• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

02 June 2020, 01:48:40

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10660 Posts

Шишман
2051 Posts

Panzerfaust
359 Posts

Лина
306 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14370
  • Total Topics: 1250
  • Online Today: 92
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 85
Total: 86

avatar_Hatshepsut

Нестинари

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 06:28:55

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

06 November 2018, 19:13:14 #30 Last Edit: 25 April 2020, 12:23:56 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите една презентация за нестинарството:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=221

...както и книгата на Емануил Шаранков "Нестинарство. Същност и прояви":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=848

Hatshepsut

Архивни кадри от нестинарски танци в село Българи преди 50+ години:


Hatshepsut

Проф. Валерия Фол: Уникалността на нестинарството е в неразривната връзка между обредност и вяра


Тракологът проф. д.и.н. Валерия Фол в интервю за Агенция ,,Фокус" по повод 3 юни, когато по стар стил отбелязваме празника на Св. св. Константин и Елена.

Фокус: Проф. Фол, на 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Какви са предхристиянските вярвания, свързани с този ден, разпространени по нашите земи?
Валерия Фол: Светците Константин и Елена са едни от най-почитаните в България. Те са патрони-закрилници на много градове и села. Сигурните предхристиянски вярвания и обреди, свързани с тях са нестинарството като цялостен обреден комплекс със съпътстващите вярвания, почитането на свещени извори, посветени на светците и вричането на жертвено животно.

Фокус: Характерни за празника на св. Константин и Елена са нестинарските танци. Какво символизира този танц и какви са връзките му с култа към Слънцето на траките?
Валерия Фол: Както казах, в оригиналния вид нестинарството е сложен комплекс от обредност и вяра, обвързани със специален целогодишен обреден календар. Танцът в жаравата е един от важните елементи от обредността, но не и най-същественият. Той има значение само когато е част от цялото. На много места по света се играе в разпалени въглени, но уникалността на нестинарството е именно в тази неразривна връзка между обредност и вяра, съхранени от самоорганизиращата се общност на нестинари и вярващи. Нестинарският огън е земната проекция на Бога слънце. Танцът в жаравата е свещеният начин да се общува с бога. Богът слънце призовава и дава знак на своите служители (можем да ги наречем жреци) да влязат в жарта и това е прословутото ,,прихващане". Една нестинарка или нестинар може да е ,,прихванат", но ако няма знак от Светока, както наричат св. Константин, не влиза в огъня. Наблюдавала съм такива случаи. Нестинарството като вяра, структура на обреда и общност наследява древните тиаси, отдаващи почит на Великата богиня-майка и на Слънцебога.

Фокус: Известно ли е да има подобни нестинарски игри по света?
Валерия Фол: Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Когато са изселени през 20-те години на миналия век тези хора са говорели много архаичен гръцки език, неразбираем за другите гърци. Този език вече е изчезнал.

Фокус: Какво е характерно за нестинарската жарава и има ли обичай за нейното нареждане?
Валерия Фол: Да, има специални изисквания за нестинарския огън. В миналото в българските нестинарски села, а и до сега в някои от гръцкоговорещите нестинарски села, нестинарският огън се е палил и пали по традиция от мъж на един нестинарски род. До средата на 20 век част от дървата са били от оградата на нестинарските аязми и от курбането, такива, които са махнати при поправката на ограденото пространство. Температурата на жаравата зависи от вида на дървата. ,,Ако запаля истинския огън всичките огнеходци ще трябва да отидат в болницата", каза преди няколко години едни възрастен човек от рода, който пали огъня в с. Кости.

Фокус: Кои са свещените предмети в танца и каква е тяхната роля в него?
Валерия Фол: Най-свещени са нестинарските икони. Свещени са ,,ризите", с които те са облечени и украсите им, нестинарските червени кърпи, тъпана, въжето, с което се води жертвеното животно. Тъпанът и въжето се пазят в конака. Преди и иконите са съхранявани там. Имало е и има и сега домашни нестинарски икони, които се пазят в домовете на нестинари. Червените нестинарски кърпи с шарка бели розички са пазени от самите нестинари в домовете им, както и металните пластинки, наричани тамата. За иконите е вярвано, че са живи. В тях се проявяват светците. Тъпанът е гласът на бога. Кърпите-знаци и пластините са белези, знаци, че човекът е вречен на Светците Константин и Елена, че е част от тиаса, от жреците на нестинарската общност.

Фокус: Как си обяснява науката за магията на нестинарството?
Валерия Фол: Голямата магия е самата вяра в нестинарските светци. А те са християнският вариант на Великата богиня-майка и на нейния Син, който е с две лица – Слънце и Огън. Нестинарството е християнизиран отглас на мистериалната обредност в чест на тези велики равнопоставени божества, без които светът не би съществувал. Нека не забравяме, че Константин Велики е изобразяван със слънчева корона. Впрочем, такива са и ранните изображения на Иисус. Във вярата на народите в Югоизточна Европа слънцето има само майка, няма баща. Нестинарите играят на деня на свети свети Константин и Елена по стария календар, тъй като тези дни (в миналото са били 5, след това 3 дена) са по-близо до лятното слънцестоене. Те са подготовка за посрещането на Бога Слънце в дните на неговата сила и на божествената му майка.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=50167

Hatshepsut

06 August 2019, 08:42:20 #33 Last Edit: 07 August 2019, 22:17:03 by Hatshepsut
ПОСВЕТЕНИТЕ НА ОГЪНЯ - документален филм /2004

На 3 срещу 4 юни, на селския площад се пали огромен огън. Бледи жени с блуждаещи погледи, ледени ръце и нозе, треперещи се хвърлят в огъня. Танцуват боси върху въглените, под звуците на гайда и тъпан, крещят нечовешки и предсказват бъдещето. Накрая излизат от огъня невредими. Наричат ги нестинари.


