова и директора на ВМА ген. Стоян Тонев, се е оказало, че е медицински инструмент, използван от древните лекари в римската епоха. Инструментът, е датиран към II-IV век и се е използвал за премахване на паразитен червей, влязъл под кожата.
Друга находка е горната част на римска лампа от III век, върху която има релефно изображение на полугола танцьорка, развяла шал. Сюжетът на лампата е еротичен, като тя е атически внос от времето, когато римляните завоюват Балканския полуостров. Лампата е правена на калъп.
При проучванията са открити и два предмета от Средновековието. Единият е много финна част, елемент от сребърна диадема с филиграми. Вторият е сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил. Тя е важна, защото българските монети в Родопите са много редки, обясни археологът.
"Тази година много силно излизат античните монети, антични паметници от III-IV век, когато е един от периодите на голям разцвет на Перперикон", посочи проф. Овчаров.

http://www.focus-news.net/?id=n1431013

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Две гробници разкри Николай Овчаров на Перперикон

Две гробници на тракийски владетели от XI-X век преди Христа, подобни на тази на Татул, е разкрил професор Николай Овчаров при разкопките на Перперикон. Датировката той определил по намерените керамики, характерни за края на бронзовата и началото на желязната епоха. Освен тях при разкопките изкочила и бронзова монета с лика на Александър Македонски, датирана към IV век преди Христа. Това красноречиво говорело, че този гроб е бил почитан не само по време на създаването му, но и през последващите същинска тракийска и антична епохи. При отклоняването на туристическата пътека за Акропола на скалния град заради разкопките, които продължават усилено, археолозите попаднали на гробниците. Разположена е в положение Изток-Запад като лицето на погребания е гледало към изгряващото слънце, което недвусмислено говори за тракийския култ към слънцето. Въпреки аналогичното с това на християнските гробове разположение е изключено те да са християнски, каза проф. Овчаров. При разкопките излезли и фрагменти от преносими огнища, следи от обгаряния, което пък говорело за ритуалите и жертвоприношенията, които са правени. А те били свързани с обожествяването на погребания [хероизация]. Информацията е на Дарик радио. /БГНЕС /

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3233411

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Скален котлон от 3-4 век открит на Перперикон Скален котлон, прототип на днешните готварски печки, откри на Перперикон археологът Николай Овчаров. Находката е датирана към 3-4 век и представлява оформен скален къс с камера в долната част и два кръгли отвора в горната. В камерата се е слагала жарава, а върху кръглите отвори са поставяни съдовете.

"Нагрявал се е камъкът, нажежавал се въздухът, а оттам и гърнетата, поставяни върху античната печка. Спокойно можем да наречем находката котлон или по-скоро - прототип на съвременните котлони", убеден е проф. Овчаров.

Николай Овчаров направи равносметка на продължилото близо 4 месеца археологическо лято. Според него откритието на тази година е връзката между двореца-светилище и акропола. Проучени са близо 100 метра крепостна стена, строени през различни периоди. Тя е дебела 3 метра и е свидетелство за това, че на Перперикон е разкрита най-мощната антична крепост в Родопите от Римския период - втората половина на 3-ти век след Христа. Скалното укрепление опасва двореца-светилище, където се намира античният храм, за който се твърди, че е храмът на Дионис.

По думите на Овчаров, две са били функциите на Перперикон - култова и контролираща златодобива, който през онези векове процъфтявал.

Стотици са находките, които екипът на проф. Овчаров разкри през тази година на Перперикон. Сред тях са римска лампа с изображение на гола танцьорка, най-старото изображение на кукер по българските земи от 13 век, сребърни и бронзови накити, оловни печати, сред които и този на патриция Теодорокан, събирал войска на Перперикон, за да завладее Плиска и Преслав, двете скални гробници, едната от които е като тази на Татул. http://bolgari.net

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Нови "загадки" изровиха на Перперикон

За първи път пред българската общественост бяха показани две уникални находки, открити на Перперикон през 2010 г.

След продължителна реставрация проф. Николай Овчаров представи уникален средновековен печат и аграфа - накит за горната част на дреха.

