• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 December 2019, 19:58:41

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11001
  • Total Topics: 1188
  • Online Today: 285
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

Одринската черква

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 07:37:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нов живот за българските църкви в Турция


Министърът на културата проф. Стефан Данаилов откри на 7 януари 2008 г. в българския храм ,,Св. Георги" в Одрин библиотека и постоянна експозиция под надслов ,,Делници и празници на българите в Одринска Тракия".

Същия ден той обяви официално началото на възстановителните дейности по реставрацията на другата българска църква в Одрин - ,,Св. св. Константин и Елена". От нея са останали само руини. За всеобща радост вече са налице необходимите разрешения за реставрацията й.

 

Пътят към Одрин

 Три месеца преди това тръгвам рано сутринта с автобус от Бургас. Този път съм си казала, че не искам предварително да знам къде отивам. Все пак от единствения ден, който отделям за почивка, очаквам само приятни изненади. Начинаеща екскурзоводка срича от няколко листа историята на Турция. Не ми е ясно какво точно виждам през прозорците и накъде сме се запътили, но научавам какво е казал Карл Маркс за Истанбул и колко туристи посещават третата по големина страна в Европа. Както и че на всеки 32 години Турция се удвоява, вероятно населението в нея...

Когато вече сме в Одрин, имам чувството, че всички пътища тръгват или свършват около площада с джамиите. Тук постоянно се тълпят хора, както и на площада, където има фонтани и градина. Пейки няма, но хората не се притесняват да присядат на прашасалата трева.

Тръгваме да търсим българската църква. Информация за нея не виждаме никъде. С безделниците, които висят пред кафенетата и дюкяните, не можем да се разберем. А останалите са в подготовка за шекер байряма. Трудно се сдържам да не нахълтам в някой от дюкяните със сладки изкушения. Засега само снимам витрините за спомен.

Навлизаме в стара българска махала. Минаваме покрай кирпичени постройки и небоядисани тухлени къщи. Пред тях са насядали възрастни жени с шалвари, около тях щъкат малки деца. И двете поколения трудно комуникират на нашия български, но се усмихват широко и ни сочат с ръка посоката, която търсим. Улицата е обозначена - ,,Свети Георги Килисе Сок."




Над ниските постройки изведнъж се извисява куполът на българската църква ,,Свети Георги". Оградата е варосана в бяло, а храмът е в типичната за късното българско Възраждане архитектура - трикорабна псевдобазилика. След първия момент на прехласване, влизаме в дворче, което след шума наоколо ми се струва райско кътче на спокойствието. В храма палим свещи и слушаме разказа на отец Александър.

Светинята е построена от българската общност в Одрин на площ от около 320 кв.м. До 1940 година църквата е имала постоянен български свещеник, след това богослужения са отслужвали български свещеници от Истанбул.

Отец Александър поема храма след баща си Филип Чакърък, който е поддържал църквата на доброволни начала в продължение на 30 години. Завършва Духовната семинария и Духовната академия в София през 1992 - 2000 г., а през 2001 г. е ръкоположен за свещеник от Старозагорския митрополит Галактион. От началото на 2003 г. Вселенският патриарх Вартоломей дава официално разрешение на отец Александър да служи в Одрин. За една година той извършва огромна работа за получаване на разрешения, ремонт, реставрация и събиране на материали. Реставрирани са иконостаса, амвона, владишкия трон и иконите.

От две години храмът е отворен всеки ден от 9 часа до късно през нощта и приема посетители от всички краища на Турция, България и Гърция. Всяка неделя тук има празнични служби.


Спасената памет

 В храмовия олтар на църквата се съхраняват четири надгробни каменни офицерски кръста, които пазят спомена за "подпоручик Христо Пъргов от Бургас, починал на 10 май 1913 г. в Одрин"; "майор Павел Коняров от 8 артилерийски полк от Ямбол, починал на 20 март 1913 г. в Одрин"; "капитан Александър Горанов от 8 артилерийски полк от Стара Загора ­ починал на 13 март 1913 г. в Одрин"; "майор Ангел Тодоров, 13 март 1913 г." Така гласят надписите върху камъка за четирима от българските герои, превърнали превземането на Одринската крепост във велика победа на нашата армия. В далечната 1913 година на 13 март над Одринската крепост се развял българският трибагреник.

Отец Александър разказва, че край другата българска църква ,,Св.св.Константин и Елена" в долния край на Одрин е имало гробище, в което са положени телата на българските воини, загинали по време на одринската епопея. Гробището е било заличено, но някой е извадил и пренесъл тук в църквата тези четири кръста.

На втория етаж на храма ,,Св. Георги" е подредена експозицията ,,Делници и празници на българите в Одринска Тракия", където са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло и много дарени икони.

На третия етаж е библиотеката. Както казва отецът, вярата се крепи и на словото. Фондът наброява около 2 000 книги на български език, дарени от Тракийски дружества, книжарници ,,Хеликон" и граждани. Има идея за курсове по изучаване на български език.

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=282&WorkID=15638&Level=1