Hatshepsut

Да те повика силата
неразказван разказ за нестинарството


Hatshepsut

Тайни и лековити места в Странджа и мистериите на нестинарството


Горан Стефанов е родом от Ямбол но родът му произхожда село Жеравна. Завършил е Етнология и Теология, специализирал е Културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и... двоянка – инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Започва да свири на кавал още като студент по богословие във Великотърновския университет, а това умение му е предадено от дядо му. Пак от дядо си и е наследил и една необикновена история, която се предава в рода по мъжка линия: историята за един далечен прадядо, който бил змейски син.

Като млад бил необикновено силен. Веднъж пресякъл пътя на група турци в Балкана и те се разгневили. Оказало се, че един от тях е султанският пехливанин. Нападнал го, но когато усетил силата на българина разбрал, че ще падне. Тогава турчина си послужил с хитрост, защото не може султански пехливанин да бъде победен от обикновен селянин. Пехливанина хванал шепа пясък и му я хвърлил в очите. Дядото толкова се ядосал, че слепешката успял да хване пехливанина само за единия крачол на потурите, но това му било достатъчно. Вдигнал го във въздуха, така както го държал само с една ръка за крачола, завъртял го три пъти във въздуха над главата си и го ударил в земята. Турския пехливанин издъхнал на място. Другите турци като видели първо избягали, но щом се оказали на безопасно място се заканили да убият българина. Забили даулите за да се събeрат башибозуците и да направят хайка за да хванат прадядото. Той пък побягнал към дома си. Щом се прибрал у дома, майка му го посъветвала тозчас да бяга надалеч. Дала му една златна чаша и му споделила една добре пазена семейна тайна: Когато била млада булка, дълго не можела да зачене. Тогава обаче се явил змей и я отвлякъл в планината, където живели като мъж и жена три години. После тя се върнала обратно в селото заедно със своето змейско дете – въпросният прадядо. Змеят му бил оставил наследство – златната чаша, която майката скътала на тайно място. Взел дядото чашата и избягал от дома. Стигнал в Жеравна и се хванал ратай при един кехая. Влюбил се в дъщеря му, но чорбаджията не искал да му я даде, понеже бил беден. Поставил му условие: ако постои къща за една неделя, ще се ожени за любимата си. Змейският син продал златната чаша, купил земя и строителни материали и какъвто бил силен и юначен, успял да построи къщата в уречения срок. Оженила се за щерката на кехаята и така поставил началото на Горановият род... Горан или Горо както го наричат приятелите му е автор на дисертация на тема ,,Сакрална география на Странджа" и е специалист - екскрурзовод за Странджа, Сакар и Котелския Балкан. От сакрални места или както все по често се наричат високоенергийните места у нас започва да се интересува след като през 2006 -та г. посетил с приятели манастира ,,Света Троица" в Сакар планина, точно в нощта срещу храмовия му празник. Там посвирили и попяли както повелява традицията, и преспали на поляната пред манастира заедно с още много богомолци. Тогава получил съновидение - дар, че е там на точния ден и на точното място и това Богородица му го казала. След това се качили до т. нар. Каракоьова дупка, за която знаел, че не е просто природно творение, а скална църква. Там усетил онова особено чувство, което по-късно имал и в пещерата на Св. Марина край село Сливарово в Странджа. Това усещане запалило младият човек за изследователска работа свързана със сакралните места. От 2010 г. е нестинар.

Г-н Стефанов, нестинарството призвание ли е и кога за първи път влязохте в огъня?

Днес с нестинарския обред много се спекулира. Като започнем от това да се предлага като атракция по ресторантите, преминем през практиките за ходене по огън с цел развитие на личностни качества и стигнем до абсолютни мистификации свързани с различни нехристиянски и парахристиянски култове. Според мен трябва да се внася яснота относно същността на един от малкото останали живи и функциониращи фолклорни обреди. Призванието е отправено към всички нас като българи, а то е именно да запазим и съхраним в този вид нестинарската обредност, без да изопачаваме нейната същност. И колкото повече хора са наясно със смисъла и функцията на обредността, толкова по голяма е вероятността да се намери решение на част от проблемите които маркирах.