Двете находки са открити в североизточния ъгъл на Акропола в Перперикон.

Аграфата е церемониално украшение, което показва ранга на носещия го, а в случая става въпрос за женска аграфа.

Накитът се датира от III-IV век, в периода на римското развитие на Перперикон.

Украшението е изработено от бронз, а централната му част е запълнена с бяла стъклена паста, в която са монтирани 12 изключително фини лъчови звездички.

Химиците все още се чудят как са направени, отбеляза проф. Николай Овчаров и обясни, че тази част на украшението прилича на звездно небе.

Втората находка представлява пирамидален печат, който вероятно е личният печат на владетеля на Перперикон през X-XI век.

Отпечатващата му част е направена от кост, с изобразен лъв в движение, който, по думите на проф. Овчаров прилича на друг символ - на старозагорския лъв от X век.

Този печат се датира от X-XI век.

Пирамидалният му обков за закачване е от чисто сребро.

Това е петият подобен печат, намиран по нашите земи. Другите печати произхождат от Симеоновата столица Велики Преслав.

Традицията на тези печати, които са лични, според изследователите идва отпреди новата ера и преминават в римската и във византийската епоха, обясни археологът.

Той е убеден, че в случая става дума за византийски печат, който е бил притежание на висш военен сановник.

Проф. Овчаров го свързва с друга находка  - оловен печат на патриция Теодориан.

Тези две находки, по думите на учения, потвърждават блясъка, който е имал Перперикон през римската епоха, когато скалният град на траките е бил най-важният в Родопите през средновековния период.

Проф. Овчаров изрази надеждата, че за археологията 2011 година ще бъде по-успешна от предходната.

,,Има сигнали, че през 2011 г. българското правителство ще има по-специално отношение към културно-историческите обекти.", заяви той.

По думите му вчера е излязла книга от Националния комитет за българските символи, с десетте най-големи български символи, сред които се намира и Перперикон.

Археологът съобщи още, че на  1 март в ЕП ще има честване на националния ни празник 3 март, на който ще присъства и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, както и всички български евродепутати.

По време на честването, ще бъде излъчен специален филм с акцент върху Перперикон и светилището на Орфей.

,,Започва трудна година под егидата на избори, но смятам, че България трябва да се грижи за своето минало.", каза в заключение проф. Овчаров.

http://www.ittechnews.info/2011/01/blog-post_24.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Готски амулет със свастика на Один откриха в Перперикон


Николай Овчаров © Снимка: DarikNews.bg

Оловен амулет с правилна свастика (пречупен кръст) и рунни знаци, принадлежали на готски войн, участвал в превземането и опожаряването на Перперикон от германските племена в края на IV век, разкри при разкопките на скалния град ръководителят им проф. Николай Овчаров, пише "Дарик".

Това се случило през пролетта, а на находката попаднал човек от охраната на обекта. А в първия ден на тазгодишното археологическо лято, археологът попаднал на бронзово кръстче от X-XI век, подобно на това, което той намери миналото лято на Клисе башъ.

Амулетът представлява оловна плочка с размери 2 см на 2 см. Върху едната й страна има правилна свастика и неясни засега знаци, а от другата руна. "Вече сме намирали находки, свързани с опожаряването на Перперикон, станало след 376 година, когато готите разбиват римляните и убиват римския император Валент (364-378)", каза проф. Николай Овчаров.

По думите му, тогава скалният град загива, но само 20 години по-късно, "като птицата феникс възкръсва от пепелта, но вече като християнски център". Според археолога готското нашествие от края на IV век е финалът на езическото минало на Перперикон и началото на християнския му период при мисията на "Никета Ремесиански".

Една от хипотезите на проф. Овчаров е, че правилната свастика - символ на слънцето и кръговрата на живота, е изображение на един от двата върховни германски бога - Один. Към тази аналогия отвеждал и рунният знака от друга страна на амулета.
 
По думите на археолога това, че амулетът е от олово, също носело символно значение, защото е свързан с вярата на древните, че металът изтегля злите сили. Готите са използвали апотропичните (защитните) сили на оловото, каза още Николай Овчаров.

Като основна цел на тазгодишните разкопки той посочи разкриването на североизточния ъгъл на Перперикон, където по аналогия с югозападния е имало базиликова кула. Проучването на целия източен център е стъпка към финала на една голяма задача - пълното възстановяване на акропола и двореца на скалния град в рамките на 1-2 години, каза Овчаров.

Финансовият ресурс за тазгодишните разкопки се запазвал като миналогодишния - около 180,000 лева.

Археологическото лято ще продължи до септември и в него ще бъдат заети около 100 работници.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха два оловни печата в Перперикон


Двата оловни печата, намерени в крепостта на Перперикон

Два оловни печата, намерени в крепостта на Перперикон, локализират една от най-големите епископии в Родопите от десети-дванайсети век. Това съобщи на пресконференция проф. Николай Овчаров.

При разкопките на Перперикон през това лято археолозите са попаднали на двата печата на Константин - епископ на Ахридос. По думите на Овчаров находките показват връзката между отделните духовни и административни звена в една византийска област.

Археологът обясни, че за историците печатите са ценни, тъй като носят информация за собствениците им. Те са като своеобразни "визитни картички" на аристократите през Средновековието, с които те скрепвали писмата си, отбеляза Овчаров, цитиран от БТА.

Печатите на епископ Константин са били открити в административно-обществена сграда в крепостта на Перперикон. Няма съмнение, че от това място се е водила кореспонденция с манастира - център на епископията, намиращ се на разстояние 20 км, днес на територията на Кърджали, каза Овчаров.

Според хипотезите на историка административната сграда, в която са открити печатите, може да е била допълнителна резиденция на епископите на Ахридос. Друго предположение е, че от епископския манастир са пращали до това място различна кореспонденция до гражданския и военен управител на Перперикон.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nahodka-ot-perperikon-razkriva-misteriqta-okolo-srednovekovna-episkopiq-762414

[Hatshepsut]

Скалният град бил седалище на византийски архиепископ

От Перперикон вероятно е започнало покръстването на Родопите в края на IV век, разкри археологът Николай Овчаров. В късноантична църква, която археолозите наричан ,,базилика №2", е бил открит трон, за който се предполага, че е принадлежал на самия Никита Ремесиански – човека, отговорен за християнизацията на непокорното тракийско племе беси. Преди да станат християни, бесите били известни със своя култ към Дионис и поддържали негово светилище, известно из целия античен свят. Николай Овчаров предполага, че храмът на Дионис също се намира в Перперикон. Така от важно езическо светилище 7000-годишният град се превърнал в първия център на християнството в Родопите.

Важната религиозна роля на селището личи и от последните находки от този археологически сезон – византийски архиепископски печати, които доказват, че в епохата на класическа Византия – X-XIII век, Перперикон е център на цяла архиепископия. Николай Овчаров предполага, че става въпрос за мистериозната църковна област Ахридос. Доказателства за това има и в намиращия се наблизо манастир ,,Св. Йоан Предтеча". Разкопките на Перперикон са в разгара си и ще продължат до края на септември. Археолозите се надяват догодина да разкрият и последната непозната част от града – самия център на Акропола, който сега стои като един непроучен остров с размер 70 на 70 метра. Общината ще кандидатства за проект за цялостна реставрация и консервация на руините. Николай Овчаров заяви, че според него би било подходящо стените на Перперикон да се издигнат до 4-5 метра. Археологът не е привърженик на реставрацията до зъбер - като на Царевец, но смята, че все пак има възможност за намеса, така че да се възстанови поне донякъде обликът на средновековния град. В плановете на учените влиза и вдигането на паднали каменни блокове от двореца светилище – предполагаемия храм на Дионис. Така ще може да се възстанови обликът му от късната античност.