Сега пред Selo.BG ще разкажа моята лична история която ме свърза с нестинарския обред. Случи се през 2010 година. Бях заедно със снимачен екип, който правеше филм за Странджа. В лентата беше включена и темата за нестинарския празник в село Българи и на 3 юни сутринта пристигнахме в селото, за да направим последния епизод. Постоянно бях около камерата, за да давам разяснения относно ритуалите, които се извършваха. По едно време влязох в конака – това е сакрална постройка, където нестинарите се подготвят. Там се случват някои от обредите преди ритуала, там стоят и нестинарските икони. Журналистите интервюираха нисичка женица с народна носия. Тя с тънък и тих гласец обясняваше пред камерата как цял живот е правела добро: - ,,Аз винаги добро съм правила на хората, никога услуга не съм отказвала на никой!" – достигна до ушите ми. И така, както говореше спокойно на микрофона, жената се изправи, обърна гръб на камерата, приближи се към мен и аз видях как изражението й се промени. Очите й се отвориха широко, устните и промениха формата си и сякаш цялото й лице се смени с друго. Заговори ми с плътен и груб женски глас, напълно различен от онзи, с който само преди секунда разговаряше. – ,,Тази вечер ти ще играеш в огъня!" – ми каза тя. Аз не можех да сваля поглед от нея. Бях стъписан. Насилих се и отговорих: - Ами ако св. св. Константин и Елена са казали, ще играя. А тя сякаш не чу отговора ми и продължи : - ,,Не ми ли вярваш!? Ела при мен на огъня да те прекадя и ще влезеш да играеш вътре!" Попитах я коя е и тя ми отвърна, че е баба Злата. След това рязко се обърна и излезе от конака. След малко излязох и тръгнах да я търся. Чудех се откъде може да знае за мен, че ще стана нестинар. Видях, че говори с някакви хора, отидох при нея и я заговорих: ,,Абе, бабо Злато, ти откъде знаеш, че ще вляза в огъня?". Когато се обърна към мен, изглеждаше по съвсем различен начин – очите й различни, гласът различен, лицето променено и ме погледна с такова учудване сякаш ме виждаше за първи път. Каза с тих и тънък глас: - ,,Аз не съм Злата, казвам се Веска и съм от село Бродилово." Нямах съмнение, че това е същата жена. Реших, че някой си прави шега с мен или се побърквам. Бях много учуден защо ми беше казала друго име преди малко, но не задавах повече въпроси. Не мина много време и отново влязох в конака и разсъждавах над случката, когато тази жена отново влезе и отново с абсолютно същият променен глас и физиономия ми казва – ,,Ти ще дойдеш при мен да те прекадя и тогава ще влезеш да играеш в огъня". После вече отидох при снимачния екип с камерата и реших, че ще се скрия покрай тях и никой няма да ме види. Беше шумно, оживено, имаше и други екипи с камери. По едно време дойдоха гайдите и тъпаните и започнаха нестинарските игри в огъня. Не знам как, но тази жена успя да ме открие сред множеството от хора. Хвана ме за ръката с такава сила, че не можех да й се противопоставя. Каза ми събувай си обувките и тръгвай след мен до иконите, да те прекадя и да влизаш. Заведе ме на иконите, прекади ме, взе едната икона, даде ми я в ръцете и ме подхвана под ръка. Започна да танцува с мен около самия огън. Каза ми – ,,Гледай сега свети Костадин къде ще ти отвори пътя. Много се притесних, но в един момент усетих, че всичко ми премина, сякаш не бях там и тя буквално ме пусна при жаравата и докато преминавам, тя ме чакаше от другата страна и така няколко пъти минах. После отидохме в конака и седнахме заедно на трапезата, а тя ми каза, че на всеки 3 юни трябва да съм там. Буквално ме закле. И от тогава гледам да съм там.
По-късно разбрах, че последната потомствена нестинарка, баба Злата Даскалова, умира през 1970 г. Тя е била и главната нестинарка на село Българи. Старите хора в селото разказват, че някога палели огън от 12 волски коли дърва и ставала неописуема горещина. Когато наближавал моментът баба Злата да влиза в огъня, земята се тресяла. Нестинарите в момент на екстаза, или както те се изразяват ,,когато ги прихваща", придобиват различни дарби. Някои от тях могат да предсказват бъдещето и пророкуват, други да лекуват различни болести. Има случаи, в които разговарят с хора, които вече са напуснали този свят.

Как си обяснявате тази случка с мъртвата баба Злата, която ви е призовала?

Дълго време не можех да си го обясня. Отговорът дойде след около 10 години, когато посетих нестинарския събор в Гърция. Бях в едно от петте нестинарски села, Мавролевки, в Западна Гърция. Зададох им въпрос на английски какво правят с нестинарите, когато умрат, дали имат специален ритуал, обаче или аз грешно съм задал въпроса или те грешно са ме разбрали, та ми отговориха – ,,Не ги възприемаме като умрели. Те на всеки панагир са с нас и общуват с нас!" Тогава разбрах какво точно се е случило. Започнах да си задавам въпросите - дали в действително напускаме този свят след смъртта си? Възможно ли е душите да остават тук, а просто ние да не ги виждаме? Вероятно това е смисълът на думите на великите пророци, на Иисус Христос, Орфей , Залмоксис и на всички останали – че няма смърт и че никой от нас няма да умре.

Какво е характерно за такта 8/16, с който влизате да танцувате в жаравата?

Най-характерното за този такт е, че той е такт - инициация. С него човек преминава от обикновен социален статус в сакрален статус. Това е така нареченият буенек. Има три буенека в българския фолклор – това са нестинарският, коледарският и лазарският. И трите се основават върху един й същ такт и ритъм, с различна мелодична структура, която свири гайдата. И трите буенека имат еднаква семантика - инициация.

,,Прихванати" от Бога ли сте, какво е ,,прихващането"?