В момента учените проучват сграда, за която се смята, че може да е била резиденция на самия архиепископ. Николай Овчаров обясни, че в България няма толкова добре документирани административни сгради. Точно там са открити печатите, които през Средновековието служат като своеобразни визитки на притежателите си и така показват с кого те са си водели кореспонденция. Археолозите планират да представят новите находки на откриващия се след седмица международен конгрес по византийски изследвания в София.

http://bg.time.mk/read/38b781a7be/8f0c8a342e/index.html

Перперикон - мощен християнски център на Средновековието

Перперикон е бил мощен християнски център в периода на Средновековието, стана ясно от думите на проф. Николай Овчаров, който представи на пресконференция 2 оловни печата на Константин, епископ на Ахридос.

В монументална сграда в Южния сектор археолозите попадат на монети и керамика от X, XI и XII век.

От досегашните открития на археолозите става ясно, че именно от Переперикон започва християнството в Родопите. Преди години е открита така наречената Базилика номер 2.

Според професор Николай Овчаров освен, че е бил център на християнството Перперикон е бил важен и заради близките до него златни рудници, които тепърва ще бъдат проучени от археолозите. В подножието е открит областен център, който е осъществявал мощна кореспонденция, по думите на Николай Овчаров, с Константинопол.

Средновековната история на Перперикон е много богата, категоричен е той. В момента археолозите проучват 10 погребения от преди 1000 години.

Най-интересно е погребението на майка с едногодишно дете, което тя е прегърнала в скута си. Детето е на около годинка, има и млечни зъби. Впечатляваща е позата, в която са погребани - като Богородица с младенеца.

Тази година около 2000 квадратни метра ще бъдат разкрити, обясни още проф. Николай Овчаров. Вече втори месец текат археологическите проучвания на Перперикон.

Те ще продължат до 25 септември. 120-130 души се опитват да разкрият тайнствата на Перперикон.

Само за този уикенд хиляди туристи са посетили крепостта. Идеята на археолозите е Перперикон да се превърне в истински туристически обект, където туристите да могат да се разхождат по улиците и площадите, да влизат в храмовете, а анимация да ги връща към историческите събития, случили се през древността.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=539533

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Екипът на проф. Н.Овчаров откри "Мадоната от Перперикон"

Екипът на проф. Николай Овчаров откри на Перперикон скелети на млада жена с дете в ръцете. Майката и детето са в молитвена поза, така, както се изобразяват на иконите Богородица и младенеца, съобщава ,,Нов живот". Преди три години Овчаров е открил подобен гроб в некропола край русенското село Нисово. Според археологическите данни и етнографските извори селото изчезнало при чумната епидемия през XVIII век. Подобна е ситуацията и с гроба от Перперикон, но той е много по-ранен, коментира археологът. Той датира останките в периода Х-ХII век. Основание за това му дава фактът, че е разположен върху стара базилика от IV-V век, а върху него са зидовете на средновековна църква от ХII-XV век, предаде КРОСС.

Гробът е намерен в северната част на базиликата в Акропола на Перперикон, част е от некропол с повече от 70 гроба отрити досега. Базиликата е проучвана от Иван Балкански преди почти 30 години, но тази част, където сега е открито погребението, не е довършена.

Става дума за младо момиче – 17-18 - годишно, върху лявата ръка на което е положено тяло на бебе, докато дясната е по тялото. Десният крайник на жената е унищожен от зида, вдигнат върху гроба, казва археологът.

Според Николай Овчаров при подобни погребения е съществувала традиция, макар и рядка, да се прави нещо като образ на молитва. Възможно е да се е търсила и християнската символика, както при Исус Христос в обятията на Богородица след свалянето от кръста.

Когато открили костите, учените предположили, че става въпрос за новородено, а майката е починала при раждането. След това откриват, че са запазени част от млечните зъби на детето, което ги навежда на мисълта, че двамата вероятно са починали от епидемия.

В краката на трупа има части от кости на друго погребение, вероятно преди това в камерата е имало друг мъртвец, практика която се използва и до днес. Това е много интересна находка, която допълва представите ни за живота през Х-ХII век , коментира Овчаров.