,,Прихватане" или ,,прихващане" е фолклорен термин за особено състояние на човек или по точно нестинар. Самото състояние на ,,прихващането" се изразява с промяна на цялата психосоматика на човека. Лично за мен това е момент, в който съм толкова отдаден на самия ритуал, че почти нищо не си спомням. Всичко ми е кръг от музика и светлина, всичко се завихря и след това почти нищо не помня. Казват, че сме прихванати от светеца, който ни дава сила, за да се случи всичко.

Усещал ли сте закрилата на някои от светците, чиито икони носите в ръце?

Да, постоянно усещам тяхната закрила. Първите пъти, когато се участва в ритуала и се играе в жаравата са много силни, като в транс. Виждал съм нестинари, които буквално изпадат в необуздан плач, те плачат, но не плачат от мъка, а като че ли от радост. И не знаят защо плачат, просто им текат сълзите и едновременно хем плачат, хем се усмихват. То е като пречистване.

Как се промени животът ви след като станахте нестинар?

Усещам вътрешна промяна в мен самия. Чувствам се доста по-смирен. Това е истински житейски прелом. Постепенно започват да ти се случват разни неща, да сънуваш сънища, да получаваш знаци...

Какво ви се разкри?

Това се случва на много нестинари, но не говорим открито за тези неща. Имало е пророчески сънища, но мисля че не е уместно да разкривам всичко... Информацията се дава само на онези, който имат нужда от нея.

Сигурно знаете интересни истории за старите нестинари в Странджа..?

Множество са историите и са обвити в много мистицизъм. Такава е историята на баба Керка от село Ново Паничарево – много известна нестинарка и лечителка. Наричали са я странджанската пророчица. Тя е поддържала силни връзки с Бялото братство и много хора от братството са се съветвали с нея и са търсили нейната помощ и съвети. През 1939 тя е посетена от екип немски изследователи, които правят научна публикация, свързана с нестинарската обредност в село Ново Паничарево. Интересно е, че авторът на статията употребява думата ,,светица", когато става въпрос за баба Керка. Преди да започне да пророкува и лекува с баба Керка се случва нещо странно. Дъщеря и, баба Костадинка, ми разказа, че си спомня как майка и легнала много тежко болна. В последните четиридесет дни състоянието толкова и се влошило, че лежала като мъртва. Всяка сутрин и вечер нейният баща и съпруг на Керка поставял в близост до устните и носът и огледало за да провери дали диша. Само лекото запотяване на стъклото показвало, че Керка е още жива. След четиридесет дни тя се събудила и съвзела. Разказала, че била при Богородица и Тя и разкрила всички тайни за онзи и този свят. Така баба Керка получила пророческия и лечителски дар. Започнала да практикува нестинарство и дори от време на време ходила до съседното село Българи за да играе с тамошните нестинарки. Тя построила параклис посветен на Свети Костадин, който стои и до днес в село Ново Паничарево и се преместила да живее в него. Там приемала многобройните се посетители, предсказвала им и ги е лекувала. Разказват, че когато много остаряла, започнала да губи способността си да пророкува и на смъртния й одър силата й се вдига от нея и отишла при баба Ванга. Преди години, нейни близки правеха сутрин на втори юни шествие с кадилница обредни хлябове и икона до гроба баба Керка. Когато се връщаха от гробищата отваряха широко вратите на параклиса и не влизаха, а стояха отпред и чакаха да се появи пеперудка или някаква мушица в самия параклис. И наистина такава се появяваше и започваше да кръжи пред вратите над главите на хората. Тогава казваха, че баба Керка е дошла и панагира може да започне. Влизаха в параклиса и запалваха свещите и кандилата. Записал съм предание и за един от най-старите епитропи дядо Костадин. Епитропът е този, който координира нестинарската обредност, той отговаря за конака, за аязмите и за извършването на всички нестинарски ритуали по правилния начин. За него разказват, че в определени дни, в които отивал на аязмото на Свети Костадин, са го виждали да се издига над земята, да левитира. Преди това е изпадал в религиозен танц и е започвал да въхка.

Какво е въхкането, то променя ли дишането?

-Въхкането е характерно за нестинарите, когато изпадат в транс. Това е специфичен вид глосолалия, и може да се конкретизира като екстазна - сакрална реч. Глосолалията е термин характерен за евангелските църкви, където по време на молитва или литургия участниците започват да говорят на така наречените ,,ангелски" езици. Този термин е еклектичен спрямо нестинарската обредност, но условно бих го употребил в контекста, защото според мен подобна сакрално - екстазна реч е и въхкането. Нестинарите започват да възклицават ,,въх", ,,въх", ,,въх" и съскат като змии. Нещо повече, наблюдаващите казват, че телата им изстиват по време на ритуала. Дори местните хора сравняват това изстиване със студените тела на змиите. Изследователи на нестинарската обредност изказват хипотезата, че древните тракийски жреци по време на ритуалите си също са въхкали. Самото възклицание или въхкане е реликт останал от древните обреди, и е отобраз от някогашното призоваване на един архаичен Бог - Вакхус, а съскането характеризира неговото присъствие на ритуала.

Парили ли сте се някога, когато влизате в жаравата?

Тук трябва да отворя една скоба и да кажа, че нестинарството днес се свързва единствено с играта в огъня, което е много неправилно. Дори някои хора смятат, че след като веднъж или два пъти са преминали през жаравата вече са нестинари. Това съвсем не е така. От друга страна самите нестинари възприемат като светотатство и оскверняване на ритуала, когато някой външен реши, че трябва да влезе в огъня по време или след танца. Нестинарството е сложна система от обреди които се извършват с много вяра. Играта в нестинарския огън не е за здраве или доказване на възможности, а влизането в жаравата не носи нищо положително на хора чужди на обредността. Без съмнение, танца в огъня е най - атрактивния момент от ритуала, но той въобще не е задължителен. Много често ние правим нашите обреди без да палим огън. Дори си мисля, че ако тези вмешателства продължават по време на големите нестинарски празници - панагири, ще престанем да палим огън на известните и познати на всички места и ще започнем да го правим тайно. Та отговорът на вашият въпрос е да, случвало се е, но това не е най-важното. По-важното е, че когато се опариш и излезеш от огъня, по краката ти няма никакви следи. Това се случва в някои от моментите, когато концентрацията като че ли се изгубва или прихващането преминава. Тогава наистина усещам огромната температура от огъня, а тя е над 600 градуса. По краката наистина нямам никакви следи от изгаряне, но това е знак, че трябва да спра да играя.

Защо Странджа е най-мистичната планина, кои са най-силно енергийните места в нея?

Странджа е пълна със сакрални места, които могат да се окачествят като силно енергийни. Това е едно много специално място – изпадаш в безвремие, в което времето тече по особен начин. Сякаш няма минало, настояще и бъдеще. Миналото е живо – то е пред теб, но всичко е събрано в един безкрайно разтегнат миг, в който усещането за време изчезва, губи се. Геологията на този регион показва, че Странджа е една от най-старите планини на Балканския полуостров. Различни вулканични дейности дооформят релефа на планината, като правят скалите силно карбонатно набогатени, а знаем, че в периода на горна Юра и долен Триас от същите тектонични процеси са се образували Странджа и Хималаите. Приликите не свършват до тук! Много светилища, християнски и предхристиянски храмове са със същата гъстота, както в Тибет. Около всяко от странджанските села има от 5 до 15 параклисчета, които образуват нещо като защитен пояс около населените места. Поддържат се от хората в селото, колкото и малко да са те вече днес. Култовете към параклисите, посветени на светци, са още живи. Самите хора са сигурни, че параклисите ги пазят. Местата, на които са направени често са просънувани – и глас и образ на светец им казва и показва, къде да копаят и да направят параклис. След такива сънища хората престояват на указаното място, спят там и ако намерят древен артефакт, го вграждат в параклиса.

Има различни места, на които си заслужава човек да отиде – задължително трябва да се посетят ,,Тракийските" мегалитни светилища около Долно Ябълково и Приморско, както и параклисите на света Богородица край село Заберново, пещерите оброчища и светилища на Света Марина и Света Богородица. В това число и параклисите на ,,Св. Петка" – легендите за нея разказва, че Света Петка минавала от тук. Сядала на различни места почивала и се молела на Господ тук да й даде вода и той й дал. От земята избликвала вода. Запазени са й до днес изворчетата - аязми, от които тя е пила вода.

Това са лековити места, нали?

Точно така. Почитат се в дните на самите светци. Света Богородица на различни места в Странджа се почита или на 15 август, или по стар стил на 28 август. Параклиси на Света Богородица има много, но най - известните се намират край село Бордилово, с. Българи, с. Заберново и край село Младежко, където се събират множество хора. Палят се свещи, хората се мият с водата, която извира в близост. Вярва се че така се пречистват и се лекуват болести. За изворите в близост до село Младежко се смята, че водата им е лековита през целия месец август и в нея се правят ритуални къпания.

Знаете ли истории за чудеса, изцеления случили се по тези места?
Страшно много истории за чудеса има. Разказват, че се случват се и до ден днешен. Така например за светилището Индипасха се разказва за едно тежко болно дете. Родителите му вдигнали ръце, защото всички лекари казали, че е неизлечимо болно. Завели го при баба Ванга, а тя им казала – ,,Абе, какво ми го водите на мен това дете, то лечебното място е при вас! Отидете на Индипасха, направете ритуала, който се прави там, знаете си го и детето ще се оправи!". Така и станало, направили ритуала на Индипасха и детето им оздравяло.

Какъв е този ритуал?

Аз лично съм го записал от старите хора. Отива се сутрин рано по изгрев слънце на аязмото и човек се съблича гол, измива се с водата, а дрехите си оставя под някой камък и го затрупват отгоре с други камъни. Обличат си чисто нов кат дрехи, взима се малка бутилка вода и без да се обръща назад човек се изкачва нагоре по склона. Това е ритуалът за очистване от болести. След това 40 дни се пие от тази вода, всяка сутрин, на гладно по три глътки. Днес дрехите ги закачат по висящата растителност около извора, въпреки, че някой е поставил указателна табела да не се прави това. Закачването на дреха е привнесена и чужда за Странджа традиция. Местните помнят в миналото как се е закачвало само конче от дрехата.