Археолозите продължават разкопките в източната и южната част на Акропола там, където е връзката му с двореца-светилище. В южната част са открили голяма сграда, изсечена в скалите. Разкрит е и склад към нея от късноантичната епоха - IV-V век, в който са намерени досега три питоса (делви). В тях древните съхранявали зърно и вино.

Проучването на сградата ще продължи, защото вероятно достига до голяма дълбочина, уточни проф. Овчаров.

http://bg.time.mk/read/38b781a7be/b7f70b89db/index.html


,,Мадоната с младенеца'' в Перперикон

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Мощи на светец в Перперикон


Проф. Николай Овчаров показва кръста реликварий от Перперикон

Отвориха кръст ковчеже от V век, тестове казват дали има коса от мъченик

Перперикон също може да извади мощи в битката за туристи. Уникален кръст ковчеже откри проф. Николай Овчаров на скалното светилище. След отварянето на реликвария вътре не бе намерена пръст, а 2 тънки влакънца. "Трудно е да се каже какво е това.
Може да е конец от тъкан на плащаница или косъм, но това ще се потвърди след лабораторно изследване", обясни проф. Овчаров. По думите му подобен кръст с косми от косата на Богородица е бил любимият амулет на Карл Велики (768-814).

Реликвата от Перперикон е напълно запазена и засега се датира от V-VI век. Археологът и екипът му се натъкнали на находката преди 2-3 дни в антична сграда на южния склон на Перперикон между Акропола и Двореца, обясни проф. Николай Овчаров. Той припомни, че в горния слой на сградата, използвана през Средновековието, Х-ХII в., неотдавна специалистите са намерили и два печата на Константин, архиепископа на областта Ахридос.


Бронзовият кръст ковчеже бе херметически затворен. "Той има форма на кръст. Изработен е от античен бронз с наситен зелен цвят. Върху него се забелязва семпла украса с т. нар. птиче око, характерна украса за ранното християнство - V-VI век", поясни археологът. Върху кръста бяха открити парченце дърво, което предполага, че може да е съхраняван и в кутия. По мнението на специалистите подобни реликви традиционно са се носели и на верижка като амулет.
В такива кръстове са се съхранявали частици от мощите на светци. През Средновековието в целия християнски свят е било широко разпространено в подобни мощехранителници да се пазят костици от светец, парченца от тъкан, косъм от косата на Богородица, сълза, капка кръв от Спасителя и др.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=379480

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха античен тракийски храм на Перперикон


Открият античен храм е врязан в скалите
Снимка: БГНЕС

Ново доказателство, че Перперикон е едно от големите светилища в античния свят откриха археолозите. Екипът на проф. Николай Овчаров намери добре запазен античен храм, в който могат да се проследят култовите практики на древните траки.
Той е свързан с проученото преди години голямо светилище, за което се предполага, че е било известното в античността прорицалище на бог Дионис, съобщи БНТ.

 Според древните извори в него Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.) е получил предсказанието, че ще завладее света. Открият античен храм е врязан в скалите. В тях са издълбани и две ниши, в които е имало каменни изображения. Едното от тях - на тракийския конник, археолозите откриха при разчистването на руините. В центъра е запазен кръгъл олтар - ексхара, върху който се е извършвал огнен ритуал.

 В храма са били принасяни и жертви. В стените има издялани каменни скоби, за които те са били вързвани, а на ода - улеи, по които се е стичала кръвта. "Наистина можем да направим тълкование, че на този олтар, на който е пален огън, са принасяне и кървави жертви - тоест принасяни са в жертва животни. Не съм привърженик на човешките жертвоприношения, макар че в изворите да е споменавано за човешки жертвоприношение при траките", обяснява проф. Овчаров.

 Вътре в храма са открити и част от предметите, използвани при жертвоприношенията. Сред тях е и голям планински кристал. Сградата е свързана с дълъг 15 метра каменен проход с голямото светилище на Дионис.

 През средновековието античният храм се използва като представителна сграда от християнските духовници. Доказателство за това са откритите в сградата оловни печати на двама от епископите на Ахридос - средновековната епископия, обхващала Източните Родопи.

http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-antichen-hram-9520940