Много интересен случай ми разказаха за аязмото наречено Спасовото кладенче край село Мамарчево, находящо се в най – западната част на Странджа. Преди няколко години семейство от Англия си купили къща в селото. Били около 40 годишни бездетни. Оплакали се, че ходили къде ли не – в Израел да им правят инвитро и пръснали много пари, за да се сдобият с дете, но резултат нямало. Местните като разбрали каква е работата им казали: ,,Ама що не казвате, ей сега ще ви оправим!". Закарали ги срещу Спасовден на Спасовото кладенче и им казали, че трябва да пренощуват тук. Сутринта да се съблекат голи и да се измият с водата, да си вземат от нея и 40 дни да пият от нея на гладно. Обаче вечерта им казали да свършат работата там на мястото. Изпълнили всичко англичаните и на следващото лято, когато дошли отново в България жената била с детенце на ръце. Казала, че го кръстила Марчевче на село Мамарчево, защото тук е заченала.

За пещерата Света Марина край село Сливарово, също има истории за зачеване и излекуване. Край параклиса ,,Св. Илия" на село Стефан Караджово аз лично преди около десет години заварих един англичанин, който каза, че всяка година в дните около празника на Свети Илия идва там. Спи в каравана и се къпе във водата. Човекът е бил много болен от тежка форма на псориазис и никой и нищо не му помагало. Разказа ми, че се срещнал с някакъв голям и известенв неговата държава лечител – екстрасенс. Той му е посочил на картата на света това място и му е казал, че тук ще се излекува. Заръчал му да се къпе там сутрин по изгрев слънце през втората половина на юли месец. Това са дните около Елинден. И така той идвал 7 години подред и 7 дни всяка сутрин се къпал в близкия вир до параклиса. Показа ми стари свои снимки, на които се виждаше, че е тежко болен, не приличаше на човек. От болестта му вече нямаше следи. Често ходя на това място но от 7-8 години вече не го виждам, явно се е излекувал.

Светилище на Свети Илия е много древно. Съществува хипотеза, че е построено върху античен нимфеон. Неслучайно именно на този връх - Свети Илия се събират през 1806 година Кара Кольо, Никола Узуна, Вълко Бинбелов, Вълчан войвода и Добри Кючук байрактар и решават да вдигнат Странджанската буна като призовават на своя страна свети Илия. Абсолютно същата е ситуацията с въстаниците на около 50 километра от този връх, близо до село Стоилово, където отново на връх Свети Илия, само, че почти сто години по късно хвърлят първата бомба и обявяват началото на Преображенското въстание. Там пък се намира античен некропол. Тук може да се постави въпроса за една много интересна част от култа към Свети Илия и по специално за неговото място в освободителните борби на Странджанското население. Но ще оставя този въпрос отворен за сега.

https://selo.bg/news/тайните-и-лековити-места-в-странджа-и-мистериите-на-нестинарството-интервю--1-1247

Шишман

Тази Валерия Фол е много неприятна, но е голяма защитничка на нестинарството и окултизма.

Hatshepsut

Нестинари - картина на Божидар Чантарски


Шишман

В наши дни сектата на българките нестинари е бе главен водач. Последната им водачка - някоя си баба Злата умира през 70-те.

Hatshepsut

Живи съкровища: Нестинарството


Hatshepsut

Да те избере огънят (видео)

В Деня на светите Константин и Елена празнуват и нестинарите. Този древен български обичай идва още от тракийско време и символизира кълта към Слънцето и неговото проявление на земята – огъня. Днес той се практикува от малцина, които вярват, че са избрани, защото носят в себе си силата да надмогнат огъня. В тайните на нестинарството и как то променя съдбата на човека ни въвежда Веска Ахмакова от Ямбол.

Ненавършила 7 години Веска Ахмакова е започнала да танцува народни танци, които са се превърнали в нейна житейска съдба, но на 33-годишна възраст тя изведнъж осъзнала, че те вече не са й достатъчни и че нейното призвание е танцът върху огън.

Веска Ахмакова: "Но стъпвайки в огъня за първи път имах усещането, че това съм го правила безброй пъти. Аз влязох с убеждението, без всякаква липса на страх и с убеждението, че това е моето призвание тук и сега в този живот. И от тогава вече 19 години прегръщам огъня и стъпвам в него, който за мен вече се е превърнал в наркотик и не мога без него."

Веска не знае дали в рода й да е имало нестинари, но носи в себе си странджанското наследство.

Веска Ахмакова: "Аз съм потомка на тракийски бежанци от Лозенградско, лозенградското село Тас тепе."

Веска вярва, че нестинарството е харизма, която сама избира човека.

Веска Ахмакова: "Нестинарството за мен наистина е магия, нестинарството за мен е духовно усъвършенстване, огнено пречистване и енергия, която дава изключителен адреналин. Винаги, когато влизам в огъня, аз се чувствам, аз изолирам всичко около себе си. Пред мен са само огъня, музиката и нищо друго, игнорирам абсолютно всичко около себе си. След играта в огъня аз се чувствам абсолютно пречистена и освободена от всякакво напрежение."

Веска Ахмакова е от малкото нестинари, които не само ходят по жарава, но и загребват с голи ръце горящите въглени. Тя е убедена, че нестинарството й е дало ценен урок в живота.

Веска Ахмакова: "Преодоляването на този страх от допира с жаравата мен ме научи на това, че и в живота трябва да бъдем такива - да преодоляваме страховете си, да се борим и да преследваме мечтите си."

Веска вярва и в това, че когато природата дава, го прави в замяна на нещо и подлага хората на изпитания.

Веска Ахмакова: "След като стъпих за първи път в огъня на 33-годишна възраст, се случиха, много лични преживявания имах, случиха се много неща, които с помощта на моята силна вяра, вероятно на силния ми дух, и на енергията която ми дава моят корен,  моята родина, Странджа планина и играта в жаравата, разбира се, аз преодолях всичко и се научих, че никога връщане назад няма, трябва да вървим само напред и нагоре.

От 2009 г. нестинарството е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. За да се съхрани традицията, Веска е посветила в тайнството две млади момчета, едното от които е било само на 14 години и не спира да издирва млади хора, които да притежават харизмата да бъдат посветени.

Веска Ахмакова: "Това, което трябва да премине през времето, намира начин, за да остане във вечността."

Освен на танците, Веска се е посветила и на съхраняването и популяризирането на българските традиции и ценности и затова е сред създателите на сдружение ,,Гайтани".

Веска Ахмакова: "За мен всичко българско, всичко древно, свързано с нашия бит и култура на дедите ни, е завладяващо за мен, обичам го до болка, не бих се отказала никога и бих направила всичко, за да остане.

Според Веска българското ще пребъде, но трябва и ние да помогнем в съхраняване на духовното ни богатство, защото както дървото умира без корени, така и нацията няма бъдеще без традициите си.

Видео: https://www.bnt.bg/bg/a/da-te-izbere-oganyat

Hatshepsut

22 May 2020, 21:51:51 #41 Last Edit: 22 May 2020, 22:01:36 by Hatshepsut
Ениджия – една България, останала в миналото

Откъс от книга

За нестинарите в Ениджия - Лозенградско



"Нестинарският обичай, както е известно, бе разпространен между  българското население в Странджанския край. Известният наш историк  Георги Попаянов отбелязва като по-съществени обреди на нестинарския  обичай следните: колене на курбан, свикване на светиите, пеене похвални  песни в чест на Св. св. Константин и Елена, играене в огъня и  пророкуване или предсказване на бъдещето.
 За обряда "играене в огнена жарава" същият автор казва: "..., но след  това музиката (гайда с три тъпана) засвири особената нестинарска свирня,  също хороводна. В този момент, който е истински нестинарин, обърква  обикновеното хоро, разтреперва се като лист, посинява, очите му  потъмняват и погледът му става разсеян. Общото хоро се разваля и всеки  гледа да вземе място край огъня за наблюдаване. Тогава изпадалите в  транс нестинари един по един влизат в огъня и играят. Пръв се хвърля  най-буйният, грабвайки иконата с двете си ръце и играе. Всички те са вън  от себе си, което се вижда от необикновеното изражение на лицето, което  изглежда измъчено и очите потъмнели. Зрителите в туй време стоят  изтръпнали в захлас." (с. 234) Невредимостта от играта в огъня с боси  крака авторът обяснява с краткотрайността на играта - обиколка на  жаравата два-три пъти по 5-6 секунди, загрубелите крака на играчите,  вярата и изпадането в транс. Всеки от нас може да играе нестинарски  танц, уверява авторът, стига да има известен кураж и загрубели крака.
 Изследвания на нестинарските обичаи е правил П. Р. Славейков, който  разказва, че една играчка преди да изпадне в транс, побледнява,  изстинала и студена пот я избило. После взела да почернява, завчас  хвърлила детето си на свекървата и викайки "Ту-ту-ту", ето го  "Ту-ту-ту", рипнала, завтекла се и скочила в огъня (с. 249).
 Според Попаянов в транс изпадали и играели в огъня обикновено жени, мъжете по-рядко ги "прихващало".
 Последната нестинарка в с. Българи била баба Нуна, която вероятно е вече починала.
 За нестинарите в Ениджия ми е разказвала моята майка, родена през 1857  г. Нейният баща, дядо Стойко Шангов, е бил нестинар и тя бе запомнила  много неща, които помнеше до дълбока старост.
 От всичко 300  къщи в Ениджия през 1870 година имало четиридесет души нестинари и то  само мъже, глави на семейства. Нямало нито една жена нестинарка. Дядо  Стойко често бил упрекван от жена си, че изоставял работата и се събирал  с "лудите", т.е. с нестинарите. Нестинарите се събирали на молитва в  някое по-голямо помещение, хранели се на обща трапеза, като всеки от тях  е бил задължен да донесе по нещо за ядене. Дядо Стойко като ловджия  занасял зайци, яребици, дропли и от това главно произлизала кавгата му с  баба Елена.
 Главният от нестинарите бил Перджувана от Долната  махала. Физически едър и силен мъж, той бил известен като умен човек,  ползващ се с доверие и уважение от селяните.
 На общите молитви,  които те си устройвали, нестинарите не допущали външни лица освен  посветените и дълбоко вярващи в "истинското Христово учение".  Ениджийските нестинари си устройвали срещи със свои събратя от други  села. За една такава среща майка ми разказваше следното:
 В  събота преди Великден дядо Стойко бил натоварен да отиде в някакво село  към река Ергене и да се срещне с местните нестинари да им честити  Възкресение Христово от името на ениджийските нестинари и на сутринта да  се завърне в село. Той изпълнил поръчението с най-голяма точност. От  Ениджия тръгнал на мръкване в събота и в нестинарското село край Ергене  пристигнал, когато свещеници и богомоли обикаляли църквата с "Кръста  Господен". Срещнал се и честитил главния от нестинарите с "Христос  возкресе!" и след като си разменили по три червени яйца, тръгнал обратно  за Ениджия и пристигнал рано сутринта на Великден. Разстоянието е около  30 км. "На отиване и на връщане - разправял по-късно дядо Стойко - аз  не вървях, а като че ли имах криле и хвърчах като пиле."
  Нестинарите в Ениджия не познавали обичая да се играе в жарава.  Най-изтъкнатите от тях правили предсказания (пророкували), когато бъдат  "прихванати", т.е. когато изпаднат в транс, говорели на различни езици,  непонятни за околните. Впрочем, и те самите не разбирали от тези езици,  когато били в нормално състояние.
 Едно от най-важните им  предсказания било, че ще дойде време, когато около Одрин щял да настане  общ бой. Тригодишно конче в кърви щяло да плува и много хора щели да  загинат, но който останел жив, щял да се храни със сребърни вилици и  златни лъжици. Предсказанията си започвали с някакви звуци, наподобяващи  крясъци на домашни птици - "па-па-па" или "би-би-би". Произнасяйки  "па-па-па" означавало, че говорят за Англия, която сравнявали с плуваща  по вода патица, а Франция сравнявали с мисирката, която издава звуци  "би-би-би".
 Отначало турската власт не им обръщала внимание, но  по-късно запознала да подозира, че техните действия имали уж  конспиративен характер. По онова време в селото бил изпратен на служба  турски мюдюрин, дребен на ръст, със сухо и бледо лице. Наричали го  Изетчето. Бил по природа зъл и нервен човек, биел селяните и те се  страхували от него, избягвали да го срещат. Една вечер Изетчето влиза  внезапно в параклиса на нестинарите, когато те се молели. Водачът им  дядо Перджуван се изправил с грамадния си ръст, излязъл няколко крачки  напред и вперил очи в стражаря. Извикал на турски с гръмливия си глас:  "Гери дур, сюфлееджеим сени!" ("Назад стой, ще те духна!"). Стражарят,  без да продума, се отдръпнал назад и си излязъл. Нестинарите продължили  спокойно молитвата си към своя "истински Бог".
 На другия ден от  Лозенград пристигнала специална команда конни стражари. Арестувала  всички нестинари, навързали ги по двама и ги откарали към Одрин. Много  селяни се били насъбрали да ги изпратят. От двете страни на Одринското  шосе, по което били конвоирани нестинарите, било задръстено от хора.  Между тях били и близките на арестуваните. Като наближили къщата на дядо  Стойко, която беше край шосето, той се обърнал и видял жена си и децата  си, които плачели, и на висок глас извикал: "Бабо, не плачете,  избършете сълзите си! Турците нищо лошо няма да ни направят, защото  нямаме никаква вина. Бройте от днес нататък четиридесет дни, на  четиридесет и първия ден ние всички ще се завърнем в Ениджия здрави и  читави."
 В Одрин подложили нестинарите на разпит, но по липса  на доказателства повдигнатото против тях обвинение за конспиративна  дейност отпаднало. Отведени в затвора, те и тук продължавали да се  хранят и молят заедно както в село. Държанието им било безупречно и в  затвора ги наричали "праведните хора".
 Минал се цял месец,  наближавали четиридесетте дни от задържането им, но за освобождаване  нищо не се говорело. Случило се обаче нещо необикновено. В затвора  чешмата внезапно престанала да тече. Докарали майстори от града да  открият и отстранят причината, но водата се била изгубила някъде и те не  могли да я намерят. Между затворниците се пръснал слух, че водата била  спряна по тайнствен начин от нестинарите и само те можели да я намерят и  пуснат да потече. Директорът на затвора повикал дядо Перджуван и му  заръчал да прави що прави, но чешмата трябвало да потече. В това време  нестинарите се били събрали набързо да направят своя редовен молитвен  обряд. Какво друго са правили нестинарите никой не знае, но скоро за  обща радост на затворниците и управата водата потекла отново.
  Това чудо станало причина да се убедят всички, че нестинарите били  праведни, божи хора и отвсякъде заговорили те да бъдат освободени. И  наистина на другия ден се получило нареждане за освобождаването им.
 Тайно, на четиридесет и първия ден от задържането им, както бил  предсказал дядо Стойко, нестинарите се завърнали в Ениджия, радостно  посрещнати от своите близки и селяните. Прави впечатление често  повтаряното число 40 в разказите за нестинарските обичаи. В селото имало  точно четиридесет нестинарски семейства, четиридесет нестинари  изпратили в Одринския затвор и точно изпълненото предсказание, че на  четиридесетия ден ще бъдат освободени. Явно това число ще да е имало  някаква връзка с техните обичаи и обреди, но какво съдържание са влагали  в него, ние не знаем.
 Нестинарството в Ениджия е изчезнало още преди Освободителната война, като е просъществувало 20-25 години."

 Симеон Л. Стойков 1896–1976

Шишман

23 May 2020, 10:40:32 #42 Last Edit: 24 May 2020, 16:22:16 by Лина Reason: Достатъчно си се изказал по темата, много моля
Ако човек ги гледа вним***********************************